Arthur Clarke - Mysterious Universe - Part 2 (1994) Свали субтитрите
Дали този човек е зомби- един от живите мъртви?
Магът-лечител от Хаити знае как да измами смъртта
и да вдигне мъртъвци от гробовете им.
Дали науката най-после ще разкрие тайната на зомбирането?
Загадките на Артър К. Кларк, автор на "2001"
и изобретател на комуникационния сателит.
Сега, оттеглил се в Шри Ланка, той търси отговор на загадките
на този и други светове.
ЗАГАДЪЧНАТА ВСЕЛЕНА на Артър К. Кларк
ЗОМБИ ЖИВИТЕ МЪРТВИ?
Настоящата тема идва направо от филмите на ужасите.
От десетилетия посетителите на Хаити в Карибския басейн
се завръщат с ужасяващи истории за зомби- живите мъртви.
Пътешественици разказват за мъж и жена, убити от загадъчна отрова,
поставена в храната или питието им от вуду-лечител.
Но след погребението, вуду-лечителят се връща на гроба, обикновено нощем,
изравя ковчега и съживява жертвите си с друга тайна отвара.
Така се създава зомби- едно полумъртво-полуживо същество,
което може да се продаде като роб, сляпо подчиняващ се на господаря си.
Е, повярвахте ли дори на дума от това?
Хаити е опасно призрачно място,
където истината често е скрита в тъмните мъгли на вуду и суеверията.
Така че, няма нищо странно в това, че лекарите и учените изпитват нежелание
да изследват феномена "зомби".
Но ако, все пак, има някаква истина,
това би могло да има голямо отражение върху съвременната медицина.
Вуду владее сърцата, умовете и страховете на всички Хаитяни.
Прадедите им са пренесли тази хипнотична смесица от религия и магьосничество
от Африка.
В Хаити смъртта е част от живота.
Гробището е в центъра на столицата Порт о Пренс.
Всичко тук напомня за най-големия страх на Хаитяните-
че мъртъвците им не са действително мъртви.
Всяка нова гробница е като покана към вуду-магьосниците.
Те крадат скелети, кости и черепи за вуду-отварите си,
след което изхвърлят разбитите ковчези.
Катинарите се поставят, за да ги лишат от плячката им.
Вероятно тук вуду-магьосниците намират своите зомбита.
Извън столицата страхът е още по-голям.
Отец Жан Филип признава властта на вуду над своето паство.
Хората вярват в две сили.
Те вярват в Бог и вярват в магията.
Но за по-бързи резултати те прибягват до магиите.
Една жена от паството, Саржес Арист, се изповядва за нещо необикновено.
Сестра й починала внезапно при странни обстоятелства.
За да не бъде превърната в зомби, семейството й взело ужасяващи мерки.
Когато осъзнахте, че сестра ти е починала по неестествен начин,
какво направихте, за да не бъде вдигната от мъртъвците?
Говори се, че когато погребваш такъв човек, трябва да го нарежеш,
за да не може да бъде съживен, ако откраднат тялото му.
Те отрязаха краката, ръцете и пръстите й.
Отрязаха главата й и я разцепиха на две.
После я погребаха с глава на мястото на краката и крака на мястото на главата.
Когато това е направено, не могат да я вземат.
Зомбитата са истина. Това е реалността, с която се сблъскваш всеки ден.
Дори да не можеш да повярваш, трябва да го приемеш като факт.
Високо по хълмовете над църквата ни очаква още по-необикновена история.
В това село живее Уилфред Дорасон,
който някога бил блестящ студент, а сега го смятат за зомби.
Селяните са убедени, че той е жив мъртвец- тяло без душа.
Семейството на Уилфред полага всеотдайни грижи за него
с помощта на утвърдени хаитянски лекари.
През деня той е в дървена стегалка, за да не навреди на някого.
Белезите му напомнят за миналото му като зомби, окован във вериги.
Ако сравним какъв беше някога с това, което е сега,
това не е моето момче, той е една празна обвивка, един призрак.
Родителите на Уилфред не ще забравят деня, в който чули за смъртта му.
Когато се разболя, очите му пожълтяха.
После започна да губи съзнание.
Главата му се тресеше.
Друг път виеше като вълк,
мяташе се и се блъскаше.
След като боледува 7-8 дни, той почина.
Тъй като тялото му се вмириса и започна да се разлага,
решихме да го погребем веднага.
Тогава разбрахме, че смъртта му е неестествена.
В този момент бях съкрушен.
Ако можех, бих умрял и аз.
Бях изгубил целия си живот.
Майсторът на ковчези, който подготвил тялото на Уилфред, бил Рино Феврие.
Той бил шокиран от вида му- никога не бил виждал нещо подобно.
Вонята бе ужасна, затова решихме да го погребем веднага.
Тялото на Уилфред било изключително подпухнало.
Тялото бе толкова широко и толкова високо.
Ковчегът се оказа малък и се наложи да донесат нов, по-голям,
но дори и тогава се наложи да го омотаем с въжета.
Родителите на Уилфред неутешимо скърбяли за трагичната си загуба.
Но 18 месеца по-късно боят с петли в селото бил прекъснат драматично.
Появило се едно изровено от гроба същество.
Пред тълпата стоял образът на Уилфред.
Сред удивените свидетели бил и приятелят му Вердию Дурозел.
Когато ме видя, Уилфред ме позна, но не помнеше името ми.
Бях удивен, защото го видях мъртъв, бях и на погребението му.
И изведнъж го виждам жив! Не можех да разбера това. Това бе чудо.
Новината, че Уилфред се е превърнал в зомби, се разпространила като пожар.
Скоро тя достигнала и до баща му.
Видях го и разбрах, че е той. Разпознах някои белези по тялото му.
Бях уплашен, но не исках това да проличи пред жена ми или пред когото и да е.
Престорих се на много смел, макар че сърцето ми се бе свило.
Когато видяла ръката му, майката на Уилфред познала сина си.
Познах го по краката и по този пръст.
Като ученик той играеше футбол и веднъж си счупи този пръст.
Когато се върна, разбрах, че е той по пръста и краката му.
Семейството решило да открие кой би могъл да превърне Уилфред в зомби.
Те заподозрели чичото Бел Авоа, с когото имали тежки разправии за земя.
Бел Авоа бил арестуван и отведен на съд в столицата на провинцията Ле Кайе.
Това уникално дело се гледало пред председателя на криминалния съд, съдия Жак Пиер.
Хаитянските закони приемат зомбирането съвсем сериозно.
Според наказателния кодекс това е престъпление, което се третира като убийство.
Чувал съм много за тези случаи на зомби, тези мъртъвци, които се съживяват.
Бел Авоа Дорасон признал, че е убил Уилфред Дорасон с някакъв прах.
Той бе признат за виновен и бе осъден на доживотен затвор с принудителен труд.
Смъртният акт на Уилфред бил използван като доказателство в процеса.
Преди привидната си смърт той бил прилежен студент в Ле Кайе.
По някаква случайност съдия Пиер работел и като директор на същия колеж и добре познавал Уилфред.
Бях смаян, че този младеж е още жив.
Той бе напълно променен.
Бе изгубил паметта си, не можеше да говори и не разбираше нищо.
По време на процеса Уилфред Дорасон бил класифициран като зомби.
На научен език това означава човек, възкресен от мъртвите
и поробен от магьосник, който е взел душата му.
В този случай хаитянският съд признал Уилфред за зомби,
но в повечето случаи обвиненията в зомбиране се оказват несъстоятелни.
През 30-те години тази жена е била разпозната от семейството си като Фелисия Феликс Ментор.
Тя била починала преди около 30 години, но сега била жива.
Случаят се разследвал от правителствения здравен служител и прочут психиатър д-р Луи Марс.
Според семейството жената била идентифицирана по накуцването й.
Починалата Фелисия била осакатяла при счупване на крак.
Проучих случая със счупения крак, защото това бе ключов момент към случилото се.
На рентгеновите снимки нямаше следи от фрактура- кракът не е бил чупен.
Марс заподозрял, че накуцването се дължи на недохранване.
След като бе хранена добре, тя започна да върви нормално.
Истинската Фелисия не би могла да върви нормално.
Марс разбрал, че това е мним, душевноболен пациент.
Душевноболна, но без счупен крак. Няма възкръсване. Душевноболен пациент.
Други необикновени случаи, обаче, не могат да се обяснят така лесно.
Анджелина Нарсис винаги носи два букета, когато отива на гробищата.
Тя посещава гроба на брат си Клавиъс.
Единия букет тя оставя на последния гроб на Клавиъс, в който бил погребан през 1994.
Другият е за гроба, в който бил положен повече от 30 години по-рано.
Брат ми бе зомби. Когато почина за пръв път, бях много разстроена.
18 години по-късно той се появил отново.
Някой ми каза, че Клавиъс е на пазара, затова веднага отидох там.
Бе се събрала тълпа. Добрах се до средата и там бе той.
Това бе голям шок. Не бях на себе си.
Двама пенсионирани мисионери- Джой и Елдън Аушърман- също помнят Клавиъс.
Животът им преминал в грижи не само за бедните хаитяни, но и за техните зомбита.
Това са двамата зомби.
Тифам, която е снимана частично, и Нарсис, заедно.
Той бе погребан на около 1-2 мили оттам в местното гробище.
Доста зловеща гледка бе как той наднича в собствения си гроб.
Това наистина бе нещо различно.
Това е Нарсис със съпругата си.
Един признат за мъртвец да си вземе жена бе голямо събитие тогава.
На нас, естествено, ни се стори доста странно.
Той бе един много мил господин, много приятен човек.
Можехме да го слушаме с часове, омаяни от пленителните му разкази.
Разказвал ни е, че тялото му е било в моргата, а той е бил в съзнание.
Когато го положили в ковчега, той усетил гвоздея, който се забил в бузата му.
Бил е в ковчега, когато забили гвоздей в бузата му, но той не можел да мръдне.
Чувал хората да си говорят, но не можел да помръдне.
Мисля, че точно тук е бил забит гвоздеят. Той много се гордееше с това.
Човекът, забил гвоздеите в ковчега на Клавиъс, бил Антоан Веюс,
работник в моргата, където Клавиъс бил обявен за мъртъв.
След 18 години всички казваха, че е възкръснал: "Нарсис се върна към живота!"
Аз казвах: "Не, това не може да е истина".
Но после той се появи в болницата.
Когато дойде, казах: "Да, това е човекът, който умря."
А той каза: "Ето тук ти заби гвоздей в бузата ми.
Когато заковаваше ковчега, ето тук се заби гвоздеят. Направо подскочих."
Тогава разбрах, че е истина, че той наистина е бил зомби.
Клавиъс твърди, че помни смъртта, погребението и възкръсването си.
Днес Уилфред Дорасон почти не може да говори.
Но при завръщането си той успял да разкаже историята си на своя приятел Вердию.
Веднага след завръщането си той можеше да разговаря с хората.
Аз ходех у тях да играем домино и по време на играта си бъбрехме.
Той ми каза, че докато бил мъртъв в ковчега, можел да чува всичко.
По време на бдението той чувал майка си да плаче.
Чул гласа на баща си, докато спускали ковчега му в гроба.
Баща му казал: "Тръгвай, сине, иди при Бог, ако той те е прибрал.
Но ако някой злосторник ти е причинил това, Бог да го съди."
Всичко това наистина се случи. Знам, защото и аз бях там.
Хаитяните вярват, че тайните на зомбирането са скрити в храмовете на черната магия.
Това е храмът на един от най-страховитите хаитянски магьосници- Алтес Пол.
Вуду-лечителите твърдят, че правят магия.
Но вероятно зад уменията им стои практическото познаване на някои естествени отрови.
Носят се слухове за тайни лаборатории, в които приготвят отровни отвари,
които заблуждават хората и те погребват мъртъвците си живи.
Алтес Пол използва всякакви животни и растения за отварите си,
но точните им съставки са професионална тайна.
Най-строго пазената му рецепта е тази за създаване на зомби.
Тази тайна не мога никога да ви издам.
Причината е, че я споделям само със своите вуду-братя.
Дори да имам нещо общо със зомбитата, ще запазя тайната за себе си.
Много е опасно да ви я дам просто ей така.
Но ако бъдете посветени, тогава мой дълг ще е да ви разкрия тези тайни,
защото тогава ще станете мое законно дете.
Само тогава мога да разкрия тайните си.
Но има една уловка:
Всеки посветен дава вечен обет за опазване на тайната.
Вуду-лечителите разчитат, че никой няма да дръзне да наруши обета за мълчание.
Този човек някога е бил страховит вуду-магьосник, а сега е евангелист.
Като брат Додо, той проповядва срещу старата си вяра.
Аз създавах зомбита. Понякога със сълзи на очи се покайвам за това.
Брат Додо може да разкрие как се създава зомби.
Това е лесен, дори разпространен процес. Той кара хората да подпухват.
Основната съставка е риба-балон.
Стривате я на прах, смесвате я със стрити кости и много други прахове.
Добавяте пепел, водни буболечки и земни червеи,
но задължително ви е нужна риба-балон.
Всички тези съставки предизвикват загуба на съзнание.
Когато погълнат праха от риба-балон, хората се подуват като варели.
Прахът преминава през порите на кожата и унищожава кръвта.
Могат ли тези разкрития да дадат научно обяснение на феномена зомби?
Може би бихме могли да възстановим тайната рецепта на вуду-лечителите.
Първата и най-важна съставка е това същество- рибата-балон.
Среща се в тропическите морета- край бреговете на Шри Ланка и Хаити.
Наричат я риба-балон.
Разбирам защо е полезна при зомбирането.
Кожата и вътрешностите й съдържат смъртоносна нервнопаралитична отрова,
която е 300 пъти по-смъртоносна от цианида.
Въпреки това, тя се счита за деликатес в Япония.
Годишно няколко злощастни японски гурмета умират,
след като са яли неправилно приготвена риба-балон.
Други по-големи късметлии само привидно умират,
за да могат да се съвземат точно преди погребението си
и да разказват на смаяните си роднини и приятели, че през цялото време са били в съзнание.
Брат Додо обяснява въздействието на отровата от риба-балон.
Вие не умирате, защото ако сте умрели, не бих могъл да възкреся тялото ви.
Чувате всичко, което се случва около вас.
Чувате плача на жена си или мъжа си, децата си...
Когато ви откарват в моргата, чувате линейката.
Когато ви полагат в ковчега, вие сте в съзнание.
Когато ви откарват на гробищата, когато заравят гроба ви, вие сте в съзнание.
Вие не сте наистина мъртъв, защото сърцето ви все още бие,
но толкова слабо, че няма лекар или апаратура, която да долови, че сте жив.
Това е нещо зловещо.
Като част от медицинските грижи, полагани за Уилфред Дорасон,
американският психиатър, д-р Роджър Малъри, планира да го заведе в Порт о Пренс.
Според него пациентът е в състояние да пътува.
Той е уредил да се направи сканиране на мозъка на Уилфред.
Изследването ще покаже дали пациентът е с мозъчни увреждания.
Ако има такива, той ще се опита да определи причината.
Дали Уилфред е получил кислородна недостатъчност в гроба
или състоянието му е предизвикано от отрова?
В единствения компютъризиран мозъчен скенер в Хаити
радиологът д-р Джина Джочин подготвя Уилфред за изследването.
За пръв път медицината ще надникне в мозъка на човек, смятан за зомби.
Лекарите се надяват да открият истината за Уилфред след анализа на резултатите.
Това са снимките от мозъчното сканиране на Уилфред.
Не открихме никакви церебрални поражения,
но във вентрикулната система виждаме увреждане на десния фронтален дял.
Ето тук и тук.
Да д-р Джина, съгласен съм с вас.
Често съм попадал на такива случаи.
Недостигът на кислород би могъл да причини подобно мозъчно увреждане,
макар че в такъв случай уврежданията би трябвало да са по-големи.
И все пак, този тип увреждане се получава при недостиг на кислород.
Лекарите са установили увреждане, но не могат да бъдат категорични за причината.
Вероятно Уилфред наистина е изпитвал кислороден глад в гроба,
но не могат да се изключат и други по-естествени причини.
Продължават проучванията на най-необикновената от всички медицински загадки-
загадката "зомби".
И така, в какво да вярваме?
Дали това не е мит, създаден от безскрупулни диктатори, за да държат народа си в подчинение?
А може би зомби просто страдат от психично заболяване или мозъчно увреждане?
А може би рядък неврологичен синдром е вплетен от фолклора и суеверията
в нещо магическо и зловещо.
Аз лично съм склонен да приема насериозно някои истории за зомби.
Ако отварите на вуду-лечителите наистина действат,
учените биха могли да създадат нови могъщи лекарства-
особено анестетици и болкоуспокоителни.
Така от злото може да се роди добро.
www.kolibka.com http://delta.arenabg.com/