Arthur Clarke - Mysterious Universe - Part 1 (1994) Свали субтитрите
Кой би могъл да ни каже истината за живота след смъртта?
Този американски пастор, който твърди, че е бил погълнат от адския огън,
това момиченце, което твърди, че е видяло баба си в райската градина
или този военен лекар, чиито революционни експерименти
сочат едно по-земно решение?
Загадките на Артър К. Кларк, автор на "2001"
и изобретател на комуникационния сателит.
Сега, оттеглил се в Шри Ланка, той търси отговор на загадките
на този и други светове.
ЗАГАДЪЧНАТА ВСЕЛЕНА на Артър К. Кларк
НА ПРАГА НА СМЪРТТА
Всички религии се изправят пред най-великата загадка:
какво става, когато умрем?
Будистите вярват, че може би сме преродени в този свят
други вярват, че душата напуска тялото и влиза в царството на душите.
Същевременно се увеличава броят на хората, които твърдят,
че вече са зърнали отвъдния живот.
Когато са били съживени, след обявяването им за мъртви от лекарите,
те говорят за безметежно носене из тъмен тунел към блестяща светлина.
Понякога се срещат с мъртви приятели и роднини.
Д-р Мелвин Морз се вдъхновил да изследва тези случаи,
след като негови малки пациенти му разказали невероятни истории
за своите преживявания на прага на смъртта.
Много от тях били твърде малки, за да могат да опишат видяното.
Затова Морз ги насърчил да го разкажат в картини.
Невинните художници създали графични щрихи на детския рай.
Ето някои от рисунките, които децата нарисуваха
за преживяванията си на прага на смъртта.
Тази е на шестгодишно момченце, което едва не умря по време на обикновена тонзилектомия.
Направени му бяха три електрошока.
Тук виждаме един дълъг тунел, водещ към мост като дъгата.
Ето го дългия тъмен тунел, ето го и моста-дъга към рая.
Тази е на петгодишно момиченце, което почти почина от бактериален менингит.
Историята е много богата, макар че тя не можеше още да говори добре.
Тук я виждаме да се носи извън тялото си.
Това е Исус с малка червена шапчица. Тя каза, че бил много мил.
Това са три ангелчета.
А за тази дъга тя каза, че е светлина, която й казала коя е и къде да отиде.
Тя също каза, че това е врата, където били мъртвите хора.
Там имало дядовци, баби и бебета, които чакали да се родят.
Тази е на друга моя пациентка, Джеси Лот.
Тя едва не умря от остра чернодробна недостатъчност при мононуклеоза.
Наложи се да забием игла в сърцето й, за да я съживим.
Така че, според критериите, това е преживяване на прага на смъртта.
Джеси се върнала към живота, но има ярък спомен за срещата си със смъртта.
Бях много болна и внезапно видях бели светлини и бели облаци около мен.
Видях баба си, която просто си седеше в дървения си стол,
усмихваше се и не каза нищо, но изглеждаше щастлива...
Ето я баба й, която седи на кафяв стол.
Баба й вече е била починала.
Виждаме как е обградена от тази бяла светлина.
Когато мисля за това, усещам чувство на топлина, самата мисъл за това ме трогва.
Хубаво е да знам, че баба ми е била с мен, когато съм била почти мъртва.
Това е моя пациентка, на име Кристъл Мърслок.
Тя е била на седем, когато за малко не се е удавила в басейн.
Тя разказва, че е изплувала от тялото си и тръгнала по дълъг тунел.
Тук виждаме земята. Интересното е, че я е нарисувала синя като небето.
А после е направила дупка в небето, през която можела да вижда долу брат си.
Тя го обича много, което е показала с червено сърце.
Тази дупка в небето, през която е виждала брат си,
е била важен фактор тя да реши да се завърне в тялото си.
Кристъл сега вече е голяма.
Тя е първата пациентка на д-р Морз, която е описала живота след смъртта.
Той ме попита какво е да си в кома, а аз отговорих:
"О, беше интересно! Раят е забавен!"
Елизабет, моят ангел хранител, ме попита дали искам да остана или да се върна.
Аз казах "Не, защо да искам да напускам това място?
Тук е толкова красиво и има толкова много любов."
Тя каза "Добре".
Но после размислих и казах "Искам да се върна".
Помислих си, че повече никога няма да мога да прегърна майка си
и никого от тези, които обичах,
и поради тази причина реших да се върна.
Между кориците на един семеен албум има една забравена снимка,
която драматично потвърждава историята на Кристъл.
Когато стигнахме до една страница,
изведнъж осъзнах, че прабаба ми Дора бе бабата, която съм видяла на небето.
Посочих я и казах "Това е тя. Нея видях на небето. Това е баба ми Дора."
Те бяха много изненадани, защото тя е починала, преди да се родя.
Преживяванията на прага на смъртта ни разказват всичко за смъртта.
Фактът, че когато умрем, тялото ни не просто спира,
както смятах, преди да започна да се занимавам с това
и опипвах пътя си в мрака.
Със сигурност нещата не стоят така.
Всички ние ще имаме преживяване на прага на смъртта, когато умрем.
Това всъщност са преживявания на смъртта.
Въздействието на това да стоиш на ръба на смъртта
е оставило своя отпечатък върху членовете на тази Сиатълска група.
Ежегодния пикник на преживелите среща със смъртта
им дава възможност да сравнят спомените си.
Бил Ванденбуш е бил ранен от шрапнел при въздушно нападение във Виетнам.
Докато се движех в тунела, изведнъж излязох на тази ярка бяла светлина.
Когато влязох в светлината, това бе най-прекрасното ми преживяване.
Бе просто великолепно.
Вече имах познание за всичко- защо сме тук, защо съществуваме...
Засега това е най-невероятното преживяване в живота ми.
Дорис Джаксън едва не умряла от дизентерия в Индия.
Това променило живота й.
Вървях по една пътека и видях светлина.
Усетих някакво присъствие.
То беше топло и любящо, всеопрощаващо...
Да вървиш в това присъствие е просто... неописуемо...
Няма чувство, което да може да се сравни с това.
За Пол Кар приоритетите в живота са ясни.
За мен най-важното нещо в живота е да знаеш, че това не е смърт.
Каквото и да е, това е илюзия, реалността е нещо много по-голямо.
Джуджина Бойсън страдала от депресия, но сега е обнадеждена.
Трябва да призная, че преди преживяването се смятах за диагностик.
Но откакто това ми се случи, смятам, че там има нещо.
Каквото и да е то, но има нещо.
Някои съмнителни изследователи твърдят, че са открили доказателство,
че човешката душа може да оцелее след смъртта.
През 1907 д-р Дънкън Макдугъл от Бостън претеглял пациентите си след смъртта им.
Когато един от тях изгубил 45г,
Макдугъл обявил, че това се дължи на отлитането на душата.
Френският психоизследовател д-р Анри Барадюк
открил своите опитни мишки по-близо до дома.
Когато синът му Андре умирал от туберкулоза,
Барадюк опитал да фотографира отлитащия му дух.
6 месеца по-късно жена му издъхнала три пъти, преди да умре.
Барадюк твърдял, че е уловил душата на любимата си на лента.
Идеята, че всички ние имаме душа, която е независима от тялото,
е наложена от едно друго често срещано необикновено преживяване.
Оцелели от катастрофи или хора, преживели операция,
разказват как са се видели отгоре по време на случката.
Някои дори твърдят, че са видели неща, за които не биха могли да узнаят.
В Холандския град Арнъм един спешен случай се превърнал
в класически случай на преживяване извън тялото.
Сестра Тон Гусънс бил извикан в кардиологичното отделение,
за да се погрижи за пациент с инфаркт.
Не след дълго, седмица може би, пациентът дойде при нас.
Възстановяваше се много добре.
Когато за първи път ме видя да влизам в стаята му,
той много се изненада и ми каза:
"Ти си ми взел зъбите, ти знаеш къде са ми зъбните протези."
Бях удивен, не можех да повярвам на думите му,
защото когато го бях видял, той бе в безсъзнание.
Но той се е видял да лежи в леглото от единия ъгъл на малката стая,
докато сме го реанимирали.
Той се е виждал отгоре и е наблюдавал всичко, което се случва.
Видял ни е да му правим сърдечен масаж, да му правим вливания.
Видял е и мен да свалям зъбната му протеза и да я оставям на една полица.
Забележителното е, че този човек изобщо не бе в състояние да вижда-
в онзи момент той бе в клинична смърт.
Подобни удивителни истории са накарали много лекари
да приемат сериозно преживяванията на прага на смъртта.
Д-р Ван Ломал е един от най-добрите кардиолози в Холандия.
Той е разговарял с хора, оцелели след инфаркт,
и е констатирал, че всеки десети се е отделял от тялото си.
Ван Ломал е създал експеримент,
който да потвърди разкази от птичи поглед от тавана.
Той е разположен в реанимацията.
Когато хората получат сърдечен спазъм, сърцето им спира да бие,
няма кръвно налягане, дишането също спира
и ние започваме реанимиране,
което включва сърдечен масаж, електрошок, лекарства...
Когато погледнете монитора, можете да следите сърдечния ритъм.
Когато се появи права линия,
това е моментът, в който хората губят съзнание и изпадат в клинична смърт.
Това е моментът, в който те имат преживявания извън тялото.
Те се носят някъде извън тялото си, близо до тавана,
и могат да видят как екипът реанимира тялото им.
И те могат да видят всичко.
В нашето изследване сме поставили знак върху някоя от лампите,
който те могат да видят, докато са в клинична смърт.
Съобщението е създадено и скрито от независим изследовател.
Досега никой пациент не го е открил.
Но Ван Ломал вярва, че това е само въпрос на време.
Мисля, че ще дойде моментът, в който някой ще види този знак.
През 1992 г огнена буря опустошила домове и стопанства
по хълмовете на Оукланд, Калифорния.
Загинали 25 души.
Но психиатърът Катрин Класън от Станфърдския Университет
смята, че бедствието може би е дало ключа към основната причина
за преживяванията извън тялото.
Тя се срещнала с хора, оцелели след шока,
когато напускали федералните спасителни центрове,
и ги помолила да попълнят въпросници.
Удивителен брой от тях били получили такова усещане.
Не бях изненадана, че хората са имали усещането, че се носят над телата си,
защото хората правят всичко възможно, за да се предпазят.
И когато те не могат да се предпазят физически,
те се опитват да го направят психически и умствено.
И така, да се носиш над тялото си, когато не можеш да избягаш,
това е начин да се оттеглиш от събитието.
Това, което показва нашето проучване,
е, че е възможно хората, преживявайки някаква огромна драма, като смъртта,
да използват преживяването извън тялото като начин да се предпазят.
Така че, това е една защитна реакция на това вероятно събитие.
За потърпевшите преживяванията извън тялото изглеждали реални.
Но в един от случаите идеята, че душата се рее на свобода извън тялото,
се провалила с трясък.
Греъм Тар се състезавал с приятел по улиците на Ню Касъл.
Тогава бях на около седемнайсет. Изскочих с мотора си с висока скорост на този път.
На завоя навлязох в насрещното платно и се оказах на пътя на една кола.
Помня, че бях изхвърлен във въздуха над колата.
Направо полетях над нея, а каската ми отхвръкна в градинката.
Обърнах се и видях, че се премятам над колата и политам към земята.
Идеята никак не ми хареса и реших да си остана където бях.
Всъщност, това и направих.
Реейки се безметежно, Греъм чул хора на ангелите.
Той видял тялото си на асфалта, падналия мотор и уплашения си приятел.
Накрая постепенно дошъл в съзнание.
Първото, което забелязах, бе парещата болка, причинена от мотора ми,
който не бе смачкан от колата, както го бях видял,
а бе полетял след мене във въздуха и бе паднал върху мен.
Кракът ми се бе заклещил в рамката и горещият ауспух ми пареше.
Огледах се за приятеля си,
защото го бях видял да се връща и да се надвесва над мен,
но не го видях никъде.
Загрижените минувачи също ги нямаше.
Тогава осъзнах, че всичко това е била някаква фантазия, сън, халюцинация.
Водачът на това всеотдайно паство е обичан и почитан от своите енориарши.
Но преди десет години преподобният Хауърд Сторм
е бил университетски професор по изкуствата, а не човекът, който е днес.
Философията ми бе да съм най-страшният звяр в гората.
Опитвах се да изглеждам безчувствен и подъл.
Хората не ме харесваха и дори се бояха от мен.
Едно лято Хауърд отишъл със съпругата си Бевърли на почивка във Франция.
Хауърд изпаднал в критично състояние със задържане в стомаха.
Тъй като бил далече от дома си, бил оставен без лечение 11 часа.
Лекарите смятат оцеляването му за истинско чудо.
Завръщайки се в Синсинати, Хауърд споделил преживяното със своя лекар.
Оцеляването му било забележително не само по медицински причини.
Той описа едно ужасяващо преживяване- движел се по някакъв тунел,
и някакви демонични същества го нападали и късали парчета от кожата му,
докато накрая смъкнали кожата от тялото му.
Бях сигурен, че повече няма да се върна и бях изгубен за света.
Бях свършил в едно ужасяващо и страховито място,
изпълнено с лошотия и в което нямаше нищо добро, хубаво или красиво,
едно място на жестокост и мъчения.
Спомних си как като дете пеех "Исус ме обича"
и се вкопчих отчаяно в това, молейки Исус да ме спаси,
без да знам или да вярвам, но с надежда, че може би има нещо.
Тогава едно същество от светлина дойде при мен и ме отнесе към светлината.
Хауърд се измъкнал от преизподнята на ада.
Той преживял трансформация- изоставил предишния си начин на живот,
напуснал работата си и се посветил на църквата.
Съпругата ми каза, че човекът, за когото била омъжена 20 години
е починал в Париж и че за нея съм напълно непознат човек.
Боб и Маргарет Фигс познават Хауърд повече от 20 години.
Драстичната промяна в характера му продължава да ги удивлява.
Ако преди 10 години някой ми бе казал какво ще се случи с него,
не бих могъл дори да си представя нещо подобно.
Не бих могла да си представя, че ще напусне работата си в университета.
Той изучава религията много упорито и сега е пастор.
Не бих могла да си представя нищо подобно.
От всички, които познаваме, Хауърд е последният, за когото бихме допуснали,
че ще премине през такава трансформация.
Аз отидох до ръба и отвъд него.
Бил съм много близо до място, където повечето хора не са достигали.
Бях на прага на смъртта и се завърнах оттам.
Много научни открития са направени случайно.
На едно вероятно обяснение за преживяванията на прага на смъртта
се натъкнали американски авиационни лекари,
провеждащи тестове над пилоти за границите на човешката издържливост.
Във военноморския и въздушен център пилотите биват подлагани
на изпитанието на най-голямата и мощна центрофуга в света.
Тя може да развие над 48 оборота в минута
и да симулира силното гравитационно притегляне,
което се получава в реактивен изтребител.
Това може да доведе до загуба на съзнание у пилота
и да предизвика симптоми на преживяване на прага на смъртта.
Едно от най-честите видения, които получаваме, е това на тунела;
срещи с любими хора, членове на семейството и приятели,
нежелание да бъдете обезпокояван, защото преживяването е приятно.
Тези видения и преживявания са изключително ярки.
Моментите на загуба на съзнание се помнят 20 и повече години и са кристално ясни.
Уинъри би трябвало да знае, той е бил в центрофугата повече от всички други.
Той лично е изпитвал това усещане.
Логото на екипа е зловещият косач,
защото пилотите на изтребители летят със смъртта, с усилването на гравитацията.
Тунелът и ярката светлина представляват честите преживявания на прага на смъртта.
Мога да ви разкажа за множество загуби на съзнание, които съм имал.
Имал съм 6-7 поредни загуби на съзнание в разстояние на 15 минути-
последователно влошаващи се атаки върху нервната система при всяко завъртане.
Видео камера в центрофугата записва момента,
в който Уинъри губи съзнание при всяко завъртане.
В момента на загубата на съзнание центрофугата се забавя,
гравитацията се намалява и пилотът идва в съзнание.
Той трябва да натисне един бутон, за да изключи алармата.
"Това май е достатъчно засега."
При напускането ми на центрофугата, докато излизах от залата,
внезапно открих, че вече не бях в себе си,
а едновременно бях зад себе си и се гледах отгоре.
И това продължи минута, до минута и половина.
В някои редки случаи сме наблюдавали това и при други изследвани пилоти.
Това не се случва често.
Вероятно би се случвало много по-често при по-големи атаки.
Роб Маконъл е запазил спомен за тунела и светлината.
Бях загубил напълно периферното си зрение.
Ако можете да си представите, че виждате само една малка област право пред вас.
Извън тази зона бе пълен мрак,
а в центъра на зрението зоната бе светлосива, почти бяла.
Роб е бил обучен да се стреми да запази съзнание, но гравитацията надделява.
Страданията му изглеждат мъчителни,
но те много се различават от това, което той описва.
Изпитвах топло и приятно усещане, всичко бе наред, нямах никакви проблеми.
Проучването ни показва, че много от преживяванията на прага на смъртта
биха били подобни на тези при загуба на съзнание, наблюдавани от нас,
защото и при двете липсва приток на кръв към нервната система.
За нашите пилоти липсата на приток на кръв е причинена от силната гравитация,
а същото е и при хора с инфаркт, защото сърцето не изтласква кръв.
Това, което е постигнало проучването е,
че със сигурност се страхувам по-малко от смъртта.
Не можете да умрете, без да загубите съзнание.
Последното, което ни дели от смъртта, е загубата на съзнание,
а в него със сигурност няма нищо неприятно.
Така че имаме някаква гаранция, че процесът на смъртта
със сигурност не е неприятен от гледна точка на безсъзнанието.
Така че, до голяма степен сме подсигурени.
И така, за преживяванията на прага на смъртта може да се окаже,
че имат съвсем разбираема физическа причина.
Но това не бива да ни обезкуражава.
Дори и да не ни казват нищо за живот в отвъдното,
те ни обнадеждават, че смъртта може би е много по-кротка и нежна,
отколкото понякога се страхуваме, че е.
www.kolibka.com http://delta.arenabg.com/