The X-Files 208 - One Breath (1998) Свали субтитрите
много малко момиче,
Дейна беше в гората.
Беше есен.
Тя винаги е била мъжко момиче, за разлика от сестра си, Мелиса.
За рожденния й ден братята и подариха въздушна пушка
и и показваха как да я използва.
Баща им им беше казал да стрелят само по консервни кутии.
Но сред тревата Бил Младши откри змия.
И момчетата започнаха да стрелят.
Искайки да бъде наравно с братята си,
Дейна също започна да стреля по змията.
Змията се гърчеше в отчаяна борба за живот,
но тъй като момчетата продължаваха да стрелят,
тя започна да кърви.
Когато Дейна осъзна какво е направила,
Дейна започна да плаче обхваната от силно чувство на вина.
През сълзите си тя казваше,
че нещо от змията липсва.
Тя беше отнела нещо, което не е имала право да взима.
И въпреки, че се боеше от змии до смърт, Дейна взе животното в ръце,
сякаш само силата на човешката воля можеше да я запази жива.
Змията умря, кръвта й по ръцете на Дейна.
Не можеше да направи нищо, за да я съживи.
Твърде рано е, г-жо Скъли. Не може да се предаваме.
Онзи ден в гората
съчувствах на дъщеря си.
Но в този момент
разбирам как се е чувствала.
Дейна Катерин Скъли 1964-1994
Обична дъщеря и приятел "Духът на истината" Йоан 5:07
Трябва да спрем.
Медицински Център в Североизточен Джорджтаун Вашингтон
Само за упълномощен персонал
Добре, какво бихте препоръчали?
Кой я доведе тук? Как се озова тук?
- Сър, бихте ли просто...
Как се озова тук?
- Г-ца Скъли беше в това състояние, когато пристигна тази вечер.
Ако излезете отвън, може би д-р Дейли ще...
- Това ли д-р Дейли?
Вие ли сте д-р Дейли? Какво става, по дяволите? Кой я е довел тук?
Бихте ли се успокоили?
- Парамедиците ли? ФБР? Военните?
Не мога да ви дам отговор. Току-що ме назначиха към нея. - Отговорете ми веднага!
Какво? Искате да ми кажете, че просто се е появила?
- Сър...
Кой й причини това? Искам да видя входните й формуляри веднага!
- Сър!
Кой й стори това? И искам да видя какви тестове са й били направени!
Чуйте ме, ако сте с тях, ако криете нещо, кълна се, ще направя всичко!
Каквото и да е, ще открия какво са й сторили!
Засега Дейна е записана в критично състояние. Кома.
Не усеща нищо и не съзнава къде се намира.
Няма данни, че разбира какво й се говори.
Няма данни за съзнателни реакции на външни стимули.
Моите извинения, но, ами, никой тук
не може да определи как Дейна е пристигнала в болницата,
как е била настанена или как са се грижили за нея в подобна критична ситуация.
Ъм,
поради липсата на наскорошни медициниски изследвания
не мога да направя прогноза.
Не мога да определя със сигурност колко дълго е била в това състояние.
Не сте ни казали защо е в него.
Просто не знаем, г-жо Скъли.
Няма следи от силни наранявания, травматични или не.
Не откривам следи от дегенеративни или метаболични несъответствия.
Проведохме всеки възможен тест.
Искам да бъде изследвана за веществени доказателства.
Ами била е изкъпана и почистена след приемането й.
Освен това съществува, ъм, положение, за което не знам дали сте в течение.
ФБР ни уведоми за условията в завещанието на Скъли.
Какви са? Какво пише?
Ами, Дейна е доктор.
Критерият й за прекратяване на живота е доста ясен.
Заявила е, че, ами, ако Таблицата на Гласгоу я определи като...
Не иска да живее в това състояние.
Подписали сте завещанието й като свидетел.
Казаха ми да не ви се обаждам, Фокс.
Кой?
- Дейна. Току-що.
Дейна е говорила сега с теб?
Ако е проговорила електро-енцефалограмата щеше да се измени.
Душата й е тук.
Здравей, мамо.
Радвам се, че можа да дойдеш, Мелиса.
Ти си сестрата на Скъли?
Дейна избира дали...
дали да остане или да продължи.
Можеш да я усетиш.
Тук.
Не е тук.
Гневът ти,
страхът ти блокират всякакви положителни емоции, които тя има нужда да усети.
Трябва да направя повече от това само да размахвам ръце във въздуха.
Мъж, непушач.
Мога ли да ви помогна?
Дейна Скъли, моля.
Фрохики?
Г-н Фенли в радиологията. Фенли в радиологията.
Ей, Мълдър. Това е странно.
Добра работа с отмъкването на тези диаграми.
- Натиках ги в гащите си.
Там долу има много място.
Изглеждаш унил, Мълдър. Виж какво. Добре дошъл си в събота вечер.
Ще се посърфираме в интернет да открием научни неточности в Земя2.
Денят ми за пране.
Диаграмата показва необичайни протеинови вериги в кръвта.
Последователността от аминокиселини е в комбинация, която не съм виждал преди.
Смъкнах последните медицински данни за Скъли към най-новия самотен стрелец.
Подвизава се с името "Мислителят".
Този тип е гениален хакер.
Какво?
- Мислителят докладва, че протеиновите вериги
са странични продукти на разклонено ДНК.
Разклонено ДНК?
- Най-новото в генетичното инженерство.
Ъм, биологичният еквивалент на силиконовия чип.
Това е далеч напред от най-новото.
Това е технология от 50 години вбъдеще.
За какво се използва?
- Може да е проследяваща система.
Етапите на разработка на биологически маркери.
Имаш предвид високотехнологически документ за идентификация?
Или нещо толкова коварно, като присаждане на човек към... нечовек.
Добри теории, господа, но не струват.
Този клон на ДНК е неактивен. Отпадъчен продукт.
Който и да е експериментирал със Скъли е завършил работата си.
Сега не е нищо повече от биологична отрова.
Ще оживее ли?
Ъм, имунната й система е разрушена,
и, ами, се съмнявам че дори
здраво човешко тяло би могло да се пребори с това.
Мълдър, няма какво да направиш.
Дейна? Дейна, скъпа?
Знам, че ме чуваш. Тук е сестра Оуенс.
Тук съм, за да се погрижа за теб, съкровище.
Да та наглеждам, да ти помогна да откриеш пътя за вкъщи.
Знам, че тази нощ си много далеч от вкъщи
и че там където си е спокойно.
Ще бъде хубаво да останеш, но, Дейна,
трябва да си тръгнеш от тук едва когато настъпи моментът.
Ще съм тук, когато имаш нужда от мен, скъпа.
Извинете, господине. Трябва да взема малко кръв.
Код синьо! Количка!
- Количката пристига!
Да я сложим на изкуствено дишане!
Кръвно налягане 80 на 60. Спада.
Добре. Електрошок. Подайте ми електродите.
Двеста джаула. Пазете се. Какво имаме?
- Пазете се.
Донесете катетър.
- Спадане 80 на...
Отново. 260. Пазете се.
- Пазете се.
Хей!
Не те очаквах тук по време на часовете за посещение.
Имаше един мъж. Взе кръвна проба от Скъли. Той...
- Забрави го!
Махни този пистолет от лицето ми!
- Този скорострелен, компактен, 40-калибров Зиг-Зауер
е насочен към главата ти, за да наблегне на настойчивостта ми търсенето
на виновника за поставяне партньорката ти на респиратор да спре незабавно!
Пренебрегваш зовът ми за помощ, а после очакваш да правя каквото кажеш? Върви по дяволите!
Уби го! Уби и нея.
Това няма да се случи с мен.
Ти си моят инструмент. Разбираш ли?
Идвам при теб, когато имам нужда от теб.
Точно сега си се насочил в посока, която може да ги доведе точно тук.
За какво говориш, по дяволите?
Не трябва да знаеш. Там е въпросът.
Дължа й нещо повече от това само да стоя и да не правя нищо.
Тя беше добър войник, Мълдър, но няма какво да направиш, за да я върнеш.
Не е мъртва.
- Чуй ме. Слушай.
Ти си проклет ученик, Мълдър.
Нямаш представа, нямаш представа!
Добре, тогава ми кажи. Кажи ми!
Преди бях като теб.
Бях там, къде ти си сега, но ти не си аз, Мълдър.
Не мисля, че си достатъчно смел.
Тръгни си. Скърби за Скъли,
а после никога не се обръщай назад.
Ще успееш да заживееш със себе си, Мълдър,
в деня, в който умреш.
Федерален агент!
Федерален агент! Знаеш, че съм въоръжен. Не се обръщай.
Много бавно постави пистолета си на земята.
Сложи ръце зад главата. Сплети пръстите си.
Обърни се към машината и опри глава о нея.
С лице към мен.
Кой иска това?
Кой иска това?
Добре. Да вървим. Насам.
Останете там.
Почакай!
Искате да видите какво е нужно, за да откриете истината, агент Мълдър?
Искате да знаете нещата, които аз знам?
Ще се погрижа за това.
Премахването на респиратора не означава задължително
изваждане на щепсела и прекратяване на живота й.
Карън Ан Куинлън е живяла девет години
след прекратяване на механичната вентилация.
Все пак вярвам, че случаят с дъщеря ви не е такъв, г-жо Скъли.
Предположението ми е, че е била в това състояние от момента на изчезване
и няма да се подобри.
Тя под критерия определен в завещанието си ли е?
- Да.
Възможно е разклоненото ДНК да бъде лекувано с експериментални антибиотици.
Агент Мълдър, не знам откъде сте разработили тази странна диагноза,
но вярвам, че мястото ви не е тук.
Така и не дадохте отговор на въпросите какво прави и как се е озовала тук.
Трябва да я изучим.
- Тя не е веществено доказателство.
Тук е поради необикновени обстоятелства.
Тя умира. Това е съвсем естествено.
Крием хората в тези стаи, защото не искаме да гледаме смъртта.
Имаме машини продължаващи живот, който трябва да приключи.
Това е много по-необикновено обстоятелство от която и да е причина за смъртта.
Това е много политически правилно.
Това е много човешко.
Обичам я.
И това е правилно.
Дейна е взела решението вместо нас.
Фокс?
Ти и Дейна имахте приятелство, изградено върху уважението.
През последната година изгубих
съпруга си,
и кой знае, не искам да изгубя малкото си момиченце.
Но като теб, аз винаги съм я уважавала.
Фокс, това е семеен момент,
но ако искаш можеш да се присъединиш.
Чети. Всичко е там.
Ако имате проблеми с Мълдър, заместник-директор Скинър -
сигурен съм че знаете - за нас няма да е проблем.
Благодаря ви, че не пушите.
Да, влезте.
Седнете.
Повиках ви тук във връзка със слухове за инцидент в болницата снощи.
Става въпрос за зъба, открит в кафетерията Джел-О?
Според слуховете сте замесен с инцидент в пералното помещение.
- Не, сър.
Бил е убит човек, агент Мълдър.
- Бях при Скъли.
Следи от кръвта й са открити на мястото.
- Може ли да видя полицейския доклад?
Няма полицейски доклад за инцидента, няма и тяло.
Тъй като съм незапознат с подобен инцидент, сър, не. Откъде бих могъл да знам?
Престанете!
- Какво е усещането?
Постоянно отричане на всичко, отговаряне на въпроси с въпроси.
Искам да знам какво се е случило, по дяволите.
Той. Това се случи.
Мъжът с рака. Той е отговорен за случилото се със Скъли!
Откъде знаете?
- Слухове. Кой е той?
Не е ваша...
- О, вземето всичко!
Вземете значката ми. Вземете Досиетата Х. Само ми кажете къде е.
А после? Той спи с рибите. Ние не сме мафията, Мълдър.
Знам, че лесно се забравя, но работим за Правния отдел.
Точно това искам.
Агент Скъли беше добър служител.
Отвъд това, харесвах я. Уважавах я.
Всички знаем в какво сфера работим и какво може да се случи в процеса на играта.
Ако сте бил неподготвен за всички последствия, не е трябвало да влизате.
Ами ако аз... съм знаел потенциалните последствия,
но... никога не съм й го казвал?
Тогава вие сте толкова виновен за състоянието й колкото и... Човекът с Рака.
Здравей, Старбък. Ахав е.
Хората биха ми казали:
"Животът е кратък. Деца, растат бързо.
Преди да го осъзнаеш, всичко свършва."
Така и не слушах.
За мен животът течеше с подходящото темпо.
Имаше много награди
до момента, когато...
Знаех, разбирах, че
повече няма да те видя.
Малкото ми момиче.
Тогава усетих живота си не по-дълъг от един дъх,
един удар на сърцето.
Така и не разбрах колко много обичах дъщеря си,
докато вече не можех да й го кажа.
В този момент бих заменил всеки медал,
всяка похвала, всяко повишение...
за само секунда повече с теб.
Ще бъдем отново заедно, Старбък.
Но не сега. Скоро.
Дейна?
Знам, че смъртта е на една ръка разстояние тази вечер.
Но, Дейна, времето ти не е дошло.
Знаеш ли, Фокс... Извинявай.
Мълдър.
Би могъл да прекараш остатъка от живота си в търсене на всеки отговорен
и това все пак няма да я върне обратно.
Който и да й е причинил това, го очаква сходна съдба.
Включително и аз?
- Извинете.
Сър, имате ли дребни за машината за цигари?
Не. Съжалявам, нямам.
Как така ти?
Тук вече има един пакет. Морли.
Не е моята марка.
Ул. "Западна Джорджия" 900
Почивка за цигара? Какво ще кажеш да си дръпнем?
Сядай!
Как ме откри?
- Млъквай!
Тази вечер аз задавам въпросите, а ти ще трябва да ми отговаряш, кучи сине!
Не се опитвай да ме заплашваш, Мълдър. Гледал съм как умират президенти.
Защо тя?
Защо тя, а не аз?
Отговори ми!
Харесвам те. Нея също.
Ето защо ти беше върната.
Ти трябва да си този, който ще умре.
Защо? Погледни ме.
Нямам съпруга. Нямам семейство.
Голяма власт, няма що.
В играта съм, защото смятам това, което правя, за правилно.
Правилно? Кой си ти, че да решаваш кое е правилно?
А ти кой си?
Ако хората знаеха нещата, които аз зная,
всичко би се разпаднало.
Казах на Скинър, че си застрелял мъжът в болницата, но не го вярвах наистина.
А ето те тук с пистолет, опрян в главата ми.
Имам повече уважение към теб, Мълдър. Превръщаш се в играч.
Можеш да ме убиеш сега, но никога няма да разбереш истината.
И ето защо ще спечеля.
Не се тревожи. Това ще си остане наша тайна.
Не бихме искали другите...
да пуснат слухове.
До Заместник-директор Уолтър С. Скинър
Моля, приемете оставката ми от Федералното Бюро...
Ваш, Фокс Мълдър
Когато започнах работа, в тази стая беше преписвачът.
Поне тогава това не е било похабено пространство.
Не се приема.
Вижте, знам, че се чувствате отговорен за смъртта на агент Скъли,
но няма да приема оставката ви и поражението, като самонаказание.
Всички следователи, разследвания, разкази на свидетели,
и все пак нищо не се знае.
Изгубих себе си... и Скъли.
Мразя това, в което се превърнах.
Когато бях на 18, ъм,
отидох във Виетнам.
Не бях привикан, Мълдър. Записах се в пехотинския корпус в деня на 18-тия си рожден ден.
Направих го от сляпа вяра.
Направих го, защото вярвах, че беше правилното нещо.
Не знам. Може би и все още не знам.
Три месеца по-късно
десетгодишно виетнамско момче влезе в лагера покрито с гранати.
И аз, ъм,
пръснах му главата... от разстояние десет ярда.
Изгубих вярата си.
Не в страната си или в себе си, а във всичко.
Вече просто нямаше смисъл в нищо.
Една вечер, докато патрулирахме, ни, ъм,
плениха.
И всички - всички паднахме.
Всички.
Гледах тялото си отгоре...
извън него.
Отначало не го познах.
Гледах как виетнамците събличат униформата ми, вземат оръжието ми.
И останах
в гъстата джунгла.
Спокоен. Без страх.
Гледах мъртвите си приятели.
Гледах себе си.
На сутринта хора от корпуса пристигнаха и сложиха тялото ми в чанта докато -
предполагам са открили пулс. Не знам.
Събудих се в Сайгонска болница две седмици по-късно.
Страх ме е да се задълбочавам повече в това преживяване.
А вас? Вас не.
Оставката ви не се приема.
Вие.
Вие ми казахте къде на намеря Човекът с Рака.
Изложихте живота си на опасност.
Агент Мълдър, всеки живот, всеки ден
е в опасност.
Такъв е животът.
Самолетният ви билет.
Но ние едва се познаваме.
- Мога да ви кажа защо е била отвлечена.
Твърде близо е до мен. Давам ви мъжете, които са я отвели.
Как?
- Смятат, че ще бъдете извън града.
Смятат, че имате информация относно Скъли,
държана в бюрото в апартамента ви.
В 20:17 тази вечер ще претърсят жилището ви.
Ще бъдат въоръжени. Вие ще чакате.
Ще чакам?
- Да се защитите със смъртоносна насоченост.
Това е единственият начин, Мълдър.
Законът няма да накаже тези хора.
След тази вечер не можем да осъществяваме контакт за няколко седмици.
Мълдър.
Извинявай.
Отбих се. Не отговаряше. Секретарят ти не беше включен.
Може ли да вляза?
За секунда?
Защо е толкова тъмно тук вътре?
- Защото не са пуснати лампите.
Добре.
Тъкмо идвам от болницата.
Д-р Дейли казва, че... тя отслабва.
Може да е всеки момент, така че реших че би искал да дойдеш да я видиш.
Ами не мога.
- Мислех, че би искал.
Да, бих. Не мога. Не сега.
Слушай.
Не ми е нужно да съм психоаналитик за да видя, че си на едно много тъмно място.
Много по-тъмно от това, където е сестра ми.
Доброволното навлизане по-дълбоко в тъмнината не може никак да й помогне.
Само светлината може...
- О, престани с глупостите за хармоничното сливане.
Не ми казваш нищо.
Защо просто не престанеш с цинизма, параноята и поражението си?
Знаеш ли, само защото е позитивно и добро не означава, че е глупаво или изтъркано.
Защо... защо ти е толкова по-лесно да бягаш и
да се опитваш да разчистваш сметки, вместо просто да изразиш какво чувстваш към нея?
Очаквам повече от теб. Дейна очаква повече.
Дори и да не я върне, поне ще знае,
а и ти също.
Интензивен отдел.
Да, това бяха две единици.
Благодаря.
Усещам, Скъли, как
вярваш, че не си готова да си тръгнеш.
А ти винаги си се крепяла в силата на вярванията си.
Не знам дали присъствието ми тук
ще те върне.
Но съм тук.
Опасявам се, че в този случай...
Нека проверя диаграмата.
Повикайте д-р Дейли. Веднага.
Здравейте, тук Фокс Мълдър. Моля, оставете съобщение.
Тук съм.
Здравей, Фокс.
- Не Фокс. Мълдър.
Как се чувстваш?
Наистина не си спомням нищо... след Дуейн Бари.
Това... това няма значение.
Донесох ти подарък.
Супер-звездите на Супер Купата.
Знаех си, че има причина да живея.
Сега трябва да си почиваш. Аз...
Само дойдох, за да видя как си и да кажа здрасти.
Мълдър?
Аз пазех силата на убеждения ти.
Пазех ти това.
Може ли да видя сестра Оуенс?
Бих искала да й дам нещо.
Коя сестра?
Оуенс.
Дребна с права, светло-кафява коса.
Тя се грижеше за мен в интензивното и бих искала да й благодаря.
Дейна, работя тук от десет години
и в тази болница няма сестра на име Оуенс.