NASA - The 25th Year (0) Свали субтитрите
Наречена е Национална, Консултативна Комисия за Аеронавтика.
Нова, независима агенция създадена от президента Удроу Уилсън през 1915г.
Предназначението й е да направи САЩ световен лидер в областта на Аеронавтиката.
За по-малко от 3 десетилетия тези ранни пионери и последователите им
ще кроят планове за неща, отдалечени на милион мили разстояние.
И ще го правят със смелост и проницателност.
До средата на '50те Н.А.С.А е модернизирала въздушните тунели
и се е насочила в областта на ракетните и сателитни разработки.
Тогава на 7 октомври, 1957 САЩ и останалият свят
са сковани от звуците на Спутник 1.
СССР изпраща първият изкуствен спътник в орбита.
Чак в началото на следващата година американският сателит, Експлорер 1,
успешно е изстрелян в орбита и открива радиационният колан, обграждащ Земята.
Кой на този ранен етап е вярвал, че един ден ще напуснем земната атмосфера
и ще стигнем до краят на слънчевата ни система
и отвъд...
Проект Меркурий, първата космическа програма с човек на борда,
стартира само седмица след създаването на НАСА на 1 октомври, 1958г.
7 тестови пилоти са избрани, да станат астронвти.
Доналд К. "Дийк" Слейтън.
Алън Б. Шепърд.
Уолтър М. Шера.
Върджил И. "Гъс" Грисъм.
Джон Х. Глен Младши.
Лирой Гордън Купър.
И Малкълм Скот Карпентър.
Седемте нови астронавти прекарват месеци наред в опити и тренировки.
Докато те тренират, няколко маймуни правят пробни полети с новата капсула Меркурий.
Междувременно все по-често се изпращат изкуствени сателити в орбита.
Метерологични сателити като Тайръс навлизат в ежедневието ни,
усъвършенствайки способностите за прогнозиране на времето.
12 август, 1960 президента Айзенхауер участва в първото предаване
на комуникационният сателит Ехо 1.
Говори президента Айзенхауер
Голямо лично удоволетворение е да участвам
в този първи комуникационен експеримент,
включващ спътникът Ехо.
На 5 май, 1961 астронавта Алън Б. Шепърд
прави първият орбитален полет на Америка.
Проект Меркурий е на път.
Скоро след приземяването, президента Дж. Кенеди дава на НАСА
зелена светлина.
Решаваме в това десетилетие да стъпим на Луната, както и други неща.
Не защото са лесни, а защото са трудни.
Защото тези цели най-добре ще огранизират и измерят
нашите умения, защото това е предизвикателство, което ще приемем
което ще изпълним,
и в което ще победим.
След тестовите полети на Алън Шепърд и Гъс Грисъм, 4 други астронавти
излизат в орбита с капсулата Меркурий, започвайки от Джон Глен,
последван от Скот Карпентър, Уоли Шера и Лирой Купър.
С отговорът на НАСА на обещанието на Кенеди станало ясно, че трябва да
се развият нови технологии, нямащи нищо общо със серийното производство.
Също факт е, че развитието в областа на електрониката и компютрите
трябва да бъде изпънато до краен предел.
Много неща за Луната били непознати. Например притеснителен бил въпроса, дали
астронавта няма да потъне до врата в прах.
Изследвания на лунен сблъсък като това, са проведени с тази цел.
Изследователите симулират метеорити, удрящи Луната,
изстрелвайки скалисти материали и след това измерват колко материя е изхвърлена
от сблъсъка.
Тази анимация показва как учените мислят, че се е образувал
огромният кратер Тайко, широк 54 мили.
Направена е серия снимки от кораба Рейнджър, разбил се на Луната.
5 кораба в Лунна орбита фотографират над 90% от повърхността,
включително невижданата до тогава задна страна.
Виждаме и собствената си планета, гледана от Луната, но най-важното,
прави се възможен избора на място за приземяване.
6 кораба Сървейър кацат на Луната в продължение на 2 години.
Роботизирана ръка прави изкоп. Почвата е като мокър пясък.
Хора и екипировка могат безопасно да се приземят там.
Панорамни снимки като тези са сглобени от стотици единични снимки.
Комуникациите чрез стателити се превръщат в нова индустрия.
Първото предаване в реално време от Телестар 1
е просто началото.
РЕЛЕ, проектиран да предава телевизионна, телефонна и високоскоростна информация.
Синком, специално за олимпийските игри в Токио и Гъливър 1, резултат
и предни изследвания и разработки.
След срещи в земна орбита и работа на астронавти извън кораба
НАСА започва прокет Джемини.
Използвайки капсулата Меркурий като модул, кораба Джемини е двуместен.
Джемини ще отговори на въпросите на проектантите за предстоящият проект Аполо.
И Кой може да забрави забележителната първа разходка в космоса,
направена от астронавта Ед Уайт?
10 пъти двойки астронавти летят в орбита,
разхождат се в космоса, свързват два кораба.
Джемини осветява пътя на проект Аполо. Триместният кораб,
който ще отведе астронавтите до Луната.
Повече от 8 години са нужни за проектирате, построяване, тестване
и подготовка на астронавтите, ракетата и кораба
за първото кацане на Луната.
Ето визуален поглед назад на някои от подготовките.
През 1967 се случва трагедия.
Нацията е в сръб от загубата на екипажа, който няма да лети
в първият полет на Аполо. Астронавтите Гъс Грисам, Ед Уайт и Роджър Чафи
загиват при пожар по време на предстартов тест.
Полетът е отложен с 18 месеца и командният модул е пре-проектиран.
По времето на тези промени, частите нужни за сглобяването на гигантската Сатурн 5
са събрани в космическият център Кенеди, Флорида.
Всичко, свързано със Сатурн 5 е огромно.
Самата ракета, сградата в която е сглобена и гъсеничните трактори, превозващи я.
Напълно заредена Сатурн 363 фута висока,
само главният й двигател генерира 160 милиона конски сили.
Горивните помпи изтласкват гориво към двигателите със силата на 30 дизелови локомотиви.
Когато Сатурн 5 излита от комплекс 39 за пръв път,
тежи повече от 280 тона.
Традицията започната от Аполо 8 е при всеки полет на Сатурн 5
екипажа да е от трима души.
Два дни преди Коледа, 1968г,
Борман, Ловъл и Андърс стават първите хора, напуснали гравитационното ни поле
и влезли в това на друго тяло в слънчевата ни система.
Луната. Апаратурата за пътуването работела добре,
и местата за приземяване изглеждали добре.
Наашата земя изглеждала малка и крехка
всред необятността на космоса.
Този поглед от Луната ще промени начина по който гледаме на Земята завинаги.
Ще подбуди неясни въпроси
особенно такива, свързани с неограничените ресурси.
Следващите 2 полета - Аполо 9 и 10 ще продължат репетициите за първото
приземяване на Луната. Всички нужни системи
са готови.
Астронавтите Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майк Колинс
ще направят историческото пътуване.
Следваща спирка - База на спокойствието.
Тук База на спокойствието. Орелът се приземи.
Малка крачка за човека, огромен скок за човечеството.
Както в държавата, така и по целият свят екипажа на Аполо 11 е посрещнат
като герои.
Междувременно над 100 учени от тук и чужбина
започват изследвания на Лунните проби.
До края на проект Аполо остават още 6 полета до Луната.
Всички без един са много успешни.
СкайЛенд е следващият пилотиран космически полет.
Първо е изстреляна орбитална работилница.
След това първата от 3 триместни проби е изстреляна, за да се свърже
и да заживее в орбиталната лаборатория.
Тези екипажи прекарват съответно 28, 59 и 84 дни в орбита.
Една от главните цели е да се провери дали астронавтите
физически могат да издържат на продължителните престои в космоса
и да вършат полезна работа. Отговорът бил категорично да.
Експерименти в Астрономията.
Наблюдения на земните ресурси.
Обработка на материали.
И растеж на кристали. Всичко това минало, много успешно.
Тогава АСТП, Аполо Тестови Проект,
резултат от обединените усилия на САЩ и Русия.
Целта е взаимно свързване и размяна на екипажа,
за да се развие нужната екипировка за международно космическо спасяване.
Преди, по време и след Аполо, Скайлаб и АСТП,
планетарните програми на НАСА дават на учените нови сведения
за историята на слънчевата система. От ранните Изследователи
до инфрачервеният сателит.
7 космически кораба прелитат покрай планетите Марс, Венера и Меркурий,
изпращайки множество снимки и информация.
10 кораба Пионер летят дори до Юпитер
и вземат проба от атмосферата на Венера.
Пинер 10 е първият, създаден от човека обект,
напуснал слънчевата система.
Физика на атмосферата, Астрономия, Метеорология, Геодезия.
Само няколко от научните дисциплини изучавани от дузина кораби Изследовател
през годините.
Стотици ракети са изследвали атмосферата над височината на която летят балоните
и под тази на сателитите.
Био сателит е изстрелян, за да отговори на основни биологични въпроси.
Дали клетките се развиват нормално в безтегловност?
Как нулевата гравитация влияе на разтежа?
Заплаха ли са безтегловността и радиацията по време на дълги полети?
Всичко, от разстения до примати, е на борда на биосателита
за да разберат.
Ще има ОГО, Орбирални геофизични обсерватории, които ще разцъфнат като
гигантски водни кончета в космоса.
Също така и соларни обсерватории, изучаващи нашето слънце
и влиянието му върху земята.
През последните 25 години нашите орбитални обесерватории са променили
начина по който гледаме на вселената. Сега виждаме динамична вселена
на Квазери, Черни дупки и други необикновенни обекти.
Катаклизмични сили виновни за раждането и смъртта на звездите
и на милиардите галактики всред обширноста на космоса.
Гледаме към планетата Земя с чувствителни сателити.
Посеви, гори, замърсяване. Всичко може да се фотографира детайлно,
за да ни помогне с по-доброто разпределяне на земните ресурси.
Програмата Викинг е предназначена за изследване на планетата Марс.
Два отделни кораба Викинг застават в паралелни орбити, за да фотографират.
Два други кораба проектирани да се спуснат на повърхността прекарват 11 месеца
и 420 милион мили в пътуване до мистериозната червена планета.
Роботизираната ръка прави химични и биологични тестове на почвата,
в търсене на живот. Марсианското време и сеизмични доклади
също системно се изпращат.
Камерите започват да изпращат снимки. Хиляди снимки.
Цветни снимки показват повърхност, осеяна със скали. Ситен пясък,
червен или жълто-кафяв може да се види навсякъде.
Дори имахме възможността да видим двете луни на Марс, Фобос и Деймос.
Сложната технология на Викинг се счита за триумф равен на приземяването на Луната.
Два кораба Вояджер носят запис със звуци и картини от Земята.
В случай, че срещнат космически съсед по пътя.
Тяхното пътуване ще ги отведе покрай Юпитер и Сатурн.
В крайна сметка поне единият кораб ще мине близо до Уран и Нептун.
Сензорите на Вояджер записват сложни модели в атмосферата на Юпитер и масивни светкавици
На сигнала от Вояджер са нужни 40 минути
за да бъде получен от контрола на мисията.
Кораба трябва да е напълно автоматичен.
Вояджер също добре оглежда големите луни на Юпитер.
Йо с активните и вулкани.
Европа. Ганимед, най-голямата,
се оказва смес от скали и лед.
И Калисто, вероятно най-старата.
Следващата задача на Вояджер е да прелети край Сатурн и неговите луни.
Обширната пръстенна система на Сатурн е съставена от множество малки частици
в орбита около планетата, изградили вълнови модели.
Атмосферата й е разскъсвана от силни течения, които развиват скорост 120 мили в час.
Вояджер засича най-горещите газове наблюдавани някога в слънчевата система.
Температура до милиард градуса по Фаренхайт.
До сега 2/3 от планетите в слънчевата ни система са изследвани.
До края на десетилетието ще изследваме и остатъка
включително Уран и Нептун.
През годините, символът поддържан от НАСА е бил, е,
и ще продължава да бъде. Разработки в областта на аеронавтиката.
Агенцията има влияние на всичко, което лети
както на земята, така и в космоса.
Няма съмнение защо тази страна е световен лидер в областта на Аеронавтиката.
Ето някои от целите на програмата.
Да се направят летателните съдове по-ефикасни от към енергия, да летят по-високо,
по-бързо и по-дълго с по-малко гориво.
По-слабо замърсяване, систематично подобряване на компонентите на двигателите.
Намаляване на теглото, използвайки леки, но по-здрави материали.
Изучават се проблеми, свързани с торнадо подобните струи въздух,
причиняващи проблеми на леките самолети.
Самолетите са водещият индустриален износ, благодарение на разработките на НАСА.
След като има 200 000 граждански самолета в страната,
НАСА разработва и този клас самолети.
Проблемът за ледени образувания също е разгледан.
Има уникален замразителен тунел който симулира
състоянията с които най-вероятно ще се сблъскат самолетите.
След теста компютърен код оценява резултатите.
През първите дни на пилотираните космически полети е обмисляно параплан
да връща астронавтите и корабите на Земята.
Било е отхвърлено и е създаден доста интересен спорт.
Работило се е над самолети, които излитат и кацат вертикално.
И такива, с къси криле.
Комбинации от самолет и хеликоптер.
С двищещи се криле, които намаляват въздушната струя чрез промяна на ъгъла.
Експертизите за подобряване на самолетното горивото
също се прилагат към мощни вятърни генератори.
Включително някой от най-големите в света.
Аеронавтските разработки са семената, от които да порасте космическа програма.
Пример за това е проекта "Издигащо се Тяло," започнат през 60те.
Комбинацията от тестове във въздушният тунел и реални полети
довели до проектирането на преизползваемата совалка.
Когато проекта и работата с въздушния тунел завършила, били насрочени
серия от тестове за приземяване. Совалката нямала парашут за кацане,
затова възможността й да кацне лесно от първия път била критична.
Почти прфектното приземяване доказало, че совалката може да лети и да каца.
Годините на изследване и разработки сега ще бъдат подложени на последен тест.
Първият полед в космоса на совалката Колумбия, с астронавти на борда.
Вълнуващо било, когато чисто новата совалка се насочила от хангара
на центъра Кенеди, към сградата в която ще бъдат добавени ракетите и резервоарите
и след това изведена на стартовата площадка.
Никога преди космически кораб не е летял така.
Предшестващите Меркурий, Джемини и Аполо първо са тествани,
корабите са летели без астронавти на борда.
Въпреки възможни проблеми с двигателите и защитните плочи
има доста оптимизъм.
Работници в космосмическите програми знаят от предишният опит с лунното приземяване,
че проектантски и инженерни проблеми се решават.
Астронавтите Джон Янг и Робърт Крипен
се насочват към стартовата площадка.
Първият полет ще е кратък. Само 54 часа и половина.
36 в орбита и завръщане на Земята. Началото на преизползваемата транспортна система.
30 седмици след завръщането на Колумбия в космическият център Кенеди,
излъскана и презаредена тя се завръща на стартовата площадка
с астронавтите Джо Енгъл и Ричард Трули на борда.
Екипажа прави критични тестове с разработената в Канада
механична ръка, която може да отведе двамата пилоти във и извън орбита.
С второто приземяване на Колумбия цикъла е завършен.
Започва ново поколние космичеки пътувания.
Когато Совалка 3 напуска площадката на борда й е експеримент, подготвен от
18 годишният Тод Нилсън от Роузкрийк, Минесота.
Експеримент, изучаващ ефекта на безтегловността върху насекоми в космоса.
Нарича се Ученически Проект, включващ НАСА, Националната Организация на Учителите
и промишлени спонсори и преобразуващ предложения в експерименти.
След този полет младежи от училищата в страната подготвят експерименти,
вариращи от медицински проекти, до изучаване ефекта на безтегловност върху мравки.
Те дават пример на други, окуражавайки ги да изучават наука,
нещо, което в крайна сметка ще превърне САЩ в лидер в технологиите.
Изминават 12 седмици.Астронавтите Томас Матингли и Хенри Хардсфийлд
пилотират Колумбия по време на четвъртия и последен изпитателен полет.
Представяне на кораба потвърждава, че космическата транспортна система
е работи напълно изправно.
При приземяването им на 4 юли, екипажа е посрещнат от президента и г-жа Рейгън.
Совалка 5, първият оперативен полет.
Два комуникационни спътника са изведени в орбита. Един за Сателитни Бизнес Системи,
и един за Телесат, Канада. Извеждането им е пълен успех.
Совалка 6 е втората оперативна мисия
и първи полет за Чаленджър, най-новата совалка на САЩ.
След изстрелването на 5000 тонен информационен сателит
специалистите астронавти Стори Мъсгрейв и Доналд Питърсън
стават първите американци излезли в космоса от 9 години насам.
Упражнение за поправка на сателит.
Мисия 7 превозва 5 членен екипаж, включително първата американка астронавт,
Сали Райд.
Тя, Джон Фейбиън и Норман Тагард извеждат двойка комуникационни сателити,
за Канада и Индонезия.
Мисии 1 и 2 минават успешно.
Време е за трета совалка, Дискавъри. Дузина астронавти се упражняват
всяка една минута, защото с новата транспортна система
полетите ще са много по-чести.
Нова ера в науката е Спейслаб.
Учени от цял свят работят заедно в уникален, международен иследователски център
на борда на совалката на НАСА.
Построена от Европейската Космическа Агенция, Спейслаб открива нови възможности
за научни изследвания и прави рутинното международно сътрудничество
реалност.
Следва космическият телескоп, който ще ни даде поглед
почти до края на вселената.
Совалката е ненадминат инструмент
за практическо използване в космоса.
Исторически, космическата програма се гради тухла по тухла.
НАСА е започнала работа по следващата логична стъпка,
възможна бъдеща космическа станция.
Постоянно присъствие в космоса.
Станцията ще е научна и технологична лаборатория,
може да се използва и като сервиз за сателити,
и за построяването на по-големи структури.
Една от важните цели е да се развие ясно разбиране за ролята на станцията
в цялата космическа програма, така че ако планът се предложи за разработка,
станцията ще е наистина ценна придобивка за страната.
Такава, която ще осигури продължително американско лидерство
в космоса.
Космическата програма като цяло, в частност соларната програма,
помогнаха на държавата ни да запази жизнеността и увереността.
Пионерският дух все още води Америка.
В бъдещето, така както и в миналото,
свободата, независимостта и националното благосъстояние
ще водят до нови постижения, нови открития и нови граници.
Трябва да гледаме в бъдещето, демонстрирайки възможностите на совалката
и установяването на по-трайно присъствие
в космоса.
25 годишнината на НАСА.
За обикновенният наблюдател НАСА се отъждествява със стартови площадки,
космически кораби и самолети,
въздушни тунели... Но хората зад всичко това
са наистина важните. Хората, които мислят, мечтаят
и работят, за да направят тези неща възможни.
Това е истинското мерило за силата на НАСА и
успехите й. На следващото поколение звездни пионери,
мжадежта на света, е посветена тази програма.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com