BBC The Blue Planet - Extras 2 - Deep Trouble (2001) Свали субтитрите
хората слязаха под водата, за да видят какво живее там.
Ние всички обичаме делфините.
Те са игривото, популярно лице на океана,
но повечето от живота под вода е скрит за нас
и следователно, не мислим за него.
Даже през 20-те години, през които аз се гмуркам,
има големи промени в нашите морета.
Ясно е, че океаните са под голяма заплаха днес.
Летейки миля след миля над океана, човек остава с впечатлението,
че нещата не са толкова зле,
но под повърхността има множество създадени от човека проблеми.
От всички, вероятно най-разрушителен е риболова
и най-вече начина, по който го извършваме.
Синьопери риби тон, крале на морето.
Те са създадени изключително за открития океан.
Достигат до 750 килограма тегло,
и могат да плуват със скорост от 50 мили в час,
по-бързо, от което и да е друго създание в морето...
...освен нас.
Имат малко естествени врагове, когато са съвсем пораснали.
Убедени сме, че сега тези риби са застрашени,
защото няма място в океана, където да не можем да ги преследваме.
Те просто не могат да ни избягат.
Риболовът е станал изключително високо технологичен.
Толкова, че ние можем да уловим каквото и да е,
където и да е по света днес.
Тези кораби за синьопера риба тон под мен имат всички необходими модерни уреди.
Те имат изключително големи двигатели, използват дълбочинни сонари, GPS,
използват даже наблюдателни самолети, които откриват рибата вместо тях.
Виждам около осем риби тук. Току що се спуснаха.
В ляво от мен са.
Така че синьоперата риба тон, движеща се с 50 мили в час,
няма големи шансове.
В момента, в който се появи на повърхността някой ще я забележи.
На 12 часа. 5 или 6 броя.
Тук те се ловят на един от главните им миграционни пътища.
Счита се, че те плуват от Мексиканския залив,
покрай източното крайбрежие на САЩ, до Канада всяко лято.
Техните пътища са толкова предсказуеми,
че могат да бъдат хващани година след година.
Докато рибарите продължават да ги ловят,
учените маркират рибите,
опитвайки се да открият колко са отделните популации,
какви са движенията им
и точно колко риба е останала.
Морският учен Карл Сафина, запален по спортния риболов,
лови риба близо до Лонг Айлънд, Ню Йорк.
Той обича да лови синьопера риба тон,
но вече трябва да се насочи към други видове.
Ловя риба в морето откакто станах на 12
с баща ми и чичовците ми,
и ние виждахме много синьопера риба тон -
множество малки и много големи.
Сега ...има толкова малко риба тон,
че хората, занимаващи се със спортен риболов, вече ловят акули.
Сафина е толкова разтревожен от това намаляване
че организира кампания заедно с Националното Оудъбон Общество,
за да се опита да спаси тази риба тон.
Това, което знаем, за синьоперките в западната част на Атлантика,
т.е. частта от Атлантическия океан отдясно на САЩ и Канада,
е, че ... от средата на 70-те
до края на 90-те,
броят им е намалял
с, грубо казано, 85 процента.
В Ню Инглънд, където повечето западноатлантически синьоперки
са ловени за търговия,
рибарите просто не вярват на тези правителствени данни.
Те твърдят, че има систематични грешки в анализите
и съответно са много недоволни
от нормите, наложени им от правителството.
Научните океански изследвания са скъпи,
политическите интереси около тази риба са много оплетени,
но едно нещо е неоспоримо -
тези риби се продават за огромни суми.
Синьоперата риба тон струваше няколко цента за фунт
и беше продавана често за котешка храна.
Тогава някои хора разбраха,
че ако ги пренесат със самолет до Япония -
ако ги изпратят до Япония в самолети,
цената ще се стане от няколко цента
на много долари за фунт.
Пазарът Цукижи в Токио е най-големият рибен пазар в света.
Преди да дойда в Япония бях слушала много за него,
но не бях подготвена за размерите му.
Този склад е само секцията за замразени стоки.
В друга секция има множество редове свежа риба тон,
а измежду тези има стряскащо количество от синьоперите.
Японците, досега, са най-големите вносители на синьопера риба тон
в света.
Това е голям бизнес.
Тези синьоперки докарват по 60 йени за кило,
така че в днешния търг,
търговеца би трябвало да получи 12 000 йени
само за тази риба.
Но пазара се колебае много,
и някои синьоперки тук
са докарали повече от 100 000 йени.
Ловците на риба тон не приемат, че броя на синьоперките е намалял рязко,
но повечето учени твърдо вярват, че е така.
Много хора искат синьоперата риба тон да бъде записана като CITES Appendix I,
т.е., пълна забрана на риболова им.
Ако това не се направи,
няма начин хората замесени в този пазар да се откажат -
има твърде много пари в него.
Пазарът не е само за риба тон.
Тук има всевъзможни видове риба.
Близо 50 процента от храната изяждана в Япония,
идва от морето,
в сравнение със средните за света около 15 процента.
Те ядат огромни количества риба, от всички възможни видове.
За нещастие, някои от тези видове са в голяма опасност.
Това е риба-меч.
В Атлантическия океан, броя й се е намалил повече от два пъти от 1960,
в резултат на което много ресторанти са я извадили от менютата си.
Марлините са любим трофей за рибарите
и някои видове са намалели с 90 процента.
Докато месо от акула се продава в повечето японски пазари,
още по-голяма търговия има на перки от акули
и тази търговия обхваща цяла Азия.
Около 100 милиона акули
се улавят всяка година.
Несъмнено, това е най-големият пазар,
но има стотици пазари по целия свят,
продаващи огромни количества риба
и то не само един ден на седмица, а всеки ден.
Може да намерите някои наистина странни същества тук,
такива, които са напълно непознати за нас,
но често по-обикновените видове са сериозно застрашените
и тези, които може да намерите, да се продават да вас.
Това е пазарът Билингсгейт,
най-големият рибен пазар в Лондон.
Тук можем да купим всички познати риби, които обичаме да ядем.
Но в Обединеното Кралство, ние ядем риби, чиито запаси са опасно малки.
Повечето от нас нямат представа, че тези риби са в опасност,
даже и най-обикновените, каквато е треската.
В момента най-сериозно е положението на треската в Ирландско море,
която наистина е силно застрашена.
Североизточната Арктическа популация близо до брега на Норвегия,
също не е в добро състояние.
Канадската популация и тази в Северно море също имат проблеми.
Може би единствената, която е сравнително добре, е тази край Исландия.
И ако с тази се случи същото,
няма да има Атлантическа треска повече.
Просто няма да има никаква треска за продан.
Това нормален размер ли е за треска?
Да, това е среден размер.
Когато купувате риба в супермаркета или в магазините за риба на чипс,
като купувач, няма начин да разберете
дали рибата е от популация, от която се ловува прекомерно или не е.
- Тези от Северно море ли са?
- Да, шотландски са.
Знаем, че рибните популации намаляват
и понякога се възстановяват -
херингата намаля и после се възстанови.
Запасът на скумрия в Северно море през 60-те и 70-те
се изчерпа заради прекомерния риболов с мрежи,
и все още не се е възстановил.
За 30 години не се е възстановил.
Морския език и писията са напълно изчерпани
и няма да устоят на допълнителен риболовен натиск.
Херингата също е напълно експлоатирана.
Повече няма накъде.
Сега, заради прекомерния риболов на повърхността,
рибарите са се насочили към дълбините, за да намерят риба за пазара.
Тук виждаме неща, за които не сме и чували преди 20 години.
Това е черна ножница
и тя живее на около 1000 метра дълбочина.
И така, в беда ли са тези риби? Трудно е да се каже,
защото се знае съвсем малко за тях, както и за всяко друго същество,
живеещо в дълбините.
Учените в действителност не знаят какво се случва там долу
и са едва в началото на изследванията си.
Учени от Тасмания вече
използват модерни камери,
монтирани на подводни апарати,
с чиято помощ изучават последствията от риболова в дълбините.
Едва от 30 години насам,
имаме технологията да ловим риба на дълбоко.
Но на много места, риболовът е бил прекомерен.
Ето тази риба сега е в нашето меню.
Тези белите
са филета от дълбоководна риба наречена "оранжевоперка".
Може и да сте ги забелязали наскоро във вашите магазини.
Те могат да живеят на дълбочини от 1,500 метра
и като много от дълбоководните риби,
имат доста продължителен живот.
Ето тези може би са се родили по времето на Втората световна война.
Може дори да са били свидетели на Викторианската епоха.
Вярва се, че оранжевоперката
може да достигне до смайващите 150 години възраст.
Освен, че живеят дълго, тези риби достигат зрялост доста късно -
на около 30 годишна възраст.
Ако ги отделите преди тази възраст,
те няма да успеят да се размножат.
Няма да има следващо поколение от оранжевоперки.
В продължение на много години, риболова тук е бил прекомерен.
Хиляди тонове риба са били заграбени за пазара
и продадени по целия свят.
С времето, толкова много са били уловени,
че пазара не ги е побрал. Изхвърлили са ги на бунището.
За щастие, новозенландските и австралийските рибари
са открили проблема навреме.
Сега те следят рибния пазар внимателно.
Рибата може и да е в безопасност, но родното й място, от което зависи не е.
В дълбоките морета
има животни толкова непознати
и странни за нас, че все едно са от друг свят.
Въпреки своята отдалеченост,
дълбоководния ареал сега е застрашен и това, което причинява
истинските поражения, са отново методите на риболовната индустрия.
Дълбоководните рибарски мрежи са огромни.
Те изгребват живота безразборно.
Корали и морски гъби на стотици години,
се изтръгват от дъното и унищожават.
Какво прави траулера, предимно в дълбоките води,
където ловенето на риба е съсредоточено около морски възвишения,
които представляват много твърда скала.
За да се предпазят от скалите,
мрежите имат стоманени топки по тях, всяка с диаметър около половин метър.
Мрежата се изтегля със скорост около 3 възела,
удряйки се в скалите.
Така че мрежата се движи и покосява всяко едно нещо долу,
откъсва го, и край с него.
То няма шанс за живот след това.
Не можете да видите пораженията нанесени в дълбините,
но ако същите бъдат направени на сушата, ще бъдете ужасени.
Да си представим, че искаме да ловим крави.
Хвърляме мрежа от хеликоптера и
започваме да я влачим из обора.
Няма да хванем само няколко крави,
а ще уловим и кучето, колата, плевнята,
ще уловим и жената на фермера.
Ще уловим неща, които не сме искали.
О`Шей е загрижен за много от животните,
които са били извадени от дълбините,
повечето неволно.
Той наблюдава нанесените щети
от своята лаборатория в Нова Зеландия.
Едно от най-забележителните неща,
изваден при риболов е тази голяма вкаменелост.
Прилича на черния корал. Близки роднини са,
като този екземпляр е на 700 години.
Бил е на 700 години,
когато мрежата го изтръгва от морското дъно. Сега е мъртъв.
Като са свързани всички части,
се издига на 3 метра височина от дъното
и това трябва да е еквивалента на подводна гора.
Трагично е, че трябва да бъде изтръгнат от дъното.
Ето този вид се среща често на разстояние 700 - 1100 метра
от брега,
но като всичко друго, той е много чуплив,
и ще се раздроби на парчета, ако спуснем стоманена топка отгоре му.
О`Шей е силно заинтересован от дълбоководните сепии,
като е разтревожен от това, че много изчезват
преди да сме имали шанс да ги видим живи на свобода,
за да можем да ги опознаем.
Този вид се е срещал много често край Нова Зеландия.
Сега го няма.
Единствената причина животно, като това да изчезне е,
че то е толкова глупаво и толкова бавно,
че е било атакувано от рибарските мрежи.
Рибарските кораби са кръстосвали тази зона толкова отдавна,
че се е стигнало до изчезването на този вид.
С всяко едно потапяне в океанските дълбини,
учените откриват нови и нови видове.
Някои може да имат свойства, които да са безценни за нас.
Морските гъби са животни, но те са вкоренени в дъното
и не могат да избягат от нещо,
опитващо се да ги изяде или да израсте по тях.
Заради това произвеждат химикали,
с които се предпазват от хищници или други атакуващи ги гъби.
Точно от тези химикали се интересуват морските учени от Флорида.
Те събират гъби от дълбините
и ги вземат в лабораторията за анализ.
Предизвикателството за нас,
като откриватели на лекарства и морски биолози,
е да разберем
защо организма го произвежда,
и след това да приложим това знание, за откриване
на подходящ обект за лечение
с това химическо съединение.
Екипът на Помпони използва химикали от морските гъби за опити.
Те вярват, че химикалите ще спрат растежа на раковите клетки
в хората.
В идеалния случай ни трябва нещо, което да убива
определен вид ракови клетки,
така че да е ефикасно за конкретните видове рак.
До сега резултатите са силно окуражаващи.
Да, ние мислим, че това ще е подходящо като лечение
на определени видове рак.
Досега сме пребродили едва два процента от дълбините.
Вероятно сме застрашени от загуба на ценни видове,
преди да сме ги открили.
Ако загубим
биологичното разнообразие, съществуващо в дълбокия океан,
ако това се случи,
след това ще загубим и химичното такова,
и възможността да открием нови лекарства.
Не само дълбините са застрашени. Местата за живеене в плитките води,
като кораловите рифове
също са в затруднено положение.
Част от проблема е нарастващата търговия с коралови риби
и пазарното търсене на по-специални риби,
като групер, коралова пъстърва и зеленушка. Този проблем
е създаден от ловенето им в големи количества.
Рибата от кораловите рифове, която е била в менюто
единствено на местните хора,
сега се търси, като деликатес
в големите градове по целия свят.
Болшинството отива в Китай
и градове, като Хонг Конг.
Това е огромен пазар
и около 30,000 тона риба от рифовете се докарва в Хонг Конг всяка година.
Риболовците трябва да пътуват до все по-далечни и далечни
коралови рифове, когато стоката привърши.
Сега някои пътуват по 3,000 мили на курс,
докато открият рифове с риба.
Хората обичат рибата да е прясна -
много прясна,
толкова, че цената на жива риба
е 10 пъти по-висока от цената на мъртва,
като рибите в магазините са все по-малки и по-малки.
Д-р Ивон Садови е разтревожена от броя на недораслите риби, продаващи се тук.
Това красиво животно е гърбоглава зеленушка
и е наречена така, заради издатината на главата си.
Другата риба е групер гигант. Ето това е тя.
Тук има няколко такива
и те също са недорасли.
Този вероятно е късен тинейджър,
но все още не е достигнал зрелост и не е добре развит.
Повечето от рибите, които виждаме от тези видове
са млади, непораснали риби.
Гърбоглавите зеленушки би трябвало да живеят повече от 20 години,
но рядко достигат тази възраст.
Биват улавяни доста по-млади.
Ако рибарите улавят голям брой млади риби,
то тези животни няма да имат шанс да се възпроизведат.
И от къде ще дойде следващото поколение?
Ако вземаме прекалено много младежи,
постепенно ще стане така,
че няма да има достатъчно възрастни в следващото поколение,
и популациите ще започнат бавно да се смаляват.
Обезпокоена съм,
че ако това се превърне в тенденция -
ще виждаме все повече и повече уловени млади риби,
което не предвещава нищо добро за тези видове.
Но много по-сериозен проблем от вероятното изчезване на няколко вида
е загубата на цяла среда за живеене,
особено такава,
която приютява хиляди животински видове.
Кораловите рифове са най-разнообразните видове в нашите океани.
Много от коралите достигат стотици, а понякога и
хиляди години възраст,
а с течение на времето, фантастичен брой животни и растения
се развиват заедно с тях.
Структурите, които коралите изграждат, предоставят
защита от хищници,
важни места за плодене и безкрайни възможности за прехрана.
Сега самите корали са под заплаха
от човека.
Днес използването на динамит е всекидневие.
Това е ефикасен начин да убиете рибата наоколо ...
но единичен взрив ще изравни с дъното и близкия риф.
В океана съществуват и много други опасности за рифа.
Понякога такава е замърсяването - целите корали се покриват с утайка.
Глобалното затопляне също казва своята роля.
Тук в югоизточна Азия,
80 процента от рифовете са застрашени, умират
или вече са мъртви.
Много от тях са били взривени,
но сега се използва по-злокобен метод.
Той е бърз,ефективен,
и абсолютно незаконен.
Рибарите използват отровата цианид.
Те впръскват натриев цианид в цепнатините,
в които рибите са се скрили.
Цианида ги задушава и те излизат на открито,
замаяни и съвсем лесни за хващане.
Не всички риби са улавяни за храна. Много са подходящи
за аквариумна търговия.
Те се явяват луксозни предмети.
Самите корали умират след няколко седмици,,,
и целия риф се покрива с мъртви водорасли.
Предното беше възстановка,
докато това е действителността.
Членове на Международното Морско Сдружение във Филипините
се опитват да спасят малкото им останали рифове.
Те подозират, че тези мъже са ловили риба с нелегални средства
и искат да открият мястото, на което са били.
Но риболовците са предпазливи.
Страхуват се да ни посочат риболовните си места,
защото това може да им навлече неприятности от
другите жители на селото им.
Крият бутилките си
под лодката,
и когато друга лодка се приближи до тяхната,
те просто ги изхвърлят,
за да не може никой да ги види.
Тези мъже знаят, че могат да свършат в затвора.
Работата на полицията от крайбрежията на Филипините
е силно затруднена, от голямата площ, която трябва да покриват.
Освен това, ако всички бъдат затворени,
няма да стигне мястото в затвора.
Намираме се в затвора на остров Корон.
Тези мъже са били арестувани за нелегален риболов
и сега ги чака съд.
Заключени са тук от месеци,
но търговеца - човекът по средата, все още е на свобода.
Не мисля, че можем да стоварим цялата вина върху рибарите,
защото първо ...
те не знаят нищо по-добро.
Страхуват се, че ще бъдат хванати,
но казват, че не знаят друг метод за ловене на риба.
Когато е била напръскана с цианид,
рибата не умира веднага, но поражението е нанесено
и вътрешните й органи постепенно отказват да работят.
Търговецът трябва да оперира с тях бързо,
тъй като те ще умрат само след няколко седмици.
Крузе е сигурен, че вносителите знаят, кога е бил използван цианид,
защото тогава смъртността е много висока,
но те предпочитат да игнорират това.
Вносителят веднага разбира,
когато има нещо нередно с рибите му,
но продължава да внася
от същия износител
от Филипините или от други страни.
Повечето тропически риби
хванати в Индонезия и Филипините,
се експортират към Америка и Англия.
За щастие, отговорни вносители, като собственика на този магазин,
отказват да купуват риби, хванати чрез цианид.
Клиентът не може да разбере как е била уловена рибата.
Отговорността да ги проверим пада върху нас и управителя на магазина.
И ако не го сторим,
ще минат само няколко седмици
преди вашата декоративна риба,
да бъде мъртва, също като рифа, от който е дошла.
(BING CR0SBY) # Gone fishin'
# By a shady, wady pool... #
(L0US ARMSTR0NG) # Shangri La, really la!
# I'm wishin' I could be
# That kind of fool (Shall I twist your arm?)
# I'd say no more work for mine (Welcome to the club!)
# 0n my door I'd hang a sign
# Gone fishin'
# Instead of just a-wishin'
# Bah-boo-bah-bah-boo-bam...
# 0h, yeah! #
Тази изоставена мрежа
е направена от здрав найлон,
който не изгнива лесно.
Ако не бъде махната,
тя ще продължи да убива по този начин с години.
Щом една малка мрежа на един риф може да причини толкова много щети,
представете си, какво причиняват рибарските мрежи в световен мащаб.
Методите ни за риболов днес гарантират все по-голям и голям улов,
но много от хванатото е непотребно
и просто се хвърля зад борда,
обикновено мъртво.
Модерното риболовство е силно разрушително.
Улавя се каквото е предвидено плюс всичко останало.
Европейския съюз съобщи,
че над 30 милиона тона риба тон на година се хваща
и след това се изхвърля зад борда, мъртва или умираща.
Това е от една четвърт до една трета от годишния улов в целия свят.
Става дума не само за видовете риби, които са нежелан улов,
но и за морски костенурки, бозайници, птици, като албатросите и
дори понякога китове.
Без значение колко е великолепно,
никое животно не бива пощадено
при нашия лов на храна.
Още по-нелепо е,
че изхвърляме и риба, която е годна за храна,
ако кораба е излязъл да лови други видове.
Има един специфичен риболовен отрасъл, в който разхищението е феноменално.
Лова на скариди с мрежа
е най-деструктивния вид риболов в целия свят.
Той се практикува в тропиците.
Мрежите се влачат по дъното, където живеят скаридите.
Тези мрежи завличат всичко по пътя си.
Над 15 фунта от други видове
се изхвърлят
при всеки уловен фунт скариди.
Още по-лошо е количеството млади риби, изхвърлени по този начин.
Стотици хиляди тонове млада риба
се изхвърля като отпадък всяка година.
Риба, която иначе ще порасне
и ще стане важен и ценен източник на протеин.
И всичко това
заради шепа скариди!
Риболовците са разбрали за проблема и помолили за помощ.
Д-р Стийв Кенали наблюдава лова на скариди
в New South Wales, Австралия.
Тук индустрията е огромна.
Улавят се над хиляда тона скариди на година.
Кенали е изобретил специално устройство -
BRD,
което позволява на по-малките риби да избягат от мрежата.
Тази част се влачи най-отзад на мрежата
и се явява последна в цялата операция..
Уловът, който влезе в траловата мрежа свършва на дъното на тази торба.
Направихме някои опити и експерименти
и открихме,че на мястото, където се застъпват различните материи
се получава налягане на водата в обратна посока,
и с поставянето на квадратни отвори
точно на това мястото,
водата започва да движи нагоре и да излиза през частта с отворите.
Малките риби в мрежата
чувстват това обратно налягане
и веднага се понасят по него
и излизат навън през квадратните отвори.
Кенали провежда своите експерименти с два различни вида мрежи.
Първата е стандартна мрежа за лов на скариди.
Това е уловът от контролната мрежа -
тя е стандартна и няма добавено BRD към нея.
Както виждате, има много малки риби в улова,
но се надяваме,че в другата мрежа - тази с прикачения BRD панел към нея,
рибите ще са много по-малко,
като количеството уловени скариди ще е същото.
Това е мрежата с BRD на нея.
Веднага се вижда, че случайно уловените риби са по-малко.
Така че това е разликата при използването на това приспособление.
Повечето от малките риби са избягали,
и така поне ще имат шанс да се размножат.
Просто трябва да се убедите със собствените си очи
и няма съмнение,
че има 60 и повече процента намаляване на нежелания улов.
Изобретението на Кенали е изминало дълъг път до намаляване на загубите,
но той знае, че това не решава напълно проблема.
Не мисля, че някога ще достигнем до момент,
в който ще улавяме само нещата, които желаем.
С всеки един риболовен метод,
се улавят и по-малки организми заедно с набелязаните.
Да се достигне до състояние, при което няма нежелан улов
при ловенето на скаридите.
Не мисля, че някога ще стигнем до такова положение,
или поне не в обозримо бъдеще.
Но вероятно има и
друг път -
такъв, при който може би въобще няма да има нежелан улов.
Това са фермите за риба или водното развъждане.
Те вече произвеждат големи количества риба.
Възможно ли е това да бъде решението?
В момента една на всеки четири риби, които ядем произлиза от ферма,
като се смята, че през следващите 25 години тази цифра ще бъде удвоена,
така че половината от нужната ни риба ще бъде отгледана във ферма.
Дали това е решението? Наистина ли можем да защитим рибните ни видове,
младите риби, крехките морски ареали?
Решение ли са рибните ферми на нашите риболовни проблеми?
Ако водното развъждане е един от отговорите, тогава вероятно хората
с най-висока мотивация да го осъществят са японците.
Те са много напреднали в развъждането на риба към момента.
Дори се опитват да отглеждат големи хищници, като рибата тон
и по-точно синьоперата риба тон.
Тук в Кошимото, западна Япония
се полагат големи усилия.
Плуващи наоколо под мен в това оградено място
се намират 50 напълно пораснали синьопери риба тон.
Те си били уловени в океана
и сега са угоявани за пазара. Хранени са превъзходно,
така че ще бъдат в първокласно състояние, когато бъдат продадени.
Тук отглеждането на риба тон е достигнало до следващ етап.
Освен отглеждани за пазара,
тези риби са и развъждани.
Предполага се, че ще започнат да раждат до три години
и така ще се затвори целия им жизнен цикъл в плен.
Тогава няма да се налага да бъдат
улавяни още синьопери риба тон от нашите океани.
Япония е нацията с най-голямата в света консумация на риба тон.
Освен това сме силно загрижени за пониженото количество
на синьопера риба тон в океаните.
Водното развъждане си има свои собствени и добре известни проблеми.
Най-сериозните са замърсяването
и смесването на родените във ферми с диви видове.
Но има и друга последица.
Тази риба тон е хранена с изумителни количества риба всеки ден.
Хранена е с ценни протеини,
които би трябвало да са храна за по-бедните хора в Азия...
така че, сега японците се опитват да произведат храна заместител
от растителен произход или от животински продукти.
Надяваме се, че следващите разработки
ще ни дадат възможност да използваме повече изкуствена храна за в бъдеще.
Няма успех за сега
и все още се използват огромни количества нискокачествена риба
за храна на големите и луксозни риби.
Други части на Азия, които са по-бедни от Япония,
и където количествата риба са сериозно занижени,
също се насочват към водното развъждане.
Тигровите скариди докарват най-висока печалба.
Повече от половин милион тона скариди се произвеждат всяка година,
като почти всички са за износ.
Това е голям бизнес и дава работа на много хора.
Но също като рибата тон, скаридите са хищници
и трябва да ядат риба - риба, която е била смляна на ситно.
Когато развъждането е интензивно, като това тук,
има нужда от много храна.
Ако имате ...
езерце от три квадратни метра с една тигрова скарида в него, ще бъде просторно
и природата ще изхрани скаридата,
но ако имате 30 от тях
на площ от един квадратен метър,
тогава трябва да осигурите някакъв вид храна.
Мисля, че по последни данни са необходими
два - два и половина килограма риба,
за да се произведе
един килограм скариди.
Храните заместители може би ще помогнат, но те вероятно ще дойдат твърде късно.
Междувременно, с евтини риби ще се отглеждат скариди,
които после ще се експортират за запада.
Тази риба би трябвало да се използва за изхранване на местните хора.
Тази ...
евтина риба тук,
е това което се купува от... хората, от филипинсктите семейства за храна,
от семейства с ниски и средни доходи
и тя няма да бъде достъпна за тези хора.
Но има и друг проблем.
Хилядите интензивно построени ферми по крайбрежните зони
унищожават ценен морски ареал - мангровите гори.
Миля след миля, мангровите
дървета са били отсечени.
Бреговата ивица е била лишена от своята естествена защита.
Съществуват много важни екологични причини, защо мангровите
дървета трябва да бъдат защитени.
За много хора, тези дървета са само множество чепати коренища
затънали в тиня и пълнещи въздуха с комари.
Но ако погледнете под водата
ще видите съвсем различен свят.
Оплетената коренова система служи, като естествен развъдник на млади риби.
Те продължават живота си след това край кораловите рифове или в открито море.
Корените осигуряват защита от хищници,
което е жизненоважно за малките уязвими риби.
В убежището на мангровото дърво,
рибата може да се храни и расте сравнително в безопасност.
Отново местата за живеене са тези, които са застрашени.
Ние ги унищожаваме
без да се замислим за животните, които са зависими от тях.
Възможно решение е да се отделят някакви части от морето,
така че животните живеещи там, да имат шанс да оцелеят.
Когато сухоземните животни се нуждаят от закрила,
обикновено правим нещо по въпроса -
големите резервати в Африка са образцов пример.
По някаква причина,ние се отнасяме с нашите морета по съвсем различен начин.
Това е остров Скомер - много красив резерват,
който предоставя отлична защита
за птиците и растенията живеещи тук.
Той също така се нарича и морски природен резерват -
един от двата такива в цяла Британия.
Сигурно си мислите, че морския резерват ще осигури пълна защита
на всички животни под водата,
но удивителното е, че вие можете да ловите риба тук.
Дори професионалните риболовци биха могли.
Във времената на нашите дядовци
е имало природни морски резервати, недостъпни за рибарските флотилии.
Там рибата е можела да расте и да достига зрелост необезпокоявана.
С модерните рибарски технологии,
практически няма място, където да не можем да хващаме риба.
Съвсем малък процент от океана
е безопасно убежище.
Някъде около една трета процент от площта на океана
представляват морските защитени зони.
Това е съвсем дребна частица
и за сравнение е голяма, приблизително колкото Южна Африка.
Освен това, ние не защитаваме тези зони достатъчно добре за момента
и само някъде около
една десетохилядна от площта на океаните
е предпазена от всякакви форми на риболов.
За сравнение, тази част даже не доближава размера на Холандия.
Робъртс желае да се определят зони, които да са абсолютно защитени.
Има някои малки части, където това е постигнато.
Такъв е този резерват край северния остров на Нова Зеландия.
Откакто риболова тук е спрял преди 25 г., количеството риба се е възстановило
и сега водата гъмжи от риба.
И не е само рибата - всичко е в чудесно състояние.
Омарите са в изобилие отново
и са станали доста по-големи.
Учените наблюдават колониите внимателно
и следят отблизо, какво правят всички животни в резервата.
Този пет километра широк резерват
дава същия брой омари,
какъвто дава и сто километрова не защитена крайбрежна ивица.
На риболовците им е позволено да ловят точно до границите.
Омарите сега са толкова много в резервата,
че са започнали да се разпростират
и в околните води.
Това, което тези забранени зони дават на рибарите
е увеличение на запасите в риболовните им места.
Размножаващите се колонии са като на влогове в банкова сметка.
Даже и поведението на тези риби се е променило.
Някога наплашени от човека, сега рибите са може би повече от дружелюбни.
Робъртс вярва, че някъде между 10 и 20 процента от океаните
трябва да станат забранени зони,
и че трябва да защитим големи части
от различни морски ареали -
дълбините, кораловите рифове, мангровите гори,
както и ключовите размножителни места.
По този начин, рибата ще може да стане по-голяма на размер и възраст
и рибните количества ще се възстановят.
Освен това, той вярва,
че миграционните пътища и местата за хранене също трябва да бъдат защитени,
конкретно маршрутите на най-големите морски животни -
китовете, тъй като те обикалят земното кълбо.
Това не е сложен план
и Робъртс вярва, че с подкрепата на обществото, неговото осъществяване
е възможно.
Веднъж щом хората разберат какво се случва,
те ще започнат да указват натиск
върху политиците и хората взимащи решения.
Ще видим вземането на мерки за образуване на зони,
които трябва да са забранени за риболов.
Можем да направим този избор. Правели сме го и преди -
ние върнахме обратно големите китове от почти пълно изчезване.
Повечето от тях могат да живеят свободно, без заплаха от китоловни кораби,
но беше необходимо международно сътрудничество
и то беше осъществено единствено, когато обществото разбра
колко са близо китовете от изчезване от лицето на земята.
Китоловната индустрия беше огромна
точно преди настъпването на седемдесетте години.
Някои видове са изчезнали от нашите океани ...
почти напълно.
Разбрали сме за това навреме
и сме взели мерки.
В момента ни е известно какво се случва в океаните ни.
Знаем, че те са в опасност и ние сме виновни за това.
Не трябва да продължаваме
с това сляпо и безразлично отношение.
Ние знаем какво има там долу -
удивителното разнообразие от живот.
Нашите океани са толкова ценни,
толкова важни за планетата.
Ако ни е грижа за океаните,
тогава със сигурност можем и да се грижим за тях.
Превод: Kwatee & Steve www.kolibka.com