Nicotina (2003) Свали субтитрите
Да. Нещо повече.Директен достъп до сметките. Можеш ли да го направиш или не?
Да, да, мога.
Но те сменят кодовете през цялото време, пич,
трябва да ги използваш бързо.
-Няма проблем.
Колко, Нене?
Диаманти, Лоло. Много.
-Заемам се веднага.
-Добре.
-Какво каза той?.
-Заема се сега.
"Сега или веднага?."
Свобода,
пълен достъп на едно CD с 24 часа време за използване.
Добре. Кога?
-Ще ти се обадя.
-Добре.
Нене...
-Колко време си живял в Мексико?
-Достатъчно.
И още не знаеш какво значи "сега"?
И ДВА ДНИ ПО-КЪСНО...
ДОСТЪП ОТКАЗАН
Шибани швейцарски неблагодарници.
Хайде, мръдни си паешкия задник.
ДОСТЪП ДО ВЛОГОВИТЕ СМЕТКИ БАНКА "КАНТОНАЛ" ШВЕЙЦАРИЯ.
ЕДИН МОМЕНТ, МОЛЯ...
Много добре.
-Той умря, той умря.
-Той умря, защото му дойде редът.
-Умря, защото пушеше като комин.
-Никой не умира, само защото пуши.
-Пушачите умират повече от непушачите.
-Откъде измъкна това?
Статистика, хлапе.
Статистика, виж ти, статистика...
Много хора умират от рак на белия дроб, без да са докосвали цигара...
Искаш ли да знаеш защо?
'Щото задници като теб им духат пушека в лицата!
Не, има много променливи
и когато те съвпаднат, умираш.
ТЕЛЕФОНЕН УКАЗАТЕЛ ИМЕ: НЕНЕ
04455...
Знам хора, които гонят осемдесетте
и още пушат.
Това отчасти е така и отчасти не.
Да, но повече да, отколкото не.
Нене? Влязох в Швейцария, пич.
-Идваме.
-След колко време?
-Половин час.
-Звънни и ще сляза.
ОК.
"Статистика." Статистика, бабината ти.
Съвпадения, друг път.
Свобода? Нене е.
-Четиридесет минути и го имаш.
-Добре.
-Така е добре. Трябва да тръгвам.
-Но аз не съм свършил.
Пакита? Довечера летим.
Да? Андрей, летим след час.
Време е, шибаната Евлогия...
КОПИРАНЕТО ЗАВЪРШЕНО
Андреа?
ИЗТРИВАНЕТО НА ТЕЗИ ФАЙЛОВЕ ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ФАТАЛНА ГРЕШКА.
СИГУРЕН ЛИ СТЕ?
Евлогия?
Евлогия, аз съм Андреа.
Идвам!
Здравей. Каква изненада! Мога ли да ти помогна?
Евлогия тръгна ли си?
Да... така мисля. Мисля, че я чух да си тръгва. Защо?
Трябваше да ми остави ключа в саксията. Имаш ли дубликат.
Не, не, разбира се.
-Ако наемателите не са ми оставили...
-Разбира се...
Лоло, ще ми направиш ли услуга? Може ли да използвам телефона ти?
Телефона ми?
Да извикам Йоаким, от горния етаж.
Евлогия трябваше да остави ключа, за да може той да вкара вътре растението.
Само секунда.
Ще му пусна съобщение на пейджъра, защото жена му е ревнива...
Хей, почакай... Това не е ли твоят ключ.
Да. Да, той е.
Сигурно го е оставила в грешната саксия...
Но ако Йоаким е донесъл тази...
-Не се притеснявай за това.
-Но това е невъзможно.
Може да се случи на всеки.
Благодаря ти, Лоло. Малко съм изнервена тези дни...
Телефона ми?
Ще се видим.
ТЕЛЕФОН: АНДРЕА, ЗАПИС...
-Ало?
-Андреа? Клаудия е. Какво става?
-Няма новини. Нищо.
-Обади му се.
Нека да ми отговори на Е-мейлите, нямам намерение да му се моля.
Може би е чул нещо.
Петдесетгодишните се плашат, когато се почувстват застрашени от по-млади мъже.
Бъди мила и му се обади.
Той е на 44, Клаудия.
Освен това дирижира достатъчно дълго, за да знае какво става в оркестъра.
Той знае, че няколко души искат да ти услужат.
Да, млади...
и глупави. Спиш веднъж с тях и започват да си мислят, че те притежават.
Дори не можеш да репетираш на спокойствие.
Момиче, ти не ставаш по-млада.
Карлос ти предлага Първо Чело в Севиля.
-Това е начин да се върнеш в Испания.
-Сигурно, но Испания не е награда за мен.
Първо той трябва да оправи нещата с бившата си. Няма да му бъда любовница.
Затова си имам Йоаким и той е 100% женен.
-Кой, градинаря от горния етаж?
-Клаудия, трябва да затварям,
нещо не е наред с компютъра ми. Ще се обадя за помощ.
-Ще ти се обадя по-късно.
-Добре.
Ало?
Ти си ангел! Извинявай, че те безпокоя, но не мога да се оправя.
Не си виновна. Тези клонирани компютри,
понякога е просто лош процесор.
А ако процесорът е лош, тогава чиповете започват да отказват.
-Имаш ли нещо от Карлос?
-Е-мейлите са изгубени, нали.
Не и ако са изпратени.
Шибания Карлос.
Ти си твърде добра за този второкласен оркестър в Севиля.
Би трябвало да си най-малко в Лондонската Филхармония. Поучи се от Йо-Йо-Ма...
Намери ми мъж с пари и съм там.
Може да е като крастава жаба или гъска. Музиката компенсира всичко.
Ти с какво се занимаваш?
Ами, всъщност приключвам нещо, което можеш да наречеш
една много изгодна бизнес-сделка. Много хиляди долари...
Толкова голяма!
Е, ако можеш да се оправиш с компютъра ми,
Карлос може да ми е писал досега. Аз отивам да си взема душ.
Не знам какво бих правила без теб.
Лоло! Би ли отворил вратата?
Да...
Да...съжалявам, идвам, идвам...
-Това е апартамента на Андреа, нали?
-Да.
Аз съм Лоло.
Съсед съм й.
-Срещали сме се преди.
-Ако ми позволиш...
Лоло? Кой е?
Какво по... Карлос!
ОК, виж, да предположим, че имаш една клетка,
човешка клетка.
Нали?
Сега, поради някаква причина тази клетка е на ръба на пощуряване.
В един хубав ден, когато съпротивителните ти сили са отслабнали,
тази клетка се пръска.
Пушиш или не пушиш, няма значение... Ти си заминаваш.
-Това е хотелът...
-Какво?
Мястото, където ще отидем по-късно.
Разбираш ли какво имам предвид? Разбираш ли какво казвам?
Животът
е пълен с шибани съвпадения.
Цигарите ми свършиха
и това е хотелът на руснаците.
-Какво?
-Ето това е шибано съвпадение!
В този хотел имах най-сладкия задник, който някога ми е попадал.
Тогава свиреха тази песен. И песента, и момичето, и аз,
всички свършихме заедно. Ето това е шибано съвпадение!
Да, сигурно. Глух като пън...
Имате добър вкус.
Един пакет "Tropicales".
Един момент.
Помага ми да се боря с изкушението. Тук пушенето не е разрешено.
-Искаш ли една?
-ОК.
Не казахте ли, че не е позволено?
Клиентите могат.
От къде сте?
Вилла Ортизар...
Буенос Айрес.
-Какво правите тук?
-Пренос на данни...
от врата до врата.
-Благодаря.
-Хей...
Това е едно от малкото неща, заради които си заслужава да се живее.
Махай се!
Виж дали това ще ти помогне да разбереш, драги ми Томсън.
Това е едно от малкото неща, заради които си заслужава да се живее.
Добре.
Но си издухвай пушека на някой друг.
Умирам за това...
И аз.
Добре, да видим... Махни си колана!
ОБАЖДАНЕ НА АНДРЕА
55673408
Мамка му!
ПРЕКЪСВАНЕ НА ОБАЖДАНЕТО
ТЕЛЕФОН НА АНДРЕА PLAY
Андреа? Клаудия е. Какво става?
-Няма новини. Нищо.
-Обади му се.
Нека да ми отговори на Е-мейлите, няма да му се моля.
Може би е чул нещо.
Петдесетгодишните се плашат, когато се почувстват застрашени от по-млади мъже.
Кой е това?
Само секунда.
Той е на 44, Клаудия.
Освен това дирижира достатъчно дълго, за да знае какво става в оркестъра.
Той знае, че имаш няколко...
...мислят, че те притежават. Не можеш дори да репетираш на спокойствие.
Момиче, ти не ставаш по-млада.
Карлос ти предлага Първо Чело в Севиля.
Кой беше това?
Никой. Грешен номер.
Какво става?
Нищо...
-Добре ли си?
-Да, разбира се, не, да...
Хей, защо не излезем да вечеряме?
-Няма ли да ми изтриеш гърба?
-Добре...
Отивай под душа. Идвам веднага.
Това не е ли твоят ключ?
-Кой е?
-Аз съм, Андреа.
Може ли да вляза?
Не.
Очаквам клиенти всеки момент.
Някой записва телефонните ми разговори.
Можеш ли да провериш телефонния ми секретар?
-Но те ще дойдат всеки момент...
-Моля ти се!
ОК.
Остави вратата открехната, така ще чуеш като звъннат...
Така предполагам.
Андреа! Какво правиш!
Отвори!
Отвори... Отвори, по дяволите!
-Андреа, отвори вратата.
-Шибана кучка!
Чакай. Не пипай нищо.
Отвори и ще ти покажа всичко.
-Шибан перверзен воайор!
-Нека да ти обясня.
Не е това, което мислиш!
Андреа, обичам те!
Аз те обожавам.
Правех го, само за да те защитя!
Наблюдавах те как спиш като ангел през нощта...
Имам всички твои репетиции на CD.
Отвори вратата, можем да ги слушаме заедно!
Виждах те как плачеш в съня си и плачех с теб...
Никой не те познава по-добре от мен. Не искам никога да плачеш.
Мога да ти дам всичко, което пожелаеш, майсторски класове,
апартамент.
Искам само да продължа...
да продължа да бъда твой съсед.
О, мамкa му, не...
Хиляди глупави, шибани неща могат да те убият преди това.
Хиляди.
Нене...
Ще ти го донеса веднага долу.
Добре, Лоло, да тръгваме.
Нене, аз не мога да дойда. Имам проблеми с това момиче в сградата...
-Просто ми донеси моята част.
-Лоло, моля те, влизай в колата.
Имам сериозен проблем. И си забравих очилата.
Лоло, когато приключи сделката, нито една съседка няма да ти устои.
Както и да е тогава. Но го прави бързо.
Имаш ли цигара?
По-късно. Томсън се дразни, когато пушат в колaта.
ОК.
Хей, Томсън.
Тъпа крава!
Клара!
Клара!
Какво има?
Пълно е с грешки.
Една, две, три кутии без цени. И кой знае още колко...
Само няколко малки кутии.
Защо просто не признаеш, че си се издънила?
Проблемът е, че за теб аз издънвам всичко,
така че накрая аз наистина го издънвам.
-Значи грешката е моя?
-Не, не е така. Просто...
Ти не си поставила етикети и накрая аз съм задник.
Добре, свършихме.
Клара, проблемът е, че умирам да запаля
и това ме прави нервен.
Хайде... Не казвай, че съм те обидил?
Знаеш ли какво? Ще взема един душ
и ще забравим за сметки и етикети,
за които накрая на никой не му пука.
След това ще направим едно набързо, преди да са дошли клиенти.
Не, Бело, не днес.
Хайде, ще ни се отрази добре.
Виж, виж колко си напрегната...
Какво има? Главоболие?
Не, не е това. Не се чувствам добре през целия ден...
Не си го показала. Не го показвай и сега.
Сериозно, Бело. Не се чувствам добре.
Неприятно ли ти е, когато те докосвам?
Когато те целувам?
Отговори ми, по дяволите!
Изведнъж, толкова болна,
но те чух как се хилиш с този задник от лабораторията тази сутрин.
-Дискутирахме отстъпките.
-Да бе.
Почти умря от смях. А аз ти докарвам главоболие?
Виж какво ме караш да правя! По дяволите!
Какво правиш?
Знаеш ли през какво минавам, докато се опитвам да откажа този боклук?
Не си и помисляй да излизаш навън. Навсякъде има шибани маниаци.
Клара!
Например, чупиш си врата във ваната,
ухапва те бясно куче, удря те светкавица,
попадаш под метрото. Идва автобус,
когато слизаш от тротоара, без да гледаш,
задушаване, токов удар...
-Има деветнадесет милиона начина...
-Де-вет-на-де-сет...
Кажи го. Деветнадесет. Кажи го.
-Деветнадесет.
-Ето...
Сега бъди умно дете, Нене,
продължавай да смучеш този пушек и няма да доживееш до моята възраст.
Както и да е, по-добре да имам кратък добър живот отколкото дълъг и скучен.
-Това не доказва противното...
-Противното на кое?
На това, което казваш.
И какво казвам аз?
Същото, каквото и аз, за Бога. Ние казваме едни и същи шибани неща.
Не. Не, сеньор. Не сме еднакви.
Аз казах кратък.
Добър вечер.
Камъните, моля.
Всичко зависи от това кое наричаш късо и кое дълго.
-Какво каза той?
-Дал си ни лайна!
Мамка му, това трябва да е съседката ми.
-Какво каза той?
-Няма нищо на диска.
Да не мислиш, че сме глупаци?
Може би е прав. Може би на него няма нищо.
Дай ми диска.
Шибаният руснак го копира! Той го копира!
Добре ли си, Нене?
-Ранен си, хлапе, ранен си.
-Хвани го!
Ето там!
Нене!
Томсън!
Чакай! Това беше грешка, пич...
Беше това момиче...!
Можем да го оправим, човече!
Гойо, ти ли взе парите от онзи руснак?
Да, за да платя ипотеката.
Шибан руснак,
трябва да е някъде наоколо.
Нене...
Да отидем до някоя аптека, за да превържат раната.
Не... ще се оправя.
Недей да се държиш като идиот...
Ще потърсим руснака по-късно.
Готов сте, Дон Алберто.
Дон Алберто!
Готов сте. Само да ви изчеткам.
Не, не, не търсете. За сметка на заведението е.
Ще ви изпратя.
Внимавайте сега.
Елате пак, когато желаете.
Господ да ви благослови, Дон Алберто.
Гойо!
Той се подстрига безплатно, а аз не мога да си позволя цигари?
Като че ли това, което този стар човек ще плати, има значение.
Този тъп начин на мислене ни докара до тук.
Знаеш ли колко пари си спестила от цигари, Кармен?
Виждаш ли? Когато Бог затваря прозореца, вратата се отваря.
Отворено ли е още?
Да.
Съжалявам, че съм предпазлив, но не можем да не сме внимателни тези дни.
-Мога ли да ви помогна?
-Искам да си обръсна брадата и главата.
-Не ви ли хареса как ви подстригах?
-Хареса ми, но си промених мнението.
Затваряй си устата и ще си по-хубава!
Вътре, хайде.
Не ме наранявайте, моля ви.
Вземете всичко, но не ме наранявайте.
Спокойно...
-Всичко е в горното чекмедже...
-Това не е шибан обир!
Погрижи се за раната на Нене.
Не мога, никога не съм превързвала такава рана.
Накъде води тази врата?
Към вътрешния двор.
Сама ли си?
Да.
Бързо. Намери шибания руснак... Аз ще се оправя.
-Ти ще си добре.
-Зависи...
-От какво?
-От това къде е влязъл куршумът.
Ти по-добре гледай да бъдеш ОК.
А ти...
Дай му най-силното болкоуспокояващо, почисти и превържи раната.
Ако нещо се случи с него, ще те убия, разбра ли?
Връщам се веднага, упорит глупак.
Дай ми една цигара.
Това не е добра идея, ранен си...
Дай ми цигара!
Моля.
Какво, по дяволите?
Алергичен ли си?
Към шоколад...,
но не съм сигурен.
Не си сигурен?
Много различни променливи трябва да съвпаднат:
типът на какаото, дали има мляко...
Къде е ключът от тази врата?
-Не е ли в ключалката?
-Не.
Трябва да е в чекмеджето на щанда.
Никога не използвам тази врата.
Влез тук...
Да ти обръсна главата?
Да. Главата и брадата.
Това са две парчета. Осемдесет за главата и осемдесет за брадата.
-Сто и шестдесет общо.
-Да, колкото толкова.
Мога ли да Ви взема сакото и куфарчето?
Не.
Така си е добре.
-Пакита?
-Да...
Свобода. Нещата се сговниха. Прецакаха се.
-Какво е станало?
-Нападнаха ме, но избягах.
-Държиш ли камъните?
-Да. Не доставиха...
-Сигурен ли си?
-Да. Взех ги...
-Всичките?
-Да, да, всичките двадесет.
-В корема.
-В корема.
В корема. Не знам как...
-Сигурен ли си, че си добре.
-Отмени боя и намери хирург.
-Взимам такси.
-Не, чакай, не...
Чу ли ме?
Получих куршум. Бръснете ме, без бръснач, без ножици.
Само самобръсначка.
-Куршумът е във Вас?
-Остана там.
Проблемът е, че съм дебел.
О, мамка му! Реброто ми е счупено.
Искате ли глътка вода?
Не, добре съм.
-Това как е?
-Перфектно. Сядай долу!
Кармен...
Ще се старая...
но...
Вие сочите с това към мен...
и аз не мога да го направя така. Не и без да ми помогнете.
Гойо...
Той умира..
Той е мъртъв.
Защо ми затвори, задник такъв?
Тези диаманти са моят живот!
Къде си ти? Ще те намерим...
Свобода? Добре ли си. Недей да затваряш, мамка ти...
Какво търсиш?
Диаманти!
Току що чух, че в него има диаманти.
Двадесет.
В корема...
Какво, мамка му, приказваш?
Той каза, че са му в корема.
Разбира се..., той ги е глътнал.
Трябва да е бил от руската мафия.
Слушай, даваха го по телевизията.
Трафикантът гълта капсули с диаманти, кокаин, каквото там...
и след това взема разслабително.
Този руснак...
Има 20 диаманта в корема си.
Това е късмет, Гойо.
И това е нещо извън вашето ежедневие...
Нещо, което ви издига над него.
Това е желание, страст,
мечта, която може да ви спаси или прокълне.
Изживейте я активно, докато ви заболи,
докато не можете да се събудите,
докато продължавате да искате още.
Това е радио от дъното на душата.
То е удоволствие и болка,
все пак никой не е перфектен.
Аз съм Мариано и за мен е удоволствие да бъда с вас.
Трябва да я сложа в бута ти.
-Боли ли?
-Не, не.
Мразя инжекциите, но ти имаш лека ръка.
Свали си якето.
Имаш късмет, излязъл е отзад.
-Трябва да отидеш в болница.
-Няма начин.
Можеш да умреш.
И от теб ли трябва да чуя това?
На колко си години?
На двадесет и три.
Страхуваш ли се от смъртта?
Да, но не е толкова просто.
-Какво искаш да кажеш?
-Това е въпрос на вероятности.
Никой не умира, преди да му дойде времето.
Чакай, чакай, чакай!
Какво правиш?
Това е спирт...
Нямаш ли кислородна вода?
Не бъди такъв пъзльо. Захапи това.
А ти?
На колко си години?
Четиридесет.
Ами...
Ти си на същата възраст като майка ми,
но изглеждаш много по-млада...
Наистина.
Клара!
Кърпа...
Шибана лъжкиня...
Няма никой, а?
Ключът! Дай ми ключът!
Почакай.
Той отива право в леглото след душа.
-Дай ми шибания ключ!
-Слушай.
Ограбваха ни пет пъти тази година,
той спря да пуши и е полудял. Ако има пистолет...
Заеби го. Млъквай и отваряй вратата.
По дяволите, няма суха кърпа!
Моля те, върви.
Чуваш ли?
Идвам, Бето! Имам клиент!
Остави ме да му дам кърпата. Аз го познавам.
Той ще отиде право в леглото.
Добре. Но ако си отвориш устата, си мъртва.
Обаждането Ви ще бъде прехвърлено на гласова поща.
Нене, не прекъсвай! Няма време за шеги, момче!
Не мога да открия руснака...
Добре, пуши, ако искаш, но
не си тръгвай и не умирай, хлапе.
Ще се обадя на полицията.
-Не...
-Да, Кармен.
-За какво?
-За да дойдат!
Но за какво? За да могат да си приберат диамантите?
-Те са в червата му!
-Е, и?
Е, и? Какво искаш да кажеш с това "Е, и"?
Каквото и да си намислила, Кармен,
недей разчита на мен.
Аз отдавна не разчитам на теб...
-Нито пък аз...
-Това не е истина.
Ако брат ми не ни беше помогнал, нямаше да имаме дори тази дупка!
-Не съм те карал да го молиш!
-Дори и в това не си добър.
-А брат ти е?
-Разбира се, че е!
Той работеше като куче, за да стане това, което е.
Като лъжеше Социалното осигуряване! Като им продаваше рециклирани боклуци!
Това не е истина!
Това беше фалшиво обвинение. Те никога не доказаха нищо!
Гойо, виж...
Ако извикаме полицията,
тези диаманти ще изчезнат.
Ние сме единствените, които видяхме този човек да влиза.
Но той е мъртъв.
Можеш ли да си представиш да ровим за диаманти в червата на умрял човек?
Само тънките черва са дълги 8 метра...
Но двадесет диаманта са много камъни.
Можем да ги напипаме отвън.
В тази лоена топка?
Ти имаш яки пръсти.
След това какво?
С бръснача...
Ти напълно си се побъркала!
Толкова много неща пожертвахме.
Ако някой заслужава такава награда, това сме ние.
Ще можем да отидем в Акапулко, Канкун,
Бахамите, да си купим 36-инчов телевизор
и DVD като на Тоньо...
-Нали?
Изхарчи ги за боклуци и догодина пак ще сме разорени.
Освен ако...
ако не почакаме няколко месеца, преди да ги продадем.
Но Тоньо има връзки...
Тоньо, Тоньо!
Мислиш, че аз нямам кураж или амбиции? Така ли си мислиш?
Не, Гойо. Да не се караме.
Просто не е лесно да продадеш крадени диаманти, а Тоньо...
Стига с този Тоньо!
Тоньо би могъл, Тоньо може!
Хайде, извикай твоя лайнен брат тук. Давай.
Нека Тоньо да дойде и да оправи нещата,
защото той може всичко.
Кармен, ако нещо се обърка,
аз не съм бил тук и не съм видял нищо.
Хей, толкова ли е зле?
Съжалявам, лоша шега.
Няма официално оплакване и аз не мога да се намесвам в семейни скандали.
Имахме уговорен час, помниш ли?
Бях тръгнал да излизам. По-късно...
Няма значение. Мога да почакам, докато доня Кармен свърши с клиента.
Ами, тя още не е свършила..
Първото нещо утре...
-Първото нещо...
-Не мога.
Имаше код 9 наблизо...
Шефът каза, че ще ме арестува, ако не се подстрижа.
Само мини с машинката отзад, утре можеш да довършиш.
Обаждането Ви ще бъде прехвърлено на гласова поща.
Нене, аз съм, Лоло...
Мамка му, човече, надявам се да си добре...
Току що видях руснака в бръснарницата наблизо.
Мисля, че копелето е ранено.
Нене, CD-то не беше моя грешка.
Беше объркване.
Беше тази щура ситуация с моята съседка...
По-късно ще ти обясня.
Но ние все още имаме време, нали?
Аз веднага ще проникна в Швейцария
и ще взема информацията. Ще отнеме само няколко секунди..
-Ето...
-Сега те хванах, скъпа!
-Не, пусни ме, моля те.
-Не ме карай да се моля.
-Пусни ме, Бето!
-Какво, по дяволите, става с теб?
Мамка ти!
Ухапа ме!
Ти, шибана кучко! Ще си платиш за това!
Писна ми от твоето глупаво главоболие!
-Отвори!
-Не, достатъчно!
Нямам главоболие. Нямам главоболие!
Никога в живота си не съм имала! Всичко беше лъжа. Разбра ли?
Отвори вратата или ще я разбия!
Имах го, защото не знаех къде ще ме изчукаш следващия път!
Клара, аз просто исках да те подържа!
-Отвори вратата!
-Остави ме на мира!
Когато не бяха кърпите, бяха цените или каквото можеше да измислиш!
Ако етикетите са сбъркани, те са сбъркани!
-Не ми пука!
-Ти просто не можеш да си признаеш, че си сбъркала!
-Отвори вратата!
-Повече не издържам.
-Трябва ли да я разбия?
-Дори не мога да пуша в собствената си къща!
-Клара, отваряй, по дяволите!
-Край! Днес приключвам!
Отвори!
Тръгвам си... Тръгвам си веднага.
Чуваш ли?
Тръгвам си!
Аз ще...
Стига толкова. Не мога да издържам повече...
-Ако не ти харесва, убий ме.
-Клара! Отвори!
Ако искаш, ще се отърва от шибаното копеле.
Дължа ти го, нали?
Някой чука!
Е, дон Гойо, благодаря ти много.
Да, да.
-Пушите ли, доня Кармен?
-О, да, благодаря...
Ще си я запазя като свърша... Да.
Запалете, запалете.
О, съжалявам, кърпата се закачи за брадата ви...
Силно ли дръпнах?
Ако шефът ме хване с такива бакенбарди...
Мамка му!
Трябва да е облекчение да не се бръснете всеки ден, нали?
Но не сърби ли, когато е горещо?
Той е заспал.
Как му завиждам!
Бих искал да легна където и да е...
С моите дежурства трудно намирам и три последователни часа.
Може ли пепелника.
Кармен.
Да.
Благодаря.
Хей, това кръв ли е?
Не, не. Това е червена грес, която използвам за стола.
Червена грес? Толкова течна?
Трябва да се е смесила с някоя стара грес...
Слушай, тази кръв изглежда е от раната в корема му...
Сложи си ръцете на главата!
-Какво правиш?
-Мърдай!
Спокойно, спокойно... Няма да направя нищо.
Казах, ръцете на главата!
Завържи го. Само един идиот щеше да го пусне да влезе!
Той сам влезе. Нали?
-Вратата беше отворена.
-Вземи му пистолета!
Не го насочвай към мен, може да гръмне...
Казах ти, вземи му пистолета и го вържи!
-Къде отиваш?
-Да взема някакво въже!
Първо му вземи пистолета!
Само спокойно. Нека да ви помогна...
Мамка му! Ти го уби!
Ти провали всичко, като го пусна да влезе.
Провери. Може да не е мъртъв.
Не бъди пъзльо...
Сложи го да легне.
-Аз няма да го докосвам...
-Казах да го сложиш да легне!
-Ти се целиш в мен, Кармен?
-Не ме предизвиквай!
Готово. Сега спри да го насочваш в мен.
Сложи го там.
-Не, не, докато не поговорим...
-Не, Гойо!
Няма да изляза от тази врата
толкова бедна, колкото дойдох тази сутрин!
Нито ти, нито някой друг ще ме спре!
Добър вечер, доня Клара...
-Добър вечер, Мемо.
-Всичко наред ли е?
Да, всичко е наред. Имаш ли нужда от нещо?
Бето вътре ли е?
Той заспа.
Легна си преди известно време...
-Нещо не е наред ли?
-Не, имам нещо за него.
Сигурна ли си, че си добре? Изглеждаш като че ли си...?
Клиент ли обслужваш?
Бето! Аз съм, Мемо! Как си, приятел.
Мемо! Какво правиш?
Клара, пусни ме. Искам да говоря с Мемо.
О, значи си затворила лъва в клетката?
Изненадвате ме, доня Клара. Имате ли нещо против да вляза?
Да...
Всъщност, Бето и аз бяхме...
-О, бяхте?
-Не, нищо такова.
Виж, сбърках няколко етикета
и вие знаете какъв е Бето.
Е, хайде, той сега е под напрежение.
Представете си, 40 цигари на ден и изведнъж, нищо!
Дайте му няколко дни и той ще се успокои.
Мемо, не си тръгвай, искам да говоря с теб!
Клара, моля те, отвори вратата.
Може ли да поговоря с него за малко?
Пусни го и се върни веднага тук.
Не Томсън, заклевам се, не съм. CD-то беше съвсем готово...
Това беше просто съвпадение, лош късмет...
-И ти ли, хлапако?
-Какво и аз?
Съвпадения, бабината ти!
Добре, но поне да предупредим руснака, преди...
Или ще млъкнеш, или аз ще ти затворя устата, разбра ли?
-Добре.
-ОК. Ще млъкна.
Но нека да се обадя на съседката ми и да й кажа какво се случи.
Моля те, не го кани вътре.
Очите ми са съвсем подути...
Бето...
-Как си, Мемо?
-Какво става?
-Хей, не се сърди...
-Няма проблем...
Донесох ти няколко пакета...
Ще донеса останалото утре.
Пазиш ли това, което ти дадох.
Добре, току що имаше стрелба, наоколо се навъртат няколко негодника.
Само запази спокойствие. Отивай да правиш каквото трябва.
-Ще ти се обадя по-късно.
-Довиждане.
Какво, по дяволите, се върти в главата ти?
Лягай си, Бело, ще говорим за това утре.
Ще си лягам, когато си искам!
Какво е това?
Какви ги вършиш? Какво те помолих?
Достатъчно, Бело, ОК.
Караш ме да се чувствам като задник, за да можеш да пушиш?
Не бях аз, Бело.
Какви ги говориш?
Хайде, махай се оттук!
Нене?
Нене? Опасността премина.
Опипай му стомаха.
Срежи, където почувстваш, че са камъните.
Не напипвам нищо...
Срежи го. Почни от стомаха.
Не мога... Не мога, не мога да го направя.
Обади се на брат ти да донесе ултразвука, който използва за неговите...
Искаше ми се да си наполовина толкова умен, колкото него!
О, да, неговите идеи всичките са брилянтни, признавам.
Аз никога не съм бил добър в бизнеса,
но си изкривих гърба да направя тази бръснарница.
Ти какво направи? Ти само ходиш на курсове:
компютри, туризъм, суши!
-Достатъчно, Гойо!
-Достатъчно, друг път!
Давай, застреляй ме!
Може би тогава ще спреш!
Томсън!
Томсън!
Томсън!
Имате две нови съобщения.
Нене, не изключвай. Не е време за шеги, хлапе!
Не можах да намеря руснака...
ОК, пуши, ако искаш. Но не умирай, хлапе.
Нене, аз съм, Лоло.
Току що видях руснака в една бръснарница наблизо.
Опита се да ме убиеш, кучко...
Опита се да ме убиеш!
Махай се оттук. Ще го направя сама.
Махай се оттук, по дяволите!
Ако искаш да помогнеш,
почни да слагаш Санчес в торби за боклук.
Бедния стар Санчес... Той дори каза благодаря.
-Къде е руснака?
-Какво става?
Какво, мамка му, правиш?
Не ни убивай,
ние нищо не сме направили на приятеля ти, той просто умря.
Камъните.
-Къде са камъните?
-Не са там...
Не мога да ги намеря.
Не са в куфарчето му.
Той каза, че са в корема му...
Но аз прерових червата му и не можах да намеря шибаните камъни.
Избрала си грешния корем, шибана лунатичка.
Вземи това!
Вземи го от него!
Побързай!
Нене, почакай.
Това беше грешка, ще я оправим.
Нене...
Нене...
Нене, не се ебавай с мен.
О, пич.
О, човече.
О, пич.
Честна дума, полицай, повярвайте ми...
заклевам се, не съм го направила аз. Той сам си умря.
Заклевам се. Почакайте, докато се върне Гойо, той ще Ви каже...
Ето го! Гойо! Гойо!
Гойо!
Гойо...
Гойо!
Мога да дебютирам с Вариациите на Чайковски за чело и оркестър.
Сериозно?
Аз съм идиот.
-Обичам те, скъпи мой...
Обичам те... обичам те.
Шибан идиот.
-И после Милано?
-В Ла Скала.
-И Берлин?
-В Концерт Хаус.
-Виена?
-В Мюзик Ферайн.
-Лондон?
-Роял Алберт.
Искам да се запозная с Йо-Йо-Ма... Да вземам майсторски класове при него.
ТЕЛЕФОНЕН УКАЗАТЕЛ ЙОАКИМ (ОТ ГОРНИЯ ЕТАЖ)
Радио съобщения, добър вечер.
-Добър вечер, госпожо.
-Вашият код, моля.
-23, 241.
-Име?
-Йоаким Лопес.
-Съобщението, моля.
Йоако...
Защо не слезеш долу и не сложиш растението, ти знаеш къде.
Вратата е отворена, не се бави...
-Андреа.
-Андреа?
Да, Андреа.
Аз съм италианец.
-Благодаря.
-Дочуване.
Но кой, мамка му...? Андреа, как можа?
Ще те убия. Копеле! Аз ще те убия...
Хей, полека, успокой се!
Това е нейна грешка, тя остави вратата отворена за мен!
-Какво искаш да кажеш?
-Кажи му! Кажи му!
Ти, луда шибана кучка! Това е...
Аз дойдох да те ухажвам, а ти се чукаш наоколо с...
Петима мъже, Карлос.
С Първата и Втората Цигулка, Обоя, Тромбона
и със самия диригент!
Ти си курва!
-Курва?
-Да!
Махай се!
Махай се оттук и никога не се връщай!
Махай се!
Хей, Годинец...
-Имаш ли цигара?
-Не, сеньор.
Беше близо...
Видя ли?
Трябваше да продължиш да пушиш.
-Тоньо?
-Да, кой е?
-Гойо е.
-Гойо?
-Как си, Тоньо?
-Малко е късно...
-Да, съжалявам за това...
-Какво? Какво е станало?
Исках само да кажа, ако не те затруднявам много...
-Добре де, изплюй го!
-Тоньо, ти си такова лайно...
погрижи се за сестра си.
-За какво говориш?
-Всичко хубаво.
Гойо?
Проклета, шибана нощ.
Превод и субтитри: Turezki