5ive Days To Midnight - Part 4 (2004) Свали субтитрите
Някой иска да ме убие! Това е умишлено престъпление, което означава, че аз трябва да действам пръв.
Какво означава това?
Означава, че ще елиминирам мотивите и възможностите на всеки един заподозрян.
- Карл, Брад, Рой...
- Имаш още един заподозрян. Клаудия.
- Искаш ли да ме убиеш?
- Не!
Според мен ако останеш 72 часа под наблюдение ще е най-добре.
- Карл, нямах друг изход.
- Защо? До дяволите! Кучи син!
Нали не мислиш наистина, че бих те убил заради това?
Това е грешния човек.
- Той има пистолет, арестувайте го.
- Нямам. Можете да ме претърсите.
Карл Акселрод е избягал от болницата.
Проф.Нюмайер го даде на мен. Искаше да е в мен.
Не ме интересува какво е искал.
- Дай ми това куфарче!
- Няма.
Шуреят ти е в полицейския участък. Опищя орталъка, че Карл му е откраднал куфарчето и го обидил.
Става още по-лошо.
Изпратих двама в апартамента на Карл. Има нещо, което трябва да видиш.
Тук Карл доказва, че вселената ще се разпадне,
ако утре аз не умра.
Днес.
Тимъти Хътън
Ранди Куейд
5 ДНИ ДО ПОЛУНОЩ
част четвърта
ДЕН ПЕТИ
Няма да представя това като доказателство. Не знам от къде да започна!
- Доказателство ли?
- Ти си единственият, който го разбира, а...
А аз може да съм мъртъв до изгрев слънце.
Казвам се Джей Симпсън. Аз съм адвокат. Представлявам Рой Бремър.
- Къде си?
- Дойдоха ли полицаи?
Да. Дойдоха преди около 10 минути. Кога ще се прибереш?
- Джеси заспа ли?
- Разбира се, че не.
Тръгваме веднага.
Физичните работи разбирам... Ти го накара да ги направи...
Но това защо?
Защо ли?
За да е сигурен, че ще умра точно както трябва.
С точност до последния детайл.
Как така нямате зелен джип "Чероки"?
- Ами, вижте...
- Обадих се, проверих.
Получих номерче. Вие ми гарантирахте.
Ето защо дойдох чак до тук.
Така е. Но още не са го върнали.
Трябваше вече да е тук, но...
Какво ще кажете за нещо по-луксозно, без доплащане?
Не искам.
Искам точно тази кола, Стефани.
Разбирате ли ме?
Искаш ли да те откарам до колата ти?
Тя е паркирана до "Голия елен". Днес е петък. Ще се обадя на някой да я прибере.
Брадли?
Какво, по-дяволите, правиш тук долу?
Какво ще правиш с тази пушка?
Брадли?
Какво правиш?
О, Боже, виж си главата. Какво ти се е случило?
Какво...? Брадли, отговори ми! Какво ще правиш с тази пушка?
Опитвам се да запазя брака си!
И да подсигуря бъдещето ни!
Което означава, че трябва да се сдобия с онова куфарче.
И то колкото се може по-бързо!
Хей, Грабтрий!
Да не заспиш!
Това е!
- Господине, това вашият багаж ли е?
- Да.
Извинете.
- Това е колата. Благодаря.
- Извинете!
- Извинете!
- Трябва да си взема копието от договора...
- Копието е все още в колата.
-Не можете да я вземете просто така!
А къде е багажа ми!
Трябва да се върнеш на поста си.
Какво правиш?
Клаудия?
Клаудия...
Клаудия!
Клаудия.
- Има някой долу.
- Това е някой от полицаите, които...
Не, няма ги. Охраната я няма.
Чуй ме. Къде се криеш обикновено?
- Къде?
-Отзад в килера на татко.
Има мъничко коридорче.
Скрий се там и няма да излизаш докато не ти кажа, разбра ли?
- Добре.
- И ще пазиш пълна тишина, нали?
Ти ме нарани. Искаше да ме нараниш, нали?
Малко момиче...
- Сикорски, пред къщата няма никой.
- Остани в колата.
По дяволите, мъртъв е.
Няма ги.
При мен има двама мъртви полицаи. Повтарям: двама мъртви полицаи.
- Изпратете подкрепление.
-Питай ги за Клаудия и Джеси!
Заподозреният кара зелен джип "Чероки".
- Името е Акселрод, Карл.
- Не, това не е Карл!
Бял мъж, на 25 години.
Той не би направил това. Сигурно е Рой Бремър.
- Той е в затвора.
- Да, но все пак провери.
- Той е в затвора!
- Питай ги!
Питай дали Рой Бремър е все още в затвора!
Отговори, Фил.
Няма го. Адвокатът му го е измъкнал.
Обявявам за издирване черен "Кадилак SDS",
собственост на Рой Бремър. Регистрационен номер
- 935-ФВФ.
- 935 Франк-Виктор-Франк.
Прието.
Не можах да опазя собствената си дъщеря!
Докато се опитвах да спася живота си,
виж какво направих с нейния.
О, Боже.
Тук пост 28. Движа се на изток по "Бейкър". Следвам черен SDS.
- Регистрацията същата ли е?
- Същата.
Добре. Не се отделяй от него. Не се опитвай да влизаш в контакт.
- Разбра ли?
- Да.
Лично ще се разправя с това.
Рой...
Млъкни.
Не трябваше да крадеш от мен, Анджела.
Опитах се да ти се обадя, за да ти ги върна.
-А какво взе всъщност?
- Нотариалните актове.
Само пусни Джеси.
Остави я някъде по пътя. Тя няма нищо общо с това.
Кога реши, че искаш деца?
Дайте ми координати.
На по-малко от минута сме от кръстовището на "Хил" И "Алида".
- Черен "Кадилак" пресича "44-та".
- Разбрано.
Не го арестувайте. Повтарям: не го арестувайте.
- Следвайте заподозрения.
- Прието.
Блокирайте периметъра от "44-та" до булевард "Уест".
Внимавайте, приближава към вас.
Не го убивай.
Ето ги, идват.
Спри! Спри!
Не!
Излез и постави ръцете си на колата!
Това не е Рой. Просто намерете Рой!
Излез от колата! Излез от колата!
Излез от колата веднага! Излез от колата!
Добре, добре.
Къде е Рой?
- Къде е Рой Бремър?
-Нямам представа.
- Къде е той?
- Не знам!
Не, недей така. Успокой се.
- Не си заслужава.
- Той е отвлякъл детето на този мъж.
Аз не съм престъпник! Аз съм адвокат!
Сикорски, знам къде са.
Ти също знаеш.
Те са под предната седалка, в една папка.
Рой, пусни Джеси.
С мен прави каквото искаш, но нея пусни.
Недей! Недей!
Ще направя каквото аз поискам.
Там са.
- Сложих ги...!
- Млъквай.
Сега ще влезем вътре.
И ще изчакаме приятелят ти да се появи. Хайде момиченце.
Едно голямо, щастливо семейство...
Защо ще се връща там?
Защото му показах досието. Той знае къде трябва да бъда.
По никакъв начин няма да те пусна в "Голия елен".
- Ще повикаме спец отряда...
- Не. Никакъв спец отряд.
Все още не ни трябват...
...Джеси е жива, Клаудия е жива.
Нека сведем вариантите до минимум.
Започваш да звучиш като приятелчето Карл.
- Може би той е по следите на нещо...
- Да...теб.
Добре.
Уплашена ли си, скъпа?
Страх ли те е?
Добре, че те е страх, защото така ще ме слушаш внимателно.
Погледни ме! Добро момиче.
Искам да пазиш пълна тишина, разбра ли?
Защото иначе татко ще пострада.
А ние не искаме татко да пострада, нали?
Добро момиче.
Анджела...
Казах ти да не мърдаш!
Всичко е наред.
Ти ще бъдеш добро момиче, нали?
Сега ще се позабавляваме.
Всичко ще е наред.
- Дай ми пистолет.
- Няма начин.
Хайде, дай ми пистолет. Трябва ми.
Какво си мислеше?
Никой не краде от Рой Бремър.
На твое място не бих опитвал. Високо е три метра.
Знаеш ли,
че ми се смееха зад гърба ми.
"Мъжът, който не може да намери съпругата си."
Да.
Много добре.
Като влизаш се снижи колкото се може повече.
И гледай да не гръмнеш мен.
Целуни ме.
Хайде де.
Да повикаме ли гаджето ти, а?
Погледни се.
Пълна скръб си.
Тате.
- Джеси!
- Свали пистолета!
Свали пистолета веднага! Свали пистолета!
- Свали пистолета!
- Млъкнете!
- Клаудия!
- Тишина! Тишина!
Млъкнете! Всички млъкнете!
- Клаудия, добре ли си?
- Да, добре съм.
- Къде е Джеси?
- В безопасност.
В безопасност.
Ще бъде в безопасност когато ми върнеш онова, което ми открадна.
Не съм ти откраднал Клаудия.
Анджела!
Да не мислиш, че всичко това е заради Анджела?
- Става въпрос за друго нещо.
- Джей Ти, под предната седалка
на колата ми има папка с документи.
- Те принадлежат на Рой.
- За какво говориш?
Действай или малкото ти момиченце ще пострада.
Джей Ти, недей! Той няма да нарани Джеси.
- Ще го направя!
- Не, няма!
- Тате! - Джеси!
- Къде си скрил момичето, Рой?
Кажи ни веднага.
Добре.
Ти ми даваш нотариалните актове, аз ти връщам Джеси.
- Да ти дам какво?
- Те не са в него, Рой.
Той дори не знае за тях. Не съм му казвала.
- Не си ми казвала за кое?
- Дори не ги исках вече!
Исках само теб и Джеси. Опитах се дори да му ги върна...
- Татко!
- Джеси! Джеси!
Татко!
Идвам, Джес! Идвам!
Аз съм добре, върви. Добре съм.
Поздравления, Анджела.
Току що наследи имоти на стойност 12 милиона долара.
За това ли ставаше въпрос?
Намерих ги снощи в колата. Заедно с архивите на Бремър.
Знаех си, че това ще е късметлийска седмица.
След като Рой вече е мъртъв...
...спокойно можеш да ми ги припишеш.
Ти, гнусен използвач.
Предпочитам думата "опортюнист".
Ти печелиш Клаудия, аз печеля 12 милиона долара.
- Не можеш да направиш това.
- Само гледай.
Анджела.
Припиши ми имотите...
- ...или ще застрелям гаджето ти.
- Не, няма.
Не можеш да натиснеш спусъка.
Видях те вчера. Рой ти беше на мушката.
Не ти стига смелост.
Или куршуми, в случай, че смелостта стига.
Не бих ти дал зареден пистолет.
Клаудия! Задръж го!
Къде е, къде е?
Това ли търсеше?
Наистина е странно да видиш всичко, събрано на едно място,
точно както трябва да бъде.
Независимо какво си направил, за да го предотвратиш.
- Какво ще стане с Джеси?
- Само тя ще се отърве днес.
Клаудия?
Няма да обиждам интелигентността ви.
И двамата ще умрете днес.
Рой ви убива, аз убивам Рой...аз съм герой.
И искам да знаете, че ще ми е мъчно за вас.
Но при наличността на имоти за 12 млн. долара
съм готов да живея с мъката.
След като ще умрем, защо Клаудия да подпише?
Защото Джеси ще оцелее.
Приписвайки ми имотите осигурявате бъдеще за Джеси.
Бъдещето, което я очаква.
От къде да знам, че няма да я убиеш?
Като не ми дадеш причина да го направя.
Толкова съжалявам.
А ти къде трябваше да застанеш?
Хайде.
Трябва да го направиш, Джей Ти.
- Защо?
- Може би Карл е бил прав.
Карл не беше прав.
Рой не е бил тук, Клаудия също...
Джеси не е била тук.
А може би всичко, което направи тази седмица, само е влошило нещата.
Но със сигурност ме направи по-богат.
Бягай, Джеси!
- Джеси!
- Тя е тук, при мен.
- Джей Ти!
- Татко!
И какво ще правиш сега? Ще ме замеряш с него ли?
Този патрон е на 50 години.
Така или иначе ще умреш.
Карл.
Съжалявам, не мога да спра.
- Карл, трябва да спреш.
- Това трябва да се случи.
- Не, Карл. Не трябва.
- Да, да, знам...
Не, Карл, чуй ме.
- Всичко е просто физика.
- Физиката е основата на живота.
Да. Карл, виж това.
Тук пише "Сикорски/Бремър".
И защо пише "Случаят приключен". Къде е другият доклад?
- Няма друг доклад.
- Татко.
Ела тук, скъпа.
Къде е? Къде е другия ...
Това е ченгето, което ме арестува.
Това Бремър ли е?
Останалото е като в предишното досие.
Заподозрените... Възможните причини...
О, Боже, също както в оригинала.
Идеално е.
Професор Нюмайер, вие не умирате.
Този вариант по ми харесва.
Започва по-същия начин.
Хартията е същата.
Красота...Красота.
Професор Нюмайер?
Свърши ли се?
Да.
Сигурен ли си?
Да, сигурен съм.
Насам идват полицията и линейка.
Вселената изглежда наред, не мислиш ли, Карл?
Това е твое!
Аз ще го взема.
До скоро.
Е...
...изглежда, че аз не съм единствения професор Дж.Т.Нюмайер в семейството.
Не и ако добавим следващите 50 години.
- Джеси е изпратила куфарчето.
- Да.
Джеси Трейси Нюмайер.
Какво има?
- Какво?
- Ела тук.
превод: michelle@gyuvetch.bg