Kingdom Hospital - 01x13 (2004) Свали субтитрите

Kingdom Hospital - 01x13 (2004)
До сега в "Болница Кингдъм":
Преди повече от 100 години, при пожар в една фабрика загиват стотици деца, които работели там.
Днес, на това трагично място, се издига модерна болница.
И онези отдавна изгубени души...
днес обитават нейните коридори.
Ти наистина ли видя призрака на това малко момиче?
Видях... нещо.
Тук експериментите не познават граници.
Вие сте накълцали мозъка на дъщеря ми!
А мъртвите карат земята да се тресе.
Това, което имате тук, се нарича "черен шум".
Той се е родил от човешката агония, замръзнал е в пространството и времето и след това се е освободил.
Един нов пациент отвори проход...
... от нашия свят до техния,
като освободи зло...
Страхувам се.
От кого се страхуваш?
От него!
Помогни ми!
...толкова могъщо, че заплашва да унищожи болницата.
Трябва да помогнем на това момиче.
Някои прегръщат Мрака.
Ще ми платиш за това, Хук!
Дори това да е последното, което ще направя.
Задава се нещо голямо. Ще загинат хора.
Други се събират в опит да го победят.
В него има нещо, което се опитва да излезе.
Днес ще проведа сеанс. Може би най-важния в цялата ми кариера.
И аз какво трябва да направя? Да го изсънувам ли?
Заедно ще можем да го спрем.
А детето ще ги поведе...
Ще дойдеш ли?
Да.
Те се пренесоха някъде, нали?
Какво ще правим сега?
... в битката срещу злото...
Върнете се!
За последен път ви предупреждавам.
и неговата тъмна сила.
Зарежи приказките.
Мери трябва да намери покой.
И ние трябва да я спасим.
-А ако не можем да се справим...
- Ако не го направим, всеки човек в тази болница ще умре.
Пистолетът е в теб.
Защо не приключиш с това веднъж и завинаги?
Не отивайте там! Задава се земетресението! Голямото!
Аз съм голямото нещо тук!
Болницата и всички които са в нея...
Не им позволявайте да изгорят децата!
Всичко вече зависи от нас!
...ще срещнат съдбата си.
- Ела при нас.
- Моля те, не ме наранявай!
Мери! Не!
Как бих могла да знам?
- Какво чакаш?
- Избий ги всичките.
Времето почти настъпи.
Спаси ме.
Отведи ни където трябва, Мери.
А сега...
... финалният епизод на...
БОЛНИЦА "КИНГДЪМ"
Добре дошли в болница "Кингдъм",
чието време вече изтича.
След малко повече от 3 часа,
в 23:47 ,
ще дойде фаталния за "Кингдъм" час.
Ще настъпи краят на болница "Kингдъм".
И за всички, които са в нея.
Времето е начина на природата да се предпази
от едновременното извършване на всички процеси.
Минало, настояще и бъдеще...
Всички те са илюзия.
Да се надяваме, че някой в "Кингдъм"
ще успее да разбере това, преди камбанката на Мери
да зазвъни за последен път.
Розови униформи.
Не отивайте там! Идва голямото!
На "Кингдъм" и остават около два часа.
Но не мога да съм сигурен в това.
Ти да не си един от тях?
Така е.
Не, уверявам ви, не съм един от тях.
Аз съм само един геолог.
Краката ме болят,
но смятам да си тръгна оттук.
Реших да опитам друга терапия.
Може би трябва да спра пиенето.
Видяхте ли ги?
Кого да съм видял?
Слугите на Хук.
Розовите униформи...
Мисля, че видях санитарите.
Момиче и момче в розови униформи
тръгнаха по западния коридор.
Май някой им казваше, че Хук иска да ги види.
Нали ви казах. Те са негови слуги.
Погледнете какво направиха с колата ми.
Разбирам...
Но ви предлагам да оставите това за по-късно.
Разбирате ли, докторе, задава се земетресение.
Голямо!
Аз съм голямото нещо тук!
Аз.
Разбрахте ли?
Да.
Голямото нещо.
Аз съм голямото нещо!
Здравей...
А това е моят подарък за сбогом!
Стег винаги печели!
Стег е голямата работа!
Стег винаги печели!
Г-жо Д, ще изчакаме ли Ейбъл и Криста?
Те ми трябват за сеанса, но за историята...
Мисля, че те знаят за нея много повече от мен.
Те двамата са били свидетели на големи неща.
И имат дълги уши...
Щом трябва да го направим, да започваме.
И така...
Г-н Бейтс, библиотекаря, ми помогна много.
Както и страниците от вестници,
които Мери е скрила в куклата си.
Но всъщност скъпия ми Лени Стилмарк, след своята смърт,
ми помогна да осъществя контакт с Мери.
Лени?
Тук ли си?
Лени?
Виждаш ли малкото момиче?
Аз продължих с моите разследвания, в които
д-р Хук и д-р Дрейпър ми помогнаха изключително много.
Какво е това, скъпа?
Новокаин.
От този момент горката малка Мери непрекъснато се връща при мен.
Тя е при нас дори и сега, въпреки, че не можете да я видите.
Малко ми е трудно да го повярвам, г-жо Друз.
Мери...
И Анубис.
Там.
Боже, какво е това същество с нея?
Антибъс...
Той лекува...
...и убива.
Виждал съм го да прави и двете.
Има ли начин...
да разберем кое от двете има пред вид в определен момент?
Зависи.
От какво?
От теб.
Но що за същество е това?
Той изяжда болестите.
Обича да го чешат зад ушите.
Той е ужасяващ...
...и красив.
Благодаря ти, скъпа.
Благодаря, че се присъедини към нас.
Това същество е пазителя на прохода между живота и смъртта.
Египтяните го наричат Анубис.
И мисля, че го виждаме по този начин
само поради неразбирането на едно дете.
В продължение на 135 години
Мери е принудена отново и отново
да преживява пожара
и собствената си смърт.
Може и да съществува по-ужасна съдба,
но аз не мога да си я представя.
Заради своя избор много души, призраци, са затворени в капан
в продължение на стотици години.
Не мога да си представя по-болезнено наказание.
Много духове са безумни.
Ние инстинктивно ги усещаме и затова се боим от тях.
Без приятеля си Антибъс
Мери щеше да се превърне в поредната бедна полудяла душа.
Значи и двамата са пазители на времето?
Да.
И кое място би било по-добро от една болница,
в която съществува баланс между живота и смъртта.
Но тук балансът е нарушен
и ако не направим нещо...
Излез, Кейбъл!
Излез, Триста!
Излезте Хук и Хукови слуги!
Пазителите го изискват!
Здравейте.
Как сте?
Може би не чак толкова добре, а?
Усещате безнадеждност?
Може би усещате, че целият свят е срещу вас?
Но компанията "Макинтош & Реди" ще остане с вас,
за да е сигурна, че ще получите своето.
Не влошавайте положението.
Ако животът ви е поднесъл торба с лимони,
ние ще ви помогнем да си направите лимонада.
Закопайте ги,
преди те да ви закопаят.
Ако сте били ранени при инцидент,
можете да получите хиляди, дори милиони...
Г-н Гууд?
Радвам се, че най-после ви виждам тук.
Здравейте, докторе.
По-добре ли се чувствате?
Всичко е наред.
Изпълнихте ли задължението си на съдебен заседател?
Погрижих се и за това.
А сега какво - почивка?
Имам още една седмица. През март ще водя жена си на Аруба.
Но...какво мога да направя за вас, докторе?
Виждал ли сте двама души в розови униформи?
Сигурно имате пред вид Ейбъл и Криста.
Само преди минути заминаха нататък.
Долу са се събрали цяла група хора.
Благодаря ви.
Другия, който плаче за отпуска, си ти, докторе.
Мона, малката Мона ми помогна да го разбера.
Чуваш ли ме?
Мери?
Отговори ми
ако можеш.
Ще ми проговориш ли, Мери?
Дай ми знак, ако ме чуваш.
Отлично.
През 1869 сирачето Мери Дженсън
била контрольорка във фабриката "Гейтс Мил",
която се издигала точно на това място.
Тя обявявала часовете,
смените, обяда и вечерята
и била любимка на всички.
Ако на това мрачно място съществувала някаква светлинка,
ако старата фабрика някога е имала душа,
това била Мери Дженсън.
Госпожи и господа,
часът е 23 от нощната смяна.
След един час почивка за вечеря.
Възрастните работели на горния етаж.
Но те също били роби, както и децата,
на часовника, на домакинството, роби на фирмения магазин.
Ставай, идиот такъв!
По време на Гражданската война
те работели по 16 часа дневно,
произвеждайки униформи за армията.
След края на войната,
фабриката не била толкова добре за няколко години.
Тогава децата работели по 12 часа.
О, Боже, това е ужасно...
Но собственикът, Ебенизър Готрайх,
не бил кой знае какъв бизнесмен.
Един ден, през есента на 1869,
г-н Готрайх бил озарен от една идея.
Наистина трябвало да направи нещо.
Дори робите можели да се вдигнат на бунт, ако не ги хранят.
Готрайх бил алчен.
Бил и отчаян.
През ноември 1869
компанията "Готрайх" се намирала на ръба на банкрута
заради лош мениджмънт.
Лечебницата се издигала точно на мястото на днешната болница "Кингдъм".
Побърканият, който я ръководел, бил братът на Ебенизър,
Клаус.
Тя не била нищо друго, освен зала за мъчения.
Той имал определени идеи, определени теории за болката.
А фабриката му доставяла всички човешки морски свинчета,
от които се нуждаел.
Дръж я неподвижна.
Сигурна съм, че планът се е родил в главата на Ебенизър
защото Хагърти бил твърде глупав, а Клаус твърде луд.
Планът бил прост. Добър план.
Но...
...имало едно нещо, което не могли да предвидят.
Мери.
Носех шапката на г-н Хагърти.
Мислех, че ще си я иска.
От къде да знам?
Открих ги в Спешното.
Надявам се, че не сме закъснели.
Пресвета Майко Божия...
Те ще оправят нещата.
Ако времето стигне.
Добре, че си ги открила.
Да, скъпи.
Мамо...
Това твоите духове ли са?
Не са ли прекрасни?
Г-жо Д., ако може да позабързате нещата...
Да, разбира се.
Те подпалили фабриката, а онези, които изгорели в огъня,
били просто...как да се изразя...
Косвени жертви?
Точно така.
Косвени жертви?
O, Боже...
Дами и господа, часът е 23:30 от нощната смяна и всичко е наред.
След половин час идва почивка за вечеря.
Дами и господа...
Г-н Хагърти ме блъсна.
Той и г-н Готрайх влязоха ей там.
Ето. По-добре ли е?
Обичам те, Мери.
Щеше ми се вече да е време за вечеря.
Гладен ли си?
Не, спи ми се.
Винаги спя по време на среднощната вечеря.
Ослушвай се за камбанката ми.
Винаги го правя.
Благодаря ти, Мери.
Към края на 1869
все по-малко деца работели нощна смяна.
Готрайх изобщо не се тревожел за жертвите.
Притеснявали го свидетелите.
Давай!
- Сигурен ли сте? Наистина ли...
- Дай ми лампата!
А ако някой ни види??
Кой? Онези мърлявци ли?
По това време те прави заспиват.
Поливай обилно.
Не ми се ще да го правя пак.
Какво беше това?
Просто камбанката на Мери.
Дай ми това, страхливецо.
Погледни на това откъм светлата му страна.
То ще сложи край на глупавите експерименти на брат ми.
Виж, Мери.
Гледай, Мери.
Ти си свидетеля и трябва да видиш всичко.
Скрий се, Мери. Не трябва да те виждат.
Искам си шапката!
Мама ми я даде!
Ще ти купя нова. Ще ти купя десет нови!
О, Боже, разпростира се толкова бързо!
Така и трябва да бъде.
Да се махаме оттук, преди да ни е изпепелил.
Г-н Готрайх...
Мама ми я даде.
Получил я е от майка си.
Всички ни видяха!
Ебенизър!
Поне 20 души ни видяха!
Никой няма да си отвори устата.
Обещавам ти.
За всяко изгоряло дете ще получа по 75 долара от застрахователната компания.
Изгубена собственост.
Бих наредил да работят всички от смяната, но щеше да предизвика подозрение.
Щяха да ми донесат още 10,000 долара.
Помисли за това.
И ние ще горим!
В ада!
Може би, партньоре.
Но не и тази вечер.
Твърде късно е.
Твърде късно...
Мери.
Не викай, Мери. Натисни.
Пожар! Пожар! Всички да излизат!
Пожар! Трябва да излезете!
Пожар!
По стълбите! По стълбите!
Вратата!
Махам се!
Не мога да стоя тук и да слушам това.
Успокой се.
Ела насам.
- Какво става?
- Вратата е затворена, Мери.
Но тя винаги е отворена.
Насам.
Оттук, Мери.
След мен!
Ако искате да останете живи.
Чух писъците на тези деца.
И не само аз.
"Черния шум" на Шварцтън.
Това не е шум, д-р Хук.
През годините се е превърнал в хор от черни гласове.
Молят за своето освобождение
и разкъсват болница "Кингдъм".
Ти слез първа, Мери.
Ти трябва да водиш.
След мен!
Знам пътя!
Мери...
Ела.
Защо не ги спаси?
Защото мога да спася само теб.
Защо ми помагаш?
Защото съм ти приятел.
Не знам как се казваш.
Приятелите знаят имената си.
Казвам се Анубис.
Анти-бъс?
Aнтибъс!
Aнтибъс?
Не знам какво да правя.
Не знам къде да отида.
Върни се!
Антибъс!
Каза, че си ми приятел!
Антибъс!
Моля те!
И в онази нощ...
Ти си спала в гората.
Но си била уплашена.
След онази нощ си се върнала към онова, което си познавала.
Върнала си се...
...сама?
Защото е нямало къде другаде да отидеш.
"Не... нео... чакван..."
"Неочакван."
"Пожар."
ЖИВА ИЛИ МЪРТВА?
"Къде е това момиче?"
Това съм аз!
Получил я е от майка си.
Трябва да му я върнем.
Ти...
...ти си я използвал.
Тя ми прави услуга...
Ти и правиш услуга.
Д-р Стегман?
- Стреснахте ме.
- Къде са те? Видяхте ли ги?
Кого да видя?
Знаете ли, че в ръката си държите пистолет?
Не се тревожи за това.
Видя ли двама мухъли, облечени в розово?
- Две мухи в розово?
- Мухъли!
Мухъли!
Това не е особено учтиво, д-р Стегман.
Ако ме интересуваше мнението ти, щях да те подложа на изпит.
Видя ли ги или не?
Ото беше ли с тях?
Може би.
Кой е Ото?
Ото охраната.
От време на време работи и като санитар.
Д-р Стегман,
мисля много по-добре, когато в лицето ми не е заврян пистолет.
О, извинявай.
Мисля, че видях Ото по коридора заедно с двама в розови униформи.
Но беше доста отдавна.
Накъде тръгнаха?
Натам.
Там се намират лабораториите.
Включително и моята.
Вината не е моя, д-р Стегман.
Ще се боря.
Разполагам с властта на Пазител.
Ще ги намеря, каквото и да ми струва това!
Отивам си у дома.
Стег е голямата работа!
Стег винаги печели!
Болезнена агония.
Господа журналисти,
днес е тъжен ден за фабриката "Гейтс Мил".
Какво направихте с моите експериментални обекти.
Струва ми се, че се справяте добре.
О не, до сега ги имах в излишък...
А след една седмица ще настъпи суша,
която ще продължи дълго време.
Преди два дни,
по време на нощната смяна,
във фабриката избухна ужасен пожар.
Повечето работници от първия и втория етаж успели да избягат.
Но със съжаление трябва да ви съобщя, че...
Повечето от онези, които са работели в бояджийския цех,
където всъщност е започнал пожара,
не са оцелели.
Нуждая се от нова гражданска война.
Тогава нямаше недостиг.
Там са работели деца, нали?
Повечето, да.
Оцелелите се лекуват в нашата лечебница.
Безплатно.
Получават най-доброто и модерно лечение.
Предполагаше се да облекчаваш болката им.
Май Питагор бе казал:
"Нито едно велико нещо не става внезапно".
По вероятно е ти да си го казал.
със съжаление искам да ви съобщя, че някои от оцелелите
са жестоко обгорели.
Г-н Готрайх, можете ли да ни кажете причината за пожара?
Внимавай, Еб...
Ако си с брат ми, никога няма да пропаднеш, Хаг.
Той е хитър като дявола.
Предполага се, че две или три деца
тайно са пушили в някой от складовете за бои.
Пушенето е забранено във фабриката,
но такава е човешката природа.
Предполагаме, че тези деца са започнали пожара.
Изказвам моите съболезнования на всички, които са изгубили близките си
в този ужасен пожар.
Всеки ще получи месечна надница и продукти за един месец от магазина на компанията.
Разходите ще се поделят между ръководството на компанията.
Разбира се, бихме искали да направим повече,
но докато следователите и застрахователните агенти не приключат работата си,
аз самият съм в бедстващо положение.
Но ще направя каквото мога.
но усещам загубата на всяко невинно дете...
...тук.
Нали ти казах, че е лукав?
Ако имате някакви други въпроси, с удоволствие ще им отговоря.
А какво става с Мери Дженсън, тъй наречената "контрольорка"?
Читателите ни са нетърпеливи да узнаят нейната съдба.
Аз също съм.
За съжаление не знаем нищо за Мери.
Но обявявам награда
от 500 долара мои пари,
за новини за съдбата на милото дете.
Живо или мъртво.
Страшен е, нали...
Г-н Хагърти?
Остави ме, не виждаш ли, че...
Донесох ви шапката.
Онази, която сте получили от майка си.
Спасих я от пожара.
малко е изцапана,
но ако искате, ще я изпера.
Благодаря ти, миличка, благодаря ти.
Влез вътре, за да изразя благодарността си по подходящ начин.
Не, не мисля...
Нещо за ядене?
Чаша студена лимонада?
Не бъди глупава!
Господа, моля за вниманието ви.
ще отговоря още на 1-2 въпроса и ще трябва да се заема с работата си.
Можете ли да ни кажете какво сте предприели...
Вземете си шапката! Оставете ме!
Нищо не съм видяла.
Сега можеш да пищиш колкото си искаш.
Хората са свикнали да чуват такива неща оттук.
Някои дори я наричат "Къщата на писъците".
По-добре и прибери звънчето, да не се чуе.
Не!
То е мое!
Подслушвала си ни като сме били долу.
Нали?
Какъв пожар?
Не съм видяла кой е запалил пожара!
ще взема проклетото нещо, а после ще ти го върна.
А ти си имаш кукличка.
Почти толкова сладка, колкото и ти.
Ще ти простя това, госпожичке.
Само защото съм християнин.
Хайде, Хаг.
Нищо не видях.
Никого не видях.
Аз просто обявявам времето.
Не можеш да и промениш паметта.
Тя изглежда толкова...
Паметта и болката се намират една до друга в кората на главния мозък.
Трябва само да разместя връзките.
Мери е идеалния обект за този експеримент.
Нека ти покажа нещо.
Психо-хирургичен инструмент по мой дизайн.
Красив е, нали?
Е, ти нямаш медицинско образование.
Едва ли разбираш този уред.
Той облекчава агонията на мозъка,
защото мозъкът е просто машина за мислене,
нищо повече.
Щом приключа работата си с този уред,
нашата Мери ще се прероди в нов човек
и ще можем да я моделираме по наш вкус.
Единственото доказателство за операцията ще са два малки белега.
Тук и тук.
"Душа" е мъртъв термин за медицината.
Не съществуват душевни разстройства
и там разните му психо - дрънканици.
Мозъкът е просто орган, който се нуждае от поправка.
Тази процедура лекува хистерията у жените и момичетата.
Правил ли си го преди?
Много пъти.
Имаше ли успех?
Нито едно велико откритие не се е появило внезапно.
А какво става с провалите ти, д-р Готрайх?
Предпочитам да мисля за тях като за трамплин,
за път към едно по-добро бъдеще.
Какво става с тях?
Те стават част от природата.
Антибъс...
Бедното дете.
Значи лудият я е убил с онези щипци?
Не веднага.
Иначе никога нямаше да намерим страниците от вестника в куклата.
Сигурно са я държали там поне 10 дни.
Поне за толкова знаем от датите на вестника.
Мери, от къде взе вестниците?
Не помни. Блокирала го е.
Но тя помни края.
Нали така, скъпа?
Всичко ще е наред, нали, Мери?
Това ще те успокои.
Не съм видяла пожара.
Никой не го е запалил.
Отидох само да взема шапката. Съжалявам.
Съжалявам.
Моля те, не ме наранявай!
Това ще прогони болката.
Дръж я да не мърда.
Aнтибъс, къде си?
Антибъс!
Помогни ми!
Къде е тя?
Къде е мравояда?
Мери ни каза всичко, което знае.
А Анубис ни показа всичко, което може.
Сега всичко зависи от нас. Ще помогнете ли?
Да.
Д-р Траф ще бие по една инжекция на всеки един от нас.
И ще започнем нашето пътуването към старата "Кингдъм" и простраството на Суидънборг.
Бог да ни помага.
Какво точно прави това?
Хората, които са го опитвали,
са докладвали за споделяне на сънищата във фазата REM,
за общи сънища,
съпроводени от деперсонализация, екстрасензорни феномени,
тъй наречените астрални прожекции.
Напускане на тялото.
а скенерът отчита хиперактивност в някой части на мозъка.
...резултати, подобни на Стегмановите.
Не мисля, че това е академичен проблем.
Съгласна съм.
Застреляйте го.
Мамо!
Това няма да му навреди, нали?
Не, г-жо Рикман.
Ако е като повечето ни обекти, точно обратното.
Виж, Питър, Гледай внимателно.
Къде е Мери?
Когато настъпи времето, тя ще дойде за да ни поведе.
А що се отнася до машината, която ще ни върне...
Д-р Масингейл, ще включите ли машината си?
Елмър...
Къде сме?
Аз не съм идвала тук, само си мислех да дойда.
Мислех, че си мъртва.
Целуни ме, Елмър.
Както в приказките.
Елмър, само не и това!
Не можеш ли да мислиш за нещо друго?
Щом не можеш да се отървеш от мисълта за секс, защо винаги трябва да е секс в моргата?
В повечето литературни произведения сексът и смъртта са паралелни,
секс и смърт, смърт и секс. Може би това е проблема?
Да бе.
Елмър...
Това е морга...
Но не е същата. О, Боже!
Лона, почакай. Вземи се в ръце.
Помниш ли как се измъкнахме оттук миналия път?
помниш ли как...
...свърши всичко?
О, Боже!
Моля ви, хванете се за ръце.
- Трябва да се ослушваме.
- За звънеца.
За звънчето на Мери.
Първо ще трябва да пречистим стаята.
Всички ние,
от нивото на Живите.
Идиоти.
Има ли духове тук?
Мери тук ли е?
Ела, Мери.
Позволи ни да ти помогнем.
Ела, Анубис.
Помогни на Мери да ни поведе и да ни покаже какво трябва да направим.
Не позволявай. Не позволявай това да се повтори.
Ела, дете!
Ела при нас!
Говори!
Моля те, не ме наранявай!
Не!
Това ще премахне болката ти.
Не!
Децата ще изгорят!
Не позволявайте децата да изгорят!
Ти ми правиш услуга, аз ти правя услуга.
Затова те доведох тук, Питър.
Кой ще говори вместо Мери?
Защо крещиш! Болката я няма, ти си излекувана!
Няма смисъл да крещиш!
Спрете!
Д-р Готрайх, не!
Нека да спре да крещи!
Аз ще говоря вместо теб, Мери! Ще те защитя, кълна се!
Помогнете ми.
Спасете ме.
Отведи ни при теб, Мери.
Какво чакаш? Идиотите ли?
Те са вампири, вампири...
Предатели! Те насъскаха адвокатите срещу теб.
Нарушиха спокойствието ти.
Унищожиха колата ти.
Започни с мухълите.
А после ги избий всичките.
Вампири!
Престанете!
Къде отидоха?
Maмo?
Вие сте виновни за всичко!
Ще ви избия!
Какво ми стана?
- Как ще оперирам само с една ръка?!
- Престани!
Д-р Стегман, веднага спрете с тези глупости!
Можем да продължаваме така цял ден.
Но сега сме тук,
в този свят.
Къде са малкото момиче и мравояда?
Ще ги намерим.
Ще ги намерим.
РЪКАТА ИДВА ТУК
Това е само един сън, нали?
Само един сън...
Щом така казваш.
Напоследък се намирах под голям натиск.
Цялата история със семейство Клингърман...
Но аз се погрижих за всичко.
Тоест... Бренда може и да е идиотка, но
успя да се отърве от доклада на анестезиолога.
Просто подсъзнанието ми още не е приело съобщението...
Всичко ще оправя.
Ще отида в Салем. С Бренда.
Там има казино...
Блек-джек, рулетки...
Д-р Хук, времето накъся. Трябва да вървим.
Всичко ще се оправи.
Мисля да си полегна малко.
Мисля, че това е добра идея, докторе.
Аз мисля...
...да подремна малко.
Да бъда добро момче...
Защо не?
Да...
Това е шега, нали?
Мозъкът има невероятни способности, Елмър.
Трябва да вървим, д-р Хук.
Да.
Намираме се в старата "Кингдъм", нали?
Намираме се в пространството на Суидънборг.
Така изглежда болница "Кингдъм" в междинния свят.
Добре е почистено.
Джони... Джони Б.Гууд.
Толкова е хубаво да вървим заедно.
И да си говорим.
Щеше ми се да знам какво правим.
Опа, жаден съм.
Елмър!
Ако бях на твое място, не бих пила нищо тук.
Да, но не си.
Някой да има дребни?
"Фордей"!
Когато рисувам с креда, а това не е много често,
използвам точно тази марка.
Предполагам, че...
...това е пътя, по който трябва да вървим.
Така ли мислиш?
- Това ли е...?
- Да.
Когато през 1930 д-р Готрайх извършвал своите медицински експерименти,
тук се намирала неговата психична клиника.
Г-н Бейтс знае много неща за него.
А Игъс Готрайх бил дори още по-ужасен от дядо си Клаус.
Не, не я отваряй!
- Трябва.
- За това ни доведоха тук.
Думата не е ли "довлякоха"?
Толкова много болка...
...толкова много измъчени души...
Разкарай се оттук, Кашкавалени пръсти.
...за мнозина тук е крайната спирка...
В пространството на Суидънборг.
В "Стаята на болката".
Къде се намирам?
Ърл Кендълтън заема първа база.
През целия сезон до сега не е допуснал нито една грешка.
Цялата агитка на "Червеношийките" ликува.
Кинг се приготвя. Всички са нащрек.
Кинг хвърля топката, Филипс я удря.
Червеношийките са на път да спечелят първия си финал от 1918 насам.
Вижте това.
Не разбирам.
Нищо не схващам.
Пол и д-р Готрайх са в преддверието на ада.
И чакат.
Ако успеем, те ще изчезнат завинаги.
Ако се провалим, всичко тук ще се завърне горе.
Включително те двамата.
И ще обитават болница "Кингдъм" завинаги.
Или онова, което остане от нея. Да вървим.
Ейбъл! Криста!
Това е твое.
На нея е написано името ти.
- Това е съдбовният удар!
- Ще я хвана!
"Червеношийките" спечелиха финала!
Какво пише там?
Оставена е от един бейзболист.
Той също е бил тук.
ДО Г-ЖА ДРУЗ И ПРИЯТЕЛИТЕ И: УСПЕХ, ЪРЛ КЕНДЪЛТЪН
Точно така, деца.
Много добре.
Да вървим.
Почакайте.
Усещам нещо...
Какво, Елмър?
Не усещате ли, че...
Не знам точно...
Разбирам те, Елмър.
Сякаш сме тук...
...и същевременно ни няма...
Намираме се в пространството на Суидънборг.
В междинното пространство.
Хайде.
Не знам какво правят там, но е по-добре да побързат.
Виж ръката му.
Мисля, че кариерата на хирург на д-р Стегман е свършено.
Колко жалко...
Може би ще е по-добре да се махнем от тук?
Не и без сина ми.
Не и без майка ми.
Значи оставаме.
В реалния свят това би трябвало да е...
Входа към "Царството на Хук".
Тази врата я нямаше.
Дами и господа.
След половин час е почивката в полунощ.
Дами и господа...
Г-н Хагърти ме блъсна.
Двамата с г-н Готрайх влязоха там.
Това е тя. Усещам я.
Стигнахме където трябва.
Толкова ме е страх...
Ще направим каквото можем.
Благодаря ти, Мери.
И какво трябва да направим?
Не съм изминал целия този път за да оставя тези деца да изгорят.
Но...
Какво ще стане ако децата ни видят?
Ще си помислят, че сме духове и ще разказват за нас до края на живота си.
Ако имат такъв.
- Сигурен ли сте...
- Дай ми лампата!
А ако някой ни види?
Кой? Онези мърлявци ли?
Ако някой бе претрепал този задник, нищо от това нямаше да се случи.
Сдържай си езика, млади човече.
По това време те прави заспиват.
Поливай обилно.
Не ми се ще да го правя пак.
Какво беше това?
Просто камбанката на Мери.
Дай ми това, страхливецо.
Погледни на това откъм светлата му страна.
То ще сложи край на глупавите експерименти на брат ми.
Виж.
Гледай.
Виж всичко.
Ти си контрольорката.
А вие сте свидетелите.
От вас зависи да я спасите.
Както и всички останали...
Как?
Искам си шапката!
Мама ми я даде!
Ще ти купя друга. Ще ти купя десет други!
О, Боже, разпростира се толкова бързо!
Така и трябва да бъде.
Да се махаме оттук, преди да ни е изпепелил.
Мама ми я даде.
Получил я е от майка си.
Мери! Не!
Натискай, Мери.
Натискай!
Пожар! Пожар!
Да не си пропуснеш джогинга.
Не се тревожи. Той ще се появи точно на време.
Сигурен ли си?
Напълно.
Мравоядска му работа...
Невероятно вкусно...
Питър,
ако искаш да ти направя услуга,
настъпи часът ти да ми направиш услуга.
И то още днес.
Какво правиш?
Това, за което той ме прати.
- Кой?
- Антибъс.
Точно това правя.
Услуга. Той ми поиска услуга.
Побързай, мамо. Времето почти свърши.
За какво е това?
Антибъс?
Направих го, но по каква причина?
Добра работа, д-р Хук.
Следващия път, като погледнеш към малкото си гробище, спомни си, какво направи тук.
Върнахте се.
Боже мой...
Погледни се.
Върна се!
Май наистина е така.
Ще се оплача от всички ви.
На всяка цена, докторе.
Какво има, Сали?
Десетки пъти съм преглеждала тези страници,
но никога не съм виждала това.
СОБСТВЕНИК НА ФАБРИКА АРЕСТУВАН ЗА ПРИЧИНЯВАНЕ НА ПОЖАР.
КОНТРОЛЬОРКА СВИДЕТЕЛСТВА СРЕЩУ НЕГО, ЗАЯВИ ОБЛАСТНИЯТ ПРОКУРОР
Тя е оцеляла.
Мери е оцеляла.
Тя е оцеляла...
Ние я спасихме.
Успяхме!
СРЕД РУИНИТЕ ОТКРИТ ЗАГАДЪЧЕН АРТЕФАКТ
Всичко изглежда същото.
Съпругът ми не е същия.
Пукнатините ги няма.
Няма и следа от разрушенията при земетресенията.
Нито от черните гласове на Шварцтън.
Какво ще правим сега?
Не знам за вас, но аз бих се насладил на малко свеж ветрец.
А след около 9 минути ще бъде свеж утринен ветрец.
- Здравейте, Дани, Оли...
- Привет, д-р Хук.
Получихме повикване...
Какво има, момчета? Не сте ли виждали до сега пациент да си отива оттук?
Мили Боже...
Искаше да разбереш, какво ще се е променило като се върнем.
Е...
Какво ще кажеш за това?
Това е нейната болница.
МЕРИ ДЖЕНСЪН (1858 - 1949) ОСНОВАТЕЛКА НА БОЛНИЦА"КИНГДЪМ"
Доживяла е до 91 години.
Това е нейната болница.
- Не.
- Не?
Това е нашата болница.
Ейбъл, Криста, тези са за вас.
Д-р Траф.
Другия Траф.
- Лона, заповядай.
- Благодаря.
Боби.
Разбира се, за д-р Хук.
За сем.Рикман.
- Г-жо Друз.
- Благодаря.
Д-р Дрейпър, разбира се.
Значки за "Операция Утринен ветрец".
Надявам се, че ви харесаха.
А какво се е случило с ужасния д-р Готрайх и помощника му Пол?
Изчезнаха, след като променихме миналото.
Няма ги. Така трябва да е.
Сигурна ли сте?
Залагам репутацията си на медиум на това.
Обичам ви, г-жо Друз.
Така е, мамо.
Не знам дали на някой му се пийва,
но едно заведение на улица "Мил" работи до 2.
Чудесно. Аз черпя.
По полека. До скоро беше болен.
- Ще го преживея.
- Усещате ли разликата?
Всичко е едно такова, спокойно.
Всичко е...
...не знам...
Всичко е наред в Царството.
Ще ми паднат.
превод : michelle@gyuvetch.bg