Arlington Road (1999) (Arlington.Road.1999.DVDRip.AC3.CD1-MrD.sub) Свали субтитрите
Направи го, страхливецо.
Направи го.
Давай. Направи го.
Давай. Побързай.
Да не би да си страхливец?
Внимавай!
Хлапе?
Хей, хлапе.
Какво се е случило?
Помощ! Някой да помогне!
Дръж се. Всичко ще бъде наред.
Почти стигнахме. Дръж се !
- Ало, спещно отделение ли е?
- Да, сър.
- Карам едно дете при вас.
- Какво му е?
Не знам Ще докарам детето !
Можете ли да ни кажете какво е състоянието му?
Помощ!
Помогнете му!
- Докарайте носилка!
- Дайте ми детето!
В клиниката по изгаряния! Всичко е наред, сър.
Сложете го в стая 8. Сър, вие трябва да останете с мен..
- Вие ли сте бащата на детето?
- Не.
То беше...--
То ходеше по средата на улицата.
Виждали ли сте го преди? Как се казва?
- Сър, моля ви. Важно е.
- Какво? Какво?
- Името на момчето!
- Не го познавам!
Извинявайте, Г-н Фарадей?
Да?
Ние сме родителите на Бради.
Мислиш си, че са достатъчно големи.
- Те трябва да могат..--
- Не можеш да ги изпускаш от поглед.
Имам предвид, че той каза, че отива в парка да си играе.
Той не е искал да знаем какво прави.
Майкъл, не можем да ви се отблагодарим. Ако не бяхте минали от там...
Не, аз съм щастлив, че успяхме да се справим.
И така...
какво, а...-
Той и приятелите му събрали всички техни фоерверки
и ги завързали заедно.
Опитвали се да изстрелят супер ракета в парка.
И Бради е бил този, който...
Той трябва да е бил този, който го е подпалил.
Другите деца трябва да са го накарали.
И той тъкмо беше свикнал с обстановката
Аз си мислех същото днес.
Тъкмо беше посвикнал.
Той ще се оправи..
Той ще се оправи.
Благодаря ви, Майкъл.
Кола 14. Чисто
О, Господи.
През какъв ужас трябва да преминат.
Два месеца живеят тук. Аз не съм разменил една дума с тях.
Не може да си приятел с всеки.
Гледах как ремонтират къщата, как децата си играят в двора.
Държах сина им в ръцете си докато се бореше за живота си.
Детето живее през улицата.
А аз не знам дори името му.
То почина ли?
Не, то ще остане в болницата, но ще се оправи.
Видях кръвта на улицатаt.
Той ще се оправи, Грант.
Брук каза, че ще ти приготви вечеря Не си ли гладен?
Искаш ли аз да ти приготвя нещо?
Грант?
- Тук ли ще спи всяка нощ?
- Не, не всяка нощt.
Тя остана миналата вечер защото аз я помолих.
Ние говорихме за Брук. Ти каза, че я харесваш.
Преди я харесвах повече.
Да, добре...
опитай се да поспиш.
Обичам те.
Този курс е озаглавен Американски тероризъм.
Преди 200 години, ние направихме революция за няколко идеи--
Свобода, справедливост, доверие в личността.
Мнозина в тази страна считат, че още не сме спечелили тази война.
Терористични актове, жесток политически театър--
Това са част от социалните несъгласия в тази страна от нейното създаване
Но защо? Защо тук, в тази земя на свободата?
какво води хората към такова кръвопролитие...
в името на тяхното верую?
Защо в тази ера на национален просперитет...
антиправителствените движения достигат своя връх?
И какво ще стане когато просперитета намалее?
Все по-малко от нас гласуват.
Все повече се включват в редовте на съпротивата.
Колко дълго ще наричаме тези бройки незначителни?
На какво трябва да ни научи това?
- Ще поразгледам.
- Добре.
Единствената жена, която някога съм харесвал и която беше по-умна от мен.
Уит Карвър, великодушен до крайност
Добър ден, г-н Фарадей.
- Как е той?
- Добре е.
Още се срещаме със съветника му.
Тя казва, че той се подобрява, но все още е затворен.
Как е баща му?
Добре е.
Все още ли се занимава със своите студенти?
Да. Тя казваs че се поправя, но...
Той все още е доста затворен, а?
Това хлапе, което ми дадоха за партньор...
е ходещ лаптоп, кибернетичен изрод.
Постави го срещу истински лоши момчета и той ще бъде изненадан
- Аз трябва да го включа в твоя курс.
- Наистина?
- Продължаваш да преподаваш?
- О, да.
Тя щеше да одобри това. Аз знам какво значеше за нея това.
Поканата да дойдеш е още в сила.
Не бих се изправил срещу теб в съда.
- Не трябваше да става така.
- Да.вярно. Аз знам как трябваше.
Как е работата?
Знаеш, ние сме отбор.
Това е което ми липсва, знаеш ли?
Разговорите за работата. Аз мога да и разкажа за целия си ден.
Тя няма да ми каже нищо.
Не мислиш, че това ми липсва, но то наистина ми липсва.
Покани ме на вечеря някой път. Ще ти разкажа някои секретни работи.
- Ще бъде, като, че ли не ни е напускала.
- Хората помнят ли я Уит?
- Какво имаш предвид?
- В Бюрото?
Спомнят ли си, или забравят?
Помнят я Майкъл. Наистина я помнят.
Лиа умря за страната си.
Тя не трябваше.
Здравей Майкъл! Как си? Нашия почетен гост. Заповядайте
- Надявам се не сме закъснели.
- Не. Оливер, Майкъл е тук.
- Черил, това е Брук.
- Здравей, приятно ми е.
И на мен ми е приятно да се запознаем.
А това трябва да е Грант. Как си?
В кухнята има детска храна, която не е за възрастни.
- Влезте.
- Нека да ви представя на наши приятели.
- Хот Дог, моля.
- Бради изглежда страхотно.
Да, и ти ще изглеждаш така ако не ходиш на училище известно време.
Прав си, бих. Аз преподавм в G.W.-- Американска история.
Никога не съм бил добър по история.
- Обречени сме да я повтаряме?
- Да, по няколко пъти.
Ти с какво се занимаваш?
Аз съм стрителен инженер. Знаеш ли Reston Mall?
- О, да.
- Ние реконструирахме пристройката.
Ако искаш по-голям склад , по-голям паркинг? Обръщаш се към мен.
.Аз не съм сигурна дали той напълно разбира какво се е случило.
Къде се запознахте с Майкъл ?
Аз бях асистентка на Майкъл първата година в университета.
Между нас нямаше нищо.
Аз познавах семейството му. Познавах Лиа.
Имам предвид, че, това е нещо..
нещо ново между нас.
Уоу.
Толкова сте сладки заедно.
Разбира се, Аз го ценя много.
Той е толкова добър човек.
Толкова добър баща.
Работата беше прекалено привлекателна за да я изпуснем.
Договорите са за почти целия St Луис.
- От кога сте в Сент Луис?
- Приблизително 4 години.
Аз съм израстанал във ферма в едно място наречено Карсон, Канзас.
Никога не съм живял на изток преди.
Децата ще видят за първи път океан.
Да, страхувам се, че центъра се разпада.
И аз чух това. Мисля , че не смe вече в Казас, а, Тото?
Хана.
Време е за лягане.
- Грант, внимавай с ръката му!
От много време не съм го виждал да се държи прсто като дете.
Понякога той е...
От както майка му...
Той трудно се сприятелява.
Е...
За щастие ние всички се нуждаем от приятели.
Животът не би бил същия без тях.
Чакай да внеса това. Татко?
- Да?
- Как да спелвам "ограничен"?
Ограничен. О-Г-Р-А-Н-И...
Ти знаеш как да използваш речника. Деца, какво правите там?
Строиме лагер.
- Лагер?
- Военен лагер.
Спри, Татко.
Трябва да знаеш секретното здрависване.
Трябва ли да му кажем?
Добре. е...
само да попитам нали няма да използвате фоерверки тук, Бради
Генерал Бради, татко.
Да? Без фоерверки, генерал Бради.
Това е секретна информация. Ти не знаеш тайното здрависване.
- Аз говоря сериозно Бради.
- Ела Грант.
Измийте се деца. Ще вечеряме.
- Ела.
- Има нещо за теб в моята поща.
Какво е това?
"Пенсилвански Университет"?
-Мислех, че не си живял на изток.
-Не съм.
Аз отидох в Канзас през 78. Трябва да са ме сбъркали с някой друг.
- Същия випуск, а?
- Да, но в K State.
Това е събиране на випуска.
Трябва да са ме сбъркали, с някой друг.
Извинявай за бъркотията. Черил и момичетата са на църква тази вечер.
Аз се опитвам да отхвърля малко работа.
- Как си?
- Добре.
- Как е Грант?
- Много добре
Извини ме за минута. Ало?
Защо не ти позвъня по-късно?
Какво значи това?
О Кей.
Добре, ние трябва наистина да поговорим лично за това.
Да.
Мога да поработя върху това тази вечер.
Добре.
Слушай, изчакай за секунда.
Този проект продължава вечно. Клиента изглежда не може да се реши.
- Това е Reston Mall?
- Да.Ние продължаваме.
Съжалявам, Аз трябва да...
- Ще се видим през уикенда.
- Да, младия Ds.
- Бради продължава да говори за него.
- Да, на него ще му хареса.
Той ще има повече приятели отколкото му трябват.
Ще лагеруват вън, ще пътуват.
Ще ви освобождават къщата..
от време на време.
За теб и Брук имам предвид.
- Благодаря ти съседе.
- За какво?
За това, че имаш 10 годишен съсед.
- Какво знаеш за търговските центрове?
- Моля?
Търговските центрове. Аз бях до Лангови, говорих с Оливер.
Имаше чертеж на бюрото си. Той каза, че е на Reston Mall.
-Това е върху което той работи.
- Да, но не беше.
- Какво имаш предвид?
- Аз надзърнах.
Това беше здание. Не беше търговски център(Mall).
- Вярно, това е пристройка.
- Не.
Това беше административна сграда Не бяха магазини, изобщо
Е, това е някакъв друг проект по който той работи.
Защо той ми каза, че това е търговски център, ако не е?
Защо трябва да лъже?
Когато завършиш инженерство, каква степен получаваш?
Не съм завършил инженерство.
Това което видях беше административна сграда.
14 седмици по-рано понеделник през Януари...
над 60 федерални служители отидоха на работа както винаги...
във Федералната сграда Рузвелт в центъра на Сент Луис.
Но този понеделник те не се прибраха вкъщи.
В камион паркиран отпред..
Бяха скрити 25 кила С-4 пластичен експлозив.
Когато той беше възпламенен, изличи предната страна на зданието...
разрушавайки дузини офиси...
детската градина в зданието..
и Сент Луиския клон на Данъчното управление...
което, беше решено, че е било цел на атаката.
Камиона е бил нает от 33 годишния електротехник...
Диин Скуби.
Скуби беше лежал в затвора за укриване на данъци...
и охранителните камери показваха, че той е в камиона...
Оставяйки го между другите 63 мъртви.
Има ли някой, който да не си спомня това?
Вие всички помните резултатите от разследването?
- Казаха, че Скуби е действал сам.
- Един човек, без съучастници.
Вярно ли е?
Той измамва данъчните. Те го хващат и той ги взривява.
Това е тип, който хората описват като среден.
Приятелски настроен.
Той е бил в армията, но, като радист.
Имал е много малък опит с амунициите.
Неговите родители го определят като умерено консервативен.
Две седмици преди това, той е получил увеличение на заплатата.
Прилича ли ви на човек, който е на ръба или на човек,който се нуждае от тласък?
А?
Хайде. Аз не знам. Аз само питам.
Хайде професоре. Федералните направиха голямо разследване.
Вярно, разследване, аз забравих.
Добре...
разследването не ме задоволи.
Мис О'Ниил, когато вие чухте новината
терористична атака във вашата страна как се почувствахте?
- Хайде.
- Добре...
Какво почувствахте?
Гняв.
Уплаха и стрес.
- Чувствахте ли се сигурна?
- Не.
А на следващия ден, когато намериха Скуби мъртав...
Почуствахте ли някаво облекчение?
Върна ли се сигурността?
Хората в това здание, те са се чувствали сигурни...
сигурни, както вие се чувствате сега.
И тогава, един момент по-късно...
В един момент...
те са изчезнали завинаги.
На нас ни е нужен този човек, когото да обвиняваме.
Ние не искаме други.
Ние искаме едно име...
и ние го искаме бързо...
защото това ни връща сигурността.
Ние можем да кажем, "Това беше един човек...
различен от нас.
Казахме кой е, и него го няма вече.
И неговите основания, тях също вече ги няма."
Но истината е, че ние не знаем основанията му.
Ние не знаем защо Скуби го е направил, как е стигнал до това.
Можем да претендираме, че знаем-- 10 те хиляди за данъци
но ние не знаем...
и никога няма да узнаем.
И въпреки това, ние се чустваме сигурни...
защото ние знаем неговото име.
Бог ми е свидетел...
Аз обещавам да дам...
приятелство на тези в нужда.
Помощ на нуждаещите се.
Аз ще работя с вяра и честност...
да подържам кодекса на Откривателя.
Да уважавам себе си...
семейството си...
и моята страна.
Дами и Господа, моля поздравете Junior Discovery Troop 474.
Това е кабинета на Оливер...
където той се крие от децата...
и от мен, предполагам.
Това всичко е проектите, по които работиш?
Бих искал. Но не са. Аз колекционирам скици...
чертежи, проекти на стари сгради.
Това е лицевата страна на Monticello.
- Това там е Woolworth Building.
- Това му е хоби.
-Арката на Сент Луис.
- Да, точно.
Значи всички тези чертежи, тези здания...
не са свързани с твоята работа?
О. Значи те не са всички търговски центрове.
Не, аз не знам нито една архитектурно значим търговски център.
О, съкровище, ти просто още не си го построил.
- Кой е гладен?
- Аз умирам от глад.
Елате. Аз имам някои истински вкусотии.
Те трябва да работят наистина здраво, когато са тук.
Трябва да ги държиш на столовете им.
Нали знаеш...
Политически, може да се каже нещо за това.
Да, беше много забавно. Тук излизаме от църквата.
Всички мислеха, че отиваме в Мексико.
- Къде отивахте вие?
- Ние отивахме там...
но самолета не излетя.
Някакъв проблем с двигателите.
Не можа да отлети до сутринта, така, че прекарахме ноща в мотела.
Колко романтично!
- Да, за 19$ беше чудесно.
- Колко дълго сте женени?
- Ще станат 12 години през август.
- Какъв пример етова?
Е, аз не мисля, че се учим на отговорност от политиците.
Ние наистина учим това от семейството.
Хората са тези, за които ни е грижа.
- За това ги е грижа.
- Той умря когато бях тийнейджър.
О, съжалявам.
Инцидент във фермата.
-От къде каза, че си взел твоите?
-Моите какво? Моите ценности?
- Вероятно от жена ми.
- Ценности?
Какви ценности?
Майкъл и аз говорим за това от къде вземаме моралните ценности...
и двамата се съгласихме, че главно от семейството.
Че, откъде другаде ще ги вземем? От хайлайфа? От политиците?
Не и през този век.
Аз си мисля, че...
е тъжно когато няма модел за подражание за когото да гласуваш
Даже не задължително модел за подражание.
Просто хора, които носят отговорност за действията си.
Или плащат за тези действия. Аз мисля, че ние трябва да затворим някои политици.
Не можеш да искаш от правителството да е непогрешимо.
Да не можеш. Но можеш да искаш да се отчита.
Аз мога да искам да бъде честно.
Знаеш ли, когато Лиа умря..
всичко което исках е някой...
да ми каже, "Ние сбъркахме."
Нали? "Ние сгрешихме.
Жена ви пострада от това...
и ние бихме я върнали стотици пъти, ако можехме."
Но, уви...
те не казват това.
Тя трябваше.
Някои от тях я познаваха.
Те работеха толкова много, за да могат да ви гледат в очите.
Извинявайте.
Оставете го сам.
Съжалявам.
- Виждам колко много ти липсва.
- Понякога има моменти...
когато осъзнаваш, че твоя живот не зависи от теб.
Какво можеш да направиш?
Мисля, че трябва да имаш вяра.
Опитай се да направиш разлика когато можеш с Грант...
с твите студенти.
А, ти?
Имам моето семейство...
и сградите, които оставям след себе си.
Така.
Вдигни малко рамото, ОК?
Стъпи здраво. Гледай топката докато удари батата.
Това е!
Искаш ли малко Crackerjack?
Сигурен ли си? Пуканки и карамел. Те изграждат мускулите.
Добре.
Хей, Фарадей.
- Започна да става по-уверен.
- Той е твърдо хлапе.
- Имаше някои големи трудности.
- Завърти се на другата страна.
- Даваш му увереност.
- Опитвам се.
Да.
Справяш се със живота. Това е важно за него да го вижда.
Той иска само някой да плати.
Какво?
За майка му. Той иска някой да плати.
Говорил е стеб за нея?
Нашите я пратиха с грешна информация и после казаха...
"Това не е наша грешка."
Не мога да се примиря с това...
заради теб, какво остава за 9 годишно момче.
Грант е говорил с теб за майка си?
Е, да.
Надявам се всичко е наред. Ние говорихме за много неща.
Той е умно дете.
Хайде Грант.
Никога не сме по-умни от когато сме били деца.
Казват така и са прави.
Никога няма да виждаме така ясно нещата.
Дай да ударя веднъж.
Хайде сега, време е за вечеря. Измий си ръцете.
- Аз ще ям с Бради.
- Не, ела тук.
Майкъл, съжалявам. Бради го беше поканил на вечеря.
- Аз мислех, че той ви е питал.
- Мога ли да ям с Бради, татко?
Добре, ако баща му е съгласен.
Така добре ли е деца?
Аз мога да летя!
- Добър ден, Пенсилвански Университет.
- Приемен отдел, моля.
-Приемен.
-Обаждам се от Вашингтонски Университет.
Имаме студент, който кандидатства за следдипломна работа по история.
Трябва да проверя неговото досие при вас.
Той е прекъснал за известно време.
Казва се Оливер Ланг.
Искаш да ми кажеш, че си взел това от неговата пощенска кутия?
- Това е незаконно.
-Кажи ми не е ли странно.
Пенсилванският Университет продължава да му праща писма...
за среща за 20 годишнина от завършването.
Той казва, че е учил в Канзас. Те го били сбъркали с някой друг.
Аз се обадих на Пенсилванския. И взех досието на този човек.
- Каво? Защо? Майкълl! О, боже мой!
- Слушай ме.
Този човек има напълно различно физическо описание.
- Никога не е учил инженерство.
- Добре...
защото те са го объркали с някой друг.
Този Пенсилвански Оливер е на същата възраст като Оливер.
- Чакай. като нашия Оливер?
- Като нашия Оливер, да.
Завършил е същата година, и...
и е дошъл отCarson, Kansas, родния град на Оливер.
Чакай, аз съм напълно объркана.Ти току що каза че това са двама различни хора
Да. Двама души на еднаква възраст от един исъщ малък град!
Аз проверих. Това е малък град!
Е, и какво?
Брук, не мислиш ли че те би трябвало да са чували един за друг?
Нали знаеш расли са заедно? Да са се срещали?
Оливер не каза нищо такова. Той просто изхвърли писмото.
- Добре. Чакай за момент.
-Така
Може да има 10 други Майкъл Фарадей в Северна Вирджиния
- Ти никога да не знаеш за това.
- Затова аз се обадих на Канзаския Уни.
Нали това казвам. В Канзаския Щатски Университет...
Не е учил Оливер Ланг.
така, че или той не е учил там...
или това не е истинското му име.
Може ли да те попитам нещо? Така ли ме проверяваше, когато почнахме да се срещаме?
- Каво?
- Обаждаше се на бившите ми приятели...
и искаше моето досие?
Ти трябва да забележиш, че има нещо не наред тук.
Не, това не е правилно. Ти нарушаваш неговото право.
Е, той може да лъже къде е учил Голяма работа.
Хората лъжат през цялото времв. Ти нямаш право да ги шпионираш.
Господи, ти от всички хора.
Преподаваш ли Закона за правата на човека този семестър..
или това не влиза в програмата?
Не знам какво правиш. Точно намерихме приятели тук.
Нали?
До довечера.
Ланг.
По дяволите.
Фенимор.
'Защото никога не си бил сам на лагер. Ти си 9 годишен.
9 и половина. Там ще има и възрастни.
Отговора е не, Грант.
В пролетна ваканция сме. Ти каза, че мога да отида.
Сега казвам, че няма да отидеш, Грант!
Виж, може би ще отидеш на летен лагер или нещо..?
- Бради ще ходи.
- Бради може би не е най- доброто...
с което можеш да бъдеш в гората сам!
- Отговорът е не!
- Той е най-добрия ми приятел.
Виж, искаш да отидеш на лагер Добре ще отидем на вилата на леля Рут.
- O.K?
-Ти лъжеш!
- Не, не е вярно!
- Ти ще си много зает! Ще забравиш!
- Ние двамата ще отидем--
- Ти ще забравиш!Ти каза, че мога да отида.
Мразя го.
ФБР пази досие за всеки американец...
който е бил обвинявам за престъпление.
Сега някои престъпления предизвикаха маркиране на досиетата.
Преди две години, тези маркери...
прихванаха някои подозрителни продажби на оръжие...
в Мериленд, Джорджиа и в Каролина.
Повече от сто пистолета...
пушки, военни пособия...
всички купени от познати на Шивър Парсън-
съпруг, баща на 3ма аматьори колекционери на оръжие...
членове на дясно екстремиска група...
тук в Западна Вирджиния.
За ФБР, Парсънови складираха оръжие...
и замислят някакво престъпление.
Така, че изпратиха 4 агента...
с разрешително за обиск...
мислейки, че ще открият някакво съкровище...
от престъпни оръжия.
- Военни муниции.
- 2-7 Ноември, виждам ви.
Подкрепленията са на път.
Как ще се оправиш с това, шефе?
По лесния начин.
Да, това го чух.
Хей, господине.
Хванал си нещо за вечеря?
Това там твоята къща ли е?
Знаеш ли дали баща ти е вкъщи?
Той не ви познава.
Не, ние сме от Вашингтон.
- Тук до тази ограда...
те срещат най-малкия син на Парсън, 10 годишен.
Те го питат къде е баща му, но пренебрегват
да се идентифицират първо като федерални агенти.
Тичай и помоли баща ти да излезе. Искаме да поговорим с него.
ОКей?
- Обградете къщата!
- Не, стойте тук!
Давай!
Стой!
Детето не знае защо сме тук!
Те идват!
Джеб, те идват!Те са тук!
Мамо, те идват!
Прекратете огъня!
Мамо!
Давай!
Задръж малко.
Притиснати, те отговарят на огъня.
Накрая, подкрепленията пристигат.
Когато всичко премина, обсадата продължи 2 часа.
На края, двамата по-възрастни синове бяха ранени...
жена му и най-малкия му син бяха убити.
Колкото до Парсън, той дори не си е бил в къщи.
Виждате ли, ФБР са мислили...
че техните хора са разкрили някакъв терористичен заговор.
Виждате ли? Но това, което техните, файлове, техните маркировки...
не са им разкрили...
е било, че Шивър Парсън е получил фамилно наследство...
с което е уредил сто легални оръжия...
да бъдат легално закупени.
Нито са им казал, че Парсън е кандидатствал...
за лиценз за продажби.
Нито са им казали, че Парсън е предупредил семейството си...
че някой иска да открадне колекцията му.
Той инструктира синовете си, жена си...
и снаха си...
да не допускат чужди хора докато него го няма...
и ако употребят сила, да се защитават със сила.
Да защитават дома си!
Той не обичаше федералното правителство.
Той имаше сепаратистко и подозрително минало.
Това не е терорист. Това е криминален престъпник.
Трима невинни умряха в този ден...
защото маркерите бяха вдигнати.
тези маркери бяха грешни.
Няма да се гмуркаш. Искам да расъждаваш.
- Искам да се пазиш.
- Пусни ми ръката.
ОКей. Ей, виж.
Искам да си прекараш страхотно.
Да слушаш ръководителя, разбра ли?
Брук ли те накара да ми разрешиш?
Да, тя го направи, в интерес на истината.
Тя каза, че си голямо момче и ще се оправиш 10 дни. Тя е права.
Когато се върна, дали тя...-
Дали ще заеме мястото на мама?
Никой, никога няма да заеме мястото на твоята майка.
Нито Брук, нито никой.
Мама винаги ще бъде с нас, ето тук...
защото ние я помним както нищо друго.
Ако Брук и аз някога почнем да мислим за нещо такова...
ние ще говорим първо с теб за това..
Тя ще живее с нас само ако мама също е съгласна .
Добре.
- Приятно прекарване.
- Благодаря за лагера, Татко.
Приятно. Добре.
- Благодаря татко, довиждане.
- Довиждане.
Неговото име е било Уилиам Фенимор..
и ми казаха, че го е сменил на Оливер Ланг.
Това ще отнеме известно време, сър.
Да, ние имаме Уилиам Фенимор...
от Карсън, Канзас, променен на Оливер Ланг.
О, знаете ли кога е станало това?
5 октомври, 1981.
Благодаря ви много Точно това ме интересуваше.
Щат Канзас, Архивен отдел.
Да, здравейте. Майкъл Джонс. Аз съм от ЕЕОС Вашингтон.
Имам възможна промяна на името Искам хората ви да го проверят.
Търся някой Оливер Ланг. Той е от Карсън, Канзас.
Почакайте, сър.
Сър, Опасявам се, че нямаме нищо за промяна на името...
на Оливер Ланг от Карсън, Канзас.
Само си върша работата. Благодаря ви.
Сър? Нашите записи показват, че Оливер Ланг е починал...
на 4 октомври 1981.
- 4 октомври?
- Да, сър.
Какво пише в свидетелството за смърт?
Като причина за смъртта е посочено изстрел, ловен инцидент.
Вие казахте, че се обаждате откъде от Вашингтон?
Благодаря ви.
Само проследи мисълта ми.
Теоретично, защо някой ще прави това.?
Да направи какво? Да смени името си с това на лице умряло предишния ден?
Да. Някой на същата възраст от същия град.
Защо? Да е искал да вземе живота на другия?
Не, това не върви.
Когато умреш, свидетелството за смърт отива на щатско и на федерално ниво.
Шофьорска книжка, Социално осигурителен номер, стават невалидни
-Не можешда криеш човека с това.
-Тогава защо го е направил?
Би го направил за да скриеш кой си бил.
Да кажем, че искаш да откриеш...
криминално досие за твоя човек преди да си е сменил името.
- Освен ако не си професионалист--
- Ще провериш сегашното му име
И досието което си намерил преди ще бъде за някой съвсем друг.
Това е значението на промяната веднага след смъртта на човека.
- Няма застъпване.
- Представя се съвсем нова история.
По този начин старата изчезва.
Какво всъщност искаш да ми кажеш, Майкъл?
Уит, ако ти дам име, можеш ли да го провериш за маркер?
- Исусе!
- Само това.
Да проверя файловете като лична, услуга,.Това ли ме молиш?
- Хайде аз не...
-Ще влезеш в затвора за това.
- Това е важно.
- Моята пенсия е важна.
Уит, аз искам да провериш едно име.
Аз не те моля да започнеш разследване и да вадиш оръжие.
Фарадеи, ако беше помолил жена си тя щеше да ти отговори същото.
Да ти дам секретна информация на ФБР?
Тя би казала, "lОбичам те скъпи, но...
Не мога да го направя."
Ако искаш да разбереш нещо за някого, има си начини да го направиш.
И това не е чрез мен. Хайде. Използвай въображението си.
О, здравей Дафни. Как си?
Добре ли си?
- Здравей Хана.
- Мама и Татко не са вкъщи.
О всъщност, не ми трябват майка ти и баща ти..
Знаеш ли какво? Аз се заключих.
- Прибрах се от работа и разбрах...
- Не можем да пускаме чужди хора.
Е, аз не съм чужд човек. Нали?
Виж, аз искам да използвам само телефона...
да извикам някой да ми помогне да си вляза вкъщи.
Ще бъде ли всичко наред...
ако исползвам телефона?
- Кухнята.
- Добре.
Аз ще използвам телефона в кабинета на баща ти.
- Вие деца си играйте тук.
-Това е кабинета на татко.
Аз само за секунда. Вие деца си играйте.
Баща ти няма да има нищо против.
Ало. Аз се...
заключих....
Нуждая се от помощ да си вляза.
Фарадей, Майкъл.
2505 Арлингтън Роад в Рестън.
Не, това не е проблем.
Имам лична карта.
- Ти си се заключил.
- Изкара ми акъла.
Да, използвах телефона...
и картината падаше кукичката или нещо...
Да, ключарът ще дойде.
Добре. Искаш ли да почакаш тук? Аз точно се връщам от магазина.
Не благодаря.
Бради ми се обади днес.
Той и Грант си прекарват чудесно.
Разказваше ми какви буболечки събират.
Аз не знам дали има някаква значка за това.
Мога ли да ти предложа нещо?
Не, аз трябва да...
Аз наистина трябва да се връщам. Трябва да прегледам някои неща.
Но благодаря за телефона.
Няма защо.
Благодаря ви, момичета.
Нашия дом, е ваш дом.
Чакай Забрави си чантата.
И телефона си.