Sylvia (2003) Свали субтитрите
Дениъл Крейг
Смъртта...
... е изкуство - като всичко останало.
Аз го правя изключително добре.
Правя го така добре, че се чувствам като в ада.
Правя го така добре, че чувството е съвсем реално.
Би могло да се каже, че имам талант.
Силвия
Кеймбридж, Англия 1956
Новото издание на "Сейнт Ботолф'с Ривю"!
Том.
Том!
Извинете!
Том!
Том, къде са списанията?
Задържаха ги в печатницата.
Видях, че ги продаваш!
А, да! Точно така!
Няма отзвук за нещата ми, нали?
Всъщност... има...
При поезията, на страница 11.
''Чувствено-комерсиално...''
''Буржоазно-поетично...''
- "... разголена амбициозност!"
- Не е много ... ласкаво.
За кого се мислят, по дяволите!
Можеш да ги попиташ лично, ако искаш -
довечера има парти на Съюза на жените.
В 8 часа.
"ПОЕТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД" "ЛЮБИМАТА НА ФОЛГРИЙФ", Едуард Хюз
- Къде е той?
- Кой?
- Този, който го е писал.
- А, онзи отзив за теб?
Не - онзи, който е написал "Любимата на Фолгрийф".
- Едуард Хюз!
- Тед? Ето го там!
- Четох стиховете Ви.
- Какво?
Веднага щом ги видях, разбрах, че това е истинската поезия.
Страхотни, велики, разтърсващи стихове,
съвсем различни от безсмислените бръщолевеници за деца на всички останали.
Колосални са!
Великолепни!
Мощни ветрове върху стоманени подпори.
- Харесват ти?
- Харесват ми!
'О, мой най-скъп, неразрушим диамант'
Коя си ти, по дяволите?
Силвия Плат.
Силвия Плат.
- Тази, чиито стихове...
- Ти разкъса на парченца!
- Не. Не!
- Да
Не! Редакторът го направи.
Сигурно е знаел, че си толкова красива.
В стиховете говориш за себе си, нали?
Да, за себе си.
Имам ангажимент в другата стая.
Боже мой!
Ще задържа това.
"Тъмният мародер..."
"Един ден моята смърт ще е за него"
'Един ден моята смърт ще е за него'?
- Не е ли малко мрачно?
- Той е моят тъмен мародер.
Е, не се надявай прекалено много.
- Защо? Какво си чула?
- Той и всички около него се интересуват само от поезия.
Смятат всичко останало за излишно разсейване.
Включително трайните връзки.
Дори с красиви американки...
със стипендии от Фулбрайт и с червени велосипеди.
Ед - Хюз, Ед-Хюз.
Едуард Хюз.
Силвия Плат - Тед Хюз...
Госпожа... Силвия Хюз.
Прехвърли се!
Шшшт! Ох! По дяволите!
- Кой точно?
- Онзи там!
- Ти пък откъде знаеш?
- Лампата свети.
- Какво правиш?
- Дръпни се!
Дявол да го вземе!
- Изстрел!
- Давай!
Ох! Какво се опитваш да направиш? Да ме убиеш ли?
Мамка му!
Шшшт!
- Кой е там?
Търся госпожица Силвия Плат.
Няма я, така че се разкарайте!
Извинете!
Бихте ли й казала, че Едуард Хюз,
Тед Хюз я е търсил?
Закъсняваш.
- Той беше тук.
- Кой?
Твоят тъмен мародер.
Заедно с приятелчето си. Едва стояха на краката си и хвърляха буци пръст по прозореца ми.
- Явно са решили, че е твоят.
- Какво каза той?
Нищо членоразделно.
Силвия! Той остави някакъв адрес.
'Главният дефект на Хенри Пръв бе дъвченето на парченца връв.'
'Накрая той погълна малко от връвта и тя се сплете в грозен възел във плътта.'
Лекари прочути...'
Не, това е Магия!
Не нещо за магията, не нещо като магия -
Самата Магия!
Това е истинска магия. Не правене на трикове...
- ... или вадене на зайци от цилиндри.
- По дяволите!
Чародейства,
заклинания, церемонии, ритуали... какво са те?
Те са стихове.
Така че какво е поетът? Шаман - ето какво е той.
Или тя.
Добрият поет е като оръжие.
Не някое пушкало със сачми -
Той е като бомба. Голяма проклета бомба!
Затова карат децата да ги изучават в училище.
'Хидерао!'
Не искат да се размотават насам-натам сами сред децата.
Представи си някой сонет да избухне случайно!
Бум!
Пийте!
Силвия!
- Хайде, Силвия!
- Хайде, стани!
Дай ни малко американска поезия.
'Ако ти си този, който разтуптява сърцата ...
'на тези дъщери срещу бащата,'
'Не позволявай на женските оръжия, капчици вода, да оставят по лицето ми следа!'
- 'Не, вие, неистински вещици, ще отмъстя и на двете ви...
- По-бързо!
'и всичко, което света... ще направя такива неща...'
- 'Какво са те не зная още, но те ще са страха ви нощем'
- По-бързо!
'Мислите, че ще ридая? Няма: макар да имам пълно основание;'
но това сърце ще се разбие на много хиляди стихии,
или ако сгреша, ще заридая. Глупачка, полудях накрая!'
Хайде, Тед!
'Познавам ви, затуй за миг споделям уникалния хумор на вашето безделие:
'Но тук ще имитирам слънцето сега, което позволява на заразни облаци да скрият хубостта му от света.'
'И когато пак реши да бъде себе си, ще излезе иззад грозните мъгли от облаци, които са го задушавали.'
- По-бързо!
- 'Ако всичко беше само безкрайна ваканция, спортът би бил не по-малко досаден от работата:
'И разбираш, че всичко е по-сладко, когато се случва нарядко.'
'И когато отхвърля това поведение, и платя необещани задължения,
'колкото по-добър съм от моите фрази, толкова повече надежди ще оставя напразни:
- 'и като бляскав метал върху суха земя промяната ми ще заслепи мойта вина...
- По-бързо!
'ще изпъкне и ще привлече повече очи от това, което няма лустро да го отличи.'
'Ще направя от обидата умение,'
преоценявайки времето, когато най-малко го очаквате от мене.'
Проклетници!
Моркъм, отново!
'Ах, скъпа Жулиета, защо си толкова открита?'
'Да вярвам ли, че смъртта е влюбена в тебе?
и че ужасното куцо чудовище те има тук в тъмното като своя любима?'
'Заради страха от това ще остана до тебе сега,
'и никога вече не ще се отделя от теб и този палат на нощта.
'Тук.
Тук ще остана с червеите - твоите прислужници.'
'О, ти...
'вратите на диханието запечатай с праведна целувка...
една сделка без край и начало на властващата смърт и твойто тяло!'
'Наздраве за моята любима!'
'И така с целувка...
аз умирам.'
Откъде е този белег?
Преди 3 години опитах да се самоубия.
Счупих кутията, където майка ми държеше приспивателните.
Слязох долу, до тясното пространство под основите на къщата.
Изпих ги и заспах.
Имал ли си някога нещо, което да искаш да изтриеш?
Не.
И после?
Изпих прекалено много от проклетите хапчета, така че ги повърнах.
След три дни майка ми и брат ми ме намериха и ме извадиха оттам.
А белегът?
Разкъсах бузата си на цимента, докато ме вадеха.
A memento mori. Спомен за смъртта.
Да.
Защото бях мъртва.
И после възкръснах.
Като Лазар... Лейди Лазар - това съм аз.
Не би го направила, ако знаеше.
Какво?
Какво е там долу.
Господи! Какво е това?
Виж!
Кравите са много интелигентни. Знаеше ли това?
Наистина ли?
Малко хора им отдават заслуженото.
Какво биха предпочели според теб?
Милтън или Чосър?
Чосър, очевидно.
Дами, представям ви 'Съпругата на Бат.'
'Опитът,
'макар че никой в този свят не е упълномощен,
'ми бе съвсем достатъчен за да се изразя за брака.
'Бях 11-годишна.'
- 'мислех, че Бог дава вечния живот.'
- Красиво е!
'Съпрузи пред църковните врати...
имала съм ги петима.'
'23ти август, 1956.'
'Благодарим Ви за ръкописа, който ни изпратихте наскоро,
'но в момента не можем да го използуваме.
'Затова Ви го връщаме заедно с нашите комплименти.
Искрено Ваш...' Дрън-дрън.
- Колко за днес?
- Две.
Влязоха и веднага излязоха.
Освен това напечатах още 4 копия на твоя ръкопис,
така че сега имаш общо седем.
Силвия!
Хайде! Събуди се!
Колко е часът?
Проклетия час няма значение. Виж това, погледни!
'Поздравяваме Ви за това, че за 'Ястреб в дъжда'...
...бе отсъдена първа награда... Ти спечели!
- Спечелих!
- Ти спечели!
Спечелих...
Даже не знаех, че участвам.
Знаеш какво означава това, нали?
Ще бъдеш публикуван поет.
- Какво друго?
- Ще отидем в Америка?
Друго?
Онези, които Бог е събрал,
никой смъртен не ще раздели.
Не, Даниъл, недей... Не там, скъпи.
Сложи го ето там! Да, така е много по-добре.
Чудесно.
Да можех да закрепя това! Божичко!
- Мамо!
- О, скъпа!
Добре дошла у дома, скъпа моя!
Господи, изглеждаш прекрасно!
Милата ми! Значи това е твоят свръхчовек?
Хм?
Приятно ми е, г-жо Плат. Силвия ми е разказвала много за Вас.
Е, да се надяваме и заради двама ни поне отчасти да е истина.
Оставете тези чанти. Ще пратя Сам и Даниъл да ги приберат.
Какво мислиш?
Все още е рядко.
За Тед.
Много е...
Какъв?
Не знам.
Различен.
Защо не можеш просто да се зарадваш за мен?
Как ще те издържа?
Не искам да бъда издържана.
Той ще стане велик поет.
Току-що спечели наградата за поезия на У. Х. Одън.
Наистина ли?
Освен това имам спестени пари.
А когато те свършат?
Майко, току-що получих работа като учителка.
Пък и винаги мога да продам някой разказ на глупавите списания. Няма значение.
Скъпа, знаеш, че винаги съм искала най-доброто за теб.
Той е най-доброто за мен.
Тогава какво искаш да ти отговоря?
Че го харесваш.
Обичаш ли го?
Обичам го.
Тогава го харесвам.
- Здрасти, Боб!
- Здрасти.
- Госпожо Бъргстром! Здравейте! Как сте?
- Силвия!
Толкова се радвам да Ви видя!
- И аз. Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря. Това е съпругът ми, Тед.
- Здравейте!
- Приятно ми е!
- Слушали сме много за Вас!
- Аз също.
- Забавлявате ли се?
- Здравей! Прекарваме си чудесно.
- Отлично.
- Благодаря.
Накара ни да се чувстваме съвсем като у дома си, нали?
Ако затворя очи, все едно съм в Митълройд.
Роклята ти се е подгънала, скъпа.
Елизабет, ела да се запознаеш с Тед.
- Тед, Елизабет Брукс.
- Приятно ми е!
- Чудесна придобивка си, Тед!
- Той ще стане велик поет.
Последната му книга спечели... как беше?
Нюйоркската награда за поезия.
Много е добра. Казва се... 'Ястреб в дъжда'.
- Наистина прекрасна книга.
- Чели сте я?
Разбира се.
Какво ще кажете за стихотворението за жирафа?
Какъв чудесен акцент!
- Там нямаше стихотворение за жираф.
- Кажете още нещо!
Имам нужда от питие. Извинете ме!
На бащата на Силвия ли е?
Да. Изучаваше пчелите.
Мислеше само за това.
В Германия преди войната,
колегите му го наричаха... 'Бийненкюниг'.
- Това означава...
- Кралят на пчелите.
Точно така.
Такъв беше Ото - Кралят на пчелите.
Трябва да простиш на приятелките ми, Тед.
Те нямат твоите предимства.
А кои са те?
Да трябва да се бориш за това, което искаш.
Затова Силвия е влюбена в теб.
Божичко! Имаше... Тя имаше...
Не искам да прозвучи нелоялно, но имаше...
много други момчета,
но те не я плашеха.
Мисля, че по-скоро тя ги плашеше.
Ти си...
Ти си много различен.
Но мисля, че си я уплашил, и затова тя те харесва.
Мислите, че бих я наранил. Не, не бих го направил.
Знаеш ли, че я намерихме точно там, където стоиш? Там долу.
Мислехме, че е мъртва. Беше толкова бледа!
Някои хора искат да бъдат намерени. Силвия не искаше.
Тя просто...
... беше пропълзяла в една дупка и чакаше да умре.
Бъди добър с нея.
Винаги.
- Здравей!
- Дано обичаш риба!
Колко са големи! Боже мой!
- Добре ли си прекара?
- Да.
Накрая захладня! Сутринта беше толкова горещо!
Малко съм мръсна, защото започнах да пека, и направих...
- Да печеш?
- Направих един кейк със сметана, обаче стана малко странен в средата.
Реших направо да го изхвърля и да започна наново.
Странното е, че вторият изглежда по-добре от първия.
Мислех, че ще пишеш.
Знаеш ли, някои мъже биха се зарадвали, че жените им...
са останали в къщи и са им опекли хубави кейкове.
Аз се радвам. Просто бих се радвал повече, ако пишеше.
Имам цяло лято за писане.
- Как беше разходката?
- Добре.
Имам сихотворение. Добро е.
А ти?
Чувствам се пресушена.
Това е защото нямаш какво да кажеш.
- Аз не съм истински писател.
- Никога няма да бъдеш.
- Не ставам за нищо.
- Правиш страхотни кейкове.
Знаеш ли какъв ти е проблемът?
Съпругът ми мисли, че може да ми каже как да пиша поезия?
Няма никаква тайна.
Трябва само да избереш тема и...
да заровиш главата си в нея.
Трябва да пишеш. Това правят поетите.
Да де, на теб ти е лесно да го кажеш!
Ти излизаш да караш колело и се връщаш с епическа поема.
Аз сядам да пиша, и завършвам с разпродажба на печени изделия.
Знаеш ли какъв...
Знаеш ли какъв ми е проблемът?
Нямам тема.
Новелата 'Дворът на сокола', тя за какво е?
За... едно момиче, което среща едно момче.
- Не. За какво е всъщност?
- За теб и мен.
Всъщност за какво е?
За мен.
За едно момиче, което прекарва лятото си на плажа?
Не! Не, това не съм аз.
Разбира се, че си ти. Нали каза, че е за теб?
Опитвам се да кажа, че вече си намерила тема: ти самата.
Но продължаваш да... обикаляш около основното.
- Продължаваш да го украсяваш, да...
- Добре де! Добре.
По дяволите!
- Господи!
- Какво?
Отливът ни дърпа навътре.
Няма да успея да извадя лодката.
Така се давят хората.
Веднъж опитах да се удавя.
Плувах навътре в морето колкото можех,
но то просто ме изплюваше обратно като коркова тапа.
Сигурно не ме е искало.
Странно е, но...
преди да навърша девет, непрекъснато бях щастлива.
Винаги бях едно цяло.
После баща ми почина.
'Под земята баща ми лежи,
От костите му станаха корали, а перли - от добрите му очи.'
'Разрушавай! Разрушавай! Разрушавай!'
'тананика подсъзнанието.
'Обичай и създавай! Обичай и създавай!'
'бръщолеви съзнанието.'
'А светът чува само дрънкането за 'любов и съзидание'.
'Отказва да чуе тананикането, което отвътре разрушава...'
'...докато дойде време, когато ще трябва да слуша.'
'Американецът има нужда от разрушение!'
'Това е неговото предопределение.'
И накрая, това...
стихотворение на Ийтс, според мен...
илюстрира...
тази гледна точка съвсем добре.
Поне така се надявам.
Извинете.
'Тъгата на любовта'
'Кавгата на врабчетата в стрехата,'
'кръглата луна и небето, натоварило звезди,'
'и несекващата песен на листата,'
'бяха скрили стария, измъчен писък на земята.'
'Тогава дойде ти...'
'с червените си, скръбни устни,'
'и с теб дойдоха отвсякъде всички сълзи,'
'и всичките нейни тъги,'
'и цялата тежест на нейните безброй години.'
'Сега врабчетата воюват под стрехите,
'луната се разпада, и бледи са звездите,'
'и заедно с несекващите псалми на листата'
'кънтят във стария, измъчен писък на земята.'
Благодаря.
Благодаря.
- Много Ви благодаря! Много мило!
- Бях силно впечатлена.
- Довиждане.
- Да, довиждане. Благодаря.
Г-н Хюз, Вашият глас...
е толкова могъщ!
Ами... какво мислите за думите?
Думите?
Кога излиза следващата Ви книга?
- Ами, когато я напиша.
Сигурно е прекрасно да си омъжена за такъв велик поет.
Да, така е. Прекрасно е!
Бихте ли ни извинили за минута?
- Разбира се.
- Извинете.
Съжалявам, но съм... толкова изтощена,
и трябва да прегледам ей толкова висок куп съчинения.
Искаш ли да си тръгнем веднага? Или след малко?
Трябва да благодаря на Мървин за онзи отзвук.
- А и Лен Баскин е тук, и...
- Кой е Лен Баскин?
- Лен Баскин организира всичко това.
- А, разбирам.
Така че... Вземи колата.
Добре.
Ще се видим после.
Добре.
Тук ли е господин Хюз?
Не.
Той каза, че ще погледне стиховете ми.
Каза, че няма проблем.
Съжалявам, ако съм Ви притеснила.
Да.
Коя е тя?
Никоя.
Една студентка. Тя беше...
на онази лекция по творческо писане, която изнесох.
Написала всички тези стихове... Съжалих я.
- Мислиш, че я чукам!
- Така ли е?
О, Господи!
Това място наистина ти действа зле!
Цялата тази сбирщина от сухи, зли стари жени...
които мислят, че мъжете им ще поискат свежа плът.
Всъщност, не я чукам.
Но ако започна да чукам студентките, първо ще кажа на теб.
Снощи... аз...
Бях много уморена...
Днес организирах всичко, за да не... да не се уморявам толкова.
Съжалявам.
Вината не е само твоя.
Не мога да пиша тук.
Трябва да се върнем в Англия.
И с какво ще живеем там?
Ще се справим, красавице!
Виждаш ли това?
Това е светът.
Страница 14,
ред 14.
Да. Страница 14, ред 14.
Има 'е'... Да.
Не, две. Две 'П'-та. Ще отвориш ли?
Страница 40.
Да. После... Ред 8.
'После извивката на новолунието.'
Тези момчета са съвсем еднакви.
- Нямаше да си помисля...
- Точно така.
- След 'Ястреб в дъжда' те...
Не. Цялата литературна общност се надява следващата ти книга да...
... да не оправдае очакванията.
Но съм щастлив да кажа, че ти ги хвърли в смут и надмина себе си.
- Наистина е отлична.
- На задната страница.
На гърба на корицата.
Направих кафе. Искаш ли една чаша?
Говорете за това с агента.
- Здравейте!
- Здравейте.
- Вие сигурно сте г-н Алварес?
- Да. А Вие сигурно сте г-жа Хюз?
'Нощна смяна'?
Ами...
'Нощна смяна'. Стихотворение, което отпечатахте в 'Обзървър'.
О, да. 'Нощна смяна', да. Беше добро стихотворение.
Да, знам. Аз го написах.
- О, Вие сте Силвия Плат.
- Да.
- Приятно ми е!
- На мен също.
- Писала ли сте и други, или...
- Да, писала съм.
Всъщност, имам една...
книга със стихове, която излиза скоро. Казва се 'Колосът'.
- С удоволствие бих ги прочел.
- Благодаря. За мен ще е чест.
Говорих с Джордж за това миналата седмица, и той беше оптимистично настроен.
Може да минат още 6 месеца.
Става дума за свързването на лицето с името.
Да сложиш името си към думите.
Тук е Чарли Хедърингам от ТЛС.
- Там е Робинсън от 'Критичен Седмичник'
- Онзи там?
Да. Тук са и от 'Телеграф' и 'Таймс'.
И... Виждаш ли онова приятелче с големите уши?
Той е лесен. От 'Лисънър' е.
Това е добър пробив.
Добър знак е, че всички са тук, нали?
Разбира се. Не се надявай прекалено, но наистина е добър знак.
Всички те са проклети слуги на обществото, които си мислят, че блестят като журналисти.
Работата им е да пазят статуквото.
- Този е най-трудният.
- Господин Робинсън!
Господин Робинсън.
Забравихте това.
О, благодаря.
Мислите ли, че бихте могъл да напишете отзив?
За това? Едва ли. Току-що получихме новата книга на Пастернак.
Следващата седмица е Беджемън, и после на Е.Е. Къмингс, който е пред завършване.
Не влиза в голямата лига, нали? Тази Силвия...
Плат.
Горката! Сигурно не й е лесно
да бъде омъжена за такъв човек.
Все пак партито е добро.
Кажете благодаря на шефа.
- Това е добро.
- Какво?
На Алварес. Много добро.
Слушай!
'Нейните стихове се опират на стабилна опора от опит...
който не е изведен докрай на преден план.'
После има цитат:
'Това усещане за заплаха, сякаш тя е отдавна преследвана...
'от нещо, което улавя само с крайчеца на погледа си...
и това отличава творбите й.'
Ами другите?
- Този отзвук е добър.
- Само един отзвук?
Да, но е добър отзвук.
Виж, трудно е. Ти знаеше, че ще е трудно.
- Моята първа книга...
- ... спечели награди.
Аз ще вдигна.
Ало.
Не, не. Няма проблем.
Да.
О, не. Да, разбира се.
Ами...
Да. Не, това не е проблем. Ще...
Добре.
Дочуване.
Беше Мойра Дулън, от ВВС.
Изпратих й онази идея за детски радио сериал, помниш ли?
- Не.
- Е, иска да обядва с мен.
Мисля, че е заинтригувана.
Казва го в последния момент.
Ще се видим по-късно.
Чао.
Ало, BBC ли е?
Може ли да говоря с Мойра Дулън от детското радио?
Знаете ли кога си е тръгнала?
Случайно да знаете дали си е тръгнала сама?
А да имате представа дали ще се върне тази вечер в радиото?
Разбирам. Търся един човек, който може би е с нея.
Казва се Едуард Хюз.
Аз съм Силвия Плат Хюз, и...
Не ми дръжте такъв тон!
- Какво става, по дяволите?
- Къде беше?
Какво става?
Стоя тук от 12 часа! Къде беше?
- Бях на среща!
- Това беше преди 12 часа!
Беше среща за обяд. После продължи като вечеря!
Обадих се в BBC, казаха ми, че Мойра Дулън си е тръгнала!
- Тя имаше друга среща! Видяхме се по-късно.
- Силата ти не е в измислянето.
- Ние вечеряхме!
- Защо не ми кажеш къде беше?
- Тя е жена на средна възраст.
- Проклет лъжец!
Обичам те.
Наистина ли?
Един месец предварително, това ще е като депозит.
Имате спалня, кухня,
още една спалня или кабинет, или каквото решите да го направите.
А това е всекидневната, вече я видяхте. Това е.
Страхувам се, че не е кой знае какво.
Не, фантастично е!
Ще бъде страхотно за Дейвид.
- Защо? С какво се занимавате?
- Поет съм.
Аха. Ние също.
Вие сте...?
Тед Хюз. Ще донеса вино.
- Аз съм Силвия Плат.
- Божичко, това е...
Подарих на Ася ваша книга - 'Колосът'.
Това е невероятно!
Да! Обожавам стиховете Ви!
Красиви са! Плашещи са.
Имат някаква... мистериозност.
Какво?
Не, нищо, само че...
това е най-добрият отзвук, който някога съм получавала.
Ха!
- Очаквам с нетърпение да се преместим в провинцията.
- Сигурно.
Мисля, че свежият въздух ще помага на писането. Дали Девън ще е изолиран?
- Защо не ни дойдете на гости?
- Благодаря!
- Какво ще кажеш?
- За кое?
- Да дойдат на гости при нас в Девън.
- Защо не?
- Далеч от града. Би било хубаво.
- С удоволствие.
Искаш ли по-силно?
Фърррр!
Аз ще вдигна.
Ало.
Здравей.
Не, добре съм.
И двамата сме добре. А ти?
Как е Дейвид?
Така ли? Това е добре.
Не, би било чудесно, да.
Да, в събота е удобно.
Да, да.
Нямам търпение.
Поздрави! Чао.
Обадиха се Ася и Дейвид.
Искат да дойдат тази събота. Би било хубаво, нали?
Господи, мястото е толкова вдъхновяващо!
Радвам се да ви видя заедно с Дейвид.
- Дай ръка, кално е.
- О, боже! Имаш ли нещо против?
- Давай!
- Благодаря.
Благодаря, Тед! О, този провинциален въздух!
Супата е изключителна!
Вземи си още.
- Не, не мога повече, благодаря.
- Моля те! Чакай, ще ти помогна.
Има още много.
Съвсем малко, ако обичаш.
- Ето.
- Благодаря! Винаги съм обичала храната.
Тед каза, че имате новите записи на Робърт Лоуел.
Какво?
- Новите записи на Робърт Лоуъл.
- Какво за него?
Е, можем да го чуем по-късно.
Добре.
Благодаря.
Благодаря.
Извинете ме.
- Нещо против да ми кажеш какво става?
- Виждам те!
- Какво виждаш?
- Защо така упорито ме унижаваш?
Силвия, никой не те унижава.
Защо някой ще си прави труда? Ти самата го правиш толкова добре!
- Да ти долея ли?
- Ако обичаш.
- О, виж това! Нямаше нужда да се стараеш толкова.
- И аз започвам да мисля така.
- О, за Бога!
Благодаря. Това ми стига, благодаря.
Благодаря.
- Ти не ядеш.
- Чакам теб.
Много ще се обидя, ако не ядеш.
Искаш ли?
Не, ти си вземи.
Благодаря.
Успяваш ли изобщо да пишеш с това бебе?
Аз ли? О, не.
Но Тед успява.
А само това има значение, нали?
Искам да кажа, че той е истинският поет в къщата, нали така?
Морето бушуваше бясно и нощта бе изпълнила с дим...
нашата северна флотилия, когато удавеният моряк сграбчи мрежата.
Светлина проблясна от заплетената му глава и мраморните стъпала.
Той се вкопчи в мрежата със стегнатите мускули на своите бедра.
Трупът бе безкръвен... кръпки червени и бели петна...
- Ще измия чиниите.
- Ще ти помогна.
- Не, няма нужда.
- Настоявам.
...на стар заседнал кораб, натежал от пясък.
- Аз ще мия, ти ги подсушавай.
- Добре.
...и да го дръпне към морето, откъдето бе доплавал...
където остроглавата акула пъха нос...
в лицето на моряка, и в празното му тяло...
а името на кораба е избледняло, под буквите с жълт тебешир.
Какво става?
Нищо.
- Ася тъкмо ми разказваше какво е сънувала.
- Да помогна ли с нещо?
Искам двамата с Ася да си тръгнете още утре сутринта.
Уморена съм. Така съм уморена, и...
Не знаете на какво съм подложена. Имам две малки деца.
Ако имахте деца, щяхте да ме разберете.
Съжалявам.
Разбира се.
Кога ще се върнеш?
Не знам.
Два-три дни може би.
Зависи колко време ще отнеме.
- На кой телефон ще мога да те намеря?
- Все още не съм решил при кого ще отседна.
На хората им е писнало да спя по подовете в къщите им,
Така че сигурно ще отида в хотел.
Не е нужно да заминаваш, нали знаеш?
Напротив, трябва.
Силвия?
Истината идва при мен.
Истината ме обича.
Ало?
Знам коя си.
Ало.
Махай се!
Това е светлината на съзнанието.
Ако луната се усмихваше, щеше да прилича на теб. Червенината им говори с моите рани.
Щеше да ме влачи безпощадно заради собственото си безплодие.
Плътна, червена, изплъзваща се...
Голотата ти засенчва нашето спокойствие.
Чий е този дълъг бял сандък в горичката?
Нека умрат, няма нужда да ги храня.
Цвъртях в неговите сини...
Тензухените ни ръкавици, спретнати и нежни...
Подавам гребените с гола длан. Мъжът във бяло се усмихва...
Не мога да видя какво е там вътре. Някакъв бог ме е сграбчил...
Леко, през белите им пелени, като ужасно бебе...
Свят от плешиви бели дни в гнездо без сенки.
Не мога да отслуча раждането си, а влакът пътува сред пара...
Полетът на убийцата...
'А селяните никога не са те харесвали. Те танцуват и те тъпчат.'
'Винаги са знаели, че си ти.
Татенце, негоднико! Аз съм дотук!'
- Това е...
Какво е?
Добро ли е поне малко?
Добро?
Господи, да!
Стихотворението 'Татенце', използването на метафори,
начинът, по който градира накрая...
и от тъмнината излиза експлозия от гняв,
Зашеметяващо е!
Мисля да се върна в Лондон.
Ще ти изпратя още няколко веднага щом се установя.
Ще се радвам.
Силвия.
Сигурно ти е било трудно.
Не.
Наистина, никога не съм била по-щастлива.
И никога не съм писала повече. Сякаш...
сега, като го няма, сякаш съм свободна.
Най-после мога да пиша.
Събуждам се между 3:00 и 4:00, защото това е най-лошото време,
и пиша до зазоряване.
Имам чувството, че Бог говори чрез мен.
А сега малката лилава звезда.
Тук горе.
Закачи всичките.
Имаме снежинка.
Така.
- Къде ще живее той?
- Ммм, там.
Красива е!
Ехо!
- Хей!
- Добре.
Много съжалявам, че Ви безпокоя...
Живея на горния етаж, лампите изгаснаха, нямам топла вода.
- Децата ми са там, и аз...
- Спряха електричеството.
В момента, в който ти трябва топлина и светлина, колкото да поддържаш самия живот,
правителството спира електричеството.
Защо?
За да изгради националния характер. Оставете печката да гори, за да се топлите, и преварете вода за миене.
Имам няколко резервни свещи,
да, и малко кибрит.
- Заповядайте.
- Благодаря.
Сигурно си мислите, че съм някоя глупава американска кучка.
Не, ни най-малко. Предположих, че сте канадка.
- Е, благодаря.
- Беше удоволствие.
- Благодаря Ви много.
- Чао.
Здравей, миличко! Това е за теб.
Весела Коледа, скъпа!
Не дойдох само заради тях. Исках да те видя.
Исках да разбера как си.
Липсваше ми. Всички ми липсвахте.
На Коледа е особено тежко.
Можем ли... да поговорим? Може ли да седна?
Все още ли я чукаш?
Падах дълго.
Луната не видя нищо.
А отговорът на дърветата е тъмнина...
... тъмнина и тишина.
Не знам какво друго да направя.
Не мога...
Не мога да се върна при нея, но толкова много я обичам, че...
Искаш ли още едно?
Благодаря.
Това е изключително добро.
И 'Лейди Лазар', онова за...
за опитите за самоубийство... отчаянието,
омаломощаващото предчувствие за поличба, и все пак без следа...
от гняв или истерия,
и липсата на зов за състрадание...
Богатството на образите.
Такива ужаси,
но изразени с...
с хладина,
като... като изповед на убиец.
Е...?
Имаш ли вече заглавие за романа си?
'Камбаната'. Кога ще излезе?
На Нова година.
Ще ми позволиш ли да го прочета?
Това е книга, написана заради парите.
Ще ми донесеш ли пепелник?
Разбира се.
- Не знаех, че пушиш.
- Не пуша.
Но започвам.
Мисля да опитам нови неща.
Наистина ли? Какви?
Мисля да си намеря любовник.
О, блестящо!
Кой е той?
Виж, знам как се чувстваш.
- Не, не знаеш.
- Знам.
Ние имаме... Ние споделяме...
Аз...
Опитах се да...
Как?
Като теб - сънотворни.
Аз... изпих прекалено много.
Май всички така правят.
Понякога имам чувството, че не съм... от плът.
Че съм празна.
Няма...
... нищо зад очите ми.
Аз съм негативен образ на човек.
Сякаш никога не съм...
Никога не съм мислила нищо.
Никога не съм писала... нищо. Не съм чувствала нищо.
Искам само празнота...
празнота и тишина.
Виж,
едно нещо със сигурност знам за смъртта.
Тя не е...
завръщане у дома.
Няма никакво...
Животът ти не минава пред очите ти, а липсващото парченце от теб пада на мястото си.
Всичко е само... По дяволите всичко.
Там няма нищо.
И какво правиш, когато животът ти...
няма как да стане по-лош...
но все пак продължава да пропада надолу?
Просто продължаваш напред.
Виж.
Чуй!
Толкова си красива!
И мислиш... толкова красиво.
И си един ... велик поет!
И двамата с Тед
се разбирате по начин, за който...
за който другите могат само да мечтаят.
Така че, за Бога, не захвърляй всичко това само заради...
Не искам да чувам името й.
Щях да кажа 'заради една извънбрачна история'.
Добре ли сте? Влезте.
Седнете тук.
Ще умра. Скоро ще умра. Кой ще се грижи за дечицата ми?
Госпожо Хюз, не разбирам. Как така ще умрете?
Болна ли сте? Или...
- Не, не съм болна.
- Мисля, че трябва да повикам лекар.
Не, не! Не викайте лекар.
Не знаете ли какво правят те? Закачат те за една решетка и те пълнят с искри.
Да. Съжалявам.
Не, аз съжалявам.
Толкова съм напрегната...
Просто съм толкова напрегната, че...
Господи, аз съм виновна за всичко! Аз съм виновна, аз съм виновна...
Не можех да мисля за нищо друго, освен какво ще се случи, ако...
...ако някой ми го отнеме.
Разбирате ли, ако се страхувате от нещо достатъчно силно,
може да го накарате да се случи.
Тази жена,
аз я призовах.
Създадох я чрез въображението си, разбирате ли?
Не, съжалявам. Не разбирам.
Работата е там, че се уморих. Така се уморих...
Ако можех малко да поспя! Съвсем малко...
Изтощена съм.
- Дали да не потърсим някого, който да се грижи за децата Ви?
- Божичко! Оставих ги горе сами!
Не, стойте тук. Аз ще отида да проверя дали са добре. Искате ли?
Вие останете тук.
Вие сте много мил човек.
Не съм.
Малко ми напомняте баща ми.
Да, здравей, Кейт! Силвия е.
Добре съм.
Питах се дали може да намина да те видя.
Разбирам. Добре.
Доктор Хокинс, Силвия е.
Аз...
Имам нужда от помощ. Аз...
Мисля, че не мога...
...да се справя.
Изглеждаш... много добре.
По-добре влез.
Искаш ли нещо за пиене?
С удоволствие.
Какво искаш, Силвия?
Исках да те видя.
Мислех, че...
и ти може да искаш да ни видиш.
Помислих, че се е случило нещо лошо.
Алварес каза, че си се опитала да му се предложиш.
- Казаха ми също, че взимаш хапчета.
- Не.
Боже, как ми липсваше!
Почти полудях!
Ние не сме двама души.
Още преди да се срещнем, ние бяхме...
две половини...
които съществуваха...
всеки със своята взираща се дупка с формата на другата половина.
А после се открихме, и най-накрая станахме едно цяло.
А след това, сякаш не можехме да понесем да сме щастливи,
ние се разкъсахме... отново разкъсахме себе си наполовина.
През пролетта трябва да се върнем в Девън.
Ще се върнем в Девън, и ще съществуваме само ние...
ние, децата и работата ни.
Сякаш нищо не се е случвало.
Лятото и есента, и тази ужасна зима...
всичко това ще избледнее преди да напъпят листата.
И всичко ще изглежда като някакъв кошмар, който всъщност никога не се е случвал.
Ти не я обичаш така, както обичаш мен.
С нея никога няма да имаш това, което имаш с мен. Знаеш това.
Знам го.
Напусни я!
Не мога.
Тя е бременна.
О! Наред ли е всичко?
Имаш ли пощенски марки?
Знам, че е глупаво, но трябва...
Тази вечер трябва да пратя няколко писма до Америка, и...
с въздушна поща, а нямам никакви марки.
Не можеш ли да ги изпратиш сутринта?
Не. Една медицинска сестра ще дойде сутринта.
И всъщност няма да съм тук утре.
Разбирам. Мисля, че имам няколко.
- Ето.
- Благодаря.
Марки. Благодаря.
Благодаря ти.
- Е... лека нощ.
- Лека нощ.
Искаш ли да се обадя на някого?
Не.
Не, просто имах...
Просто сънувах най-красивия... сън.
Обичам те, съкровище.
Кутията е заключена. Опасно е.
Няма прозорци, така че не мога да видя какво има вътре.
Има само една малка решетка.
Без изход.
Ариел от Силвия Плат
На 11 февруари 1963 год. Силвия Плат извърши самоубийство.
Тя беше намерена мъртва в кухнята й, където се бе задушила с газ от печката.
Една година по-късно Тед Хюз публикува последните й стихове.
Стихосбирката 'Ариел' се превърна в една от най-популярните и високо ценени по целия свят книги с поезия за 20ти век,
и Силвия стана икона за няколко поколения читатели.
През 1998 год. Тед Хюз прекъсна 30-годишното мълчание за Силвия с публикуването на 'Писма за рождени дни':
серия от стихове за историята на тяхната връзка.
Няколко седмици по-късно той почина от рак.
Превод: Миа Сердарева mia_serdareva@abv.bg