The Matrix - Revolutions (2003) (The Matrix Revolutions CD2 - 25fps.sub) Свали субтитрите
Да се махаме!
Гръб в гръб!
Презареди!
Презареди девет!
Давай, давай!
Пази вляво!
Не го изпускай!
Зука!
Господи!
Къде ми е пехотата?! Искам да спрете тази машина!
Копай сега!
По дяволите!
Втори на отвора!
- По дяволите!
Малко ти тежи задникът!
Разкарайте ги!
- Идват на рояци!
Виждате ли?
- Целят радиото, спрете ги!
По дяволите!
Да.
Хвани ме за колана.
Само един чист изстрел.
По дяволите.
Чара!
Някой идва!
- Да, има ги из целия док!
Този е различен.
- Какво?
Мисля, че е от нашите, сър.
Невъзможно.
- Холографията опитва да потвърди.
Поискайте им код за достъп.
Опитваме, сър, не отговарят.
Това е номер. Няма как да е от нашите.
Това е машинен тунел. Никой не може да пилотира ръчно.
Предна тяга - 30 градуса на 80%%%.
- 30 на 80.
Снижи десен борд 60 градуса, 20%%%.
- 60 градуса.
Хайде! Не изоставай!
- Опитвам се!
Холографията потвърди, Хамър е.
Как е възможно?
Атакуван е и тежко повреден.
С тази скорост ще е на Портал 3 до 12 мин.
Техният ЕМП може да елиминира всички стражи.
Но ще елиминира и цялата ни защитна система.
Ако го пуснем там, ще изгубим дока.
Вече го изгубихме, сър.
Отворете им.
Портал 3 не отговаря! Тежко повреден е.
Не можем да го отворим!
Ето изхода!
По мой знак дай пълна тяга на 90 градуса.
Пълна тяга...
90 градуса.
Сега!
Дръж се, миличък.
Жена, ти си можела да караш!
Не сме стигнали още. Порталът?
Стражи са пробили в дока.
Закъсняхме ли?
Колко АПУ ни останаха?
- 13, сър.
Дай най-близкия до Портал 3.
Презареди!
Отвън вали метал!
Върви!
Върви!
Внимавайте! Връщат се!
Зад теб!
Засече!
Остави, хлапе! Изчезни от тук!
Готово!
Капитан Мифуне!
Не.
Идват...
Идват.
Хамър.
Какво?!
Трябва да отвориш портала.
Срежи противотежестите.
Ще успееш!
Бързо! Няма време.
Капитане...
Не съм завършил тренировъчната програма.
Аз също.
Затворете!
- Спрете захранването!
Няма да успеем. Да пуснем ЕМП сега.
Моля ви, хайде!
Центърът на тежестта напред.
Лек като перце...
Холографията докладва, че АПУ на кап. Мифуне доближава Портал 3.
Натискай леко спусъка.
Кап. Мифуне достигна Портал 3.
Колко време има?
- 2 минути до удара.
Кап. Мифуне, чувате ли?
- Радиото не работи.
Мифуне,
говори Лок.
Не зная дали ме чувате, но...
Хамър е на 2 минути.
Имате 2 минути да отворите портала.
Линк!
Върви на мостика при ЕМП!
Давай, хлапе.
Нео! Аз вярвам!
Да!
- Ще успеем ли?
Не сме стигнали дотук за нищо.
Почти вкъщи, почти вкъщи.
Пускай, Линк!
Ти успя.
- Не.
Ние успяхме.
Ти си страхотен пилот.
Някои неща на този свят не се променят.
Но други се променят.
За щастие
други се променят.
Линк!
Зий? Зий!
- Линк!
Знаех си, че ще се върнеш.
Бях обещал.
Сложил си го.
Шегуваш ли се? Няма вече да го сваля.
Три капитана, един кораб.
Сигурно другите кораби са изгубени още по-безсмислено.
Радвам се да те видя, Джейсън.
Съветът чака обяснението ви.
Простете, че няма да присъствам, но трябва да ни спася от погром.
Пропуснах ли нещо? Току-що спасихме дока.
Това ви е проблемът на вас.
Не мислите и 5 минути в перспектива.
Този ЕМП елиминира всяко оръжие и всички АПУ.
Ако бях машина, бих нападнал сега.
Спасили сме дока? Току-що им го поднесохме на тепсия!
Хайде! Срежи го.
Мостът е чист.
Чувате ли?
Пуснете този кабел!
Искам системата да работи!
- Докът! Нападат ги.
Нареди всички да се оттеглят.
Затвори тази шахта!
Бързо!
О, Господи!
Чисто е.
- Действайте!
Давай! Бягай!
- Давай!
Вие сте на ход.
И им дадохте кораба си?
Тъй вярно, г-н Съветник.
- Знаейки какво ще правят с него?
И Оракула не го е предсказал?
Каза, че Нео ще се нуждае от помощ и трябва да избера дали да помогна.
Но какъв шанс има един кораб срещу цялата им защитна система?
Никакъв. Невъзможно е. Но той не ме послуша.
Не пожела дори да вземе амуниции. Напълно беше откачил.
Не, не беше.
Нео прави това, в което вярва.
Не знам дали то е правилно. Не знам
дали ще стигне до Града на машините
и дори да стигне, как ще ни помогне.
Но знам, че докато в тялото му има и капка живот,
той няма да се предаде.
И ние също не бива.
Температурата пада.
Влизаме.
Над полетата сме, нали?
Как разбра?
Усещам ги.
Ето там.
Това е нашият път. Виждаш ли? Три линии.
Електропроводи.
Следвай ги.
Какво правят?
Не знам.
Лейтенант?
По дяволите!
Какво да правим?
Вече е въпрос на време.
Машините ще пробият стените на този град.
Препоръчвам на Съвета да отиде при цивилните в храма.
Колко време имаме?
Два часа, може и по-малко.
Моите хора са укрепили входа с достатъчно мощ за последен отпор.
Не мога да направя нищо повече.
Командире, смятате ли, че имаме шанс да оцелеем?
На ваше място, нямаше да задам този въпрос на мен.
Щях да питам него.
Защо?
- Той вярва в чудеса.
Ето. Онези планини.
Там е.
Виждаш ли какво има?
- Да.
Ако кажеш, че ще успеем, ще ти повярвам.
Ще успеем.
Трябва.
Стражи.
Твърде много са!
Държа те!
Хайде, помогни ми!
- Не мога да победя!
Какво правим?
- Върви нагоре.
Какво?
- Към небето! Това е единственият път.
Нагоре, тогава.
Прекрасно!
Напомпай стартера. Ще запали.
Пак! По-бавно!
Сега!
Трин?
Тринити?
Тринити?
Тук съм.
- Къде?
Тук.
Успяхме.
Ти така каза.
Невероятно е, Трин.
Навсякъде има светлина.
Сякаш е направено от светлина.
Иска ми се да видиш, каквото виждам аз.
Вече ми показа толкова много.
Какво не е наред, Тринити?
Не мога да дойда с теб.
Стигнах, докъдето можах.
Какво?
О, не!
Не, не.
Няма нищо.
Време е.
Направих всичко, което можех.
Ти трябва да направиш останалото.
Трябва да довършиш това.
Трябва да спасиш Зион.
Не мога.
Не и без теб.
- Можеш.
Ще го направиш.
Аз го вярвам. Винаги съм вярвала.
Тринити.
Не може да умреш!
Не може.
Не може.
Тук може.
Вече ме спаси веднъж.
Но не и този път.
Помниш ли...
На покрива, след като ме хвана...
Последното, което ти казах?
Каза: ''Съжалявам''.
Иска ми се да не бях.
Това бе последната ми мисъл.
Искаше ми се да имам още един шанс
да кажа нещо наистина важно.
Да ти кажа колко те обичах.
Колко съм благодарна за всеки момент с теб.
Но докато осъзная как точно да го кажа, беше твърде късно.
Но ти ме върна.
Ти изпълни желанието ми.
Даде ми шанс да ти кажа това, което наистина исках.
Целуни ме.
Още веднъж
целуни ме.
Сложете амунициите където трябва! Имате един шанс да го направите.
Инсталирайте това нещо!
По-бързо!
- Давай, давай!
Нео,
ако ще правиш нещо, прави го бързо.
Искам да кажа това, за което съм дошъл.
След това няма да ви преча.
Говори!
Програмата Смит е отвъд вашия контрол.
Скоро ще обхване този град, както стана с Матрицата.
Вие не можете да го спрете.
Но аз мога.
- Нямаме нужда от теб!
Нямаме нужда от нищо!
Ако е така, значи съм сгрешил и трябва да ме убиете още сега.
Какво искаш?!
Мир.
Какво правят?
Какво правиш?!
Морфей!
А ако се провалиш?
Няма.
Нео.
Той се бори за нас.
Г-н Андерсън, добре дошли отново.
Липсвахте ни.
Харесва ли ви как преаранжирах?
Всичко свършва тази нощ.
Знам. Вече го видях.
Затова останалата част от мен само ще гледа шоуто.
Защото вече знаем, че аз ви побеждавам.
Усещате ли, г-н Андерсън,
как примката се стяга?
О, аз усещам.
Трябва да ви благодаря за това. В крайна сметка вашият живот
ми разкри целта на живота въобще.
Целта на живота е да свърши.
Защо, г-н Андерсън?
Защо, защо, защо?
Защо го правите?
Защо ставате?
Защо продължавате да се биете?
Вярвате, че се борите за нещо?
Нещо повече от вашето оцеляване?
Кажете ми за какво? Знаете ли изобщо?
За свобода или за истина?
За мир? Или пък за любов?
Илюзии, г-н Андерсън. Странности на възприятието.
Преходни разбирания на немощен човешки интелект,
опитващ се отчаяно да оправдае
безцелното си съществуване!
Всички толкова изкуствени, колкото самата Матрица, въпреки че
само човешки мозък може да роди нещо тъй блудкаво като любов.
Трябва да го виждате, вече да сте разбрал.
Не може да победите. Безсмислено е да се биете!
Защо, г-н Андерсън? Защо продължавате?!
Защото така съм избрал.
Това е моят свят! Моят свят!
Чакай.
Това съм го виждал.
Това е то - краят!
Да. Лежиш там, точно така.
А аз...
Аз стоя точно тук и трябва да кажа нещо.
Аз казвам:
''Всичко, което започва, все някога свършва, Нео.''
Какво казах?
Не, не! Това не е така, не може да бъде!
Махни се от мен!
От какво те е страх?
Това е номер!
Беше прав, Смит.
Винаги си бил прав.
Неизбежно беше.
Свърши ли?
О, не, не!
Не е честно.
Изпълнено.
Няма никаква логика.
Той успя.
Той ни спаси.
Той ни спаси!
Свърши се! Той успя!
Той успя! Свърши се!
Той успя!
Какво стана?
- Нео! Той успя!
Какво?
- Спря войната.
Машините ги няма!
Войната свърши!
Зион! Зион!
Зион, свърши се!
Свърши се!
Войната свърши!
Войната свърши!
Представях си този момент...
толкова дълго време.
Истина ли е?
Нео, където и да си,
благодаря.
Добро утро.
Гледай ти, каква изненада!
Изигра много опасна игра.
Промяната винаги е опасна.
Докога мислиш, че ще трае този мир?
Докогато е възможно.
А другите?
Кои други?
Които искат да излязат.
Очевидно ще бъдат освободени.
Даваш ли ми дума?
За какъв ме имаш? За човек?
Оракул!
Бояхме се, че няма да те намерим.
Вече всичко е наред.
Виж! Виж!
Я гледай ти!
Прекрасно!
Ти ли го направи?
За Нео!
Много е хубав.
Знам, че ще му хареса.
Ще го видим ли отново?
Подозирам.
Някой ден.
Винаги ли си го знаела?
О, не, не знаех.
Но повярвах.
Повярвах.
Ripped by: WABBIT