The Matrix - Revolutions (2003) (The Matrix Revolutions CD1 - 25fps.sub) Свали субтитрите
Нищо, сър. Няма следа от Ниоби и Дух.
Само ''сини хапчета''.
Да влезем да ги търсим?
Имам чувство, че са повредени.
Да се връщаме?
- Не, корабът им ще ни трябва.
Боях се, че ще го кажеш.
Претърси всички дупки, тръби и процепи.
Сканирай възможно най-разширено и бързо.
Гъмжи от ''калмари''.
- Добре е да ги намерим бързо.
Сигурно си гладна.
Благодаря.
Нещо ново?
Не.
Как е той?
- Ще бъде добре.
Поне докато се събуди.
Защо?
- Капитанът има въпроси към него.
Дано той има отговорите.
Виждаш ли белезите? Мисля, че ги е направил сам.
Защо?
- Виртуален делириум. Не знам.
Както ти казах - дано има добро обяснение.
Роланд, искам пак да претърся Матрицата.
За какво?
- За Нео.
Как ще е вътре, като не е вързан?
Моля те, заради мен.
Това най-много ме тревожи.
Какво?
Мозъчните му вълни не са като на човек в кома.
Странно, че често виждам такива.
Къде?
- Във включените в Матрицата.
Едно голямо нищо. Нада. Няма го там.
Имам прогнозите.
- Колко?
При сегашната посока и скорост ще бъдат в Зион до 20 часа.
Да му се не види.
Да действаме ефикасно. Ей Кей - на холографията.
Маузер, искам хора на оръдията по всяко време.
Двигателите на по-ниски мощности.
Някой те търси.
- Какво?
Оператор.
Сериф е.
Нося вести от Оракула. Трябва да дойдете веднага.
Добро утро.
Коя си ти?
- Казвам се Сати. А ти си Нео.
Татко казва, че не бива да си тук. Казва, че си се изгубил.
Изгуби ли се, Нео?
Къде съм?
- Това е гарата.
Не е ли Матрицата?
- Там отива влакът.
Ние отиваме там, но ти не можеш да дойдеш.
Защо?
- Той няма да те пусне.
Кой? Кондуктора. Не го харесвам.
Но татко казва, че трябва да правим каквото каже,
иначе ще ни остави. Завинаги тук.
Морфей, Тринити, благодаря ви, че дойдохте.
С времето се научих,
че нищо не става точно както го искаш.
Коя си ти?
- Аз съм Оракула.
Иска ми се да имаше лесен начин да го обясня, но няма.
Съжалявам за случилото се.
Съжалявам, че не мога да съм каквато ме помните,
но така е било писано.
- Какво се случи?
Направих избор и той ми струва повече, отколкото ми се искаше.
Какъв избор?
Да ви помогна, да напътствам Нео.
Тъй като истинският тест за всеки избор е да го направиш отново,
вече знаейки какво ще ти струва,
аз се чувствам доста добре относно избора си,
защото ето, че отново ще избирам.
Знаеш ли какво стана с Нео?
- Да.
Той е в капан между този свят и света на машините.
Връзката се контролира от програма на име Кондуктор.
Той е контрабандист на програми към и от Матрицата.
Ако той открие Нео преди вие да го достигнете,
опасявам се, че изборът ни ще бъде затруднен.
Защо?
- Заради този, за когото работи.
Меровингий.
Той е обявил награди за вас. Трябва много да внимавате.
Сериф знае как да намери Кондуктора. Ще дойде с вас.
Той ме пази дълги години.
Надявам се да опази и вас.
Моля, последвайте ме.
Оракул...
Зная, Морфей.
Виждам, че си изпълнен със съмнения и обвит в несигурност.
След всичко, което се случи, как очакваш да ти повярвам?
Не очаквам.
Очаквам само каквото винаги съм очаквала:
Да решиш сам какво да правиш. Независимо дали ми вярваш.
Мога само да кажа, че приятелят ти е в беда и се нуждае от помощта ти.
От помощта на всички ни.
Ти от Матрицата ли си?
- Да.
Не.
Тоест, бях.
- Защо излезе?
Така трябваше.
- И аз трябваше да напусна дома си.
Сати! Ела тук, скъпа. Остави горкия човек на мира.
Добре, татко.
Съжалявам, много е любопитна.
Аз те познавам.
- Да, от ресторанта на французина.
Аз съм Рама-Кандра. Това са жена ми Камала и дъщеря ми Сати.
Чест е да ви срещнем.
Вие сте програми.
- Да.
Аз съм системен мениджър за рециклиране в електроцентрала.
Жена ми е интерактивен софтуерен програмист. Много е креативна.
Какво търсиш тук? Не ти е тук мястото.
О, извинявам се. Жена ми е прекалено директна.
Няма нищо.
Нямам отговор на това.
Не знам дори къде е това ''тук''.
- Това е нищото.
Между вашия и нашия свят.
Кой е Кондуктора?
- Работи за французина.
Защо се боях, че ще го кажеш?
Французинът не забравя и не прощава.
Познаваш ли го?
- Знам точно колкото трябва:
че ако искаш нещо да мине от нашия във вашия свят,
без мястото му да е там, отиваш при французина.
Вие затова ли сте тук?
Рама, моля те.
- Не искам да бъда груб, Камала.
Може вече да не види човешко лице.
Извинявам се.
Не е необходимо да ми отговаряте.
- Не. Нямам нищо против.
Отговорът е много прост.
Много обичам дъщеря си.
Тя е най-красивото нещо, което съм виждал.
Но там, откъдето идваме, това не стига.
Всяка създавана програма трябва да има цел.
Иначе бива изтрита.
Ходих при французина, за да спася дъщеря си.
Не разбираш ли?
- Просто никога не съм...
...чувал програма да говори за любов?
Това е човешка емоция.
- Не, това е просто дума.
Важна е връзката, която тя създава.
Виждам, че ти си влюбен.
Кажи ми, какво би дал, за да опазиш тази връзка?
Всичко.
Може би твоята причина да си тук
не е по-различна от моята.
Това е той.
Махнете се от мен!
- Не желаем неприятности.
Стойте далеч от мен!
- Трябва да ни помогнеш.
Не мога! Никой не може!
Не!
По дяволите!
Кога се очаква влакът?
- Вече закъснява.
Необичайно за Кондуктора.
Дали е свързано с мен?
Не знам.
Кой може да каже? Само Оракула.
Познаваш Оракула?
- Всеки познава Оракула.
Консултирах се с нея преди да се срещна французина.
Обеща да се грижи за Сати, след като се сбогуваме.
Сбогувате?
Не оставаш ли с нея?
- Невъзможно е.
Уговорката с французина бе само за дъщеря ми.
Жена ми и аз трябва да се върнем.
- Защо?
Такава е нашата карма.
- Вярвате в карма?
Карма е дума, също като любов.
Друг начин да кажеш:
''Това, за което съм тук''.
Не съм възмутен от моята карма.
Благодарен съм за прекрасния си живот и красивата си дъщеря.
Те са дарове и за да ги почета, правя каквото трябва.
Татко, влакът!
- Намери си куфара. Бързо.
Може ли да го нося?
Добре.
Бързо, закъснявам!
Кой си ти?
- Мой приятел.
Познавам те!
Значи това са търсели!
- Трябва да се върна.
Ще ти платя колкото поискаш.
Все някак ще се кача на влака ти.
О, не.
Ще си стоиш тук, докато Меровингий не нареди друго.
Доколкото го познавам,
ще останеш тук много, много дълго.
Не искам да те нараня.
- Ти не разбираш.
Аз построих това място.
Тук долу аз определям правилата. Тук долу аз заплашвам.
Тук долу... аз съм Господ.
Качвайте се или ще останете с него.
Да се върнем, Оракула ще каже какво да правим.
Не. Знаем какво трябва да направим.
По дяволите.
Не е истина!
Дори няма криле.
Разбирам.
Явно си готов да умреш.
Трябва да говоря с него.
Тази врата се минава само през големия ми, мъртъв задник.
Така да бъде.
Без оръжия в клуба.
Като слезем долу има момиче за палтата и,
ако имате късмет, един мъж за оръжията.
А ако нямаме късмет?
Много мъже.
Може ли да взема... Боже!
Какво става...
Не е за вярване.
Ей!
Блудният син се завръща.
За наградата ли си дошъл, Сериф?
Кажете ми... Колко куршума имате общо?
Аз не зная, но не смятам, че имате достатъчно.
Искаме само да поговорим.
- О, да, убеден съм.
И бихте път до ада само за това.
Ще ви предложа нещо.
Оставете оръжията и ви обещавам безопасно излизане оттук.
И за тримата?
- Да.
Разбира се.
Кой би предположил, че ще се видим отново толкова скоро?
Съдбата е твърде благосклонна.
И след като ти, мой малък Юда, си ги довел,
разбирам, че врачката си е намерила ново тяло.
Разочароващо, но не неочаквано.
Надявам се обаче да си вземе добра поука
и да запомни, че няма действие без последствие.
И ако вземеш нещо от мен, все някак ще го заплатиш.
Знаеш ли защо сме тук?
Хайде, що за въпрос! Разбира се, че знам.
Моя работа е да знам.
Някои смятат, че е странно съвпадение, но аз не.
Любопитен съм, обаче, как точно е станало.
Ти знаеш ли?
- Не.
Не?
Така си и мислех.
Но винаги е добре да попиташ, нали?
Искаме да сключим сделка.
Пристъпваш направо към бизнеса, а, Морфей?
Аз имам нещо, което вие искате.
За да сключим сделка,
вие трябва да имате нещо, което аз искам.
И случайно има такова нещо.
Нещо, което искам още откакто дойдох тук.
Казват, че то не се взима,
а може само да се даде.
Какво?
Очите на Оракула.
Казах ви, че няма измъкване от природните закони.
Именно те ви доведоха при мен.
Някои виждат съвпадение, аз виждам последствие.
Някои виждат шанс...
Аз виждам цена.
Донесете ми очите на Оракула
и ще ви върна ''спасителя''.
Звучи ми като честна и разумна сделка.
Да? Не?
Нямам време за глупости!
Искаш сделка? Чуй тогава:
Или ми дай Нео, или всички умираме тук, още сега.
Интересна сделка.
Наистина ли си готова да умреш за него?
Повярвай го.
- Ще го направи.
Ако се наложи, ще избие всички ни.
Тя е влюбена.
Забележително колко еднакви са състоянията ''любов'' и ''безумие''.
Времето изтече.
Какво да бъде, Мърв?
Някак успя да влезеш...
Можеш и да излезеш.
Готов ли си за нас?
Почти. Защитите са доста стари и груби.
Намерихте ли Нео?
- Не го ли виждаш?
Не. Виждахме нещо, но неясно.
Още не мога да тръгна.
Трябва да се видя с нея.
Сега?
Това е последната ми възможност.
Това е тайната.
Меси се с ръце.
- Защо?
Бисквитите също имат нужда от любов.
Нео!
Надявах се да станат, преди да дойдеш.
Сати, мисля, че е време да пробваме тестото.
Занеси го на Сериф да ти каже дали е готово.
Добре.
Радвам се, че излезе.
- Аз също.
Е, познаваш ли ме?
Част от теб.
- Така е.
Нещо остава, друго се загубва.
Още не си разпознавам лицето в огледалото, но...
...все още обичам бонбони.
Не, благодаря.
А какъв беше, когато влезе при мен за първи път!
Трепереше като пролетен лист. А виж се сега.
Наистина ме изненада, Нео, и продължаваш.
Ти също ме изненадваше.
Дано да съм помогнала.
Помогна ми да стигна дотук, но се питам защо?
Към какво се стремим?
Къде свършва всичко?
- Не знам.
Не знаеш или не искаш да ми кажеш?
- Вече ти казах...
Никой не може да вижда отвъд избора, който не разбира. Никой.
Какъв избор?
- Няма значение. Той е мой.
Аз имам своите, както ти твоите.
Това включва ли какво да ми кажеш и какво не?
Не, разбира се.
А защо не ми каза за Архитекта?
За Зион и другите преди мен? Защо не ми каза истината?
Защото не беше време да я узнаеш.
- Кой реши това?
Знаеш кой.
Познай себе си.
Аз самият.
Тогава е време да узная и други неща.
Съгласна съм.
Как разделих ума от тялото си без да съм включен?
Как спрях четири стражи само с мисъл?
Кажи ми най-после какво става с мен.
Силата на Избрания се простира отвъд този свят.
Оттук чак до началото, от което идва.
До къде?
- До Източника.
Така си успял да изключиш стражите, но не си бил готов за това.
Трябваше да умреш, но очевидно и за това не си бил готов.
Архитекта каза, че ако не стигна Източника,
Зион загива в полунощ.
Моля ти се. С теб може да не виждаме отвъд своя избор,
но той изобщо не вижда ролята на избора.
Защо?
- Не го разбира. Не може.
За него това е променлива в уравнение.
Една по една променливите трябва да бъдат елиминирани.
Това е неговата цел - да балансира уравнението.
Каква е твоята цел?
Да го де-балансирам.
Защо? Какво целиш?
Съвсем същото, което и ти, Нео.
И съм не по-малко решена от теб.
Краят на войната.
Тя ще свърши ли някога?
По един или друг начин.
Може ли Зион да бъде спасен?
Съжалявам, нямам отговор на този въпрос, но...
Ако има отговор, ще го намериш само на едно място.
Къде?
- Знаеш къде.
Ако ти не намериш отговора,
опасявам се, че няма да има бъдеще за никой от нас.
Какво значи това?
Всичко, което започва,
все някога свършва.
Аз виждам края.
Виждам идването на мрака.
Виждам смърт.
И само ти стоиш на пътя му.
Смит.
Много скоро той ще има силата да унищожи този свят.
Но смятам, че няма да спре дотам. Не може.
Ще спре чак когато не остане нищо.
Какво е той?
Той е теб.
Твоята противоположност, твоето отрицание.
Резултатът от уравнението, опитващо да се балансира.
И ако не мога да го спра?
- По един или друг начин, Нео,
тази война ще свърши.
Тази вечер бъдещето и на двата свята ще е в твоите ръце.
Или в неговите.
Как се чувстваш? Добре ли си?
Трябва ми време.
Нищо чудно.
- Капитан Роланд.
Какво става, Маги?
- Бейн стана. В съзнание е.
Може би той има отговори.
Обожавам тази миризма.
Със сигурност ще ми липсва.
Оракул.
- Зная.
Зная.
Сати, мила.
Вземи няколко и върви със Сериф.
Може ли пак да дойда? Много искам.
Аз също бих искала.
- Тогава ще се видим утре.
Надявам се, мила, надявам се.
Страх ме е, Сериф.
Ела.
Той ни следва.
Гледай ти, колко време мина.
Помня, че да те гоня бе като да гоня дух.
Бил съм те и преди.
Вярно, но както виждаш, нещата вече са по-различни.
А ти трябва да си последният Изгнаник.
Оракула ми каза за теб.
- Наистина?
Какво ти каза тя за мен?
Че си лош човек.
О, не съм чак толкова лош, като ме опознаеш.
Великият, могъщ Оракул. Най-после се срещаме.
Предполагам, че ме очакваше?
Всезнаещият Оракул не се изненадва.
Как би могла? Тя знае всичко.
Но ако е така, защо е тук, след като знае, че идвам?
Защо не е избягала?
Може би си знаела, че ще направя това, или пък не...
Ако си знаела, си поставила чинията точно тук
нарочно, целенасочено,
което значи, че също седиш там нарочно, целенасочено.
Какво направи със Сати?
''Бисквитите също имат нужда от любов.''
Ти си едно копеле.
Ти знаеш най-добре, мамо.
Прави това, за което си дошъл.
Слушам, мамо.
Наистина искам да помогна, но... Нищо не си спомням.
А белезите по ръцете ти? На повече от един ден са.
Да, определено.
Прав сте за това, сър.
Като че ли сам съм си ги направил.
Но защо аз бих си причинил такова нещо?
Освен ако, разбира се, не съм бил аз.
Но ако аз не съм аз... Кой съм?
Тества ли го за виртуален делириум?
- Да, отрицателен.
Но показва необичайна мозъчна активност -
като невронна буря, плюс следи от скорошна травма
и пресни вътрешни белези по мозъчната кора.
Искам истината на всяка цена. Накарай го да си спомни.
Намерихме я!
Логос ли?
- Да, сър.
Време беше за добра новина.
Термални признаци на живот?
Още нищо, сър.
А корабът?
- На холограмата корпусът е здрав.
Приземи и сложи човек на оръдието.
- Да, сър.
Пълна диагностика на кораба възможно най-бързо.
Внимавайте, сър.
Медузите са хитри негодници. Може да е капан.
Какво беше това?
Може да си ги приберете, момчета. Трябва само да ме бутнете.
Ниоби.
- Морфей.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Не знаехме какво стана след...
Съжалявам.
- Няма нищо.
И аз се радвам да те видя.
Измъкнахте ли Нео?
- Да.
Откъде знаеш?
- Оракула.
Видяла си я?
- Преди стражите да ни намерят.
Какво ти каза?
- Обичайното, както винаги.
Точно каквото исках да чуя.
Машините ще пробият в доковете до 12 часа.
Всяка наша симулация показва, че влязат ли веднъж в града,
шансовете за оцеляване намаляват драматично.
Главната цел е
да унищожим или обездвижим ''копачите'' щом влязат.
Така може би ще ги възпрем да достигнат града.
Ако ли не, единственото място за ефективна отбрана
остава входът на храма.
Тесен е и може да се задръсти,
като ни позволи да концентрираме защитата.
Поискал сте още доброволци.
Точно така.
- Каква бойна сила смятате
да използвате за главната си цел?
Всичките АПУ единици и половината пехота.
Половината?
- Ако зависи от мен, г-н Съветник,
ще дам оръжие на всеки мъж, жена и дете
и ще ги изпратя веднага на доковете.
Може би е добре, че не зависи от вас.
Времето ще покаже.
Командире, още един въпрос.
Има ли вест от Небурканезър?
Не, и няма причина да смятаме, че вече ще има.
Може би.
Но можем да се надяваме.
Опасявам се, надеждата е лукс, за който нямам време.
Какво правиш, Зий?
- Снаряди.
Евакуират нивото ни, да вървим.
Няма да тръгна с теб.
- Моля?
Събират доброволци за доковете.
Стойте тук.
Знам как се чувстваш, но не бива.
Налага се.
- Защо?
Защото го обичам.
Точно колкото и той мен.
И знам как би постъпил, ако беше на мое място.
Но така ще умреш. Това е лудост, Зий.
Може би е. Но попитай се, ако той беше Дозер
и знаеш, че шансът ти да го видиш е само ако удържиш дока,
какво ще направиш?
Снаряди.
Какви са тия глупости?
Злополука, сър! Не видях...
Съжалявам.
- Ти пък кой си?
Доброволец, сър.
Каква работа има роден в пашкул никаквец като теб в моя корпус?
Искам да изпълня дълга си! Трябва да удържим дока.
На колко си, хлапе?
- На 18.
Да беше казал 16, щях да ти повярвам.
Добре, на 16 съм.
Минимумът за корпуса е 18.
Машините не ги интересува на колко съм. Пак ще ме убият.
Ама си прав и още как.
Дайте ми шанс. Няма да ви разочаровам.
Ако го направиш,
ще разбереш какво е общото между мен и машините.
Зареди стартера.
Оживя!
Да ти презаредя ли операционния софтуер?
Да, измий и стъклото, като си почнал?
Връзката готова. Съживявам ти го.
Изглежда добре, само...
Има някакъв проблем в Матрицата.
Не, няма. Ти виждаш каквото и ние.
Какво става там?
- Каквото и да е, не е хубаво.
Машините превзеха възел 21.
Ако слезем от предавателно ниво
тук и пресечем 153, може да ги изненадаме.
Ние влизаме първи, копаем колкото можем и пускаме ЕМП.
Дано ви пробием голяма дупка, за да минете.
Не е лесно, но е единственият начин да се върнем.
Не, не е.
Има и друг. По резервната линия.
Слиза дотук, на 1000 метра преди 21.
С късмет може да се промушим без да ни усетят.
Това е механична линия. Не е възможно.
Никой не може да пилотира ръчно.
- Аз мога.
Глупости.
- Правила съм го.
Беше отдавна, Ниоби.
- Казах, че мога.
Ще бъдеш сама. Няма кой друг да те последва.
Здрасти.
Знам, че времето е винаги срещу нас. Съжалявам, че се забавих.
Но исках да се убедя.
- В какво?
Знам какво трябва да направя.
- Какво?
Не е лесно да кажа това, но просто ще го кажа:
Трябва да взема един кораб.
- Какво?
За да отидеш къде?
В Града на машините.
Знам, че е трудно да го разберете.
Не, не е. Ти съвсем си откачил.
Но трябва да отида.
Кораб не може да се доближи на 100 км от него.
Няма да успееш.
- Трябва да опитам.
Оракула ли ти го каза?
- Не.
Това е глупост! Щом искаш, самоубивай се.
Но без да жертваш кораб.
Повярвайте, трябва да отида.
- Глупости!
Аз съм капитан тук! Аз казвам къде ще ходим!
Този кораб ще иде в ада, преди да го поверя на теб.
Нека вземе моя.
- Не можеш да го направиш.
Не се и опитвай да ми казваш какво мога и не мога да правя
с моя кораб след тази поучителна реч.
В името на...
- Аз ще пилотирам този, а той моя.
Ако тръгнем до час, ще стигнем заедно с машините.
Това е най-добрият ни план.
Пълно безумие!
Два кораба - две посоки.
Звучи като провидение, нали?
Никога не си вярвала в Избрания.
- Още не вярвам.
А защо го правиш?
Вярвам в него.
Благодаря ти.
За какво е това?
- За да се отпуснеш.
За да си спомниш по-лесно.
А ако не искам да си спомням?
Защо няма да искаш?
А ако аз съм пуснал онзи ЕМП?
Ако аз съм унищожил корабите
и съм отговорен за смъртта на всички онези хора?
Ако съм го направил,
тук няма да е съвсем безопасно за мен, нали?
Но пък може и да не е съвсем безопасно за теб.
Готова съм.
Тринити...
Трябва да ти кажа нещо.
Трябва да разбереш нещо.
Зная, че трябва да отида.
Но след това...
Не знам, аз...
Аз знам. Мислиш, че няма да се върнеш.
Разбрах го още щом каза, че трябва да отидеш. Прочетох го в лицето ти.
Точно както ти разбра, още щом ме погледна,
че ще дойда с теб.
Страх ме е, Трин.
Мен също.
Десет минути си обувах единия ботуш.
Но ще ти кажа,
че преди 6 часа казах на Меровингий,
че съм готова да жертвам всичко за теб.
Знаеш ли какво се промени през тези 6 часа?
Не знам.
Нищо.
Свърши ли да зареждаш?
- Почти.
Хайде, нямаме време.
Нищо ли не им оставяш?
Каза, че нямал нужда.
Не ти казвам сбогом, а късмет.
Благодаря.
Надявам се да знаеш какво правиш.
Аз също.
За мен беше чест, сър.
Не, честта е все още моя.
Готови сме.
- Крайно време беше.
Закъсняхме вече, капитане, да настъпим здраво.
Сбогом, миличък.
Погрижи се добре за него.
Готов?
Двигателят още работи.
Сигурно е бушон. Ще проверя.
Трябваше да се сетя, че ще прати първо кучката.
Бейн.
Никой не ми се е измъквал колкото теб.
Всеки път мислех, че е за последно,
сигурен, че сме те довършили, но ти все се изплъзваше.
Просто не мога да ти обясня колко е дразнещо това.
За какво говориш?
Мисля, че удоволствието да те убия ще е като да убия него.
Нео, Бейн е! Превъртял е!
Ще си платиш за това.
Още 27 километра.
- Капитане, спешно е, проблем!
Какво има, Ей Кей?
- Маги е мъртва.
Убита е. Мисля, че е бил Бейн.
По дяволите.
Знаех си! Знаех, че се е побъркал.
Той е пуснал онзи ЕМП.
Трябваше да му го изкарам с бой!
Претърсихме кораба. Няма го.
Знам къде е.
- На Логос.
Да се върнем.
- Късно е.
А ако им трябва помощ?
- Твърде е опасно.
Защо?
- Ако ги е убил,
пак контролира ЕМП.
Ще трябва да се справят сами, също като нас.
Г-н Андерсън.
Виждам, че сте толкова предсказуем в този свят, колкото и в другия.
Какво?
- Откачил е.
Така ти се струва, но г-н Андерсън и аз знаем,
че външният вид лъже.
Объркан ли сте, г-н Андерсън? Ще ви се изясни след малко.
Благодаря за оръжието. Може да го оставите там.
Недей!
Стреляй сега!
- Да, стреляй, изпечи ни живи.
Хайде, иначе ще убие и двама ни.
Погледни го. Знае, че трябва да го направи, но не иска.
Не може.
- Давай!
Отстъпи от оръжието и се обърни.
Пусни я.
Някак познато е, нали?
С вас вече бяхме в това положение, помните ли?
Аз помня. Само за това мисля.
Кой си ти?
- Не ме ли позна вече?
Признавам, трудно се мисли затворен в гниеща месна маса,
чиято воня забулва всеки твой дъх с неизбежна, задушаваща смрад.
Отвратително!
Колко жалко деликатна е. Нищо тъй слабо не бива да оцелява.
Какво искаш?
- Съвсем същото, което и вие...
Да. Точно така, г-н Андерсън.
Погледнете отвъд плътта.
Погледнете зад тези глуповати, кравешки очи и вижте своя враг.
Не!
- О, да, г-н Андерсън.
Не може да бъде!
- Мога да отида навсякъде.
Ще ви открия навсякъде.
Невъзможно е!
- Не невъзможно.
Неизбежно.
Сбогом, г-н Андерсън.
Това трябва да е!
Не.
Бих искал да се видите, г-н Андерсън.
Слепецът-месия.
Вие сте символ за целия ваш вид, г-н Андерсън.
Беззащитен.
Жалък.
Чакате някой да ви отърве от мъките.
Аз те виждам.
Това не е краят, г-н Андерсън.
Това не е краят!
Тринити!
- Нео.
Нео.
Очите ти!
Ще се оправя.
Всичко е наред, Трин.
Но ще трябва ти да караш.
Сеизмиците дават 22 минути до пробива.
Не може да знаят, че нямаме ЕМП. Ще нападат на вълни.
Концентрирайте се върху ''копачите''. Всички АПУ на позиции.
Да, сър.
Давай.
Добре!
Това е то!
Всички ме познавате, затова ще го кажа възможно най-простичко.
Ако ни е писано да умрем днес, ще умрем.
От вас искам само, ако ще мрем заради тези негодници,
да им покажем Ада преди това!
Да!
Страх ли те е, Чара?
- И още как.
Но искам да се разберем едно.
Ти зареждай, аз ще стрелям.
Дадено.
Господи, погледнете това.
- Тихо...
Колко още остава?
- 1,4 километра.
Излъчваме твърде много топлина.
- Дух, спри помощните системи.
Дай изцяло ръчно на 4 двигателя.
- Ще се преобърне.
Спокойно, миличък...
- 700 метра.
Само да се доближим достатъчно.
600 метра.
Ето!
Мамка му!
Усетиха ни.
- Пусни всички системи!
Искам хора по всички оръдия!
Дух, ти си най-добрият стрелец. Морфей, замести го!
Идвам, мила.
Пристигат.
Намали! Това не ти е Логос!
- Дръж се за стомаха, Роланд!
Боже, не знаех, че корабът може такива неща!
Докът е пробит!
Готови!
За Зион!