The Matrix - Reloaded (2003) (The Matrix Reloaded CD1 - 25fps.sub) Свали субтитрите
До утре.
Боже!
Влязох.
Още малко.
- Сигурен ли сте, сър?
Казах ти, че няма страшно.
Да, но засичам сериозна активност на стражи.
Линк.
- Да, сър?
Предвид положението ти,
не разбирам защо се нае да работиш на моя кораб.
Но ако желаеш да продължиш, ще те помоля за едно нещо.
Какво, сър?
Да ми вярваш.
- Ще ви вярвам, сър...
Тоест, вярвам ви.
- Искрено се надявам.
Прехвърли мощност към дисковете и се готви да предаваш.
Още ли не можеш да спиш?
Искаш ли да поговорим?
Това са само сънища.
Ако те е страх от нещо...
- Иска ми се...
... да знаех какво трябва да правя.
Нищо повече. Просто искам да знам.
Тя ще се обади, успокой се.
Ето ви.
Готови ли сме?
- Вече закъсняваме.
Тези геотерми потвърждават последната трансмисия на ''Озирис''.
Машините копаят.
От повърхността право към Зион.
Ще пробият периметъра.
- Как напредват?
100 метра на час, според Контрола.
Колко дълбоко са?
- Почти на 2000 м.
А образите от ''Озирис''?
- Едва ли са верни.
Може да са.
- Невъзможно.
Значи трябва да има четвърт милион стражи.
Невъзможно.
- Защо?
Точно по един за всеки мъж, жена и дете в Зион.
Сякаш машина го е измислила.
Морфей, радвам се, че се включи.
- Ниоби.
Моля да ме извините.
Все по-трудно се намира сигурна позиция за предаване.
Медузите пазят най-добрите.
- Линиите гъмжат от тях.
И ако Ниоби е права, след 72 ч ще са четвърт милион повече.
Какво ще правим?
- Каквото нареди командир Лок.
Евакуираме нивото и се връщаме в Зион.
А командирът има ли план как да спре 250 000 стражи?
Стратегията се замисля.
- Не се съмнявам.
Ти какво предлагаш, Морфей?
Какво става?
- Не знам.
Ще помоля един от вас за помощ.
Някои от вас вярват, а други - не.
Вярващите знаят, че наближава краят на борбата ни.
Предсказанието скоро ще се сбъдне.
Но преди това трябва да се консултираме с Оракула.
Ако се върнем и презаредим,
ще сме пак тук до 36 часа, преди машините да ни достигнат.
Осъзнаваш ли какво искаш?
Искам един кораб да ни замести тук, в случай, че Оракула ни потърси.
Глупости! Искаш да нарушим пряка заповед.
Точно така. Но както знаем, причината повечето от вас да са тук
е склонността към неподчинение.
А ако се върнеш и командирът те хвърли в карцера?
Няма.
Ти си непоправим!
Правя го само, за да видя как ще те наредят. Имаш 36 часа.
Търся Нео.
Не съм го чувал.
- Нося му нещо.
Подарък. Той ме освободи.
Добре, де. Хайде, чупка!
Кой беше?
- Как знаете, че е идвал някой?
Остави ти това.
Каза, че си го освободил.
Наред ли е всичко, сър?
Срещата приключи, вървете на изходите си. Идват агенти.
Тръгвайте!
Здравейте, момчета.
Аномалията.
- Действаме ли?
Да, все още е...
- ...само човек.
Нови версии.
Мина според очакванията.
Повтаря се точно както преди.
Не съвсем точно.
Какво стана там?
- Не знам. Агенти изникнаха от нищото.
После кодът полудя. Не съм виждал такъв.
Нео добре ли е?
- Трябваше да го видиш.
Къде е сега?
Прави се на Супермен.
Къде си?
''Небурканезър'' иска разрешение за достъп през портал 3.
Тук контрол Зион. Поддържайте скорост и изчакайте.
Разбрано, контрол.
Деактивирайте оръдията на Портал 3.
''Небурканезър'' наближава. Да отворим.
''Небурканезър'', влезте през портал 3 към кей 7.
Разбрано, контрол.
Врати отворени, легло оправено. Добре дошли у дома.
Няма друго такова място.
Тук контрол Зион, готови за затваряне на портал 3.
''Небурканезър'' спря на кей 7.
- Прието.
Капитан Мифуне.
- Капитан Морфей.
В карцера ли ще ме отведете?
Просто следя за мира.
- Командир Лок настоява...
... ви моли за незабавна среща.
Линк. Искам корабът готов за тръгване възможно най-скоро.
Какво има между тях?
- Морфей и Лок ли?
Ниоби.
- Капитан Ниоби?
Беше с Морфей. Сега е с Лок.
Какво стана?
Морфей отиде при Оракула. След това всичко се промени.
Да, тя въздейства така.
Как винаги те намира?
- Няма ли си друга работа?
Знаеш за живота, който спасяваш.
- Не съм го спасил аз.
Здравей, Нео. Тринити, Линк.
Страхотно е, че се върна.
- Благодаря, и аз се радвам.
Може ли да я нося?
- Не, мога и сам.
Тринити?
- Аз също.
Ето, носи тези.
- Разбира се, Линк.
Догодина ще мога да се кача на кораб. Вече избрах на кой.
Нека отгатна...
- Искам да бъда на ''Небурканезър''.
Морфей не е попълнил позициите, освен твоята, Линк.
Той си знае защо, но аз смятам, че е било писано.
Съдба. Ти си причината да бъда тук, Нео.
Ти ме намери, не аз теб.
Знам, но ти ме измъкна. Спаси ме.
Ти сам се спаси.
Морфей.
- Командир Лок.
Исках да ти предоставя шанс да обясниш действията си.
Не знаех, че е нужно да ги обяснявам.
Имаше заповед да се върнеш тук.
- Тук съм.
Наредил си на друг да остане.
- Бих останал, но трябваше да заредя.
Значи признаваш, че си проявил неподчинение.
Чакаме контакт с Оракула в Матрицата.
Не искам да слушам глупости за оракули и предсказания!
Интересува ме само как да спра онази армия
и ми трябват войници, изпълняващи заповеди.
Моите уважения, но има само едно спасение за града ни.
Какво?
Нео.
Не всеки е убеден в твоите вярвания, Морфей.
Моите вярвания не го изискват.
Довечера има събиране. Вървят слухове, хората ги е страх.
Никой не помни да са се събирали толкова кораби. Става нещо голямо.
Не ни дават да говорим, спри да питаш.
Колко е хубаво у дома!
Ще препоръчам на Съвета да те отстрани.
В правомощията ви е.
Ако зависеше от мен, нямаше вече да стъпиш на този кораб.
Благодарен съм, че не зависи от вас.
Съветник Хаман.
- Командире.
Капитане.
- Г-н Съветник.
Съветът ме помоли да говоря на събирането довечера.
Присъствието на флотата и слуховете трябва да бъдат адресирани.
Хората трябва да знаят какво става.
- Разбира се, г-н Съветник.
Но ви съветвам да бъдете дискретен относно някои подробности.
Не искаме да създаваме паника.
Прав сте. Никой не желае паника.
А вие, капитане? Какъв е вашият съвет?
Истината. Няма да има паника, защото няма нищо страшно.
Тази армия няма да достигне Зион.
И защо сте толкова убеден?
- Отчетете събитията.
За 6 месеца освободихме повече хора, отколкото за 6 години.
Тази атака е акт на отчаяние.
Вярвам, че скоро предсказанието ще се сбъдне и войната ще свърши.
Моята надежда е да сте прав.
Не смятам, че е въпрос на надежда. Просто е въпрос на време.
Моята спирка. До скоро. Надявам се да не е много скоро.
Хайде, хлапе. Те имат важна работа.
И ти ли мислиш за същото?
- Да, че асансьорът е много бавен.
Колко време се презарежда ''Неб''?
- 24 до 30 часа.
Някои хора цял живот не чуват такава добра новина.
Нео, синът ми Джейкъб е на борда на ''Нозис''.
Моля те, опази го.
- Ще се опитам.
Дъщеря ми е на ''Икар''.
Не, почакай.
Те имат нужда от теб.
- А аз - от теб.
Знам. Но има време.
Къде е коте...
Чичо Линк!
Огромни сте, вие трябва да ме вдигате!
Готови? Трябва да работим в екип.
Едно, две, три - вдигни!
С какво ги храниш?
Деца, време е да си ходим.
Здравей, Кас.
Радвам се, че се върна.
- Аз също.
Внимавай с нея.
Не се бой за мен, той ще го отнесе.
Марш навън и двамата!
Какво ''ще отнеса''?
Другите кораби се прибират 2-3 пъти повече от ''Небурканезър''.
Зий, мисля, че приключихме темата.
Ще я приключим, щом смениш кораба.
Не мога. Знаеш защо.
Ако Дозер знаеше какво изпитвам, нямаше да те моли за това.
Може би. Но вече е късно. Дал съм обещание, което не мога да наруша.
Не е честно.
- Никой не е казвал, че ще бъде.
Кас дали смята, че е честно аз да съм тук, а Дозер да го няма?
Загубих двама братя на този кораб.
Страх ме е от него.
Страх ме е, че ще ми отнеме и теб.
Няма.
Как може да си сигурен?
Заради Морфей. Заради това, което ми каза - че идва краят,
че скоро всичко ще свърши.
- Морфей е луд.
Несъмнено.
Но Танк и Дозер му вярваха и ти казвам,
че след като видях какво направи Нео на този кораб,
признавам си, аз също започвам да му вярвам.
Внимавай много, Линк.
Моля те, внимавай.
Започна ли?
- Само молитвата на Съветник Хаман.
Тази вечер нека почетем мъжете и жените,
нашите войници и бойци, нашите съпрузи и съпруги,
нашите братя, сестри, деца.
Да си спомним онези, които бяха изгубени,
и да благодарим за тези, които бяха намерени,
за да застанат тук, до нас.
Искам някой друг да довърши молитвата.
Някой, който отдавна не е говорил оттук,
но има да ни каже нещо, което всички трябва да чуем.
Представям ви Морфей.
Зион! Чуй ме!
Това, което мнозина от вас са чули, е вярно.
Машините са събрали армия и дори в този момент,
тази армия настъпва към нашия дом.
Повярвайте ми, предстоят ни трудни времена.
Но за да бъдем подготвени,
трябва да се отърсим от страха си.
Днес заставам тук пред вас без капка страх.
Защо?
Защото вярвам в нещо, в което вие не вярвате? Не!
Стоя тук без страх, защото помня.
Помня, че съм тук не заради пътя, който е пред мен,
а заради пътя, който съм изминал.
Помня, че от сто години се бием срещу тези машини.
Помня, че от сто години те пращат армии, за да ни унищожат,
но след един век война аз помня най-важното:
Ние още сме тук!
Нека сега изпратим послание на тази армия.
Нека разтърсим тази пещера.
Тази вечер
нека разтреперим земя, метал и камък.
Нека ни чуят от червеното земно ядро до мрачното черно небе.
Тази вечер да ги накараме да си спомнят,
че ние сме Зион и не ни е страх!
Аз помня.
Помня, че обичаше да танцуваш.
Помня, че беше доста добър.
Капитан Ниоби, някои неща на този свят
никога не се променят.
А други се променят.
Извинявай.
Липсваше ми.
- Личи си.
Мислех си... Всички са тук.
Ела с мен.
Какво има, Нео?
Какво не е наред?
Можеш да ми кажеш.
Не се бой.
Не мога да те загубя.
Няма да ме загубиш.
Усещаш ли това?
Няма да те пусна.
Лека нощ, Зион.
Сладки сънища.
Добре ли си?
- Ще се оправя.
Не съм виждал такъв агент досега!
Няма значение, важното е това. Ти първи.
О, Господи!
- ''Смит'' е достатъчно.
Благодаря.
- За мен е удоволствие.
Имаш ли нужда от компания?
- Съветник Хаман.
Няма да се натрапвам, ако предпочиташ да си сам.
Не, компанията ще ми дойде добре.
Хубаво. На мен също.
Приятно е тази вечер. Много спокойно.
Изглежда всички спят добре.
Не всички.
Аз не обичам да спя. Рядко спя повече от няколко часа.
Проспах първите 11 години от живота си и сега си наваксвам.
А ти?
Просто не мога да спя.
Това е добър признак.
- За какво?
Че все още си човек.
Ходил ли си в инженерното ниво?
Обичам да се разхождам там. Невероятно е. Искаш ли да видиш?
Никой не слиза тук, освен ако няма проблем.
Такива са хората - не ги е грижа как нещо работи, щом работи.
Тук ми харесва.
Напомня ми, че градът оцелява благодарение на тези машини.
Тези машини ни поддържат живи, докато други искат да ни убият.
Интересно, нали?
Силата да даваш живот... и да го отнемаш.
Ние притежаваме същата сила.
- Да, сигурно, но...
Понякога мисля за всички, още свързани в Матрицата,
но като погледна тези машини,
неволно се замислям, че донякъде и ние сме свързани с тях.
Но ние контролираме тези, не те нас.
Разбира се, как биха могли?
Идеята е абсурдна, но...
те кара да се замислиш какво всъщност е контролът?
Ако поискаме, можем да ги изключим.
Разбира се. Точно така. Ти го каза - това е контролът.
Ако поискаме, можем да ги разглобим.
Но ако го направим, какво ще стане със светлината,
отоплението и въздуха ни.
Нуждаем се от машините и те от нас. Това ли е важната бележка?
Не, нищо подобно.
Старците като мен не си правят труда да отправят бележки.
Затова ли няма млади в Съвета?
Добра бележка.
Защо не ми кажете направо какво мислите?
На този свят има много неща, които не разбирам.
Ето тази машина? Прави нещо, за да рециклира водата ни.
Нямам и представа как работи.
Но знам каква е причината да работи.
Нямам никаква представа как ти правиш нещата, които можеш.
Но вярвам, че и за това си има причина.
Надявам се само да я проумеем, преди да е станало твърде късно.
Балард.
- Той тук ли е?
От Оракула.
Време е.
Морфей каза, че ще стане така.
Не знам. Може предсказанието да е вярно или да не е.
Знам само, че на този кораб му трябва оператор.
И в момента този оператор съм аз.
Знам.
Искам да я сложиш.
- Не вярвам в тия неща.
Но аз вярвам. Тя винаги ми носи късмет.
Може да ми върне и теб.
Сам ще се върна. Обещавам.
Каквото и да стане, ще се върна тук.
Просто я носи с теб. Моля те. Заради мен.
Какво става... Бейн?
Проблем ли има?
- Не, добре съм.
Исках да те хвана, за да ти кажа... ''успех''.
До скоро виждане.
Нео! Точно навреме. При Оракула ли отиваш?
Нямаме време.
- Трябва да му дам нещо.
Подарък от едно сираче. Закле ме да ти я дам, преди да тръгнеш.
Каза, че ти ще разбереш.
Благодаря.
Разрешили сте им излитане?
Точно така.
- Все още ли отговарям за защитата?
Разбира се.
Смятам, че ни трябва всеки кораб, за да оцелеем при атаката.
Разбирам това, Командире.
Защо тогава му разрешихте да излети?
Защото аз смятам, че оцеляването ни не зависи само от броя на корабите.
Внимавай.
Търсите Оракула.
- Кой си ти?
Аз съм Сериф. Мога да ви заведа, но първо трябва да се извиня.
За какво?
- За това.
Добре.
Оракула има много врагове. Трябваше да се уверя.
В какво?
- Че ти си Избрания.
Можеше да попиташ.
Не можеш да опознаеш някого, ако не се биеш с него.
Ела. Тя чака.
Къде отидоха?
Това са задни врати, нали? Програмистки достъп.
Как действа?
- Кодът е в бравите.
Едно завъртане отваря ключалката, а друго - една от тези врати.
Ти програмист ли си?
А какво си?
Аз пазя най-ценното.
Ела де, не хапя.
Ела тук да те погледна.
Господи, виж се само.
Какво превъплъщение. Как се чувстваш?
Зная, че не спиш. Ще стигнем и до това.
Защо не дойдеш да седнеш този път?
Може би ще остана прав.
Е, както искаш.
Искаше ми се да седна.
- Знам.
Да отхвърлим първо очевидното.
Ти не си човек, нали?
- Няма как да бъде по-очевидно.
Ако трябва да гадая, бих казал, че си програма от света на машините.
Както и той.
- Дотук - добре.
Но тогава може да си част от същата система -
друго средство за контрол.
Продължавай.
Тогава най-очевидният въпрос е как мога да ти вярвам?
Бинго.
Трудна дилема, несъмнено.
Проблемът е, че не знаеш дали ти помагам или не.
Значи всичко зависи от теб.
Трябва сам да решиш дали да приемеш
или отхвърлиш моите думи.
Бонбон?
Знаеш дали ще си взема.
- Не съм голям Оракул, ако не знам.
Как тогава да избера, ако вече го знаеш?
Ти не си дошъл тук, за да избираш. Вече си избрал.
Дошъл си да разбереш защо си го избрал.
Мислех, че вече си се досетил.
Ти защо си тук?
- По същата причина.
Обичам бонбони.
- Но защо ни помагаш?
Всички сме тук, за да свършим своята работа.
Аз се интересувам от едно.
Бъдещето. И - повярвай ми - знам, че можем да го достигнем само заедно.
Има ли други програми като теб?
- Не, не като мен, но...
Погледни. Виждаш ли птиците?
Написана е програма, която се грижи за тях.
Програма се грижи за дърветата и вятъра,
за изгрева и залеза.
Наоколо работят хиляди програми.
Онези, които вършат работата, за която са създадени, са невидими.
Не разбираш, че ги има.
Но другите...
За тях чуваш постоянно.
Никога не съм чувал.
- Разбира се, че си.
Всеки път, когато чуеш, че някой видял призрак или ангел.
Всяка история за вампири, върколаци и пришълци
е поява в системата на програма,
правеща нещо, което не бива да прави.
Програми хакерстват програми.
Защо?
- Имат си причини,
но обикновено, когато ги грози изтриване, избират изгнание.
Защо програма ще бъде изтривана?
- Може да не работи добре.
Може да е създадена по-добра. Случва се постоянно.
И когато стане, програмата може да избере: да се скрие тук
или да се върне при Източника.
Главният компютър на машините.
Да.
Там, където трябва да отидеш. Където свършва пътят на Избрания.
Виждал си това в своите сънища, нали?
Врата от светлина.
Какво става, щом минеш през вратата?
Виждам Тринити.
И се случва нещо. Нещо лошо.
Тя започва да пропада. И тогава се будя.
Виждаш ли как умира?
- Не.
Вече имаш дарбата да виждаш, Нео.
Ти гледаш на света без граници във времето.
А защо не виждам какво става с нея?
Не виждаме отвъд избора, който не разбираме.
Значи трябва да избера дали Тринити да живее или умре?
Не, ти вече си избрал.
Сега трябва да го разбереш.
Не. Не мога. Няма да го направя.
Трябва.
- Защо?
Защото ти си Избрания.
А ако не мога?
А ако не успея?
Тогава Зион ще падне.
Времето ни изтича.
Слушай внимателно.
Можеш да спасиш Зион, ако стигнеш до Източника, но ти трябва Ключаря.
Той изчезна преди време. Не знаехме къде е досега.
Пленник е на опасна програма, една от най-старите от нас.
Нарича се Меровингий. И няма лесно да го предаде.
Какво иска?
- Какво искат хората с власт?
Още власт.
Бъди там в точния час и ще имаш шанс.
Трябва да вървим.
Изглежда при всяка наша среща ти нося само лоши новини.
Съжалявам за това. Наистина.
Но пък всичко това
превърна и мен във вярваща.
Успех, малкия.
Г-н Андерсън.
Получихте ли пратката ми?
- Да.
Добре.
Смит?
- Не го отчита като агент.
Изненадан сте да ме видите?
- Не.
Значи сте запознат.
- С какво?
С нашата връзка. Не зная точно как се получи,
може би част от вас се е прехвърлила върху мен
или сте се копирали. На този етап е без значение.
Важното е, че за станалото си има причина.
И каква е тя?
Аз ви убих, г-н Андерсън. Гледах как умирате.
С известно задоволство, бих добавил. И тогава стана нещо,
което знаех, че е невъзможно, но въпреки това се случи.
Вие унищожихте мен, г-н Андерсън.
Знаех какви са правилата,
разбирах какво трябва да правя, но не го направих.
Не можех. Бях изкушен да остана,
да не се подчиня.
И сега стоя тук заради вас, г-н Андерсън.
Заради вас вече не съм агент на тази система.
Заради вас се промених. Изключих се.
Нов човек, така да се каже, като вас - очевидно свободен.
Честито.
Благодаря.
Но както добре знаете, външният вид лъже,
което ме връща на причината да сме тук.
Не сме тук, защото сме свободни. Тук сме, защото не сме свободни.
Не бягаме от мотивите си, не отричаме целите си,
защото, както знаем, без цел ние не можем да съществуваме.
Целта ни е създала.
Целта ни обединява.
- Целта ни мотивира.
Тя ни води.
- Тя ни тласка.
Целта ни определя.
Целта ни свързва.
Тук сме заради вас, г-н Андерсън.
Тук сме, за да ви отнемем онова, което искахте да ни отнемете.
Целта.
Какво му става?
- Не знам.
Да, това е. Скоро ще свърши.
Ти?
- Да, аз.
Аз, аз, аз.
И аз.
Още.
Неизбежно е.
Изчезвай от там!
Добре ли си?
Беше Смит.
- Да.
Има повече от един?
- Много повече.
Как е възможно?
- Не зная.
Намерил е начин да се копира.
- Това ли правеше с теб?
Не знам какво правеше, но знам какво почувствах.
Все едно бяхме пак в онзи коридор.
Все едно, че умирах.
Машините копаят, за да избегнат защитата.
Смятам, че ще пресекат определени канали, за да ги контролират.
Тези точки на пресичане са важни.
Смятам, че са уязвими за контраатака.
Въпреки, че някои твърдят,
че тази атака е като много други през годините,
искам Съвета да прозре истината:
това е най-голямата заплаха, която сме срещали
и ако не действаме разумно, няма да оцелеем.
Съветът е наясно със сериозността на тази атака.
Имате разрешение да подготвите защитата ни както смятате за добре.
Благодаря, г-н Съветник.
- И все пак...
Има ли някаква вест от ''Небурканезър''?
Никаква, г-н Съветник.
Тогава изпратете кораб да установи съдбата на Избрания.
Невъзможно, защитата ни няма да понесе загубата на още един кораб.
Ще понесе, щом се налага.
Един кораб ще ги търси дни наред.
- Изпратете два.
Това е лудост.
- Внимавайте, Командире.
Простете разочарованието ми,
но ми се иска да разбера мотивите на Съвета.
За да сътрудничите, не се изисква да разбирате.
Ако искате да наредя на двама от капитаните си...
Няма нужда, те са тук, могат да решат сами.
Съветът търси двама доброволци, които да помогнат на ''Небурканезър''.
Има ли сред вас двама, които ще се отзоват?
Капитан Сорен от ''Вигилант'' се отзовава.
Разбирате ситуацията, кап. Сорен?
- Напълно.
Благодаря, капитане.
Има ли друг?
Капитане, трябва да отидем.
- Ти си се побъркал.
Затвори си човката, Бейн, да не я отрежа.
Няма ли друг?
Трудно е да рискуваш живота си, особено, ако не разбираш защо.
Капитан Ниоби от ''Логос'' се отзовава.
Благодаря, кап. Ниоби. Командир Лок, изпълнявайте.
Съветът се разпуска.
Какво правиш?
- Каквото мога.
Защо?
Защото някои неща не се променят, Джейсън, а други се променят.
Какво виждаш?
- Странно, кодът е някак различен.
Закодиран?
- Може би.
Добре или зле за нас?
Изглежда всеки етаж е миниран с експлозиви.
Зле за нас.
Започваме.
Тук сме да говорим с Меровингий.
Разбира се. Той ви очаква. Последвайте ме.
Ето го най-накрая.
Лично Избраният Нео.
Нали?
И легендарният Морфей.
И Тринити, разбира се.
Толкова съм слушал, каква чест. Седнете. Това е жена ми Персефона.
Храна? Питие?
Да, това е илюзия, както повечето неща тук,
целяща реализъм на имитацията.
Не, благодаря.
- Разбира се, кой има време!
Но пък ако не си отделяме време, как ще имаме време?
Великолепно, обичам френско вино.
Както и френския език. Изпробвал съм всички езици.
Френският ми е любим. Фантастичен е, особено за псуване.
Като да си избършеш задника с коприна. Обожавам го.
Знаете защо сме тук.
Аз съм трафикант на информация. Зная всичко, което мога.
Въпросът е дали вие знаете защо сте тук?
Търсим Ключаря.
Да, вярно е. Ключаря, разбира се.
Но това не е причината ''защо'' сте тук.
Ключарят сам по себе си е средство, а не решение.
А като търсите него, търсите средства да постигнете... какво?
Знаете отговора.
- А вие?
Само си мислите, но не го знаете.
Тук сте, защото са ви изпратили.
Казали са ви да дойдете и сте се подчинили.
Но така е с всичко.
Има само една константа на света.
Тя е единствената истина.
Причинността.
Действие - противодействие. Причина и следствие.
Всичко започва от избора.
- Не - грешка.
Изборът е илюзия, създадена между имащите власт и нямащите власт.
Погледнете тази жена.
Господи, погледнете я.
Влияе върху всички наоколо -
толкова очевидно, буржоазно, отегчително.
Но почакайте. Наблюдавайте. Аз й изпратих десерт.
Много специален десерт.
Писан лично от мен.
Започва толкова просто -
всеки програмен ред създава нов ефект, точно като...
... поезия.
Отначало...
... изчервяване, загряване, сърцето тупти.
Виждаш го, нали, Нео?
Тя не разбира. ''Защо?''
''От виното ли е?''
Какво тогава? Каква е причината?
И скоро вече няма значение.
Скоро ''защо'' и причината ги няма,
а важно е единствено самото усещане.
Така е устроена вселената.
Борим се срещу нея, отричаме я, но това е преструвка, лъжа.
Под уравновесения ни облик
истината е, че ние сме напълно...
... извън контрол.
Причинността - от нея няма спасение. Вечно й робуваме.
Надежда и примирение има само,
ако разберем ''защо''. ''Защо'' отличава нас от тях.
Вас от мен.
''Защо'' е изворът на вашата сила. Без него сте безсилни.
А вие идвате при мен без ''защо'', безсилни.
Поредната брънка във веригата.
Но няма страшно, след като видях как добре следвате заповеди,
ще ви кажа какво да правите сега.
Тичкайте обратно и предайте на врачката,