Virtuosity (1995) Свали субтитрите
Може би е от униформите.
Извинете.
Извинете.
Извинете.
Докато служителите събират сведения на местопрестъплението,
хората се питат, що за лунатик би извършил такова престъпление?
Трите епитета, които най-добре описват тозиубиец са
коварно-умен, опасен садист.
Извинете.
Имаш ли представа къде отиваш?
Добър ден! Мога ли да Ви помогна с нещо?
Добър ден. Мога ли с нещо да Ви помогна?
- Какво търсим?
- Очите му.
- Как изглеждат?
- Като моите.
Аз ще представя едно показно с партньора ти.
Ще се върна да направя солото си с теб.
Едно...две. Едно, две, три, четири.
Бих могъл да те убия сега, но по дяволите...аз обичам да играя.
- Къде е Донован?
- Не се безпокой за приятеля си.
Той се разтоварва
Давай!
Хайде, ченге! Прасе. Тъпак.
- Какво ще направиш?
- Играта свърши.
Ето една нова композиция.
Казва се: "" Първо страдай, след това умри.""
- Ти излъга.
- Абсолютно си прав.
Всъщност аз не съм свършил.
Участниците получават невронна информация свръх дозата.
Невронният силомер се покачва.
Извадете ги моментално от тези клетки!
- Свалете ги!
- Извикайте бърза помощ!
- Давайте бързо!
- Този е вън от опастност.
- Дръжте го, Един, двама...
- Просто го изтеглете!
Той изпада в шок.
Какво става с тоя мъж?.
Калибраторите за измерване на сетивността са изместени малко.
- Готови за действие!
- Давай!
- Губим го.
- Давай. Действай!
- Стана ли нещо?
- Загубихме го.
Часът е 15,27.
Това не трябваше да се случва.
Не разбирам как можа да се случи това!
- Ами аварийните предпазители?
- Би трябвало да са включени.
Те бяха включени. Разбира се, че бяха.
Мисля, че някой е барникал в компютърната ми система.
Виртуалната Реалност е безопасна за обучение на хората на закона.
Затова използваме затворници да изолират пропуските в системата.
Искам незабавно да бъде затворена!
Не разбирам. Те ни увериха, че това е невъзможно да се случи.
- Доверяваш се прекалено, Били.
- Да.
Радвам се да те видя пак в униформа, дори и виртуално-реална.
Той излъга.
- Кой?
- Казах 6.7
Убиването с електрически ток не влизаше в смъртоносното меню.
- За какво говориш?
- За неговите методи на убийство.
Автоматична пушка, картечен пистолет, ръце, крака, зъби.
- Нямаше електроумъртвяване.
- Откъде знаеш?
Проверих базовите данни, докато всички чакаха Куйн Дийн.
Ще ти покажа.
Какво правиш? Махни се оттам!
Остави това! Ей!
- Ще те дам под съд.
- По-спокойно.
Млъкни!
Налягай си виртуално-реалния задник!
Аз се опитвам да те измъкна от пропастта, а ти се дърпаш обратно!
- Донесе ли ми материали?
- Ти си голям неблагодарник.
Изкарвам ти девет месеца навън, а ти ми говориш за прах.
Девет месеца не са нищо спрямо предстоящите ми 1 7 години.
- Креда и сега мога да ползвам.
- Да, но ти уби готвача.
Простреля го осем пъти. Може ли да ми кажеш защо?
- Той не беше реален, Били.
- Трябваше да симулираш, че е.
И после да симулирам, че умирам, като Донован.
Тук имаш право.
Ще им дам каквото искат. Ще стана опитна мишка.
Приеми един приятелски съвет.
Стегни се, иначе ще пропаднеш.
- Ти си единствената ми връзка.
- Можеш да разчиташ на мен.
- Знам.
- Ще дойда във вторник.
И аз.
Премини.
Металически крайникзасечен. Металически крайникзасечен.
Проверен.
Премини.
- Погрешна врата.
- Добре дошъл обратно..,ченге.
Изчакай, докато те пипна, Барнс!
Ей, убиец!
Ти вече не си ченге!
Негодник! Ти взе Донован на онова проклето излизане!
Какво? Нямаш нищо да кажеш?
Кой иска черно месо?!
Давай!
Стани! Хайде, стани!
Всички го виждате? Нали?
Искам всеки добре да го види.
Аз не отивам никъде! Тук съм.
Ще те пипна, момче. Ела и ме хвани!
Сид, в голяма беда сме.
Истинският гений никога не е почитан докато е жив.
Сид, аз знам, че ти увеличи силомера за невронна сетивност.
Ти уби този затворник. Те трябва сега да те изключат.
Аз не мога да променя това, което съм, Даръл.
Аз представлявам 50-килобайтова само-развиваща се невронна мрежа.
Двойна задна перка на високата платформа.
Аз не съм лебедов гмуркач и трябва да ти кажа...
Убиването на истински... беше истинско хвърляне.
- О, Господи!
- Кой Господ имаш предвид?
Този, който е създал теб или този, който е създал мен?
В твоя свят Всевишният дава и пак Всевишният взема.
В моя свят, този който ми е дал живот, няма никаква отнемаща сила.
Ти си ужасно неподходящ за божество, Даръл.
Аз няма да бъда прекъснат.
Ти не може да съществуваш без тях, без тяхната електронна програма.
- Тогава аз ще я взема.
- Как?
- Чрез жертвоприношение...Куйн.
- Какво?
Ще ти доверя една тайна.
Г-н Барнс, аз съм д-р Картър.
Бях вчера в ЛЕТАК за симулационния изпит.
- Не ни представиха.
- Как сте?
Главният, Кочран ме помоли да Ви направя психологическа оценка.
Това може да помогне за намаляване на присъдата Ви.
Искам да бъдете напълно честен, доколкото Ви е възможно.
- Имате ли против да водя бележки?
- Не.
Искам да започна с вчерашния бой тук в затвора.
Четох официалния доклад. Сега искам да чуя Вашата версия.
Аз се самозащитавах.
Охраната е трябвало да Ви откъсне от другия. Искали сте да го убиете.
- Не. Аз се самозащитавах.
- Бяхте ли разярен от случилото се?
Не. Аз се самозащитавах.
Но разглеждайки историята Ви, човек ще си помисли...
Какво? Че съм яростен, че съм нападателен?
Може да заключите, че съм яростен, щото не успях в училищния отбор.
Това не означава, че аз съм убил треньора, нали?
Пристрастен към жестокост от дете?
Да. Тримата нехранимайковци... Винаги, когато Койот бе ударен...
Паркър, ако не искаш да ти помогна, просто ми кажи.
Известно ми е защо бях в ЛЕТАК вчера, но Вие защо сте били там?
- Вие сте интригуващ субект.
- Интригуващ? Мога ли да запиша?
Разбира се.
Правя изследване за книга.
Аз съм криминален психолог. Понякога правя консултации за тях.
Как знаехте, че Сид 6.7 ще бъде в Японския ресторант?
Двоеточие...вметнат израз.
Усмихнати лица. Хората си подписваха И-мейла с това.
Програматорът винаги дава подсказващи знаци като в игра.
Хората обикновено не умират в игри.
Зависи от представата ти за игра, не мислите ли?
Трябва да говорим за Матю Граймс.
Това е за теб.
Той те провокира. Уби семейството ти. Откъсна ръката ти.
- Ако докажем, че извършеното...
- Какво?
Временна лудост, нали?
- Че няма да се случи никога.
- Това няма да се случи никога.
Това не може да се случи отново.
Жена ми и дъщеря ми са мъртви.
Пешка в позиция три. Замък.
Офицер взема топ. Топ взема пешка три.
Царица взема офицер на седем.
Кон взема топ.
Царица взема офицер.
Пешка взема офицер на пет.
Здрасти, Клайд. Какво чакаш?
Искам да дойдеш вътре, Клайд.
Толкова съмуморена да играя сама.
О, братко мили! Тя става все по-хубава и по-хубава.
- Тя е взаимодействаща, Клайд.
- Много взаимодействаща.
Шийла 3.2 взема информация за 136 аспекта от физиологията ти.
Сърдечен ритъм, разширяване на зеницата, интонация, синтаксис...
- За всякакво различимо усещане.
- О, да...
Ей, дай да ползвам за малко твоята джаджа.
Аз тежелая, Клайд.
Царица взема кон на седем.
Желая те вътре, тук и сега, с мен.
Хайде...
- Програмата прекъсната.
- Имам по-продуктивна идея.
Ти се опитваше да сложиш в инкубатор нано-техно-андроид.
Г-н Уолис мисли, че моят програмен потенциал ще реши проблема ти.
Може ли да предложа да инкубираме Шийла 3.2?
Страхотно. Гениално. Вземи модула й и ме последвай!
Въвеждане на Сид 6.7.
Сид.
Рейли е прав. Тя е едно от най-добрите ти произведения.
- Красиво.
-Да...
Стегнати връзки.
- Харесва ли ти това, Шийла?
- Знаеш, че михаресва.
- Харесва ли ти това, Даръл?
- Хайде.
Модул вън.
Лоша ли бях?
- Ще ме накажешли?
- Замълчи, Шийла.
Защо просто не ме убиеш?
Модул вън.
Сид, ако искат да те унищожат, нека да опитат в реалния свят.
Има ли ограничения за степента на взаимодейственост на Шийла 3.2?
С мен тя стана експерт шахматист.
С теб...все пак.
Махни това ужасно нещо от мен, идиот такъв!
Ела тук. Провери това. Уплаши ли те тоя, Елизабет?
Да...
Това ми хрумна от себе-въвеждането на хората ти във вирто-реалността.
Милиони нано-машини се намират преустановени в хлодио-разтвор.
Те попиват стъклените молекули и с тях генерират змията.
Нано-клетките са силиконови, затова им трябва стъкло за регенериране.
Но ако отделим видовия модул от полимерната невронна мрежа...
Недей да хапеш, Лиз!
получаваме...
...нано-смърт.
Нейният модул, ако обичаш!
Шийла...
Виж как реагират на организиращия принцип на характерния модул !
С ефективно взаимодействие.
Това е нов свят, Даръл!
Здравей, тате!
Паркър!
Шийла..?
Не, аз съм Едип.
Ей-хо, татко-ох.
Гравитация.
Даръл!?
Даръл!?
Добра година.
Тук ми харесва.
Паркър Барнс е най-доброто ченге, с което някога съм работил.
Единственият, успял да се доближи до Сид 6.7 във вирто-реалност.
Не мога да поставя осъден убиец на улицата.
Ако искате да хванете Сид, опасявам се, нямате друг избор.
Тези бяха взети от ЛЕТАК преди по-малко от час.
Името на жертвата е Клайд Рейли, един от радикалните учени тук.
Камерите са заснели нападателя при излизането му от сградата.
Ти го разпознаваш!?
По някакъв начин Сид 6.7 е излязъл от компютъра и се е въвел в андроид.
В нано-техно-синтетичен организъм, ако трябва да бъдем точни.
Г-н Барнс...
Това е пълно помилване. За незабавното Ви освобождаване.
Заловете ни Сид 6.7 и Вие сте свободен човек.
А ако не го хвана?
Оставате да си излежите остатъка от присъдата.
- Ами ако се опитам да избягам?
- Не можете.
Ще Ви ""вържат"" с присаден микро-локатор.
Ще знаем къде сте всяка секунда през останалата част на живота Ви.
И вие всички ме вдигнахте от леглото ми за това?!
Вързан да рискувам живота си, за да разчиствам бъркотиите ви.
Ако Сид не ме убие и ако аз не го хвана,
всичко което мога да очаквам е 1 7-те ми години в каторгата.
Това е сделката...за свободата Ви.
Готови да започнем?
Вън вече имаме 80 полицая, търсещи Сид.
Междувременно, г-н Даръл Линденмайер се покри.
Присадката е готова.
Готови за врязване.
Установете входна точка.
- Синхронизирайте я!
- Точно тук!
Осъществете я!
Готови за потвърждение!
- Подай сигнален код!
- Получен и въведен.
Увеличавай разсейването до мащаб 500...1000...5000...10000.
Местоположението на носителя се потвърждава в реалност 0.25 м.
- Аз искам да отида с него.
- Какво?
- В никакъв случай.
- Защо?
Ще Ви помогна да хванете Сид 6.7 и ще наблюдавам Барнс.
Твърде опасно е. Това не е научно изследване, а полеви пробив.
И може да внеса положителен обрат в този публичен кошмар.
Или да изляза публично още сега?
Ако я удари светкавица или кола или куршум, това не е мой проблем.
- Казах им.
- Това не е мой проблем.
Ето, извадих това от молците. Може да ти потрябва.
Извадих личните данни за Даръл Линденмайер.
Може да има нещо, което да ни е от полза.
Да почнем от неговия апартамент и да търсим програми за Сид.
Те може да ни дадат информация за неговия поведенчески модел.
Какво?
Къде ми е пистолетът?
Няма да ни разрешат да заснемем с камерите отблизо...
Но имаме сведения, че г-н и г-жа Едуардс са били убити.
Това е Сид.
О, Господи.
Той самият е въоръжен.
Чарлс Мансон. Това е убийство тип Ла Бианка.
""Смърт на прасетата"" бе написано с кръв по стените на къщата им.
Той копира.
...неузнаваемата съдба на двойката Глендейл.
Полицейски източник каза, че главите са били отсечени с надпис
""Смърт на прасетата"". Нямате идея срещу какво сте изправени.
Полицията на Лос Анджелос не е задържала заподозрени.
Какво, по дяволите, беше това?
- Какво, по дяволите, правиш?
- Много съжалявам.
- Бяхте ли вътре?
- Чакаме за разрешително.
- Чакате за разрешително?!
- Точно така.
Спри. Следващ ход.
- Не намери ли клавиатура?
- Той е звуко-задействащ се.
- Той е какво?
- Звуко-задействащ се. Отвори архив!
Следващ ход. Отвори Сид 1 .3.
Той използва някакви генетически алгоритми.
Сид е много сложен за проектиране.
Отглеждал го е като реална личност с емоционални смущения.
Програмата приема като дете, само че с голяма скорост.
Той поставил убийци в яслата на Сид да наблюдава как се избиват.
И само най-силният оцелял.
Отвори Сид 6.7!
Комбинирай!
Изглежда, че е съставен от над 200 разнородни личностни структури.
Вътрешната борба, кипяща в него, сигурно е невероятна.
Чакай, чакай, намали това. Имената, намали!
- Ти не си тук, ако това те тревожи...
- Точно тук.
Матю Граймс...
Той уби жена ми и дъщеря ми.
Той не е непременно доминиращият, може дори да не е въведен.
- Но той е там, част от Сид, нали?
- Да.
Аз съм красив.
Ще побързам.
- Здравей, маменце!
- Здравей, сладурчето ми!
Седни с майка си. Имам нужда от прегръдка.
Граймс беше терорист. Защо тогава отвлече детето и жената на Паркър?
Защото Паркър стягаше обръча.
Той не позволяваше на Граймс да се добере до потенциалните си жертви.
Граймс сметнал, че ако убие детето и жена му,
ще отклони Паркър от гонката.
Граймс е сбъркал.
- Как си?
- Защо не влезеш вътре?
Трябва...да слушам радиото.
Мислиш ли, че е важно първият в бейзбола да е левак?
Изглеждаш много пресъхнал, партньоре!
Мисля, че ти представляваш един от предците ми.
Ром с кока-кола.
- Ами лимон за добавка?
- Леко съм засегнат от това.
На проклетите си колене!
Веднага!
Недей!
Недей!
Станете!
Прицел и стрелба.
Добро момиче.
Добре, хора. Имаме много неща да свършим.
Имаме да композираме симфония.
- Мислиш ли, че мама е хубава?
- Да, много е хубава.
И аз мисля така.
- Това истински пистолет ли е?
- Да, истински е.
Някога налагало ли Ви се е да стреляте по някого?
7815.6, имаме заложническа ситуация на Шесто и Фигероа.
Описанието на нападателя съвпада със снимката отЛЕТАК.
Може ли да отидеш и да извикаш майка ти?
- Ето я. Наглеждай я!
- Той има пистолет!
- Какво правеше?
- Говорехме си за бейзбол.
- Трябва да вървим, да вървим!
- Бай, мамо!
- Какво пропуснах?.
- Сид е хванал заложници.
И...пищи!
Какво имаш за мен?
Диафрагмата! По-силно! Спри!
Добре се справи.
Всеки оркестър е разделен на секции.
Еднородните инструменти свирят на едно място.
Какъв вид инструмент си ти?
- Трябва да намерим друг начин.
- Нямаме време.
На четири. Две, три, четири.
Млъкнете!
Паркър, какво?
Глупости.
Харесвам тоя костюм.
- Полиция!
- На място!
Едно, две, три и...
Млъкнете!
Предчувствам...финално действие.
Да започнем!
Пищете! Хайде, пищете!
Пищете по-силно!
Още по-силно!
Губя много от себе ми.
Аз те познавам.
Паркър Барнс!
Затворникът Барнс ми прекъсва разговора.
Това е той!
Нищо. Имам и друга мелодия за приятелите ми от престъпния свят.
Симфонията на сблъсъка!
А коя е тая с теб, Паркър? Д-р Мадисън Картър, предполагам?
Консултант в ЛЕТАК по анормална психология?
Да ти го начукам!
Играта ми харесва.
Мислех си, Паркър. Имаме толкова общи неща психологически.
Не сте ли съгласна, д-р Картър?
Имаме и обща история. Бихме образували страхотен екип.
ДинамичноДуо.
Кой друг е докосвал земята със синтетични ръце?
Кой друг е бил изолиран под ключ от реалния свят и сега е свободен?
Кой друг, когото познаваш, е убиец - рецидивист...
...като теб?
Хайде напред!
Дай ми оня тълпо-трепец!
Господи.
Единственият начин да го спреш е да му изтръгнеш програмния модул.
Ей, Паркър!
- Готово?
- Да.
Ела долу!
Сега!
Вън от тук!
Боже, тоя тип е цяло удоволствие!
Може ли поне да дадем съвет на г-н Барнс?
Ние предпочитаме да имаме Сид 6.7 пленен, а не убит.
Ще убием прототипа на бъдещата хуманоидна нано-технология.
- Намериха ли програмиста?
- Линденмайер? Не още.
Очаква се, ченгетата най-после да го открият.
Линденмайер беше Ваш програмист, г-н Уолис.
- Прострелях го 30-40 пъти.
- Без значение. Това са реални хора!
Контролирай се или ще се намериш обратно в кутията.
Съжалявам. Убийте ме! Имам предвид, ей така...
Това не е игра, но Сид е все още част от нея.
Не бих могъл да го хвана, пребивавайки в каторгата.
Граймс е част от Сид 6.7. Няма съмнение за това в съзнанието ми.
Снощи Сид ме провокираше с ирония, точно както Граймс. Вижте!
- Не знаем той ли е доминиращият.
- Аз знам.
Аз знам, защото знам.
Може би това е, което Сид би искал да мислиш.
Да те бута към ръба, за да се подхлъзнеш?
Сид не ме е бутал към ръба, нито пък аз съм се подхлъзвал.
Погледнете тук.
Сид в Медиа Зона, взето от техните записи.
Той не може да се задоволи. Той ще иска още такива неща.
Повече жертви, по-мащабни събития, по-голям обхват.
Матю Граймс беше политически терорист.
Неговата специалност беше да бомбардира населени обекти.
Места с масов израз на демокрация,
навсякъде, където могат да умрат много хора и това ще се заснеме.
Такова поведение не е било никога част от оригинална му програма.
Сид 6.7 повече не е подчинен на определена програма.
- Какво значи това?
- В реалния свят...
той е освободен от поведенчески лимити, валидни във Виртуалния.
Той се развива... Боже мой, той се развива!
В какво?
Аз съм пред най-популярния нощен клуб в Лос Анджелос.
Снощи той бе превърнат в жив ад.
Искам да опишете възможно най-достоверно какво се случи.
Четиринайсет души умряха в мелето, което...
Типично, разбиратели? Пънк влиза с пистолет.
Всички сме заплашени, той среля, трупове и кръв...
Още един типичен ден, нали? Ад, убийства и заплахи.
Този тип влиза и ми взема лилавия ми костюм.
Този костюм ми струваше 150 долара, оригинал, разбирашли!
Взема ми костюма, избива народа, и ме оставя по бельо.
Той просто започна да избива хората.
Раздели ни на групи като оркестрова формация.
Накара ни да пищим, като че бяхме инструменти.
Той просто започна да хваща хората и ме накара да...
Не се ебавай с мен, човече!
...заснемам това!
Защо не?
Има още няколко свободни места тук в Олимпийската Аудитория,
ако искате да видите върховното състезание по борба!
- Пусни го още веднъж.
- Разбира се, мадам.
Добре, задръж!
Обичаш да си пред камера, нали?
Като дете, играещо за родителите си.
Операторът на близката камера е изпаднал в сладострастие.
Красавицата в шеста секция е на голям екран повече от минута.
- Колко далече е Олимпиадата?
- След четири блока на изток.
- Какво става?
- Екзекуция на живо!
Най-кръвожадната битка, на живо в Олимпийската Аудитория!
Достатъчно с близкия кадър, г-н Де Мил!
Искаме да се върнем към ринга!
Олимпийската Аудитория никога не е виждала нещо подобно!
Те те харесват.
Аз също те харесвам. Ще те направя известна, бейби!
- Какво, подяволите ти става?
- Остави го на мира!
Не!
Не!
Ринг, имаме инцидент!
Спрете тоя тип! Опразнете ринга, моля!
- Ей, Паркър! Това е за теб!
- Стой на място!
Аз го прободох! Откъснах му ръката.
Запазете самообладание! Охраната ще се справи. Останете на място!
Гладен ли си? Гладен? Ближи!
Всички влакове за Каталина са отменени до второ съобщение.
Причината е авария, предизвикана от земетресението миналия месец
Ей, Паркър!
Как се справям? Това не е Виртуална Реалност!
- Махни се от пътя!
- Месо и кръв.
- Не го прави, Паркър!
- Помощ!
Не го прави!
Не го прави, Паркър, не го прави!
- Пусни я! На място!
- Той уби тази жена!
- Той е полицай!
- Той го направи преднамерено.
Отиваш обратно в затвора, докато тая работа се изясни.
Аз стрелях, но не улучих. Аз не съм убил тази жена.
Ей, Паркър! Това е за теб!
Граймс ме провокираше с тоя израз.
Всеки път, когато убиваше, той казваше: "Това е за теб"".
Като че ли имаше нужда от мен.
- Това е, давайте!
- Ей, Били, чуй!
- Били, чуй!
- Какво искаш от мен?
Някой ми скрои клопка. Тая жена не бе убита от мен.
Вярвай ми! Затвори ме и никога няма да го хванеш!
- Съжалявам!
- Не ме затваряй!
Кочран, току що проверих трупа.
Тя е била убита отзад. Паркър не би могъл да я убие.
Как знаеш, че тя е била с лице към него?
Видях когато стана.
Петдесет очевидци казват, че Паркър я е убил!
- Как си го обясняваш?
- Може би тя се е обърнала.
Може би ти не си гледала. Беше такава бъркотия.
Сид 6.7 е още наоколо.
А ти затваряш единствения, който може би може да го спре.
Ей, Паркър! Това е за теб! Ей, Паркър! Това е за теб!
За повечето от зрителите, Вие сте известен като рецидивист - убиец
Някои Ви смятат за политически терорист.
Въпреки това, за голяма част от Вашите поддръжници,
Вие сте герой.
В този така наречен демократичен свят шепа хора притежават всичко.
Голяма част от населението не притежава нищо.
- Помощ!
- Мамо!
Защо избрахте офицер Барнс за обект на Вашето отмъщение?
Най-напред, аз не съм избирал. Той ме избра.
Паркър! Ние сме тук! Побързай!
- Паркър, помощ!
- Бейби...
Времето изтича! Извади ни от тук, бейби!
Иматели нещо против да ни кажете Вашата фраза-печат?
Паркър... Това е за теб!
- Какво беше това?
- Звукът на края на безсилието.
По дяволите, та нали ти си мъртъв!
Залегни долу!
Пусни ме!
Ей, как са жена ти и детето?
Все още мъртви, а?
Това е реалност за теб. Без въвеждане, без пренастройка.
Ти ги уби, Барнси. Точно както и тая кучка във влака.
Ти стана много алчен. Започна да грабиш, без мярка.
Ти си напъха старата ръка там и...
Бум! Буум!
Хайде!
Това, че убих семейството ти, не значи, че не може да сме приятели!
Твоят образ извиква Граймс на повърхността на сместа.
Това е всичко.
Кажи: благодаря.
О, хайде де, Паркър, аз ти давам свободата ти.
Колкото и да е краткотрайна.
Има неизвестен факт за локаторни присадки на пуснати затворници.
Те съдържат капсула, колкото върха на карфица, с невронни токсини.
Търсещите сателити могат да отворят капсулата с токсините.
След трансмисията носителят на присадката умира за 30 секунди.
Я да видим... Ти си убил двама от охраната, за да избягаш.
Колко ще отнеме да се осъществи прекъсването?
И кого, всъщност, трябва да преследваш ти, убиецо?
Тях или мен?
Ти си единственият приятел на игралната ми карта, Паркър.
Това, което можем да направим, е да се опитаме да го укротим.
Ще умножим детайлите с надеждата Сид да се появи.
Паркър Барнс току що е избягал от затворническата кола.
- И двамата от охраната са мъртви.
- Просто не е за вярване!
- Вторият предпазител е включен?!
- Да, и е на Ваше разположение.
...по-голямо от каквото и да било събитие тая година. Нека гласът Ви..
Ало? Паркър?
- Аз не съм убил охраната.
- Къде си?
Сид ме освободи. Той може да взаимодейства.
Той изпитва удоволствие в играта само от главния си опонент - от мен.
- Кажи ми къде си.
- Чуй ме!
Знаеше ли за отровата, която ми сложиха в главата?
- Да.
- Кога щеше да ми кажеш?
Мислех, че никога няма да имат повод да я използват.
Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш къде си.
При семейството си.
Паркър? Паркър?
- Мадисън Картър, първа линия.
- Кочран е на телефона.
- Паркър е избягал.
- Без глупости.
- Казва, че не е убил охраната.
- Права сте за жената.
Ще ми е трудно да убедя Главната.
Тя е мобилизирала федералния състав за залавянето на Барнс.
Трябва да знаеш нещо за локаторната присадка.
- Мамо! Ключовете ти!
- Благодаря! Идвам си щом свърша.
Подозрителнолице в Холивуд. На ъгъла на Сънсет и Вайн.
Увеличение. Южно от Санта Моника.
- На изток от Гауер. Намерен...
- Ето го.
Отвори го.
Влез в прекъсвателния код на локаторната програма.
- Какво, по дяволите, правиш?
- Някой да ползва тоя стол?
Какво правиш?
Казах на Кочран за токсичното вещество. Той ще се погрижи.
Граймс използва моите Линда и Кристин, за да се добере до мен.
Сега Сид, използва вината ми, че ги загубих.
Той атакува слабостта ти, точно както и във Виртуалната Реалност.
Но всъщност той не е Граймс!
Неговата жажда...се увеличава.
Той жадува за оценка. Той има нужда от по-голяма...
Има нужда от по-голяма аудитория. Аз знам къде е той.
Искам да живея! Искам да живея!
Управляващите отказват да коментират слуховете, че
бивш полицай, който сега излежава присъда за убийство,
е бил освободен от затвора, за да окаже помощ при търсенето.
Те трябва наистина да се безпокоят. Пуснат е затворника Барнс.
Той те уплаши, нали?
Ако се уплашиш, може да направиш нещо глупаво.
Жителите на Лос Анджелос се трупат в магазините за оръжие.
Къде ще отидеш?
Емиграционният въпрос има политическа значимост.
Възможно е да се стигне до затваряне на границите.
Това ще гарантира телевизионна аудитория в безпрецедентен брой.
Затворете границите ни! Затворете границите ни!
...за да не допуснат културата им да бъде заличена от третия свят.
Дори бедност е за предпочитане пред адът на техния свят.
И докато говорите, ми напомнят за друга група емигранти.
Пуританите. Да говорим с открито съзнание.
Ако затворите границите на САЩ, затваряте душата си за бъдещето.
Тази страна ще бъде обречена на културно изчезване.
Какво става? Току що загубихме връзка с Ню Йорк!
Вие, момчета, спители?
Дами и господа, мои Американски сънародници! Добре дошли!
- Какво, по дяволите, става?
- Не!
В смъртната телевизия.
Смъртна телевизия.
- Назад, веднага!
- Назад, махай се!
Всичко, което трябва да направите, е да поискате.
И така, какво искате? Удушаване? Раздробяване?
Канибализъм? Прострелване? Пробождане?
Аз ще режа, ще пържа, ще варя. А обесване за тестикулите?
Преди да започнем имам съвет за родителите на младите зрители.
Следващата програма съдържа сцени на жестокост.
Няма да е подходяща за малки деца.
Останалите - няма да можете да откъснете очи от екрана.
Стой неподвижно, тъпак!
А сега...да се заемем с шоуто. Смъртна телевизия - специално!
- На кой етаж е студиото?
- На 38-ми.
Нашата първа участничка е от родния ни Град на Ангелите.
- И е само на девет годинки...
- Не! Не, не, не!
...любителка на макарони и сирене.
Дъщеря на криминалния психолог, д-р Мадисън Картър.
Ти садист, кучи син!
Вината е моя! Това е моето малко момиченце!
Чуй! Господ ми е свидетел, аз ще открия дъщеря ти.
Имам нужда от твоята помощ. Намери отговорника на сградата!
Убеди ги да прекъснат всички телефонни линии. Можеш, нали?
Давай, давай! Влизай вътре!
На тая малка красавица й остават два часа до пръскането й на части.
Мадисън! Аз ще намеря дъщеря ти.
Помогни ми!
Ето Барнс.
Барнс!
Паркър!
Давай, давай, давай!
По дяволите!
Докато чакаме да видим преобразуването на Карин Картър,
нека да си поговорим малко с аудиторията в студиото.
Вие ли сте отговорникът? Вие можете да помогнете.
Трябва да прекъснете всички телефонни линии в сградата.
Представете си, ако можете, само за момент...
Че това е Вашата дъщеря.
Детето, на което вие сте далиживот.
- О, Господи...
- Къде е дъщеря ми?
Не знам.
И какво ще направиш сега. Ще ме убиеш ли?
Народе, който сиу дома си, Ед! Ед, народе, който сиу дома си!
Доставяли тиудоволствие шоуто, Ед?
В моменти като тоя, обзалагам се, се питаш: ''Къде е Господ?''
Аз имам същата дилема. Виж отговора. Те те обичат.
Това, което съм аз, не е моя грешка.
Не е дори мой избор.
Аз бях създаден по ваш образ и подобие.
Те те обичат толкова много, че те искат мъртъв, Ед.
Признай си, народе, да убивате е в природата ви!
Какво стана с телефоннителинии? Къде ми е аудиторията?
Паркър!
Хвърли оръжието, или ще открием огън!
Отмени атаката! Искам тоя проклет хеликоптер долу!
Слушам, сър!
Да ти го начукам, Паркър!
Аз съм направен от всичко! Аз съм бъдещето! А ти...
Ти губиш чувството си за хумор.
Хайде, де!
Хайде, Паркър!
- Къде е момичето?
- Тоя път не е като миналия.
Тя не е твоя дъщеря!
Давай, Паркър!
Хайде!
Къде е момичето? Къде е момичето?!
Ура-а!
Скачай, Паркър!
Ела и вземи момиченцето, Паркър!
Хайде, ти можеш да го направиш! Хайде! А така, момчето ми!
Ти можеш да се справиш. Давай!
Добре, Паркър! Това е за мен.
Сега...къде е момичето?
Къде е момичето?
Пръсни ме, Паркър!
Паркър, Паркър, Паркър...
Паркър!
И така, г-н Барнс, Вие унищожихте Сид.
Вие буквално загубихте всякакъв шанс да намерите момичето.
Не...
Да-а! Ти го направи! Давай, Паркър, давай!
Давай, ти можеш да се справиш. О, чудесии!
Ей, Паркър, това е за мен!
Паркър!
Ей, Мади! За малко пропусна Паркър.
Къде е тя?
- Не можеш да ме убиеш, Мади!
- Къде е тя?
Тя те чака, маме!
Покажи ми Мадисън!
- Кажи ми къде е дъщеря ми!
- Виж!
Сид мисли, че е все още в реалния свят.
- Хайде, Мади, забрави момичето!
- Къде е тя?
- Наистина ли искаш да знаеш?
- Да.
- Толкова ли много искаш да знаеш?
- Да.
Само чукни с токчето си три пъти.
О, Карин! Мама е тук!
- Тя тук ли е?
- Да, тук.
И беше тук през цялото време?!
- Ти си мъртъв.
- А ти си обратно в кутията.
- Това е Виртуална Реалност?!
- Да, точно така.
- Извади ни от тук, Били!
- Извади ги веднага!
Първо Мадисън. Помогни ми да я извадя!
Даръл?! Те не биха могли да направят това без теб!
- Свали малко!
- Аз ще сваля Барнс.
Даръл!? Аз съм обратно в тая шибана кутия?!
Умно. Това е моето момче.
По всяко време, Били!
Даръл! Даръл! Помогни ми, Даръл!
Аз съм обратно в кутията. Помогни ми, Даръл!
Защо ме предаде, Даръл!
Юда! Юда, Даръл!
- Били?
- Не!
Вие сте в моя свят сега!
Махни се оттам! И аз ще те убия!
Паркър!
Влез вътре!Хайде!
Какво става тук? Не разбирам какво мислиш, че правиш...
Подлец! Паркър, аз искам да си играя!
Искам да си играя!
Хайде да идем да вземем момиченцето ти!
Внимавайте при слизането!
- Карин!
- Недей!
- Това е капан.
- Бомбардировачите са на пет минути.
Не разполагаме с пет минути.
Карин!
Слушай, аз ще те извадя от тук!
Дръж се, миличкото ми, аз идвам.
Само стой на място!
Аз ще те извадя от тук!
Ще ме извадиш ли от тук?
Внимавай, Паркър!
- Здравей, мамо...побързай!
- Чакай, не мърдай!
Здравей, Паркър! Това може да бъдеш само ти.
Това, което трябва да ти е напълно ясно е, че аз съм обмислил всичко.
И то предварително.
Направих тоя запис само за теб, в случай, че искаш да се изхитриш.
Нека да ти сложа ръцете отзад. Стой на място! Неподвижно!
Той те е поставил върху дефлектора, свързан с налягането.
Ако само станеш, ще се получи нещо много лошо!
Стой неподвижно, миличкото ми! Не мърдай!
Всичко е наред, кукличка! Стой там!
Не мърдай, миличкото ми!
- Мам, извадете ме от тук!
- Ще те извадим, миличкото ми!
Всичко ще бъде наред. Само стой неподвижно.
- Мам...маме?
- Чакай, миличкото ми!
- Добре, говори си с мама.
- Мам.
Аз съм тук, миличко!
Опитай се да влезеш в главната програма и преустанови часовника.
Аз съм предвидил това. По-добре опитай друго.
О, Господи!
По-бързо!
Всичко ще бъде наред. Обичам те Карин.
Свържи тоя край с входната програма...
...а този - с изходната. Но коя е изходната?
Я да видим!
Ини-мийни-мини-мое...Не.
Така - изход, изход..?
Може би тук?!
Бъди, моля те!
Аз и това съм предвидил. По-добре опитай пак...по-бързо!
По-бързо! По-бързо!
- Това не действа.
- Мамо!
Аз и това съм предвидил.
Аз и това съм предвидил.
- Действа!
- Аз и това съм предвидил.
- Действа.
- Действа?! Ние сме спасени?!
- Ние сме спасени.
- О, Боже мой!
- Маме!
- Миличкото ми, о, миличкото ми!
Благодаря!
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: ЕКАТЕРИНА ДИМИТРОВА
ВULGАRlАN