Back To The Future 3 (1990) Свали субтитрите
Док.
- Док!
- Какво?
Успокой се, Док. Аз съм. Марти.
Невъзможно. Изпратих те в бъдещето.
Така е, но се върнах.
Върнах се от бъдещето.
Мили боже!
ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО 3
Деца, какво следва?
- "Добр`утро"!
Мили боже!
Дават "Добр`утро"!
Дата: Неделя, 13 ноември 1955 година, 7:01 часа.
Снощният времеви експеримент явно премина успешно.
Светкавицата удари кулата точно в 22:04 часа,
изпращайки необходимите 1,21 гигавата
в машината на времето, която изчезна в буйна светлина,
оставяйки горяща диря. Предполагам, че Марти и машината
бяха пренесени през времето напред в 1985 година.
След това, не помня нищо.
Даже не помня как съм се прибрал вкъщи.
Може би разряда на енергията и времевото позиционно поле
генерирано от машината са причинили разстройство
в мозъка, довело до временна амнезия.
Сега си спомням, че след като машината изчезна в бъдещето
ми се привидя Марти, казвайки, че се е върнал от бъдещето.
Ей, док.
- Явно е бил остатъчен образ.
Док, успокой се. Аз съм. Марти.
Невъзможно! Изпратих те в бъдещето!
Така е, но се върнах. Не помниш ли?
Припадна и аз те докарах.
Това е невъзможно! Ти не си тук!
Това няма никакъв смисъл! Отказвам да повярвам, че си тук!
Но съм тук, и има смисъл. Върнах се в 1955 г. с теб.
Ти, от 1985 г. чакаше да взема алманаха от Биф!
След като го взех, ти от 1985 г. бе в машината,
удари те мълния и те запрати в 1885 година!
1885 година ли?
Много интересна история, момче от бъдещето,
но има нещо, което звучи безсмислено.
Ако аз от бъдещето съм в миналото, как знаеш за това?
Изпрати ми писмо.
"Скъпи Марти, ако изчисленията ми са верни,
ще получиш това писмо веднага след изчезването на машината.
Първо, нека те уверя, че съм жив и съм добре.
Живея щастливо през последните осем месеца в 1885 година.
Светкавицата, която удари Делориъна,
причини претоварване, което обърка времевите вериги,
активира енергийния кондензатор и ме изпрати в 1885 година.
Претоварването даде накъсо във времевите вериги
и унищожи летателните вериги. Машината няма да лети повече.
Могла е да лети?
Сложиха й въздушна конверсия през 21-ви век.
Невероятно!
Представям се за ковач,
докато се опитвам да оправя повредите във времевите вериги.
За жалост това се оказа невъзможно,
защото годните резервни части ще ги има чак в 1947 год.
Затова пък свикнах да поправям каруци и подковавам коне.
1885 г! Удивително!
Станал съм ковач в Дивия запад.
- Доста тежко.
Заровил съм машината в изоставената мина "Делгадо",
срещу гробището "Бут Хил", както е показано на картата.
Би трябвало да се е запазила докато не я откриете през 1955 г.
Вътре ще намерите инструкции за поправката.
Моето "аз" от 1955 г...
- Това съм аз.
няма да има проблем да я поправи, за да се върнеш в бъдещето.
Като се върнеш в 1985 г., унищожи машината на времето.
- Да я унищожиш ли?
- Дълга история е, Док.
Повтарям, не прави опит да се връщаш за мен.
Добре ми е тук - на чист въздух
и на открито.
Опасявам се, че ненужното пътуване във времето
води само до разместване на континиума пространство-време.
Грижи се за Айнщайн.
Айнщайн ли?
Кучето ти, Док. Айнщайн е името му в 1985 г.
Знам, че ще го приютиш.
Разхождай го два пъти дневно и го храни с консерви.
Това са моите желания. Моля те да ги уважаваш.
И така, Марти, казвам ти сбогом и ти желая на добър път.
Ти беше добър, мил и верен приятел.
И повлия на живота ми.
Ще ценя нашето приятелство, ще си спомням за теб
с топли чувства и ще го пазя в сърцето си.
Твой приятел във времето, Емет Л. Браун.
1 септември, 1885 г.
Не съм знаел, че мога да напиша нещо тъй прочувствено.
Знам, красиво е.
Спокойно, Коперник. Всичко ще се оправи.
Съжалявам. Моя е вината за оставането ти там.
Не трябваше да позволявам на Биф да ме докопа.
Има много други гадни места, освен Дивия запад.
Можех да остана в Средновековието.
Сигурно щяха да ме изгорят на клада, като еретик.
Нека да погледнем картата.
Според нея, машината е скрита в страничен тунел.
Ще се наложи да взривяваме.
Мъртвите събуди с този взрив.
Вземи фотоапарата. Искам да снимаш всичко.
Спомням си когато исках да стигна центъра на Земята.
Четях любимия си автор, Жул Верн.
Седмици подготвях експедицията. Но не стигнах толкова далече.
Разбира се, тогава бях само на 12 години.
Знаеш ли, че книгите на Жул Верн
имаха голямо влияние върху живота ми.
Когато бях на 11, прочетох "20 000 левги под водата".
И тогава разбрах, че ще се посветя на науката.
Я виж това.
Инициалите ми.
Също, като в "Пътуване до центъра на Земята"!
Това значи, че машината се намира зад тази стена.
Погребана е тук преди 70 г., два месеца и 13 дни.
Невероятно!
Както виждаш мълнията е дала накъсо в чипа на времевата верига.
Приложената...
Схемна.
Схемна диаграма ще ти позволи да конструираш резервен чип
с части от 1955 г., като това ще поправи машината изцяло.
Невероятно е как този боклук се оказва такъв голям проблем.
Нищо чудно, че е отказал. Тук пише: "Произведено в Япония".
Какво искаш да кажеш, Док? Качествените неща ги правят в Япония.
Невероятно!
Като дете винаги съм искал да бъда каубой.
А сега, знаейки, че прекарвам бъдещето си в миналото,
ми звучи като хубав начин да изкарам старините си.
Като си помисля, щом съм се озовал в 1885 година,
вероятно ме има в пресата от онова време.
Дали ще мога да се видя в архивите на вестниците.
Не знам.
Винаги си казвал, че не е добре да знаеш много за съдбата си.
Прав си, Марти. Вече знам твърде много.
По-добре да не знам обстоятелствата около собственото си бъдеще.
Коперник. Хайде!
Аз ще го взема.
Коперник!
Хайде, да си вървим!
Какво има, Коперник?
Хайде, да вървим.
Док, ела тук!
Бързо!
Какво има? Изглеждаш сякаш си видял дух.
Близо си, Док.
Мили боже!
Виж тук.
Починал на 7 септември 1885 г. Седмица след писмото ти.
Издигнат във вечна памет от неговата любима Клара.
Коя, по дяволите, е Клара?
- Моля те, не стой там!
- Извинявай.
Трябва да го снимам.
Застрелян от Бюфърд Танън в спор за 80 долара.
Какво бъдеще е това?
Бюфърд Танън е бил всеизвестен стрелец
чийто бурен нрав и склонността да се лигави
му спечелиха прякора "Лудото куче".
Беше бърз с пистолета и се хвалеше, че е убил 12-ма,
без да се броят индианците и китайците.
Аз споменат ли съм в 12-мата?
- Чакай.
Но този факт не е доказан, тъй като няма точни записи,
след като Танън уби един редактор на вестник,
който отпечатал неприятна статия за него през 1884 г.
Ето затова нищо не откриваме.
- Виж.
Уилям Макфлай и семейство. Твои роднини ли са?
Пра-прадядо ми се казваше Уилям. Това е той. Добре изглежда.
Семейство Макфлай има, но няма Браун.
Може да е било грешка. Може гробът да не е твой.
А може да е имало друг Емет Браун през 1885 г.
Имал ли си роднини от това време?
Преселихме се в Хил Вали през 1908 г. Бяхме семейство Фон Браун.
Баща ми промени фамилията ни по време на Първата Световна война.
Виж.
Мили боже, това съм аз!
Значи всичко е истина.
Аз съм се върнал обратно и са ме застреляли.
Това няма да се случи, Док.
Като поправиш времевите вериги и сложиш нови гуми на машината
ще се върна в 1885 г. и ще те взема обратно.
Дрехите стават ли?
Всичко, освен ботушите. Малко ме стягат.
Сигурен ли си, че тия парцали са автентични?
Разбира се. Не си ли гледал уестърни?
Да, гледал съм.
Клинт Истуд никога не е носил такива дрехи.
- Клинт кой?
- А, да. Не си го чувал още.
Трябва да обуеш ботушите.
Не може да носиш тези футуристични джаджи в 1885 г.
Даже и в 1955 година.
- Щом пристигна, ще ги обуя.
- Добре.
Мисля, че сме готови. Налях гориво в резервоара.
Дрехите ти от бъдещето са опаковани.
Ето ти и нови батерии за радиостанцията.
А това, летящото устройство?
- Скейтборд на въздушна възглавница.
- А, добре.
Бая път е оттук до Хил Вали.
Но е най-безопасно.
Не можем да рискуваме и да те изпратим в населено място,
или такова, което не е отбелязано на картите.
Не би искал да се блъснеш в дърво, съществуващо в миналото.
Това е било изцяло открит район,
така че ще имаш достатъчно място за маневриране.
И помни, там където отиваш няма никакви пътища.
Там има малка пещера, където да скриеш машината.
Схемите на новия времеви чип са загрели.
Времевите вериги - включени.
Написал съм писмото на 1 септември, така че ще те изпратим
във 2 септември, Сряда. 2 септември, 1885 г., 8:00 ч.
Застрелват ме на 7-ми, Понеделник. Имаш пет дни да ме издириш.
В писмото пише, че съм ковач, така че трябва да имам магазин.
Само трябва да подкараш машината
срещу екрана, увеличавайки скоростта до 140 км/ч.
Чакай малко.
Ако я подкарам срещу екрана, ще се разбия в индианците.
Марти, не мислиш четириизмерно.
Ще се озовеш в 1885 г. и индианците няма да ги има.
Вярно.
Късмет, и за двама ни. Ще се видим в бъдещето.
- Имаш предвид миналото.
- Именно.
На добър път, Марти.
Готов ли си?
Готов!
Индианци!
Пещерата!
В атака!
По дяволите! Кавалерията!
Резервоара е пробит.
Маги! Донеси малко вода! Тук има пострадал.
Мамо.
Мамо, ти ли си?
- Спокойно.
Спа почти шест часа.
Имах ужасен кошмар.
Сънувах, че съм в уестърн.
Преследваха ме индианци...
...и мечка.
Сега си на сигурно място във фермата на Макфлай.
Фермата на Макфлай ли?
Ти си... Ти си моята...
- Коя си ти?
- Името ми е Маги Макфлай.
Макфлай?
Маги?
Госпожа Макфлай, не забравяй "госпожа"!
А вашето име, господине?
- То е...
Истуд.
Клинт Истуд.
Ударили сте си главата, господин Истуд.
Не е сериозно, но за щастие Шеймъс ви е открил навреме.
Шеймъс.
Съпругът ми.
Извинете ме, но трябва да се погрижа за Уилям.
Уилям.
Спокойно, Уил.
Това ли е Уилям?
- Да.
Уилям Шон Макфлай, първият роден в Америка.
Спокойно, Уил. Това е г-н Клинт Истуд.
Харесва ви.
Маги.
Нося вечерята.
Не искам да се меся в личния живот на някого,
но как точно сте се озовал тук
без кон, ботуши, или шапка?
Е, моят...
кон избяга, а мечката изяде ботушите ми.
А шапката забравих.
Как така сте забравил толкова важно нещо?
- Искате ли малко вода?
- Да.
Ще ви кажа какво ще направя, господин Истуд.
Ще ви помогна да откриете приятеля ви - ковача.
Може да прекарате нощта в обора,
а утре ще ви отведа до влаковата линия.
Следвайте я до града.
Дори ще ви дам шапка.
Чудесно. Благодаря.
Това е сина ми, Уилям.
Да.
Мисля, че обора ще ви е удобна.
Прасетата не са се оплаквали от нея досега.
Шеймъс.
Може ли да поговорим?
- Да.
Ще го подържите ли за минута?
Да не навлечеш проклятие върху къщата, задето го прие.
- Странен млад мъж.
- Да, но имам предчувствие.
Правилно би било да се грижим за него. Това е важното.
Хей, приятел.
Виж, бебето го хареса.
Малкият Бил не се привързва към непознатите.
Като че ли е свързан с нас.
Уил. Значи ти си моят пра-прадядо.
Първият Макфлай, роден в Америка.
И се изпика върху мен.
Я вижте какво полъхна през вратата.
Не знаех, че има цирк в града.
Може да е взел ризата от някой умрял китаец.
Какво да бъде, страннико?
Искам...
вода с лед.
- Вода с лед ли?
Вода?
Ако искаш вода, пийни си от коритото за конете, отвън.
Тук сервираме уиски.
- Извинете ме.
- За какво?
Опитвам се да открия ковача.
Ей, Макфлай!
Казах ти да не идваш...
Ти не си Шеймъс Макфлай.
Приличаш на него, особено по грозната шапка.
Ти да не си му роднина?
- Как ти е името, момче?
- Мар...
Истуд.
Клинт Истуд.
- Що за тъпо име е това?
- Парче боклук.
Момчета, я му вижте белите зъбки.
Такива прави зъби има само в магазина.
Вижте му мокасините. От каква кожа са направени?
Какво пише на тях? "Найк". Да не е индианско?
Барман, търся лъжливия ковач.
- Да си го виждал?
- Не, г-н Танън, не съм.
Танън.
Ти си "Лудото куче" Танън.
"Лудото куче", а? Мразя този прякор.
Мразя го, чуваш ли?
Никой не ми вика "Лудото куче"!
Особено някой наконтен загубеняк, като теб.
Танцувай! Хайде!
Хайде, израстък! Можеш и по-добре!
По дяволите.
- По-добре бягай, катеричке.
- Хванете го!
Имаме си нова съдебна палата. Време е да обесим някой.
Гледай как се люшка.
Да, отдавна не сме бесили някого.
Бълха на гърба на куче уцелвам от 250 метра, Танън,
и се целя в главата ти.
Дължиш ми пари, ковачо.
- И как разбра?
На коня му падна подковата.
Ти го подкова, затова теб виня.
Тъй като не ми плати, бих казал, че сме квит.
Да, ама не! Бях на коня, когато стана и той ме хвърли!
Заради това счупих бутилка добро "Кентъки Ред Ай".
Според мен, ковачо, дължиш 5 долара за уискито
и 75 долара за коня.
Това прави 80 долара.
Ако е паднала подковата, доведи коня и ще го подкова.
Застрелях го.
- Твой проблем, Танън.
- Не. Твой е.
Отсега нататък, се оглеждай, като ходиш.
Защото един ден ще получиш куршум в гърба.
Док!
- Марти, писах ти да не идваш,
а да се върнеш в 1985 година.
- Знам, но трябваше да дойда.
Радвам се да те видя, Марти.
Трябва да махнеш тези дрехи.
- Така облечен, ще те застрелят.
- Или обесят.
Кой идиот те облече?
Ти.
Застрелян от Бюфърд Танън в спор за 80 долара.
Седми септември?
Това е този понеделник!
Иска ми се да му бях платил.
Коя е "любимата му, Клара"? Не познавам никоя с това име.
Не знам, Док.
Мислех, че ти е приятелка.
Започването на такава връзка,
тук, в 1885 година
може да доведе до промени в континиума пространство-време.
Като учен,
не мога да поема риска.
Определено не и след това, което преживяхме.
- Емет! Хей, Емет.
- Хюбърт.
Кмета.
Извини ме, Емет.
Помниш ли миналата седмица, когато поиска
да посрещнеш новия учител на гарата?
Да, определено.
Известиха ни, че пристига утре.
Ето ти инструкциите.
- Благодаря ти за помощта.
- По всяко време, Хюбърт.
Казва се Клара Клейтън.
Е, Док...
сега знаем коя е Клара.
Марти, това е невъзможно.
Мисълта, че ще се влюбя от пръв поглед е романтична глупост.
Няма научно обяснение за тази концепция.
Дори не е наука.
Ако срещнеш подходящата, те удря като светкавица.
Моля те, не говори така.
Така се случи с мен и Дженифър.
Не можахме да откъснем очи един от друг.
Дженифър. Надявам се, че е добре.
Не мога да повярвам, че я оставихме на верандата.
Не се притеснявай. Тя ще е добре.
Като изгори алманаха през `55 г. времето беше възстановено.
Веднъж като се върнем в 1985 година,
само ще трябва да я събудиш.
Завърти оня клапан надясно.
Докрай.
Започваме!
- Чай с лед?
- Не, благодаря.
Това е хладилник.
Смятам, че г-ца Клейтън ще трябва да намери друг транспорт.
Ако не я срещна, няма да има романтично увлечение.
- Ти си докторът.
- Точно така.
Ще вземем Делориъна и ще се върнем в бъдещето.
Резервоарът му бе пробит, когато пристигнах,
така че ще трябва да го закърпим и да намерим бензин.
Изтекъл е бензина?
Да. Не е нещо страшно. Имаме си ядрения реактор.
Той захравно времевите вериги и енергийния кондензатор.
Но двигателят на колата работи с обикновен бензин.
Винаги е работел.
Бензиностанция тук ще има чак през следващия век.
Без бензин няма да вдигнем 140 километра в час.
Какво ще правим тогава?
- Осемдесет и две!
- Няма полза, Марти.
И най-бързия кон в света не надвишава 70 км в час.
Барманът каза, че това е най-силното, което има.
Пробвай с него.
Дай газ!
По дяволите.
Скъса карбуратора. Бая силно уиски.
Ще ми трябва месец, за да го поправя.
Месец ли?
- Ще те застрелят в понеделник!
- Знам!
Исках... Чакай.
Сетих се! Ще я спуснем по хълма.
Няма такова гладко пространство. Освен...
Ама разбира се! Лед!
Ще изчакаме зимата когато езерото замръзне.
Зимата? Какво говориш? Понеделник е след три дена.
Добре, нека да разсъждаваме логично.
Не може да работи без гориво. Не можем да я дърпаме.
Но ако измислим начин
да развием 140 км в час, като я бутаме.
Това е.
- Колко бързо се движи?
- Стигал съм 90 км в час.
Безстрашния Франк Фарго е вдигал до 107 км в час
извън кръстовището на Верде.
А може ли да вдигне 145 км в час?
145? Проклятие. И кой би се разбързал толкова?
Хванах се на един бас.
Теоретически може ли да стане?
Може би, ако сте на права линия, под съответния наклон
и не теглите вагони, и ако загреете пещта достатъчно.
По-горещо дори от Ада.
Може и да успеете.
Кога минава следващия влак?
Понеделник сутрин в 8:00 ч.
Тази отсечка, дълга е 3 мили и води към дефилето "Клейтън".
Нататък линията продължава, но чак в 1985 г.
Ето тук ще бутнем колата с локомотива.
Странно, на картата дефилето "Клейтън" се казва "Шонъс".
Вероятно това е старото му индианско име. Чудесно.
Дългата линия минава над дефилето
и стига чак до жилищния район на Хил Вали.
Така де, но според картата
тук няма мост.
Да зарежем тази идея.
Не можем да чакаме да завършат моста.
Напротив, перфектно е.
Не мислиш четириизмерно.
Знам. Имам проблем с това.
Не схващаш ли? Мостът ще го има в 1985 г.
Безопасно е и е още използваемо.
Само да развием 140 км/ч,
преди да стигнем ръба на дефилето,
моментално ще се пренесем във времето и мостът ще е цял.
Ще имаме релси отдолу и ще пресечем дефилето.
Ами локомотивът?
- Ще бъде зрелищна катастрофа.
Жалко, че няма да ни има, за да я видим.
- Помощ!
- Мили Боже!
Побързайте!
Скачайте!
Благодаря ви, сър. Спасихте...
...животът ми.
Емет Браун, на вашите услуги, г-це...
Клейтън.
Клара Клейтън.
Клара ли?
Какво хубаво име.
Да ви помогна с тези?
Няма да е необходимо. Мога и сама да се справя.
- Вече ми помогнахте за днес.
- Не, няма проблем.
Каза, че е добре, а ние трябва да вървим.
Г-це, успех в преподаването.
Клара.
Ще оправя проблема с наетата каруца.
Не се тревожете за това. Аз се чувствам отговорен.
Много джентълменско от ваша страна, г-н Браун. Емет.
Почти се радвам, че змията уплаши конете.
Иначе, нямаше да се срещнем.
Вероятно е съдба.
Благодаря ви за всичко.
Няма нищо.
Ще се видим пак, нали?
Разбира се, че ще се видим. Имам магазин в града.
Аз съм местния учен, имам предвид ковач.
С каква наука се занимавате?
Астрономия? Химия?
Всъщност, с всичко.
- Док, трябва да вървим.
Да, извинете ни, Клара.
Трябва да вървим.
Какво искаше да кажеш с това, че ще се виждате много?
Може да я видя на улицата.
Не видя ли как те гледаше?
Доста бе уплашена, нали?
Госпожица Клейтън за малко да падне в дефилето "Клейтън".
Леле мале! Дефилето "Клейтън" е наречено на една учителка.
- Била паднала преди 100 год.
- Преди 100 години!
- Но това е тази година!
- Всеки знае тази история.
Всички сме имали учители, които сме желали да паднат там.
Мили Боже!
Трябвало е да падне с каруцата.
А сега сигурно съм променил историята.
Е, какво лошо би станало?
Няма да нарекат дефилето на нейното име.
Да приготвим машината и да се махаме оттук.
Искаше ми се да не бях изобретявал тази дяволия.
Причинява само нещастия.
Док, Марти е, чуваш ли?
- Разбрано, Марти.
Чудесно, станциите още работят.
Да преговорим още веднъж целия план.
- Моделът е малко грубоват...
- ...и не е мащабен, но става.
И така, утре вечер, неделя,
ще паркираме машината върху релсите, тук
до изоставената сребърна мина.
Превключвателя на релсите се намира при разклонението,
на три мили от дефилето "Клейтън",... "Шейнъс".
Влакът тръгва от гарата в 8:00 ч. сутринта в понеделник.
Ще го спрем, ще откачим вагоните и ще отвлечем...
...пардон, заемем локомотива и с него ще бутнем колата.
Според изчисленията ми, ще вдигнем 140 км/ч преди
ръба на дефилето и точно там ще се пренесем в 1985 г.,
преминавайки през вече завършения мост.
А това "Крайна точка" какво значи?
Точката на безопасност.
Преди нея ще можем да спрем локомотива да падне в дефилето.
Преминем ли я - или бъдеще, или сме мъртви.
Вземи. Свържи го към плюса.
Готов ли си?
- Да.
Влакът тръгва от гарата!
Приближава разклонението.
Спира при превключвателя.
Превключваме.
Бутваме колата.
Бутаме колата,
докато стигне 140 км/ч.
Не би било по-просто.
Емет?
Това е Клара. Бързо, покрий машината.
- Здравейте.
- Здравейте и вие.
Голяма изненада.
Дано не ви преча.
Правехме си модел на ж.п. линия.
Когато чантите ми паднаха от каруцата
телескопа се счупи.
И тъй като сте учен,
мислех, че ще можете да го поправите.
Ще ви платя, разбира се.
Не искам пари за това.
Нека да го погледна.
Мисля, че някоя леща може да се е разместила,
защото, ако го обърнете така, изображението се замъглява.
Виждате ли? Но ако го обърнете на другата страна,
тогава всичко...
се изяснява.
Ще го поправя веднага и ще ви го дам довечера.
Довечера е фестивала.
Не бих искала да го пропуснете заради телескопа ми.
Ще отидете на фестивала, нали?
- Всъщност, госпожице...
- Да, разбира се. Фестивалът.
В такъв случай, ще се видим довечера на фестивала.
- Господин Истуд.
- Госпожо.
Благодаря ви, че ще се погрижите.
Няма защо.
Хубав телескоп.
Дами и господа, като кмет на Хил Вали,
имам удоволствието да посветя този часовник
на гражданите на Хил Вали! Нека стои за вечни времена!
Кажете, като сте готови.
Три, две, едно!
Сега!
Нека фестивалът започне!
В известен смисъл е добре, че сме свидетели на това.
Жалко, че не нося камерата.
Готови ли сте, господа?
Проблемът е, че няма да можем до го покажем на някого.
Усмивка, Док.
Чудесна музика!
Има ритъм и може да се танцува.
Елате и се докажете с най-новите продукти
на Кол. От фабриката за оръжия на Самюъл Кол,
от Хартфорд, Кънектикът.
Ето този модел, например.
Новият, подобрен, Колт Пийсмейкър,
на цена 12 $ само тази вечер.
- Добър вечер.
- Добра да е.
Изглеждаш хубаво.
Благодаря.
Би ли...
- Ще желаеш ли...
- Разбира се.
Младеж, искаш ли да пробваш?
Не, благодаря.
Док, това...
Синко!
- Ей, синко!
- Док танцува!?
Нали ти казах, че и дете ще може да се оправи.
Нали не те е страх да опиташ.
- Не ме е страх от нищо.
Заповядай тогава. Пристъпи тук, като мъж.
Всичко, което трябва да правиш, е леко да дръпнеш чукчето
и да натиснеш нежно.
Ето натам, и бъди бърз.
Точно така.
- Може ли да опитам пак?
- Да, давай.
Кажи ми нещо. Къде се научи да стреляш така?
На видео игрите.
Бюфърд, сигурен ли си, че ковача ще бъде там?
Сигурен съм. Всички са там сега.
Трябва да оставите оръжията, ако желаете да се веселите.
- Кой ще ни накара, тъпако?
- Аз.
Шериф Стрикланд. Не знаех, че си се върнал.
Ако не четеш табелата, вярвам, че ще прочетеш това.
Много си силен, когато държиш на мушка човек.
Също като теб, се възползвам от всяка възможност.
Ще си оставите ли оръжието?
Само се шегувах.
Разбира се, че ще оставя оръжието.
Всички ще го оставим, нали?
- Да бе, вярно.
Танън.
Ножът също.
Усмихни се, шерифе. Нали има тържество.
Ще тържествувам,
само ако те видя увиснал.
Забавлявайте се.
Ето така трябва да ги държиш. Никакво охлабване,
и поддържай дисциплина.
Запомни: Дисциплина.
Да, тате.
Благодаря ви много.
Г-н Истуд, радвам се да ви видя.
Виждам, че носите свестни дрехи и хубава шапка.
Някои не харесаха предишните ме дрехи.
Тези ви отиват.
- Даже са по мода.
- Благодаря.
"Фризби".
- Какво значи това?
- Беше точно отпред.
- Това е мое!
- Вече не е.
- Дай ми го.
- Ето го, Бюфърд.
- Къде?
- Там.
Танцува с онази.
- Какво ще правиш, шефе?
Ако затикна това пистолетче в гърба му, няма да чуят изстрела.
Внимавай. Има само един куршум.
Толкова ми трябва.
Нали ти казах да си пазиш гърба, ковачо.
Подранил си.
- "Деринджър". Малък, но ефективен.
Последният дето го застрелях с това, умря за два дена.
Вътрешни кръвоизливи. Беше много болезнено.
Това значи, че ще си мъртъв около вечерта в понеделник.
Извинете. Не знам кой сте, но ние танцувахме.
Я, какво си имаме тук.
Няма ли да ме представиш? Искам да танцувам.
Няма да имаш удоволствието. Ще трябва да ме застреляш.
- Ми добре.
- Аз ще танцувам с него.
Пазете компания на ковача, докато аз се запозная.
Да!
Не танцувам добре, ако партньорът държи пистолет.
Ще се научиш.
Може пък да ти опростя 80-те долара срещу нея.
Остави я на мира!
Все нещо можеш да правиш, дето да струва 80 долара.
Мисля, че ме подценявате.
Така ли?
Престани! Проклет да си!
Ти си проклет!
В ада да идеш дано!
- Ти.
- Осъзнай се, смотаняк!
Силни думи, израстък!
Готов ли си да ги удържиш, а не само да мяташ чинии?
Остави приятелите ми на мира.
Какво има, градски? Да не прежълтя?
Както си мислех. Пъзльо.
Никой не ми вика пъзльо.
Да свършваме тогава. Сега.
Не сега, Бюфърд. Оръжията ни са при шерифа.
Както казах, ше приключим това утре.
Утре ще ограбваме банката в Пайн Сити.
А понеделник? Какво ще правим тогава?
Понеделник е добре. Можеш да го убиеш тогава.
Ще се върнем в понеделник. Тогава ще уредим въпроса.
Отвън, на улицата
пред бар "Палас".
Добре. Кога?
- По пладне.
- По пладне ли?
Аз убивам преди закуска. В 7:00 сутринта.
В осем. Аз пък - след закуска.
Марти!
Престанете.
Какво става тук? Пак ли пакости правиш, Танън?
Не, шерифе.
Само малък спор с Истуд. Не касае закона.
Тази вечер всичко го касае. Хайде, престанете.
Всяка кавга е 15 дни в затвора.
Тържество е, хора. Хайде. Да се веселим!
В 8:00 ч., понеделник.
Ако не си там, ще те гоня и ще те гръмна, като патка.
"Куче". Ще го гръмнеш като куче.
Да си вървим, момчета.
Нека тия се веселят!
Да не си се побъркал да се стреляш с Танън?
Не се тревожи. В понеделник няма да ни има.
Теоретично, да. Но, ако влакът закъснее?
- Ще обсъдим това по-късно.
- Напротив, сега.
- Благодаря за доблестта ви.
- Госпожо.
Ако не се беше намесил, щяха да застрелят Емет.
Марти... Клинт, ще закарам Клара у тях.
- Добре. Лека нощ.
- Добре го нареди.
Радвам се, че някой най-накрая се изперчи на този кучи син.
Вече си мой човек. Нека те черпя едно.
Няма нужда. Не беше кой знае какво.
Можеш да вземеш този нов Колт Пийсмейкър, без пари.
Безплатно?
Искам всички да знаят, че пистолетът, застрелял Танън
е бил Колт Пийсмейкър!
- Няма проблем. Благодаря.
Но ако загубиш, си го вземам.
Благодаря отново.
Имаше го.
Можеше просто да отстъпиш и никой нямаше да ти се смее.
Можеше да поговориш, а не да правиш вятър.
Допусна да те контролира, да играеш по неговите правила.
Успокой се, Шеймъс. Знам какво правя.
- Напомня ми за Мартин.
- Да.
- Кой?
- Брат ми.
Чакай малко. Имаш брат на име Мартин?
Имах брат.
Мартин все допускаше да го провокират.
Беше го страх, че хората ще го мислят за страхливец.
Затова свърши с нож в стомаха в един бар във Вирджиния Сити.
Не мислеше за бъдещето. Бог да се смили над душата му.
Но вие мислите за бъдещето, нали господин Истуд?
Непрекъснато.
Този кратер е самотен, като падаща звезда.
- Да.
- Този се казва Коперник.
Чуй ме само. Сякаш преподавам.
Моля те, продължи с урока.
Не знаех, че Лунната география е толкова занимателна.
Доста образована си.
Когато бях на 11, имах дифтерит. Бях под карантина 3 месеца.
Баща ми купи този телескоп и го постави до леглото ми,
така че да виждам всичко.
Мислиш ли, че някога ще пътуваме до Луната,
както пътуваме с влаковете?
Определено. Но, чак след 84 г. и не с влакове.
Ще има космически капсули с носещи ракети,
огромни експлозивни устройства, причиняващи силни есплозии,
ще се откъснат от гравитацията и ще идат в космоса.
Емет!
Аз също съм чела тази книга!
Цитираше Жул Верн, "Пътят до Луната".
Чела си Жул Верн?
- Обожавам го.
- Аз също.
"20 000 левги по водата". Любимата ми.
За пръв път я прочетох като момче и исках да срещна кап. Немо.
Не може да си я чел като момче.
Публикуваха я преди 10 години.
Да. Исках да кажа, че се чувствах като момче.
Досега не бях срещал жена, която да харесва Жул Верн.
А аз не бях срещала мъж като теб.
Док?
Док?
Дано знаеш какво правиш.
На мен ли говориш?
На мен ли говориш, Танън?
Само аз съм тук.
Хайде. Ощастливи ме.
- Добро утро.
- Добр`утро.
Заповядай цигара. Нещо да направя за теб?
- Не, това е добре.
- Успех утре.
- Ще се молим за теб.
- Благодаря.
Добро утро. Мога ли да предложа костюм за утре?
Не ми трябва. Благодаря.
- Какво правиш?
- Нищо.
Наслаждавах се на утринния въздух.
Хубаво е сутрин. Не мислиш ли?
Да. Трябва да заредим машината и да се приготвим.
Гледай. Надгробният камък.
Дай да видя снимката.
Името ми, изчезнало е.
- Чудесно, Док.
Утре се връщаме в бъдещето, така че всичко ще е изтрито.
Но само името ми е изтрито.
Камъка и датата са останали. Това няма смисъл.
Знаем, че тази снимка представя идните събития,
ако те продължат така до утре.
- Да. И какво?
- Извинете, г-н Истуд.
- Трябва да ви взема мерките.
- Ей, не искам костюм.
- Те са за ковчега ви.
- За ковчега ми ли?
Шансът е 2 към 1 срещу вас. Не е зле да съм подготвен.
Може не моето име да бъде на камъка, а твоето.
- Мили Боже.
- Знам, тежко е.
Защо си запасал този пищов? Нали няма да се стреляш?
Утре си отивам в бъдещето заедно с теб.
Но, ако Бюфърд Танън дойде, аз ще съм готов.
Нали чу как ме нарече.
Не бъркай в преценките заради някакви епитети.
Точно това ще те въвлече в катастрофата в бъдещето.
Какво? Какво за бъдещето ми?
Не мога да ти кажа. Може само да влоши нещата.
Я чакай малко.
Какво му има на бъдещето ми?
Всички ние взимаме решения, които променят живота ни.
Правиш, каквото трябва,
и аз правя каквото трябва.
- Марти.
- Да?
Взех решение. Няма да се върна с теб.
Оставам тук.
Какво говориш!?
- Няма смисъл да отричам.
- Влюбен съм в Клара.
- Леле, човече.
Ние не принадлежим тук.
Никой от нас.
Може теб да застрелят утре.
Този камък може да е в твоето бъдеще.
Марти, бъдещето не е написано.
Може да се промени. Знаеш това.
Всеки може да гради бъдещето си, такова, каквото иска да бъде.
Не мога да позволя тази снимка да определя съдбата ми.
Трябва да живея живота си така, както вярвам, че е правилно
в сърцето си.
Док, ти си учен.
Така че ти ми обясни. Кое е правилното, тук?
Прав си, Марти.
- Добре се получи.
- Трябва да й кажа, че заминавам.
Хайде де, Док.
Помисли. Какво ще й кажеш?
"Трябва да се върна в бъдещето"? Няма да го разбере.
По дяволите, аз съм в тая каша с теб, но и аз не разбирам.
Док.
Послушай ме.
Може би...
Може да вземем Клара с нас.
В бъдещето ли?
Ти каза, че съм учен, затова следва да гледам научно на това.
Предупредих те за разместването на континиума пространство-време.
Затова трябва да го направя.
Ще продължим с плана и щом се върнем в 1985 г.,
ще унищожим машината.
Пътуването във времето стана твърде опасно.
Клара, Емет е.
Емет, няма ли да влезеш?
По-добре не. Аз...
Какво има?
Дойдох да се сбогувам.
Сбогуваш? Къде отиваш?
Далеч.
Опасявам се, че няма да те видя повече.
Емет.
Клара, искам да знаеш, че ме е грижа за теб.
Но, осъзнах, че не принадлежа тук и трябва да се върна обратно.
И къде е това?
Не мога да ти кажа.
Тогава, където и да отиваш, вземи ме със себе си.
Не мога, Клара.
Искаше ми се да не става така,
но ми повярвай, никога няма да те забравя.
Обичам те.
Не разбирам. Какво искаш да кажеш?
Клара.
Не мисля, че има начин да ме разбереш.
Моля те, трябва да знам.
Ако истински ме обичаш, тогава ми кажи истината.
Е, добре тогава.
Аз съм от бъдещето.
Дойдох с машина на времето, която изобретих
и утре трябва да се върна в 1985 година.
Да, Емет.
Разбирам.
Разбирам, че знаейки, че съм почитателка на книгите на Верн,
ти скалъпи тези лъжи, за да се възползваш от мен.
Чувала съм и други лъжи,
но фактът, че ти очакваш да повярвам на това
е направо обиден.
Да бе казал, че не ме обичаш и не искаш да ме виждаш.
Това поне щеше да е нещо.
Но то не е истината.
И аз се радвам като те виждам.
Емет. Какво да бъде, обикновеното ли?
Не, Честър, искам нещо много по-силно.
- Нещо за тонизиране.
- Уиски, Честър.
Уиски? Сигурен ли си?
Нали знаеш какво стана на Четвърти юли.
Уиски.
Добре, не съм ти баща.
Но не искам да пострадаш.
Остави бутилката.
Касае жена, нали?
Знаех си. Виждал съм този поглед
хиляди пъти по цялата страна.
Мога да ти кажа, приятелю, че ще я преживееш.
Клара бе една на милион.
Една на милиард. Една на гу-гу плекс.
Жената на мечтите ми, а аз я изгубих завинаги.
Мога да ви уверя, сър, че има и други жени.
Това мърморене съм го слушал по цялата страна,
но разбрах едно,
че никога не знаем какво може да ни донесе бъдещето.
Бъдещето. Мога да ви разкажа за него.
Леле, заспал съм.
Колко е часа, Док?
Док!
Събудете се!
Ставайте! Да вървим!
Днес ще убия израстъка.
Още е рано, шефе. За какво си се разбързал?
Гладен съм.
В бъдещето няма да имаме нужда от коне.
Имаме моторизирани карети, наречени автомобили.
Ако всички имате от тези авто-седалници,
някой изобщо тича ли?
Разбира се, но за удоволствие.
Тичате за кеф? Що за щуротия е това?
Док!
Колко е пил?
Нищо. Това е първата чаша, а дори не я е докоснал.
Обича да я държи.
Док!
Какво правиш?
Изгубих я, Марти. Нищо не ми остана тук.
Ето затова трябва да се върнеш с мен.
- Къде?
- Обратно в бъдещето!
- Вярно! Да вървим!
- Чудесно.
Господа, извинете ме. Трябва да хванем влака.
За тове здраве, ковачо.
- И за бъдещето.
- Амин.
- Амин.
- Емет, не!
Док!
Хайде де, Док. Събуди се!
- Колко чаши е изпил?
- Само тази.
- Само тази? Хайде, Док.
- Бързо го хваща.
- Дайте ми силно кафе!
- Джоуи, кафето.
Госпожо.
- Закъде е влака от 8:00 часа?
- Последна спирка - Сан Франциско.
Ще взема еднопосочен.
За да го отрезвим бързо, ни трябва нещо по-силно от кафе.
Какво предлагате?
Джоуи, да направим малко сок за събуждане.
Хайде, Док, гълтай.
След около 10 минути,
ще бъде трезвен като поп в Неделя.
Десет минути!
Защо трябва да правим всичко все в последния момент?
Затисни му носа с тази щипка.
Като си отвори устата, излей всичко в гърлото му.
И се отдръпни.
- Все още е в безсъзнаие!
- Това беше само рефлекс.
Ще са нужни няколко минути, за да му се проясни главата.
Чудесно.
Хайде, Док. Събуди се.
Събуди се, Док!
Шеймъс? Не очаквах да те видя тази сутрин.
Нещо в мен ми подсказа, че трябва да съм тук.
Сякаш касаеше моето бъдеще.
Ще дойде след минута. Хайде.
Хайде, Док. Да вървим. Събуждай се.
Там ли си, Истуд?
Вече е 8:00 ч. и аз те предизвиквам.
- Още не е осем.
- По моя часовник е.
Да свършваме с това веднъж завинаги, израстък.
Или не ти стиска, а?
Слушай.
Нещо не ми се стреля днес.
- Така, че печелиш служебно.
- Служебно?
Какво значи това?
- Че печелиш без бой.
- Без бой ли? Не може.
Не можеш така!
Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че си едно гнусен, малък пъзльо!
До десет да си излязъл и да си доказал, че греша!
Едно!
Док, хайде, изтрезнявай.
- Две!
- По-добре да изчезваш.
Заложил съм 20 долара, така че не ме разочаровай.
Три!
Аз заложих 30 долара срещу теб, така че и мен не разочаровай.
Четири!
Момко, по-добре е да излезеш, защото иначе...
- Какво?
- Пет!
- И какво, ако не изляза?
- Значи си страхливец.
Шест!
И ще те считат за страхливец до края на дните ти.
Всички ще разправят, че Клинт Истуд
е най-големият пъзльо в Дивия запад.
Седем!
Ето!
Осем!
Вече имам пистолет.
Девет!
Десет!
Чуваш ли ме, израстък?
Казах "десет", мекотело такова!
Той е задник!
Не ме е грижа какво казва Танън! Нито останалите.
- Док, добре ли си?
- Така мисля.
Какво главоболие.
- Има ли задна врата?
- Да, отзад.
Да вървим.
Ще излезеш ли, или трябва аз да дойда?
Искаше ми се Тайленол.
Ковачо!
Да, сър, този мизерник снощи
бе с най-разбитото сърце, което някога съм виждал.
Когато каза, че не знае как ще живее живота си,
знаейки, че е наранил това момиче,
се разчувствах, ето тук.
Слушай, Истуд.
Имам намерение да гръмна някой днеска, и това си ти.
Но, ако те е шубе,
ще трябва да опушкам ковача.
Остави ме, Марти, спасявай себе си!
Имаш минута да решиш. Чу ли, израстък? Една минута.
Досега не бях виждал мъж, който да е така съкрушен.
Как, казваш, й беше името? Кара, или Сара?
- Клара.
- Да, Клара.
- Извинете ме.
- Госпожо?
Този мъж беше ли висок, с голем очи, като на кутре
и посребрени, бухнали коси?
Познавате ли го?
Емет!
Времето изтече, израстък!
Приготви се да идеш при Бога, ковачо.
Ето ме, Танън!
Вади!
Не!
Мислех, че ще се оправим по мъжки.
Грешна мисъл, градски.
Благодаря ти.
Това беше добро.
Знаеш ли какво мисля?
- Мисля, че Бюфърд отива в затвора.
- Да.
Извадете го от лайната.
Хванете ги!
Бюфърд Танън, арестувам те за грабежа на банката в Пайн Сити.
Имаш ли нещо да кажеш?
Мразя конски говна.
Виж!
Да!
- Влакът!
- Ще успеем ли?
Ще ги пресечем в прохода на койота.
Ей, господин Истуд.
- Ето ви пистолета, г-не.
- Благодаря, хлапе.
Шеймъс.
Струва 12 долара. Не е бил използван досега.
Може да го сменя за нова шапка.
- Да. Грижи се за бебето.
Разбира се!
Емет!
Емет!
Емет!
"Машина на времето".
Хайде!
- Давай!
- Дай ръка!
Хайде!
Давай, Марти!
Хайде, да вървим!
Маските.
- Горе ръцете!
- Това отвличане ли е?
Научен експеримент.
Спри влака преди превключвателя за релсите.
- Док!
- Откачи вагоните!
Винаги съм искал да направя това.
Тези какви са?
Заместител на дървата. Дървена смес с антрацитна прах,
обработена химически, за да гори по-силно и дълго.
Трябват ни, за да не се налага да поддържаме огъня.
Ще се възпламенят последователно,
като ще усилят огъня, ще увеличат парното налягане
и по този начин влакът ще се движи по-бързо.
Готово!
Емет!
Времевите вериги включени ли са?
Да!
Въведи нужните дати: 27 октомври 1985 г., 11:00 ч.
Готово. Движим се с 30 км в час.
Ще хвърля заместителите.
Този измерител ще ни показва температурата в локомотива.
Маркиран е с цветни зони за всеки отделен заместител.
Зелено, жълто и червено.
Всяка детонация ще е придружена от увеличаване на скоростта.
Дано стигнем 140 км/ч преди стрелката да покаже 2000.
Защо? Какво ще стане, ако премине 2000?
Локомотивът ще избухне!
Чудесно!
Току що стигнахме 40!
- Добре, Марти.
Идвам при теб.
Емет!
Хайде.
Хвани се за нещо! Жълтият заместител ще избухне!
Леле!
Преминахме 60 км/ч!
Емет!
Преминахме 70! Давай!
80!
Емет!
Клара!
Обичам те!
- Какво става?
- Клара. На влака е!
Клара ли? Чудесно.
В кабината е. Ще се върна за нея.
Мелницата!
Док! Стигнахме 90 км/ч! Няма да успееш!
Тогава ще я вземем с нас! Съобщавай ми скоростта.
Клара, изкачи се при мен!
- Не знам дали ще мога!
- Можеш!
Само не гледай надолу!
А така!
110 км в час!
Изглеждаш добре! Полека!
Давай!
- Още малко!
- Не мога! Страх ме е!
- 120!
- Ела насам, Клара!
Хайде! Добре се справяш!
Леко и спокойно!
Не гледай надолу! Точно така! Добре!
Червеното ще избухне!
Клара!
Емет!
Опитвам се да те стигна!
- Клара, дръж се!
- Не мога!
Ще ти пусна ховърборда!
Марти, внимавай!
Емет, помогни ми!
Дръж се!
Готов ли си, Док?
Хвани го!
Да!
Емет!
Клара!
Е, Док... унищожена е.
Точно, както искаше.
- Ей, задник, махай се...
- Внимавай, Биф.
Не исках да ви изплаша. Не ви познах.
- Какво, по дяволите, вършиш?
- Минавам втория пласт.
Вие сега каубой ли сте?
Хайде, хора. Ще закъснеем за кльопачката.
Татко, няма да пазят масата цял ден.
Не намирам очилата си.
Виждала ли си ги?
- Във вътрешния ти джоб са.
Марти? Какво има? Мислехме, че си на езерото.
- Това ли носи за езерото?
- Бога ми, вие сте нормални.
Кой трябва да си? Клинт Истуд?
Да бе. Трябва да взема Дженифър.
- Наистина ми харесва.
- Благодаря, Биф.
Дженифър.
Джен.
Дженифър.
Марти.
Марти!
Имах ужасен кошмар.
Сънят беше толкова реален.
Отнасяше се за бъдещето.
За нас.
Теб те уволниха.
Чакай малко. Как така са ме уволнили?
Хилдейл.
Хилдейл! Ние живеем тук.
По-точно, тук ще живеем.
Някога.
Това беше сън, нали?
Я, големият М.
- Как е хавата, Макфлай?
- Здрасти, Нийдълс.
Готино возило. Да видим на какво е способно.
- До следващият светофар.
- Не, благодаря.
Какво има? Шубе?
- Марти, недей.
- Хвани се за нещо.
- Хайде!
- Давай!
Давай!
Нарочно ли го направи?
Да. Да не мислиш, че съм глупав да се съзтезавам с този?
Леле. Щях да ударя този Ролс-Ройс.
Изтрито е.
Прав си, не е останало много.
Док няма да се върне.
Ще ми липсва, Джен.
Какво, по дяволите?
- Док!
- Maрти!
- Док!
- Maрти!
Движи се с пара!
Запознай се със семейството. Клара вече познаваш.
- Здравей, Марти!
- Госпожо!
А ето и момчетата:
Жул и Верн.
Момчета, това са Марти и Дженифър.
- Док, мислех, че няма да те видя.
- Добрият учен винаги е в движение.
Трябваше да се върна за Айнщайн,
а и не исках да се тревожиш за мен.
Донесох ти сувенир.
Чудесна е, Док.
Благодаря.
Д-р Браун, донесох този факс от бъдещето,
а сега е изтрит.
Разбира се.
Какво означава това?
Значи, че бъдещето още не е написано.
Ничие не е.
Бъдещето е такова, каквото го направите. Направете го добро.
Разбира се, Док!
Отдръпнете се!
Момчета, пригответе се!
Къде ще идеш сега? Обратно в бъдещето ли?
Не. Вече бях там.
Ripped by: WABBIT