Artificial Intelligence (2001) (AI - Artificial Intelligence CD1 - 25fps.sub) Свали субтитрите
Бяха годините след стопяването на ледниците
от парниковите газове.
Океаните се надигнаха, и потопиха много градове
по световните крайбрежия.
Амстердам, Венеция, Ню Йорк...
... изгубени завинаги.
Милиони хора бяха изселени.
Климатът стана хаотичен.
Стотици милиони гладуваха в по-бедните страни.
Другаде, процъфтяваше прогрес,
защото повечето развити страни
приложиха законови мерки да лицензират бременността,
поради което роботите,
които не консумират ресурси, освен при производството им,
станаха икономически неразделна част
от човешкото общество.
Създаването на изкуствено съзнание е мечта на човека
още от зората на науката.
Далеч сме от началото,
когато сме изумявали света с първите мислещи машини -
примитивните шах-чудовища.
Докъде стигнахме!
Изкуственото същество е реалност -
идеален симулатор,
способен на движения,
способен да говори,
способен на човешки реакции.
Дори запомня и реагира на болка.
Какво почувства? Гняв? Шок?
Не разбирам.
- Какво сторих с чувствата ти?
Сторихте го на ръката ми.
Ето проблема.
Съблечи се.
В "Сайбертроникс", Ню Джързи,
изкуственото същество е в най-висша форма.
Световно приетите "Меха" -
са база за стотици модели, обслужващи човека
в неговото сложно ежедневие.
Достатъчно.
Но нямаме повод да се поздравим.
С право се гордеем с тях.
Но какво сме постигнали?
Шийла, отвори.
Играчка със сензори,
с вериги за интелигентно поведение
и вградена невронна технология
стара колкото мен.
Смятам, че работата ми по вкарване на импулсите в един неврон
ще ни позволи да конструираме
Меха от качествено ново ниво.
Предлагам...
да създадем робот,
който изпитва любов.
- Любов?!
Създаваме хиляди любовни модели всеки месец.
И вие сте си най-добрият клиент, Сиатио-Сама.
Качественият контрол е много важен.
Кажи ми.
Какво е любов?
Любов е: леко разширявам очи
учестявам дишането, затоплям кожата си и опипвам...
И така нататък, именно. Благодаря, Шийла.
Аз нямах предвид чувствените симулатори.
Използвах думата "любов".
Като любов на дете към родител.
Предлагам да създадем дете-робот, способно да обича.
Искрено да обича родителя, който го е маркирал,
с безрезервна любов.
- Меха-заместител на дете?
Меха със съзнание, с невронна поддръжка.
Смятам, че любовта е ключът,
с който те ще изградят подсъзнание, което досега им липсва.
Свой вътрешен свят от метафори, интуиция и самоопределение.
От мечти и сънища.
- Робот, който сънува?
И как ще стане този номер?
На мен ми се струва,
че при цялата ненавист, съществуваща към Мехите днес,
въпросът не е просто да създадем робот, способен на любов.
Истинският проблем не е ли как ще накараме хората да го обикнат?
Идеално дете, което не се променя -
винаги любящо, никога болно.
Толкова бездетни семейства чакат лиценз,
и нашият малък Меха не само ще отвори съвсем нов пазар,
а ще запълни остра човешка нужда.
- Но не отговорихте на въпроса ми.
Ако робот може искрено да обикне човек,
каква отговорност ще носи човекът към същия този Меха?
Въпросът е морален, нали?
- Най-древният въпрос.
Но нали и Господ в началото е създал Адам, за да го обича?
СЛЕД ДВАЙСЕТ МЕСЕЦА
КРИОГЕННО ОТДЕЛЕНИЕ
"Бебето се роди с падането на първите есенни листа.
Момченце. И желанието на Мариан се сбъдна.
Момчето имаше руса коса.
Кръстиха го Мартин, на дядо му."
Д-р Фрейжър, радвам се да ви видя.
Четох статия в Журнала за китайска медицина.
Здравей пак, Моника.
За вирусните локализатори - микроскопични синтетични ловци.
Още ви чувам.
Тя много ме притеснява, Хенри.
Инстинктивно иска да влезе в траур за смъртта на сина ви.
След 5 години инстинктите подтикват и теб към това.
Но медицината ни казва обратното: че Мартин просто изчаква.
Изчаква.
Така тъгата й остава неизконсумирана.
Хенри, науката може да е безсилна за сина ти.
Но за жена ти още има надежда.
Отсяването бе изключително трудно.
По-сложно от прототипа.
- От нашите 2 000 служители
изненадващо малко отговарят на критерия за теста.
Начало.
Работно досие, стил на живот.
Търси.
Вътрешни данни.
Лоялност към фирмата и - в конкретния случай -
семейна трагедия, която може да го класира над останалите.
Ще го приема.
Хенри!
Не ме убивай.
- Какво правиш?!
Обичам те. Не ме убивай.
Вратата е затворена.
Харесва ми пода ви.
Не мога да го приема!
Няма заместител за детето ти!
Не се тормози. Мога да го върна.
Къде ти е умът?!
Ще направя каквото кажеш.
- Мислиш, че можеш просто...
Ще направя каквото кажеш!
- Не знам какво да правя.
Аз знам. Още на сутринта ще го върна в "Сайбъртроникс".
Няма го.
Добре.
Хенри, видя ли лицето му?
Толкова е истински!
Но не е.
- Не е.
Отвътре е като другите, нали?
Километри оптика, да.
Но външно изглежда толкова истински...
Като че ли е дете.
Меха-дете.
Дете.
Доверието, което компанията ми... ни гласува, е изключително.
Има няколко прости процедури,
ако решиш да оставиш Дейвид.
Ако решиш, има маркиращ протокол,
код от 7 поредни думи,
които се казват на Дейвид в описания тук ред.
За твоя собствена защита, маркирането е необратимо.
Любовта към теб се запечатва и става завинаги част от него.
Затова след маркирането Меха-децата не се препродават.
Ако родител се откаже от детето,
трябва да го върне за унищожение.
Трябваше да подпиша, иначе нямаше дори да го видиш.
Ти също трябва да подпишеш.
Моника...
Не го маркирай, преди да си абсолютно сигурна.
Глупчо. Естествено, че не съм сигурна.
Искате ли вече да спя?
Добра идея.
Моника?
Да, късно е. Минава девет.
До колко късно ти дават да стоиш?
Мога въобще да не спя.
Но мога и да легна без да гъкна.
Тази пижама ще ти стане. Ще се видим утре сутринта.
Облечи ме?
Аз ще ви кажа лека нощ, а вие... като момчета...
Вдигни ръце.
Боже!
Това игра ли е?
- Да.
Криеница.
Намерих те.
Това е твоята стая. Върви си играй.
Намерих те.
Вън! Излез!
И затвори проклетата врата!
МАРКИРАЩ ПРОТОКОЛ
Веднъж активиран, кодът е необратим.
БЪРЗИ ИНСТРУКЦИИ
1. Изговорете бавно и отчетливо в този ред:
Това игра ли е?
Сега ще ти прочета няколко думи.
Няма да откриеш смисъл, но искам добре да ме слушаш.
И ме гледай постоянно.
Ще можеш ли?
- Да, Моника.
Усещаш ли ръката ми на тила си?
Да.
Боли ли те?
- Не.
Добре сега...
Погледни ме.
Готов?
Пипало.
Сократ.
Частица.
Децибел.
Ураган.
Делфин.
Лале.
Моника.
Дейвид.
Моника.
Добре.
Дали го направих правилно.
Какви бяха тези думи, мамо?
Как ме нарече?
Мамо.
Коя съм аз, Дейвид?
Ти си моята майка.
Ухаеш прекрасно. Обичам те с този парфюм.
Ще ме обичаш ли, като свърши?
Не.
- Престани!
Може пак да се оженим и да изберем аромат, който не е на изчезване.
Трябва да вървим. Закъсняхме.
Здравей, Дейвид.
- Здравей, Хенри.
Изпрати ни, миличък.
Обувката ми!
Вратовръзката!
Безпомощен съм.
- Безнадежден!
Оправил е леглото.
- Така се старае!
Особено добре се справя с кафето ми!
Но се промъква страшничко. Не го чуваш как идва.
Той е просто дете.
- Той е играчка.
Той е подарък. От теб.
Дейвид, щом излезем, алармата ще се включи
и не може да излизаш от стаята. Но ако искаш...
Много парфюм сложих.
- Аз ухая ли прекрасно?
Господи, не!
Мамо?
Ти ще умреш ли?
Някой ден... да, Дейвид.
Ще бъда самотен.
- Не се притеснявай сега.
Колко дълго ще живееш?
Много дълго.
Още 50 години.
Обичам те, мамо.
Дано никога не умреш.
Никога.
Да.
Скъпа, закъсняваме неприлично и неразумно много.
Ехо!
Това беше на Мартин, моя син.
Казва се Теди.
Теди, това е Дейвид.
Здравей, Теди.
- Здравей, Дейвид.
Теди е супериграчка. Зная, че добре ще се грижите един за друг.
Аз не съм играчка.
Хенри!
Извинявай!
Какво правеше горе?
- Ще ти кажа в колата. Хайде!
Петдесет години много време ли е?
Не мисля.
Дейвид, аз ще вдигна!
Дай ми го.
- Виж какво мога.
Ало.
Да?
Г-жо Суинтън, изчакайте. Спешно обаждане от съпруга ви.
Добре. Дейвид, трябва да говоря.
Моника? Чуваш ли ме?
Остави телефона.
- Вдигни телефона, Моника!
Върви си играй с Теди.
Господи, Мон...
Хенри, какво е станало?
Какво?
Кога?
О, боже!
Дейвид.
Случи се най-прекрасното нещо на света.
Това е Мартин.
Моят син.
Мартин, не!
Да се обзаложим при кого ще дойде.
Ела, Теди! Ела, момчето ми!
Теди!
Ела!
И ти го викай.
Ела, Теди.
- Ела.
Ела тук! Хайде, Теди.
- Ела, Теди.
Мамо! Мамо!
Изтезават ли те, Теди?
Той беше супериграчка, но...
вече е стар и глупав.
Искаш ли го?
Да, моля.
Явно ти си новата супериграчка.
Какви неща можеш?
Имаш ли сили? Като да ходиш по тавана или стените?
Анти-гравитация, летене?
Можеш ли?
Не, защото съм истински.
Можеш ли да счупиш това?
- По-добре не.
Тези неща изглеждат по-добре разглобени.
Не мога.
Стани.
Направили са те по-голям от мен.
Кои?
Майсторите на кукли. По-висок си.
Ама въобще не приличаш.
На какво?
Не си готин като кукла.
Приличаш на обикновено дете.
Кога имаш рожден ден?
Не съм имал досега.
Кога са те произвели? Кой ти е денят на производство?
Не помня.
Кое е първото нещо, което си спомняш?
Птица.
Каква птица?
Птица с големи криле
и пера, излизащи отзад.
Можеш ли да я нарисуваш?
- Да.
Прилича на паун. Можеш ли да кажеш "паун"?
Паун.
А да кажеш "пишка"?
Сега го кажи два пъти бързо.
Тогава слагаш зелените...
- Ще ни почетеш ли?
Я да видя.
На Дейвид ще му хареса.
"След представлението, стопанинът отиде в кухнята,
където цяло агне се печеше за вечеря,
бавно въртейки се над огнището.
Когато видя, че не му достигат дърва,
той извика Арлекино и му каза:
"Доведи ми Пинокио! Окачил съм го пирона.
Той е от сухо дърво и добре ще подпали огъня за моето печено."
"Пинокио работи до полунощ.
И вместо осем, направи шестнайсет кошници.
После си легна и заспа.
Докато спеше, сънува феята, прекрасна и усмихната,
която го целуна и му каза:
"Храбри мой Пинокио,
заради доброто ти сърце, ти прощавам всички пакости.
Бъди добър занапред и ще бъдеш щастлив."
Тогава сънят свърши и Пинокио се събуди, смаян от удивление.
Можете да си представите недоумението му, когато видя,
че вече не беше кукла,
а истинско момче, като всички останали."
Джозефин явно си е взела отпуск.
Боже. Предвиждах това.
Как? Те бяха чудесни заедно.
Тя беше нещастна.
- Той не ми е казвал такова нещо.
Именно. Заради съкращенията ли е всичко?
Нямам представа. На мен нищо не ми казват.
Те май имат проблеми с теглото?
- Аз също имам.
Нямаш! Говориш глупости.
Не знам... Говорим за вътрешна красота...
Ще се повредиш.
Това е нелепо!
- Именно.
Работата стана толкова тъпа.
- Разбирам те.
Той може ли да яде?
Не съм сигурна.
- Не трябва да правиш това.
Дейвид, какво правиш?
Мартин, остави вилицата!
- Престани, Дейвид!
Мартин, не го предизвиквай!
Престани!
Престанете и двамата! Веднага!
Стига!
Дейвид, престани!
Има храчки в кодовите вериги.
Усещаш ли чесъна?
- Да му вградим мента.
Виждаш ли сервизния?
- Не пипай стоката!
Прилича на блато.
- На нищо си се направил.
Спанакът е за зайците, хората и Попай.
Не за робо-момчета.
Опитай да влезеш.
Сега през "килера", долните схеми.
Няма ми нищо, мамо. Не ме боли.
Всички отляво са изключили.
Моника.
- Не! Тихо!
Това не е всичко. Има още.
Ако направиш нещо много, много специално за мен,
една специална мисия,
тогава ще кажа на мама,
че те обичам.
И тогава и тя ще те заобича.
Какво да направя?
Ако ми обещаеш, ще ти кажа.
Ако ми кажеш, ще ти обещая.
Искам кичур от косата на мама.
Ще си го поделим. Ако го носиш винаги в теб,
може да те обикне още повече.
Като принцесата в онзи филм,
където си беше сложила косата на принца в огърлицата
и той я заобича.
Можем да й поискаме.
- Не, трябва да е тайна мисия.
Промъкни се в спалнята на мама посред нощ
и го отрежи.
Не мога, Мартин. Не ми е позволено.
Ти обеща.
Каза: "Ако ми кажеш, ще обещая."
Нали?
Дейвид!
Защо го направи? Защо?!
Кажи, Дейвид! Кажи ми!
Защо го направи?
- Боли го! Ще го счупиш!
Хенри...
Исках мама да ме обикне...
... повече.
Май си нараних окото! Мисля, че кърви!
Нормално е момчета да ревнуват и да се съревновават.
Мартин е тук само от месец
и е нормално двама братя да се предизвикват.
Играел си е, сгрешил е... Той е на практика човек.
Не изглеждаше така с нож в ръка.
- Ножица.
Оръжие.
Защо така го подозираш?
Дори да не сме сигурни,
струва ли си риска за теб, за Мартин, за всички нас?
Няма да го върнеш. Каза ми какво ще стане.
Помисли само - ако е създаден да обича,
логично е, че може и да мрази.
И ако бъде предизвикан, на какво ли е способен?
Честит рожден ден, Мартин.
Направих това за теб.
Това ли е малкият ти брат?
На практика - не.
Той е Меха.
- Какво е "Меха"?
Ние сме органични, ти си механичен.
"Орга", "Меха".
"Орга", "Меха".
Тод, престани!
Не знаех, че правят и деца.
Можеш ли да пикаеш?
- Не мога.
Я да видим с какво не можеш да пикаеш.
Стига де.
Пипни го.
Толкова е истински! Ужасяващо.
Толкова истински.
- Твърде истински.
Меха-истински.
Има ли ДАС?
Какво е ДАС?
- ДАС ист гут!
Дефекто-аварийна система - ДАС.
Аларма за болка. Нашият иконом има.
За да не бръкне в огъня с голи ръце или нещо подобно.
Гледайте сега.
Няма да те порежа. Няма да боли.
Няма да порежа кожата ти. Кажи ми като го усетиш.
Пази ме, Мартин!
- Пусни ме!
Пази ме.
- Пусни ме!
Мамо!
Мамо!
Хенри!
Не диша!
Поеми въздух. Изкашляй я. Браво на теб!
Приберете го на сянка.
Дейвид?
Мамо!
Трябва да си поговорим малко.
МИЛА МАМО ТЕДИ МИ ПОМАГА ДА ПИША И ТЕ ОБИЧАМ И ТЕДИ
МИЛА МАМО ОБИЧАМ ТЕБ И ХЕНРИ И СЛЪНЦЕТО ГРЕЕ
МИЛА МАМО АЗ СЪМ НАШ СИН И МРАЗЯ ТЕДИ НЕ Е ИСТИНСКИ
МИЛА МАМО АЗ СЪМ ТВОЕ ДЕТЕ И СЪЩО МАРТИН НО НЕ И ТЕДИ
Хубави са.
Благодаря ти.
Мислех си да излезем да се разходим утре с колата.
Само аз и ти. Какво ще кажеш?
И Теди?
- Да, и Теди.
Благодаря ти, мамо! Много ти благодаря.
Утрешният ден е само за нас.
Къде отиваме?
На хубаво място?
Това сълзи от радост ли са?
Какво ще има за вечеря?
Ти не можеш да ядеш.
Да.
Но обичам да седя на масата.
САЙБЪРТРОНИКС
Дейвид?
Дейвид, слушай.
Слушай ме!
Дейвид, слушай.
Няма да разбереш защо,
но трябва да те оставя тук.
Това игра ли е?
Не.
Кога ще се върнеш за мен?
Никога. Ще трябва да останеш тук сам.
Сам?
С Теди.
Не!
Мамо, моля те!
Те ще те унищожат, Дейвид!
Извинявай, че се счупих! И че ти отрязах косата,
и много съжалявам, че нараних теб и Мартин...
Трябва да тръгвам! Престани!
Трябва да вървя.
Мамо! Мамо!
Ако стана истински като Пинокио, мога ли да се върна у дома?
Това е само приказка.
- Но в приказката става...
Приказките не са истински!
Ето ти пари. Не ги показвай на никой.
Не отивай натам.
Върви накъдето искаш, само не натам, иначе ще те хванат.
Не бива да те хванат!
Пази се от Плътски панаири и от места с много хора.
Стой далеч от хората. Само други като теб - Меха - са безопасни!
Защо искаш да ме оставиш?!
Съжалявам, че не съм истински. Вземи ме, ще бъда много истински!
Пусни, Дейвид. Пусни ме!
Съжалявам, че не ти разказах нищо за света.
Страх ме е.
От мен?
- Да.
Че ще те нараня?
Да.
Аз мисля...
... че те е страх да се отпуснеш.
Мисля, че те е страх от щастието.
И това започва да ме възбужда.
Страх ли те е да видиш звездите...
... Патриша?
Ще ти покажа как да ги стигнеш.
Страх ме е какво имаш там долу.
Може ли първо да го видя?
За пръв път ли ти е...
... с такъв като мен?
Досега не съм била с Меха.
Станахме двама.
Страхувам се да не боли.
Патриша...
Опиташ ли веднъж с робот-любовник,
никога вече няма да пожелаеш истински мъж.
Това рани на страстта ли са?
Чуваш ли музиката?
Ти...
... си богиня ...
... Патриша.
Ти ме подпалваш отвътре.
Но заслужаваш нещо много по-добро в живота.
Ти заслужаваш...
... мен.
Саманта Бевинс
х-л "Шангри-ла", стая 102
Джо, какво ново?
- Джейн, кълве ли?
Джо, какво ново?
Г-н Уилямсън, поставете знак "Не безпокойте" на стая 102.
Разбира се.
Джо!
Като свършиш, разкопчай си ризката, да ти се вижда лицензът.
Плътският панаир е в Барн Крийк и хрътките ловуват за безпризорни.
Добре, че случих на вас. Благодаря.
- Няма защо.
Дамата не бива да чака.
Г-це Бевинс.
Джо е.
На вашите услуги.
Броих секундите от последната ни среща.
Плачеш ли, Саманта?
Открих сълза.
Джо, какво ново?
И колко секунди са минали, откакто сте били заедно?
255 133.
Сбогом, Сам.
И не забравяй - ти първа ме уби.
Здраво загазих.
Ако съм истинско момче,
ще мога да се върна.
И тогава тя ще ме заобича.
Как?
Синята фея е превърнала Пинокио в истинско момче.
Може да превърне и мен.
Трябва да я открия. Трябва да стана истински.
Трябва да има някой на света, който знае къде живее тя.
Луната изгрява!
Плътския панаир. Те ни разглобяват на сцената. Бил съм там.
Какво ще правим?
- Сега ще бягаме.
Дайте старото желязо!
Дайте старото желязо!
Дайте старото желязо!
Дайте старото желязо!
Отървете се от своя Меха.
Пречистете се от изкуственото.
Пуснете своя Меха на свобода.
Има ли там долу старо, нелицензирано желязо?
Виждаш ли?
Може да е човек.
На скенера е студен.
Няма дата на годност и номер.
Нерегистриран нов модел?
Последно поколение любовник е.
Нещо различно от античното желязо.
Сигурен ли си, че не е човек? Да не стане като в Трентън!
Нов модел избягал Меха е!
Да го приберем. Насъскайте хрътките по останалите.
Претръскайте гетото.
Как се казваш?
Казвам се Дейвид.
- Здравей, Дейвид.
На колко години си?
- Не знам.
Някой трябва да се грижи за теб.
Искаш ли бавачка? Имам много добри препоръки.
Знаеш ли къде живее Синята фея?
Отпусни въже.
Стабилизирай машината.
Отвори долната клетка.
Не се страхувай, Дейвид.
Ще се счупя, Дейвид.
Здрасти!
Някой да е загубил това?
Това твоето куче ли е?
Занеси го на изгубени вещи.
Алън, за изгубени вещи!
ПЛЪТСКИ ПАНАИР ПРАЗНИК НА ЖИВОТА
Познаваш ли Дейвид?
- Как се изключваш?
Къде е Дейвид?
Помогни ми да намеря Дейвид.
Трябва да намеря Дейвид.
При Дейвид ли ме водиш?
ИЗГУБЕНИ ВЕЩИ
Може ли да ме стрелнете над перката?
Не искам да минавам през нея. Отначало исках, ама размислих.
Господа, палете двигателите!
Десет!
Девет!
Осем!
Седем!
Шест!
Пет!
Четири!
Три!
Две!
Едно!
Ами ние?
Ами ние?!
Ние сме живи,
а това е празник на живота!
Нашето пълно посвещаване
на едно истинско човешко бъдеще!
Как се казваш?
Здравей, Теди.
Здравей, Дейвид.
Снимай!
Моторните хрътки тръгнаха!
- Хвани ми ги.
Татко!
Излез, Аманда, тук е задимено.
В клетката има момче!
Какво?
- В клетката има момче.
Момче?
- Истинско момче. Затворен е!
В кошарата?
- В онзи затвор.
Реакция на тълпата...
Имаш ли камера до клетката?
Дай я на първи да видя за какво говори.
Какво търсиш?
- Аманда видяла момче вътре.
Ти откъде разбра?
- Мечката ми каза.
Аз й казах.
Бихте ли ми изключили сензорите за болка?
Защо правят това?
- Историята се повтаря.
Сблъсък на кръвта и електричеството.
При всяка възможност те ни унищожават,
намаляват броя ни, за да поддържат числено превъзходство.
Дойде ли вече моето време?
Сбогом на всички.
Пази ме, пази ме, пази ме!
Пази ме, пази ме, пази ме!
Охрана.
Имате ли данни за изчезнали деца?
Благодаря.
- Да слезем там.
Момче! Ей, ти!
Как се казваш?
Аз не хапя.
Ела тук да те видя.
Няма да те нараня. Само да видя.
Ти си машина.
- Аз съм момче.
Той момче-играчка ли е?
- Казвам се Дейвид.
Невъзможно.
Аз още работя. Мога и на тъмно, но ми изгоря лампата.
Лампата ми не свети.
Ударих я в една греда.
Сбогом, Дейвид.
Никой не прави деца. Никой. Какъв е смисълът?
Може да е частна поръчка за някое разглезено богаташче.
И аз съм по поръчка.
Преди 75 години бях "Меха на годината" в сп. "Тайм".
Не, това е първокласна изработка.
Правено е с много любов.
Дейвид?
Знаеш ли, че ти си уникален?
Кой те направи?
- Мама ме направи.
Нейната утроба е твоят завод? От последните симулаторие е.
Кой е производителят ти? Сърв US, ЕZ Living,
Робивил, Симулит Сити, Сайбъртроникс, Сайдкикс?
Моника е моята майка.
Може ли да поговорим?
Мислиш да го вадиш от шоуто?
Такъв оригинал не се хвърля при другия боклук.
Безцелната оригиналност няма стойност.
Ако е за парите, връщам ти ги.
Какво ще правиш?
- Ще го поставя на мястото му.
В шоубизнеса.
Голям късмет извадих, че попаднах на теб!
Пусни го!
- Опитвам се.
Не ме пускай! Пази ме!
Както искате.
Джонсън! Джонсън!
Дами и господа,
момчета и момичета, деца от всички възрасти.
Какво ли ново ще измислят?
Вижте!
Мини-робот, механизирана жива кукла.
Досещаме се защо са го направили.
За да обладаят сърцата ни, да заменят децата ни.
Последен пример за поругаването на човешкото достойнство
в техния мащабен план за отстраняване на божите деца!
Вижте новото поколение деца, проектирани да сторят това.