The Count Of Monte Cristo (2002) Свали субтитрите
Закарайте капитана отвъд рифа докато получим разрешение да го свалим на брега
За момент си помислих че ще ме изоставите.
Фернанд Монтего не изоставя своите приятели пред глупави и самоубийствени опасности.
Обаче, като официален представител на мосю Морел за това пътуване, Едмoн,
трябва официално да ти кажа че престъпваш границите на това, което ти е позволено.
Съвсем официално. Ето. Измих си ръцете.
Ако не го заведем при доктор,той ще умре. Разбираш това, нали?
Естествено че разбирам. Просто не очаквай от мен да го направя хладнокръвно.
Добре.
Английски драгуни.
Хей!
Дантес, недей.
Малко невнимателно, не мислиш ли? Трябва да говорим с някого.
Да, знам обаче...
Ние сме френски моряци!
Търсим медицинска помощ. Хайде, хайде.
Идваме с мир. Хайде!
Не искаме да нараним никого!
Едмoн!
Хайде! Нагоре!
Внимавай!
Фернанд!
Добре. Накрая успя да удариш нещо.
Лейтенант Грейпул.
Ако сте толкова жаден за кръвта на тези бедни глупци,
тогава със сигурност трябва да ги застреляте.
Но го направете, знаейки че те не са мои агенти.
Сега ми обяснете какво става или ще ви застрелям.
Сър, аз съм Едмон Дантес,
втори помощник на търговския кораб Фараон, на път към Марсилия.
Това е представителя на собственика мосю Фернанд Монтего,
син на граф Монтего.
Нашият капитан има треска, затова спряхме тук за да потърсим помощ.
Ако комата му е истинска, няма да почувства острието на ножа ми, нали?
Само леко.
Едмон!
Лейтенант Грейпул! Ние дойдохме с добри намерения!
Това е за ранените ми хора. И за ранената ви гордост, без съмнение.
Беше една изпълнена със събития вечер.
Ако не бях прострелял тези драгуни, сега щеше за лежиш в кръв на плажа.
Заради мен щяхме да умрем. Да, точно така.
Обаче...оцеляхме.
Царят е за теб, Монтего.
Да бъда твой приятел винаги си е било приключение.
Така си е, нали?
Срамота е че авантюристите не са приятели завинаги, а?
Какво?
Ами, няма винаги да е така, нали?
Какви ги дрънкаш? Нищо, пий!
Ние пием виното на Наполеон Бонапарт.
Мисля че ще оцените достойнствата на реколта 1806.
Докато още сте буден, господин Дантес, чудех се
дали ще мога да поговоря с вас
Чудех се, какво е значението на шахматната фигура?
Това е нещо, което правим от детството си.
Когато един от нас победи в нещо, става царят на момента.
Цар на момента? Да.
В живота ние всички сме или цар или пешка.
Трогнат съм от вашето старание да спасите живота на капитана, Дантес.
Той е мой капитан и мой приятел ваше височество.
Преданите приятели са рядкост.
Всъщност именно по тази тема исках да говоря с вас.
Написал съм едно сантиментално писмо до стар един приятел в Марсилия.
Става дума за мои лични черти, за които предпочитам да не се разбира.
И тъй като англичаните имат навика да ми отварят пощата,
се чудех, дали ще можете да го доставите
Оо, аз, аз не знам
Това е просто писмо от един войник до друг.
Съвсем невинно е, уверявам ви.
Но по-важното е че това е цената, която искам за усилията на своя лекар.
Тогава съм съгласен
Добре.
Ще доставите писмото на мосю Кларион.
Ще запомните ли това име? Мосю Кларион. Как ще го открия?
О, той ще ви намери.
Не искам никой друг да разбира че това писмо съществува.
Нито дори вашият весел приятел. Разбрахте ли?
Аз държа на думата си, ваше височество.
Да, аз вярвам че е така.
Какво искаше?
О, новини от Франция. Само това.
Време е да тръгвате. Капитанът ви е мъртъв от половин час.
Сигурен ли сте?
Когато сте видели толкова битки, колкото съм видял аз, млади Дантес,
можете да усетите смъртта.
Царе и пешки, Маршон.
Императори...и глупци.
Насам!
Карай по-бързо.
Данглар, какво е станало?
Капитан Рейно е мъртъв, сър,
и Едмон Дантес пренебрегна моите заповеди
Елате в офиса ми и докладвайте, Данглар.
Вие също, Едмон. Аз ще ви трябвам ли мосю Морел?
Върви.
Мерседес.
Къде е той? Къде е Едмон? Аз също се радвам да те видя.
Май ти е липсвал?
Може да се забави малко, май че има проблеми.
Каза че ще се видим при скалата. Хайде.
Казах на Дантес да не слиза на брега.
Вярно ли е?
Поемам цялата отговорност.
Както и би трябвало. Всичко беше негова идея, мосю.
А би трябвало да е твоя идея.
Отиването на Елба не спаси живота на капитана, мосю.
Опитвах се да защитя стоката. Опитал сте се да защитите кожата си
криейки се зад званието си и оставайки на борда.
Едмон Дантес, правя ви новият капитан на Фараон.
Смятате да ме понижите?
Няма понижение.
Оставате си първи помощник на капитан Дантес.
Освен, естествено, ако не решите да си потърсите друга служба.
Мисля че има една определена дама
която ще иска да научи новината.
Благодаря.
Мосю Морел?
Разбрах че ваш кораб току що е пристигнал от Елба, мосю. Да.
Някой слязъл ли е на брега?
Слязоха, но не са тук в момента.
Благодаря, мосю.
Мога ли да попитам кой пита за тях? Кларион.
Името е Кларион.
Спи с мен. Няма ли да се откажеш?
Няма нужда той да разбира. Аз ще знам.
Както и аз.
Ще е нашата малка тайна. Не вярвам в тайните.
Мислиш че Едмон няма тайни? Има. Питай го.
Знам какво искаш Фернанд. Така ли?
Помниш ли когато бяхме деца и Едмон получи свирка за рождения си ден, а ти получи пони?
Беше много ядосан че Едмон беше по-щастлив със своята свирка от колкото ти с твоето пони.
Не смятам да бъда твоята следваща свирка.
Колко време още мислиш че ще му трябва, за да може да си позволи да се ожени?
Две години. Две години. Това е всичко
тогава той ще стане капитан и ще можем да се оженим.
Две години. Не бих могъл да чакам две години за каквото и да е.
особено пък за жена като теб.
Хей!
Ето го. Хей!
Юху! Мерседес!
Липсваше ми толкова много.
Вече няма нужда да ти липсвам.
Проблеми ли имаш? Не, имам капитанска служба. Хайде.
Мосю Морел ми даде Фараон.
Едмон!
Аз съм царя.
Животът ти е наистина благословен, Едмон.
Хайде.
Ти все пак си най-добрият. Знам.
Хайде!
Не прави това. Ще оплешивееш.
Имаш ли тайни от мен?
Тайни? Не.
Защо?
Питай ме каквото и да е и аз ще ти кажа.
Вече няма нужда да чакаме две години.
Веднага, щом мога да си позволя да купя пръстен ние ще... Нямам нужда от пръстен. Нямам.
Това ще е моят пръстен.
И каквото и да стане,
винаги ще е на пръста ми.
Винаги.
Здравейте, благородни господине.
Ще се присъедините ли към мен?
Я ми кажи Монтего,
как въобще си станал приятел
на онзи малък сутеньор, Едмон Дантес?
Той се прави, че ми е приятел,
но има безочието да пази тайни от мен.
Какви тайни?
За новия капитан на Фараон.
Всичко, което съм постигнал дължа на теб, татко.
Нека този щастлив момент да е началото
на дълъг и чудесен живот за вас двамата.
Кой от вас в Едмон Дантес? Аз.
Едмон Дантес,арестувам ви от името на мировия съдия на Марсилия.
Арестуван? По какви обвинения?
Тази информация е поверителна Отведете го.
Искам обяснение. Искам обяснение!
Ще се върна довечера. Не се тревожи татко. Това е грешка.
О боже.
Трябва да призная Дантес, нямате вид на предател.
Предател?
Сега, слушайте внимателно Дантес, защото животът ви зависи от това.
Имахте ли личен контакт с Наполеон, докато бяхте на Елба?
Елба, да, имах. Имахме.
Бях със сина на граф Монтего, Фернанд, почти през цялото време.
Познавате ли Фернанд? Отскоро да.
О, ето. Той ще потвърди думите ми.
Без съмнение, но вие казахте "Почти през цялото време."
Освен, когато Наполеон ме помоли да предам едно лично писмо до приятел в Марсилия.
Именно заради приемането на тази предателска кореспонденция
вие бяхте предаден от своят първи помощник, мосю Данглaр.
Какво? Предадохте ли писмото?
Не господине, трябваше да се свържат с мен.
То все още е в куртката ми. Ето.
Чели ли сте го? Не господине, не мога да чета.
Добре, Дантес, това е писмо до един от агентите на Наполеон.
В него са записани часовете и местата на британските патрули на Елба.
Господине, кълна се в гроба на майка си, нямах идея.
Той се закле, че съдържанието на писмото е съвсем невинно.
Не, вие сте този, който е невинен.
Глупав и невинен.
Смятам че това са най-големите обвинения, които могат да бъдат повдигнати против вас.
За щастие, тъй като прехванахме писмото, нищо лошо не се е случило.
Бог знае как ще оцелеете в този свят,Едмон Дантес.
Но поне не сте предател.
Можете да си вървите.
Благодаря ви господине.
Момент, Наполеон каза ли ви кой трябва да получи писмото?
Мосю Кларион.
Какво казахте?
Мосю Кларион.
Споменали ли сте това име на когото и да е?
На мосю Монтего или някой друг?
Не господине, всъщност мосю Монтего не знае нищо за това писмо.
Това е много опасна информация.
Никога не можеш да си прекалено предпазлив.
Не сте ли съгласен? Да господине.
Мхм
Май доста ви стреснах.
Дали като знак на извинение ще приемете да ви закарат до дома с моята карета?
Тя е отпред.
Благодаря.
Мосю Вилфор? Мосю Вилфор?
Мосю Вилфор!
Стой. Стой!
Къде ме водите?
Станала е грешка.
Позволиха ми да си отида в къщи. От сега нататък, твоят дом е замъкът Иф.
Не! Не! Не!
Хей!
Застреляйте го!
На конете! След него!
Фернанд! Фернанд!
Мосю? Всичко е наред. Той е ето тук. Фернанд!
Арестуваха ме за измяна. Едва успях да избягам
Когато бяхме на Елба, Наполеон ми даде едно писмо.
Не ти казах, защото ме накара да се закълна че ще го пазя в тайна.
Каза че било само бележка до стар приятел.
Обаче копелето ме е излъгало. Излъгало е.
Било е до един от неговите агенти.
Някак си властите са разбрали. Не знам какво да правя.
Преследват ме жандарми на коне.
Добре. Трябва да помислим.
Надявам се че не съм ти създал проблеми.
Надявах се баща ти да ми помогне.
Той е в Париж, много е болен.
Колко далеч са жандармите? След минута ще са тук.
Трябват ли ти пари? Да, благодаря ти.
Имаш ли пистолет? Разбира се че не.
Добре.
Престани Фернанд, нямаме време за това.
Видях как Наполеон ти даде писмото.
Ти си бил?
Е, не бях само аз. Идеята беше на Данглар.
Защо не дойде при мен първо?
А ти защо запази тайната от мен? Мислех че си ми приятел.
Нали ти казах, дадох дума на Наполеон. А той ме излъга.
Знам Едмон. Прочетох писмото.
Ти. Ти си прочел...
Защо правиш това?
О, доста в сложно.
Сложно.
Не ставай смешен.
Махни се от пътя ми. Не мога да те пусна Едмон.
Стой настрана от прозореца.
Не ме карай да ти отсека ръката!
Защо, защо за бога?
Защото си син на прост чиновник!
И не се предполага да ми се иска да съм на твое място.
Тук вътре. Тук вътре.
Чакайте.
Вземи го. Вземи го.
За да си спомняш добрите времена.
Хайде!
Казах ти че няма винаги да е така, Едмон.
Татко! Къде е той?
В кабинета. Какво е направил сега?
Слушай ме внимателно, татко. Аз съм мирови съдия, на служба на новия режим.
И не мога да си позволя собственият ми баща да се замесва в предателски афери.
Знаеш ли
в края на краищата, предателството е само въпрос на време.
Аз ще съм патриота, а ти предателя, когато императора се завърне.
Спри. Спри, стар глупако.
Тези дни са минало. Наполеон Бонапарт вече не е никакъв император
И ако продължиш да дрънкаш такива глупости, даваш отлична възможност
да арестуват и разрушат цялото ни семейство заради идиотските ти убеждения.
Аз поне имам убеждения.
За бога, татко, Валентина просто казва
че като семейство, съдбите ни са свързани.
Разбирах това, нали? Аха
Аз съм само една развалина.
Вече не виждам нещата така ясно както преди. А сега ме извинете.
Мърдай!
Мърдай!
Добре дошли мосю Дантес.
Аз съм Арман Дорлеак пазителя на замъка Иф.
Мосю, знам че много често чувате това,
но ви уверявам, че съм невинен.
Предполагам че всеки го казва, но аз наистина съм невинен.
Невинен. Да.
Знам. Наистина знам.
Шегувате ли се с мен? Съвсем не, драги ми Дантес.
Знам отлично, че сте невинен. Иначе защо щяхте да сте тук?
Ако бяхте наистина виновен,
във Франция има стотици затвори, в които можеха да ви пратят
но в замъка Иф пращат само онези от които се срамуват.
А сега да отидем и да разгледаме килията ви
"Бог ще въздаде справедливост."
Хората винаги се опитват да се борят.
Или правят календари, но скоро или губят интерес или умират.
Има и прозорец. И за мен остава само някаква надраскана стена.
Така че аз измислих нов начин да помагаме на затворниците да отчитат времето.
Всяка година, на датата на пристигането им тук,
ги нараняваме
Обикновено става дума за малък побой.
Но на първата дата, в твоя случай, днес,
бих желал да направим нещо специално.
И ако в момента си мислиш,
"Защо аз, господи?"
отговорът е, че бог няма нищо общо. Ясно?
Всъщност бог никога не е във Франция по това време на годината.
Бог винаги е тук. Той е навсякъде. Той вижда всичко.
Добре.
Да направим сделка, става ли?
Поискай помощ от бог и аз ще спра в момента в който той се появи
Мосю Вилфор, не сте ли чул?
Наполеон е избягал от Елба! Какво?
Стъпил е на брега на 100 мили от тук. В момента върви към Париж
Съберете ми нещата. И кажете на онзи идиотски писар да ми донесе главната книга.
тук сме за да пледираме по случая на Едмон Дантес, ваша чест.
Не сега! Дантес?
Не сме се срещали мосю. Аз съм Фернанд Монтего, синът на граф Монтего.
И съм тук да се закълна в невинността на Едмон Дантес.
Това е неговият работодател, мосю Морел, неговият баща и годеницата му, Мерседес.
Едмон Дантес е обвинен в държавна измяна.
И вие го поддържате? Разбира се.
А какво ще кажете, ако ви кажа, че Дантес е също така обвинен в убийство?
Убийство? Едмон никога не би извършил нещо такова.
Дантес е носел писмо от Наполеон до един от неговите агенти.
Когато се опитахме да го арестуваме, той уби един от моите хора.
Не. Ако го познавахте господине, щяхте да знаете че това е невъзможно
Имайте милост, моля ви.
Имате ли доказателства за неговата измяна?
Това са правителствени неща.
Моля, моля поне ни кажете къде е той сега.
Не мога, госпожице. Той беше предаден на хората на краля.
Мога да разбера болката ви от неговото предателство.
Но моят съвет към всички вас е да забравите Едмон Дантес.
особено вие, госпожице.
Потърсете утеха в ръцете на вашият добър приятел тук
и може би някой ден ще забравите за тази неприятна афера.
Сега, извинете ме. Трябва да се погрижа за много други неща.
Синът ми не е предател!
Ще се опитам да се разберем с него.
Да оставим това на Фернанд. Той ще се справи с положението. Не е възможно. Никога.
Няма да изоставя Едмон сега.
Никога няма да забравя добротата ти.
А аз няма да спра да я раздавам.
Не че не одобрявам приписването на престъпления,
но все пак убийство?
Всъщност е доста просто.
Когато ми казахте за писмото,
не можех да разбера защо го предавате,
но сега, когато видях изключителната му годеница,разбирам отлично.
Какво ви накара да сте толкова отзивчив?
Седнете Монтего.
Върни се!
Върни се!
Какво е моето престъпление? Какво е моето престъпление?
Невинен съм!
Честита годишнина, Дантес.
До догодина.
Наистина ли минаха четири години, Делиус?
или Дантон? Как му беше името?
Простете че нахълтвам
но мислех че копая
в посока външната стена.
Parlez-vous anglais?
Italiano?
Аз съм абат Ферия. Затворник съм в Иф от 11 години.
Пет от които прекарах
копаейки този тунел.
Има 72519 камъка
по стените ми
много пъти съм ги броил.
А имена дал ли си им вече?
Шшш, шшш.
шшш, шшш.
Някога и аз бях като теб.
Но обещавам ти че ще премине.
Обещавам, обещавам.
Ще може ли да стъпя на раменете ти?
Свали ме долу.
Моля те, свали ме долу. Свали ме долу.
Не бях виждал слънцето от 11 години. Благодаря ти.
Благодаря ти господи.
тук не се говори за господ, абате.
Ами надписа на стената?
Той избледнява, както господ избледнява от сърцето ми.
И какво има на негово място? Отмъщение.
Дръж тези.
Следвай ме
Може би твоите мисли за мъст
са божията воля да останеш жив
през тези седем години
С каква цел? Бягство.
Готово.
Ти каза бягство.
Да.
Има само две възможности да се достигне външната стена
и накрая морето.
Аз просто аз просто избрах погрешната.
Сега, разбира се, когато сме двама
можем да копаем в другата посока.
Когато сме двамата, можем разбира се да успеем за някакви си ... 8 години.
Да не би нещо друго да запълва времето ти?
Някаква спешна среща, може би?
В замяна на помощта ти,
ти предлагам нещо безценно.
Моята свобода?
Не, свободата може да бъде отнета,
както добре знаеш
предлагам ти знания всичко, което съм научил.
Ще те науча на икономика, математика,
философия, наука. Да чета и пиша?
Разбира се.
Кога започваме?
Хванах я Хванах я.
Гасим светлините. Светлините
Вратичката се отваря два пъти дневно
Един път за тоалетната кофа, където крием пръстта.
Хайде.
И веднъж вечерта за храната.
Светлините се гасят.
Хайде отче.
Благодаря.
Между тези два часа, можем да работим цял ден без да ни е страх че ще ни открият.
"И така пренебрежението става
наш съюзник."
Отлично.
Значи си бил в армията на Наполеон.
Имахме много мечти тогава.
Обаче една нощ
моето поделение попадна по следите
на отряд от съпротивата
които се скриха в една църква.
Беше ми наредено... да изгоря църквата
докато са още вътре.
Направи ли го?
За вечен мой срам-да, направих го.
Направих го.
Как се озова тук?
На следващият ден дезертирах
за да отдам живота си на разкаяние
и на бог.
Работих като частен секретар на
безобразно богатият граф Енрике Спада.
Спада беше праведен човек.
За съжаление, няколко години по-късно той умря
сред слухове, че е скрил някъде огромното си състояние.
Две седмици по-късно бях арестуван. Защо?
Наполеон искаше да се докопа до съкровището на граф Спада.
Не ми повярва че нямам представа къде е скрито то.
И ме захвърли тук, за да си освежа паметта.
И така останах тук сам с Бог.
и никой друг, докато не се появи ти.
Бог не е по-истински от твоето съкровище, отче.
Може би.
Оо! Бързо. Хвани го.
Пресметни това
2,500 кубически сантиметра скала и прах на ден
за 365 дни.
Е равно на три и половина метра на година
12 фута, по фут на месец.
Три инча на седмица.
На италиански!
Не пилей светлината.
Ти си бил войник, отче.
Значи познаваш оръжията.
Научи ме.
Или копай сам.
Караш ме да правя неща, които не искам, Дантес.
Това е абсурдно.
По силният физически не е задължително да победи.
Всичко е до бързина.
Бързина на ръката.
Бързина на ума.
Сега, прекарай ръката си между капките
без да я намокриш.
Ето така.
И докога трябва да правя това?
Аз слизам в тунела.
Парирай. Нагоре.
Ето така.
Време е за учене.
Дефинирай икономика.
Икономиката е науката, която се занимава с производството,
дистрибуцията и потреблението на благата.
Превод.
Първо копай, парите после.
Благодаря. Весела Коледа Едмон.
Има няма още месец.
Добре. С кого се бориш? Данглар? Монтего?
А ти с кого мислиш?
Добре. Прекалено добре.
Третият закон на Нютон.
Всяко действие си има противодействие
във физиката и при хората.
Според него, моята жажда за мъст е реакция на действията на Данглар и Монтего.
Ставай, ставай!
Искам си местенцето за сядане.
Веднъж ми каза че Вилфор те е арестувал отново точно след като
ти е казал че си невинен.
Можеш да си вървиш.
Да, точно така.
Тогава защо е трябвало да мине през целия този маскарад?
Освен ако не е имало причина да си промени решението да те пусне?
Мисли, Едмон. Опитвам се.
Какво стана? Той ме попита
Наполеон каза ли ви кой трябва да получи писмото?
Аз му казах Мосю Кларион.
И нищо повече? Нищо. После той изгори писмото и ми каза че мога да си вървя.
Aa.
Той изгори писмото.
Да.
Не е ли малко странно висш магистрат да изгори доказателство
за предателство и конспирация
и за затвори единствения човек
който знае че мосю Кларион е замесен
в тази конспирация.
Той е защитавал някого! Аа.
Някой скъп приятел, може би? Не.
Политик като Вилфор навреме би се отървал от такива приятели.
Кларион сигурно му е роднина.
Близък роднина, вероятно
Не!
Бащата на Вилфор е бил полковник в армията на Наполеон.
Вилфор не е защитавал Кларион. Той е защитавал сам себе си.
Той е защитавал сам себе си.
Данглар, който излъга, че е видял Наполеон да ми дава онова писмо.
Монтего, който каза на Вилфор, че писмото е у мен.
И самият Вилфор, който ме изпрати тук.
Браво, Едмон, браво.
О, господи, оо.
Оо.
Едмон, светлина, светлина Бързо светлина.
О, моля те господи. Какво е това- виж.
Виж, виж! Корени. Корени на растение.
Ако това са корени на растения, тогава ни остават само няколко месеца.
Да. Много добре, отче. Ще отида за секача си.
Добре. Добре.
Отче!
В божието име, върви.
Върви, върви!
Дробовете ми са прободени
Не говори, не говори. Слушай.
Няма много време.
Под онези книги,
има дупка.
Донеси ми каквото намериш.
Бързо, бързо.
Отвори го.
Когато им казах че не знам
къде е скрито съкровището на Спада, излъгах.
Излъгал си?
Аз съм абат, не светец.
Там,
на този остров край италианското крайбрежие.
Монте Кристо? Да, да.
Използвай, използвай главата си.
Следвай знаците. Тунелът е блокиран, не мога да избягам.
Не, продължавай да копаеш.
Когато избягаш, използвай го за добри цели, само за добри.
Не, със сигурност ще го използвам за отмъщение.
Сега ще ти дам последният урок
Не извършвай
О. Не извършвай престъплението
заради което излежаваш присъда сега.
Бог е казал "Отмъщението е мое."
Аз не вярвам в бог.
Това няма значение.
Той вярва в теб.
Отче?
Чинията.
Дай я насам.
О.
О, боже.
Той винаги е буден.
За пръв път от 12 години не ми каза "Благодаря"
Мъртъв. Как?
Май че е паднал от леглото си, а?
Не е ли малко мръсен? Те всички са мръсни.
Ами, да го зашиваме тогава
и после ще извикаме Дорлеак
Едно, две, три.
Добре, сега да извикаме Дорлеак.
Защо го заключи? Никъде няма да отиде.
Откъде да знам. Навици предполагам.
Довиждане отче.
Вече си свободен,
какъвто аз никога няма да бъда
Значи старият поп накрая се добра до свети Петър
Хайде, носете го.
Да го изхвърляме. Готови ли сте?
Опа. Ето така.
Продължавайте да вървите. Нямам на разположение цял ден.
Всъщност имам.
Имам на разположение
Имам на разположение цялото време на света
Хайде.
Хайде.
Мосю Дорлеак!
Отче наш, който си на небето предаваме в ръцете ти
телесните останки на твоя скромен раб.
Каквото и да беше името му.
Господи, толкова съм отегчен.
Мосю Дорлеак!
Дали всъщност имаше карта на съкровище?
Глупости
Къде е ъ...
Спрете.
Мосю Дорлеак!
Как така след три? Ще го хвърляме преди или след три?
След три. Едно Две
Мосю Дорлеак!
Не, мосю Дорлеак! Едно.
две Не хвърляйте тялото от скалата!
Ааа! Три!
Можеше и по-добре да се справим.
Благодаря ти отче.
Благодаря ти
И така, амиго
Бих те попитал кой си, но като ти видя продраните дрехи
и като знам че замъкът Иф е на две мили,
няма особен смисъл?
Аз съм Луиджи Вампа контрабандист и крадец.
Моите хора и аз сме на този остров, за да закопаем жив един от екипажа ни
който се опита да задържи малко крадено злато за себе си
вместо да го сподели с другарите си.
Което е по-интересно, има няколко негови лоялни приятели
които настояват да му простя,
което разбира се не мога да направя
защото ще изгубя контрол над целия екипаж.
Ето защо имам голям късмет, че ти си тук. Защо?
Чрез теб мога да покажа милост към Якопо,
мухльото, който виждаш ей там,
без в същото време да проявявам слабост.
Освен това, момчетата ще могат да се насладят на малко спорт.
И как точно ще постигна това аз?
Ще ви гледаме с Якопо да се биете до смърт.
Ако Якопо победи, ще го приемем обратно в екипажа
Ако ти победиш, ще съм дал на Якопо шанса да живее
дори и той да не се е възползвал от него
а ти ще можеш да заемеш неговото място на кораба.
Ами ако спечеля и не искам да съм контрабандист?
Тогава ще ти клъцнем гърлото и ще имаме недостиг на работна ръка.
Цял живот съм искал да съм контрабандист
a и ще се радвам да убия твоят приятел, мухльото.
О, ъ, между другото, Якопо е най-добрият майстор на ножа, който съм познавам
Може би ти трябват повече познанства
Пуснете Якопо и му дайте ножа му.
И нека игрите започват.
Ставай, мухльо.
Хайде, хайде!
Ако искаш да живееш, не мърдай дори косъм.
Синьор Вампа, позволете на Якопо да живее.
Той вече изстрада достатъчно мислейки че ще го заровите жив.
Хората, които искаха да гледат спорт, го видяха.
Тези които искаха милост за Якопо я получиха.
И като запазите живота ми и този на Якопо
ще имате още един обучен моряк и боец за кораба си.
Сделката си я бива.
Как се казва този? Дяволът те е хванал за гърлото Якопо.
Името му? Ще го наричаме Дзатара.
Звучи зловещо. Означава плавей.
Кълна се в името на мъртвите си родственици
даже и в онези, които не се чувстват много добре
Аз съм твой завинаги.
Знам.
Имаш очи и на гърба,а?
Никога преди ли не си виждал Марсилия?
Тук беше моят дом.
Но не се присъедини към останалите на брега.
Чуй ме добре Дзатара.
Каквото и да ти се е случило не можеш да го поправиш като стоиш на този кораб
Върви, всичко зависи само от теб
"Всички сме царе или пешки" ми каза един човек
Си. Кой ти го каза?
Наполеон Бонапарт.
Бонапарт?
Ох, Дзатара, какви ги разправяш само.
Някой ден може да дойда и да те потърся
Човек винаги има нужда от добър приятел.
Наистина.
Данглар, какво става?
Капитан Рено е мъртъв, сър и Едмон Дантес пренебрегна моите заповеди.
Дзатара, добре ли си?
Всичко се е променило.
Искам да отидеш и да купиш лодка. Нещо което да можем да управляваме само двамата.
Чакай ме да се върна. Искам да отида при един човек сам.
Това ли е домът на мосю Морел?
Дядо ми не се чувства добре, мосю.
А дори и да се чувстваше добре, не приема посетители в 11 сутринта.
Може би ще направи изключение
за човек, който търси Едмон Дантес.
Извинявам се за часа на посещението си.
Старите хора никога не спят. Седнете, седнете.
Джулиан, малко шери.
И така мосю Дзатара,
вие сте били приятел на Едмон?
Мосю Морел? Да?
Вие също ли познавахте Едмон?
Като собствен син.
Надявах се да можете да ми кажете къде да открия семейството му.
За нещастие, баща му се обеси
след като научи за предателството на Едмон.
Разбирам.
Разбирам
И...
тази... измяна за която говорите
Кой го обвини? Кой знае?
Мосю Вилфор, човекът, който арестува Едмон,
скоро след това замина за Париж, за да стане
главен прокурор.
Разбира се, шокът от бруталното убийство на баща му
може би също ускори заминаването му.
Бяха странни времена.
И трудно време за вас, както изглежда.
След смъртта на Едмон, бях накаран да си взема нов партньор.
Един от моите капитани.
И един ден Данглар ме изхвърли.
Съдбата ми е нищо в сравнение с тази на Едмон.
Може би късметът е на път да ви се усмихне.
Ще потърся годеницата на Едмон.
Имате предвид графиня Монтего?
Графиня? Да.
Месец, след като бедният Едмон беше арестуван,
Мерседес се ожени за най-добрия му приятел.
Фернанд. Да, точно така.
А след смъртта на баща му и брат му във войната,
Фернанд стана граф Монтего.
Вече живеят в Париж.
Граф и графиня Монтего.
Добре ли сте?
Да. Трябва да вървя.
Съжалявам че не можах да ви помогна повече.
Казахте ми всичко, което исках да знам.
Едмон Дантес е мъртъв.
Дзатара. Дзатара, много ще се гордееш с мен.
Намерих страхотен малък скиф Не ми стигнаха парите за слуп.
Направих страхотна сделка. Дзатара?
Дзатара, лодката не може да побере повече
а долу има товар за поне още осем лодки!
Разбираш ли?
Ти си най-богатият човек за който съм чувал.
Каквито и проблеми да си имал те вече са минало.
Какво искаш да си купиш?
Отмъщение.
Добре, отмъщение, кой?
Данглар, Вилфор,
Фернанд и Мерседес.
Добре
Убиваме ги тия и после похарчваме съкровището.
Не, ще ги наблюдаваме и ще научим техните слабости.
Защо просто не ги избием? Аз ще го направя.
Ще прескоча до Париж и бам, бам, бам, бам!
Връщам се преди уикенда. После ще харчим съкровището.
Какво му има на моя план?
Смъртта е прекалено хубава за тях.
Трябва да страдат, така както аз страдах.
Трябва да видят целият свой свят, всичко което им е скъпо
да им бъде взето така както беше взето от мен.
Ще ти трябва по-добро име от Дзатара ако смяташ да постигнеш това.
Тогава ще стана граф.
Желая ви приятен ден, господине.
Дошъл съм да купя прекрасния ви дом.
Какво нахалство. Ще накарам да ви нашиват с камшик.
Сега се разкарай от моя имот, нахалник такъв.
Преди да съм пуснал кучетата, чуваш ли?
Благодаря.
Дами и господа,
за мен е огромно удоволствие да ви представя негова светлост
граф Монте Кристо.
Толкова е красиво.
Поздравления.
Скъпи графе, позволете да ви представя на моя съпруг
Мосю Вилфор, главен прокурор.
Много мило от ваша страна да се сетите за нас.
О, аз съм поласкан от вашето присъствие.
А сега, моля ви забавлявайте се.
Какво знаем за него?
Не достатъчно.
Къде са? Сигурен ли си че ги покани?
Да, ваша светлост.
Но току що научих, че граф Монтего ще почива тази вечер.
Утре сутринта има ангажимент който не може да пропусне.
Много рано си станала,скъпа моя.
Виконт Турвил мъртъв ли е?
Освен ако сърцето му не е от лявата страна на гърдите му,
предполагам че е мъртъв.
Бог да даде мир на душата му.
Той просто се опита да защити семейната си чест.
Не че му помогна много.
Жена му и аз бяхме щастливи в нашата страст. Ти беше щастлива в неведението си.
После се появява виконта с болезненото си чувство за чест
и ти си наранена.
Тя е съсипана, а той-мъртъв. Не се ласкай толкова.
Нито съм била щастлива, нито съм била в неведение.
Знаех и за трите жени преди мадам Турвил.
Съжалявам че си толкова унизена.
Когато съм в Париж трудно успявам да стоя мирен.
И тъй като опитите ми да бъда дискретен явно са се провалили
няма смисъл да се преструвам.
Всъщност е доста... освобождаващо.
Не би ли казала?
Финансите му?
Постоянно губи пари по казината.
Даже не се налага да го лъжат.
А фирмата му за транспорт?
Има банков заем върху корабите си от преди няколко години.
Не използва Данглар. Гледай до утре да притежаваме тази банка.
Кажи на останалите фирми за транспорт да стоят настрана от Монтего.
Искам да няма друг избор освен да пропълзи обратно при Данглар.
Сега кажи на дилърите купи всичко.
Опитайте се за разберете.
Имам много голяма пратка памук готова за изпращане,
и ще заплатя вноската, веднага щом тя бъде доставена.
Така че, очевидно имам нужда от кораба за да я доставя.
За съжаление, банката не може да ви дава повече отсрочки граф Монтего.
Предлагам ви да си намерите друг начин за транспорт.
Я виж ти. На какво дължа честта, граф Монтего?
Направо не мога да си представя защо ме избягвахте толкова години
готов съм да простя грешките ти...
и може би да направим някои сделки.
Бизнеса нещо не върви напоследък, така ли?
Дзатара?
Якопо.
Да не си паднал от леглото?
13 години спах на каменен под и сега не мога да спя в легло.
Света Дево! Болеше ли?
С определена цел ли идваш?
Монтего има син.
Албер иска да говори с нас. Не сега!
Кажи му че се опитвам да защитя наследството му.
Опасяваш се че ще пропилее своето, така както ти пропиля твоето ли?
Не си спомням да си се оплаквала, когато от дъщеря на рибар стана графиня.
Сега, ако обичаш трябва да довърша това и после ще излизам.
Трябва ли да ти припомням, че въпреки изобилието на леки жени в Париж,
имаш само един единствен син?
Влез, Албер.
И за бога, бъди кратък Добре, татко.
Няколко приятели ще ходят в Рим за няколко седмици по време на карнавала.
Бих искал да ги придружа. Рим?
И без компаньонки. Ти си само на 15. Почти 16.
Нека бъде подарък за рождения ден моля те татко.
Няма да се забърквам в неприятности. Не.
Разбира се че може да отиде. Така поне ще има малко тишина вкъщи.
Рим!
Албер!Албер!
Насам, насам! Насам!
Милейди?
Не можете завинаги да се криете.
Милейди?
Кои сте вие и защо правите това?
Ние сме лоши хора и го правим за пари. Парите са в сакото ми.
Вече не са. И не се интересуваме от твоите пари.
Ти си единственият син на граф Монтего, нали
Откуп? Пратете исканията си и бъдете проклети.
Бих искал да е толкова лесно, но една бележка до баща ти ще пътува две седмици
и ще се започнат безкрайни спорове дали вече не сме те убили.
Не, просто не става така. Може да му пратим твоят пръстен.
Да. Моят пръстен носи герба на Монтего.
Да го пратим заедно с пръста ти?
Слушай ме, мухльо.
Аз съм Албер, син на Фернанд, граф Монтего,
и за последен път се смееш за моя сметка.
Направи каквото искаш. Щом настояваш. Пепоне, дай ми ножа.
Отрежете въжетата на момчето
или аз ще започна да режа парчета от мръсната ви леш.
Сега!
Последвай ме, млади човече. Виждаш ли повърхността? Чакай ме там.
Не знам как да ви благодаря. Върви. Ще говорим по-късно.
Много добре, господа.
Много благодаря, ваша светлост
Албер.
Добре ли си?
Господине, дължа ви живота си.
Това беше истинско изпитание.
Вие сте изключителен млад мъж.
Настоявам да ме посетите за закуска утре сутринта.
Съгласен?
Съгласен.
Мога ли да попитам кой сте вие, господине?
В момента, твой приятел. Утре, твой домакин.
За времето, когато формалностите ни задължават
граф Монте Кристо.
Той е отвън в чакалнята.
Показа се куражлия в тунелите.
Той е само средство за постигане на целта.
Да, ваша светлост.
Млади човече
Албер, влез, влез.
Хайде.
Имаше интересна вечер. Да.
Какво приключение.
Всичко е приключение, когато си млад.
Едно нещо ме озадачава, господине. Хм?
Как разбрахте за моето отвличане?
Имам много връзки,
някой от които са с доста лоша репутация.
Плащам добре, за да ме информират за всичко, което става в градовете в които отсядам.
А отвличането на сина на граф е за отбелязване.
Но защо рискувахте живота си, за да ме спасите?
Ти си син на благородник.
Най малко това можех да направя.
Съдейки о твоя характер, сигурен съм че и ти би направил същото.
Баща ти ще се гордее с теб.
Трябва да дойдете в Париж, за да могат родителите ми да ви благодарят лично.
За нещастие не мога. Бизнес, нали разбираш.
Моля ви, това е въпрос на чест.
Якопо? Да, ваша светлост?
Въпросът Спада докъде сме в момента?
Дори в този момент златото Пратката
О, извинете ваша светлост. Пратката е на път
към Марсилия.
И кога пристига? Не и в близките три седмици ваша светлост.
Три седмици? Имате повече от достатъчно време да ни посетите в Париж.
Много добре. Отлично.
И ще сте там точно навреме. На време за какво?
Честит рожден ден. Благодаря.
Граф Монте Кристо.
Графе!
Албер. Ваша светлост. Татко!
Мога ли да ви представя граф Монте Кристо.
За мен е удоволствие. Удоволствието е изцяло мое граф Монтего.
Очаквах с нетърпение този момент от известно време.
Оказвате ми голяма чест, когато аз съм ви задължен
за спасяването на сина ми.
Мога ли да ви представя графиня Монтего.
Мерседес.
Графиньо.
Само една майка може напълно да оцени това, което
сте направили за мен и за моя син.
Мосю, аз никога няма да ви забравя.
Моля ви, госпожо,
това е нищо.
сигурен съм че след месец дори няма да си спомняте името ми.
Хмм?
Мога ли да открадна съпругата ви?
Моля? За танца.
Разбира се.
Не е ли чудесен, татко?
Какво има? О, нищо.
Просто ми напомняте за някого, когото познавах преди много време
някой много, много скъп за мен.
Поласкан съм. Какво се случи с него?
Той умря.
Но аз не съм този човек.
Мосю и мадам Вилфор.
Какво правят те тук?
Прокурор Вилфор.
Какво правите тук? О, мадам Вилфор, мосю.
Толкова се радвам, че успяхте да дойдете да ме видите докато съм още в града.
Бяхме много поласкани да получим поканата ви. Благодаря.
Ще бъдете ли така добра да извините мен и съпруга ви за момент?
Разбрах, че сте експерт в интерпретирането на закона.
Има някой неща, за които може би ще можете да ми помогнете.
Извинете ме.
Фернанд. Фернанд! Тостът!
Не точно сега. Трябва да се занимая с някои държавни дела.
Гостите го очакват. Албер го очаква.
Ти го вдигни, скъпа моя. Сигурен съм че ще се справиш блестящо.
Ти си негов баща!
Това е най-малкото, което можеш да направиш. Той ти се възхищава.
Тогава ще ми прости отсъствието.
Но
Мисля че се бяхме разбрали да не се срещаме публично.
Как да подмина покана от граф Монте Кристо?
Именно.
Какво знаем за него? Той е чужденец.
Богат.
Чух че спасил синът ти.
Защо искаше твоят съвет? Защо да ти казвам?
Когато моят син се завърна от Рим
спомена че е чул Монте Кристо да казва,че очаква пратка.
Също така чул думите "злато"
и "Спада"
Хмм. Да не мислиш че
Монте Кристо е намерил съкровището на Спада.
Преди по-малко от час, той ме помоли да му помогна да избегне някои проблемни инспекции
с някаква пратка за Марсилия.
Хмм. Мога да наредя да го арестуват.
Няма нужда. Просто ще го освободим от златото.
И как предлагаш Имам познат, който се занимава с такива неща.
Кажи на Монте Кристо, че ще прекараш пратката му през митницата,
но че тя ще трябва да остане в пристанището за през нощта.
Аз ще се погрижа да я вземат и да я откарат в старият ми имот в Бушон
където ще се срещнем на следващия ден.
Аз искам 70 процента.
Обаче ще получиш само 50.
Добре.
Да така е, нали?
Да, точно така, знам. Да
Дами и господа,
за нещастие, моят съпруг е зает с бизнес дела в момента.
Така че за мен остава да
Да ви представя
граф Монте Кристо отново.
Разбирате ли, аз имах нахалството да помоля графа
да ми позволи да вдигна тоста за рождения ден на Албер.
Аз бях толкова настоятелен, а нашият домакин е толкова великодушен,
че той неохотно се съгласи да ми преотстъпи правото си
с цел да накара да се чувства добре
дори толкова скучен човек, като мен
Ааа.
Младият Албер е поукрасил доста това,
което аз направих за него в Рим.
Когато пристигнах в катакомбите,
Видях как престъпниците, които бяха вързали Албер за стената,
заплашваха да отрежат пръста му и да го изпратят на баща му
като доказателство за неговото похищение.
Боже мили!
Отговорът на момчето на това беше:
Животът е буря, мой млади приятелю
В един момент ще се къпеш в светлината на слънцето
и ще стоиш размазан върху скалите на следващия.
Това, което те прави мъж
е онова, което правиш, когато се разрази бурята.
Трябва да гледаш право напред в бурята и да изкрещиш както в Рим,
"Направи каквото искаш"
защото и аз ще го сторя
Тогава и стихиите ще те познават така, както и ние те познаваме
като Албер Монтего мъжът.
Тръгвай!
Едмон, Вилфор ми каза че си бил екзекутиран.
Така ли? О, боже.
Графиньо, вие грешите. Обратно към дома на Монтего! О, не!
Мадам, аз мисля само за вашата репутация. Умолявам те Едмон.
Няма значение как си се върнал. Аз не съм този Едмон.
Спри! Спри! Спри!
Тогава какво си ти?
Дух? Призрак, който е изпратен да ме измъчва?
Този Едмон, обичахте ли го?
Да.
Колко дълго?
През целият си живот.
И колко време след като той умря се омъжихте за графа?
Това не е честно.
Стигнахме до дома ви, графиньо.
Прав сте. Не може да сте моят Едмон.
Ето че го разбрахте. Казахте го сама.
Едмон Дантес е мъртъв. Лека нощ.
Графиньо.
Ако само още веднъж се опиташ да ми се месиш,
обещавам, че ще довърша онова, което започнах, когато се запознахме.
Разбра ли ме добре?
Разбирам че си луд. Луд?
Враговете ми попадат точно в капаните ми.
Луд ваша светлост, заради това че не разбирате:
Имате цяло състояние една красива жена ви обича.
Вземете парите, жената и си живейте живота.
Спрете този план. Вземете, това което сте спечелил.
Не мога. Защо не?
Аз все още съм ти предан Дзатара.
Дал съм клетва. Аз ще те защитавам.
Дори това да означава, че трябва да те защитавам от самият теб.
Сега ще те закарам у дома.
Ще вървя.
Отдели два сандъка на Фараон за нашия дял.
Монтего няма да се усети.
Хайде, качвайте се на борда.
Филип Данглар? Да?
Обвинен сте в кражбата на стоки от този търговски кораб.
Това е абсурдно!
Можем лесно да разрешим проблема.
Тези хора ще претърсят вашият кораб.
Граф Монтего ме накара да го направя.
Обаче не смятам да увисна на въжето заради него.
Кой си ти?
Аз съм граф Монте Кристо. Но приятелите ми ме наричат Едмон Дантес.
Дантес?
Свалете го от там преди да си е загубил говора.
Момче, не прави така. Това ... Това е прекалено.
Скъпи мой Вилфор.
Надявам се нямате нищо против да се присъединя за малко.
Ваша светлост, очаквах ви.
Исках да ви благодаря лично за помощта която ми оказахте.
Това ли? Да. Аз уредих всичко предварително.
Мога да ви обещая, че от наша страна няма да има никакви проблеми.
Отлично. Това може да е началото на едни дълги и доходоносни отношения.
И докато сме на темата, може ли да попитам нещо?
Да, разбира се. Каквото пожелаете.
Просто съм любопитен.
Защо казахте на графиня Монтего преди 16 години
че Едмон Дантес е бил екзекутиран?
Хмм?
Аз, аз не разбирам. За какво говорите?
Това е съвършено прост въпрос.
Откъде знаете за това?
Това е...
Това е достатъчно.
Вие не разбирате. Дантес носеше писмо от Наполеон.
това беше очевидно предателство. Но ние и двамата знаем,че той не го е предал.
Да пратите такъв човек в затвора си е достатъчно лошо. Но да кажете
Ваша светлост, не мога да разбера какво предизвика тази извратена дискусия.
Запитах се, "Какво ли ще спечели моят стар приятел Вилфор
като казва на Мерседес, че Едмон Дантес е мъртъв?"
Отговорът е... абсолютно нищо.
Точно както казвате- нищо. Тогава защо
Но ако моят стар приятел, сега главен прокурор на Франция,
нищо не печели от това, тогава кой печели?
Мой скъпи графе, тук е прекалено горещо, а вие сте напълно облечен.
Време е и двамата да си тръгваме От всичко това най-много печели
Фернанд, граф Монтего.
Не мога да разбера какво общо има тази история с бизнес отношенията ни.
Сега ще ви обясня.
Седнете Монтего.
Аз съм амбициозен мъж. И задвижвам амбициите си
като преследвам Бонапартисти.
Но сега, когато Наполеон е на свобода, имам така да се каже
малък трън в петата.
Някога просто дразнител, в момента потенциално смъртоносен.
Бъдете смъртоносен и вие. Проблемът е следният
че аз сам по себе си не мога да направя нищо.
Така, че имам едно предложение за вас.
Как е баща ви?
Жив, за нещастие.
Значи и двамата сме пренебрегнати от съдбата.
Помните ли?
Защо е заключена вратата?
Настоявам да ме освободите от тази стая веднага.
Вие не сте ми никакъв приятел.
Баща ви подкрепяше Наполеон, нали така?
Най-вероятно е бил замесен в плана за бягството на Наполеон от Елба.
Императорът ще е тук скоро!
Неудобен родител за един амбициозен служител на обществото.
Но той умря, изненадващо, убит на улицата преди 16 години.
Император Наполеон.
Убиецът никога не е бил арестуван. Колко упорито го потърсихте?
Нямате доказателства, нямате свидетели.
Имате само теории. С-Само догадки.
Точно обратното. Имам граф Монтего.
Младият Монтего. Защо?
Защото на вашият син му липсва куража.
Монтего дръпна спусъка!
Той не би си признал и след милион години!
Прав сте. Не би си признал.
Но вие току що го направихте.
Мосю Вилфор, арестувам ви за съучастие в убийство.
Помните ли?
Дантес?
Акт на внимание към джентълмен.
Не си си мислил, че ще те оставя да се измъкнеш толкова лесно, нали?
Дий!
Едмон?
Мислех си че сме завършили разговора си в каретата.
И аз така си мислех.
Но после разбрах
вие казахте името "Дантес"
Име, което аз не бях споменавала.
Какво искаш от мен?
Искам да се освободя от мисълта за теб,
така, както ти явно не мислиш за мен.
Само няколко отговора от твоя страна и ще си замина завинаги.
Задай въпросите си.
Къде беше?
Тринадесет години в замъка Иф
и където още се сетиш.
Замъкът Иф за 13 години.
Много ли страда?
Свърши ли вече? Имам доста неща за които мисля в момента.
Какво се случи след това? Много.
Защо не дойде при мен? А ти защо не ме изчака?
Омъжи се точно за човека, който ме предаде
Казах ти онази вечер на скалите, помниш ли?
Че винаги ще е на пръста ми. И винаги е бил.
Защо? Знаеш защо.
Ако някога си ме обичала истински,
не ми отнемай омразата.
Тя е всичко, което имам.
Тя не ти трябва Едмон, не ти трябва.
Не знам какъв мрачен план си замислил.
Нито пък знам поради каква причина трябваше
да живеем един без друг през тези 16 години
Но Бог ни предлага едно ново начало. Бог?
Не отблъсквай ръката му.
Не мога ли да се отърва от него?
Не. Той е във всичко.
Дори и в целувка.
Милейди?
Къде е графът?
Ъъ, графът би желал да се присъедините към него следобед.
Да се присъединя? Ъъ, да.
да напуснете страната, заедно с вашият син.
Ммм, ъъ, ще накарам някого да ви докара до дома ви
и там само ме изчакайте.
И само ще Благодаря ти!
Да, да, но... Трябва да се прибера и да си опаковам багажа.
Да, да, милейди...
Къде е графът? Горе, милейди.
Какво е станало?
Банкрутирах. Искат от мен да си платя всички дългове.
Освен това, ще ме арестуват. За какво?
Кражба, подкуп и убийство.
Направил ли си всички тези неща? Да.
Точно сега нямам време за приказки. Жандармите са на път за насам.
така че размърдай се и почни да си събираш багажа.
Няма да дойда с теб, Фернанд.
Ти си ми жена.
Уредил съм всичко и за двама ни.
За нас ще се погрижат много добре.
Сега върви и намери сина ми.
Той не ти е син. Извинявай?
Албер Монтего е син на Едмон Дантес.
Защо мислиш че се втурнах да се омъжвам за теб, толкова скоро след като Едмон беше арестуван?
Колко прибързано.
Направо съм поразен от теб.
Значи той е копелето на един мъртъв предател.
Винаги е бил разочарование.
Довиждане Мерседес. Приятно ми беше с теб за известно време.
А на мен никога.
Какво е това?
Монте Кристо.
Царят е у теб, Фернанд.
Едмон?
Но как
Как успях да избягам ли? Много трудно.
Как планирах този момент ли? С голямо удоволствие.
Значи си си взел обратно Мерседес?
И всичко останало
освен твоят живот.
Защо правиш това?
Доста е сложно.
Нека го наречем отмъщение за живота,който ти ми отне.
Виж ти! Някой те е научил да боравиш със сабята.
Как въобще си се наричал мой приятел?
Ние бяхме приятели, Едмон.
Ти ме изпрати в ада!
Защо?
Давай, отмъсти си.
Но знай, че кръвта, което проливаш е кръв на благородник.
Кръв, която никога няма да тече в твоите вени.
Ти не си повече граф, отколкото аз обикновен гражданин.
Който го няма, го няма.
Ако само го докоснеш, ще те убия. Момче, остави ме да ти обясня.
Вече ми обясниха. Говорих с мадам Вилфор на улицата.
Тя ми каза какъв глупав, доверчив тъпанар съм бил, да си помисля
че граф Монте Кристо е дошъл да ни стори нещо добро.
Албер, чуй ме. Не, няма!
Прости ми че бях толкова глупав, татко.
Ти беше предаден. Разбира се че ти прощавам.
Ти беше мой приятел. Аз ценях дружбата ни.
Става дума за неща, за които си нямаш и представа.
Той обичаше майка ти, но тя избра мен.
Сега смята да я отвлече. Това е лъжа. Махни се от пътя ми!
Момче, ако трябва, ще те убия.
Няма да се спра точно сега.
Нито пък аз. Така да бъде!
Не!
Албер,
намерих бележката,в която си написал какво смяташ да правиш
Но сега трябва аз да ти обясня нещо.
От къде си наистина.
Албер, ти си син на Едмон Дантес.
Човекът,когото познаваш като граф Монте Кристо.
Опасявам се, че е истина.
Ти си ходещо доказателство, че майка ти и преди си беше същата курва
на млади години, каквато си е и сега.
Ти
Ти ме остави да се бия с него?
Не че помогна много, нали?
Фернанд, умолявам те! Стига толкова.
Това е предостатъчно.
Просто си върви. Наречи го милост.
Милост, Фернанд.
Можеш да стреляш само веднъж, а ще ти трябват повече изстрели за да ме спреш.
Ами тогава по-добре да стрелям там, където ще нанесе най-много вреда.
Не!
Майко! Майко!
О, господи. О, господи. Виж какво направих. Якопо!
Дий!
Отново, Дзатара,
Бог е помислил за теб в милостта си.
Тя ще живее.
Едмон!
Едмон!
Моля те не отивай там. Недей!
Едмон, не отивай.
Отивай! Не се отказвай никога.
Дзатара,
трябва да сложиш край на това.
Дори и свещеникът ви разбрал това.
Едмон! Моля те, не отивай!
Пази майка си.
Как въобще бих могъл да живея в свят, в който ти имаш всичко, а аз нищо?
Какво стана с милостта ти?
Аз съм граф, а не светец.
Ти беше прав отче. ти беше прав.
Но обещавам това на теб
и на Бог
Всичко, което използвах за отмъщение,
вече ще се използва за правене на добро.
Така, че почивай в мир, приятелю.
Е, Дзатара,
болезнено ли беше?
Не.
Купих това място, смятайки да го срина.
Но единствените неща които са скъпи за мен
тръгват с мен от този остров.