Angel Eyes (2001) (Angel.Eyes.2001.DvDRip.Ws.XviD.AC3.5.1.XTreme.CD2.sub) Свали субтитрите
- Успокой се.
- Къде е той?
- Изчакваме за да го хванем.
- Къде е той?
- Няма ли да се успокоиш?
Не ми говори, като на дете!
Отзад с Дени.
Кати е вътре с детето. Венеса е с него.
Ще те убия!
До никъде не стигаме с нея.
- Пробвай ти.
- Добре.
Добре ли си?
Съседите се нанесоха преди 2 седмици, и вече викат полицията.
Добре дошли в квартала.
- Трябва да е било доста шумничко.
- Спречкахме се. Случва се.
Защо не ми разкажеш...
Божичко...
По дяволите!
- Не прави нещата по-зле.
- Как ще ги направя по- зле?
- Досега не се е случвало.
- Всичко си има първи път.
Не ме съжалявай. Не ми е нужно.
- Погледни се.
- А ти си в моя дом!
И арестуваш семейството ми! Няма ли да престанеш?
Да престана. Не съм те ударила аз.
Не ми трябва съжалението ти, ясно?
Станалото, станало. Той съжалява.
Съжалява? Майната му! Той съжалява?
Удрял ли е Лари младши вече?
Никога не би направил това. Той е добър човек, Шарън.
Така ни каза и майка ни.
”Баща ви е добър човек. Той съжалява. “
Махай се от къщата ми!
Имате ли адвокат?
- Жени ли искаш да биеш? Удари мен!
- По дяволите! Пак се почна.
- Успокой се...
- Назад.
- Стана случайно.
- Повече прилича на катастрофа.
- Много смешно. Виж...
- Млъквай!
Отвращаваш ме, страхливец!
Тъпа курва!
- Какво правиш?
- Да вървим! Разкарай се!
Момчета, нали видяхте.
Видяхте това. Свидетели сте. Това беше нападение!
Ще повдигна обвинения.
Остави го да повдигне обвинения!
Какви ги говориш? Аз кървя!
Нищо не съм видял. Видях те как падна на земята и се удари.
Погледни я! Тя е луда!
Ако пак й посегнеш лично ще те арестувам!
Същия като него си!
Да, ами ти?
Извикайте помощ.
Добре. Благодарим ви, че дойдохте.
Майка ми винаги казваше, че е семеен проблем.
Или, че съм нарушила някаква свещена клетва. Не знам.
Когато влезнахме онзи ден и видяхме как я пребива...
Какво трябваше да направя?
Лари беше този който винаги се намесваше, за да й помогне.
И винаги си го отнасяше.
Аз никога не направих нищо.
Просто тичах и се криех.
Напротив, постъпила си правилно. Потърсила си помощ.
За мое добро.
Но ти не си го направила за себе си.
Всички тези години...
... баща ми никога не ме нарани.
Нито веднъж.
Напротив, наранил те е.
Спри на място! Спри!
Не мърдай!
По дяволите!
Знам си правата. Искам адвокат!
Г-н Кюфтак Ножев си знае “правата”.
Кучка, това не е мое.
Благодаря за литературния израз.
Правиш се на мъж пред гаджето ли.
Ще споделиш ли любовта на партньора си, полицай Хо?
- Хо! Полицай Хо!
- Или полицай Кучка? Кое да бъде?
Няма да видиш нищо.
Не ми пука за твоя живот.
И брат ти ли искаш да стане като теб?
Да убива докато не го застрелят в главата като по-големия ти брат?
Той е малък. Все още има шанс.
- А аз нямам, така ли?
- Не, казвам ти, че това е твоя шанс.
Имаш ли достатъчно мозък за да се възползваш?
Хайде, влизай.
Какво ти се е случило? Да не ти се е явил Господ?
Не ме предизвиквай, ясно?
Влизай!
Хей, имаш ново обзавеждане.
- Имаш нов приятел. Кой е това?
- Боб.
- Кръстил си кучето си Боб.
- Не, така се казва.
- Той ли ти го каза?
- Да.
И аз имам нещо. Покана за подновяването на клетвите между родителите ми.
Пристигна днес. Беше в пощенската ми кутия.
Ще отидеш ли?
Не знам.
Ти би ли дошъл?
Да дойда с теб ли ме каниш?
Ти би ли се съгласил?
Боб може ли да дойде?
Разбира се.
След като изяснихме това...
Гладна съм. Да идем да хапнем нещо.
Само да си взема якето.
И си смени фланелката. Миришеш като куче.
Какво правиш?
- Какви са тия играчки?
- Не ми рови в нещата.
Не ровя. Беше отворено.
Защо са ти всички тия играчки?
Съжалявам, не исках да те разстройвам.
Хайде.
Да вървим.
Какво?
Нищо.
Да вървим.
И да слушаш, Боб.
- Всички ли познаваш?
- Как сте?
Добре.
- Опитай.
- Не...
Хайде де.
Чувствам се тъпо.
Опитай пак.
Какво?
Обичаш ли блус?
Хайде, да влезем.
Хайде.
Свали си палтото. Да постоим малко.
Хайде.
Беше невероятно! Не знаех, че свириш на тромпет.
- Защо не ми каза?
- Не знам.
- Защо си тръгна? Беше чудесно!
- Стийв!
Не мога да повярвам! Стийв Ламбърт!
Как я караш? Добре ли си? Минаха...
Бъркате ме с някой друг.
Шегуваш ли се? Стиви, аз съм.
- Тони!
- Не познавам никакъв Стийв.
Това някаква шега ли е?
Докато бях в офиса си чух тази мелодия, твоята мелодия.
Не знам кой си.
Махни се от мен!
Нещо против да ми обясниш това?
Кой е това? Да не му дължиш пари?
Не го познавам.
Стийв ли се казваш?
Казвам се Кеч.
- Какво искаш?
- Истината!
- Кой е Стийв Ламбърт?
- Не знам.
В някаква заблуда ли живееш?
Какво следва да разбера? Че си женен?
- Къде отиваш?
- Какво искаш да ти кажа?
Нищо не искам да ми казваш! Нищо не казвай.
Искаш да тръгваш? Давай.
Стивън Ламбърт
Моля оставете съобщение след сигнала.
Кеч, аз съм. Можеш ли да вдигнеш?
Чудех се дали можем да се видим утре.
В онова място наречено “при Енрико”. На Халстед и Марион.
Някъде около 2: 00.
Добре.
Чао.
- За онзи ден...
- Не е нужно да обясняваш.
Вероятно трябва.
Но... съм добре.
Хайде.
Мислех, че ще пием кафе.
- Довери ми се.
- Знам.
Никога не бих те наранила.
Помниш ли когато ми каза, че на някои хора им е писано да се срещнат?
Може би ни е писано да се срещнем онази нощ.
Нощта в която ти държах ръката.
Какво имаш в предвид?
Може би не си спомняш.
- Беше в безсъзнание...
- Не, не помня.
Бях там.
Аз бях там онази нощ.
На местопроизшествието?
За какво говориш?
- Може би затова пак се срещнахме.
- Какво правиш?
- Опитвам се да ти помогна.
- С кое? Добре съм си.
- Не мисля, че си. Преструваш се...
- Не се преструвам!
- Лъжеш.
- Не лъжа!
Тогава влез там. И аз ще вляза с теб.
- Защо постъпваш така?
- Защото си имал семейство.
- Млъквай. Спри.
- Имал си жена и дете.
Съжалявам за случилото се. Искам да имаш живот.
Имам живот. Няма нужда да...
- Моля те! Случва се.
- Няма нужда да започваме този разговор.
- Моля те...
- Обичаш да насилваш хората, нали?
Просто исках да те разбера, да разбера кой си.
Не мога да го направя ако не ми позволиш. Знам, че е трудно, представям си...
Нищо не можеш да си представиш!
Нямаш представа как се чувствам след това, което направих...
Кое?
Не се отнасяй.
Не си ти виновен. Бях там, видях докладите.
Онзи камион, просто... Кеч, моля те.
Опитвам се да ти кажа нещо.
Опитвам се да ти кажа, че...
Не си сам.
- Опитвам се да ти кажа, че те...
- Недей.
- Ти трябва да си му баща!
- Не можеш ли ти да го вземеш?
Заета съм. Нямам време!
А аз да не би да имам?
Това си е поздрав и половина. Какво става с теб?
Не отговаряш на позвъняванията ми. Не си идвала на работа 3-4 дни.
Не ми изглеждаш болна.
- Да не би откачалката да те е зарязал?
- Майната ти.
Иска ми се да ти кажа, че съжалявам.
Но мисля, че така е най-добре за всички ни.
- Нима? И кои са “всички”?
- Аз.
Марта Стюърт, Няма ли да сипеш едно кафе на партньора ти?
Обзета си от него.
Обзел те е, нали?
Ще ти дам един изключително мъдър съвет.
Смени темата.
Чарлин е бременна.
Това е прекрасно.
Поздравления.
Не съм сигурен, че съм готов да ставам баща.
Все още не съм превъзмогнал г-ца Стилуел.
Кой?
Учителката ми по английски от 10-ти клас.
Невероятната Стилуел.
Знам, че ти е трудно.
Ще кажа на шефа, че съм се отбил да те видя.
И че си много болна.
Но няма да го оставя да продължи много.
Имаме работа.
Трябва да пречистим улиците преди детето ми да се появи.
Разбираш ме, нали?
Идвал ли е тук?
Очаквах го тази сутрин. Той ми пазарува.
Плащам му за имота всяка седмица.?
Не можеш да говориш за това с него.
Когато е тук говорите ли за инцидента?
- Той споменава ли миналото някога?
- Не.
Защо не?
Оставила съм го сам да намери пътя.
Мисля, че има нужда от това.
Защо си тук, Шарън?
Искам да разбера как да му помогна.
- Ти му помагаш.
- Не мисля така.
Защо така мислиш?
Заведох го на гробищата...
Гробищата?
Реших, че ще помогне.
Трябва да се изправи срещу това.
Ще се изправи, когато той прецени.
Изградил е стена около онзи ден и онази нощ.
Снаха ми и внука ми.
Безнадеждно е.
Гробищата...
Знаеш ли колко ми е трудно да отида там?
Просто се опитвах да му върна живота.
Той се завръщаше.
Не осъзнаваш ли колко се промени той през изминалите няколко седмици?
Апартамента му, живота му? Влюби се.
Защо прибързваш нещата? Защо всички прибързват нещата?
Бях уплашена.
От какво?
Да не го загубя.
И предполагам, че точно това се получи. Загубих го.
Ти просто се опитваше да намериш своя път.
Какво друго можем да направим?
Мислиш ли, че винаги знам кое трябва и кое не трябва да му кажа?
Просто се опитвам да постъпя правилно...
... и се надявам, че той ще открие любовта.
Виж се...
... толкова притеснена, и отчаяна.
Има толкова любов в това.
”Аз просто...
... искам да ви пожелая всичко най-хубаво“.
”Исках да ви пожелая късмет и да ви поздравя“.
”Здравей, мамо, татко.
минах за да ви поздравя...
... и мисля, че сте страхотни“.
Не с тези обувки.
Моля оставете съобщение след сигнала.
Кеч?
Можеш ли да вдигнеш?
Ще ми се обадиш ли?
Заклевате ли се в името на Отца и Сина и Светия дух в любов и вярност.
Създателят освети пътя ви,..
... дари ви с мъдрост през годините на съвместен живот...
... за да носите задълженията на брака и верността.
Благослови ви и се е наслаждава...
... как достигате това висше ниво в отношенията си.
Готови ли сте да се отдадете...
... на този брак по-голям от самите вас...
... този брак благословен вече от Бога?
- Да.
- Да, готови сме.
Обърнете се един към друг, хванете се за ръце и повтаряйте след мен:
- Аз, Карл...
- Аз, Карл...
-... вземам, Джоузефин...
-... вземам, Джоузефин...
-... да бъде моя жена.
-... да бъде моя жена.
- Аз, Джоузефин...
- Аз, Джоузефин...
-... вземам, Карл...
-... вземам, Карл...
-... да бъде мой съпруг.
-... да бъде мой съпруг.
Обещавам да не изневерявам и в добро и в лошо...
... в болест и в здраве.
Обещавам да те обичам...
... и почитам докато смъртта ни раздели.
Ани.
Макс.
Не искам да си мислите, че съм забравил.
Просто не можех да ви открия. Събудих се и вас ви нямаше.
Нямаше нищо. Всичко изчезна за една минута.
Не можех да си спомня тази минута.
Но мисля, че сега си спомням всичко. Използвах калкулатор.
Знаеш ли, че на ден има около 1400 минути?
Затова изчислих.
Бил съм...
... на 29 години...
... 3 месеца и 8 дни.
Така че е било минута номер...
... 17 810 200.
Това е минутата която загубих.
Когато загубих тази минута предполагам, че...
опитах да изгубя всичко...
... всички спомени...
... защото болеше толкова много.
Опитах, но...
Но не успях.
Макс, ти беше болен този ден, помниш ли?
Беше на рожденият ти ден...
... и ти преяде.
Ани, ти ми каза:
”Намали, мокро е“.
И беше права.
Трябваше да намаля.
Трябваше да съм намалил много преди това.
Но не винаги се вслушвам.
Не се вслушах, когато...
... когато ми каза, “Стийв, не си пилей времето“.
Този ден те накарах да се усмихнеш, Макс, помниш ли?
Погледна ме...
... и аз ти направих физиономия...
... и после всички се засмяхме.
Беше страхотна минута.
Беше.
Толкова се радвам, че открих тази минута.
И без значение от всичко...
... вече няма да я забравя.
Татко!
Няма да забравя вече.
Обичам те.
Не го карай да говори днес.
Знам.
Церемонията беше добра.
Пилето ни свършва.
Никой не яде от шунката.
Партито е чудесно.
Изглеждаш щастлива.
30 години и все още си влюбена, а?
Мислиш, че е грешно, нали?
Разбира се, че не.
Прекрасна си.
Татко.
- Не ми обръщай гръб.
- Какво?
Работи ли? Искаш ли да го провериш?
- Наред е.
- Татко...
- Какво по дяволите правиш?
- Шарън, моля те.
Моля те, моля те какво? Защо винаги го защитавате?
”Не притеснявай баща си“.
Можеш ли да ми отделиш минутка?
- Махай се от...
- Това е между мен и баща ми.
Така, че вие двамата, оставете ни насаме за малко!
Ами ти, татко?
Искаш ли да си вървя?
- От теб зависи.
- Питам те.
Добре дошла ли съм тук?
Тук си, нали?
- Какво искаш?
- Искам да знам.
Искаш ли ме тук?
Обичаш ли ме все още? Искам да знам.
Чувствам се като...
Като какво се чувстваш, татко?
Чувствам, че вече нямам дъщеря.
Ами...
... имаш. И ще е жалко ако не я опознаеш.
Аз съм следващата.
Здравей, мамо, татко. Поздравления.
Знаеш ли, докато съм в тази къща се сещам за нещо.
Бях на около 10.
Аз и Лари играехме на космически нашествия.
Помниш ли, Лар?
Както и да е, вдигахме много шум.
Татко се прибра от работа уморен и ядосан.
Крещяхме като луди.
Влезе в стаята и изкрещя:
”Какво правите по дяволите?“
Аз се уплаших.
Бях много уплашена.
И казах:
”Играем на космически нашествия“.
И той каза, “Сега ще ви покажа едни космически нашествия!“
Вдигна ме.
Вдигна ме от земята и ме хвърли на канапето.
После направи същото и с Лари.
И тогава...
Той започна да издава извънземни звуци.
Казваше, “Идваме на Земята за да ритаме задници!“
Аз и Лари, тичахме и скачахме по него.
Толкова много се смяхме,..
... че ме заболя корема.
Продължавахме да тичаме и скачаме по него, а той продължаваше да ни подхвърля.
И продължаваше да ръмжи и бибипка.
Беше чудесно.
Беше чудесно.
Никога няма да го забравя.
Липсват ми тези моменти.
Липсва ми.
Както и да е, аз просто...
... исках да кажа благодаря, татко.
Благодаря.
Чао.
Какво правиш тук?
Ти ме покани.
Добре ли си?
Да, добре съм.
Искам да ти се извиня.
За какво?
Защото исках всичко да е перфектно. Ти беше прав, насилвах нещата.
После осъзнах,..
... че не всичко трябва да е перфектно.
Искам да кажа,..
че може да бъде каквото и да е.
Там не ме харесват много.
Трябва да са щастливи, че те имат.
- Много мило.
- Не е просто мило.
Това е самата истина.
Защо толкова много сдържаш сълзите си?
Не е честно.
Направих вярното нещо.
Знам, че е така.
Не е честно така да се отнасят към мен.
Нищо повече не мога да направя.
Ходих, Шарън.
Днес ходих да видя жена ми и сина ми.
Казах им, че ги обичам и ми липсват.
И после им разказах за теб.
Казах им колко много те обичам.
Обичам те.
И аз те обичам.
Аз ще карам.
Превод: Антон [Fenix] - fenix85@mail.bg Timing: tazmanbg (c) 2004