Angel Eyes (2001) (Angel.Eyes.2001.DvDRip.Ws.XviD.AC3.5.1.XTreme.CD1.sub) Свали субтитрите
Дженифър Лопез
Джим Кавизел
А Н Г Е Л С К И О Ч И
Нали се свърза с диспечера?
Има много катастрофирали превозни средства, което предполага и много пострадали.
Инцидентът е огромен. Нужни са ни повече линейки.
Всички коли са на ваше разположение. Нямам свободни екипи.
- Трябват ми лекарите.
- Ще се постарая максимално.
Просто ги докарай насам.
Чуваш ли ме?
Чуй ме.
Слушай ме!
Погледни ме.
Погледни очите ми.
Усещаш ли това?
Това е ръката ми. Давай, не я пускай.
Ще те измъкнем оттук.
Нужна ми е малко помощ тук!
Всичко е наред.
Вече си в безопасност, спокойно. Ще се оправиш. Само не се предавай.
Нали? Добре се справяш.
Не се предавай. Остани с мен.
Хайде!
Стой с мен, нали?
Не се предавай.
Добре.
Остани с мен.
една година по-късно
- Какво правиш? Това е моята кола.
- Нищо, аз просто...
- Какво взе?
- Изключих...
Взе ли нещо?
- Телефона ли ми взе, а?
- Събуди се! Събуди се! Помогнах ти.
Помогнах ти.
Съжалявам.
Това е първото, което ме питат хората.
Дали съм убивала някой?
Съвсем непринудено, като че ли ме питат каква кола карам.
Защо не се запитат дали съм спасила някой?
А ти спасила ли си някой?
Майка ми би казала, че единствен Господ може да спасява.
Все пак трябва да е доста забавно да преследваш лошите.
Само за това ли ще говорим?
Съжалявам.
Не съм специалистка в срещите.
Като те гледам, срещата ти се е провалила.
Не е нужно да си изливам душата пред един непознат.
"С какво се занимаваш, откъде си?"
Проблемът ти не е бил в това, че ти е задавал много въпроси.
Просто не си искала да му пуснеш.
Не, това беше всичко което исках.
Разговорът ме ядоса.
Скъпа, ако ти трябва оправяне...
Млъквай.
Всяка седмица през последните 6 месеца говорим за това.
Обсъждали сме го хиляди пъти.
Стига. Не!
Няма да повтарям едно и също всеки път. Чакай.
Не ти влиза в работата. Чакай.
Какво?
Ключовете ви са на вратата.
Затваряй тогава. Не ми пука.
Ти си в 215, нали?
Мамка ти тогава!
Не на теб. Говоря на тоя идиот.
Знаеш ли? Не си прави труда.
Канданс.
Аз съм Кеч.
Чарли...
... тъкмо си лягаше, нали така?
Чао.
Поръчала съм пица...
... не знам дали си гладен...
Трябва да вървя.
Ще се видим пак.
Не виждам микробуса му, така че...
Да, няма го тук.
Как я караш?
Добре съм.
А Кати и Лари младши? Обзалагам се, че е пораснал.
Бързо расте.
На теб ли прилича, или е извадил късмет?
Има чертите на Кати и моята сила. Трябва да усетиш хватката му.
И какво беше това кодирано съобщение?
"Обади ми се, трябва да поговорим”. Звучат ми като лоши новини.
Майка и татко ще си подновят брачния договор.
Църква, свещеник, всичко наново.
Подновяват си клетвата?
И след това ще има парти в къщи.
Майка иска да дойдеш
А той?
Работим по въпроса.
Минаха 10 години, но той още не може да го превъзмогне...
Не, Шарън! Няма да ти се водя по акъла.
Вече сме пораснали.
Все още се плашиш от него.
Знаеш ли какво?
Не трябва да идваш тук с униформа.
Хората ще си помислят, че сме в беда.
- И на мен ми беше приятно, че се видяхме.
- Да.
Тъпак!
Махни се от мен!
- Ще те убия!
- Млъквай!
Курва...
Ще те опъна на колата, кучко!
- Кучка!
- Млъквай.
- Арестуван си!
- Тупа кучка!
Ти си луда. Ти си хубава госпожичка!
Тези прекрасни кафяви очи... Мамка ти!
Ще седнеш до мен нали скъпа? .
Можем да се позабавляваме.
Тук 7673. Водим един за разпит.
Добре изглеждаш в тази униформа. Защо не я свалиш?
Свали ми и белезниците, тъпа кучко!
- Само ме докосни.
- Престани.
Няма ли да ме обискираш! Докосни ме само веднъж.
Мамка му.
Мамка ти, педал такъв.
Мирише ми на бекон.
Не за такова докосване ти говорех, скъпа!
Сядай тук. Нямам време да се грижа за теб.
Сложи си ръката на тила. Обърни се. Сядай.
- Сядай долу!
- По дяволите!
Майк, имаш ли празен формуляр?
Тъпа кучка!
Има нужда от кърпа.
Може ли да поговорим за малко.
Налага ли се пак да говорим на тая тема?
Вероятно, че ти щеше да го оставиш да те хване за топките?
Видях те как го замисляше още от колата.
Просто го изчакваше да ти направи нещо.
Ако някъде съм прекалила, опиши го в доклада.
Мразя подхода към гробището. Прецаква ми системата.
Всички гадости които ядеш ти прецакват системата.
На мен пък ми харесва. Няма движение.
Няма по-лошо нещо от 459-ка по време на задръстване.
Може и да отбие, за да не закъснееш.
На теб ти харесва, защото не можеш да спиш нощем.
Знам какво ме приспива мен.
Звука на собственият ти глас? Който приспива жена ти.
Залегни! Долу! Главите надолу!
Веднага!
Някой да се обади на 911!
Спрете! Спрете на място!
Стой!
- Спри!
- Отиваме на изток, университетското поле!
Залегни!
Чакай, по дяволите!
Ела тук!
Хвърли оръжието!
Хвърли го!
Пого, какво става там?
По дяволите!
Това е за брат ми, кучко!
Пусни пистолета! Пусни го!
Казах да го хвърлиш! Ставай! Ръцете на тила.
Поуг, добре ли си? Добре ли си?
Не мърдай! Залегни!
Стой настрана от пистолета! Добре ли си?
Да! Добре съм!
Не мърдай! Ръцете на тила!
- Той е добре!
- Казах ти да ме изчакаш.
Нося ти праскови. Кайсиите бяха много зелени.
Палтото ти е цялото изцапано.
Спречкахме се с един.
Защо?
Щеше да отбележи тъчдаун.
Можеш ли да бъдеш сериозен?
- Какъв ден сме днес?
- Сряда.
Не.
- Днес срещнах някой.
- Добре.
О, взел си броколи. Благодаря ти.
Жена е.
Не си се спречкал и с нея, нали?
- Тя е от полицията.
- Да не си в беда?
- Не мисля.
- Това е добре.
По-добре да тръгвам.
- До другата седмица.
- Добре.
Изведнъж осъзнавам какво се случва.
Къде са всички малки пиленца?
Виждам гнезда с малки яйчица, но не виждам пиленца. Защо?
Винаги задаваш такива "важни" въпроси.
Имам един важен въпрос за теб. Мога да те попитам само...
Ето, използвай това. Обади се на жена ти. Питай я нея.
От болницата.
Да. Всичко наред ли е?
Да.
Браян ще се оправи.
Нали ти ли казах? Не се предава лесно.
Утре? Там сме.
- Къде е партньора ти?
- Беше ми жена.
- Аз съм женен.
- Но жена му наистина го харесва.
- Къде отиваш?
- Да се освежа. Не може ли?
- Да си оправи грима.
- Поуг е с грим?
Именно, трябва да ми върнеш червилото което ти дадох на заем.
Не предполагах, че ще те видя отново. Защо седиш тук?
Не съм много общителен.
Искаш ли да седнеш?
Да. Да, разбира се.
- Не ти благодарих. Аз съм Шарън Поуг.
- Аз съм Кеч.
- Просто Кеч?
- Да.
Защо постъпи така, Кеч?
- Нападна въоръжен човек?
- Щеше да те убие.
Можеше да убие теб. Да нямаш някое предсмъртно желание?
Струва ми се, че нямах време да мисля за това.
- Хей!
- Хей, Пого!
- Какво мислиш в момента?
- Заслужаваше си риска.
- За някой, който дори не познаваш?
- Да.
И заради това което правиш. Мисля, че полицаите са невероятни.
Опитват се да опазят мира. Трудна работа. Пожарникарите...
... те са герой. Хлапетата им махат. Хората трябва да махат на полицаите.
- Какво смешно има?
- Нищо.
Замисляла ли си се колко хора са в града, защото си ги спасила?
Или си им помогнала, или си арестувала някой който би ги наранил?
- Не съм се замисляла.
- Или просто защото си си вършела работата.
Сега аз съм тук благодарение на теб.
Може би, ти трябваше да станеш полицай.
Не знам. Шапките не ми стоят добре.
С какво се занимаваш? Къде живееш? Какво работиш?
Добре.
Съжалявам.
Винаги когато разговарям с хората, се получава като разпит.
Имаш хубава усмивка.
Благодаря ти.
- Ще ни запознаеш ли с твоя герой?
- Кеч, това е Рей.
- Здравей, Рей.
- Кеч.
Защо не дойдеш при нас? Искаме да те черпим една вечеря...
... затова, че спаси Пого.
Знаеш ли, уморена съм. Ще си ходя вкъщи.
- Да не прекъснах нещо?
- Всичко е наред.
Ще те изпратя до колата ти, ако нямаш нищо на против.
Да. Разбира се.
Квартала е лош. Може би аз трябва да те изпратя до твоята.
Нямам кола.
Искаш ли да те закарам?
Не, благодаря. Обичам да си ходя пеша.
Можеш ли да караш?
Не съм употребила много алкохол.
Мислиш, че съм пияна? Ще разбереш, когато съм. Ще повръщам.
А аз никога не повръщам, така че...
Не се тревожи.
Няма ли да влизаш в колата?
Аз съм на Ашлънд, на 18-та улица.
- Никога на съм карал.
- Защо не?
Какво?
Опитвах се да си те представя без дрехите ти.
- Моля?
- Не исках да кажа това.
Имах предвид, че се опитвах да си те представя без униформа.
В свободния ти ден, свободно облечена.
Не живея тук.
Знам. Аз живея тук.
Момчетата от бара, нали се сещаш? Те са ми приятели.
Работим заедно, разказваме си вицове, веселим се.
Не мога да им кажа...
Какво?
Всеки път когато си затворя очите, виждам този пистолет.
И чувам онзи изстрел.
Чувствам как куршума се забива в гърдите ми...
не знам защо ти казвам това, след като ти беше там...
Сигурно съм пияна.
Не мога да разбера защо беше на стадиона.
Ами ако не беше там?
Предполагам, че е трябвало да се срещнем.
Влез за минутка, ако искаш.
Добре.
- Искаш ли едно питие?
- Не, благодаря.
Нещо против да затвориш вратата?
Седни някъде.
Ще огледам.
Не гледай. Не съм подреждала.
Е, и? Така е по-истинско.
Грубо е.
Сега като дойдох, ми изглеждаш ядосана.
Повярвай ми, когато съм ядосана ще разбереш.
Просто не съм...
... свикнала някой да идва тук.
Но ти си тук, така, че... Както и да е...
- Да говорим за нещо глупаво.
- Ти започни.
Какво беше това ”трябвало е да се срещнем”?
Звучи ми малко паранормално.
Някои казват, че всеки има собствена миризма...
... която може да бъде усетена единствено от съзнанието на друг човек.
Значи сме се надушили.
- Кой е казал така?
- Нямам никаква представа.
Ти си луд.
Благодаря ти, че се отби.
Това значи ли, че си тръгвам?
Не! Искам да кажа, че не е нужно.
- Вече си добре.
- Да не си лекар?
Това “лудата” част ли е?
Може би тръгването е добра идея.
Може ли да се върна някой път?
Защо?
Сигурно е от миризмата.
Трябва да вървя.
О, Боже...
Какъв ти е проблема, да не си сляп?
Тъп идиот.
О-хо, какво правите насам?
Хей, здравей!
Майка ти ни молеше да дойдем на обяд.
- Мамо, може ли да тръгваме вече?
- След минутка.
Как е тя?
Добре е. Ще се радва да те види.
Баща ми няма ли го?
Значи си говорила с Лари? Той ми каза.
Да. Той ми каза за тези подновявания на клетвите.
Ще дойдеш, надявам се?
Ела, Шар. Мисля, че трябва.
Лельо Шарън, може ли да ти разгледам колата?
- Хайде, мамо!
- Чакай. Трябва да вървя.
Чао.
Изглежда същото.
Все още мирише на цигари.
- Въпреки, че ги отказа.
- Сега пуши само по 6 на ден.
Лари ти е казал, че съм се отбила, нали? Затова ли се обади?
Обадих ти се, защото исках да присъстваш на церемонията.
Защо го правите?
Като едно свежо начало е.
Твоя ли беше идеята?
И на двама ни.
По този начин брака ни ще се благослови.
Преди това не е ли бил благословен?
Разбира се, че е бил.
Просто...
- Какво просто, мамо?
- Просто мислиш само за лошите неща.
Никога не помниш добрите. Искаше ми се да помниш добрите.
И на мен така ми се искаше.
А татко? Той помни ли нещо за мен?
Не те мрази.
- Все още изпитва болка.
- Болка?
Аз ли съм го наранила?
Да бъде арестуван така? Никой не би го забравил.
А ти как забрави това, което той ти стори?
Не беше толкова лошо...
Правиш го да звучи ужасно. Той е различен от години.
Радвам се, че не е бил такъв. Това значи, че съм помогнала!
Затова го направих!
Защо съм виновна затова?
Никой не е казал това.
Просто те каним.
Ще дойдеш ли?
Кеч: 555-0139
- Имаш ли секретар?
- Какво?
- Имаш ли телефонен секретар?
- Да.
Затвори, и ще ти оставя съобщение.
Защо?
Моля оставете съобщение след сигнала.
Аз съм Шарън.
Може би можем...
... да идем на закуска заедно.
Обикновено ставам рано за да тичам в Линкълн Парк.
Има кафе отсреща.
Някъде към 8? Бъди там.
Моля оставете съобщение след сигнала.
Здравей. Не вдигай. Виж...
... не се наспах добре...
... и вероятно беше лоша идея изобщо.
Снощи се чувствах странно.
Както и да е, сега съм добре.
Затова нека оставим нещата така.
Мамка му!
Какво?
Кой е? Какво?
Тъкмо заспивах, най-накрая.
Имахме среща.
Не беше среща.
Добре, уговорка. Аз си спазвам уговорките.
Ти в пещера ли живееш? Обадих ти се в 7:00.
Ставам рано. Бях там. Чаках те.
Провери си съобщенията.
Трябва да се наспя. Върни се след месец.
- Защо си мислиш, че ще се върна?
- Защо си тук?
Когато кажеш на някой, че ще си някъде...
... този човек си пренарежда живота.
- И още повече...
- Какво има в пликчето?
Какво?
- Какво има в пликчето?
- Не е твоя работа.
Кафе?
Мислиш ли, че си заслужила кафе?
Ами храна?
Определено не заслужаваш храна.
- Взел съм кафе, захар...
- Черно.
- Както и да е.
- Просто черно.
И как по-точно си пренареди живота за да купиш кафе?
Никога не говориш за себе си. С какво се занимаваш?
- Какво значение има?
- Какво значение има?
Стоиш в спалнята ми и ми гледаш бельото.
Мисля, че има значение.
Кой си ти?
Някой който си спазва уговорките.
По дяволите, ти си женен!
Върни си ми кафето. Дай ми го.
Какво...!
Знам, ти си престъпник.
Просто чудесно. Точно от това имах нужда.
Казвам се Кеч. Не съм извършил никакви престъпления.
Харесва ми да съм с теб.
Това са глупости.
Аз те пуснах тук.
И да не знам нищо за теб? Трябват ми подробностите.
- Ще започна оттук.
- Това е нелепо! Защо?
Защото е така.
О, твоите правила.
Моите правила.
Добре, и без това не искам да те опознавам толкова добре.
Не ми е нужно. Уморена съм.
Не съм спала цяла нощ.
Чао.
Може ли да вляза?
Да. Влизай.
Благодаря.
Започваш да свикваш с вратите.
Тук ли живееш?
Никой не живее тук. Какво е това, някаква фасада?
- За това ми говореше, нали?
- Какво?
Разпита ти. Нужен ли ми е адвокат?
Просто не обичам да ме баламосват.
Аз не го правя.
Тогава ми кажи направо. Кой си ти?
Какво търсиш?
Живота ти. Не искам някакви изненади.
Това е. Спя тук. Разхождам се в града. Това е всичко.
Това е всичко?
Освен теб.
И това което изпитвам към теб.
Което е...?
Изненада. Мислех си, че е невъзможно.
Мислех си, че съм...
Какво си мислел, че си? Гей?
Мъртъв.
Трябва ли да мога да разбера това?
Не.
Чудела ли си се някога, какво значи “на чисто”?
Какво имат в предвид хората, когато казват”Да започнем на чисто”?
Без минало, това е на чисто.
Това е на чисто, добре.
- Значи ония тип знае къде живееш?
- Той не е опасен.
Не присъства в базата данни. Няма никакъв Кеч...
Търсил си за него?
- Той е призрак.
- Не мога да повярвам, че си направил това!
- Нали сме партньори, грижа се за теб.
- Не ми трябва твоята грижа.
Да няма фамилия. Доста е странно.
О, спомням си това.
Това беше усмивка.
Нали се сещаш за ченгето? Жената? Дойде ми на гости.
Излизате ли?
Задава много въпроси. Иска да знае всичко.
Разбира си, че иска. Всеки иска.
Говори с нея.
- За какво да говоря с нея?
- Говори с нея, Кеч.
Говори с някой. Вече мина почти година.
Всеки път когато говоря с някой ми олеква.
Не казвам, че всичко ще изчезне...
Добра ли е?
По скоро е...
... трудна.
Хубава ли е?
Това няма значение.
Значи е хубава.
Мисля, че ми е ядосана за нещо.
Извини й се.
- За какво?
- Няма значение.
Ние обичаме, когато мъжете ни се извиняват.
Бял цвят
Мислех си, че ще ми отговори секретарят.
Искаш ли пак да звъннеш? Няма да вдигна.
Не, не. Мислех, че си на работа.
Искаше ми се да съм.
Не можеш да спиш?
Аз също.
Искаш ли да идем някъде?
Сега? 3 сутринта е. Целият свят спи.
Не целият.
Това среща ли е?
Просто уговорка.
Можем да си починем, ако искаш.
Ами почивай си.
Ще се видим по-късно.
Искаше ми се да поплуваме.
Защо да не можем?
С дрехи?
Божичко! Не можеш да се събличаш в обществен парк!
Трябва да се научиш да си почиваш.
Хайде!
Къде отиваш?
Ще те издам!
О, Боже.
Божичко!
Замръзвам!
Целуни ме някъде, където никой не ме е целувал.
Целуни ме някъде, където никой не ме е целувал.
Благодаря ти.
Нали съм ти казвала да не напускаш апартамента без мен?
Трябва да вървя.
1034 да Роб-67, мястото потвърдено. Жилището на Поуг...
... възможно е 415. Съсед стои отвън.