Boomerang (1992) (Boomerang CD2.sub) Свали субтитрите
Събраха ми се много задължения напоследък, така че ще ти се обадя, става ли?
Ще ми се обадиш?!
Не си знам програмата. Секретаря ми си взе почивен ден и е извън града. Ще ти се обадя.
Маркъс е този, който казва "Ще ти се обадя отново."
Това е нещо ново за Маркъс.
Добре, но не ме карай да чакам прекалено дълго, защото не съм от хората, които чакат да ги потърсят.
Разбирам, че не си самотник, така че ще се постарая да те потърся скоро.
Нали ще се обадиш?
Ало, да, да.
- Ало, г-н Греъм?
- Да.
Г-це Бройър ми каза да ви предам, че ще бъде свободна на 12-ти вечерта.
- Но това е след три седмици.
- Съжелявам, но това е първата и възможност.
Да ви запиша ли?
- Да. Да, благодаря.
- Моля.
Маркъс...
- Ей, брато, какво ще кажеш за един ланец.
- Ще шашнеш гаджето.
- Благодаря, но вече имам часовник.
- Брато, това е готин часовник. Да внимаваш.
Извинете, кога започва представлението?
- Братко, моля те, искам да знам само кога започва представлението?
- Чакай малко. Какво?
- Кога започва представлението?
- Започна преди половин час.
- Благодаря.
- Пак заповядай.
- Много си добър в тази работа.
- Знам това.
Някакъв задник.
Кога пристига полет 97 от Торонто?
Преди три часа?! Знаете ли дали е било на борда лице на име Жаклин Бройър?
Какво значи не можете да дадете тази информация? Нали сте бюро информация? Защо тогава ви наричат...? Добре, забравете. Благодаря.
Бихте ли проверили дали наскоро е станала някоя злополука между летище Кенеди и центъра?
За какво тогава служи 911? Искам да говоря с начални...
Здравей.
- Значи реши да се появиш най-после.
- Срещите ми се проточиха и затова взех по-късен полет.
И не можа да вдигнеш телефона и да се обадиш, нали?
Щях да се обадя, Маркъс, но нямаше телефон в самолета.
Профуках 200 долара за билети. Профуках ги и вината е изцяло твоя.
Извинявай.
- Заща просто не ти дам парите за тях.
- Въпроса не е в парите.
Ти си безотговорна. Дори не се обади. Звънях из цял Ню Йорк да търся къде си. Можеше да лежиш на някоя улица.
Много мило от твоя страна.
Този трик с цветето го знам. От моите е.
Виж, това, което направи е безотговорно и аз съм разстроен.
Е...
Може би е по-добре да си вървя. Да, ще тръгвам.
Слушай какво...
Виж, аз имах тежък ден и ти си имала тежък ден. Изнервен съм и може би пресилвам малко нещата.
Сигурно си вир вода. Защо не свалиш това и не седнеш някъде да поизсъхнеш.
Това значи ли, че ми прощаваш?
Това означава, че реагирах прекалено емоционално и предлагам да забравим за това.
А аз мисля, че означава, че ми прощаваш.
- Ама ти нямаш никакви дрехи под шлифера.
- Нямам.
Ти си безнадежден случай.
Значи си знаела, че си сгафила и затова дойде по бельо. Знаела си, че съм прав.
Жаклин...
О, чакай, чакай. Свършвам, свършвам. Не, не...
Не мърдай. Не мърдай. Не, не...
Не, не каквай нищо. Не ме докосвай. Не мърдай. Недей, не прави нищо.
Не, не, недей...
Знаех, ме свършвам. Знаех го.
Трябва да се обадя на мама.
- Къде отиваш?
- Вкъщи.
Сунтринта трябва да произнеса реч пред управителния съвет.
Благодаря, беше страхотен.
Господи, Маркъс, когато слязох от самолета бях толкова напрегната, но ти наистина ме отпусна.
Е, г-н Греъм, благодаря.
- Наистина ли трябва да тръгваш?
- Да, ще ти се обадя утре, става ли?
Наспи се добре.
Обади ми се.
- Какво искате за десерт?
- За мен термису.
- За мен едно кафе.
- А за дамата?
- Аз съм на диета.
- Много добре.
Диета? Какво ти става, изглеждаш старахотно. Нямам търпение да те снимам на Карибите.
Не съм сигурна, че ще отида.
О, трябва да отидеш. Маркъс е запланувал едно чудесно пътешествие. Ще се забавляваш.
- Ще отида да се обадя по телефона.
- Добре, върви се обади.
Не те ли привлича мисълта за снимките на фона на тези чудесни бели плажове, прекрасно синьо небе,
кристално чиста вода. Просто дъха ти да секне.
Е, кога ще се чукаме?
- Какво?
- Според Жаклин си наистина страхотен в леглото.
Жаклин ти е казала, че съм много добър в леглото?
Жаклин твърди, че наистина знаеш как да си движиш задничето.
А, значи ти е казала, че знам как да си движа задника. Добре.
Не знам какво ти е казала г-ца Жаклин, но ти явно си сбъркала.
Какво ти става, престани?! Спри, спри веднага!
Не мога да повярвам.
Ти ще откажеш на това писе тук?!
- Така те я зяпнало. Няма мъж, който да може да му откаже.
- Спри.
Не познавам мъж, който да е отказал на това писе.
Престани с това писе, хората се хранят тука.
Писе! Писе! Писе! Писе! Писе! Пис, пис, писе!
Опитва се да си намери котката. Къде е тази котка?!
- Какво ти става, престани?!
- Какво ти става, не харесваш ли жени?
Да, точно така. Не харесвам жени. Аз съм гей.
Гей?! Ти не си гей. Ти просто не искаш да ме чукаш.
Мога да позная гей като го видя. Знам как изглеждат. Брат ми е гей.
И ти, ти! Той е гей.
И той е гей.
- Маркъс Греъм, какво си и казал?
- Аз какво съм и казал ли?
Даваш ли си сметка, че се чуваше чак в тоалетната.
Как смееш да обсъждаш сексуалния ми живот с тази жена?
Още като излезе тя се развика, че иска да се чукаме. Как си могла да и кажеш какво правим?
Така ли каза тя?!
Знам, че си го направила.
- Маркъс, тя е малко странна.
- Всички тези призказки как си движа задника. Сигурен съм.
- Не очаквай да спя с нея заради бизнеса, ясно?
- Ти го направи с лейди Елуиз.
Един момент, това си е чист слух. Не се знае дали сам спал с нея. Просто си поговорихме.
О, моля те.
Няма какво да ми се молиш. Не обсъждай това, което правим, с никой.
Ще се оправя с това.
- Добре, Странже, какъв е проблема?
- Няма проблем. Просто няма да отида.
Слушай сега. Или ще се качиш на самолета, или не само ще спра да ти плащам милионите долари,
но ще те съдя и за всяка стотинка, която имаш, разбра ли?
Каква изтощителна вечер, а?
Честно казано, Маркъс, не се чувствам много добре.
Не ме докосвай. Не ме докосвай. Чувствам се омърсен и не мога да повярвам, че това се случи на мен.
Я, се виж, Маркъс. Изглеждаш толкова разстроен. Връзваш се за нищо.
Значи секса е нищо, а? Какво стана с общуването, себеотдаването, откровенността?
Знам, че звучи старомодно, но някои хора още зачитат тези неща и ти показа, че не си от тях.
- Какво ще кажеш, ако ти дам 1 секунда да си помислиш?
- Така ли?
- Да. Мисля, че трябва да продължиш по своя си път.
- Добре, Маркъс, тогава край.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Не мога да повярвам, че те е изработила така. Гледаш в пода. Прегърбил си се.
Къде ти е гордостта? Къде ти е достойнството?
Така ли ще се даваш оттук нататък?
- Бони, ако обичаш, не днес.
- Тъжно е, човек.
Първо се разпаднаха Фетбойс, а сега и ти. В какво да вярвам?!
Добро утро, Маркъс.
Добро утро.
Добро утро, Маркъс Греъм.
Добро утро.
Маркъс, извинявай. Трябва ми сценария за рекламата със Странже? Ще снимам другата седмица.
- Снимай каквото искаш.
- Каквото аз искам ли?
- Шоуто си е твое.
- Имам пълна свобода ли?
- Да, пълна свобода.
- Благодаря и Бог да те поживи. Чао.
- Извинявай, Жаклин, мога ли да поговоря с теб за малко?
- Да, разбира се.
Знам, че не е моя работа това, което става между теб и Маркъс,
но не можеш ли да поотслабиш хватката, моля те?
Моля?
Каквото и да правиш с него, то почва да пречи на работата му.
- Каквото и да правя с него?
- Да.
Изглежда, че това което правя с него се приема прекалено лично от теб или бъркам?
Не, Жаклин. Просто казах, че влияе на работата му. Това е всичко.
Надали.
Благодаря, Жак.
Очаква ни нещо много вълнуващо. След месеци усилена работа на нашия творчески екип,
които ще реализират нашата подкрепа от 18 милиона долара за новата козметична серия "Странже".
Светлината, моля.
- Как е?
- Не съм я виждал. Нелсън я направи сам.
Това е моята визия. Направо е приказна!
Приказна!
СТРАНЖЕ - СМЪРДИ ТОЛКОВА ДОБРЕ!
Това е отвратително.
Е, от съвета искаха да те уволна, но аз ги убедих да ти дадат още една възможност.
Като служител ти благодаря, че ми спаси службата и живота, като човек, че ми разби живота.
Маркъс, не съм ти разбила живота, ти сам си го разби.
Казах ти, че ще се случи, но ти не вярваше, че ще се случи на теб.
Единственото решение, което мога да ти предложа е...
...да си вземеш няколко седмици почивка.
Добре.
Има едно хлапе, в което направо ще се влюбиш. Толкова е сладко.
Маркъс, няма да те оставя да се влачиш цял ден с увисен нос. Ще те измъкна.
- Слушаш ли ме изобщо, Анжела. Купидон ме срита отзад.
- Имам лек срещу Купидон.
Когато се случи да имам проблем от интимен характер, а това се случва често,
премествам фокуса от самата себе си върху другите. Върху някой друг.
Не искам да ми се мотаят деца из краката. Искам да си отида вкъщи. Да седна някъде. Да гледам стената и да слушам Шаде. Това искам.
Наистина ли?
Да, така съм устроен. Не можеш да ми помогнеш. Не можеш да ми помогнеш.
- Здравейте.
- Здравей, Анжела.
Благодаря. Това е г-н Греъм.
Кой направи това? Това са деца, на които преподавам рисуване, защото не могат да си позволят скъпите курсове.
Много мило.
- Помните ли миналата седмица...?
- Аз съм го пропуснал.
Сядай, Маркъс.
Спомняте си, че миналата седмица разглеждахме колажи от Ромер Бюрден, нали?
Да.
Какво трябваше да направите за тази седмица? Да донесем собствени колажи.
Добре. Кой ще ми покаже колажа си пръв?
Леле. Кени.
- Селям алейкум, братко.
- Алейкум селам.
- Поздрави, моя нубийска принцесо.
- Кралю мой.
Това е слънцето, а това са слънчевите лъчи. А това е една гиганска дупка в озонния слой.
А това ще се случи с всички хора и животни, ако бързо не оправим озонния слой.
Виждам африкански мотиви. Харесва ми.
А какво жизнено девойче си.
- Добре, разясни ни колажа си.
- Това е моята къща. Това е слънцето.
Това е копие, а това щит. Това тук е...
Това тук е аквариум. Това е кръв.
- Това са дрехите ми. Това се рибите.
- Защо? Това тук е аквариума, а това са рибите, които са на пода.
- Защо рибите не са в аквариума?
- Защото аз не искам да са там.
Но те ще умрат на пода.
Изкуството може да е много абстрактно, но не трябва да добива смисъл само в мислите на твореца.
Благодаря, Хана, за интерпретацията.
- Благодаря, Хана, за интерпретацията.
- Кой е следващия?
- Не ми казвай, че тези деца не те развеселиха.
- Не съм го казал. Просто не бях в подходящото настроение.
- Подходящо настроение ли? Ти не се сети за Жаклин нито веднъж, нали?
- Вярно е.
- Нито пък за рекламата на "Странже", нали?
- Права си.
- Децата ме въодушевиха. Това не ми се беше случвало скоро.
- Благодаря.
- Имам идея!
- Каква?
Идея за новата реклама за "Странже".
Добре, намали. Спри... точно тук.
- Е, какво мислиш?
- Харесва ми.
- Чакай малко. Това гърдата и ли е?
- Не е гърда. Сянка е.
- Това е гърда.
- Моля, моля. Сянка е.
- Мисля, че е сянка от гърдата и.
- Престанете, това е гърдата и.
- Сянка е.
- Ще увелича.
Гърдата и е, защото ми потекоха лигите.
Малко си изнервена от предстоящата среща с родителите на Джерард, нали?
Не, не съм. Просто не искам да си помислят, че сме двойка.
- Спокойно. Джерард изобщо не прилича на баща си.
- Знаех си. Джерард е симпатяга, нали?
Така си е.
Значи родителите му са истинските тъпанари.
Аз ще отворя.
Честит Ден на благодарността.
Анжела е там. А, г-н Джаксън, честит Ден на благодарността.
- Изглеждаш страхотно.
- Благодаря, ти също.
Благодаря.
Моите родители.
- Много приличаш на баща си.
- Благодаря.
- Донесла съм чревца.
- Анжела, майката на Джерард е донесла цяла кофа с чревца.
- Това ли е момичето, за което ми говори Джерард. Агата?
- Анжела, Анжела Луиз.
- Все тая.
- Приятно ми е да се запознаем.
Не е ли хубава?! Прилича на едно от момичетата на Маркъс.
Агата, защо не отидеш в кухнята и не помогнеш на г-жа Джаксън за чревцата?!
Върни се.
Радвам се да те видя. Всяка година ти ме шашваш с нещо. Кажи защо риза на гъбки?
- Опитвам се да те впечатля.
- Добре, каква е идеята?
- Номера е в координацията. Повечето хора са зле с координацията.
- Но ти си я постигнал.
- Интересно.
- Казах ли ти, че ще уврат, когато им се махнат ципите.
Мамо!
- Значи ми видя ризата на гъбки?
- Да, ризата на гъбки.
Но не можеш да спреш само до ризата.
- Не, мога ли?
- Трябва да продължиш.
- Гледай.
- О, колан на гъбки.
- Джерард, знаеш ли, че баща ти има колан на гъбки?
- Да.
- Но не можеш да спреш и дотук, трябва да продължиш.
- Какво имаш? Пръстен на гъбки ли?
Да, добра идея. Виж какво имам.
- Джерард, видя ли подплатата на гъбки?
- Да!
Много вкусно, Маркъс. Все казвам на жената, че трябва да вземе няколко урока по готвене от теб.
Макар че и тя се справя добре. Като направи прасенце си го хапвам от до.
- Цялото прасе?
- Не ме взе заради готвенето.
Точно така, бейби. Нашия младши отсреща е доказателството.
- Защо трябва да ме излагаш пред приятелите ми при всяка възможност?
- Чу ли? Чули го? Това е твоя син.
- Баща му не е достатъчно добър за него.
- Успокой се. Това е баща ти.
Г-н Джаксън, всъщност Анжела приготви обяда, а не аз.
- Много добре.
- Много добре.
- Добър избор, младши.
- Татко, казах ти вече, че с Анжела сме само приятели.
- Просто приятели, а?
- Да, просто приятели.
- Стига вече. Нали ти го повториха поне хиляда пъти.
- Добре, да сменим темата.
Ей, Маркъс, разбрах, че някаква пичка те разиграва.
Ама няма да се оставяш бе. Обърни и хастара. Обърни и го.
Наистина ли искаш да прекараш деня облегнат на тази стена?
- Родителите ми са в тоалетната вече цял час, човек.
- Е, и?!
Ама не става така.
- Защо твоите родители да не могат да използват тоалетната ми?
- Ама те се чукат вътре.
Боже Господи, какво има за десерт?
Вече съм добре. Да вървим.
- Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб?
- Не, не, няма нужда. Ще ги изпратя, за да не могат да ме излагат повече.
Добре.
- Прекарах чудесно. Ще ти звънна утре.
- Добре.
- Не мога да ви обесня какво удоволствие беше за мене.
- Добре беше.
О, парче от палтото.
И зайците не са вече като едно време, бейби. Добре, ще скъсаме още едно парче и ще направим обици. Ще координираме.
- Уредих чукането за довечера.
- Коя?
- Спомняш ли си онова гадже от Бърза помощ?
- Да.
Да знаеш какви балкони има.
- Добре, трябва да тръгвам.
- Чао, Тайлър. Пази се.
До скоро.
- Искаш ли помощ за чиниите?
- Не, прибирай се вкъщи.
Добре.
Къде ми е палтото?
Анжела.
Да.
- Май ще приема предложението ти.
- Добре.
Има сок от чревца навсякъде. Не знам как се чисти това чудо.
Толкова съм уморена, че не искам да ми се мяркат повече пред очите никакви чаши чинии или нещо такова.
- И обувките ми убиват. Мога ли да ги сваля?
- Да, разбира се. Аз да отида да отворя прозореца, а?
- Стига, краката ми не миришат.
- Започва Стар Трек.
- Обожавам Стар Трек.
- Наистина ли?
- Член съм на фен клуба.
- Стига бе, аз също.
К-н Кърк не е ли най-готиния бял човек на планетата?!
Мога да кажа кого ще убият във всяка серия още в самото начало.
Ето виж. Кой се телепортира - Кърк, МакКой, Спок и Наома Джонсън.
Наома Джаксън не знае какво ще му се случи, но аз знам. Ако бях на негово място щях да кажа: "Ей, няма да тръгна, знам какво ще се случи."
- Невероятно как знаеш всичко за Стар Трек.
- Аз съм член на фен клуба.
Затова знам всичко за Стар Трек, до най-малката подробност, до най-малкото трекче. Как е първото име на к-н Кърк?
- Капитан.
- Не, не е капитан. Казва се Джеймс Т. Кърк.
Как е фамилията на Спок?
Не знаеш ли?! Казва се Спок Дженкинс.
От рода Дженкинс на планетата Вулкан.
Говоря за след това.
- Какво правим?
- Целуваме се.
Не трябва да се целуваме.
- Защо?
- Защото сме приятели.
Е, и?! Приятелите не могат ли да се целуват?!
НАПРАВИ НЕЩО ЛУДО
СТРАНЖЕ
Добре, много добре. Поздравления, Маркъс.
Поздрави Анжела. Идеята беше нейна.
- Добре се справяш, Анжела.
- Благодаря.
- Това си е расизъм, чист расизъм.
- Обясни.
Бялата топка доминира над всички останали.
Набутва жълтата топка, червената топка.
А за да свърши играта, бялата топка трябва да разкара черната от масата.
- Защо е така?
- Не знам, но съм сигурен, че ти ще ми кажеш, братче.
Тарикат, а?
Вижте всичко е заради страха на белия човек от потентността на черните топки.
Много интересно. Заинтригува ме.
- Предполагам, че билярдната маса е Земята и за това е зелена.
- Ебавай се мен, ебавай се.
Защо тогава масата е плоска?
- Питай него!
- Може би, за да нямат проблем със закрепването на топките.
- Слушай това не е майтап, сериозно говоря.
- Дълбоки разсъждения. Дълбоки колкото дъното на океана.
- Който загуби плаща бирата.
- Да, да. Добре ще платя бирата.
- Разбра ли? Един отбор сме.
- Добре, но отвори и неговите очи.
Добре, ще ги отворя.
- Става все по-зле. Трябва да му намерим бързо гадже.
- Ще се оправи.
- Ей, как върви връзката ти с Анжела?
- Много добре. Нали се сешташ?
Излязохме няколко пъти, но започнахме да се поувличаме малко та аз рекох да се пооттегля малко.
Умно.
Знаеш ли какво и казах? "Слушай момиче чувствай се свободна. Излизай с други мъже, защото аз ще излизам с други жени."
Знаеш как е. Не иска да и разбия сърцето, затова се отдръпнах внимателно.
- Добре, значи нямаш нищо против тя да излиза с други мъже, а?
- О, не, не.
Да не мислиш да ги събереш с Тайлър?
- Не точно.
- Защо ме питаш тогава?
Просто ми беше любопитно.
Не мога да го повярвам.
Защо ме попита?
Дори не можеш да ме погледнеш в очите, а Маркъс?
Спа ли с Анжела?
Да, спах с нея.
- Защо винаги трябва да имаш всички момичета, Маркъс?
- Само преди малко казваше, че нямаш нищо против да излиза с други мъже.
- А сега като чу... Това си е лицемерие.
- Я зарежи тези глупости.
- Има голяма разлика. Анжела е свястно момиче.
- Значи аз не мога да бъда със свястно момиче?
Не, защото ще я изчукаш и зарежеш като всяка друга жена в живота си.
- Добре, защо точно Анжела? Защото има хубави крака ли?
- Не става въпрос за краката и.
- На мен ми пука за това момиче.
- На теб не ти пука за никой друг, освен за самия теб.
Защото ако не сме единни, нищо не струваме, нали така?
- Какво си направил бе, човек?
- Познай.
- Маркъс, ела, искам да ти покажа нещо.
- Какво?
- Искам да ти покажа нещо.
- Бягай къпя се.
- Целия съм мокър. Мога да настина.
- Няма.
Виж!
- Е, какво мислиш?
- Сини хора. Да, харесвам сини хора.
- Харесва ли ти?
- Да, много.
- Погледния и ми каже как те кара да се чувстваш?
- Честно казано ме възбужда.
- Не, чакай...
- Честно, така си е.
- Я погледни.
- Чакай, телефона звъни.
Добре, вдигни телефона.
Ало, Жаклин.
Здравей, как си?
Да, тук е. Не, не сме заети. Давам ти го.
Не, Анжела. Просто се отби за малко.
Наистина?
Шефовете се харесали рекламата ти.
Разбира се, че се зарадва.
Да, да. Да. Идеално. Чудесно.
Петък вечер шефовете ще обсъждат рекламата и Жаклин иска да съм там.
Чудесно.
- Чакай, да няма някакъв проблем?
- Няма.
Ще и се обадя и ще и кажа... Сигурна ли си?
Чудесно.
Готини са.
Сини хора.
Гениален си. Направо се влюбиха в рекламата. Влюбиха се.
Видя ли го оня дребния французин, дето се викаше "Манифик", как се изпоти.
- Знаех, че ще захапят.
- Маркъс, ти си невероятно талантлив.
- Благодаря ти. Лейди Елуиз ти благодари.
- Трябва ли да кажа еха?!
- Сигурно Странже иска да ти благодари лично.
- Само да и падна.
Искам да ти кажа, че ми е много приятно да видя стария Маркъс.
- Бях почнала да се тревожа за теб.
- Нима?!
Изглеждаше...
- Изглеждаше толкова... Не знам. Мога ли да бъда откровена?
- Моля те.
Е, изглеждаше отчаян и несигурен в себе си.
- Патетичен?
- Да, нещо такова.
Я се виж сега. Отпуснал си се.
Уверен си. Точно като мъжа, който срещнах в асансьора.
- Такъв какъвто винаги съм бил.
- Да, и който съм намирала за много приблекателен.
Как мина снощи?
Добре.
Само добре ли? Трябва да е минало доста добре, защото се прибра към полунощ.
Поразходих се. Доста неща ми се въртяха из главата. Имах нужда от това.
Да разбереш, че все още си влюбен в Жаклин, нали?
Анжела, видях тази жена и един куп неща, за които дори не подозирах се появиха на бял свят.
Такива неща се случват.
- Има неща, върху които нямаме контрол.
- Така ли, и кои?
- Любовта например.
- Любовта?!
Какво знаеш ти за любовта? Какво си мислиш, че знаеш за любовта?
Писнало ми е от мъже, за които любовта е една от болестите, която могат да им лепнат.
Любовта трябваше да те доведе снощи у дома.
- Нали ти казах, че съжелявам.
- Да, чухте много добре. Съжеляваш и си уморен.
Не обичаш мен, не обичаш Жаклин, дори себе си не обичаш.
Как можеш да кажеш, че не съм те обичал?! Жаклин каза, че съм станал по-добър човек. Това го дължа на теб.
Махам се.
Ще прибера другите си неща по-късно.
Ще ти кажа нещо. Може да не съм толкова блестяща. Може да нямам такава разкошна коса,
но нека ти кажа нещо важно за себе си. Аз имам сърце.
Знаеш ли какво е лошото в това да имаш сърце? То те боли, когато си имаш работа с хора като теб.
Разкарай се от живота ми!
Напусна те, нали?
Да, направи го.
Трябва да съм ужасно доволна, но не съм. Не обичам да гледам как хората страдат.
Благодаря ти, Ивон. Много мило от твоя страна.
- Не искаш ли да изпием по чаша кафе?
- Не, дори и ако Исус Христос се роди.
Някои шибаняци са толкова слепи, че не могат да видят хубавите неща, дори когато са под носа им. Я си разкараш черния задник от погледа ми.
- Не мога да го направя.
- И сама ще се справя.
Не, трябва да вървя.
Какво?
Обичам някого.
Анжела. Значи си мислиш, че обичаш Анжела.
Не, не, не. Сигурен съм. Точно в този момент разбрах, че я обичам.
Маркъс, ако обичаш Анжела, защо тогава си с мен?
Именно.
О, гадост! По дяволите!
Ей сега идвам.
Как е, братле? Влизай.
- Добре дошъл в Хаоса.
- Надушвам някакъв дим.
А, не, не. Това не е дим, а аромат.
Ще отвориш ли? Може да е изненада.
Какво стана, къде хукна бе?
Поговори с него, човек!
- Как е?
- Ей, как я караш?
Да си виждал Анжела наскоро?
Не. Чух, че сега работила за Бартън и Добс.
- Да, чух, че са я направили шеф на рекламния отдел.
- Така ли?
- От къде разбра?
- Бони Т. ми каза.
Слушай, човек...
- Не е нужно да казваш нищо.
- Напротив, налага се. Наистина съжелявам.
Познавам те откакто се помня. Ти си ми като брат. Обичам те.
Не съм искал да стане така, но се случи и съжелявам. Чувствам се кофти.
Колко още време ще ме караш да се чувствам кофти?
Леко, ще ми изтискаш всички извинения.
Момчета, какво става бе? Как може една жена да застава между вас?
Сърцето ми се къса като ви гледам. Ние сме едно. Трябва да сме едно.
- Сдобрете се веднага. Хайде, веднага
- Ами ние вече го направихме.
- Как така?
- Стиснахме си ръцете, целунахме се по бузите.
- Направете го пред мен.
- Вече го направихме бе.
Ще ми скъсате сърцето.
Обичам ви, всичките.
Гладни ли сте? Добре.
Ама това е моята манджа. Мама му стара.
ЕПИФАНИ КОГАТО ЗНАЕШ КОГО ОБИЧАШ
Не, не става. Спомняш ли си какво ти казах за акцента? Направи го отново.
Не, не е готово. Няма да го използваме докато не е както трябва.
- Анжела!
- Хайде.
Здравейте, търсим Анжела.
Какво?
Извинете ме за малко.
Какво правите вие двамата тук?
- Не съм ви виждала отдавна.
- 4 месеца и 2 седмици, ако бъдем точни.
- Липсваше ни, къде се губиш?
- И вие ми липсвахте. Работя. Много съм заета.
Толкова много, че не ми остава време за заниманията с вас. Съжелявам.
Винаги си имала време за нас.
Знам, нека ви кажа нещо...
Трябваше да пренаредя приоритети в живота си. Трябваше да намеря истинската Анжела.
- Все пак как ме намерихте тук?
- Новият ни учител ни доведе.
Имате нов учител?!
- Къде е тя?
- Той!
Е, къде е той?
Мисля, че е по-добре да тръгваме. Довиждане, кралице моя.
Мир.
Много е долно да използваш децата, Маркъс.
Какво друго можех да направя?! Писах ти и знам, че си получила писмата ми.
- Нещо не си падам по писани обещания напоследък.
- Добре.
- Знам, че прецаках всичко.
- И още как. Ти ме нарани.
Липсваш ми. Наистина ми липсваш.
Никога никой не ми е липсвал, но сега ти ми липсваш. Обичам те.
Не става въпрос затова, че ме обичаш. Става въпрос затова, че не можеш да ме обичаш така както аз заслужавам да бъда обичана.
Да не мислиш, че ще дойда тук при теб ей така за нищо?
Искам да бъда с теб и само с теб. Ти си най-добрия ми приятел. Чувствам се ужасно без теб. Дори напуснах работата си.
Да съм искала да напуснеш работата си?
- Защо правиш това?
- Какво правя?!
Защо си толкова безчувствена и студена? Защо се криеш зад работата си?
Оправям се с живота си и те съветвам и ти да направиш същото.
Слушай.
Знам, че да имаш хубава работа е страхотно,
но ти трябва да се забавляваш. Да бъдеш с децата и с мен. Да се забавляваме заедно.
- Да имаме всичко в живота заедно.
- Дай ми една причина, поради която да ти простя, една.
Едва ли ще можеш.
Ти все още ме обичаш.
Обичам те толкова много.
Липсваш ми.
- Страх ме е.
- А аз съм нещастен.
Не мога дори да дишам без теб.
Не мога да дишам. Не мога да дишам.
Защо не отидем до вас да си вземеш нещата и да се нанесеш при мен.
Не, този път няма да се нанасям у вас. Оставам си на моето място при моите неща.
- Искам те по 24 часа 7 дни в седмицата.
- Не, не, не. Няма да стане.
- Ако само се обърнеш да я погледнеш, ще ти строша шибания врат.
- Не съм си и помислил за това. Погледнах я мислейки за бъдещето.
- Това си ти след 15 години.
- Ще ме обичаш ли и тогава?
Е, само ако не ме държиш изкъсо. Шегувам се. Шегувам се!
The Universe itself is much bigger than anyone, but it's within everyone.