Boomerang (1992) (Boomerang CD1.sub) Свали субтитрите
На куче, което гони опашката си, му се завива свят.
БУМЕРАНГ
Ей, ти, оставил съм нещо на бюрото ти.
- Здрасти, човек. Кога ще говорим за оная работа?
- Спокойно. Ще говорим.
- Добро утро, дами.
- Здравей, Маркъс.
- Аз си го правя ей този номер.
- Стига бе, човек, опитвам се да работя.
- Ей, какво става?
- Какво става?
- Ще се видим на обяд.
- Мир.
Добро утро.
Здрасти, радвам се да те видя.
- Здрасти.
- Здрасти.
Здрасти, сладур... Ей, как я караш? Добро утро. Добро утро. Добро утро.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Ей, ти.
- Здравей.
- Добро утро, Норийн.
- Добро утро, Маркъс.
Направи ми услуга и изпрати по една роза на Кори, Трейси,
Миранда, Касандра, Алегра, Ширел и Мейлен.
- С обичайната картичка ли?
- "Мисля само за теб."
Добре.
- О, имаш среща утре в 9:00 с лейди Елуиз.
- Идеално.
Нелсън те чака и Анита се обади.
- О, знаех си, че съм забравил нещо. Ще ме свържеш ли с нея?
- Разбира се.
- Нелсън?
- Здравей, Маркъс. Дойдох да ти покажа нещо.
- Разкарах епизода с целувките.
- Разкарал си го?!
- А, дали е все още секси?
- Секси ли?
Сензационен е.
- Харесва ми.
- Добре.
Харесват ми портокала и сладоледа.
Но скатай черешките и забрави за банана.
Да го махна ли? Но това е малко Бунуел и Дали. Нали се сешташ?
- Прекалено е директно. Трябва ни нещо по-улегнало. Няма да се хареса.
- Добре.
Но схванах идеята. Идеята е готина. Наистина.
- Само е малко мръсничка, какъвто си и ти впрочем.
- Добре.
- Нелсън мръсника.
- Това съм аз.
Гледай сега да не сложиш някоя наденица.
- Да.
- Анита на първа.
Чудесно.
Здрасти. Чакай малко...
Нека ти обесня какво стана, а? Гледа ли новините? Защо ли?
Голямата катастрофа в центъра. Едно такси се блъснало в друго такси, което пък налетяло право в един автобус?!
Е, аз бях вътре. Върви в момента по новините. Е, туку-що свърши на Канал 4.
Да. Добре съм. Няма ми нишо. Малко ме наболява гърба, но това е всичко.
Да, масажа сигурно ще помогне.
И това. И това също.
Да ти се обадя следващата седмица? Страхотно. Чао.
- Какво следва?
- Кастинга за рекламата за лусиона за тяло.
Кажи на момчетата, че мога да позакъснея за обяда.
Братлета, видях снощи нещо по кобелната, от което тръпки ме побиха.
Някаква жена, нали? Страхотни форми.
Лежеше чисто гола. Всичко се виждаше.
Но имаше пишка, братлета. Егати случая!
- Номера и беше 976... нещо такова.
- Чакай! Да не е 976 43? "Пички с пишки"?
Как можеш да допуснеш нещо такова в мозъчната си кутия? Сбъркал си се нещо.
- Имаш сериозен проблем.
- Превърташ.
- Да.
- Аз просто така...
Е, много необичайно.
Понякога си мисля, че има цял свят, за който не знаем.
Например като ония неща в Пентхауз. Такива работи не ми се случват.
Такива неща не се случват на никого, освен на Маркъс.
Чакайте малко. Такива неща ми се случват, защото обръщам внимание на жените.
- О, Маркъс, и аз го правя това.
- Трябва да ги изучаваш, да наблюдявяш движенията им.
- Стига, знаеш, че не мога да го направя.
- Затова си на сухо.
Точно.
Тайлър, има и други неща в живота, освен секса. Споделяне. Себеотдаване.
- Трябва да се вслушваш в женското си начало като мен.
- Леко, да не сгафиш с ориентациите.
Ти си наполовина кучка.
Знаеш ли какво ти трябва? Повече романтика и по-малко кучета в живота.
Точно така. Точно така. Прекалено много кучета и никаква романтика.
Стига бе, Маркъс. При теб няма абсолютно никаква романтика.
Еден момент. Извинете, но аз съм най-романтичния човек, който познавате.
Когато се захвана с някоя жена никога не забравям цветята, бонбоните, романтичната музика...
Както и да и го набуташ.
И това, но аз съм г-н Романтика. Не съм виновен, че след последния стадий загубвам интерес.
Значи с други думи, в момента на оргазма цялата романтика ти изтича през оная работа?!
- Не е така. Не можеш да ме виниш. Не е в мен грешката.
- Здрасти.
- Здравей, как си?
- Добре, благодаря.
- Много хубав акцент. Откъде си?
- От Холандия.
- За мен беше удоволствие.
- За мен също.
- Чао.
- Чао, сладур.
Аз съм от Детройт.
Това ме подлудява. Кучките никога не ми правят това.
Може би, защото постоянно ги наричаш кучки.
Трябва да им покажеш, че ги уважаваш. Разбра ли?
Стига бе. Извинете. Извинете, сервитьорката.
Вижте поръчах патица. Какви зеленчуци вървят с нея?
Имаме нещо специално. Аспержи като копия. Страхотни са. Специалитетът на заведението.
- Вкусотия.
- Звучи добре.
- Ще се влюбите в тях.
- О, Боже.
Звучи добре. Благодаря.
- "Звучало добре"... Стига.
- Какво?!
- Защо не го каза? Защо не ни каза направо туземци?
- Какво?!
Аспержи като копия? Ако бяхме бели, щяха да са просто аспержи. Расизъм, човек. Жив расизъм.
- Не се връзвай.
- Не. Ти не се връзвай.
Определено. Ти определено...
Трябва да свържаш част от гнева си, човек.
Извинете ме за момент.
- Влез в контакт със самия себе си. Кажи си "Тайлър, аз те обичам, човек."
- Какво? Стига бе, негро.
Давам ви 20 долара за каишката.
Вземи ги. Това са добри пари.
Хайде, миличък.
Кърби? Кърби?
Хайде, Кърб.
Кърбит!
- Да не сте си изгубил кучето?
- Да, загубих един кокершпаньол. Бял на кафяви петна на име Кърбит.
- Енергично, жизнерадостно куче. Виждала ли сте го?
- Не, не съм.
Отвързах го за няколко секунди. Не мога да повярвам. Кърби? Като член на семейството е.
- О, знам и аз изпитвам същого към Брут. Обичам го.
- Разбирам ви.
- Тук ли го разхождате всеки ден?
- Да.
Бихте ли ми направила една услуга?
Казвам се Маркъс Греъм. Ето визитката ми. Ако видите Кърбит, бихте ли ми се обадили, за да пратя хора да го вземат.
- Разбира се. Успех. Надявам се да го намерите.
- Благодаря.
Кърб? Кърби!
Чакайте. Нека ви дам номера си, защото няма да мога да заспя докато не разбера, че сте го намерил. Имате ли химикал?
Дали имам?
Ето химикал.
- Благодаря.
- И аз ви благодаря.
- Успех.
- Довиждане.
Маркъс!
Знам, че ме чуваш. Ти гадно, слузесто, противно, лигаво, отвратително копеле такова.
- Би ли спряла да викаш. Очаквам посещение.
- И коя ще е жертвата тази вечер?
Ивон, не съм в настроение за тези глупости. Така че спри.
Защо не и кажеш истината?! Че ще я използваш и ще я изриташ след това както направи с мен.
Чакай, чакай. Не съм те изритал. Излязохме веднъж. Не се получи.
Вината беше твоя. Защо не си намериш друг мъж, а? Разкарай се.
- Очаквам да хванеш болест, от която да ти окапе оная работа.
- А аз очаквах да кажеш нещо такова.
И не забравяй за съдебното решение. Стой далеч от мен. Не ме приближавай.
Съдебно решение?! Ще ти дам аз едно съдебно решение!
- Ей...
- Здравей.
- Радвам се да те видя.
- Аз също.
- Готино местенце.
- Благодаря.
Къде е Кърби?
А той е ветеринарната лечебница. Имаше одрасквания по черепа.
- Ще се оправи. Изглеждаш чудесно.
- Благодаря.
Точка за Маркъс. Вечерята беше чудесна.
Не познавам мъж, който да готви толкова добре? Как се научи?
Нали знаеш, човек трябва да се научи на някои неща, когато е толкова самотен колкото съм аз.
Наистина ли?
Да. Виждаш ли аз...
Маркъс, знаеш, че това е грешно. Ти си подъл. НЕ МУ ВЯРВАЙ!
- Да отидем в хола? Там ще се чувстваме доста по-удобно.
- Добре.
Момиче! Ей. Ей. ВНИМАВАЙ, МОМИЧЕ!
Чук, чук.
- Кой е?
- Едно малко, уплашено момче на име Маркъс. Страшно иска да се покаже.
Причинили са му болка, нали? Разкажи ми него.
Кажи ми всичко за Маркъс.
Ами имах си някой преди около две години.
Тя се казваше Дебра. Момичето, за което за малко не се ожених.
В деня на свадбата отидох в църквата, защото имах лошо предчувствие.
После отидох в задния двор и тогава ги видях.
Тя лежеше на земята. С кума...
...и свещеника...
- Отвратително.
- Горкото ми, бебче.
Тогава разбрах, че не можеш да се довериш на никого.
На мен можеш да се довериш.
Не съм готов за това. Мисля, че трябва да те изпратя до вкъщи. Така е най-добре.
Не можеш да си представиш колко ми помогна. Точка за Кристи. Много ми помогна. Почувствах го ето тук.
- Влез. Хайде.
- Не, не, не. Не трябва да влизам в апартамента ти. Наистина.
Кристи, не трябва да сме тук. Не съм готов за това. Сами ли сме тук?
Разбира се, че сме сами. Хайде.
- Маркъс, прекарай нощта с мен.
- О, Кристи, всичко стана толкова бързо.
Просто не искам да бъда отново наранен.
Няма да те нараня.
Моля те, бъди нежна.
- Ей, какво стана с онова момиче снощи?
- Беше готина.
- Готина беше, но краката и бяха кофти.
- Какво?
Дръпнах завивките и какво да видя - мазоли.
Забелязах още като се срещнахме първия път, че обувките и са малко надути, но помислих, че обувките са стари.
- Откъде мога да се сетя, че такава готина мадама има мазоли на краката.
- Хайде бе, човек, няма да и чукаш краката.
- Не искам да ти го напомням, но не мислиш ли, че си малко предирчив?
- Точно така.
- Какво стана с Трейси?
- Ти пък какво толкова и хареса?! Хич не беше умна.
- Хайде бе, човек, да не и чукаш мозъка.
- Аз търся съвършенството.
- Здравей, Маркъс.
- Ей.
- Ей, Маркъс.
- Какво става?
Днес трябва да се срещнеш с лейди Елуиз, за да обсъдите сливането, нали?
- Ей, откъде знаеш всичко?
- Прочетох го като бях тази сутрин в офиса ти.
Ей, не трябва да влизаш в офиса ми, още по-малко да ми отваряш пощата, ясно?
Не я отварям. Вдигни това. Вдигни го.
- Вдигно го де.
- Какво, четеш през плика ли?
Точно така, през плика.
Пише: " Обяд утре в Кулахейт."
Отвори го.
- Да. "Обяд утре в..." Много впечатляващо.
- Нали ти казах. Казах ти.
Сам се увери. Виж, бачкам тук вече 9 дена. Старая се. Скапвам се от работа.
Не мислиш ли, че е време да поговорим за повишение?
Хайде, Маркъс. Ще си имам офис. Ще се нанеса там. Само да знаеш какви купони ще завихря.
Маркъс Греъм.
Лейди Елуиз, не мога да ви опиша колко съм развълнуван. Това е като да поемеш глътка чист въздух. Не съм бил никога толкова развълнуван.
Лейди Елуиз?
- Мисля, че сте искала да ме видите. Маркъс Греъм.
- Знам.
- Мога ли да седна?
- Моля, останете прав.
Останалата част от административния ми екип пристига утре.
Както и да е. Когато реших да поема тази компания, ви сметнах за първокласна придобивка.
Много благодаря.
Трябва ни един здрав шеф на отдел, с който да започнем сливането.
- Сок от цвекло?
- Не, благодаря.
Поддържа кожата еластична, макар че не може да подмлади никого.
Е, някои жени запазват свежестта си за цял живот.
Също така чух, че сте голям покорител на женските сърца.
Но моя график е също доста натоварен.
Ще ви чакам довечера вкъщи.
Тод, кажи му къде живея на Лавендъл Хил.
- Добър вечер, г-н Греъм.
- Добър вечер.
Лейди Елуиз ви очаква нетърпеливо.
Маркъс Греъм. Лейди Елуиз.
Маркъс, скъпи.
Добре дошъл на Лавендъл Хил.
Лейди Елуиз не мога да изразя с думи удоволствието си от това, че ще работим заедно.
Израснах с продуктите ви. Да знаете, майка ми ги използваше.
Познавам ги от дете и изведнъж ще работим заедно. Много е вълнуващо.
Аз също го намирам за много вълнуващо.
Очаквам една дълга, здрава и продуктивна връзка.
Вижте, не че надувам тромпета, но наистина съм много добър.
Не трябва да надуваш тромпета си.
Остави на някой друг да го прави.
Маркъс, скъпи.
Не искаш ли да се настаниш малко по-...
...удобно?
- Разбира се, защо не.
- Не искаш ли да се измъкнеш от тази задушаваща риза?
- Искам.
Благодаря, но мисля, че ще справя и сам.
Като че ли тук е прекалено светло. Не искате ли да внесем малко повече романтика?
Не може ли да затъмним още малко?
Извинете, съжелявам, че ви притеснявам, но трябваше да дойда и да ви кажа нещо.
Просто дъхът ми спря. Вие сте най-страхотната жена, която съм виждал и трябваше да дойда, и да ви видя.
Съжелявам.
- Защо се смеете?
- Извинете, но това което казахте беше доста патетично.
- Не беше патетично.
- О, стига. Ако аз бях дошла и ви бях казала:
"Извинете, сър, съжелявам, че ви безспокоя, но трябваше да ви видя,"
"защото сте най-красивия, най-неповторимия мъж, който съм виждала през целия си живот."
- Щяхте ли да ми повярвате?
- Честно ли?! Да, щях.
Но защото аз съм си точно такъв.
- Добре, но трябва да вървя на работа.
- Чудесно.
И аз съм се запътил натам.
Не ве преследвам, просто и аз съм нагоре.
И аз съм за 18-ти етаж. Извинете, но сигурно сте дошла за някоя от рекламите. Модел ли сте?
Не, не съм фотомодел. Ще работя за компанията.
- Наистина ли?
- Да, в отдел "Маркетинг".
Наистина? Това е моя отдел. Аз съм Маркъс Греъм.
- Вие сте Маркъс Греъм?
- Хм.
Вие сте Маркъс Греъм! Колко забавно, че се срещнахме по този начин.
- Съжелявам, аз съм Жаклин Бройър. Аз съм голяма ваша почитателка.
- Много ви благодаря.
- Вие сте много, много талантлив.
- Само дето не ме изритахте долу, а сега се оказахте моя почитателка.
Ще ви издам малка една тайна, понеже сте много хубаво момиче. Когато, двете фирми се обединят, аз ще ръководя целия отдел "Маркетинг".
Нима?
Маркъс,... боя се, че се е получило някакво недоразумение. Много същелявам,... но аз ще поема обединения отдел "Маркетинг".
- Не, това е невъзможно.
- Съжелявам.
Логично е да изберат мен. Аз съм вицепрезидент на отдел "Маркетинг" в Шантрез.
Добро утро. Благодаря.
Да, знам, но аз ръководя отдел "Маркетинг" при лейди Елуиз. А в края на краищата ние ви поглъщаме.
- Знам от много сигурно място, че ще получа отдела.
- Наистина ли? Откъде?
От лейди Елуиз. Лейди Елуиз. Лейди Елууизз.
- Наистина?
- Да.
Маркъс, лейди Елуиз няма думата. Тя е... тя е просто името от опаковката.
- Да, но компанията носи нейното име, лейди Елуиз.
- Тя не притежава тази компания от 15 години.
Всички решения се вземат от управителния съвет в Париж.
- Но тя е лейди Елуиз...
- Тя няма никаква власт.
Тя е много мила жена, но е малко откъсната от действителността.
Би трябвало да видите само как се... нахвърля върху млади, красиви и силни мъже.
- Искате да кажете, че съм се опитал да...?
- Маркъс, скъпи.
- Ей, как... сте, лейди Елуиз.
- Не съм си обула гащичките.
Лейди Елуиз, моля ви, срещата. Да вървим, моля ви.
- Съжелявам.
- Ама тук е топло!
Това, че някой е забравил да си обуе гащите, не значи, че аз съм направил нещо.
- Човек, трябва да напуснеш.
- Разбира се, че ще напусне. Не можеш да се примириш с по-малък офис.
- Точно така. Отиваш и и казваш: "Аз се махам оттук."
- Да, това мисля и да направя. Ще отида при нея.
Ето я ей там.
- Тя ли?
- Да.
- Не можеш да напуснеш, трябва да останеш.
- Ето идва.
- Здравей, Маркъс.
- Здравей, Жаклин.
- Изглеждаш чудесно
- Ти също.
Благодаря.
- Това е Тайлър, а това Джерард. Жаклин.
- Това е Анжела Луиз.
Тя е илюстратор. Много е талантлива. Надявам се да се сработите.
- Време е Жаклин.
- Благодаря, Тод.
Извинете ме, ако обичате.
Маркъс, би ли дошъл с мен? Благодаря.
Дами и господа, трябва да направя важно съобщение.
От 1948 г. насам марката лейди Елуиз винаги е символизирала блясък, грация, чувственост и изумителна естествена красота.
Тази традиция ще бъде продължена и през следващия век.
Представям ви новото лице на козметиката "Лейди Елуиз": Странже!
Великолепно.
Шампанско за всички.
- Здравей.
- Здрасти.
- Как си?
- Добре.
- Изглеждаш малко дезориентиран. Мога ли да ти помогна?
- О, просто търся Жаклин.
- Интересуваш се от нея, нали?
- Защо мислиш така?
Повечето мъже се интересуват. Само я виж, тя е великолепна.
- Искам да кажа, ако бях мъж, вероятно щях да съм заинтересувана от нея.
- А, ако беше мъж.
Не ме разбирай погрешно, нормална съм.
Просто искам да кажа, че е привлекателна и бих излизала с нея.
Вие момичетата сте такива. Непрекъснато се превъзнасяте. Виждате някоя и "леле каква коса има" или нещо такова.
Мъжете не казват "О, какви широки рамене има тоя." Ние е правим така.
Напротив. Ако гледате някой филм например, после непременно ще кажете "Ето един хубав мъж". Така казвате.
Не вярвам, че водим такъв разговор. Да, ходя на кино. Харесвам Били Д. Уилямс в Лейди Сингс Тий Блус.
Признавам, готин е, но нямам намерение да излизам с него. Има голяма разли...
Чакай малко. Мисля, че един приятел би искал да поговорите.
Ей, Джерард, ела. Мисля, че тук има някой, който много ще ти хареса. Защо вие двамата не си поговорите.
Здрасти.
- Добър вечер, шефе.
- Моля те, не ме наричай така.
Искам да мислиш за мен като за колега. Кажи ми нещо.
Вълнуваш ли се, че ще работиш със Странже?
Стига, знаеш, че не съм дошъл да говорим за Странже. Дойдох да говорим за нас.
- Не виждаш ли, че ти се предлагам в целия си блясък? Какво ти става?
- О, наистина ли?
- Да, пред теб е мъжът на месеца.
- О, разбирам. Дай да те огледам по-добре.
- Гледай, направо за първа страница. Е?
- Изглеждаш направо великолепно.
Но мисля, че трябва да изясним нещо от самото начало, за да няма недоразумения.
- Виж, не излизам с мъже, с които работя.
- Тогава напускам.
Не можеш да напуснеш, защото... имам нужда от теб.
Не, чакай малко. Имаш мигла, която ще влезе в окото ти.
Ела тук.
- Добре ли си?
- Да добре съм. Опитваш се да ме съблазниш ли?
Какво?!
- Това беше много съблазнително.
- За какво говориш?!
- Знаеш за как...
- Имаше нещо в окото.
- Аз ти спасих окото.
- Не, не. Знам какво е да имаш нещо в окото. И аз съм бил дете.
Тогава майка ти ти разтваря окото и за малко не го изважда. Не се прави както ти го направи туку-що.
- Хайде, беше много съблазнително.
- Не, не, не. Не, не, не. Не.
Нека ти кажа нещо.
Когато реша да те съблазня, ако изобщо реша,
не се тревожи ще усетиш.
- Ей, Маркъс.
- Ей, какво става?
Приказваме си долу с братлетата. Така де.
Колко време ще ти трябва да оправиш новата шефка?
- Искам да знам, защото сме се обзаложили.
- Виж сега. Г-ца Бройър и аз сме колеги.
Аз я уважавам много като човек. Всичко е на професионално ниво, на префесионално ниво. Само на професионално.
Да не искаш да кажеш, че ще ти отнеме седмица? Недей така бе, човек.
- Изтъркано.
- Но това е изпитана формула.
- Жаклин, казах, че искам есенцията на секса.
- Да.
- Е, мисля, че е точно това.
- Наистина ли?
Нека ви покажа... за какво говоря.
Невероятно.
Това...
...е...
...есенцията...
...на секса.
О, Лойд, недей. Чакай, Лойд.
Чакай бе, човек.
Чакай, чакай. Спри!
- Формулата ти е добра. Никой нищо няма да променя.
- Тази жена не заслужава парфюм да носи името и.
- Мислиш ли, че Лиз Тейлър би хвърлила гащичките си в лицето ми?!
- Защо не я попиташ?
Това беше шега. Само шега. Опитвам се да те развеселя.
- О, Маркъс, ти си жив дявол.
- Обичам те, хайде.
Това е напълно абсурдно. Това е моята представа, моето виждане.
- Ти пък къде беше?
- Трябваше да...
Я млъквай. Това е просто нелепо. Защо се пренебрегва мнението ми?
Не съм глупачка, знам какво искат хората. Те искат да бъдат стряскани.
Да бъдат шокирани, изумявани.
Приготвих списък с имена за новата серия.
"Влажно петно". Съжелявам. Не, това не става.
"Катеричка рунтавелка". "Чук-чук".
- "Анален екстаз".
- Какъв екстаз?
- "Бананен екстаз".
- Стори ми се, че чух анален.
Казах на чист английски бананен.
- Исках да знам дали е анален и бананен.
- Анален, анален, анален.
Благодаря, скъпи. Не се ебавай с мен, ясно? Англиския ми не е много добър.
- "Стоманена вагина". Разбра ли това?
- Да.
"Стоманена вагина", жестоко!
Какво мислите?
Аз...
- Много са оригинални.
- Благодаря.
Но мисля, че тази серия трябва да носи името на нещото, което грабва окото.
То трябва да съдържа в себе си страстта, магнетизма,
блясъка, сексапила, интелекта, но трябва... трябва...
Чакайте малко.
Странже. Твоето име носи в себе си всичко това.
Ти си сексапилна, бляскава, секси, интелигента.
Точно така. Ще я кръстим Странже. Странже.
Добре, добре. Добре!
- Харесва ми.
- Странже. Странже.
- Благодаря, че ме срещна с Джерард. Довечера ще излизаме.
- Това е хубава новина. Наистина. Чудесно.
- Разбираш, че не можеш да я контролираш, нали?
- Та кой го иска?! Нека прави каквото си иска. Това си е чиста реклама.
- Странже е ненормална.
- Да, вероятно си прав.
Сега за срещата на 24-ти в Ню Орлеанс. Всички големи търговски представители ще бъдат там.
Чака ни много работа дотогава.
- Ами да хапнем някъде и да го обсъдим.
- Маркъс?!
- Какво?
- Хайде, хайде.
О, стига. Моля, моля. Престани. Задръж.
Ако и двамата бяхме мъже, една бизнес вечеря би била нещо нормално. Но понеже ти си жена, непременно трябва да те свалям.
Аз казвам вечеря. Бизнес и само бизнес. За това става въпрос.
- Само вечеря?
- Да, ще обсъдим задачите докато вечеряме.
- Задачи колкото искаш.
- Добре.
- Вечеря?
- Вечеря.
Добре, ще се видим на вечеря.
Чудесно.
Значи си си вкъщи. Тъкмо се канех да си тръгвам.
Извинявай, бях задрямал.
Влизай.
- Изглеждаш чудесно. Доста си се издокарал.
- А ти си небрежно елегантна както винаги.
- Нека ти взема палтото.
- Благодаря.
Много добре.
- Маркъс, чудесно местенце си си спретнал.
- Благодаря. Много благодаря.
Хвърли един поглед натам.
- О, чудесно, голямо легло.
- Да, нуждая се от пространство.
Музика.
Разгледай всичко. Качи се горе.
- Значи се опитвате да ми кажете, че Маркъс е женкар.
- И то какъв.
Ей. Ей, недей... Ей. Стига, спри.
Казвам ти, че си е точно такъв. Не че е имало нещо между нас.
- Тя е луда.
- Това е много... Много е смешно.
Луда съм била?! Не се оставяй да ти пробутва тези стари номера. Пълен женкар.
Всичко е планирал. Вечеря, музика, легло, а накрая ще иска на задна прашка.
Само се опитвах да и помогна. Женска солидарност.
Дявол да го вземе.
- О, изглеждаш страхотно.
- Благодаря.
- Ти изглеждаш... спретнат.
- Благодаря.
Влизай.
- За теб са.
- Благодаря.
Ей, тук е жестоко. Целия интериор ли е твоя идея?
Да, изцяло. Знам, че е малко откачено и трудно за разбиране. Наистина...
- Просто еклектично.
- Еклектично.
- Да.
- Значи ти харесва?
Да, много е интересно.
- О, това е маска, Голи-маска. Взех я от Африка
- Странно, не знаех, че Африка е в хокейната лига?
- Не, не. Голи е име на племе. Племе.
- Това беше шега.
Тайната на моята сьомга е в розмарина, защото...
- Извинявай, каза ли нещо?
- Казах, че съм използвал розмарин за сьомгата.
Маркъс, ума ми е някъде другаде.
След малко започва един баскетболен мач. Имаш ли нещо против да ядем това пред телевизора?
- Не, ни най-малко.
- Чудесно.
- Добре, италианска или индийска?
- Аз си падам по ония ситните с...
- Решавай.
- Добре, ще реша. Избирам...
- Китайска.
- Не.
Добре, както кажеш. Ти избери. Извинявай.
- Не съм много решителен.
- Вече забелязах.
- Мога ли да ти задам един личен въпрос?
- Да.
- Обичаш ли децата?
- Обожавам ги. Аз рисувам деца.
- А искаш ли да имаш много деца, когато се омъжиш?
- Да, искам голямо семейство. Поне десет деца.
Десет деца?! Ама това не е семейство, това си е цяло африканско село.
Но това е смешно. Следиш ли играта? Просто невероятно.
- Ще си направя кафе, ти искаш ли?
- Не. Не, благодаря.
Ей, Маркъс.
Така и така си станал, ще ми донесеш ли бира?
Благодаря.
- Добре. Прекарах чудесно.
- Благодаря, аз също.
Макар, че така и не стигнахме до вечерята.
Следващия път аз ще поема нещата в свои ръце.
- Значи вечеря следващата седмица.
- Дадено.
Последвана от бурен, но безопасен секс. Шегувам се. Само се шегувам.
- Е, сега идва най-трудната част от вечерта. Целувката за лека нощ.
- Да, знам.
Нека броим от пет до едно и да го направим.
Добре, затвори очи. Започваме.
- 5, 4, 3, 2, 1. Сега.
- Извинявай, май ще трябва да го направим отново.
- Не, аз ще го направя.
- Добре.
- Лека нощ, Анжела.
- Лека нощ.
- До следващата седмица.
- Чао.
Адиос.
Ариведерчи.
Чао, бела.
На корейски е. Значи: "Извинете, че трябваше да ви застрелям, но мислех, че ограбвате магазина ми."
Каква невероятна вечер. Видя ли последния кош на Джордън?
- Сигурно беше от 20 метра.
- Да, наистина може да скача.
- Искаш ли да ти извикам такси?
- Не, няма нужда.
- Но можеш да ме изпратиш до асансьора.
- О, каква чест.
- Тази е само лесбо.
- Казва се обратна, Тайлър.
- Това, че не спи с мъже, не я прави обратна.
- Слушайте, тя не е лесбийка.
- Да, ама минаха три седмици.
- Не е лесбийка.
Добре, ако аз и се пусках, щях да изчакам и осем, девет месеца.
И осем, девет години да изчакаш пак няма да те огрее.
Умно, умно. Поне моето гадже не се казва Анжела Пазителката.
- Е, какво ти става, какви ги говориш?
- Сега ще му строша главата с някой от онези каратиски номера.
Ще получиш някой инфаркт. Спокойно. Дишай, дишай. Ей, остави човека на мира.
- Добре, добре, спрях. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Какъв?
Изчука ли вече, Анжела?
- О, да, добър въпрос. Добър въпрос.
- Ние с Анжела се опитваме да се опознаем на платонично ниво, ясно?
- Значи с други думи още не си проникнал в зоната на здрача, а?
- Ама хич.
Зоната на здрача?! Сигурно това е още една от думите ти за вагина, а Тайлър?
Знам какво си мислиш, че като имам по-малко сперма не мога да функционирам нормално.
- Малко или много. Все тая като нея използваш.
- Ще престанеш ли най-после. Човека има проблем, а ти му се присмиваш.
- Да, да. Инвалидност в топките.
- Достатъчно.
Виж, познавам един много добър лекар, който ми каза,
че ако използвам подходящо бельо, което да охлажда стените на тестисите ми, всичко ще се промени.
Дай тогава да ти купим гащи с фризер.
Дрън, дрън. Аз поне съм правил секс през 90-те.
- Какво значи това?! Каквото и да говорите, аз си вземам моето.
- О, стига, братко.
- Ти само говориш. Никаква работа не вършиш.
- Аз поне опитвам. Познаваш ме.
Може и да се повторя, но ще ти кажа, че щом не си изчукал още Жаклин, значи нещо не и е наред в зоната на здрача.
Нищо ни няма нито на Жаклин, нито на мен. Просто ще отнеме малко повече време отколкото мислех.
Добре ли си?
Да, просто тези срещи с търговските представители са толкова досадни. Подготвям се мислено.
- Разбирам, но ние отиваме в Ню Орлеанс. Бил ли си там преди?
- Не.
Звучи като секси град.
По-скоро това е романтичен град.
Място, където можеш да заведеш човека, когото обичаш.
Можеш да седнеш някъде, да се отпуснеш слушайки джаз и да забравиш проблемите.
Точно това можеш да направиш с Жаклин.
- Това пък откъде дойде?
- Не знам. Откъде дойде?! Кой го каза?
Мисля, че ти го каза. Като че се появи от устата ти, отникъде.
Просто мисля, че си готин. Харесвам те и съм загрижена за теб.
- За моите лични неща ли?
- Не се ровя там. На такава ли ти приличам?
Не, и до преди пет минути, но сега вече да. Направо виждам клюкарската колонка с твоята снимка до нея.
О, това го мога. Мога го.
Маркъс!
- Какво ти става?
- Какво ли? Стига.
- Какво?!
- Престани.
Стига толкова. Мисля, че трябва да се прибираме. Хайде.
- Е, прекерахме си доста добре, нали?
- Да, доста добре.
Това с ментовите бонбончета беше много освежаващо, трябва да пробваме и с шоколадови.
Хайде, отвори се.
По дяволите.
Ей, Маркъс...
- Защо не дойдеш за малко?
- Не е номер. Ключа ми заяжда.
Моля те.
Да. Да.
- Тя е страхотна. Има великолепни крака.
- А как е катеричката?
Ти си извратеняк.
- Мога ли да ви помогна?
- Не, само разглеждаме.
Виж, аз съм реалист, ако катеричката е добре и всичко останало е наред.
Не правя просто секс с това момиче. Връзката ни е комплексна - физическа, духовна и всичко останало. Сериозна работа.
Може да стане г-жа Греъм. Не се шегувам. Работата е сериозна.
- Маркъс е влюбен.
- Вземам го това, Маркъс, без майтап.
Това сако струва 1800 долара и не можете да го върнете.
- Мислите, че не мога да си го позволя ли?
- Не се изплаща на вноски.
- Добре, не ни е нужна помощта ви.
- Не държим пари в магазина.
- Този е нервен, не му се връзвай.
- Расист, чист расист.
Остави го, просто е нервен.
"Без право на връщане." Какво искаше да каже пък тоя? Ще му покрием сакото с лекета и ще дойдем да му го върнем за дефектно ли?
- Защо все трябва да се примиряваме.
- Просто страхът от чернокожите му е набит дълбоко в съзнанието. Гледай.
Това исках да кажа. Един чернокож да му кресне и той си мисли, че...
- Е, какво мислиш?
- Хората ще се влюбят в това.
Наистина мисля, че ще е много добре за имиджа и.
- Виж това.
- О, Анжела.
- Харесва ли ти?
- Да, харесва ми и то много.
Благодаря. Знаеш ли, Маркъс, иска да ги заснемем на Карибските острови?
- Карибските острови?!
- Хм.
- Скъпичко ще ни излезе.
- Знам.
Но идеята е чудесна. Харесва ми.
- Знаеш го Маркъс и неговите "големи идеи".
- Да, знам го.
И като говорим за Маркъс... чух, че имал страхотна репутация.
Бони Т. ти е казал това, нали?
Е, Анжела...
Мога да потвърдя, че неговата репутация е изключително заслужена.
- Можеш да потвърдиш ли? Да не би ти и Маркъс...
- Господи, той е... той е чудесен.
Искам да кажа той е... фантастичен. И междудругото има най-хубави задник, който някого съм виждала.
Може ли момичета?
- Маркъс, здравей.
- Здравей.
О, Боже.
- Какво прекъснах? За какво си говорехте?
- Говорихме за работа.
Работа.
- И двете се изчервихте. Какво беше?
- Скици.
Момичета, какво става? Хайде, кажете ми. Момически приказки, а?
- Нищо особено.
- Защо тръгваш? Джерард, а?
- Просто трябва да тръгвам.
- Записа ли се, Джерард?
- Не, не. Не се записал. Не е това, което си мислиш.
- А, малки женски тайни. Значи се е записал?!
- Джерард, записал ли се е?
- Не знам.
Добре, пазете си тайните.
Дойдох да ти кажа колко добре си прекарах в Ню Орлеанс.
- Маркъс, мисля, че не трябва да го правим в офиса.
- Какво?!
Хайде, стига. Дай да атакуваме бюрото на секундата.
Слушай.
- Нали не си хлътнал сериозно?
- Какво искаш да кажеш? Какво значи това?
Нали знаеш, когато искаш всичко да прерасне в сериозна връзка?
- Да сме постоянно заедно или нещо подобно.
- Един момент...
- Да не искаш да кажеш, че Ню Орлеанс беше едното чукане?
- Не, не, не.
Прекарах чудесно в Ню Орлеанс. Знаеш го много добре.
- Е, тогава какъв е проблема?
- Просто мисля, че Ню Орлеанс си беше Ню Орлеанс.
И просто трябва да оставим нещата така.
- Не искам да те претискам или нещо такова.
- О, не, не. Не, не, не.
- Не искам ръката ти или нещо такова.
- Разбира се, че не.
Не те притискам, като нает таксиджия или нещо подобно.
- И аз мисля, че не трябва да избързваме.
- Точно това имах предвид.
Просто исках да знам, кога ще се видим отново?