Satyricon (1969) (Satyricon (1969) CD2.BG.sub) Свали субтитрите
и това момче...
и този човек да бъдат свободни.
И ти...
и това дете...
и всички жени... свободни сте.
Благодарим, господарю, благодарим.
Калидия... Тирия... вървете.
Утре сигурно ще пристигне заповед за конфискация...
Но ние вече няма да сме тук.
Земя моя, свещена.
Бог да закриля пътя ви.
Сбогом, господарю.
Разправят, че отиваме на по-хубаво място от това...
но не вярвам, докато ти не ми го кажеш. По-хубаво ли е?
Ела, прегърни ме.
Помниш ли гората, която толкова обичаше?
Ела, ела...
Двуколката ще мине точно през нея.
До утре.
- Разбира се.
Бледа си.
Пийни малко вино и на мен налей.
Не го прави... Знам, че все пак ще го направиш...
но, заклевам те, не го прави.
Сезоните вече не са това, което бяха.
Веднъж в Африка...
в палатката ми влезе лъв...
подуши всичко, като куче...
а после си отиде.
Преди тръгване, децата отказаха да ядат.
Хапнаха само малко плодове.
Пътят е безопасен.
Ще стигнат там преди мръкнало...
благополучно.
Предците на господарите.
О, Богове, колко много стоят тук на стража!
Енколпий!
Енколпий!
В робските помещения.
Кой плаче тук?
Кой е тук?
Аскилт!
Разбира се...
Къде избяга?
Аскилт, как го казваше поетът?
"Колкото до мен, живял съм аз така
наслаждавайки се на момента настоящ,
сякаш последен слънчев лъч за мен е той."
Вкусно!
Изтощен съм като стара кранта на стръмно.
Сайдер!
- А ти?
Мекин разправя...
че нашата господарка...
е много болна и нещастна.
Все за мъже ламти,
като прегладняла вълчица.
Мъжът й вече е отчаян.
И какво ли може да направи?
Желае тя все нови и нови мъже.
Мекин казва, че ти си подходящ за нея.
О, направи я щастлива.
Мъжът й е щедър... с подаръци ще те отрупа.
Господарке!
Прекрасна моя господарке!
Утре...
ще я заведем при оракул.
Познаваш ли Хермафродит, сина на боговете?
Той е малко момиче, и в същото време - момче.
Извършва много чудеса, лекува хората от чума.
Вижда бъдещето ни.
Той е там, горе, в стария замък Церера.
Веднъж наказа целия град... превърна го в кокошарник.
А всички жители в кокошки...
Той може да изцери моята господарка.
Искаш ли да идеш? Господарят е добър, ще те награди. Иди!
Дете на Афродита...
и Хермес... Хермафродит.
Моля те, полубог. Той ми е единствен син.
Не му позволявай да умре... Болно е, бедното дете...
Толкова е болен, че нямаше как да го доведа тук...
Но ти ще го спасиш...
Дай ми знак... Кажи ми, че ще го спасиш...
Синът ти е спасен. Можеш да си вървиш...
Полубог.
Син на боговете Меркурий и Венера.
Старецът го пази за себе си.
Пилета, агнета, прасета...
За какво са му тези блага?
Несправедливо е... несправедливо, всичко да е за него.
Отдайте почит на нещастния герой от битката при Куадраджезино.
Любимец на Боговете! Благодаря.
Благодаря.
Ей, заспали са...
Сега.
Старецът!
Да слезем долу.
Ще опитаме по този път.
Лошо му е. Устните му са пресъхнали.
Жаден е... Дайте му да пие.
И нещо за хапване също.
Аскилт...
почти е празно.
Да вървим нататък.
Слънцето го убива... слънцето!
Водата свърши... няма нито капка!
Полубог...
Какво ти е, полубог?
Мъртъв е!
Ти го остави да умре!
Вие двамата го оставихте да умре!
Ще те убия!
Ще ви убия!
Аскилт!
Аскилт!
Аскилт!
Ела насам... ела
Енколпий...
Енколпий...
Енколпий...
Но кой си ти?
Кажи ми, кой си? Кой си?
Къде се криеш?
Излизай!
Кажи ми кой си!
Не съм аз гладиатор! Само ученик съм!
Не изливай гнева си върху мен!
Смили се!
Не знам защо са ми погодили този номер...
Негоден съм за тази битка. Не съм Тезей, за теб достоен.
Скъпи Минотавре...
ще те обичам, ако живота ми запазиш...
Моля те, съжали се над Енколпий...
Познаваш ме, нали?
Затова прости ми моята неумелост.
Проконсуле, чухте ли? Това не е страхливост...
А разумна реч на образован млад човек.
Няма да го убия.
На теб се пада да го съдиш и осъдиш.
А аз бих казал, че днес се зароди ново приятелство.
Ти си учен млад човек. Поет си бил, ми казаха.
Разбира се, не показа много умения в сражение.
Ти сигурно по-добър си със перото...
Поне така се надявам.
Но, страннико, не се обиждай от смеха ни.
Днес започна празникът в чест на бога на веселието, Ризо.
А всички знаем, че няма по-добро начало
от това, да си направиш шега със странник.
Шегата беше сполучлива, нали?
Но тази прекрасна жена е истинска...
Тя не е измама...
Ти си я заслужи, Енколпий.
Иди, представи се на Ариадна...
А после ще може да я вкусиш!
Върви, Енколпий... направи я щастлива!
Но какво правиш? Като умрял си!
Почакай, не се сърди. Ще успея, ще видиш.
Но какво правиш? Ти си ми противен! Противен!
Ще ни донесеш нещастие!
- Нека опитам още веднъж.
Остави ме, остави ме!
Смачкан малък червей!
За всичко е виновно слънцето!
Аскилт...
изгубих меча си!
Виж, Енколпий...
Ето го другаря ти.
Разкош, богатства, прекрасни жени...
Превкусни вечери до първи петли...
Слабости, притъпяващи разума и сърцето...
Пороците никога не изчезват и винаги се одобряват...
Накратко, цялото това щастие ме зарази...
И ето ги резултатите.
Но и ти, без пукнат грош, също малко куцаш, братко мой...
Видях те. Изглеждаше като мокра мишка, яздеща крава.
Наистина, кравата беше прекрасна...
сочно месце.
Достатъчно с пиенето.
Та какво ти се е случило?
Приап ти е ядосан... той е злобен Бог.
Първо те прави твърд като рог, а после мек като тесто.
Но за всичко си има лек.
Твоят Евмолп...
ще те изцери...
Тук аз притежавам власт! За мен няма затворени врати!
Ерос ме закриля и винаги ми засвиделества своето приятелство.
Чрез лъжи и интриги станах господар на този град.
Ако пожелая гуляй, организират ми го на часа.
Първо ще ви отведа в Градината на Насладите.
Колко много пози...
и несъмнено още нови ще измислят.
Човек прогресира всеки ден.
Мисля, че съм изпробвал вече всички,
макар и с възрастта да съм позабравил някои.
Никой не може да помни цялата любов, която е давал и получавал, дори и младите.
Ти помниш ли всички, които някога са целували устните ти?
А, слушай, имам един приятел тук...
...но да си остане между нас...
"скиптъра" му е погребан.
Той много се гордееше с него, както сигурно се досещаш...
Сега поспи, нали? Заспивай.
Помниш ли съня си от миналата нощ?
Лош сън за теб.
Ако обещаеш да се държиш добре, ще извикам...
Елутерия.
Аз съм тук! Забравете тази маринована змиорка!
Енколпий, охлюв си ти... смачкан...
от мен!
Искам да се излекувам! Излекувайте ме!
Сбогом, Енколпий...
Ще те чакам.
Ще ме чакаш? Къде?
Кораб с роби и скъпоценности ще отплава за Африка
утре в полунощ.
Знам, от какво имаш нужда.
Магьосницата Енотея.
Енотея?
Има голяма сила...
Владетелка е на целия град.
Тя може да добие вода от камъка,
да изгаси звездите.
Това е много стара история.
Преди много години Енотея била млада и красива.
В града й живеел велик магьосник с огромна сила,
и той се влюбил в нея.
Енотея... ела при мен... нуждая се от твоята красота.
Но магьосникът бил стар и грозен.
Знаеш ли какво направила Енотея?
Тя му казала:
"Ела тази нощ, ще ти спусна кош,
и ти ще се качиш при мен в дома ми."
Но когато старецът седнал в коша,
тя го завързала ето така.
Но магьосникът й отмъстил, на нея и на всички останали.
Той загасил огъня в цялата страна.
Тогава всички отишли при него да го молят:
"Върни ни огъня обратно.
Нищо не виждаме нощем.
Не можем да приготвим храната си."
А магът отговорил:
"Огънят е под одеждите на Енотея.
Там е скрит огъня.
Потърсете го добре. Ще го намерите."
И къде е тя сега?
Никой не знае къде е Енотея.
Ти трябва да я търсиш.
Мнозина смятат, че е оттатък голямото мочурище.
Аскилт...
Не се ли страхуваш?
Аз? От какво да се страхувам?
Мислиш ли, че Енотея ще дойде?
А ако не дойде?
Ще дойде, ще видиш.
Ще дойде за това.
Енколпий...
Енколпий!
О, велика Майко! Виждаш ли моето отчаяние?
Престъпникът, стоящ пред теб...
извърши предателство...
аз убих човек...
оскверних храм...
а сега съм воин без оръжие.
Не зная кой е виновен за всичките ми нещастия.
Не знам... не разбирам какво се случи с мен.
Аз съм длъжен, длъжен, длъжен съм да го направя!
Трябва! Трябва да успея!
Енколпий...
да вървим.
Аскилт! Великите Богове ме излекуваха!
Меркурий ми върна силите.
Сбогом, Енотея, Майко великодушна.
Сега трябва да се радваме. Искам да наваксам изгубеното време.
Цветето на младостта увяхва толкоз бързо.
Бягай, Аскилт, бягай!
Ще се качим на кораба...
и ще отплаваме надалеч, братко мой.
Земята вече гори под краката ни.
Новият Цезар е суров към престъпниците.
Ще тръгнем тази нощ.
Аскилт!
Аскилт!
Аскилт.
Аскилт...
Къде е сега радостта ти...? ... твоята необузданост?
Отдаден си сега на милостта на рибите и зверовете...
Ти, който се хвалеше с неуязвимостта си на воин.
Хайде, смъртни, утешавайте се с мечтите си.
Велики Богове...
Колко далече е той от целта си.
Корабът с роби и скъпоценности за Африка
няма да отплава тази нощ.
Нашият господар е мъртъв.
Той остави странно завещание.
Чуйте го и вие.
"Всички, упоменати в моето завещание, с изключение на..
свободните граждани, ще встъпят във владение на всичко,
което оставям след себе си, при условие, че ще разкъсат
тялото ми на парчета и ще го изядат публично.
Призовавам приятелите си да не се отказват от моята покана,
и да изядат тялото ми със същият ентусиазъм,
с който отпратиха душата ми в ада."
Това е невъзможно...
Това е шега.
Защо?
За някои народи това е обичай,
членовете на семейството да изяждат своите мъртъвци.
Дори често упрекват болните за тяхното състояние,
тъй като плътта им после противна е на вкус.
Не се притеснявам за своето храносмилане.
Ако в замяна на един час отвращение,
бъда възнаграден с многобройни наслаждения.
При това, има безспорно много примери.
Сагунтинците обсадени от Ханибал, се хранели с човешка месо,
без да очакват никакво наследство.
А когато Сципион превзел Нуманция,
намерени били майки, носещи на ръце полуизядените трупове на децата си.
Що се отнася до мен, готов съм да приема.
С нас ли тръгваш?
- Да.
Да вървим.
Вятърът е благоприятен.
Облаците се разпръсват.
Реших да отплавам с тях.
Вдигнахме платната същата нощ.
Станах част от екипажа.
Влизахме в непознати пристанища.
За първи път чух името Келиша, Ректис.
На остров, обрасъл с висока, ароматна трева,
срещнах млад грък, който ми разказа, че в годините...
Превод: BENIX