Satyricon (1969) (Satyricon (1969) CD1.BG.sub) Свали субтитрите
Земята не успя да ме завлече в своята бездна,
и морето не ме погълна с яростните си вълни.
Изплъзнах се от правосъдието и избягах от арената...
Дори обагрих ръцете си в кръв...
за да се окажа накрая захвърлен тук,
прогонен от страната си и изоставен от всички!
И кой ме обрече да бъда сам?
Този, който е белязан с печатите на всички всевъзможни пороци,
достойният за изгнание, по собствените му признания.
Аскилт!
Този, който с разврат е добил свободата си, и с разврат я задържа.
Юноша, проиграл младостта си.
Продавал се като жена, дори когато го бивало като мъж.
А този предател Гитон?
Когато навършил 16 години, вместо тога, надянал женска дреха.
Убеден от собствената си майка да не бъде мъж.
Служил за жена в един затвор за роби,
способен да захвърли старото приятелство, сякаш е само дума.
Позор за него! И безчестие!
А сега, в прегръдките един на друг
прекарват те нощите си заедно...
И присмиват ми се...
Но, кълна се, няма да оставя това така.
Обичах те, Гитон, и все още те обичам.
Не мога да те деля с други, защото ти си част от мен.
Ти - това съм аз, ти си моята душа.
И душата ми на теб принадлежи.
Ти си слънцето, морето, и боговете мои.
Тържествуващият Аскилт избяга с плячката си.
Длъжен съм да го намеря на всяка цена
или да престана да бъда мъж!
Аскилт!
Аскилт!
Аскилт!
Енколпий ме търси. Жадува за мъст.
Чрез хитрост и лъжа му отмъкнах дружката.
Заслужава си го, този нощен убиец, бродещ из тъмните улички,
и като хищна птица, нахвърлящ се на всичко лъскаво.
Докато спеше той, от виното опиянен,
откраднах аз Гитона изпод него
и двамата прекарахме най-сладостната нощ.
Но дружбата до там е точно, докъдето е угодно.
Така аз мисля.
Отначало момчето не желаеше да разтвори своя цвят за мен.
Навярно му се спеше.
Но аз извадих своя меч и казах му:
"Ако Лукреция си ти, намерила си своя Тарквиний"
Днес един известен актьор кой-ли-не-го-знае...?
ми предложи да го купи.
При вида на парите отстъпих малкия си роб.
А после, бродейки из улиците на града, мъж на почтена възраст
към мен се приближи и ме доведе тук, на баня.
В тъмно ъгълче започна той да ме опипва. Така настойчив беше!
Но виждам, Енколпий приближава, пребледнял от ярост.
Ще трябва да се защитя или да побягна.
Мен ли търсеше, Енколпий?
Ето ме.
Гитон къде е?
Къде е Гитон?
Ще те убия, курво.
- Продадох го.
Къде е Гитон?
- Продадох го на Вернакио, актьора.
Аплодирайте, аплодирайте, аплодирайте.
Пуснете ме!
Отсечете му я...
Отсечете му я...
Не... не я отсичайте...
Пуснете ме!
А с това, ръката провинила се, аз ще накажа.
Да вървим сега...
Пляскайте, пляскайте...
Вернакио, обичам те.
Започваме.
...рецитира откъс от "Илиада"...
Да живее Цезар...
Да живее Цезар...
Това е Цезар!
Цезар!
Цезар!
Цезар!
Доведете при мен този нещастник, и той ще се оправи.
Ръката!
Какъв късмет за нас.
Елате да видите как божествения Цезар ново чудо ще сътвори.
Хайде! Доведете го!
Цезар, с неговото великодушие,
и Ерос, с неизброимите наслади, спуснаха се на Земята.
Вернакио!
Обвинявам те пред всички.
Трябва да прекъснеш своето представление.
О! Появи се господар! Сега и ние имаме си господар!
Този младеж ми принадлежи. Длъжен си веднага да го върнеш.
Ти римски конник ли си? Или си сенатор?
Влизай, хубавецо.
Домът на Вернакио е винаги гостоприемен.
По-смело.
Почакай.
Първо да ти представя семейството си...
и робите мои...
Пази се от кучето!
Гитон, да си вървим веднага.
Прекрасен е! Каква осанка!
Струваше ми 35 денария.
Прасенце-сукалче с това тегло щеше да ми струва повече!
Слушай, Вернакио...
Знам, че си прочут актьор,
и току-що се убедих в някои от многобройните ти таланти.
Но повтарям ти: това момче е мое.
Мерзавецът, който ти го е продал, е нямал право на това.
Затова те моля - не се обръщай към съда. Безполезно е.
Гитон ще тръгне с мен.
Купувам момчето за 40 сестерции.
Аз давам 45!
За 60 момчето купувам аз.
Не!
О! Нелошо предложение.
Чуйте, този момък е повече и от съпруга.
А кой свободен гражданин ще продаде жена си?
Той е чистоплътен, благоразумен.
Вкъщи винаги ме чака запалено огнище.
И аз го обучавам на великото сценично изкуство.
Ще видите колко прекрасно ще се справя с женските роли...
Елена Менелай, вярната Пенелопа, Корнелия.
Такова съкровище е безценно!
Вернакио, дърт търгаш! Не ти ли стига Цезар!
Ще ти върна това, което си платил! На повече не разчитай!
Гитон, тръгвай с мен.
Не! Стига!
Везирий!
Къде?
Вернакио! Поведението ти става нетърпимо!
За надсмешките ти към Цезар вече те наказваха веднъж.
А ти продължаваш да създаваш неприятности?
Позволи му да вземе роба си обратно
или утре ще изпепеля до основи твоя театър.
Не е вярно, че Вернакио...
Пази се, Вернакио! Твоята безочливост ми писна.
Простете ми! Не разрушавайте театъра. Умолявам ви!
Вернакио е смирен. Вернакио е покорен.
И Цезар знае това!
Получи си заслуженото!
Виж, кой е тук.
Калпурния, къде живеем ние?
А къде мислите, че живеете? Тук, гълъбчета мои.
Ето го. Това е той.
Насам, насам. Да видите какви сестрички! Насам, насам.
Елате насам! Елате!
Днес е щастлив ден за вас.
Искаше плодовита жена?
Керемиденият цвят на този черен дроб
говори за това, че жената е бременна.
Ах, какъв късмет! Ела! Насам, златокоско! Ела!
...възхвалява Приап...
Влизай, злато мое. Ще ти хареса.
Да... старица...
Чакай, синеочко. Чувал ли си за мен?
Как да не съм! Ти си толкова прочут!
Гитон...
Купи любовта ми...
Ела тук...
Отбийте се при нас! Жени от Изтока. Всички са за вас!
О, Богове, ненапразно са го похитили...
Помня една песен, сега ще я изпея.
... помня... една песен... сега... ще я изпея...
Влезте!
Болка! Кой ще се пробва? Само секунда страдания, обещавам!
Не ще успеете да извикате и "мамо" и ще скочите от подиума.
Яж, яж...
Ах ти, свиня! Ще видиш ти!
Е, верни братко...
какво правиш?
Едно ложе за двамата?
Слушай, Аскилт, ще е трудно да върнем старото приятелство.
Затова нека си разделим общата покъщина
и да потърсим късмета си, всеки по своя път.
Ти си образован човек. Аз също.
Ставаме за посмешище на целия град.
Защо избяга днес от учителя по красноречие?
А какво можех да направя? Умирах от глад.
Не искам да заставам на пътя ти,
и за да не ти преча, ще поема по друг път.
Както желаеш. Тогава да разделим покъщината.
Това е мое! И това също.
Огледалото... мое е.
Това е мое!
А сега да разделим момчето.
Аскилт, сигурно се шегуваш.
Нека той да реши.
С теб.
Не! Не!
Ганимед...
Нарцис...
Аполон, превърнал в цвете сянката на любимия си.
Всички митове разказват за любов,
за неразделни двойки.
А аз отворих вратите на дома си за гост жесток.
Аз съм поет.
Ще ме попиташ, защо съм толкова зле облечен?
Тъкмо затова!
Любовта към изкуството никого не е направила богат.
Не знам защо, но бедността винаги сестра е на таланта.
Казвам се Евмолп.
Шедьоврите, които виждаш тук, потвърждават днешния упадък.
Днес никой не е способен да твори така.
Какво ни е докарало до това жалко състояние?
Алчността към парите!
Някога човешките идеали били добродетел, чистота и скромност.
Затова процъфтявали свободните изкуства.
Евдокс остарял в планината, изучавайки небесните светила.
Лизип през целия си живот извайвал една статуя,
и умрял от глад.
А ние, затънали във вино и разврат
дори не познаваме завещаното от предците ни изкуство.
Къде изчезна диалектиката?
Какво стана с астрономията?
Къде е философията, най-верният път към мъдростта?
Не се учудвай, млади приятелю, че изкуството е мъртво.
На днешно време златното шкембе е по-красиво
от творбите на Апелес и Фидий,
Тези смахнати гърци!
Всичко му е домашно:
и вълната, и лимоните, и пиперът...
От пиле мляко да поискаш - и това ще намериш.
А преди?
Повярвай ми, не би приел и коричка хляб от ръцете му.
А сега е толкова богат, че сам не знае колко притежава.
И като капак - се смята за поет!
В стиховете му няма и капчица поезия.
Знаеш ли как ме нарича този негодник?
"Колега" "Брат"
"Сродни души сме"... казва.
На масата му седя на почетното място.
Пия от неговото вино, не от това, което сервират на останалите гости.
Успя да избегнеш мъченията, защото си римски гражданин,
но ще те спипат робите ми!
Устата ти помийна яма е!
С камшик ще те наложат, гръбнака ще ти счупят, куче!
Аз го счупих вече на кучия ти син развратен!
Ще те пратя на галерите!
А ти си за обесване!
Хайде стига, дори Венера е била кривогледа.
Трималхион! Трималхион!
Евмолп, и ти си тук, братко мой. Твоето присъствие ме вдъхновява
защото ти си като мен.
Твърде си любезен.
- Ти си талантлив.
Затова между нас, поетите, има истинско приятелство.
А вие двамата кои сте?
Това вино трябва вие да го направите хубаво!
Рибата трябва да плува...
Но, слава на боговете, не трябва нищо да купувам.
Всички тези деликатеси са от едно мое имение,
което още не съм видял.
Разправят, че било някъде между Тарацина и Тарент.
Сега искам да купя и Сицилия, та като ми се прище
да ида до Африка, да не излизам от моя имот.
Пеша, на кон, или по море -
винаги пътувам на своя лична собственост,
като онзи "странстващия Одисей".
Хареса ли ти моят цитат?
Класиката винаги е уместна, даже на празничната маса.
Това са косми от първата брада, която си обръснах.
Станах мъж на 14 години.
А това са моите домашни Богове,
закрилници на нашата собственост.
Хитрачко, Файдачко и Печалбачко.
Хвала на боговете!
От кое отделение си?
- От четиридесето.
У дома ли си роден или съм те купил?
Нито едното от двете. Панса в завещанието си ме остави на теб.
Приготви най-голямата и внимавай!
Ако не се справиш добре, ще те пратя в отделението на бързоходците.
Веднъж един бедняк и един богаташ се скарали.
Какво е това бедняк?
Браво! Много остроумно!
Ще ида да отлея.
Вече се спуска мрак.
Докато премигнеш с очи, и вече е нощ.
Няма нищо по-хубаво, от леглото да се дотъркаляш направо на масата.
Беше толкова студено, че едвам ме стопли ваната.
Не струваме колкото и една муха.
Защото мухата, все пак, поне е издържлива. А ние сме като мехури.
"Днеска има, утре няма", казал селянинът, загубил шареното си прасе.
Олово да пипнеше, ставаше на злато, беше по-черен и от гарван.
Беше над 70 годишен, и все още имаше мераци.
Даже на домашното си куче не даваше мира!
Какво? Вече сте го опекли?
И дори не сте го изкормили?
И ми го сервирате така? Извикайте готвача!
Приготвил си го без да го изкормиш?
Пощадете ме, господарю!
Вържете го и го нашибайте с камшици!
Сгреших, сгреших! Пощадете ме!
Прости му, прости му!
Какво чакаш, нещастнико?
Изкорми го сега, веднага!
Чудесно!
Дроздове, патици, пилешки воденички!
Наденички...
Крехки гълъби...
Охлюви, дробчета, шунка, дреболии...
Каква свиня!
Какво се смееш?
Не ти ли харесва как живее нашият домакин?
Да не си по-богат и да даваш по-хубави банкети?
Дръвник, негодник, скитник. На какво се смееш?
Кой си ти? Римски конник? Тогава аз съм син на императора!
Да не би баща ти да те е купил за кюлче злато?
Смея се, защото е забавно.
Ти не струваш и колкото пикочта си... от теб вони!
Ти откупи ли си свободата? Аз съм свободен човек.
Изхранвам 20 гърла и едно куче.
Откупих жена си от робство,
и сега никой не може да си грее ръцете в пазвата й.
А ти какво правиш?
Ако му отговориш, само ще...
- По-мек си и от ремък във вода!
Стига караници, Хермерос.
Нека да ни бъде приятно.
Не се закачай с младежа, на него още му кипи кръвта.
Когато си бил младо петленце и ти си викал: "Ко-ко-ро-ко".
Да послушаме Омир! Започвайте!
...рецитират откъси от "Илиада"...
Обичам да слушам гръцки докато се храня.
Евмолп, братко мой, поете, ти разбра ли нещо?
Диомед и Ганимед били братя...
а Елена била тяхна сестра. Агамемнон я откраднал...
и Аякс побеснял.
Евмолп, ела седни, пийни още вино.
Крастави псета!
Банда жалки роби!
Някога плащали ли сте двадесетинката за свободата си?
Курви мизерни!
Гъзолизци! Говноядци!
Евмолп, успокой се.
Ние, литераторите, имаме тежка съдба...
Чуй няколко реда, които написах.
"Както не чакаш,
излиза наопаки всичко.
и през главата ни всичко съдбата заплита.
Давай ни виното, робе, щом е така!"
Новият Хораций.
Сред нас е новият Хораций!
Върви, танцувай!
Не!
Не ме ядосвай... танцувай!
"На 26 юли в имението на Трималхион при Куме
са родени 30 момчета и 40 момичета.
Разпънат е на кръст робът Еусебио, за обида към господаря.
Родени се 36 роби.
Същият ден - пожар в градините при Помпей,
започнал от къщата на управителя."
Какво? Кога съм купувал градините при Помпей?
Вино и топла вода.
Закъсняхме, бяхме на помен в дома на Сциса,
един от робите починал. Накараха ни
да изливаме половината от всяка чаша върху останките му.
Имаше всичко, само теб те нямаше.
Кървавица, пилешки дреболии,
испанско вино с горещ мед, охлюви,
и главното блюдо - мечешко с пълнени яйца!
Жена ми яде толкова много,
че щеше да си изповръща червата.
Щом като мечката изяжда човека,
защо и човека да не яде мечка...?
Ей, какво става тук?
Ще ти откъсна главата!
Да ми порасне шкембето, а не имотът,
ако не ти откъсна ушите като се приберем.
Какво ще кажеш, Аруспиций?
Звукът е по-чист.
Това е знак за промяна.
Очакваш ли някого тази седмица?
Опитай още веднъж.
Радвам се за теб, звучи добре.
Благовъзпитан младеж, който ме развлича
и ми носи задоволство.
Ела тук. Ще седнеш ли до мен, до стария си чичо?
Виждали ли сте някога такова нежно малко създание?
Не мога да повярвам! Направо пред очите ми!
Ти, жено! Купчина лайна! Купих те от търговеца на роби...
Направих те човек!
Какви ги говориш? Ти си ме купил?
Хабинас, не искам да поставяш нейна статуя на гроба ми.
та поне когато умра да имам покой.
Скандалджийка!
Дърта и противна! На, това ти се пада!
Цял дворец й построих, а чуйте я само!
Надула се е като жаба!
Но ще си прехапеш езика!
Обичам това момче защото е умен, а не защото е красив.
Знае да дели на десет, и чете книга, щом я отвори.
Със собствени пари си купи стол с облегало.
Защо плачеш, вещице?
Не забравяй, че целият този разкош дължиш на мен!
14 години бях като жена на господаря си.
Не е срамно! Господарят заповядва!
И господарката задоволявах.
И така, с божията помощ, станах сънаследник на Цезар.
Стегнах 5 кораба и ги запълних с благовония, сланина и роби.
Така ме сполетя късметът.
Всичко, което докоснех, се превръщаше в злато.
Бях хлебарка, сега съм цар. Такъв е живота.
Стих, изнеси савана, в който ще ме погребат, и благовонията.
И донеси виното, с което наредих да ми измият костите.
Животът отминава като сянка...
И рано или късно смъртта ще дойде при всеки.
Току-що съчиних едни стихове.
Чуйте.
"Ето - на сцената играе се мим.
Този тук е бащата, онзи - синът,
а пък онзи - голям богаташ.
Свърши ли драмата - свършва смехът на актьора
маската пада - и лъсва различно лице."
Какво ще кажеш, а, Поете?
Честно казано...
откраднал си го от Лукреций.
Какво говориш, безделнико?
- "маската пада...
и лъсва различно лице!"
Това е от Лукреций, това е от Лукреций!
Стига! Това са си мои стихове, дрипльо!
Аз съм поет, не ти. Ти не пишеш стихове, а ги крадеш!
Глупости... Хвърлете го в пещта.
Мизерник! Аз те хранех...
Измъкнах те от калта.
В моя дом аз съм поет!
Хвърлете този неблагодарник в огъня!
Ще те посрамя пред всички тези хора.
Не искам повече да го виждам това куче!
Тази отровна змия! Този неудачник!
Аз съм философ!
Клоун и крадец! Пуснете ме!
Сигурно гробниците на малцина императори
могат да се сравнят с моята.
Хабинас създава истинско произведение на изкуството...
Цялата е облицована с мрамор,
а фасадата е 120 стъпки.
По стените - целият живот на Трималхион.
И корабите му, опънали платната.
И любимото му кученце.
Чуйте епитафията:
"Тук почива Гай Помпей Трималхион Меценациан.
Благочестив, храбър, верен. Издигна се от малко,
остави 30 милиона сестерции и никога през живота си не е слушал философ."
Желая същото и на вас!
Бъдете гости на помените ми,
яжте, пийте и си спомняйте за мен.
Доведете музиканти, нека изсвирят нещо прекрасно.
Прощавайте... прощавайте.
Ето... аз умрях.
Гай Помпей Трималхион Меценациан...
Меценациан...
Какъв велик човек си отиде!
Изгубих най-добрия си приятел.
Защо и аз не умрях с него?
Искам да ти направя подарък...
Гривна от чисто злато.
Виж, виж какво ми подари... златно е!
Вижте какво ми подари...
А на мен? Забравихте за мен!
Дай ми обиците! Дай ги на мен!
На никой нищо няма да дам!
Никой не е в състояние да ни разкаже
как изглежда царството на мъртвите,
а в същото време всички знаем
колко ни е добре в царството на живите.
Кой не знае историята на матроната от Ефес?
Живяла някога млада и красива жена...
прочута с целомъдрието си. Неочаквано останала вдовица.
Когато, според гръцкия обичай, тялото на мъжа й
било положено в подземната гробница,
честната и вярна вдовица не можела да се отдели от него.
По цели дни и нощи прекарвала там в бдение и сълзи,
така се съсипвала и искала да умре от гладна смърт.
Когато всички се оттеглили,
тя останала вътре сама.
Случайно недалече от гробницата
бил обесен осъден на смърт крадец.
И тялото му се охранявало от войник.
Защо искаш да се умориш от глад?
Кому е нужно да се погребваш жива?
Пийни нещо.
Хайде, пий.
Ти трябва да живееш.
Наслаждавай се на даровете на живота докато можеш.
И точно това мъртво тяло трябва да те убеди в това.
По-смело... пий...
Откраднали са тялото на обесения!
Докато бях с теб, близки са задигнали тялото му.
Вече знам какво наказание ме чака -
ужасна смърт.
Защо да чакам? Ще въздам правосъдие със собствената си ръка.
Не, скъпи... Да загубя двамата си най-скъпи мъже
един след друг, би било прекалено.
По-добре да обесим мъртвия съпруг,
отколкото да загубя жив любовник.
"По-добре да обесим мъртвия съпруг,
отколкото да загубя жив любовник."
Поетът може да умре, Енколпий.
Но това е без значение ако поезията му остава жива.
Братко мой, ти стана мой спътник в последните мигове от живота ми...
Ще можеш да казваш:
"Познавах Евмолп, поета."
Какво мога да кажа?
Ако бях богат като Трималхион, бих ти оставил земя или кораб.
Но всичко, което мога да ти оставя сега, е това, което сам съм имал.
Оставям ти поезията. Оставям ти годишните времена...
особено пролетта и лятото...
Оставям ти вятъра и слънцето...
Оставям ти морето, прекрасното море...
Земята също е прекрасна, да...
Планини, ручеи и реки...
И огромни облаци, носещи се над нас.
мрачни и светли...
Ти ще ги гледаш...
и може би ще си спомняш нашето кратко приятелство.
Оставям ти дърветата...
и пъргавите им обитатели.
Любов, сълзи, радост...
Звездите, Енколпий, също са за теб.
Оставям ти звуци, песни, шум...
Човешкият глас е най-хармоничната музика...
Напускам те...
Винаги си пред очите ми, Гитон...
Каква слабост!
Все още те обичам, макар че ме напусна.
Нищо ли няма да кажеш?
Ти ме остави заради друга любов.
Нима съм заслужил такова оскърбление?
Другарите ми по съдба ми казаха,
че сме били пленени от ужасния Лихас от Тарент.
Той с приятелката си Трифена
кръстосвали морета в търсене на съкровища
за развлечение на Цезар, усамотен на своя остров.
И на нас ни бе отредено да служим като обекти
на жестоките императорски забавления.
И ето ме тук, отново в злочестие.
И макар, че сме толкова близо,
пак сме разделени с юношата, когото толкова обичам.
Харесва ми туниката ти.
Искам да я премеря.
Дай ми я... Дай ми я...
Много е красив...
Пази го.
О, красавецо... ела... ела по-близо до мен...
Ти си достоен за възхищение...
Ела при мен... ела, ела...
Твоето младо тяло...
О, да, толкова е гладко.
О, очите ти.
Всички тези съкровища са предназначени за Цезар.
но най-ценното той няма да получи.
Цвета на жертвената кръв ни предвещава велика радост.
Боговете са благосклонни към този съюз.
Лихас, хвани младоженеца за ръка.
Помни, че трябва вечно да му бъдеш верен.
А ти, младоженецо, знай,
че трябва да забравиш увлеченията си към млади момчета.
За женените тази волност е забранена.
Трябва да се посветиш целия на невястата си навечно.
Пълна хармония и велико щастие да пребъдат с вас.
Венера закриля браковете, сключени в морето.
Кажете ритуалните думи.
Щастие!
Щастие!
Щастие!
Щастие!
Още веднъж заедно - Щастие!
И Боговете му се явили с думите:
"Ако и ти желаеш същата съдба,
ще прекараш половината си живот под земята,
а другата половина - в златните небесни владения."
Но щастливият ни период не продължи дълго.
Наближаваше зловещият ден на юнските календи.
Близо до бреговете на Тауния, където беше любимата резиденция на младия Цезар,
една сутрин се появиха бойни кораби.
Тиранинът е мъртъв!
Това невинно агънце ще дойде с нас.
Какво става?
Този кораб вече не е твой, Лихас.
Цезар е мъртъв. Новият Цезар е на път.
Удавихме твоя император като свиня.
Кучета! Предатели!
Човек е смъртен.
Аз мога да ви направя свободни.