Frailty (2001) Свали субтитрите
"Намерен бе разчленен труп"
"Втора жертва бе открита"
"Броят на жертвите достигна шест"
"Божията ръка"
Сградата на Ф.Б.Р. Далас, Тексас, 22:25
- Какво прави там тази линейка?
- Не знам. Сега ще проверя.
- Добър вечер, сър.
- Как върви, Гриф?
Не мога да се оплача... и няма да го направя.
Това той ли е?
Да. Може да е просто някакъв шантав, но все пак реших да ви се обадя.
По име ли ме потърси?
Не, потърси агента, който работи по случая "Божията ръка". Каза, че имал интересна информация.
- Каза ли каква?
- Не. Каза, че ще говори само с вас.
Вие ли сте агентът, който отговаря за случая "Божията ръка"?
Точно така. Уесли Дойл.
Това снимка на вас и майка ви ли е?
Ще съм ви благодарен, ако не взимате неща от бюрото ми.
Съжалявам.
Прекарах тук известно време.
Вече разгледах всичките ви награди и грамоти.
Онези не ми се сториха интересни.
Какво мога да направя за вас, Г-н...?
Мейкс.
Казвам се Фентън Мейкс.
Може да прозвучи малко лудо, но...
Знам кой е убиецът.
Добре, слушам ви.
Кой?
Още не сте ме чули, а вече не ми вярвате.
Защо?
Защото в случаи като този, никой не влиза просто ей така
и не казва кой е убиецът. Не става по този начин.
- Понякога реалността не спазва тези правила.
- Нима?
Тогава кой е убиецът?
Брат ми.
Кое те кара да мислиш така?
Имах обаждане от него...
снощи.
Ало?
- Ало?
- Демоните превземат света.
Адам?
Не мога да унищожа всичките.
- Навсякъде са! Не издържам вече!
- Нека поговорим за това, Адам.
Няма за какво да говорим!
Всичко свърши... каквото и да се случи,
трябва да ме заведеш до розовата градина. Обеща ми, помниш ли?
- Нека първо...
- Помниш ли?.
Ти обеща!
Самоубийство?
И когато отидох там, всичко си дойде на мястото.
Намира са на около 200 мили западно от тук, северно от Абилейн.
Защо отиде в Търман?
Да погреба Адам, в розовата градина.
Защо ще го правиш?
Бях му обещал. Преди много време.
Интересна история, Г-н. Мейкс.
Не виждам, какво общо има с нашия случай.
Адам е убиецът, Агент Дойл.
Него търсите.
Той ли ти го каза преди да те помоли да го погребеш?
Ако е така, пропусна да го споменеш.
Още не съм свършил.
- O, има още?
- Още много.
Извини ме за минутка.
Офиса на Шерифа.
Мога ли да говоря с шерифа, моля? Обажда се агент Дойл от Ф.Б.Р.
В момента го няма. Мога ли да ви помогна?
Има един човек в офиса ми, казва се Фейтън Мейкс.
Фейтън Мейкс? Какво прави там?
- Познавате ли го?
- Причини доста безредици тук.
Открадна линейка и тялото на брат си.
Провери ли историята ми?
Да, проверих я.
Това значи ли, че сега съм арестуван?
Заслужаваш да си.
Шерифа е склонен да забрави ако върнеш линейката.
Никой няма да повдигне обвинения.
- Трябва да обичате малките градове.
- Защо си създаде всичките тези неприятности,
само за да дойдеш и да ми признаеш?
Тук съм, защото вече не мога да живея с това което знам.
Какво по-точно знаеш?
Това е майка ви, нали?
- Да, тя е.
- Знаех си.
Имате едни и същи очи.
Защо не продължиш историята си?
Кое те кара да мислиш,
че брат ти е убиецът?
Знам, че е бил той.
От къде знаеш?
Всичко започна в Търман.
Наближаваше лятото на 1979.
Весело, весело, весело, весело ми е в сърцето.
Трябваше да кажеш, "Къде?"
Не искам да пея тази глупава песен.
Не е нужно да пееш. просто кажи "Къде?"
Добре. Къде?
Не сега. Ще те посоча, като му дойде времето.
Весело, весело, весело, весело ми е в сърцето.
- Къде?
- В сърцето.
- Къде?
- В сърцето.
Весело, весело, весело, весело ми е в сърцето.
И ако на дявола не му харесва, може да седне на кабърче.
- Ох!
- Да седне на кабърче.
- Ох!
- Да седне на кабърче.
И ако на дявола не му харесва, може да седне на кабърче.
- Кое момиче се било хвърлило?
- Кати Хаген. Беше доста хубава.
- Стана голяма каша.
- О, да.
Ама как само се размаза! И когато дойде директора...
Весело, весело, весело...
Живеехме точно зад обществената розова градина на Търман
в къщата, където са живели градинарите през петдесетте
Татко я взел доста изгодно, когато с мама се оженили.
Неочакван инцидент създава доста неприятни опасности.
Въжетата изведнъж се скъсаха.
Адам беше с 3 години по-малък от мен.
Мама умря при раждането му, затова
на практика аз се грижех за него от както се помня.
Баща ни работеше като механик в "Юпитер".
Обикновено се прибираше към 5.30 и всички вечеряхме заедно.
- Здрасти, дечурлига.
- Здравей, татко.
Нещо мирише вкусно.
- Как мина денят ти?
- Добре.
Хайде да ядем.
- Спокойно тигре. Остави нещо и за нас.
- Обичам грахчета.
Така и трябва. Ако не внимаваш, можеш да се превърнеш в грахче.
- Как мина теста по математика?
- Едвам го взех.
И аз никога не бях добър по математика.
Все още една сметка не мога да направя без калкулатор.
Да, но следващата седмица ще имаме още един тест.
- И той ще е по-труден.
- Не звучи толкова страшно.
Знаеш ли какво, ще седнем заедно този уикенд
и ще видим какво можем да направим заедно, Става ли?
Добре.
Хей, Фентън. Може ли да идем да гледаме "Месоядните топки" утре след училище?
- Вече сме го гледали.
- Искам пак да го гледам.
Не, ще идем да гледаме "Бойците."
- Не можем. Забранен е за малки.
- Ще се промъкнем тайно.
Измихте ли си зъбите?
Сигурен ли си, Адам? Добре.
Време е за проверка.
Татко! Наистина ги измих!
Само се шегувам!
Не се тревожи, Фентън. Знам, че вече си голям за целувка за лека нощ.
Сладки сънища.
И не се оставяйте на лошите.
Точно така. Обичам ви момчета.
- И ние те обичаме, татко.
- Лека нощ, татко.
Лека нощ, Къртис.
Искам да гледам "Месоядните топки" отново.
Добре, ти ще гледаш "Месоядните топки",
а аз "Бойците."
Не обичам да гледам сам филми.
Много лошо.
Моля те?
Добре. Време е да спим.
Това беше нашето семейство. Само ние тримата.
Всички роднини на мама и татко бяха починали, и си нямахме никой друг, освен нас самите.
Не, че искахме да имаме.
Не ни трябваше никой друг.
Бяхме щастливи заедно.
Докато...
- Фентън, събуди се.
- Татко?
- Имам да ви кажа нещо.
- Какво не е наред?
Всичко е наред.
Адам, събуди се и слушай.
Искам и двамата да ме слушате много внимателно.
Нещо се случи.
Каза, че имал видение през нощта.
Видение от Господ.
Явил му се ангел
и му казал истината за този свят
разкрил му каква задача бил отредил Господ за нашето семейство.
Краят на света е близо. Наближава.
Ангелът ми показа.
Има демони сред нас.
Дяволът ги е освободил, готвейки се за последната битка.
Ще има битка.
Но никой не знае за това, освен нас, и другите като нас.
- Страх ме е, Татко.
- Няма от какво да се страхуваш.
Ние сме избрани от Господ. Той ще ни защитава. Отредил ни е специална задача.
Ние не се страхуваме от демоните, ние ще ги унищожим.
Ще ги премахнем един по един, ще ги прогоним от този свят.
Това ни е отредил Господ.
Ангелът ни нарече "Божиите ръце."
Значи сме нещо като супер герои?
Точно така.
Ние сме семейство супер герои, което ще помогне да се спаси светът.
Но, Татко, това няма смисъл.
Знам, че звучи така, синко, но това е самата истина.
И какви са нашите супер сили?
Ами...
ние можем да виждаме демоните, докато другите хора не могат.
Ангелът ми каза, че Господ ще ни изпрати 3 оръжия, с които да ги унищожим.
Вълшебни оръжия?
Така мисля.
Кога ще ги получим?
Не знам Ангелът каза, че ще е скоро.
Само това ми каза, също така не трябва да казваме на никой.
Абсолютно на никои.
Ако го направим, ще изложим на опасност тях, а и нас самите.
Фентън?
Не се тревожи, Всичко е наред. Има доста за разбиране.
И аз самия нямах време да го осмисля, преди да ви го кажа.
Но ангелът каза, че трябва да го направя сега.
Фентън?
Не знаех какво да кажа или какво да чувствам.
Разбра ли какво ти казах? Денят на страшният съд наближава.
Беше прекалено объркано за да го разбера или приема.
Скоро ние всички ще сме в рая. Ти, аз, Адам. Ще сме заедно с мама.
Не го осъзнах в момента, поне не съзнателно...
Тя ни чака в рая.
но моя щастлив и сигурен свят се преобърна с главата надолу.
- Там има много тъмни неща.
- Денят на страшният съд наближава.
Много тъмни неща.
Ние сме избрани от Господ.
Детския ми разсъдък не можа да го понесе.
Адам! Фентън!
Ставайте момчета!
Добро утро, дечурлига. Хайде, ставайте, мързеливци.
Успали сме се.
Да тръгваме. Ставай те и се обличайте.
Трябва да ходя на работа. Ще ви закарам до училище.
Какво ти има?
Нищо.
Дай да си гризна.
Никой от нас не го спомена. Беше само сън, кошмар.
Нищо толкова откачено не може да е истина.
Всичко беше наред, точно както преди.
Приятен ден в училище, момчета. И помнете, не казвайте на никой.
Няма, татко, чао.
Искам да запишете следното изречение.
Ще изследваме строежа му. "Момичето...
в синята рокля..."
Отказвах да го повярвам.
"разхождаше..."
- Цялата следваща седмица беше като един сън.
"своето...
кафяво куче."
Татко започна да носи в къщи "вълшебните" оръжия.
Бил на път за работа...
когато Господ му дал знак.
Внимавай.
Все още не мога да разбера за какво служат тези ръкавици.
Беше един дълъг, дълъг сън.
Запишете заглавие с големи букви.
Момчета! Момчета, вижте това.
Събрахме ги всичките.
Няма да чакаме още много.
Снощи пак ми се яви ангелът и ми каза,
че Господ ще ни изпрати списъка със първите 7 демона много скоро.
Не беше реално. Не можеше да бъде.
Трябваше само да изчакам.
- Ела тук за малко, Фентън.
- Мия чиниите.
Могат да почакат. Ела тук. Искам да поговорим.
Знам, че имаш някакви проблеми и не можеш да го приемеш.
Съжалявам.
Но това е волята на Господ и ние трябва да му се подчиняваме.
Може би просто си сънувал.
Не го сънувах. Нямаше да си измисля нещо такова, синко.
Може би...
Може би нещо не си наред с главата.
Наистина се случи, Фентън. Истина е.
Много скоро ще видиш.
Точно затова исках да поговорим. Получих първия списък.
Ангелът му се явил докато бил на работа.
Татко.
- Това са имена на хора.
- Точно така.
И изглеждат като хора.
Но не са.
Ангелът каза, че когато ги докосна с ръце
те ще разкрият истинската си същност.
Затова са ръкавиците
Слагам си ръкавиците, и ги довеждам тук,
След това свалям ръкавиците и разкривам истинския им вид.
Ще видиш. Тогава ще повярваш.
Някой знае ли какво значи тази дума?
Помни ли някой какво значи тази дума?
Сънят най-после свърши. Всичко беше реално.
Трябваше да го спра.
Очевидното разрешение беше да кажа на някой какво планира.
Но не можах да го сторя.
Обичах го, дори да полудяваше.
Татко, виж, и аз имам списък.
От къде го взе, Адам?
Господ ми го даде.
Травис Шед не е ли момчето, с което се сдърпахте в училище миналата седмица?
Той е демон.
Кажи ми истината, Адам.
Сам си го измисли, нали?
- Не, Господ ми го даде.
- Адам?
Ела седни тук.
Чуй ме, синко.
Не можеш да си измисляш такива неща.
Ние унищожаваме демони.
Ако използваме твоя списък, ще убием хора.
Никога няма да направим подобно нещо.
Унищожаването на демони е добро нещо.
А убиването на хора е лошо.
Разбираш ли?
Съжалявам, татко.
Всичко е наред. Спокойно.
Трябва да имаш още малко търпение. Не се тревожи.
Господ ще ти изпрати правилния списък като пораснеш.
Добре. Иди си довърши домашните.
Единственото нещо, което ми оставаше бе да кажа на някой.
Беше по-лесно да се каже, от колкото да се направи.
Татко обеща да ни заведе на кино същата нощ,
но не се прибра от работа.
Кога ще се прибере татко?
Не знам
Мислиш ли, че унищожава демони?
- Всичко е измислица, Адам.
- Не, не е. Истина е.
Чуй ме. Нищо от глупостите за демоните не е истина. Татко си го е измислил.
- Не, не е.
- Напротив.
Също като Дядо Коледа.
Помниш ли когато хвана татко да слага подаръците ни под елхата?
Същото е.
Адам,
някога лъгал ли съм те?
Добре, виж.
Татко си е измислил всичко. Имената в списъка му са на истински хора.
Разбираш ли?
- Но защо ще му е да си го измисля?
- Не знам
Но мисля че трябва да си тръгваме.
Искаш да кажеш... да избягаме?
Ще дойдеш ли с мен?
- Ще е само за малко.
- Не искам да напускам татко.
Нито пък аз.
Но ще се наложи.
Защо?
Татко ще убие някой.
Синко, ела тук.
Ела, трябва ми помощ.
Татко?
Ела тук, Адам.
Светни ми тук.
Татко, кой е това?
Това е демон, синко.
Влезте, момчета. Всичко е наред.
По-смело, не се плашете.
Господ му се явил по-рано същия ден и му казал, че е дошло време.
След работа шофирал до Джаксънвил,
на около 45 минути югозападно от Търман.
Каза, че никога не е бил там, но нямал проблеми с намирането на къщата.
Господ го водил.
- Синтия Харбридж?
- Да?
- Татко, не го прави. Моля те, недей.
- Фентън.
Ако можех да ти го спестя, щях.
Но ние сме слуги на Господ и трябва да изпълняваме волята му.
Не се плаши, синко.
Истина ли е това?
Защо да си го измислям?
Къде е баща ти сега?
Мъртъв.
Сър, мисля да си ходя.
Освен ако не искате да остана.
Не.
Всичко е наред. Тръгвай си.
Приятна вечер, сър.
И той уби тази жена пред очите ви?
Не и според него.
Виждате ли, според него, той не беше убил жена, беше унищожил демон.
Вярваше, че когато я докосне с ръце,
ще види греховете и.
Татко, недей! Моля те!
Не, Адам.
Прави го така.
Трябва да се прави по точно определен начин.
Ангелът беше пределно ясен.
Защо тук, в розовата градина?
Господ я избра.
Също както избра и нас, предполагам.
Не плачи за нея, Фентън.
Тя не беше човек.
Видя ли какво стана, като я докоснах?
Аз видях, татко.
Ти я уби.
Не съм я убил, синко.
Унищожих я. Тя беше демон.
Знаеш ли, и аз самия не бях сигурен.
И на мен ми изглеждаше като жена
Но след като я докоснах,
всичко, което виждах беше злото.
Трябваше да го направя.
Съжалявам, че ти не го видя.
Ще го видиш следващия път.
Ти... смяташ да го направиш отново?
Това ни е работата, синко.
Трябва да го приемеш.
Няма да ти позволя.
- Вършим работата на Господ.
- Ще кажа.
Ако го направиш, някой ще умре.
Ангелът беше категоричен. Разбираш ли?
Отговори ми, Фентън. Разбираш ли?
И ти не каза?
Не. Трябваше да го направя, но ме беше страх.
Обичах баща си, но бях ужасен от постъпката му.
Сега разбра ли
защо знам, че брат ми е убиецът "Божията ръка"?
Имаш ли някакви материални доказателства?
Четох във вестника,
че само тялото на една от шестте жертви е намерено. Вярно ли е това?
Прочел си го във вестника, нали?
Не е необходимо всичко, което пишат да е истина.
В този случай е така.
Първата жертва бе намерена разчленена,
заедно с бележка, на която пишеше, че Божията ръка я е взела.
При всички останали случаи само бележки, нямаше тела.
От къде знаете, че са мъртви?
Не знаем.
Но във първата бележка пишеше, че няма да намерим повече тела.
Пишеше,
че иска да ги задържи.
Мисля, че знам къде са останалите тела.
В розовата градина?
Защо не започна с това?
Щеше ли да ми повярваш?
Хайде.
Вземи.
Какво е това?
Сложи ги.
Или аз ще ти ги сложа.
Да тръгваме.
Кажи ми нещо.
Защо не дойде при мен по-рано?
Не знам
Не мога да си представя, как си пазил в себе си това толкова дълго.
Предполагам, че просто не мислих за него
защото така исках.
И ти никога не си казвал, защо държиш снимка на майка си
в кабинета.
Майка ми беше убита няколко дни след като беше направена тази снимка.
Заколи я някакъв откачен убиец като баща ти.
Хванаха ли го?
Не.
Затова ли пое случая?
Много те бива. Някога мислил ли си да станеш полицай?
Като бях дете.
Имаш нужните инстинкти.
Един полицай трябва да има добри инстинкти.
Знаеш ли какво си мисля?
Криеш нещо от мен.
Какво си мислиш, че крия?
Защо не продължиш да разказваш? Може би ще разбера.
Добре ли си, татко?
Добре съм, сине. Идвам.
Татко, защо Господ позволи това да ми се случи?
Не вини Господ, Дейви. Вината не е негова.
Господ ме остави да го направя.
Господ те остави сам да решиш какво да правиш.
- Ти не си кукла на конци.
- Не.
Господ не те кара да правиш нищо.
Иска ти сам да решиш какво да правиш.
След онази нощ, нищо интересно не се случи.
Татко не говореше за това. Адам също.
Мина цял месец, напълно се убедих,
че е свършило и всичко ще е наред.
- Чао.
- До после.
Гледа ли "Херцози на хазарта" снощи?
Помниш ли когато Дейзи Дюк се разсъблече?
Харесвам Бос Хог. Забавен е.
Човече, ще направя всичко за да и видя циците.
- Ах... каза "цици."
- Млъквай, Адам.
Искаш ли да спиш у нас? Може да опаковаме къщата на Кори.
- Ще трябва да питам баща ми.
- Мога да накарам мама да му се обади.
- Екстра.
- Ще се видим довечера.
- Чао.
- Какво значи "опаковаме"?
По-късно ще ти кажа. Да се състезаваме.
Хайде!
Не, ще заобиколя.
- Татко?
- Тук съм.
Чия е тази каравана отвън?
Наша. Не е ли красива?
Обади се майката на приятеля ти.
Казах и че довечера не можеш.
Имаме малко работа утре сутрин.
Татко каза, че имало моменти, когато хората просто изчезвали
без някой да знае къде са отишли или защо.
Той каза, че това били моментите, когато Божиите Ръце могат да те приберат.
Според татко, нищо, дори и камера, не може да ни хване.
Бяхме невидими,
докато бяхме Божиите Ръце.
Какво ще правим сега, Татко?
Ще го приберем след като излезе, помните какво ви казах, нали?
Фентън?
- Не мога да го направя, татко.
- "Не мога" никога не прави нещо.
- Аз мога да го направя, татко.
- Знам, че можеш, тигре.
- Ами ако някой ни види?
- Няма.
- Ден е.
- Господ ще ги заслепи.
Ето го, момчета.
- Хайде, Фентън.
- Татко, не мога.
Да, можеш. Хайде. Направи каквото ти казах!
Моля те, Трикси! Трикси, излез!
Ела, Трикси! Трикси, излез!
Какво правиш, момче?
Кучето ми...
тя е под колата ви.
Нека погледна.
Помогни ми, хвани му краката.
Хвани му краката! Хайде!
Едуард Марч.
Мислите си, че е невинен,
нали? Е да, ама не е.
Мислеше, че никой няма да разбере за това, нали?
- Но Господ те е видял.
- Татко, недей! Моля те!
Тишина!
Не можеш да се изплъзнеш от гнева господен!
Не мога да повярвам, че все още не си го видял.
Той беше убиец на малки деца, Фентън.
Бебета.
Бебета.
Той е убиецът.
Трябва да се махнем от тук, .
- Какво искаш да кажеш?
- Трябва да избягаме.
Казах ти, че сигурно ще се наложи.
Не искам да бягам.
- Ще трябва.
- Защо?
Чуй ме, Адам.
- Татко убива хора.
- Не, не е така.
- Той унищожава демони.
- Всичко това е лъжа, Адам.
Не, не е. Виждам го, като ги докосне.
Не, нищо не виждаш. Татко се е издухал. Всичко е една голяма лъжа.
Той е убиец и ти му помагаш.
Не! Ние изпълняваме Божията воля. Ще те издам на татко!
Адам! Адам! Адам!
Ставай и се обличай.
Не буди брат си.
Седни.
Брат ти ми каза, какво си говорил снощи.
Искам да знаеш, че през целия си живот не съм убивал нищо.
Това е лъжа и ти го знаеш.
Доста мислих и се молих снощи след като си легна.
Помолих ангелът да те посети.
Но вместо това посети мен.
Каза ми нещо... Не искам да вярвам, че е така.
Какво?
Няма значение.
Защото заедно, ти и аз ще му докажем, че греши.
Ти просто нямаш вяра.
Ето защо не виждаш истината.
Но ще променим това.
Искам да изкопаеш дупка ето тук.
Трябва да е 10 стъпки дълбока
и 15 стъпки широка и от двете страни.
Дължината и ширината да образуват идеален квадрат.
- Какво?
- Чу ме.
Защо?
Защото съм ти баща и ще правиш, каквото ти кажа. Разбра ли?
- Разбра ли?
- Да, сър.
Добре. Очаквам да си изкопал половината докато се прибера довечера.
- Татко, не мога да го направя.
- Моли се!
Започнах да копая проклетата дупка, но не се молих.
Нямах и намерение.
Мразих Господ, презирах го.
Омразата ми помогна да копая, даваше ми сили.
Татковия или Божия или чиито и план да беше, нямаше ефект върху мен.
Знаех, че това което татко прави е грешно,
и нищо нямаше да го промени.
Фентън?
Съжалявам, че те издадох.
- Каза ли му, че искам да избягам?
- Не.
Тогава ще дойдеш ли с мен?
Няма причина да го правя.
- Татко е убиец.
- Не, не е.
Молих се за теб. А ти молиш ли се?
Не, и нямам намерение да го правя!
- Но татко каза...
- Не ми пука какво е казал татко!
Може да ме накара да изкопая тази дупка, но не може да ме накара да се моля.
Махай се и ме остави сам.
Ще ти помогна ако обещаеш да не казваш на татко.
- Не ти искам помощта.
- Има още една лопата в бараката.
- Махай се!
Задник!
Исках да избягам... да избягам далеч,
но не можех да оставя Адам, независимо колко луд ставаше татко.
Освен това нямаше къде да отида.
- Най-накрая се предаде, а?
- Утре сутрин продължавам.
Стига, не исках по този начин.
Не искам да се караме, синко.
Не го правя за да те нараня.
Иска ми се да можеше да го разбереш.
Какво ти има?
- Нищо.
- Дай да ти видя ръцете.
- Добре са.
- Дай да ги видя.
Не си ли беше сложил ръкавици?
Не ми трябват. Добре съм.
Ето.
Облекчава болката.
Казах, че съм добре.
Знам, че си ми ядосан, но това не е причина да си причиняваш болка.
Имам още един чифт ръкавици в бараката.
Искам от сега нататък да ги използваш.
Няма да ти помогнат след като вече си нарани ръцете,
но след няколко дни ще се почувстваш по-добре.
Искам да знаеш, че се гордея с теб.
Знам, че и Господ също се гордее с теб.
Почини си малко, докато ти заздравеят ръцете.
След това ще го довършиш.
Лека нощ тогава.
Хайде, тигре. Време е за сън.
Но Фентън още няма да ляга. Нека и аз да остана?
Хайде
Измий си зъбите, след минутка ще дойда да ти кажа лека нощ.
Продължих да копая.
Ръцете ми кървяха, но нямаше да спра.
Копах сутрин, обед и вечер в продължение на 5 дни.
И на шестия, дупката беше по-тъмна и дълбока
от омразата ми към татковия бог.
Завърши я.
Обзалагам се, че и веднъж не си се молил, нали?
Не.
След това започнахме да строим мазето.
Поне татко така го наричаше.
Но аз знаех какво е.
Строяхме подземен затвор.
На практика построихме голяма дървена кутия заровена в земята.
Браво, момчета. Хвърли я там. Покрий я добре.
Татко каза, че ще издържи.
Каза, че Господ ще я види.
Ела тук и ми помогни!
Хайде. Продължавай!
Натисни! Давай! Давай! Продължавай! Не спирай!
Добре се справихте момчета. Особено ти, Фентън.
Не. Просто правих каквото ми каза.
- Какво мислиш?
- Екстра е.
Следващата вечер донесе друг демон.
Слез.
Трябва да се направи.
Това е Божията воля. Хайде,
направи го както ти показах... първо вратът!
Фентън, Върни се!
Фентън!
Почти очаквах ангелът или сам Бог да дойдат и да ме спрат.
Но трябваше да го направя.
Това трябваше да спре.
- Ехо?
- 1034 до всички екипи
в района на Градината.
Имаме оплакване, че някакъв карал по насрещната страна на улицата.
"Връщам се след 5 минути"
Ехо?
Ехо?
По-спокойно, хлапе. Да ми счупиш вратата ли искаш?
Какъв ти е проблемът?
Това е най-откаченото нещо което съм чувал от доста време насам.
- Какво правите?
- Звъня на баща ти.
- Не можете.
- Да, мога. Трябва да се срамуваш.
- Да си измисляш такива истории.
- Но това е самата истина! Мога да ви покажа!
Хайде.
Да тръгваме.
- Отзад в бараката е.
- Достатъчно за сега, момче.
- Ще сложа край на това. Хайде.
- Не... отзад е.
Да видим какво ще каже баща ти за това.
Какво има шерифе?
Съжалявам, че те будя,
но синът ти май има проблем.
Влез.
Тъкмо щях да заминавам за езерото Томпсън, да уловя малко костур.
Тогава дойде синът ти с тази откачена история.
- Да. Каква история само.
- Истина е, и ти го знаеш.
Ядосвам се, като си помисля,
че го е разказал на всички в офиса.
Можеш да се успокоиш. Само аз бях там.
Разбира се, не вярвам и на думичка от това.
Само не мога да разбера, какво го е накарало
да си измисли такава история?
Не знам защо си я е измислил.
Вероятно ми го връща, защото го бях наказал по-рано.
За това каза ли му?
Той лъже. Проверете в бараката.
Не знам какво да правя с него.
Щом ги удари пубертетът и губят всичкото си уважение към възрастните.
Аз и момчетата го преживяхме. Ще го преживееш и ти.
Проверете в бараката или розовата градина. Мога да ви покажа къде са заровени.
Защо не престанеш?
Моля ви, мога да ви покажа.
Може би трябва да идем да проверим, за да се успокои.
Щом трябва да се направи, ще се направи.
Какво мислиш, дечко?
Трябва ли да се направи?
Видяхте ли?
Имаме мазе, където да се крием от гръмотевични бури. Слезте и проверете.
Внимавайте по стъпалата. Не ме бива много в дърводелството.
Нищо не виждам.
Беше тук.
Осъзнаваш ли какви проблеми можеш да си навлечеш с неща като това?
Трябва да са го преместили, защото беше тук.
Адам. Адам го е занесъл някъде.
- Мисля, че видях достатъчно.
- Но...
Мога да ви покажа къде са заровени телата.
Моля ви! Трябва да ми повярвате!
Нека Господ те приветства
и те остави при себе си.
Досега никога не бях убивал човек.
Видях те да убиваш доста.
Това бяха демони, а това беше човек.
Не можеш ли да го проумееш?
- Не трябваше да го убиваш.
- Трябваше да защитя мисията ни.
Няма никаква мисия!
Този човек умря заради теб.
Виждаш ли го? Погледни го!
Мъртъв е, защото нямаш вяра.
Осъзнаваш ли какво ме накара да направя?
- Накара ме да извърша убийство!
- Не съм те карал да правиш нищо!
Ти сам го направи! Ти си луд!
Млъквай! Ти си страхливец!
Татко, недей! не го прави, татко!
Аз... не мога.
Всичко е наред, татко.
Не плачи.
Почакай малко, Фентън.
Ти влизай, синко. След малко ще дойда да те завия.
Върви, всичко е наред.
Тръгвай.
Ела в бараката.
Влез и затвори вратата.
Страх ли те е?
- От какво?
- От теб.
Само демоните трябва да се боят от мен.
А ти не си демон, нали?
Ангелът ми каза, че си.
Не искам да вярвам. Няма.
Ти си ми син.
Обичам те повече от собствения си живот.
Знаеш ли кое е смешното, Фентън?
Страх ме е от теб.
Слизай.
- Но, татко.
- Не искам да го правя, Фентън,
но трябва.
Тази вечер трябваше да убия човек. Няма да позволя да се повтори.
Но, татко, обещавам да не казвам.
Не мога да ти вярвам. Иска ми се, но не мога.
Сега тръгвай.
Татко, съжалявам.
И аз съжалявам, но така трябва. Сега слизай
или аз ще те сваля лично.
- Но, татко...
- Върви!
Не!
Не! Не!
Татко, моля те! Татко! Татко! Недей, моля те!
- Не! Моля те, татко!
- Ще останеш там докато съзреш истината.
- Моля те, татко, недей! Моля те, недей!
- Моли се на Господ, Фентън.
- Моля те, недей!
- Само той може да ти помогне сега.
Моля те, не го прави, татко! Недей!
Моля те! Умолявам те, това съм аз, Фентън.
Моля те, не го прави.
Това съм аз. Това съм аз, Фентън. Не съм демон! Моля те!
Моля те, умолявам те!
Моля те, недей! Моля те!
Моля те, не го прави.
Не! Недей! Недей, татко!
Фентън?
Фентън!
Фентън, добре ли си?
Адам?
Адам, ти ли си?
Адам?
Адам, трябва да ме измъкнеш от тук.
Не мога.
Гладен съм и ми се ходи до тоалетна.
Татко не ми разреши да донеса храна.
Обаче ти донесох вода.
Каза, че ти се полага по една чаша на ден.
Но ще ти нося повече ако мога.
Виж, Адам, той ще ме убие. Трябва да ме измъкнеш.
Не мога.
Сложи си устата под дупката.
Готов ли си?
Ето.
Искаш ли още или ще си я оставиш за после?
Още! Още!
Трябва да ме измъкнеш от тук.
Татко каза, че сигурно ще стоиш там до края на седмицата.
Трябва да приемеш Божията воля.
Цяла седмица?
- Не мога да остана толкова дълго.
- Ще се моля за теб.
Адам?
Адам? Адам?
Дните идваха и си отиваха.
Броях ги по светлината, процеждаща се през вратата и посещенията на Адам.
Заспивах, когато припадах от изтощение.
Ами баща ти?
Някога дойде ли да провери как си?
На седмия ден.
Господ проговори ли ти вече?
Няма Господ.
Загубих броя на дните след това. Разтегляха се в седмици.
Най-накрая превъзмогнах страха и изпаднах в състояние на пълна лудост.
Тогава видях Господ.
Най-накрая ми прати видение.
Тогава разбрах съдбата си, точно както татко каза.
Татко! Фентън не отговаря!
Фентън? Фентън?
Фентън!
Фентън.
Хайде, дечко.
Дай ми водата
Полека, момче.
Спокойно. Полека.
Точно така, дечко.
Точно така, приятелю.
Татко?
Видях Господ!
Пий на малки глътки.
По-полека. Не яж толкова бързо, ще си докараш някоя болест.
Господ каза ли ти за демоните?
Съжалявам, че изобщо се усъмних в теб.
И аз съжалявам, синко.
На какво прилича Господ?
- Трудно е да се опише.
- Голям ли беше?
Адам.
Остави брат си да се нахрани на спокойствие. Такива неща не се обясняват.
Но аз искам да знам.
- Тогава може би трябва да се молиш за това.
- Не е честно.
Всичко, което някога съм виждал са демоните, а той видя Господ.
Така е. Но виж каква цена плати.
Но всичко това вече е минало.
Вече е нов ден. Нали така, Фентън?
Значи сега ще ловим демони заедно?
Скоро. Когато Фентън е готов.
Седмица по-късно бях готов.
Първият ми демон трябваше да е Брад Уайт от Далас.
- Ето я къщата.
- Виждам я.
Сигурен ли си, че си готов за това?
Да, сър.
Купих ги за теб. Ще ти трябват, след като Господ ти проговори.
- Добре, да тръгваме.
- И аз искам да дойда, татко.
Не още, Адам. Стой тук и си дръж очите отворени.
Не се тревожи. И твоето време ще дойде.
Да тръгваме.
- Извинявайте, че ви притесняваме...
- Да?
Спукахме гума с караваната.
- Да.
- Ами, чудех се,
дали имате резервна гума. Оставихме нашата у дома като тръгвахме.
Хей, приятел, защо са ти тия ръкавици?
Нали ще сменям гума.
- Не искаш да си цапаш ръцете, а?
- Да.
Брад, кой е?
Гледай си работата, шибана кучко!
Проклета жена.
Да, мисля, че имам една.
- Отзад е.
- Страхотно.
Тук е.
Да видим.
Ето я.
По дяволите!
Хвани му краката.
Брад Уайт?
Знаеш ли, Фентън,
чакам този миг, още от началото.
Готов съм да изпълня предназначението си.
Гордея се с теб, синко.
Майната ти!
Шибаняк!
Махни си шибаните ръце! Разкарай се!
Унищожи го!
Татко!
Татко, не, не, не!
Не!
Погребах го в розовата градина.
Седмица по-късно отидохме при шерифа и му казахме, че татко просто не се е прибрал един ден.
Записаха го в списъка на изчезналите но не намериха нищо.
След време ни изпратиха в различни приюти за сираци.
И,
никой никога не разбра за това?
Не.
До сега.
Ами Адам? На никой ли не е казал?
Имаш ли нещо против ако само си седя? Вече не ми се говори.
Кажи ми повече за обещанието си към брат ти.
Случи се същата нощ.
Адам?
Ако някога ме унищожиш,
обещай ми, че ще ме погребеш тук.
Обещавам на Господ, че ще те погреба тук.
Не схващам.
Той ти е обещал, че ще те погребе тук?
Да.
Ако те убие.
Не, не ако ме убие. Ако ме унищожи.
Но това няма никакъв смисъл.
Напротив, има.
Ако човекът, стоящ пред теб е Адам Мейкс.
Значи ти си убил всичките тези хора.
Не. И преди ти казах, никога не съм убивал никой.
Фентън беше убиецът.
Престани с тия глупости и ми кажи истината.
Скоро ще я разбереш.
Нека ти покажа къде погребах Фентън.
Чакай.
Движи се наистина бавно.
Тук е.
Това е мястото.
Тук има прекалено много гробове.
Жертвите са само шест.
Фентън не погребваше жертвите си тук.
Пазеше ги като трофеи в мазето.
Тук аз слагах демоните.
Ти каза, че брат ти е бил демон?
Беше.
Затова не можеше да види истината.
Татко го знаеше. Просто не искаше да го приеме.
Виждате ли, Господ помолил татко да унищожи сина си,
точно както помолил Аврам да жертва сина си Исак.
Но татко не можа да го стори.
Господ не прояви милост към татко както направи с Аврам.
На мен се падна да довърша работата.
Фентън знаеше, че ще дойда. Ето защо оставяше бележките, за да ме примами.
Предполагам си е мислил, че когато се разчуе за убийствата ще дойда за него.
Но аз трябваше да чакам, докато господ го сложи в списъка ми.
Ако го бях направил преди това, щях да извърша убийство.
Адам?
Исусе Христе, ти наистина вярваш в тези неща.
Винаги съм вярвал.
Всичко това са лъжи, Адам.
Не, не е така. Виждам го, като ги докосне.
Ти си ненормален.
Фентън или Адам или както по дяволите ти е името.
Не ми пука.
Всичко което ми трябва да знам,
е че си убиец, кучи сине.
И те пипнах.
Може би.
Но това няма да върне майка ти, нали?
Тя е мъртва
и убиецът и избяга, нали?
Проклет да си. Мръсен малък кучи...
От къде знаеш?
Ти си в списъка ми.
Не мислеше, че някой знае за това, нали?
Господ знаеше. Затова ме изпрати.
Аз съм агент на Ф.Б.Р.
Ще ме търсят.
Не, няма.
Ще продължат да търсят Фентън.
Ти ще си последната му жертва.
Виждали са те.
Всички знаят, че си бил ти.
Господ ще ме пази.
Не мога да говоря точно сега, по-късно ще ти се обадя.
- Ето.
- Благодаря.
Сигурни ли сте, че никои от вас не може да си спомни как изглежда?
Не мога да си спомня точно.
Не го разбирам. Гледах го. Дори му стиснах ръката.
Дейв, имаме проблем. Трябва да видиш това.
Ето го.
Сега те пипнахме, приятелю.
- Какво е това?
- На всички касетки е така.
По дяволите!
- Проверяваме името с което се е представил.
- Сигурно е фалшиво.
Звучи като такова. Фентън Мейкс.
Фентън Мейкс, Ф.Б.Р.! Влизаме! Давай! Давай!
Чисто!
- Намерихте ли нещо?
- Не.
Добре, претърсете.
О, Господи.
Тук няма никой, сър.
Намерихме това в мазето.
И той ли е там долу?
Не, но има други.
Извинете.
Не ви чух да влизате. С какво да ви помогна?
Аз съм от Ф.Б.Р. Трябва да говоря с шерифа. Той тук ли е?
Разбира се. Шерифе?
- Искате ли кафе?
- Не, благодаря.
- Здравей, Къртис.
- Добър ден, Беки.
Шерифе?
Да.
Аз съм агент Грифин Хъл от Ф.Б.Р.
Трябва да ви задам няколко въпроса относно брат ви.
Фентън?
Да, сър.
Защо не минете отзад?
Оценявам, че дойдохте да ми го кажете лично.
Исках да го знаете, преди да го оповестим в пресата.
Ако име нещо, което мога да направя, звъннете ми.
Мисля, че сега се е скрил в някоя миша дупка.
Но все пак, ако си спомните нещо, ако ви се обади...
- Разбира се.
- Добре.
Вие сте добър човек, Агент Хъл.
Всичко наред ли е, Адам?
Всичко е наред, Беки.
Божията воля бе изпълнена.
Слава на Господ.
Превод: Blink182