Los Novios Bulgaros (2003) Свали субтитрите
Дритан Биба
БЪЛГАРСКИТЕ ЛЮБОВНИЦИ
Един филм на Елой де ла Иглесиас
Режисьор: Елой де ла Иглесиас
Бях рицар.
Имах български любовник, който имаше приятелка-българка.
Ние тримата образувахме семейство,
в което всичко мое им принадлежеше, а от тях
аз споделях единствено българина.
Да имаш любовник-българин може би звучи като екстравагантен и екзотичен каприз,
достъпен само за елитни и богати сладострастни женчовци,
или като някаква нечувана префиненост.
Но беше настъпил нов век...
Всъщност бе дошла една нова епоха
Имах нужда от промяна
И изведнъж нахлуха хиляди нови хора...
различни момчета-емигранти, търсещи по-добър живот в нашата страна.
Търсещи някого, който да им помогне да се измъкнат от безработицата.
Какво става? Няма да ме снимаш, нали?
Не ме записвай!
Разкарай се оттук! Не ме снимай!
Последната играчка на Барби.
- Знаем, че на теб ти харесва камерата да е тип Холивуд. - Разбира се, мило.
- Но говорейки за изграчки, предпочитам по-евтините...
Нали разбираш...
Не позволявай да ти я откраднат, както стана с предната.
На всичкото отгоре, съвсем безплатно, за малко не ти лепнаха трипер.
Виж, виж!
Този изглежда точно твой тип.
Ние тръгваме.
Отивам да му хвърля едно око.
Остави я в колата... камерата...
Имаш ли една цигара?
Почакай!
Как се казваш?
Кирил.
Българин съм.
Политически бежанец.
Не, човече! Кирил с "и".
Тук съм от три месеца.
Когато свърша парите, спя в една кола, която се отваря лесно.
Но се къпя! Ходя на обществени бани.
Харесва ми да мириша добре.
Три дни без храна, човече.
Благодаря ти.
- Няма защо.
Искаш ли да дойдеш с мен вкъщи?
Дори да нямаш представа от български, най-малкото можеш да кажеш "да" или "не".
Лесно е. Поклащаш главата си настрани или нагоре-надолу
Това е универсален жест, нали?
Е, там е проблемът.
При българите тези знаци са обърнати.
Те кимат наляво-надясно за "да"
и нагоре-надолу за "не".
Объркващо.
Според мен това е защото са много бунтарско племе.
Боли!
Огромен, да, знам.
Изглеждат много добре, но в леглото са жив труп,
и то от ада...
Но трупове от-до...
Ще продължиш ли с него? Всички сте еднакви...
Само се възползвате от бедните момчета.
Те са сами в чужда страна,
беззащитни, крехки, в нужда.
Искаш да кажеш, че не можем да бъдем заедно?
Ти си луда и едниственото, което ще ти кажа, е да спреш да летиш, хубавицо.
Толкова си прозаичен.
- Прагматичен, малката, прагматичен.
Разкарай се!
Кой е това? Ето тук.
Това е...
учителката ми по мате..математика.
Математика. Как се казва?
Деница.
- Деница, стига бе.
Я да видя.
Тук, казарма.
- Красавец.
Въоръжен.
- Като войник.
Колко добре изглеждаш в униформа.
Виж, виж!
Знаеш ли кой е това?
Хилдо или по-точно Хермес-хилдо, плешив и четвъртит,
споделяше моята страст по киното,
въпреки че в неговия случай се касаеше за мания по Холивуд.
Опитваше се да превърне къщата си в кино...
с много специални ефекти.
Здравей, красавецо. Това е въртеливата "Мери".
Антика, бебчо.
Само мъже на това парти.
Горките испанки.
Някои от тези български момчета стигнаха до заключението,
че мъжете в Испания са полицаи или гейове.
От къде ли им е хрумнала тази абсурдна идея?!
Може би защото само те говорят с тях.
Пляскайте с ръце!
Това е Йордан, приятел.
Как си?
- Здрасти.
От посолството е, искаше да се запознае с теб.
Георги Илиев, на вашите услуги.
- Здравей.
Казаха ми, че сте високо квалифициран консултант.
Ами, да...
Бих искал да поговорим някой път.
По работа, разбира се.
С удоволствие. Ето ви визитката ми.
Чудесно, ще поддържаме връзка.
- Добре.
Ракията е основно питие в нашата страна.
Внимавай, като я пиеш.
Пий, пий, не се страхувай.
И така.
- Благодаря.
Внимавай, мисля че има други намерения.
Какво?
Разкарай се, не си с твоите пациенти.
Ти си късметлия, знаеш какъв ми е хонорара, красавице.
Защо винаги ми влияеш негативно?
- Спокойно.
Когато се сдобиеш с нещо позитивно, ще те заредя със същата енергия.
Кучка! И то в собствената ми къща!
Момичета, тези жребци са зашеметяващи.
Но май се нуждаят от нещо друго.
Да, умират от глад.
Нека да пеем Интернационала. Спри музиката!
Освободи работниците от твоите земи
облекчи своите работници...
Педал!
Продължавай, скъпи, не спирай!
Не е ли сладък?
Доктор Даниел Вергара,
наше правителство е много загрижено за петролния ни сектор.
Твърде голям,
наша технология е остарял.
Спешно нуждаем от помощ, да я модернизираме.
И някой, който да ни представи на точните хора.
Ами, това е малка консултативна фирма.
Говорите за национален сектор.
Това е голяма операция.
Препоръчаха ви.
Знаем, че имате добри връзки,
и ние се нуждаем от респектираща личност.
Много мило. Но това ми изглежда твърде голяма операция...
Не се притеснявайте!
Ще дадем вас всичко нужно.
Между другото...
Ще сме много щастливи, ако помогнете на нашия Кирил за документи.
За нас е по-трудно с всеки изминал ден.
Тъй като е толкова близък ваш приятел,
ще бъде удобно.
Не мислите ли?
Ами...
- Ще поддържаме връзка.
Всички тези са дебели, грозни...
Къси, прекалено тъмни.
Нищо не може да се сравни с българките.
Нищо не може да се сравни с моя Калина.
Твоята велика Калина!
Да, моята Калина, моята жена.
Баща й работи в Куба. Тя говори малко испански.
Как така твоята жена? Ти не си женен.
Но тя е моя жена и аз неин мъж, човече.
Добре, добре.
Твоята вярност към нея ме изненадва.
Освен това ти си тук а тя...
- В момента е в Берлин.
Разстоянието няма значение.
За мен да бъда верен на Калина означава много повече.
Разбирам.
Ами...
когато го правиш с мен, не й ли изневеряваш?
Но тя е жена, човече. Моя жена.
Между нас е различно.
Да бе да, знам. Знам, че "нашето" е различно.
То е интимно приятелство.
- Точно тъй.
Толкова близко, че не можеш да поискаш от мен да оправя документите ти,
а трябва да ме моли онзи странен тип?
Ама, помисли бе, човеко.
Това е добра работа за моето правителство.
Добра за мен, добра и за теб.
Схващаш ли?
Здравей, тук е Калина.
Калина, жена на Кирил.
Да, да... знам коя сте.
Аз съм в Берлин, ще кажете ли на Кирил...?
Да, ще му предам, че си в Берлин.
Кирил каза ми много за вас.
Вие сте честен испански джентълмен, добър християнин...
помага на емигрантите.
Добър дебел човек.
Аз? Дебел?
Ще каже на Кирил?
Не се притеснявай, ще му кажа.
Обаждай се, когато поискаш. Дочуване.
Auf Wiedersein!
Ало?
- Даниел, Калина е.
Момент.
Калина.
Калина не бе нищо повече от една сянка,
чийто глас се появяваше от Берлин.
Понякога, когато се обаждаше, Кирил беше вкъщи.
Винаги завършваха със скандал
Надявам се няма да прозвучи недискретно, ако попитам какво става?
Да върви по дяволите!
К'во си мисли тая...
Ще си взема испанка, дори и да е дебела и грозна.
Това е, край...
Т'ва е прекалено!
Трябва да си търпелив.
Когато двама души са разделени от дълго време,
си казват неща, които не мислят.
Жени... Тя не ще да ме разбере.
Не искам да идва тук, докато не събера пари,
да имам апаратамент, документи... Нали знаеш.
Разбираш, нали?
Отивам в банята.
Когато поискаш, каня Калина вкъщи. Всички разходи са за моя сметка.
Това ли е, което искаш?
Понякога душата на един почтен испанец...
може да бъде толкова измамлива, колкото отчаян изглежда един славянин.
Душата ми започна да се лута между очакване и дива ярост...
Когато разбрах, че Кирил се е забъркал в тъмни и опасни спекулации.
Нещо ми подсказваше, или по-точно ме караше да очаквам,
че и аз щях да бъда замесен в това престъпление.
Започнах да се виждам като...
Не знам... Да, като метреса...
Или по-точно като държанка на опаснен престъпник.
Като мръсната курва на един
неустоим гангстер.
Благодаря, човече.
Място като това е по-добро за бизнес.
Някой неща не могат да се говорят по баровете.
Виж, човече, 5 000 долара.
Ще ми ги пазиш ли?
Не обичам да нося много пари в себе си.
Не си ли даваш сметка?
От къде си мислиш, че взима толкова пари? Върти нещо нелегално.
Може да си му съучастник.
Току-що вкараха в сила нов закон,
и мисля, че ще ти е нужен добър адвокат.
Не драматизирай нещата.
Миличка, ако бях на твое място, щях да си го избия от главата.
Тази история не ми харесва.
Здравейте, сладурчета. Направете ми място.
Ето я царицата, от която се нуждаем.
Искам да те питам нещо.
Мой приятел има проблеми с българин.
Българин!
Няма си представа какво го чака. Съдилищата са препълнени с българи.
Статистиките показват, че повече от 60% от престъпленията са дело на емигранти.
Това е заблуда.
Заблуда, заблуда. Ще му дам на тоя една заблуда!
Виж, миличка...
Мошенниците идват във всички форми и размери.
Но българите не вършат дребни престъпления.
Те действат само когато трябва да се приберат милиони.
Освен това не действат по отделно.
С техните добре организирани мафийки прибират всичко.
Затова кажи на твоя приятел... И ти също, ако го видиш...
да бъде много внимателен с кого се сваля на улицата.
Писна ми да му говоря.
И също така му кажи...
Кажи му за нещата, които крият...
Виждал ли си какви дупки имат по ръцете? Ужасни...
Какъв позор!
- Както и да е...
Сигурно са от нещо токсично.
Наркотици?
Инжектират си химия по-точно.
Това ми го каза един приятел, съдия.
Защото тези момчета си мълчат.
В техните страни са свикнали да си признават само когато ги измъчват.
И тук се подиграват на полицията
на армията, на прокурорите, на съдиите...
дори на Господ.
Кой би могъл да си представи такова нещо?
Сигурен съм, че можеш.
Значи за Марбеийа.
Сам ли отиваш?
Не.
Аха...
С Йордан и онези момчета?
Да, наехме кола.
Ако отиваш като турист, да знаеш, че брегът е пуст по това време.
Трябва да посетиш Кордоба, с джамиите и нейните градини...
Не отиваме като туристи, а по бизнес
Ясно.
Колко искаш?
Не много, 500 долара.
За джобни.
Добре! Имаш парите.
Те са социалисти, капиталисти, нали?
Човече, всеки в този свят е капиталист.
Социализмът е боклук.
Социализмът е ужас!
Ужъсът идва от душата.
Какво?
Нищо, цитирам Алън По.
Американец, нали?
Да, но най-вече алкохолик.
Ще взема парите.
Не бързай.
Преди това ще изляза на по чашка с приятели.
Искаш ли да дойда?
По-добре не.
Пази ми чантата.
Само лични неща са.
Умната!
Гледайки тази чанта, причернявах като водите на Нил.
Сигурно в нея имаше нещо незаконно.
И със сигурност щях да съм съучастник, съучастник в престъпление...
Притиснат от закона.
И ще свърша в затвора, облечен подходящо за случая,
Жертва на самия себе си. Заслепен от страстта.
Но без съмнение...
Не бях способен да го направя
Устоях да не отворя чантата воден единствено от страха...
Най-лошия от страховете.
Опасявах се да не намеря нищо...
Нищо повече от няколко дрехи...
и тоалетни принадлежности.
Какво е това на ръцете ти?
- Нищо, човече.
Понякога се появява.
Още от когато бях малък.
Отиде ли на лекар?
- Няма ми нищо. Само ще изчезне.
Ами очите ти? Изглеждат възпалени.
Вземал ли си някакви химикали?
Аз?! К'ви ги говориш?!
Трябва да вървя.
Няма ли да се прибереш вкъщи?
- Бързам, не мога.
Искам да те заведа на лекар.
Какво е това?
- Пази го.
Трябва да вървя.
Споко, човече.
Как мога да бъда спокоен, когато ми даваш пари,
които си взел Господ знае от къде?!
Когато ми водиш странни типове...
гангстери, които искат да им уредя документи за работа?
Когато ръцете и очите ти изглеждат така, сякаш си се върнал от ада?
Как да не се притеснявам?
Мисля, че се променям.
Знам ли?! Секратарката ми вече ме гледа странно.
И то не приятелски.
Някои се притесняват за мен, други ми се присмиват зад гърба.
А работата ми...
Скоро ще трябва да си извадя сертификат за шеф на интернационалните мафии.
Мислил ли си за това?
Въобще някога мислиш ли за мен?
Кирил!
Поздравления за двама ни!
Тук ще си държиш парите, когато бизнесът ти се разрастне.
О, нямаше нужда!
Ела!
Заповядай!
И двамата бяхме родени в един и същи ден,
на 22-ри март.
Въпреки че...
имаше известни различия в годините и... доста, доста голяма...
географска разлика.
Какво правиш?
Ако нямаш нищо против, ще си сложа това на ухото.
Това е брутално!
Спокойно, човече.
С пиячката, която ще погълна, няма опасност да се инфектира.
Ще се насвяткаме, нали?
- Разбира се.
Чувал съм, че когато вие, българите, се напиете, ставате много агресивни.
Биете се.
Тъй е. Пияните мъже винаги бият жените си, като се приберат вкъщи.
Но след това чукането е толкова добро,
че хич не възразяват.
Сериозно?
"С този знак, ще го обсебиш".
Колко добре звучи.
Константин Велики видял това изписано по средата на небето.
И точно тогава шибанякът наложил християнската религия.
Това бил краят на оргиите и на гладиаторите
и началото на епископите, поповете и целия този ужас.
И кожните епидемии.
Точно така. Каква болка!
Прахосница!
- Ти със сигурност знаеш как да чукаш.
Приятели,
българи и испанци, всички приятели.
Но аз обичам само трима човека.
Майка ми,
Калина, моята прятелка,
и моя приятел Даниел.
Единствените хора, на които им пука за мен.
О, не се разтапяй.
Това е тактика. Каза го много ясно
той обича единствено тези, които "ги е грижа" за него.
Липсва само Мерилин, да ни изпее "Happy Birthday".
Мълчи, моля те.
Тези момчета започват да се разнежват. Лоша работа.
Благодарение на алкохола,
Кирил и неговите приятели изглеждаха щастливи българи.
Чувствах се силен, светът...
изглеждаше великолепно място за живеене.
Много съм пиян.
А ти?
Здравата се отрязах.
Много, много пиян?
Да, човече, много пиян.
Искаш ли да те напляскам?
Ще ме удряш ли?
Добър пердах ще ти дам.
Ще трябва да ми се закълнеш.
Кълна се.
Но светът вече беше на парчета
и алкохолът не бе способен да го промени.
Освен това...
Кирил никога не ме е удрял.
Бизнес, човече, бизнес.
Какво искаш да кажеш с това бизнес?
Какъв бизнес? Не мога да си го позволя.
Не е нужно да даваш всичките пари, а само част от тях и да бъдеш гарант.
Само 40 000 евро депозит?
Ми,
40 000 евро са по-малко от 40 000 долара, нали?
Не му мислих много. Тъй като не исках нещата...
да се влошават, трябваше да му разясня основните правила на капитализма.
Не.
Добре, тръгвам си.
Дай ми моите пари.
Всичко е тук.
Преброй ги, ако искаш, но не се притеснявай, всичко е вътре.
Не се притеснявам.
Не искам проблеми.
А чантата ми?
Там е, в гардероба.
Отваря ли я?
- Не.
Но мислех да го направя.
По-добре, че не си.
Добре.
Май това е краят.
Краят, за който винаги си мислиш,
когато започнеш сериозна връзка...
с такова момче.
Може би нещата стигнаха твърде далеч.
Добро утро, господине.
След седмица бях обезкуражен,
емоциите ми се превърнаха в болезнено бреме.
Спрях да ходя по местата, които бяхме посещавали заедно.
Ходех от вкъщи на работа и от работа директно вкъщи.
Разбира се. Той можеше да ме потърси по всяко време.
Но... не го направи.
Кирил не се обаждаше.
Беше по-добре да го забравя колкото се може по-бързо.
Ало?
Ей, царице, къде се загуби?
Не съм те виждала... не съм ВИ виждала цяла вечност.
Бях много зает. С работа, нали знаеш.
Какво да ти кажа... Знаеш как е...
Скъсах с него.
Това е ужасно. Съсипан съм, момиче.
Казах ти, че беше въпрос на време.
Крайно време е да скъсаме всички връзки с българите. Аз направих същото.
Бях на сухо през изминалите дни.
Да, да... Винаги казваш едно и също, но...
Този път говоря сериозно.
Те са сбирщина от неблагодарници.
Току-що говорих с лейтенанта от Сеговиа...
Какво стана?
- Нали знаеш...
Когато свали униформата си, се превръща в истинска вълчица.
Благодарение на това Кирил и всичките му приятелчета са на улицата.
Искаш да ми кажеш че любовникът ми е правил нещо с този лейтенант?
Чукал ли го е?
Освен че е разрушил старчески дом,
за да може да изчука една сестра и че се е сбил с половина Сеговия,
може и да е изчукал лейтенанта.
Кога за последно го видя?
В този момент реших. Трябваше да намеря Кирил.
Още веднъж това копеле спечели.
Бях се подписал като негов гарант.
Добре, Хилдо! Ще се чуем.
Чао, сладурче.
Нещо против да запаля?
- Не, не.
Търсиш Кирил?
- Да.
Нещо за пиене?
- Не сега.
Добре. Виж, трябва да поговорим.
Говоря само с приятели.
Така да бъде.
Намери си по-добри приятели от мен!
Чакай, човече.
Не разбирам. Защо не искаш да подпишеш документите?
Ще ти върна парите.
Не ми ли вярваш вече?
Някога да съм те прецаквал?
Да си ходим вкъщи.
Постигна това, което искаше.
Имаш подписа ми.
Ами...
Мислех си, че ще ти е нужно повече време.
Така ли? И колко време мислеше, че ще ми е нужно...
ако вместо поръчителство, трябваше да поискаш живота ми, лайно такова?
Две седмици.
Може би три.
Копеле.
Знаеш, че бих дал живота си за теб.
Аз също бих дал живота ти за себе си.
Първото нещо, което направи с разрешителното...
беше да си купи лъскав мотор.
Моторите винаги са ме плашели!
Трябва да призная, че когато се возехме с Кирил,
се вкопчвах в него по такъв начин, че забравях за скоростта.
Толкова ме беше страх, че затварях очи и усещах как времето спираше.
Двамата се превръщахме в едно цяло. Вечност.
И ето че ТЯ се появи.
Калина.
Чак сега разбрах, че няма защо да изпитвам ненавист,
нито да се разкайвам за случилото се.
Получих това, което сам си заслужих. Намесих се във връзката...
на двама авантюристи, който просто търсеха...
по-добър живот.
И най-малкото аз им давах възможност да оцелеят.
Със светкавичното си пристигане, Калина светкавично ме замести...
Тя и нейните невинни мисли.
Всъщност тя окупира всичко. Всичко наведнъж.
Зае задната седалка на мотора,
Силните ръце на Кирил,
най-добрите кадри от снимките.
Всъщност, когато гледам снимките,
намирам утеха в това, че Калина не е фотогенична.
И е прекалено хърбава.
На теб пък какво ти става, момиче. Напълно си се побъркала.
Гледай, гледай. Този сладур направо ме побърква.
Той и шпагата му.
Хвърля копие. Има златен медал от младежкия шампионат.
А в леглото е като Кама Сутра...
Няма нищо общо със своите сънародници.
Стига де, Дани. Помисли малко и за нас. Побъркваш ни!
Хората говорят зад гърба ти,
говорят със злоба и завист.
Разбрах, че Емил е бил тук.
Защо, човеко?
Искаш да знаеш защо ли?
Защото той е забележителен, разбираш ли?!
Защото той не ме е молил да му оправя документите!
Защото знам за игричките ти.
Защото беше със скъпата си Калина, твоята "жена", както я наричаш.
Защото може и да съм порядъчен човек, но не съм от камък!
Знам, че Емил е бил тук.
Защо, човече?
Съжалявам.
Не искам това да се повтаря.
- Няма да се случи повече.
Сигурен ли си?
Сигурен!
- Сигурен, сигурен?
Със сигурност. Кълна се.
Нараниха ли те?
Не, просто ни поизплашиха.
Какво искаха?
- Нямам представа.
Завързаха ни.
Помислих си, че са крадци.
Те...
Сякаш търсеха нещо.
Нещо?
Какво мислиш, че би могло да бъде това нещо?
Може би са сбъркали апартамента.
Освен това не бяха груби и ни пуснаха веднага.
Обади ли се в полицията?
- Знаеш, че не бих го направил.
Защо не?
Не бих искал да навредя на твои приятели,
които нямат документи.
Не мислиш ли, че е така?
Но ти не си уредил документите на Емил, нали така?
Казах ти, че няма да се виждаме повече.
Не бъди глупав. Важното е, че си добре.
Винаги ще те пазя.
Аз съм твоята безопасност, разбираш ли?
Само аз.
Ясно?
Та той те шантажира!
Накрая ще разбереш, че няма да можеш да се отървеш от него от страх.
Единственият ми страх е да не го загубя.
Да го загубиш?
Наистина ли вярваш, че някога е бил твой?
Много си тъп! Мисля, че единственото, което ти принадлежи, е чукането.
Може би, но ако обичаш, спри да ми го повтаряш.
Съжалявам.
Просто се опитвам да подредя побърканите ти мисли.
И да знаеш, че от тези момчета може да имаш много сантиметри хуй, но нито миг любов.
И цялата тази теория за космоса и времето е пълна глупост.
Ти как мислиш, г-н бройкаджия?
Нямам си идея от психология.
А не ти ли е минавало през ума, че самият Кирил е изпратил...
онези двамцата?
Гледай ти, колко досетлив!
Не го е направил той!
Тогава как са се промъкнали?
- През вратата.
Разбили ли са я?
Предполагам, че са използвали някакъв шперц.
Или са намерили по-лесен начин. Да речем... ключ.
Всеки е невинен до доказване на противното.
Като повечето от клиентите ми.
Те са невинни. След като убедя съдията в това.
Съжалявам, Хилдо, но ти казах. Бързам.
Преди да тръгна един последен въпрос: това момче и приятелка му при теб ли живеят?
Не. Наели са някаква стая в хотел.
Но спомена, че прекарвали повечето време от деня у вас.
Да, понякога остават и през нощта.
Да, но точно в този ден явно не са били там...
Тръгвам. Целувки. Обичам ви.
- Чакай, ще те изпратя.
Какава работливка е! Винаги бърза тази мръсница!
Разбери...
Нямаме цял живот за тази работа, приятел.
Резултатите ви са обезпокояващи,
И все още очаквам да се срещна с представител на посолството ви.
При всички случаи ви съветвам да не приемате тази оферта...
от тази организация...
"Европейски съюз на християнските семейства".
Или нещо от тоя сорт.
Ама точно сега няма значение.
Виж какво...
Загубихме нещо...
и вярваме, че можеш да ни помогнеш...
Роса, казах ти да не ме прекъсваш.
Да, да... знам! Обаче някаква жена-чужденка е на телефона.
Търси теб.
- Как се казва?
Кекина, Кеал... Нещо такова.
Добре, ще говоря с нея. Свържи ме, ако обичаш.
Ало, какво става?
Какво?
Много ли е сериозно?
Даниел, ужасно зле е.
Имало е инцидент.
Ами Йордан?
- Той също.
Но не е толкова сериозно, само лицето му.
Прибра се.
- Разбирам.
Иска само едно. Да види майка си. И теб също...
Не знам защо.
Даниел.
Искам да се махна оттук.
Заведи ме вкъщи.
Какво е станало?
Моля те, отдведи ме оттук.
Добре, Кирил.
Ще говоря с лекарите и ще те измъкна от болницата.
Не, не от болницата.
От Испания.
В София, в България.
Остави на него. Остави.
Даниел.
Господине, за мен е удоволствие да се запозная с вас.
Руби се опитва да научи испански набързо.
Иска да замине за Мадрид другата година.
Той е единствения ми братовчед тук.
Останалите са в Берлин, Париж...
Почувствах се потънал в спомени. В минало, което не беше мое.
Видях себе си по стъпките на Кирил.
Сякаш цялото ми съществуване беше българско...
жива, истинска Карма.
Цяла България живееше в мен.
Идеален подарък за Хило.
Хайде, да вървим!
Добре дошъл!
Човече, как ти се струва сватбата ми?
Български сватби са забавни, а?
Да, много забавни.
Но няма да ти простя едно нещо.
Ама, човече, аз ти обясних. Ти каза, че ме разбираш.
Това, което няма да ти простя...
е че така и не ме покани на танц.
Според българските традиции, младоженците...
трябва да прекарат първата си брачна нощ в къщата на родителите на младоженеца.
Ами аз?
Каква беше моята съпружеска роля
в софийския работнически квартал?
В тъмнината, погълнала цял един град,
сграбчила хиляди души в лапите си,
превръщаша всичко наоколо в един абсолютен хаос.
Град, наподобяващ атрофирал мускул, който неочаквано започва да бие,
възпроизвеждайки в тялото несъвместима жизненост...
непоносима и зла.
Моля.
Ще ми доставите ли удоволствието да ви поканя на един танц?
Слушай, мила. Съжалявам, че ще ти го кажа, но това вече ми прилича на сексуален тормоз.
Кълна ти се, не зная нищо. Явно печели добре...
Добре, както и да е, катеричке.
Почти не се виждаме. Умирам си да се нуждае от мен.
Трябва да ми помогнеш, човече.
"Здрасти, Даниел, мина толкова време."
"Как си? Как я караш?" "Добре съм, адски добре съм!"
Не се ядосвай, човече, опитай да разбереш.
Какво искаш?
Документите за колата.
Всичко законно.
Ами това?
- Като истински са, нали?
Трябва да ползвам твоя компютър.
Виждам, че продължаваш да си зле.
Какво?
Нищо... с компютрите.
Би трябвало да си наясно с новите технологии.
Ти пък к'во знаеш?
От къде знаеш какво мога аз с компютрите?
Нищо, нищо.
Искаш ли аз да го направя?
Канех се да те попитам, но... не знаех дали ще се съгласиш.
Да се съглася с какво?
Да бъда твой съучастник ли?
Понеже досега въобще не съм се замесвал...
Хайде, мръдни се.
Да видим. Цената на колата.
5 000 евро.
Само 5 000?
Ами, платих много по-малко.
По-малко? Колко плати?
- 600.
Виждаш ли колко добре се справям с новите технологии?
Какво бърка един чужденец да се провали...
да се провали в чужд свят?
За какво мога да съдя Кирил?
Как да упрекна себе си?
Реших да започна лятната си ваканция по-рано от предвиденото.
Истината е, че исках да се отърва от мисълта за Кирил
Бях принуден да потърся убежище при родителите си,
и да оставя недовършени работите в службата.
Знаеш ли, сине?
Когато поисках ръката на майка ти,
първото нещо, което направихме, беше да обядваме.
Виж ни сега.
- Не можеш да се оплачеш.
Хайде, ставай!
Такъв си поспаланко!
Поспаланец.
Каква е тази музика?
От телефона ми. Моля те, вдигни го. Ето там е.
Хваща ток от него.
И подскача!
- Не, това е вибрацията.
Вдигни го, натисни синьото копче и говори нормално.
Ало?
Да? Това е домът на семейство Вергара.
Господин Даниел?
Не съм сигурна, че ще може да говори точно сега.
Кой го търси?
Някакъв чужденец.
Кикирики или нещо такова.
Ало?
Здравей, как си?
Знам, че мина много време, да.
Тук?
Кога?
Днес?
Не съм сигурен дали е добра...
Добре, виж, разбира се, че можеш да дойдеш тук.
И двамата?
Как така и котка?
Добре. Имаш ли карта наблизо?
Българи?
Да, занимават се с петролен бизнес.
Католици ли са?
- Нямам представа. Майко, не са канибали.
Даниел, за Бога, не се шегувай с тези неща!
След колко време ще са тук? Сестрите ти ще идват...
Около пет.
В часа за обяд?!
- Здравей. Как си?
- Добре.
Ела! Насам!
Каква къща!
Имам една идея!
Искам да запечатам този момент.
Какво правят?
Господата българи ще останат ли за през нощта?
Тъкмо когато започнах да си почивам,
трябваше да прекратя почивката си по-рано от плануваното.
Едва седмица след неочакваната визита...
на българската двойка,
получих обезпокояващо обаждане от Калина.
Полицията претърси...
почти всичко.
Дори зад картините.
И в хладилника,
сякаш сме терористи.
Знаеха какво търсят.
Знаеха.
След това те...
поставиха му белезници,
каза ми да ти се обадя.
Но полицаите ми казаха...
да не се обаждам на никого,
защото телефоните се подслушват.
Кирил е споменал името ми пред тях?
Ами... да.
Твоето и на Йордан.
Съжалявам.
- Не, не се притеснявай, всичко е наред.
Но Кирил ми каза, че е купил колата от един поляк, който я е докарал до тук.
Да.
Но те казаха, че не било вярно.
Казаха, че била открадната тук, в Испания.
Освен това... Не е само колата.
Какво имаш предвид?
Лошата новина е, че...
намериха чантите.
Какви чанти, Калина?
Едни чанти. Две.
С "бял прах".
И...
Полицаите казаха, че е кокаин.
Два килограма.
По дяволите!
Това, което казва Кирил, е вярно!
Тези чанти не са негови. Мои са.
Той ги пазеше.
И това не е дрога. Не е, човече!
Това е кофеин.
Използваме го във фитнеса, когато работим през нощта. Държи ни будни.
Сигурен ли си, че е кофеин?
Напълно!
Кълна се. Отрежи ми хуя, ако лъжа.
Да, да... отрежи го! Накълцай го на кръгчета.
В столицата се наблюдава трафик на радиоактивни вещества.
Има сведения за...
гангстерски организации с връзки...
Да? Момент.
Така.
Кирил е в затвора.
Йордан и другите са обвинени само за нелегалните коли...
и са под гаранция.
Но тези два килограма кокаин... Не можах да направя нищо.
Не знам какво става, но няма да е лесно...
Не се притеснявай. Ще се опитам да направя повече.
Добре.
- Чао.
Мястото на тези е в затвора...
аз няма да си мръдна малкия пръст за тях.
Това е напаст.
- Хилдо, моля те!
Така е, Дани, това е лудост. Така че мълчи.
Не прави нищо,
защото в противен случай, ще те посещавам в пандиза сяка седмица.
Остави го на мира.
Лесна работа.
Следваща спирка - Куба. Тъкмо се върнах от там.
Жестоко е!
Но има доста "витилия", така че се пази.
От какво?
- От "витилия".
Витилия е град в Самора, сладурче.
Витилия е болест... Да ти го начукам!
Двата килограма от веществото съществуват, но не са кокаин
Изглежда служат за някакво обогатяване на наркотик...
за по-добро качество.
И смятат че,
може да е радиоактивно вещество,
откраднато от лаборатория в Източна Европа.
Разбирам.
Може ли да се видя с Кирил?
Благодаря, човече.
Срам ме е да ме виждаш тук.
Не, Кирил!
Моля те, прости ми.
Правя всичко, което мога, но...
Казаха ми, че са те видели да разговаряш с директора на затвора.
Нали така? Това е добре, човече.
Добре ли се държат с теб?
- Да, човече. Много добре.
Кажи на адвоката, че имам четирима приятели тук...
Могат да му възложат дела. Плащат много добре.
Направи ми тази услуга.
Внимавай с кого се забъркваш.
Разбира се. Не се притеснявай.
Слушай...
Трябва да ми направиш една услуга
и може да се измъкна оттук.
Спомняш ли си онази чанта, която оставих у вас?
Да или не?
- Да.
Взех я с мен, но се оказа проблем.
И затова...
я оставих...
в къщата на родителите ти.
На родителите ми!
Нямах друг избор.
Но...
Скрита е във избата.
Моля те, не я отваряй.
Трябва да я дадеш на едни хора.
Да я доставя? На кого? Какво има в нея?
Шшшшшт! Не викай!
Ще видиш къде е скрита.
Калина ще ти обясни останалото.
Не се притеснявай, човече. Никой българин няма да ти стори зло.
Трябва да вървя.
Ще направя всичко възможно.
Опитай се да се държиш прилично.
- Ти също.
Ще се видим скоро, Кирил.
Доскоро, човече.
Роса.
Виж, мила, трябва да отида до къщата на родителите ми.
Не, всичко е наред.
Трябва да взема едни неща...
Едни неща, които забравих там.
Направи ми услуга. Обади се и ми запази една кола под наем.
Не, без шофьор.
- Кой е?
- Аз съм, Реме.
Кога се промъкна тук?
Няма значение. Тук трябваше да има една чанта. Къде е?
Много е важно, Реме, помисли добре.
Видях я онзи ден и я прибрах.
Бог да те благослови!
Нали не си казвала нищо за това на наш'те?
Не искам да ги притеснявам! Не им казвай, че съм бил тук.
Глупчо.
Не вярваш ли на своята Реме?
Все още си спомням, когато беше на 14,
и те хванах в крачка с Томасин.
Почакай ме тук.
Ще донеса чантата.
Горещо е!
Какво му коства...
на един бежанец една желана катастрофа,
да разруши чужд свят?
Хилдо, ти ли си? Имам нужда от помощта ти.
Виж, ето я!
Ти върви, аз ще пийна нещо.
- Добре.
Дани, бъди внимателен, там може да има още много.
Къде е?
- Насам. Направо.
Натам?
- Да.
В колата е.
Как се казва на български?
Отзад.
Опасността ме побърква.
Ало?
- Калина е.
Здрасти, Калина. Как са нещата?
Пуснали са го този следобед, невероятно е.
Изведнъж той е на свобода. Просто ей така.
Tози адвокат наистина си го бива.
Със сигурност.
Искаш ли да дойда с теб?
Йордан също искаше да дойде с мен,
но искам да отида сама.
Ти искаш да отидеш сама.
Добре, обади ми се след това.
Малко са хората, които биха направили това, което ти правиш за нас.
За Кирил.
Нали знаеш, че го обичам много?
Разбира се, че знам.
Грижи се за него.
Нямах представа, че си такъв авантюрист.
Приемам го, защото е от теб.
Но следващия път ще ми обърнеш ли малко повече внимание?
Остави ме!
Можеше да ми излезе много по-солено.
Не преувеличавай.
Кирил е на свобода,
доказателството изчезна.
или по-точно... ти направи така, че то да изчезне.
И всичко си е на мястото.
Съдиите, полицията.
Трафикът с Уран причинява само проблеми.
По-точно ужас.
- Да.
Алън По го е казал.
Помниш ли?
"Ужасът идва от душата."
От душата...
От душата...
Напускам Мадрид.
Разбирам.
Кълна се, ще ти върна разходите по делото.
Има време.
Имаш ли пари?
Няма да приема нито евро от теб.
Е, ще се оправя все някак.
Ще продам златото.
Ако нямаш нищо против, бих искал да дойдеш с мен до...
Златаря.
- Точно така.
Нарича се заложна къща.
Но не съм много сигурен, никога не съм ходил.
Както кажеш.
Да тръгваме.
Това ли е всичко?
Почакайте!
Обицата също ли?
Не.
Ще си взема и това.
Подарък са от важен човек и не искам да ги загубя. - Както желаете.
Момент.
Не сме заинтересувани, благодаря.
- Но човече...
Хайде, Кирил, прибери си нещата.
Ще ти дам назаем парите, от които се нуждаеш.
Хайде, чакам те отвън.
Гледай колко съм тъпа!
Ето.
Не е много,
но поне можеш да задържиш обицата си.
Даниел...
Не знам как да...
Трябва да ми обещаеш няколко неща.
Каквото поискаш.
Ще започнеш живота си на чисто и няма да се забъркваш в неприятности.
И ще ми се обаждаш от време на време.
Още утре.
- Не, не утре.
От време на време, нали така?
- Разбира се.
От време на време.
От време на време.
От време на време е несъществуващо време.
ненужно е да го броиш.
Броих го цели две години,
с пълни надежди и джентълменскo възмущение.
Броих несъществуващото, въображаемото време.
Не се оплаквам, не се разкайвам.
Отне ми малко пари, и щипка лудост,
Много емоции.
Може би любов.
Въпреки че, за щастие,
любовта вече не е това, което беше.
Извинете ме.
Ще ми дадете ли цигара?
Помните ли ме?
Да.
Кога пристигна?
- Преди две седмици.
Колко ще останеш тук?
Иска ми се да остана завинаги, човече, ако някои ми помогне да получа документи.
Разбира се.
Превод: Мирко Редакция: Бистра