Dead End (2003) Свали субтитрите
- Знаеш че майка ми мрази когато закъсняваме.
- Вече ти казах...
трябваше да тръгнем по-рано. Всяка година едно и също.
Всеки път: "Къде са ми сините обувки скъпа?"
Или пък: "Татко, не мога да си намеря диска на Мерелин Бронсън."
- Мерелин Менсън.
- Както ще да й е името.
- "Тя" е мъж татко.
- Мерелин? Мъж?
Накъде отива този свят?
З А Д Ъ Н Е Н А У Л И Ц А
Добре ли си скъпи?
Да.
Татко! Татко!
О, Боже!
Какво стана за Бога?
- Стигнахме ли вече?
- Има ли пострадали?
- Мериън, добре ли си?
- Да не си се побъркал?
- Едва не ни очисти!
- Съжалявам. Сигурно съм задрямал.
Е, надявам се че си се наспал добре. Ако искаш да ти спретна една закусчица.
Никой не е наранен. Престани вече, става ли?
За Бога, защо не оставиш някой друг да кара, поне веднъж?
Не се бой. Това ме събуди.
Пая сигурно е съсипан.
- Исусе!
- От какво е направено това?
- От тиква и шоколад.
- Смърди на лайна.
Най добре да огледам колата.
Кучият му син дори не спря!
- Къде сме?
- На пътя сме.
- На какво ти прилича?
- Какво стана с магистралата?
Реших че можем да минем отзад, за разнообразие.
Че какво й е на магистралата? От години минаваме по нея!
Отегчаваше ме.
И не исках... да заспивам.
- Определено е подействало.
- Добре.
Колата изглежда добре. Няма щети.
- Искаш ли аз да карам татко?
- Не миличка, благодаря ти.
- Вече се привързах към тази кола.
- Пак се почна.
Добре де, ти ли прати мерцедеса на бунището или не?
- Вината не беше моя!
- Просто се шегувам миличка.
Определено няма много хора по този път.
Бъдни Вечер е. Повечето хора са у дома, със семействата си.
- По дяволите, умирам от глад!
- Аз също.
Надявам се че майка ти не е експериментирала с пуйката.
Слушайте, хайде да сменим темата. Не ми е много добре.
Добре ли си зайченце? Искаш ли да спрем?
Гади ми се от дългите пътувания. А и тези разговори въобще не ми помагат.
- Какво ще кажеш за малко сополки?
- Млъквай, Ричард!
- Или малко макарони с хуйово сиренце.
- Ричард, това е отвратително!
Но мамо, наистина има сирене, което се казва така. Китайско е.
Ял си такова сирене и преди, нали Брад?
- Кога ще пораснеш Ричард?
- Вече е 19:30 скъпи.
Зная Лора. Според мен, вече трябваше да сме стигнали до разклонението.
Господи, Лора, трябва ли толкова силно да смучеш водата?
- Ами така си пия.
- Добре, стига вече.
- Успокойте се малко.
- Мериън е права.
Когато тренирах баскетбол, ни показаха една успокояваща техника.
Все още прибягвам до нея.
Вдишвате дълбоко през носа и издишате през устата.
Благодаря ти Брад.
Да, мерси Брад.
- Но може ли да те питам нещо?
- Давай.
Всички в училище ли бяхте гейове, или само в баскетболния отбор?
- Ричард!
- Какво?
Виж Ричард, използвахме тази техника, за да достигнем до така наречената...
..."Зона".
- Хомо-Зоната?
Ричард!
Нощта е толкова красива!
Някой от вас знае ли името на тази ярка звезда, точно пред нас?
За Бога, горе има 150 милиарда звезди.
Тази я знам. Ярката е Северната Звезда. Единствената която познавам.
Благодаря ти.
- Хайде да попеем малко.
- Добре. Какво?
- Какво ще кажете за "Жълтата Подводница"?
- Винаги пеем нея.
- Брад, не предпочиташ ли "Вилидж Пийпъл"?
- Коледа е, какво ще кажете за...
"Jingle Bells"?
Хайде. Хайде.
Обичаш тази част, нали?
Защо спираш?
Жена. Видях жена в гората.
- Супер. Татко започна да изперква.
- Ричард.
- Сигурен ли си татко?
- Ами, да.
Облечена в бяло. Държеше нещо в ръце.
Мамка му!
Здравейте.
Малко сме се поизгубили.
Случайно да знаете най-прекия път към магистралата?
Добре ли сте?
Да не сте катастрофирали?
Добре. Някой да има мобилен телефон?
- Няма сигнал.
- Току що подминахме някакво бунгало.
Сигурно там има телефон. Ричард, бъди така добър и направи място за момичето.
- Нека Брад й отстъпи.
- Какъв ти е проблема бе?
Спокойно приятелче.
Вдишай дълбоко през носа и издишай през задника си!
- Всичко е наред г-жо Харингтън.
- Ще повървя.
- И бездруго имам нужда от глътка въздух.
- Няма да вървиш сама.
- Искам да остана сама.
- Мериън!
- Нека те посъветвам нещо умнико.
- Какво?
Продължавай да се ебаваш с мен и ще отнесеш големия бой.
- Ясен ли съм?
- Тъй вярно!
Ще те изчакаме в бунгалото. Става ли скъпа?
Така.
Добре.
Ще се видим там миличка.
Мамка му!
Искате ли чаша топло кафе?
Мисля че е в шок. Трябваше да питаме Мериън какво да правим.
Скъпа, не ни трябва психоаналитик. Ще се обадим в полицията.
- Добре.
- Те ще се оправят.
Мамка му! Тука направо смърди.
От бебето е...
смотаняко.
- Къде отиваш миличък?
- Далеч от вас.
Тинейджъри.
Как се казваш?
Къде живееш?
- Май няма да ни помогне особено.
- Не.
Привет, Мис Юли.
Живее ли някой тук?
Сигурно е от онези стари станции на горските.
Господи, Лора. Изкара ми ангелите.
Съжалявам. Интересни орнаменти имат тези горски.
Та, как се казва?
Давай скъпа.
Имаш пръстен. Омъжена ли си?
Мериън и аз ще се женим.
В интерес на истината...
не й казвай нищо, но ще й предложа тази вечер при баба й.
Помниш ли когато ми каза, че би се самоубил, ако някога те напусна?
Надявам се да е било просто начин да изразиш любовта си, понеже...
Виж Брад, имахме своите чудесни моменти заедно, но...
мисля че трябва да продължим по пътя си поотделно.
Мамка му.
- По дяволите!
- Няма сигнал ли?
Не бе Лора, просто забравих номера на полицията.
Казва се Ейми.
Момиченцето ми. Казва се Ейми.
- Толкова е хладна.
- Нищо чудно. Навън е зверски студ.
- Подръж я.
- Не.
Не съм от този тип мъже.
Как диша с всички тези завивки около лицето й?
Не бой се.
Тя е мъртва.
Почти се хванах.
Божичко!
Мамка му!
- Какво беше това?
- Ричард!
Ричард!
- Да, тук съм!
- Ела бързо.
Къде са Брад и момичето?
- Брад!
- Добре ли си?
- Да, нищо ми няма. Какво става?
- Брад!
Ей, смотаняко!
Божичко!
- Татко?
- Какво?
- Отвлекли са Брад.
- Какви ги говариш?
- Видях Брад в една кола! Да тръгваме.
- Каква кола?
Да вървим!
Франк, намали. Ще убиеш всички ни.
Видяла си да минава кола и Брад е бил отзад?
- Да.
- Нищо не разбирам! Защо...
Видях го. Нараняваха го. Трябва да ги спреш!
- Добре! Къде за Бога са се дянали?
- Може да са завили някъде.
Да виждаш отбивка? Нито пък аз.
- Поне вече не караш като путка.
- Млъквай глупако!
- Какво става?
- Защо спря?
Лора, подай ми фенера моля те.
Къде отива той?
- Защо спря?
- Изчакай малко.
Стой настрана. Назад!
За Бога, не идвай тук.
- Мама му стара!
- О, Господи!
Ричард, прибери сестра си обратно в колата.
Милата ми. Държиш ли я?
Исусе Христе...
Какво прави?
Опитва се да вземе телефона на Брад.
- С пръчка ли?
- По-добра идея ли имаш?
Не мога да повярвам че ще го направя. Пазете се.
Божичко...
Браво Ричард.
Дай ми го.
А това го хвърли. Мръсно е.
Има ли сигнал?
Слава Богу. Ще повикаме полиция, те ще ни кажат какво да правим.
- Добре.
- Веднага.
- Веднага.
- Веднага.
Моля ви, някой да ми помогне. Моля ви!
Господи! Не си чувствам краката.
Не си чувствам краката!
- Помогнете! Бебето ми кърви!
- Кой е там?
Миличко! Събуди се!
- Който и да е, моля помогнете.
- Исусе!
Някой да ни помогне, моля ви.
Франк, трябва да се махаме оттук.
- Свърза ли се с полицията?
- Телефона, беше счупен.
- По дяволите.
- Моля те, да вървим.
Не можем да го оставим така.
Ричард, довлечи тялото му отстрани на пътя.
Исусе, на какъв ти мязам? На шибан чистач ли?
Слава Богу. О, Мериън.
Добре ли си? Всичко ще бъде наред.
Мериън. Мериън?
Мериън? Съвземи се.
Съвземи се. Хайде, събуди се. Събуди се! Събуди се!
Лора! Престани!
Престани!
Не виждаш ли че е в шок?
Съжалявам. Съжалявам.
Татко, този човек...
или който и да го е направил...
...трябва да е използвал брадва или моторна резачка.
- Това е работа на някой извратен психар.
- Хайде да изчезваме.
- Чакай. Ами онази жена?
Сигурно се е измъкнала.
- Може и психара да я е докопал.
- Значи искаш да го подгониш?
Ричард, влизай вътре. Отиваме в полицията.
- Защо не се върнем до магистралата?
- Майка ти живее до управлението.
До 15 минути сме там.
Маркот? Не го бях чувал.
Ричард, виж на картата.
Маркот...
Момент.
- Няма Маркот на тази карта.
- Просто дай на мен.
- И аз не го намирам.
- Сигурно защото го няма!
- Лора, дай ми картата на окръга.
- Не я взех.
- Не си я взела?
- Досега не ни е трябвала.
- Помолих те да я вземеш. Помниш ли?
- За доста неща трябваше да мисля.
- Подаръците, и...
- На кого му дреме за подаръците?
Би ли бил така добър, да внимаваш какво говориш?
Извинявай много, но откъде да знам че ще минаваш по пряк път?
А аз откъде да знам, че ще забравиш картата?
Идваме тук от 20 години, и никога не си минавал оттук.
Вече ще нося и глобус, ако случайно решиш да минем през Северния Полюс!
Останало ли е някакво кафе?
Малко.
Добре. Сипи ми малко. Ами, да отиваме в Маркот тогава.
Само мен ли ме плаши факта, че сме единствената кола на пътя?
Ами Бъдни Вечер е.
Аха. Ясно. Откога сме на път?
19:30 е.
Каза че е 19:30 и когато качихме момичето в колата.
Проклетията е развалена. Добре. Кой има часовник?
- Аз имам. Спрял е на 19:30.
- Хайде стига.
Абе не ви ли се струва, че това е малко откачено?
Незнам дали няма да ме сметнете за бавноразвиващ се или нещо такова...
но имам теория и искам да ме изслушате, става ли?
Брад е мъртъв. Тялото му бе обезобразено и Бог знае как е станало това.
Ние сме единствените хора тук, а и всички часовници са спрели на 19:30.
Просто няма как да не е работа на извънземните бе хора.
- Майната ви.
- Какво?
Нищо.
Лора...
би ли я накарала да спре, ако обичаш?
- Нека пее. Може да й е от полза.
- Лази ми по нервите.
Не мога да повярвам че съм заспала.
- Колко дълго спах?
- Не зная. Десетина минути.
Още ли сме на същия път?
- Още ли го няма Маркот?
- Не. Никакъв Маркот.
- Не разбирам. Да не сме го подминали?
- Не, нищо не съм видял.
Никакви светлини, нито знаци, нищо.
По дяволите! Какво е това?
- Бебешка количка.
- Виждам че е бебешка количка.
- Добре. Ще отида да погледна.
- Не. Недей.
- Защо?
- Просто карай. Това не ми харесва.
- Ричард, върни се! Ричард!
- Престани да ми крещиш в ухото!
Ричард, върни се веднага!
Хей, мъниче!
Ричард! Франк, не!
- Много сте зле!
- Ще убия това хлапе.
О, Боже!
- Защо го направи?
- Това беше добро!
- Не е смешно Ричард!
- Ама това е количка. Какво толкова?
- Празна е.
- Сериозно!
- Изобщо не е смешно!
- Браво. Това беше тъпо.
Сега пък какво?
Не мога да спра да мисля за Даян. Как ще и кажем за Брад?
- Бяхме отговорни за него.
- Не ми се мисли за това сега!
Просто искам да измисля начин да се махнем оттук.
Съжалявам.
Шибаната Весела Коледа.
Няма да го отваряш. Това е подарък за чичо ми Хърб.
Повярвай ми, в момента много повече се нуждая от това.
Да си го кажем направо. Изгубихме се Франк. Този път няма да ни отведе до мама.
Нека обърнем. Трябва да обърнем Франк.
Току що подминахме табела. Маркот едва ли е далеч.
Хей сестричке.
Мама и татко явно изкуфяват, не мислиш ли?
Направо се побъркват.
Цялата тази работа е адски шантава, а?
Мер?
Мер?
Хайде, осъзнай се, става ли? Трябва да го направиш.
Имаме нужда от теб.
Аз... аз имам нужда от теб.
Мама постоянно говори, колко добър психолог си, така че...
ти единствена можеш да намериш изход. По дяволите!
Помниш ли когато хамстера ти изчезна...
а аз ти казах че е отвлечен от извънземни?
Е, излъгах те. Разбра ли? Аз бях.
Аз и Кевин. Завряхме го в микровълновата и го изпържихме.
Мериън?
Татко!
Татко, пак е тук.
Ричард, писна ми от тъпите ти шеги.
- Този път не бях аз. Кълна се.
- Ричард, нямаме време за...
За Бога! Казвам ви истината, шибани нещастници!
Франк, няма ли да кажеш нещо поне веднъж?
- Да. Най-добре да се махаме оттук.
- Качвай се.
Трябваше да минем покрай някой град, или бензиностанция, или...
мотел, кръстопът, разклонение, все нещо досега!
Знам. Знам. Просто се успокой Лора.
Сигурно е един от онези затворени пътища, използвани от горските.
Боже! Сякаш караме цяла вечност.
Що за гора е тази? Да не е като при Амазонка?
Миналата година, трябваше да карам до Лейкууд да говоря с клиент и поех...
...по доста обиколен път.
- Както правиш от време на време.
Карах ли, карах, докато не се върнах до пътя откъдето идвах.
- За какво намекваш?
- Някои от тези пътища са проектирани...
от инжинери, които не могат да построят и скапана къщичка за птици!
- Е, и?
- Е, и? Това е!
Това е...
Лейкууд? Не си ли купи там къщичка Сали Шмит?
Да, така мисля.
Исусе Христе!
- Какво беше това?
- Някакво радио ток шоу.
- Това не бе ток шоу.
- Държавно радио, или нещо такова.
Държавно радио? Да.
- Не! По дяволите!
- Нали каза че е държавно радио!
Не знам какво е! И не искам и да знам какво е!
Просто искам да стигнем до полицията, преди още нещо да се е объркало.
А аз си мислех, че миналата Коледа беше зле.
И какво по-точно й беше на миналата Коледа?
- Нека помисля... Всичко?
- Аз мисля, че беше страхотна!
- Минахме по магистралата!
- Говорех за Коледната вечеря.
А на вечерите със семейството ми пък какво им има?
Семейството ти.
Майка ти винаги е смятала, че си заслужавала повече от продавач на стари коли.
Сега обаче продавача се превърна в уважаван търговски представител.
Така че, съжалявам скъпа, но майната й на майка ти!
- Още нещо?
- И скапания ти брат е откачалка!
Лъска на списания за оръжие!
Това е отвратително! Отвратително и нечестно!
- Майки е преживял много проблеми!
- Бедния малък Майки! Горкичкия Майки!
Защо аз да го отнасям винаги когато заговоря с копелето?
- Защото е твърде чувствителен!
- Зная че е Коледа, Лора.
Зная че е времето за даряване, но в момента хич не ми пука!
Просто искам да се махна от проклетия път!
- Исусе! Мамка му...!
- О, Франк!
Всичко е наред скъпа. Просто спукахме гума.
- Добре.
- Бременна съм.
Мериън!
Исусе Христе!
Аз пуша трева.
Отивам да сменя гумата.
Държиш ключа като някоя пачавра държаща недоносчето си.
- Направи го сам бе, мамка му.
- Мери си приказките, по дяволите.
- Добре.
- Искаш ли да помогна?
Как е Мериън?
Бременна.
- А ти как си?
- Честно казано, ми дойде множко за една нощ.
И още как.
- Къде отиде Ричард?
- Сигурно да изпуши една трева.
Не е смешно! Сина ни взима наркотици!
Моля те, Лора.
- Не усещаш ли, че това е зов за помощ?
- За Бога! Това е само една трева, разбра ли?
- Не е по-вредно от хапчетата които взимаш.
- Хапчетата ми са легални!
Бременна.
Човече, дано да е момче. Как си, малък сополивко?
Аз съм чичко Хуй.
Което значи, че трябва да ме уважаваш, нали?
Или ще те спукам от бой.
Добре.
Добре ли си, зайченце?
- Не ме наричай така повече.
- Добре.
- Добре, няма проблем.
- Така ме наричаше Брад.
Чичко Хуй. Точно така.
Мамка му!
Обичам те.
Исусе!
Добре. Готов съм. Да тръгваме.
Ричард, потегляме!
- Това е онази кола!
- Боже мой...
Отвори вратата!
- Отвори вратата! Отвори!
- Лора! Лора!
Да се върнем за колата!
Татко! Татко!
Ричард! Ричард!
Хайде! Лора, влизай в колата веднага!
- Франк...
- Влизай, ще го приберем!
- По-бързо!
- Не може по-бързо, Лора!
- Къде е?
- Не зная. Не мога да го видя.
Кучия му син си е загасил светлините!
- Ще го убият.
- Не!
- Ще го убият!
- Не, няма!
- Да, ще го убият!
- Успокой се, мамо!
Всичко ще е наред! Ще го измъкна!
- Това беше Ричард!
- Млъкни! По дяволите!
Ричард беше!
Спри колата! Спри колата!
Моля те...
Детето ми!
Моля те... Какво са ти сторили?
- Момо...
- Хайде.
Хайде, миличък. Ще се събудиш. Давай, детето ми.
Лора...
- Лора...
- Какво? Какво?
- Мамо, той е...
- Не! Не, не...
Това е поредната му шега, нали? Същия си като баща си.
Помниш ли, когато ме заведе в Ню Орлеанс?
- Никога не сме ходили там.
- Разбира се че не сме. Ти не си му баща.
- Какво?
- Ричард не е твой син.
- Мамо, какви ги приказваш?
- Съвсем се е побъркала.
Не съм се побъркала. Не помниш ли Алън Риксън?
- Лора...
- Какво? Какво?
- Какво каза?
- Помниш ли Алън Риксън?
Бебчето ми. Не искам да си вървя. Не искам.
- Моля ви, нека остана с него.
- Хайде.
Нека остана...
Не ми го отнемайте! О, Боже! Моля ви, не искам да вървя.
Моля те, Франк...
- Какво ще правим?
- Трябва да идем в полицията.
Как ще го направим? Ние сме в средата на нищото.
- Хайде. Да тръгваме скъпа.
- Не можем да го оставим тук.
Няма да го оставим.
Той бе мой син. Идва с нас.
Какво е това?
Това искаше чичо Майки за Коледа.
Слава Богу, че си пада по оръжия.
Майкъл няма ли да идва?
- Майкъл? Кой по дяволите е Майкъл?
- Ричард.
Истинското му име е Майкъл. Понеже Алън искаше да се казва така.
- Ричард е мъртъв!
- Добре.
Искаш ли малко пай?
- Отново тази табела.
- Колко далеч е шибания град?
- Изминахме вече над 150 километра.
- Каква прекрасна Коледа.
Дали да не бях оставила малко пай за Майкъл?
- Мислиш ли че ще се оправи?
- Незнам.
Но рано или късно, ще трябва да се изправи срещу реалността.
- Каква прекрасна Коледа.
- Един Бог знае как ще реагира.
- Едва ли ще е по-зле.
- Може да е много по-зле.
Вижте, изядох пая.
- Може ли една химикалка, моля?
- За какво?
- Искам да нарисувам нещо.
- Добре, добре. Ето ти моята.
- Толкова си красива, Мериън.
- Исусе!
Да се няадяваме, че в Маркот имат болница.
Ами ако никога не стигнем Маркот? Ами ако тя ни хване първа?
- Кой?
- Дамата в бяло.
- Жената с бебето ли?
- Да, видях я в гората...
...веднага след изчезването на Ричард.
- Видял си я?
След което се сетих за една история, която разказваше дядо ми.
Ужасяваше ме всеки път когато я чуех.
Виж. Нарисувах Брад. Това е увисналия му крак.
- За теб е.
- Добре, мамо.
Избърши си лицето.
Значи имало една двойка, която се е връщала от някаква сватбата...
в Роуд Айлънд. Било е през нощта. Валяло е.
И са видели малко момиченце, стоящо отстрани на пътя.
Просто се е разхождала напред назад, държейки някакъв учебник.
Спрели са и са я качили на задната седалка...
опитали са се да я заговорят, но явно е била в шок.
Карали са си по пътя, и изведнъж са чули писък...
идващ от задната седалка.
Набили са спирачките, едва не са катастрофирали.
Като по чудо, не са паднали от една скала. Обърнали са се назад...
и момичето е било изчезнало.
Останал бил само учебника й, а името й било написано на него.
Барбара Роуз.
И после се сетили:
Цялото семейство Роуз загинало, при трагична катастрофа...
точно при тази скала, преди пет години.
Стига бе! Татко, какво искаш да кажеш? Че онази жена е призрак?
Вижте! Имаме си и чипс!
Сега ще ги отворя. Не знаех че ги имаме.
- Искаш ли малко?
- Момо, не ги яж толкова бързо.
- Ще ти прилошее.
- Глупости.
Божичко! Надявам се по-скоро да се събудим от отзи кошмар.
По-добре ли си, Лора?
Тате, кой е Алън Риксън?
Нямам представа.
- Закакво говорише тогава мама?
- Никога не съм чувал за Алън Риксън.
Тя е в шок. Бръщолеви пълни глупости.
- Че защо да го прави?
- Ти ми кажи.
Еха! Вижте какво намерих!
Мамо, остави пушката. Опасно е.
Не, не е. Това е само играчка! Като онази, която имаше и Майкъл.
- Лора!
- Просто се шегувах!
Лора, пушката е заредена. Пусни я.
Просто искаш да ме уплашиш. Вече не ми се играе с теб.
- Бум-бум, убит си!
- Добре.
Добре, скъпа. Печелиш.
Мъртъв съм.
- Направи нещо.
- Например?
- Ами ти си психиятъра.
- Още уча за такъв.
- Мериън...
- Мамо!
- Да, скъпа.
- Сега ще поиграем на нещо друго.
Помниш ли, когато си играехме на криеница?
Не ми се играе това. Искам да си играя с Майкъл, както преди.
Лора, това не е игра! Синът ни е мъртъв!
- Не.
- Ричард е мъртъв!
Татко!
Мамка му! Кучката ме простреля в крака!
- Добре ли е?
- Мамо, върни се при колата.
- Всичко ще е наред.
- И той ли ще умре?
Никой повече няма да умира, ясно?
Как изглежда, докторе?
Ще видим.
- Дръж това. Дръж го!
- Добре.
- Трябва да извадя сачмите.
- Добре.
Осветявай раната, ако обичаш.
- Правила ли си го преди?
- Не, за пръв път ми е.
- Мамка му!
- Осветявай раната!
Така.
- Добре, сега се дръж.
- Защо?
Просто се дръж.
Божичко!
Това болеше повече от изстрела!
Добре, повдигни си крака.
Така. Добре. Би трябвало всичко да е наред.
- Дай ми ключовете.
- Аз ще карам.
По-полека с бутилката.
- Имаш ли по-добро успокоително?
- Не ти помага в карането.
о, помага.
Не разбирам.
Вече трябваше да видим отклонение.
Къщата на баба ти сигурно е далеч зад нас.
Това е! Сигурно това е някакъв военен път!
Мислиш ли?
Затова не виждаме военни камиони. Винаги карат по изолирани пътища!
Маркот сигурно е военна база. Ето защо я няма на картата.
- Възможно е.
- Разбира се! Това е! Това е!
Татко?
- Татко!
- Всичко е наред, миличка.
- Тук съм. Тук съм.
- Слава БОгу! Помислих че...
Крака ти...
- Добре ли си?
- Не е толкова зле.
Мисля че най-сетне имам добри новини. Ела.
Виж. По-рано, показах на майка ти Северната Звезда.
Беше от дясно. И все още е.
Което значи, че постоянно сме карали на запад.
Така че, ако сме слезли от магистралата някъде тук...
и сме карали само на запад по този път...
той трябва да ни изведе право до морето.
Маркот трябва да е на брега. Всичко се връзва.
Сигурно е военноморска база.
Добре, добре. Значи колко остава до там?
Имаме около половин резервоар, и сме минали около 200 километра по пътя.
Тоест, остават около 70-80 километра до брега.
Ще стигнем до Маркот, най-късно до час.
Ти си гении.
Но все пак, почвам да се притеснявам за майка ти.
- Мамо?
- Будна ли си?
- Спах като пън.
- Как се чувстваш?
Чувствам се... добре... имвайки в предвид...
Сега, трябва да...
бъдем единни. Трябва да се подкрепяме в тъгата си.
Искаш ли аз да карам, скъпи?
- Скоро трябва да сме в Маркот.
- Чудесно!
- Не изглеждаш много добре.
- Добре е.
Знаеш ли Франк, ти си чудесен баща.
А и чудесен съпруг.
И искам да знаеш, че напълно те разбирам относно Сали Шмит.
- Какво?
- Зная всичко.
Зная, че се срещахте при "Мотел 6" в обедната почивка.
Всичко е наред. Напълно те разбирам. Никога не съм могла да задоволя...
сексуалните ти фантазии. И искам да ти обещая...
че когато се измъкнем оттук, ще можеш да правиш с мен каквото си поискаш, скъпи.
Абсолютно всичко.
Както и да е, най-важнжтж е...
че и тримата ще излезем оттук по-силни. Какво ще кажете?
- Не много.
- Добре.
Сега...
има едно нещо, което ме притеснява откакто се събудих.
- Какво?
- Какви са тези хора в гората?
Скъпи, намали малко. Махат ни.
Здравейте!
О, Божичко, защо изглеждат толкова тъжни?
Та нали е Бъдни Вечер.
Усмихнете се!
Учат ли ви какво да правите в подобни ситуации?
Да не изпадаме в паника.
Франк, необходимо ли е толкова силно да смучеш от бутилката?
Франк! Това е Дженийн! Бързо, спри колата!
- Коя е Дженийн?
- Моя приятелка е!
Която умря преди 20 години.
- Какво по-точно намекваш?
- Тя е мъртва.
- Е, и?
- Ами престани!
Ако мъртвите са живи, може би трябва да проверим Ричард.
- Побърка ли се?
- Да не мислиш че му е удобно отзад?
Мамо, ако беше жив, не мислиш ли че щяхме да го чуваме?
Брат ти бе изгорен жив. Как би могъл да говори?
- Млъквай, Лора!
- Спокойно, тате.
- Добре.
- Направо ме побърква.
- Може ли да отида при Джанийн вече?
- Не, не можеш!
- Да, мога.
- Не, не можеш!
- Да, мога.
- Не, не...
Отивам.
Боже мой! Татко, спри колата!
- Мамо!
- Лора! Лора!
- Мамо!
- Лора!
Мамо!
Божичко! Лора!
- Къде по дяволите отиде?
- Мамо?
Мамо!
- Може да е избягала.
- О, Мериън...
- Може да е отишла в гората.
- Мериън, на по 60 сме!
- Сигурно си е счупила врата!
- Къде е тогава?
Може Дамата да я е пипнала.
Това е черната кола.
Копеле гадно. Ще му отнеса главата.
- Мериън, къде са патроните?
- Тук. Скрих ги от мама.
По-бързо!
Улучих го!
- Мамо!
- Лора.
- Слава Богу.
- Мамо, добре ли си?
Добре съм. Малко ме боли главата, но съм добре.
Миличка.
Скъпа, скъпа. Имаш нещо на...
Боже мой! О, Боже!
- Косата ми ли не е наред?
- Божичко!
Алън!
- Най-сетне!
- Не! Спри!
- Алън!
- Спри! Спри!
Лора...
- Татко?
- Лора...
Вече съм мажоретка.
Това е най-щастливия ден в живота ми.
Лора...
Татко! Татко!
Дай ми пушката! Престани, татко! Спри!
- Копеле такова! Престани!
- Мериън...
Ще имам бебе. Не можеш да ни оставиш. Не можеш да ни оставиш.
- Съжалявам. Съжалявам.
- Вече изгубих майка си...
и брат си, и приятеля си. Не искам да губя и теб.
- Не искам да те губя.
- Тя и без друго ще ни докопа.
Не. Никой няма да ни хване, стига да се движим.
Винаги когато спрем, някой умира. Трябва да караме.
Ще стигнем до Маркот.
Да качим мама в колата.
- Имаш ли цигара?
- В палтото.
Алън Риксън бе мой приятел, от Детройт.
Не е нужно да ми разказваш, татко.
Един ден дойде при мен за съвет.
Каза, че е влюбен в една жена.
Не каза името й.
Каза, че тя е женена, и че тя също го обичала.
Искаше да знае, как да постъпи.
И помня точно какво му казах...
"Веднъж се живее, друже. Върви след нея.
Просто действай. Отиди да я видиш, и ако наистина те обича...
ще напусне съпруга си и ще тръгне с теб."
- Съжалявам, татко.
- Говорихме само веднъж след това.
Каза ми, че жената е решила да не напуска съпруга си.
Вече е имала дете.
Малко момиченце.
Не е искала да я загуби.
За последен път видях Алън.
Винаги съм се питал, защо не ми се е обаждал.
Защо го направи?
Когато си уплашен, алкохола само влошава нещата.
- Мислиш че ме е страх?
- Няма нужда да се преструваш.
- Всичко е наред.
- Не, не е.
Наскоро да си поглеждала брояча?
Караме вече близо 100 километра, откакто за последно гледахме картата.
Знам.
- Трябваше вече да сме на брега.
- Знам.
Може би съм объркал малко сметките.
Може.
Може би Северната Звезда не сочи Север.
Може картографът да е бил пиян. Може би луната е направена от сирене.
Кой знае? Всичко е толкова оплескано на този скапан път!
В крайна сметка, не е нужно да караме, за да стигнем до Маркот.
- Може да има и друг изход.
- Какъв например, татко? Летене?
Не. Вървене.
През гората.
- Това е лудост.
- Съгласен съм. Напълно.
- Готова ли си?
- Нека поне изчакаме изгрева.
Помниш ли какво каза? Всеки път когато спрем, някой умира.
Да тръгваме.
Чу ли това?
- Естествено че го чух.
- Какво е?
Незнам. В гората сме, татко. Може да бъде всичко.
Падащ клон, плъх, може и птица.
Помниш ли какво каза ЛОра, за всички тези лица в гората?
Има ли призраци в горите тази вечер?
- Хайде де, чакам!
- Никога...
повече не прави това. Чуваш ли ме?
- Какво ти става?
- Не трябваше да слизаме от колата.
Ето това ми става!
Колкото повече се отдалечаваме от пътя, толкова по-добре.
По дяволите! Мамка му!
Мамка му!
- Добре ли си?
- Да, само драсотина.
- Какво по дяволите е това?
- Попадна на ограда!
Ограда. Добре, добре.
Сигурно има ферма от другата страна. Не е толкова стегната.
Ще ти я задържа. Мини под нея. Хайде.
- Сега ти я задръж.
- Добре.
Татко! Виж!
- Ехо!
- Ехо!
Ехо!
Тук сме! Тук сме!
Не!
Не, не е възможно!
Как е възможно? Как...
Как е възможно?
- Може би сме се изгубили.
- Ако се бяхме изгубили...
щяхме да дойдем от същата страна на пътя.
- Някой се ебава с нас.
- Успокой се.
Не искам да се успокоявам! Искам тази гадост да приключи!
- Още е заключена.
- Е, и?
Кой тогава е включил фаровете? Кой ги е включил?
Лора?
- Няма да се върна в колата.
- Нито пък аз.
Какво пишеш?
Нещата които искам да правя, когато това свърши.
И?
Имаш ли нужда от помощ?
- Какво ще кажеш за Бридж?
- На колко мислиш че съм?
Искам да правя нещо... готино.
Искам да си купя Атари, компютър, и куп видео игри.
Ако искаш нещо готино, аз бих избрала Плейстейшън.
Какво е това?
Няма значение. Атарито и без друго е по-готино.
Може да си купя някои от онези дискове на Мерелин Бронсън.
Менсън.
- Какво написа?
- Не е твоя работа.
Спри!
- Какво има?
- Знаех си.
Някой ни разиграва. Това е същото бунгало.
Сигурно има стотина подобни по пътя. Не може да е същата.
Не, не може. Но все пак е тя.
- По дяволите! Иди да вземеш фенера.
- Не.
Иди да вземеш фенера!
Мериън?
Какво правиш?
Спри! Престани!
- Тук има някой! Сигурен съм!
- Татко, престани!
Обречени сме.
Хайде татко.
Никой път не е безкраен.
От къде се взе тази мъгла?
- Няма мъгла, татко.
- Няма мъгла?
Явно някой трябва да навести д-р Сакс за очен преглед.
- Къде е уискито?
- Изхвърлих го, не помниш ли?
Какво?
Изхвърлила си уискито ми? Моето уиски? Неблагодарница такава.
- Татко, успокой се.
- Мислиш си, че задето съм слаб...
...можеш да се закачаш с мен?
- Татко, изслушай ме.
Какво правиш?
Това ще те научи да не ми пипаш пиячката.
Татко, моля те. Моля те.
Млъквай! Млъквай!
Проклета да си!
Мериън?
Мериън?
Мериън? Детето ми! Божичко, какво направих?
Какво сторих?
О, детето ми...
Значи си дошла за нея, а?
Е, първо ще трябва да ме убиеш, кучко!
Защо точно ние, а? Защо?
Какво сме ти направили? Всичко което искахме, бе една хубава Коледа.
Толкова много ли искаме, една приятна Коледа?
Излез! Къде си се скрила?
Хайде де! Имам точното лекарство за теб, кучко!
Ще те пратя обратно в...
Татко? Татко?
Мъртъв е.
- Мъртъв е!
- О, Боже!
Пали!
Хайде. Хайде!
Хайде! Пали!
Да свършваме!
Хайде!
Престани да си играеш с мен! Моля те! Моля те!
Не е дошъл за теб!
Татко!
Недей да говориш. Всичко ще бъде наред.
- Просто се опитай да си починеш, става ли?
- Бременна съм.
Всичко е наред, Мериън. Знаем.
И двете ще се оправите.
- Как е тя?
- Член на семейството ли сте?
Не, аз съм този който ги намери. Аз съобщих за катастрофата.
Късметлийка е, че е изхвърчала от колата.
Беше в кома няколко часа, но ще се оправи. Няколко счупени...
...ребра и леко сътресение.
- Но другите са мъртви.
- Знаят ли как е станало?
- Според полицията...
бащата явно е заспал и е ударил идващата кола.
- Жената и бебето й.
- И те са умрели.
Е...
Благодаря ви. Благодаря ви за всичко. Доктор...
- Маркот. елън Маркот.
- Благодаря ви, д-р Маркот.
Не отново.
По дяволите.
Ей!
- Хубава кола.
- Да, колекционер съм.
- Да ви закарам ли?
- Защо пък не?
Не бързайте да изключвате филма! Има още:)
Явно е била голяма работа. Стъклата са навсякъде.
Трябваше да съм си вкъщи и да си почивам днес.
Както и те.
Ти ли го изпусна?
Не, какво намери?
Нещата които искам да направя щом всичко това приключи:
1)Да купя Атари 2)Да бъда най-готиния дядо на света
Превод от английски:Doombringer_TM За мнения,критики и препоръки:a_dishkov@abv.bg