Immortal Beloved (1994) (Immortal Beloved (1994) CD1.srt) Свали субтитрите
Един филм на Бернард Рос
Гари Олдман
"Лудвиг ван Бетховен, човекът, които наследи
и увеличи безсмъртната слава на Хендел и Бах...
на Хайдн и Моцарт, е мъртъв.
БЕЗСМЪРТНА ЛЮБИМА
Той беше майстор, и кой ще остане след него?
Той беше майстор...
и това, което беше, изразяваше само чрез музиката.
Тръните на живота го нараниха дълбоко...
затова той се съсредоточи върху изкуството си...
дори когато вратата, през която той влезе, се затвори.
Музиката говореше през различно ухо на този, който не можеше да я чува повече.
Той носеше музиката в сърцето си.
Понеже той се отдели от света, го нарекоха враждебен.
Те казваха, че е безчувствен...
и го наричаха груб.
Но той не беше коравосърдечен.
Той беше от най-тънките остриета, които най-лесно се затъпяват...
или чупят.
Той се отдели от роднините си, след като им даде всичко...
и не получи нищо в замяна.
Той живя сам...
защото не намери второто си аз.
Така живя, така умря.
И така ще живее вечно."
Кой от вас е крадеца?
А?
Покажете парите, или ще ви арестувам!
Тогава ме арестувайте!
Приех го, когато никой не можеше да понася неговата компания!
И сега искаш да ти се плати, а?
- Банкови дялове.
- Дайте ми ги!
Парите са мои!
Ето. Това е неговата воля.
"Обявявам, че братята ми Каспър и Йохан...
са наследници на моето богатство, ако може така да бъде наречено."
След като Каспър отдавна е мъртъв, всичко остава за мен! Само за мен!
Е, дайте ми парите! Отговорете!
Това е последното му завещание.
Какво?
"Цялата ми музика и цялото ми състояние...
да се дадат на моя единствен наследник, моята безсмъртна любима."
Подпис, "Лудвиг ван Бетховен."
Приложено е писмо.
- Това е...
-Хайде!
Не ме дръжте в напрежение! Кой е?
- Никой.
- Е, не е така.
Писмото не носи име.
"На моята безсмъртна любима."
"Мой ангел, мой свят, мое друго аз."
Маестрото е таял тайна страст.
Никога не съм чувал такива думи от неговите уста. Кой може да е това?
Той обичаше единствено себе си.
Аз търпях неговите обиди, неговият характер.
Търпях мълчаливо, когато той хвърляше храната, която бях приготвила, обратно в лицето ми.
Тези пари са наши!
Не са!
Вече няма значение. Той си отиде.
Имаме неговата музика.
Унищожете писмото.
То само ще покаже разбърканият му живот на света.
Това е неговото последно желание. Поне това му дължим!
Нямате пълномощие по този въпрос!
Имам неговото пълномощие!
Все още сте му предано кученце, нали?
Той беше мой приятел!
Какъв приятел ще бъде толкова жесток?
Какъв брат ще бъде толкова коравосърдечен?
Ти не знаеш нищо за брат ми!
Закарайте ме в Карлсбад.
"Мой ангел, мой свят, мое друго аз.
Пиша ти няколко думи с твоя молив.
Утре ще зная със сигурност къде ще отседна.
Безполезна загуба на време.
Защо е тази дълбока тъга?
Ако сме заедно няма да чувстваме тази болка повече."
- Добър ден, сър.
- Добър ден, госпожо...
Щрайхер.
-Господин Шиндлер.
- Нека намеря Вашата резервация.
Страхувам се, че нямам резервация.
Е, няма значение. Винаги имаме стаи за такъв джентълмен като Вас.
Това ли е адреса на този хотел?
Момент.
Да, разбира се.
Познато ли Ви е името Лудвиг ван Бетховен?
- Композиторът?
- Да.
Познавах го.
- Отсядал ли е тук?
- Полицай ли сте?
Тогава няма да отговарям на въпросите Ви!
Моля Ви, опитвам се да завърша делата му!
А-а, ван Бетховен е мъртъв!
Уви да!
Това е най-доброто за него! Беше ужасен човек!
Тогава е бил тук.
Преди много време. Твърде дълго, че да го помня.
Спомням си само щетите.
Щетите?
Той никога не ги заплати.
Той разби всичко!
Стол - три флорина. Прозорец - пет.
- Трябваше да пребоядисам всичко.
- Госпожо Щрайхер...
Това ще бъде ли достатъчно?
Имаше жена.
Очаквахме господин ван Бетховен от дни.
Вместо него дойде тя.
Каза, че той ще се присъедини.
Регистрира се в неговата стая.
Под какво име?
Нечетливо. Тогава...
имаше ужасна буря, направо потоп.
Жената се скри в неговата стая...
чакайки.
Засрамена да покаже лицето си, бих казала аз.
И тогава пристигна писмо.
Вие сте отворила писмото?
Трябваше. Как да разбера иначе за кого беше?
Прочетох само подписа!
"Мой ангел, мой свят, мое друго аз.
Пиша ти няколко думи...
с твоя молив..."
Изпратих го в стаята й незабавно.
Тя явно не хареса това, което прочете.
Тръгна си веднага.
Тръгна си, без да каже дума на никого.
И тогава, разбира се, господин ван Бетховен пристигна.
Когато разбра, че си е отишла, полудя.
Държеше се като луд.
Хвърли стол през прозореца.
Извиках полицията. Бях изплашена от него.
Господин ван Бетховен!
Отворете!
Ето нейният подпис.
Това "дж" ли е или "г"?
На мен повече ми прилича на "а".
Беше надменна като графиня.
Как изглеждаше?
Не успях да я огледам хубаво.
Не мисля, че искаше да бъде разпозната.
Господин Шиндлер.
Заключете вратата.
Но, графиньо...
Заключете вратата!
Не трябва да ни безпокоят.
Не всичко, което казват за мен е истина.
Хьолц беше тук с онзи другия, хитреца.
Йохан.
Как може Луиджи да има толкова противен брат?
Надявам се, че са в добро здраве.
Казаха, че си откраднал парите на Луиджи.
Помислили са, че ще дойдеш тук!
Защо?
Не им казах нищо.
Цената на моето мълчание е такава, че ще трябва да ми разкажете всичко.
Страхувам се, че това е невъзможно. Трябва аз да Ви разпитам.
Защо трябва да се съглася на това?
Това е, което той иска.
Кой?
Маестрото.
Това, което ще ти кажа не трябва да напуска пределите на тази стая!
Имате думата ми, графиньо.
Има истина в слуховете,
че съм голямата любов на Луиджи.
За първи път чух името Бетховен, когато бях на 17.
Бях чувала, че неговата музика предизвиква такава страст, че е опасна.
Някои я мислеха за неприлична и неподходяща за младите.
Писах на братовчедките ми, Тереза и Жозефин.
Живееха във Виена, голямата музикална столица на света.
Със сигурност знаеха повече. И наистина беше така.
Те го познаваха интимно.
По-интимно, отколкото признаваха по това време.
Много нощи го сънувах.
И тогава, татко беше назначен във Виена.
Бяхме поканени в двореца на принц Личновски на музикална вечеринка.
Бетховен щеше да бъде там.
Знаех, че трябва да бъде така благороден...
толкова изискан в отношенията си, толкова културен.
Не можех да чакам повече. Щях да го чуя как свири.
Тази музика ми повлия така, както никоя друга преди това.
А колкото до Бетховен...
скоро го превъзмогнах.
Страхвах се, че мога да припадна.
Здравейте.
Ох. Не Ви видях.
Трябва да се върна
О, напускате ме, за да слушате този задник...
който свири като камериерка, окастрено и насечено.
Тази музика е хубава.
Бяха ми казали, че виенчани имат изключителен вкус.
Явно във вашия случай това не е вярно.
Вие трябва да сте Джулия Гучиарди.
Чух, че има състезание за вас.
Сър, Вие сте груб и отвратителен! Тръгвам си.
- Свирите ли на пиано?
- Какво?
Възнамерявам да бъда Ваш учител.
Ще Ви се обадя утре в 10:00.
Вие няма да бъдете допуснат до къщата!
Не мога да повярвам на оскърблението.
Този противен човек, сигурно слуга, звъни на вратата.
Имам уговорена среща.
Тя има уроци по пиано.
Един господин е дошъл да Ви види.
Казва, че е Вашият нов учител по музика.
Татко, трябва да е станала грешка. Този човек е пълен простак!
Той ми се предложи миналата вечер. Отпрати го веднага!
Няма! Ще бъде срам за нашето семейство!
Сър?
Може ли да Ви представя Лудвиг ван Бетховен?
Трябва да посетите следващия ми рецитал.
Слушах Ви миналата седмица.
Спомням си.
Музиката беше прекрасна!
Със сигурност поне не толкова лоша.
Намирам свиренето за изтънчено.
Това е проклетия Бетховен, когото не мога да понасям.
Хората претендират, че харесват неговата музика, за да не изглеждат необразовани.
Скъпи съпруже, не потвърждавайте глупостта си пред гостите!
Тук всички сме искрени.
Кажете ни Вашето мнение.
Небеса, не. Не търсех ласкателства.
Беше твърде окастрено и насечено.
Нямаше достатъчно звънтящи тонове.
Джулия, както виждате, е учена лично от маестрото.
Какво?
Той идва всеки ден в къщата.
Всеки ден?
Това дали е разумно?
Защо го казвате?
Той е суров учител.
Той е мошеник и републиканец.
Говори се дори, че е последовател на Наполеон.
Би искал да ни види всички в лапите на гилотината.
Той се движи в изисканото общество с репутацията си на виртуоз...
но излита като птичка ако някой...
се осмели да предложи да седне зад клавиатурата.
Защо не свири вече?
Бетховен е странен и твърдоглав човек.
Казва, че това го кара да се чувства като слуга...
а той не слугува на господари.
Но взема пари.
Мислите, че понеже не Ви спрях, не Ви слушам.
Грешките са нищо.
Но фактът, че Вие удряте нотите...
без ни най-малка чувствителност към тяхното значение е непростим.
И липсата на страст е непростима.
Ще трябва да Ви ударя!
Пиша нова симфония.
Нейната тема ще предизвика скандал!
- Разкажете ми.
- Ето. Хванете ми ръката.
Те трябва да ни направят път, не ние на тях!
Техните дни са към края си! Светът Ви е свършен!
О, я млъквай!
Когато бях момче, щяха ме арестуват и за по-малко!
Но сега са уплашени от това, което се случва във Франция.
- Знаеш ли защо перуките излязоха от мода?
- Защо?
Защото твърде много завършиха на дъното на кошниците.
Но аз също съм графиня, Луиджи!
Уплашени са. Уплашени от Наполеон.
Поради това Наполеон е темата на моята симфония.
Имам тук предложение за женитба...
от композитор.
- Граф Галенберг.
- Ох!
Ти си мислеше за Бетховен!
Джулия, слухът е навсякъде!
- Той също е предложил.
- Тогава няма спор.
- Те обичаш Бетховен?
- Да.
Не мога да дам съгласието си.
Ние не сме богати, Джулия!
Той е човек без сан, богатство или постоянен ангажимент.
Неговите характер и нрав са така особени, че се съмнявам...
някой да е щастлив с него.
- Той е гений.
- Вероятно.
Но през последната година той не е изсвирил или написал една нота.
Има хора, които казват, че има някакъв недъг, който му пречи.
Неверни слухове! Лъжи!
Свирил ли е за теб?
Направихме сделка. Ако докажех, че Луиджи още може да свири...
татко щеше да даде съгласието си.
Очевидно елегантна графиня.
Скъпи братко...
издигаш се в света.
Остави го, ти невежа!
Като твой секретар, имам официално задължение да го прочета.
"Любими Луиджи, на баща ми наскоро му донесоха...
ново пианофорте от Бродууд в Лондон.
Има най-съвременен дизайн и е първото от този вид във Виена.
Утре сутринта ще отпратя слугите и ние също ще излезем.
Правя го, за да можеш да опиташ това ново изобретение, необезпокояван."
Какво значи това? Какви игри играете с мен?
Спри, Луиджи!
- Господин Бетховен, умолявам Ви.
- Сега разбирам.
- Виждам ясно.
- Не искахме да Ви обидим.
- Малък тест!
- Луиджи, чакай!
Ужасно е да ме ограбиш по този начин...
моите най-скъпи чувства!
Баща ми може да върви в ада! Умолявам те, спри!
Няма смисъл. Не може да те чуе!
Той е глух!
Месец по-късно се омъжих за граф Галенберг.
И никога не сте го чули повече?
Той ми писа.
Беше...
след войната, имаше малко...
недоразумение.
Беше лошо време.
Тези, които ме мислеха за враг...
твърдоглав или човекомразец...
колко несправедливи бяха към мен...
не знаеха тайната причина да се държа така.
Не беше възможно да кажа, "Говорете по-високо!
Викайте! Аз съм глух!"
Как можех да живея, ако враговете ми, които са много...
вярват, че не притежавам сетивото, което трябва да е перфектно...
в по-висока степен, отколкото при другите?
Не бързай толкова. Какво ще правиш?
Ще се виждаш с всяка повърхностна графиня, която Лудвиг е обучавал?
Те всички са лъжкини, които искат част от него след като си отиде.
Имам подписа на дамата.
Ще огледам кореспонденцията му, за да намеря почерк, който съвпада.
Нечетлив е. Губиш си времето.
- Няма съд, който ще подкрепи тази безмислица.
- Помогнете ми тогава.
Ти луд ли си?!
Да ти помогна да ме измамиш? Ще ти кажа нещо.
В края на твойте търсения не стои жена.
Лудвиг беше женомразец. Виж как се отнасяше с Йохана.
Той имаше право. Брат ти си взе жена с лошо име.
Твърде много си под влиянието на Лудвиг, за да видиш истината.
Той искаше Каспър да му се подчинява изцяло!
Да му изпълнява поръчките.
Той мразеше Йохана, защото тя му го отне.
Ето я!
О, тя е толкова ппрекрасна!
- Прекрасно създание.
- Тя ще бъде моя.
Така значи, ще ме предадеш заради това?
Къде ти е книгата? Ето.
На драго сърце!
Тя може да бъде купена!
- Всички жени могат да бъдат купени.
- Обиждате жената, която обичам.
Първо, ще бъдат примамките.
После, щрак! Капанът се затваря. Винаги ще има цена за заплащане.
Никога няма да те предам за едно от тези създания.
Братя, имам чудесни новини!
Тя най-накрая се съгласи.
- Ти ще се жениш?
- Да!
Ти му обясни!
Може ли...
да ви представя годеницата си?
Това шега ли е?
Не може да си сериозен!
За Бога, правете секс.
Но брак? За какво?
Ще станеш за посмешище!
Всеки ратай в региона се забавлява с нея безплатно.
Ти защо трябва да плащаш повече?
Знам, че не можеш да ме чуеш и не ме интересува!
Това, което имам да кажа е за Каспър, не за теб!
Имала съм любовници...
но това не е престъпление.
Казах ти, че е невъзможно!
Искам само това, което е правилно!
Той ревнуваше своят брат!
Защо, тя ще го съсипе!
Ревнуваше от неговото щастие!
Аз съм Лудвиг ван Бетховен, и се нуждая от помощта Ви!
Разбийте вратата!
На какво си играете?
Арестувайте тази проститутка!
- Не я докосвай!
- Арестувайте тази проститутка!
Това е клевета!
Ние се оженихме вчера!
Тя е бременна!
Сега напуснете!
Той не се държа по-добре, когато се ожених за Тереза.
Искаше ни и двамата на негово разположение.
Прекратете търсенето.
Не мога.
Имам си причини.
Ще открия тази дама!
И тя ще изиска неговото завещание с пълната сила на закона.
"Пътуването беше отвратително.
Дилижансът се счупи на един ужасен път.
Просто без причина, на провинциален път.
Трябва да те видя!
Колкото и да ме обичаш, аз те обичам повече.
Никога не се крий от мен."
Извинете. Търся графиня Ердоди.
Ердоди?
Търся графиня Ердоди.
Золтан!
Шиндлер! Не ме ли позна?
Ох!
Моля, седни. Присъедини се за вечеря.
- Графиньо.
- Анна-Мари.
Това са мойте хора. Сега съм си вкъщи. Не ми трябва да си играя на графиня.
Аз съм свободна!
Бедния Луи. Толкова ми липсва.
Неговата смърт остави празнота.
Начинът, по който се отнасяха с него...
ме отвращаваше.
Той беше твърде добър за тях.
Неговият огън...
обиждаше техните малки мозъци.
Но не и теб.
Можех да се противопоставя на неговия темперамент.
Дали сте му стаи във Вашия дворец?
Исках го близо до себе си.
Беше ли той Ваш любовник?
Валдхорни!
Кларинети!
От началото!
От началото!
Така срещнах Луи...
и света научи за неговата глухота.
Бях разделена със съпруга си.
Живеех независим живот във Виена с трите си деца.
Ще наема икономка.
Моля.
О, имах една.
Излъга ме.
Имахме усещане за Наполеон като за освободител...
като сила за промяна.
Сега видяхме истината.
Бонапарт се провъзгласи за император...
и започна да завладява света.
Той казва, че носи свобода от тиранията на кралете.
Но той е Сатурн, който налапа децата си.
Оръдията му стрелят ден и нощ...
по Виена.
Оставете я на мира!
Мими!
Огън!
Мадам.
Един джентълмен иска да Ви види..
Не приемам никого!
Мисля, че е глух.
Няма да си отиде.
Графинята ще Ви приеме сега.
Вашият син...
Ще говорим чрез музика.
Наполеон беше победител.
Цяла Европа беше в краката му.
Той взе Хабсбургската принцеса за жена...
и се установи в замъка Шонбрюн.
Той показа, че не е по-различен от всеки аристократ.
Всички бяха предадени.
Това беше пътят на модерния свят.
Годината, през която Луи живя с нас...
беше най-щастливата от моя живот.
И, мисля, на неговия също.
Той отвори сърцето си за мен.
Той ме наричаше свой отец-изповедник.
Разказа ми всичко.
Трябва да сте го обичали много.
С цялото си сърце.
И той Вас.
Не мисля така. Не.
Тогава е бил глупак!
Харесвам те повече пиян!
- Добре е да говорим за него.
- Да.
Но, това ли е, за което сте пропътували целият този път?
Не, не само.
Казахте, че има някаква недовършена работа.
Ето.
Но как мога да Ви помогна, Антон?
Вероятно това не значи нищо.
И вероятно това е ключът към него.
Вероятно те са прави и вероятно трябва да престана, но не мога.
- Невъзможно е да го направя.
- Но защо?
Заради тази проклета соната...
"Кройцеровата".
По това време хранех надежди за музикална кариера.
Отидох във Виена да уча и имах късмета...
да съм ученик на Шупанзих.
Той и Джордж Бриджтауър, известния виртуоз от Африка...
щяха да направят премиера на тази нова соната на Бетховен...
в граф Разумовски една вечер...
и ме беше позволено да присъствам на репетицията.
Там семето на тайната беше посято...
то често ме връща към този ден.
Харесва ли Ви?
Не мога да ги чуя.
Но знам, че правят каша от него.
Какво мислите Вие?
Музиката е страхотно нещо!
Какво е?
Не разбирам.
Какво прави?
Издига душата.
Абслютна глупост! Ако чуете маршируваща банда, душата Ви издига ли се?
Не, Вие марширувате. Ако чуете валс, танцувате.
Ако слушате литургия, Вие взимате причастие.
Това е силата на музиката...
да въведе някой директно в душевното състояние...
на композитора.
Слушателят няма избор.
То е като хипноза.
Е, сега...
какво си мислех, когато писах това?
Мъж се опитва да достигне до любимата си.
Файтонът му се чупи в дъжда.
Колелата потъват в калта.
Тя само ще чака дълго.
Това е...
звукът на неговата тревога.
"Това е това, което е..."
казва музиката.
"Не това, което сте били.
Не това, което сте мислили.
А това."
Коя е жената? Никога не ми каза.
Не посмях да попитам.
Накара ме да видя света в различна светлина.
Изоставих незначителните си амбиции. Грижих се за него.
Пишех му писмата и изглаждах домашните му спорове.
Станах негов секретар.
Ох, вещицата го е продала на пазара като сувенир.
О, не.
Загубено е.
Отишло си е завинаги.
Ето.
Може би не.
Лудвиг беше убеден че е оставил скиците на новата си симфония...
на съхранение при брат му Каспър.
- Боже мой. Ето.
- Чичо!
Братята не си бяха говорили от осем години.
Това е господин Шиндлер.