Immortal Beloved (1994) (Immortal_Beloved_1994_CD2.srt) Свали субтитрите
и племенника ми, младият Карл.
Ако бях съобразил, щях да го спра.
Чудесно е, че те виждам.
Трябват ми книжата, които ти поверих.
Всичките ти бяха върнати.
Казах, книжата ти не са тук!
Ти! Къде са бележките ми!
Бих предпочела, той да не прави сцени пред момчето.
- Какво каза курвата?
- Изчезвай от къщата ми!
Вие сте изхвърлили цялата ми музика.
Ти и тази мръсна курва, която наричаш жена.
- Вие ме предадохте!
- Маестро!
Маестро, моля Ви!
Спри!
Той е болен!
Напусни! Никога не се връщай в този дом!
Той има туберколоза.
Каспър почина същата година...
но нямаше покой след неговата смърт.
По-скоро, подтикна Лудвиг към действия...
които щяха да доведат до разрушението му.
Този мъж!
Той живее с нея!
Леглото на брат ми още не е изстинало...
а той е в него.
Ако говори противни неща за мен, не го слушай! Нито едно не е истина.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
Ще идвам да те виждам всеки ден.
Влезте.
Това ли е момчето?
Да.
"По заповед на Landrechte...
Лудвиг ван Бетховен е определен за законен настойник на неговия племеник Карл...
вследствие на ниския морал на неговата майка, Йохана ван Бетховен.
Правата за посещение на майката ще бъдат по усмотрение и за удобство...
на настойника."
Много е водно.
Пиши.
Тогава ще трябва да намерим някой, който може да готви.
Тя и без това имаше свинско лице.
- Учил ли си музика?
- Да.
Имам подарък за теб.
Ела.
- Можеш ли да четеш?
- Да.
Ето.
Нека ти покажа.
Ти ще бъдеш музикант.
Искам да бъда войник.
Композитор?
Не. Войник.
Аха.
Изнесох първия си концерт, когато бях на твоите години.
Беше ужасно.
Дядо ти мислеше, че ще направи състояние от мен...
като дете-чудо.
Като бащата на Моцарт.
Но бях упорит.
Нямаше да свиря онези звънтящи, хубави неща, които бяха на мода тогава.
Но клавишните инструменти навремето не бяха добре направени.
Първият път, когато свирих в двореца, скъсах четири струни.
Хер Бетховен!
Момчето едва ли е Моцарт, нали?
Бах на дванадесет...
но баща ми им каза, че съм на девет.
Майка ми почина от туберколоза...
и аз станах глава на семейството.
Баща ти...
го обичах най-много от всичко.
Както обичам и теб...
мой скъпи Карл.
Неговите очи грейваха от радост...
когато погледнеше към момчето.
Цялата любов на неговата богата и дълбока същност се концентрираше...
върху момчето.
Беше не по-малко нежен от баща.
Трябва да го чуеш как свири.
Той ще бъде голям виртуоз.
Ти го разглезваш.
Шиндлер ми каза, че не пишеш нищо.
Е, нямах време.
И освен това...
слугите, които Шиндлер ми праща са мошеници.
Ти си невъзможен!
Вероятно.
Ти и аз...
Може ли Карл...
да замести сина, който изгуби?
Знам какво е да загубиш син!
Знам тъгата, която чувства Йохана.
- Тя няма никакви права!
- Тя е негова майка!
Тя е негова майка!
Това някяква нова лудост ли е?
Беше ни обърнато внимание, че подкупвате слуги...
за да имате тайно достъп до момчето...
докато знаете много добре, че хер Бетховен няма да позволи...
Говорите за моя син!
Моят син, когото не съм виждала от година, на когото се говори да ме мрази!
Постановлението на съда гласи...
Знам какво гласи
Може ли да ме погледнете в очите и да ми кажете, че майката няма право да вижда сина си?
Ще се боря срещу това.
Ще загубите.
Той има много врагове.
Мърсотията е достатъчна.
Този човек е луд.
Той не може да чуе нищо. Винаги крещи и вика.
Хазяйката ще го изгони, ако продължи така.
Момчето също е толкова лошо. Чичо му го окуражава.
Дочух ги да дискутират как щели да ме бият, така че напуснах.
Момчето беше ли чисто?
Излизаше цял месец без чисто бельо.
Този човек не може да се грижи за себе си, освободете детето!
Бих искал да призова Карл ван Бетховен.
Добър ден, Карл.
Добър ден.
Как се отнася с теб чичо ти?
Добре.
Има ли той раздразнителен характер?
Да.
- Страхуваш ли се?
- Не.
- Наказвал ли те е някога?
- Само когато съм го заслужавал.
С кого предпочиташ да живееш?
Чичо ти или майка ти?
Искаш ли да останеш с чичо ти?
Да.
Говори по-силно.
- Да.
- Не звучиш уверен.
Ще бъде по-добре ако чичо има някой, с когото да живее...
защото той чува трудно и не може да говори с мен.
Всъщност, той е напълно глух!
Обичаш ли майка си?
Да.
Липсва ли ти?
Да.
Тогава би ли предпочел да живееш с нея?
Чичо има нужда от мен.
Това, което бих предпочел...
е да можем да живеем заедно.
Оттук, господа, моля.
Господин Бетховен, нашият най-образован композитор.
Това е голяма чест.
Канцлерът Метерних...
поради своя недъг, хер Бетховен помоли аз да говоря от негово име.
Както желаете.
Делото в съда не върви добре.
Заради госпожа Бетховен - подкупва свидетели...
Сър, нуждая се от помощта Ви.
Моят млад племенник, Карл...
беше покварен от отровите на тази жена.
- Господин Бетховен има предвид...
- Защо да Ви помагам, Бетховен?
"Метерних е по-лош тиранин от Наполеон."
Това е записано миналия вторник в кръчмата "Лебед".
"Метерних трябва да бъде принуден да ми яде лайната."
И така нататък и така нататък...
Господин Бетховен, има много сили в Австрия...
които подбуждат бунтове.
Обичам дискусиите толкова, колкото и предишният...
но се страхувам че тези дни не можем да си позволим толкова много...
Как да го нарека?
Ентусиазъм.
Вероятно ще бъде по-добре ако нашите велики артисти...
бяха малко по-предпазливи.
Господин Бетховен предлага да напише голяма оратория...
възхвалявяща Австрия и Вашата великолепна дипломация...
в конгреса на Виена...
който е осигурил мира в цяла Европа.
Този съд...
намери за добре да постанови...
че Йохана ван Бетховен...
трабва да бъде изключена от...
Този съд е корумпиран!
Сега, когато момчето беше предадено на Лудвиг, тялом и духом...
глухият гений започна сериозно това, което щеше да бъде най-трагичният му стремеж ...
да направи неговия повереник велик виртуоз.
За пет дълги години това беше негова цел...
и през тези пет години Лудвиг не написа нищо.
Нито ораторията, която обеща на Метерних.
Нито месата, която обеща на Лондонското Филхармонично Общество.
Нито великата симфония, за която говореше безкрайно.
Нищо.
Във Виена помислиха, че е свършен... глух, без идеи.
Росини представи "Крадливата сврака"...
и италианската опера беше всеобщо увлечение.
Бетховен вече не се изпълняваше.
Карл!
Закъсняваш!
Съжалявам, сър!
Отвратително е!
Защо не ми се подчинява? Знае, че червата ми са в ужасно състояние.
Опитваш се да ме отровиш!
Е, тя може да изглежда пълничка и красива за теб...
но тя е вулгарна кучка.
Слуховете ме следват из града.
Госпожице!
Да, сър?
Твоята храна е като отрова. Уволнена си.
Ти мръсно старо копеле!
Пиши.
Къде отиваш?
Далеч от теб.
Добре, напусни ме, тогава.
Ти си зъл!
Като майка си!
Остави ме сам без храна.
Виждали ли сте Карл.
Безполезни сте!
Безполезни.
Изпращам да повикат доктор сега.
Утре.
Свири за мен.
Не сега.
Това ще ме успокои!
Свири.
Намерих това на другия ден.
"Маестро, Лудвиг ван Бетховен...
има удоволствието да обяви концерт...
който ще е дебют на неговия племенник и повереник, Карл ван Бетховен...
чудо, обучено лично от Маестрото."
Защо, това е чудесно! Това е нещото, което ще повдигне настроението му.
Трябва да си много развълнуван!
Антон, чувал ли си ме някога да свиря?
- Не, но...
- Трябва да ми помогнеш.
Накрая на силите си съм.
Безкрайни часове пред клавиатурата.
За какво?
Той не може да чуе любителското ми свирене.
Не работи.
Всичко, което прави е да драска неразбираеми фрази.
Тогава той крещи тази глупава, детска мелодия с цялата сила на дробовете си.
Казва, че това е мотив от велика симфония.
Мисля, че това е нелепо.
- Това не може да бъде.
- Но е така.
Мисля, че полудява.
Е...
Трябва да изоставя плановете си, така ли?
Оказвам...
непоносим натиск...
върху Карл, а?
Той е...
посредствен талант.
Винаги има такива...
магарета като Шиндлер...
с техните...
банални мнения...
от техните банални мозъци.
Шиндлер е прав.
Ох.
Антон Шиндлер...
лош цигулар...
знае повече за музиката от Лудвиг ван Бетховен.
Това е твърде много.
Ти измъчваш момчето.
Винаги съм мислел, че си досадник...
и задник...
но ти беше полезен, а сега не си.
Вън!
Вън!
Събуди се, копеле!
Шиндлер!
Събуди се!
Карл.
Той си отиде...
по твоя вина.
Моят Карл се е застрелял!
Фермер го е намерил в руините. Докарал го е с неговата каруца.
Боя се от най-лошото.
Чичо.
Очаквах те.
Не ми показвай лицето си повече!
Карл е нескопосан с огнестрелните оръжия.
Куршумът не е проникнал в черепа му.
Не е умрял.
Но легендата за жестокостта на Лудвиг към момчето се разчу във Виена...
за това как го е довел до това отчаяно действие.
Тези, които мълчаливо не го харесваха...
сега изказваха своя присмех...
от висините.
Има писмо.
Трябва да намеря тази дама.
Той е завещал цялото богатство на нея.
То не е написано за мен.
Тогава за кого?
Това е тази, която застана между нас.
Обичах го напълно...
но той никога не можа да забрави тези тувства.
Не можа да я забрави.
Коя е тя?
Разочаровах го.
Всички го разочаровахме.
Той ни даде толкова много.
Ние дори не можахме да направим живота му търпим.
Последното желание трябва да се изпълни както го е желал.
Кажете ми нейното име.
Отговорът е бил винаги пред Вас.
"Докато съм в леглото си...
мислите ми са за теб...
моя безсмъртна любима.
Какво ще правиш?
Някои щастливи, някои тъжни...
Не зная.
Ще видя дали съдбата ще ни чуе.
Не зная.
Мога да живея само с теб иначе - не.
Да. Така трябва да бъде."
Вървете при нея.
Така трябва.
Може ли да говорим насаме?
Нямам нищо да крия от моите работници.
Умолявам Ви.
Както можете да видите, аз съм много заета.
Госпожо Бетховен...
може ли да видя пример за Вашия почерк?
- Защо?
- Моля Ви.
Позволете.
Ето.
Това ли е Вашия почерк?
Какво е това?
Страница от регистъра на хотел в Карлсбад.
Бих желала да си вървите!
Подписано...
от Вас.
Срещали ли сте се с Лудвиг в Карлсбад?
Едва ли не сте запознат с начина, по който страдах заради него.
Намирам въпроса Ви за безсрамен и дързък!
Какво искате да загатнете?
Няма да има мир без истината.
За Вас, може би.
Но аз се простих с Лудвиг.
Простих му, заради "Одата на радостта".
Когато съобщиха за премиерата на Деветата симфония...
слухът беше навсякъде.
Лудвиг се е борил с певците.
Борил се е с театъра.
Въпреки, че го мразех от дълго време...
Въпреки, че той се опита да ме унищожи...
Отидох.
Трябваше да отида.
Знаех че ще бъде за последно.
Не можех да го видя...
и си представих, че някоя обида в последната минута...
го е изпратила бягащ към къщи.
Тогава го видях.
Всички го видяхме.
Браво!
Той ни беше разкрил най-съкровените си тайни.
Кръгът се счупи.
Не можеш да мразя човек способен да напише такава музика.
Видях го само още веднъж...
в апартамента му на улица "Шварцшпайнер".
Там, където умря.
Коремът му се беше подул толкова много...
че хирургът трябваше да направи пункция, за да източи течността.
Раната се беше възпалила.
Силата му си беше отишла, и беше започнала борбата със смъртта.
Исках да вземе последно причастие докато е в съзнание.
Но когато предложих да изпратя за свещеник...
той се обърна към стената и ме нарече "задник".
Тогава попита за Вас. Нямам представа защо.
Спи ли?
Не мисля така.
Композира.
По тозин начин оставям Карл ван Бетховен под опеката на неговата родна майка.
Трябва ли да е така?
Трябва!
Комедията свърши.
Да.
Някога го обичах
Но той ми обърна гръб.
Изостави ме.
Никога не чух и дума от него.
Бях глупачка.
Никога не съм значела нищо за него.
Но писмото...
Какво писмо.
Госпожо Бетховен, вярвам...
че това е адресирано до Вас.
"Мой ангел...
мой свят...
мое друго аз.
Пиша ти няколко думи
с твоя молив.
Утре ще зная със сигурност къде ще отдседна.
Безполезна загуба на време.
Защо е тази дълбока тъга?
Ако сме заедно няма да чувстваме тази болка повече.
Където и да съм...
ти си с мен.
Скоро ще бъдем заедно и какъв живот ще бъде."
- Трябва да говорим.
- Не тук.
Каспър ще дойде.
Трябва да говорим.
Говоря твърде високо.
Да се срещнем в Карлсбад.
Това е адреса.
Не мога повече да се крия като виновен ученик.
Нося детето ти!
Върви.
"Пътуването беше ужасно.
Няма да пристигна тук поне до 4:00 сутринта.
На последната спирка ме предупредиха за пътуването през нощта...
и се опитаха да ме уплашат с гората...
но само ме изкушиха.
Дилижансът тръгна и се счупи на един ужасен път безпричинно.
Просто провинциален път...
и сега съм възпрепятстван напълно.
Но намерих друг...
и ние със сигурност ще се видим един друг скоро.
Днес, надявам се.
Трябва да те видя.
Колкото и да ме обичаш...
аз те обичам повече.
Никога не се крий от мен."
Господин ван Бетховен!
Чакайте!
"Докато съм в леглото си...
мислите ми са за теб...
моя безсмъртна любима.
Някои щастливи, други тъжни...
ще видя дали съдбата ще ни чуе.
Мога да живея само с теб, иначе - не!
Да. Така трябва.
Трябва да заспивам сега.
Бъди спокойна, любов моя.
Днес, вчера...
какво очакване изпълнено със сълзи.
Ти.
Ти си моя живот.
Мой свят.
Прощавай, тогава.
Продължавай да ме обичаш.
Винаги твой, винаги моя, за винаги!
Превод: Eeyore Тайминг: dido_bradata USG team