CSI - 02x14 - 02x20 (2000) (CSI-2x19.Stalker.DVDRip.Xvid-Knuckles.sub) Свали субтитрите
Джейн, там ли си? Вдигни телефона.
Добре... ще звънна по-късно.
В момента няма никой, моля, оставете съобщение.
Уличница... не можеш да се скриеш от мен, кучко.
Джейн, там ли си?
Не ти ли казах да не си гризеш ноктите?
Тихо, фъстъче. Отивай си, хайде.
Сякаш позира.
Четеш ми мислите.
Какво мислиш за петната? - Определено не е кръв.
Цветът е различен, плътността също.
Боя за коса.
Косата й още е мокра. Дали нападателят я е изненадал,
докато се е боядисвала? - Кой се е обадил?
Съседката... мие си чиниите на отворен прозорец.
Чула кучето да лае ожесточено и се обадила на ченгетата.
Няма следи от взлом, прозорецът на банята е закован.
Някой виждал ли е въпросното куче?
Кучешко легло, кучешка купичка, кучешка храна... няма куче.
Всички врати са с тройно заключване.
Всички транспаранти са спуснати.
Скъпа алармена система.
Домът й е бил идеално и херметически затворен,
докато ченгетата не са си пробили път.
Затворничка в собствения си дом?
Но как е влязъл? - Имам по-добър въпрос:
как е излязъл?
МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
ВТОРИ СЕЗОН ЕПИЗОД 19
Алуминиево фолио. - Пази от слънчева светлина.
И от любопитни погледи.
Извинявай, Ник.
Гледаш я от 10 минути.
Познаваш ли я? - Не.
Защо не огледаш спалнята?
Ще доведа патолога тук и ще довърша банята.
Катрин, аз ще го взема.
Не, аз съм готова.
Подай ми пинсета.
Благодаря.
Какво мислиш? - Малко е дебел за човешки косъм.
Не, виждала съм такива. - Наистина? - Да.
Ще го занеса в лабораторията.
Да не забравиш това, което е под леглото.
Защо, какво има там?
Все някога щеше да го видиш.
Нали си герой.
Няма да ме оставите на мира, нали?
Не.
Сега, когато вече си знаменитост, помисли да си вземеш нова риза.
Така ли? Ами... нямам много възможности.
Освен това от химическото постоянно ми губят нещата.
Какво откри?
Пазарска чанта с червено петно.
Добре, обработи я.
Кажи на Сара и Уорик също да се включат.
Кой го написа? Занасяте ли ме?
"Ник Стоукс - героят"
Ти си холивудски екшънгерой. - Цитирам:
"В свободното си време той изобретява играчки".
Това е прекрасно. Какви играчки майсториш?
Мислех, че съм изхвърлил всичките листовки.
Откъде взехте тази? - От Грег.
Работата е ясна.
Добре, чуйте... Грис нареди "разделяй и владей".
Рус косъм за теб, Уорик. - Обичам русото.
Сара, за теб са телефонните разпечатки.
Ей, не съм го дочел. - Напротив.
Джейн Галауей е починала от недостиг на кислород,
освен това е естествено руса.
Защо гледате мен? - Извинявай.
И какво, задушила ли се е? - На това прилича.
Петехиални кръвоизливи в очите, цианоза от недостиг на кислород,
затова устните са посинели...
както и връхчетата на пръстите, също и лицето.
По врата няма следи от душене. - Ако се е съпротивлявала,
от самото усилие приемът на кислород ще намалее
и ще причини недостиг в мозъка.
Лесно убийство.
Изнасилена ли е? - Засега няма данни.
По-добре направете изследване.
Значи я убива, нагласява тялото,
но не я ограбва, нито я изнасилва.
Каква е целта му тогава?
Как е русият ми косъм?
Грешен въпрос. - Хайде, Грег,
от трасологията няма резултат, помогни ми.
Направих имуно-ензимен тест и електрофореза.
Не издържа. - Не е косъм или не е човешки?
Какво четеш?
Това е Пинк. Пинк, запознай се с Уорик.
Знаеш ли колко си гореща?
Аз познавам един още по-горещ, и то не заради външния вид.
Наистина? - Да.
Много ли е ядосан? - Пази си гърба.
Чух, че си ме търсил. - Грег! Ела, искам да поговорим.
Какво става?
Спри да нарушаваш личното ми пространство, дразни ме.
Опитвам се да си върша работата и не искам излишно внимание.
Добре... но ти си този, който направи криминологичния бум
във вестника на отдела. - Нищо не съм направил.
Някой от общността е написал похвала, а
"Обществени дела" я разпространиха, ясно?
Ясно.
Какво опушваш?
Найлонова торба от местопрестъплението.
Опитвам се да изкарам някакви отпечатъци.
От задушаване ли е умряла?
Поразрових за Джейн Галауей. Имало е възбрана срещу гаджето й.
Според разпечатките в деня на убийството
е звънял на Джейн 13 пъти.
Това превишава 13 пъти заповедта за възбрана.
Ще проверим къщата му. - Търсете ме на мобилния.
Грисъм, имаш ли секунда? Попаднах на загадка.
Няма линия "Бекке". - Да.
При кросполяризация косъмът пречупва светлината, а стъклото не.
Това не е косъм, а синтетично влакно.
Дали е фибростъкло? - Може би.
Може да е всичко. - Ще се справиш.
Изглежда приятелчето е духнало.
Ей, Брас...
Това не е ли неговата кола?
Централа, искам подкрепление и медицинска помощ
на Нюхейвън Роуд 1800. Вероятен смъртен случай.
Разбрано.
Спокойно... Излез от колата.
Седни на земята. Сядай долу.
Добре ли сте? Изглеждате ранен.
Нищо ми няма.
Вие ли сте Адам Пиорио? - Да.
Знаете ли откъде е тази кръв?
Не помня.
Ще ви заведем там, където ще ви помогнат да си спомните.
Да започнем отначало - какво стана снощи?
Не знам.
Адам, в момента сравняваме кръвта от ризата ти
с кръвта на приятелката ти. Тя ще ни каже всичко.
Скъсахме преди няколко седмици... Тя...
Тя започна да се държи странно без причина.
Извадила е възбранителна заповед срещу теб.
Нещо се е случило. - Промени се за една нощ.
Престана да отговаря на обажданията ми.
На работа казваше, че е болна.
Барикадира се в собствения си дом.
Значи си отишъл в дома й. После какво стана?
Скарахме се.
- Отвори вратата!
Защо не мога да доближавам на 300 метра от теб?
Стой далеч от мен!
Уплаших се, че ще извика полиция и си тръгнах.
Интересно, защото според разпечатката тя изобщо...
не е звъняла в полицията. - Но ти си й звънял 13 пъти.
Един път значи, че си влюбен. Два пъти - че не можеш без нея.
Повече от три - значи си маниак.
Ние просто скъсахме... добре де, снощи взех екстази.
Адам... не си взел само това.
Взех много неща. Аз бях кадет, не съм убиец.
Кръвта не е на жертвата.
Приятелката на някой си Рико Манзо
снощи е подала оплакване полицията.
Адам е пратил Рико в болница със счупен нос
след сбиване в бар "911". - Какъв късмет с алибито.
Махнете го оттук.
Имате поща.
"Песоглавец"? Проблясък от миналото.
Била ти е дама на бала. Какво каза, когато й се обади?
Че чистела тавана един ден, препънала се в тях
и решила да ми ги изпрати, за да се посмея.
Смяташ, че е заподозряна? - Не, та тя живее в Босна, бе.
Щата Мейн или нещо подобно. Има три деца.
Дали ще долети тук да убие някого?
И по-странни неща са ставали. - Не знам.
Нещо ми подсказва, че не е редно.
Ами ако някой от работата ми е човъркал пощата?
Сигурно някой път съм забравил да я изключа.
Спри да гадаеш. - Говоря сериозно.
Някой ми е влизал в пощата. - Смени си паролата.
Вече го направих.
Как това е свързано със случая?
Ами той е очевидец - казва, че имал видение
за убийството на Джейн часове, преди да се случи.
Медиум ли е? - Знае подробности,
които са тайна в разследването.
Господин Пиърсън? Седнете.
Кап. Брас ми каза, че...
вие сте имал някакво "видение"
за убийството на г-ца Галауей. - Да, имах.
Какво видение? - Крещящо лице в найлонова утроба.
Кървав душ.
Нещо друго?
Три сърца, които бият много бързо.
Две големи и едно малко.
Добре. Благодаря ви.
Това ли ти е очевидецът? - Кучето е мъртво, нали?
Какво е работела Джейн? - Секретарка в брокерска фирма.
Взела е болничен 3 седмици преди да умре.
Медицинският картон? - Ходила е при д-р Слейтър.
Предписал й е валиум и либриум.
"Остра тревожност поради лични причини"
След като се връща от болнични, напуска работа.
Без предизвестие.
Резервирала е две нощувки в хотел "Монако".
Седмица преди това започват покупките:
има разписки за ключалки, аларми, телефонни екрани...
Гласът на телефонния секретар е електронен.
Сменя си телефонния номер, отменя всички кредитни карти...
без една.
Все едно се е опитвала да изчезне.
Джейн Галауей е била преследвана, няма съмнение.
Най-финият емоционален тероризъм.
А гаджето й има алиби? - Ето я и най-лошата част.
Проверих всичките й входящи обаждания.
Познай откъде са дошли.
От дома й.
Проверих кредитната карта на "Мерлин" с негово позволение.
Знаеш ли къде е бил в нощта на убийството?
Хотел "Монако", стая 834.
Познай кой е бил в съседната стая.
Джейн Галауей.
Защо не ни казахте, че сте отсядал там?
Не знаех, че тя е жертвата.
Според рецепцията вие сте звънял в нейната стая
в 21:12 ч, а връзката е траяла 21 секунди.
За какво си говорихте? - За енергията.
Обаждам се от съседната стая. Не искам да ви стряскам,
но от вашата стая идва отрицателна енергия.
Не пожела да говори с мен. Често се случва.
Но вие сте се обадил отново. - Да... тя вдигна и затвори.
Според разпечатката сте звънял три пъти.
Бяха два.
През същата тази нощ тя е напуснала хотела.
Вие напускате малко след нея.
Защо?
Тя страдаше, а аз споделях страха й.
И както се оказва, интуицията не ме е подвела.
Не ми вярвате, нали? - Аз съм учен, г-н Пиърсън.
А аз съм ясновидец.
Вие виждате науката без абстракции.
Аз имам видения с абстракции.
По-лош ли съм от вас, г-н Грисъм?
Виденията, които сте имал в миналото...
нещо възбудило ли ги е? - Понякога е докосване... или предмет.
А страх? - Разбира се.
И се надявахте да излекувате Джейн Галауей?
Само се надявах да я успокоя.
Това е мой дълг.
Виденията, които ни описахте по-рано, единствените ли са?
Имам и други.
Ключалки... три броя.
Висящи... привидения...
...люлеят се напред-назад...
... триъгълни рамки, дървени греди...
тъмно като в църква.
Това е.
Тези ключалки ли видяхте? - Да...
но изглеждат различно. Може би заради ъгъла.
Какво искате да кажете? - Изглеждаше...
все едно ги гледам отгоре.
Това ли видяхте? - Да, само че...
Отгоре.
Избери си число от 2 до 5 и го покажи с пръстите си.
Защо?
- Моля те, направи го.
Четири. Благодаря ти.
Къде си?
- Погледни нагоре.
Дрешникът в спалнята на Джейн има врата към тавана.
Уорик.
- Уорик, Грисъм е.
Помниш ли русия косъм?
Изолация от фибростъкло в розово и жълто...
Но ти вече го знаеше. За това ли се обаждаш?
Всъщност не. Проверявам една телефонна линия.
Но браво, все пак. - Да.
Включил се е към втората й линия.
Има си и наблюдателница във всяка стая.
Дори са надписани.
Гил, там има...
Това е г-н Пиърсън, нашият ясновидец.
Ясно.
Не мисля, че изобщо е ставало дума за секс.
По-скоро за контрол... воайорство.
Джейн е била като златна рибка за него.
Тогава защо ще я убива? Защо ще оставя всички тези неща?
Интересни играчки.
Дигитален фотоапарат с фибро-оптични лещи.
Очила за нощно виждане.
Дигитален касетофон.
Мисля, че е сложил микрофони из цялата къща.
Най-вероятно.
И пак остава въпросът как е влязъл.
Това се отваря само отвътре.
Значи в някакъв момент...
е възможно Джейн да го е пуснала.
Благодаря.
И така...
Кого пускаме в домовете си всеки ден?
Ако си с униформа, влизаш направо през предния вход.
Да проверим сметките й и да разберем
кои фирми са извършвали услуги в дома й.
"Луна Кабел" - добра фирма, и аз съм към нея.
150 канала, и ти трябва да се включиш.
Последните 3 седмици бяха върхът.
Г-н Крейн?
Ник Стоукс, Криминалистика.
Не те чувам, изчакай малко.
Г-н Крейн, вратата ви е отворена.
Искам само да ви задам няколко въпроса.
Едва те чувам.
Ние сме в къщата на човека, инсталирал кабелната на Джейн.
Ник!
Централа, искам незабавно подкрепление!
Ранен полицай.
Изпратете линейка на "Харис Лейн" 826. Ник!
Сътресение, две пукнати ребра, навехната китка и
пет шева на главата. Можеше да е много по-зле.
Но ще се оправи, нали? - Трябва да почива.
Скоро ще се прибере у дома. - Благодаря, докторе.
По дяволите.
Грисъм, онзи беше вътре, можех да го хвана.
Помогнал си на Ник. Постъпил си правилно.
Не се чувствам герой. - Ник е бил сам.
Онзи е можел да го убие, но не го е направил.
Да... чудя се защо.
Да се върнем там. - Идвам с теб.
Не, остани. Трябва да се успокоиш.
Говори с Ник, когато се събуди.
Найджъл Крейн, на 37 г., няма криминално досие.
Работи за "Луна Кабел" от 11 години,
Няма семейство, живее сам.
За последно видян от колегите си преди два дни.
Нищо друго интересно.
Няма никакви мебели... само един компютър и стол.
Какво, по дяволите... - Той живее горе, не тук долу.
Работи, спи, преоблича се - всичко прави на тавана.
Гледа надолу към света, като се дистанцира от другите.
Наистина очарователно. - Ами...
да те очаровам още.
Червена боя. - Да... сега какво?
Вечеря и видео?
Ходещи говна.
Бездушни, изгубени, безполезни болни кукли.
Малки овце, търсещи посока.
Лековерни.
От самолет изглеждаха като мравки.
А сега...
те всички са мравки през цялото време.
Смачкай една...
Е...
И това е само първата касета.
и всички ще се разбягат панически.
Обезболяващите ще помогнат, нали? - Не прекалявайте.
Много почивка и никаква работа поне една седмица.
Разбира се. Благодаря, докторе.
Намери ли ръкавиците?
Катрин смята, че е избягал с тях.
Но Грисъм откри някаква извратена видеоколекция.
С какво? - Не чу ли лекарката?
Трябва да почиваш, ние ще се оправим.
Виждам те, Джейн.
Усещаш ли ме?
Чувстваш ли ме?
Ти...
никога няма да ме имаш.
Не и по начина, по който той ме има.
Всичи получаваме това, което заслужаваме.
А аз получих приятел.
Как върви? - Как е Ник?
Ами изтощен... Как е тук? - Цяла епопея.
Разбрахте ли къде може да е този тип?
Всъщност още не.
Арчи, спри.
Виждате ли това зад него? Отляво на екрана?
Можеш ли да изчистиш образа?
Увеличавам 26 пъти и фокусирам пикселите.
Това е статията за героя. - Нали не излизаше извън отдела?
Дали познава Ник?
Достатъчно добре, за да чете пощата му.
Намерил е снимка на Ник с дамата му от бала.
Използвал е Джейн Галауей, за да емулира снимката?
Защо ще го прави? - Защо Ник?
Ник има кабелна, нали? - "Луна кабел"... 150 канала.
Чакайте... вървим в погрешна посока.
Трябва да видим последната касета.
Арчи, пусни това.
Той е типът мъж, какъвто аз винаги съм искал да бъда.
И затова е толкова хубаво, защото...
сега сме приятели.
Чувствам, че мога да разчитам на него.
И знаеш ли какво? Ако някога се наложи,
той... би жертвал живота си за мен.
Попитай го.
Попитай Ник.
Ник...
ще ми позволиш ли да спра сърцето ти?
Кой е?
- Казвам се Морис Пиърсън.
Не сме се срещали. Работих с г-н Грисъм
по случая Джейн Галауей.
Почти един през нощта е.
Какво искате? - Имах нови видения.
Моля ви, пуснете ме.
Може би, но... - Пуснете ме, моля ви.
Не може... - Моля ви, моля ви, моля ви...
Видях тази къща... видях номера...
както и името на улицата... Тук нещо не е наред.
Тук ще се случи нещо ужасно, чувствам го.
Вървете си. - Изслушайте ме, моля ви.
Махайте се. - Чуйте ме!
Видях адреса - този адрес.
Видял сте моя адрес? - Да... но не е това.
Видях...
Видях чупене... видях...
падане и чупене...
някой гледа през тила му... не знам, не знам.
Зелен чай! Това говори ли ви нещо?
Не знам.
Само...
Ник, той е бил у вас.
- Кой?
Найджъл Крейн, маниакът.
Брас идва с двама полицай, които ще те пазят.
Не съм сам.
- Какво?!
Твоят психар е тук. - Добре, задръж го.
Господин Пиърсън?
Господин Пиърсън... тук ли сте?
Господи... внимавайте кого пускате тук.
Този слухтеше из цялата къща.
Резервният пистолет е умен ход.
Да го държиш до телефона. Точно до тефтерчето и...
графика със срещите. - Ченгетата идват.
Да, чух това.
Носиш моите дрехи? - Точно така.
Взех ги от химическото, дано нямаш нищо против.
Просто... съжалявам, малко съм объркан
кое е твое и кое - мое.
Знаеш ли, аз самият малко съм объркан.
Защо не ми опресниш паметта? Кога се запознахме?
Сложих ти кабелната, 150 канала.
Дори ти прекарах няколко филмови канала безплатно.
Говорихме дълго, все едно те познавам цял живот.
Прекарал си ми кабелната. - Точно така.
От мига, в който те срещнах, знаех, че сме свързани.
Защото ти ми каза какво си направил
и аз знаех точно за какво говориш, защото...
аз също го правя. Знаеш ли, аз наблюдавам хората.
Забелязвам всичко за тях, гледам ги през цялото време.
Както си гледал Джейн Галауей? - Джейн беше готина.
Но между нас никога нямаше да се получи, разбираш ли?
Тя си имаше приятел и беше някак затворена.
И щеше непоправимо да застане между нас.
Затова... считай това за подарък.
Подарък? - Да.
Твоята дама от бала - Мелиса.
Приведена над тоалетната чиния и повръщаща червата си.
Спомняш ли си? - Да.
Косата на Джейн не беше със същия цвят, но...
аз очевидно оправих нещата.
Защото знам колко много обичаш червенокоси.
Знаеш ли, ти...
спомена името й в съня си. - Гледаш ме, докато спя?
Искаш ли...
Искаш ли да го отвориш?
Не... това не е моя работа, би трябвало да го знаеш.
Патологът ще го отвори. - Подиграваш ли ми се?
Не. - Знаеш ли...
Онзи ден станахме приятели,
и оттогава всеки път ти ме отхвърляш.
Знаеш ли това? Напълно ме игнорираш.
Толкова си погълнат от себе си.
Бях точно пред теб.
Обноски, Ник! Нямаш обноски!
Виж, Найджъл, тук имаме труп, нали?
Нали ще ми помогнеш с местопрестъплението?
Не, но ще ти дам едно чисто ново.
Дори нещо повече - това ще е най-доброто, което си имал.
Изправи се, Ник.
Знаеш ли какво прави един 9-милиметров
с черепа от упор? Знаеш ли?
Да. - Пръсва го на парчета, нали?
Мозъкът става на каша, а ти...
после събираш и анализираш.
Малки парченца от череп, кости и мозък...
всяко в отделна торбичка и етикет с името на жертвата.
Не искам да те разочаровам, Найджъл...
но не за първи път ми навират пистолет в лицето.
Как искаш да свърши това, Найджъл?
Как ли?
Искам да можеш да запомниш името ми.
Оръжие! Залегни! Свалете го!
Сложете му белезници.
Всичко свърши. - Добре.
Аз съм единствен, но кой съм аз?
Аз съм единствен, но кой съм аз?
Защо аз?
Не мисля, че става дума за теб, Ник.
Или за Джейн Галауей.
По-скоро е "Структурата на потребностите" на Ейбрахам Маслоу.
Според него човешките същества желаят да принадлежат.
В съзнанието на Найджъл Джейн Галауей
е била човек, когото е можел да контролира, но ти...
ти си някой, в когото той е можел да се превърне.
Петото ниво в структурата на Маслоу е самоактуализацията.
Проблемът на Найджъл е, че ти трябва да умреш,
за да може това да стане.
Иначе той ще умре.
От 25 години доживот, Ник. Свърши се.
Не е свършило за мен.
Свърши за Джейн Галауей.
Трябва да се връщаме в лабораторията.
Да.
Аз съм единствен, но кой съм аз?
Аз съм единствен, но кой съм аз?