Juliet Of The Spirits (1965) (Giulietta.degli.Spiriti.CD2 BG.sub) Свали субтитрите
Самата ти изглеждаш като светица.
И тази светица е видяла Бог?
- Да.
Когато се възнасяла на небето в пламъците на мъченичеството.
Обещай, че ще ми разкажеш всичко.
- Добре.
Попитай Го, дали ме обича.
- Добре.
Обещаваш ли?
- Да, да, Лаура, ще Го попитам.
Хайде, Джулиета, твой ред е.
Арестувайте я!
Доведете я при мен!
Твоята религия е против законите на империята!
Но ние сме милостиви и сме склонни да ти простим.
Отричаш ли се от своята вяра
и обричаш ли се на императора?
Не, никога!
Предпочиташ мъченическа смърт? Приемаш мъченичеството?
Да, приемам го.
Имаш още време за да спасиш живота си.
Не ми трябва това спасение, което ти ми предлагаш.
Искам само да спася душата си.
По волята на Императора.
Християнката - в огъня!
Стига!
Това е непристойно! Позор!
Веднага ми върнете внучката! Джулиета, слез оттам!
Чуваш ли дядо си? Слизай веднага оттам!
Професор Де Филипис! Прекратете за Бога!
Елате на себе си! Прекратете този позор!
Вие трябва да престанете.
Аз съм си напълно с ума.
Да сложите на скара едно 6-годишно дете. Да не сме канибали?
Спуснете това чудо.
Спускайте го! Безсрамници!
Прибирайте се, деца. Бягайте оттук! Бягайте!
Какво безумие!
Да ви опекат вас, монахините, на скара, ама ви е страх и краката да си покажете!
На какво учите тези създания?
Искате тези невинни дечица съвсем да се побъркат?
Сами се печете на тази ваша скара!
Професор Де Филипис! Моля ви, веднага спрете! Заповядвам ви!
Напомням ви, че съм ваш ректор!
Длъжни сте да ми се подчинявате!
Вашето поведение е недостойно!
Я млъквай и ти! Недостойно...
А ти? Ти няма ли да кажеш нещо?
Позволяваш им да правят с теб каквото си искат? Харесва ти да те пекат?
Глупаво момиче!
Джулиета, видя ли Бог? Отговори ми.
Видя ли Го? Отговори ми!
Госпожо, умолявам ви, простете този непристоен инцидент,
който е позор за нашето училище.
Моля ви, приемете искрените ми извинения.
Терезина.
Откъде се взе тази котка?
Не е от нашите. Не знам.
Видяхте ли какви огромни жълти очи има?
От старата вила е дошла.
- Прекрасна е.
Нищо особено.
Не мърдай. Сега ще я хвана.
О, мушна се вътре.
Гасперино, ела тук. Помогни ми да я измъкна.
Госпожо, не се спогаждам с котките.
Внимавайте, госпожо. Може да ви изподраска.
Можем ли да я задържим?
Котките са ужасни същества. Хапят и дращят.
Изобщо не са опасни.
- Да се надяваме...
Хванах я!
- Пухкаво топченце!
Сладурана!
"Сузи" Името ти е Сузи.
Вратата е отворена.
Хубава къщичка си имаш!
Добър ден. Извинете, госпожо.
Желая ви здраве и благоденствие!
Да ви направи Господ още по-прекрасна, да се Свети името Му!
Госпожо, нека да ви разкаже историята за манастира Барлета.
Я ела насам.
Аз добра ли съм?
- Добра?
Ти си ангел! Ще се видим утре.
Мамо, вземи Альоша, моля те. Трябва да се обадя по телефона.
Ало? О, здравей!
Но защо...!?
- Недейте, професоре!
Виждате ли, г-жо? Какво да направя? Така е по 3-4 пъти на ден!
Той е добро момче,
но имаше глупостта да се влюби в дъщеря ми! А дъщеря ми... тя е...
Ела, Альоша, ела да се погледнеш в огледалото...
Цялата красота на този млад човек е скрита вътре в него.
Отвън нищо не се вижда.
Но жените се съблазняват от външния блясък, а ти Альоша...
Добър ден, госпожо.
...не притежаваш и капчица привлекателност!
Хубава котка!
А! Извинявай за момент...
Колко мило! Къде намерихте този вагабонтин?
Беше в градината ми.
Реших, че ще е добре да ви я донеса.
Толкова сте мила.
Тя е толкова красива. Ако не внимавате, ще ви я откраднат.
Чу ли? Ще те откраднат!
Млъквай! Хилдегард, прибери го!
И докъде бяхме стигнали?
Ти благодари ли на г-жа...?
- Джулиета.
Прелестно име. А аз съм Сузи. Нали не ви създаваше грижи?
Не, много е добричка.
- Добричка...
Пада си малко пияница. Обича шампанско.
Ох, телефона!
Още ли си там?
Госпожата от съседната вила ми донесе котката.
Разбира се, всичките ми приятелки са красиви.
Възможно е.
Да... Чао.
Каква арогантност.... Моля да ме извините.
Останете, тъкмо ще се опознаем по-отблизо.
Благодаря, но не бих искала да ви притеснявам.
Искате ли малко шампанско?
- Благодаря.
А за теб няма!
Защо не останете за обяд?
- Благодаря, не мога.
Ще отпратим всички, а аз ще сготвя нещо. Какво обичате?
Не мога да го отворя. Алберто!
Колко си хубав, целият плувнал в пот.
Не бой се, не искам нищо от теб.
От утре ще правиш на Джулиета същия масаж...
Ще кажа на Сузи какво си направил.
...това е тайна на племето му.
Госпожо, чашите!
Чудесно! Шампанско за г-жа Джулиета.
Паоло, ела тук!
А за теб само мъничко, нали?
Нали знаеш какво става като си пийнеш. Полудяваш.
Наздраве!
Трябва да ви се извиня за бъркотията тук.
Искам да преправя доста неща в тази къща.
Харесват ми ярките цветове. Искате ли да разгледате?
Благодаря.
- Да вървим.
Какъв късмет.
Сигурна съм, че можете да ми дадете ценни съвети.
Добре дошла, Джулиета!
Сънувах ви веднъж, в някаква църква.
Вие стояхте отпред, зад катедра, като в училище.
А аз бях в задните редици, облечена като монахиня.
Вие ми казахте: "Покажи ми как ходиш!" И аз тръгнах ето така.
И ми писахте - слаб. Толкова плаках!
Събудих се обляна в сълзи.
А! Нали може да ви поканя на парти в събота? Със съпруга естествено.
Видях ви двамата през прозореца. Толкова ми хареса, истинска любов.
И аз бих искала да обичам някого така. Но как?
Това е баба ми.
Не е за вярване, но тя не спи вече пета година.
Винаги е тук, горе. Все си седи и всичко вижда, всичко знае.
Бабо Олга, това е моята приятелка Джулиета. Харесва ли ти?
Какво не е наред, детето ми?
Плаши ме, когато говори така. Пада си малко вещица...
Достатъчно е само да те погледне, и вече знае всичките ти тайни.
Всичко отминава, госпожо.
- Довиждане, госпожо.
Добър ден, хубавице.
- Как е тя?
Малко по-добре, струва ми се. Но я чух да плаче миналата нощ.
Извинете ме за минутка.
Арлета, аз съм.
Арлета, моля те.
- Добре дошла.
Джулиета, заповядай.
- Госпожата има голямо сърце.
Пак не си докоснала храната си!
Знаеш ли какво ще направя? Ще се обадя на г-жа Артемия. Веднага!
Ще видиш, тя няма да търпи никакви такива глупости.
Хайде, обръщай се и сядай.
Сядай, или ще кажа на Роби да си тръгне.
Успокой се, Арлета.
Тя е моя приятелка и те обича. Нали я обичаш, Джулиета?
Да, разбира се.
Ето, пийни си малко.
Но защо не вярваш, че ние всички те обичаме?
Ще намина пак после.
Какво й се е случило?
Опита да се самоубие три пъти..
Последният път я спасихме като по чудо.
Аз звъня, звъня... но никой не се обажда.
Трябваше да изкъртим вратата. Ужас, каква гледка!
Не й върви в любовта. Сега се грижа за нея тук.
Точно като Лаура, приятелката ми от училище.
Удави се в канала. Беше на петнадесет.
Казаха, че е нещастен случай,
но си беше самоубийство. Заради нещастна любов.
Тихо!
- Вземи това с перата.
Какво правиш тук? Писна ми от теб!
Но аз му казах. Казах му: "Госпожата ще се сърди".
Нали ти казах?
Как смееш да влизаш тук!? Забранено ти е да влизаш тук!
И не искам да ми пипаш нещата!
Той взе само пантофите.
- Достатъчно!
Това е моят дом и аз командвам тук!
Ако не ти харесва - марш обратно на улицата, където те намерих! Ясно?
Измъкнах я от бордея!
- И на теб там ти е мястото!
Ами да. А защо не?
Какви истории разказва само тази мръсница...
Всичките измислени, естествено.
Ние просто се шегуваме. Какво друго да правим...
Джулиета, как си?
Виждаш ли, Ирис си спази обещанието.
Сузи е твоят Учител. Слушай я. Следвай я.
Не бива да поощрявам твоя фетишизъм, Альоша.
Защото това си е фетишизъм в най-чиста форма.
Да, Моми ми обясни. Ето, подарявам ти го.
Само един път, моля ви! Само един път!
Не мисля, че е толкова хубаво да си фетишист.
А за руснак това би трябвало да е ужасно.
Ела да видиш!
Ето точно от това място ви видях в градината.
Ела тук, Джулиета.
Виж!
Ти имаш ли огледало на тавана?
Харесва ли ти?
- Да.
Беше моя идея. Моми много я хареса.
Понякога имаш чувството, че има още една двойка.
О, Боже, какво ли си мислиш за мен!
Но на мъжете им харесват такива фантазии.
Джулиета!
Идвай и ти! Водата е топла!
Друга моя идея.
След края на любовната игра, с приятеля ми се плицикаме тук.
Разкошно е!
Хайде, Джулиета, събличай се.
- Не, благодаря.
Веднъж Моми се пусна с главата надолу и замалко да си я разбие!
Хайде, Джулиета! Хвърляй се!
Живея на пълни обороти. Нищо не си отказвам.
Виж, какво е онова горе?
Ям, танцувам, забавлявам се...
и се боря.
Обожавам да се боря.
Хайде да се попечем.
Горе...
...е много по-хубаво отколкото на плажа.
Това е моето лично слънце. Цялото е мое.
Виж, Джулиета, там, на онова дърво има лост.
Ще се катерим горе?
- Разбира се. Дръпни лоста надолу.
В Гърция има един манастир на върха на планината.
Монасите се качват горе по същия начин.
Сега го дръпни обратно.
Какво да направя? Да го вдигна?
Браво! Сега е твой ред.
Готова ли си?
- Да!
Не бой се!
Ако ти се вие свят, затвори очи.
Подай ръка.
Не, не, благодаря. Аз сама.
Могат да ни търсят колкото си искат.
Тук никога няма да ни намерят.
Отървахме се от тях.
От кого?
- Как от кого?
От онези двамата дето ни следяха с колата. Не ги ли видя?
Един ден гледах двама влюбени, ей в онези храсти.
Как само се любеха!
Замалко да ги аплодирам, толкова бяха добри.
Оттук всичко изглежда толкова изящно, толкова празнично.
Зави ли ти се свят? Сега ще пийнем нещо.
Слънцето е в зенита си. Най-хубавото време.
В този час няма сянка.
А, дъждовна вода...
А в нея две рибки.
Сядай. Съблечи се. Да се попечем голи.
Не, благодаря. И така ми е добре.
Баба ми прави един особен парфюм от горски цветя.
Ще ти дам да го пробваш.
Мъжете направо се опияняват от него.
Веднъж инженерът...
Какво ще ми разкажеш за твоя семеен живот?
Не, нищо.
Нямаш ли ми доверие?
Имам, но...
- Е? Разкажи ми тогава.
А ти никога ли не си искала да се омъжиш?
Не. Никога не съм мислила.
Виждаш ли. А аз винаги съм мислила, че семейният живот изглежда така:
Аз да съм всичко за него, а той да е всичко за мен.
Почти ме е срам да си призная, но Джорджо беше първата ми любов.
Влюбих се в него от пръв поглед
и не исках нищо друго, освен да живея с него.
Когато ми предложи, бях толкова щастлива, направо не можех да повярвам.
Той стана всичко за мен...
Мой съпруг, любовник,
мой баща, приятел,
и мой дом!
Не ми трябваше никой друг.
Мислех си, че така е правилно и бях щастлива.
Може би са на плажа? Направо са се изпарили.
Не, ето ги там, горе!
Какво правиш?
- Видя ли? Намериха ни.
Палави момченца!
Ей, красавице! Трябва да ти кажем нещо важно.
Познаваш ли ги?
- Никога не съм ги виждала.
Разкажи ми още за семейния си живот. Хубава история.
Веднъж бях сгодена, бях на 13 години.
Ох, изпуснах си обувката!
Извинявай, Сузи, но вече е късно и трябва да се прибирам.
Нима ще си тръгнеш?
- Да.
Свали ме, моля те.
Чао, Джулиета. Идвай тук, когато си поискаш.
Добър ден. Как сте?
- Моля.
Тръгвате ли? Останете с нас.
- Не, благодаря.
Аз ще сляза на първия етаж. А ти продължавай.
"След всички тези изпитания дошъл ред на лабиринта...
Страшен и ужасен лабиринт:
един огромен дворец, влезеш ли веднъж,
няма излизане.
Бродиш, обикаляш в кръг..." Дръж.
Терезина, какво има?
Нещо ме е налегнала меланхолия.
И какво става по-нататък?
Може ли днес да си тръгна по-рано, г-жо?
"Но Великанът, който не се боял дори от дявола, казал:
"Аз ще вляза в лабиринта".
Добре, можеш да си вървиш, Терезина.
"Но какво ще ми дадете, ако успея да изляза?"
Но не ми харесва много този твой нов навик
да изчезваш всеки ден от 3:00 до 8:00.
"И така, пресекли те гората, пълна със златни ябълки.
Ябълките били толкова много, и светели толкова ярко,
че даже нощем гората била огряна от светлина".
Ало? Да, аз съм. Кой се обажда?
От детективската агенция.
Момент, моля.
Идете поиграйте навън. Сега ще дойда.
Бихте ли могли да се отбиете при нас днес следобяд?
Днес?
Е... не зная... днес...
Открихте ли вече нещо?
Имахме седем тежки дни напрегната работа.
Мисля, че ще оцените труда ни.
Не може ли да ми съобщите по телефона?
Честно казано, не е по правилата ни.
- Да, разбирам.
Ще ви чакаме в офиса.
Ще се постарая да дойда.
Добър ден, госпожо. Готови сме!
Ще ви кажа честно, че имаме брилянтни резултати.
Мисля, че можем да ви кажем всичко, което искахте да знаете.
Разбирам безпокойството ви, скъпа госпожо.
Но, повярвайте ми, няма нищо непоправимо.
Заповядайте, седнете.
Ако знаехте колко двойки са се помирявали направо тук, на място...
Ще пиете ли нещо, г-жо?
Истинската любов изисква пълно познаване един на друг.
Както казва Свети Августин.
Не го приемайте като поражение.
- Няма, благодаря.
Може би снимките не са достатъчно ясни винаги,
но можете да си представите в какви условия работят сътрудниците ми.
Това са първите три дена от разследването, от 23-ти до 25-ти.
Ако позволите, ще ви прочета приложения доклад.
"На 23-ти обектът напусна дома си в 7:30,
облечен в бял костюм.
Следвахме го с кола до цветарския магазин."
Разбира се, разполагаме с цялата необходима информация за жената,
получила поръчаните цветя. Тя е на ваше разположение.
Ето я!
Снимката е направена пред входа на ресторант.
Наистина, огромната периферия на шапката не позволява да се идентифицира въпросната личност.
Вижте, госпожо, винаги препоръчвам на клиентите си
малко да се дистанцират от това, което им показваме.
Нашата гледна точка е обективна, и следователно - ограничена.
В действителност може да бъде съвсем по-различно,
много по-невинно.
Това е край езерото Брачано, нали?
Не, близо до крепостта.
"На 24-ти следобед -
разходка с колата по шосето към Апиа.
Излет в полето от 4:20 до 6:00."
Дамата се казва Габриела Олси.
На 24 години, по професия модел.
Докато сменям лентата, може да видите диапозитивите.
Снимал съм аз лично. Ремо, магнетофона.
Записахме и разговора им в колата
когато бяха спряли в парка.
О, Господи! Бъркаш ме с някого.
Когато се срещнахме, ти беше...
Когато те срещнах... Когато те срещнах...
Когато те срещнах на лунна светлина...
Трябва да си поласкана от това, което ти казвам.
Показвам ти като идиот, че ревнувам. Дразня се.
Какво би променил в мен?
- Ти си съвършена.
Как ще го приемете това, вече оставяме на вас да решите.
Както се разбрахме, материалите остават на съхранение при нас,
ако не бъдат поискани по установения ред от съда.
Дължите ни 100.000 лири за разходи и оборудване,
транспорт, дневни, допълнителни разходи и т.н.
Ето, госпожо. Сметката е на ваше разположение.
Смятам, че изпълнихме вашата поръчка с необходимата прилежност.
Благодаря.
Всичко хубаво.
Моите почитания, госпожо.
Сътрудниците ми споделят моята надежда,
че тази ситуация ще има щастлива и удовлетворителна за вас развръзка.
Джулиета!
О, това е вашата очарователна съседка.
Знаех, че ще дойдете. Как сте?
- Добре.
Мъжът ви да не е наказан без вечеря?
Слушай, Сузи, кога ще започнем?
Той още не се е върнал. Мъжът ми винаги закъснява.
Той работи. Работи много.
Затова дойдох сама. Той ми има пълно доверие.
А не трябва!
Вече познаваш майка ми.
По-добре да не я будим, че ще вземе да пее!
Можеш да се оставиш в ръцете на пророка.
Моми, това е Джулиета.
Благодаря, че почетохте с присъствието си този дом.
Разбра ли кой е той?
Това е Моми. Годеникът ми.
На 65 години е,
но иска да прави любов всеки ден.
И го прави!
Какво е станало? Изглеждаш толкова тъжна.
Аз? Тъжна? Чувствам се прекрасно.
Искам да се забавлявам.
Браво!
А аз искам да прегърна всички.
- Благодаря.
Искам да си щастлива.
Аз съм източният вятър, който отваря вратите на Рая...
Аз съм соленият морски вятър...
Внимание, моля. Най-интимният и съкровен момент.
Сега, когато прахът на починалия е разпръснат на вятъра,
всяко момиче се превръща в символ на пречистването.
Това е стар египетски обичай
за прехода от живота към смъртта.
Аз съм богинята на порока.
Един час, прекаран с мен, може да ви убие.
Но ще се докоснете до върховете и дълбините на насладата.
Това е моят час!
23:00 е часът-пик на моята страст!
Тази игра е в чест на Лола.
Пресъздаваме атмосферата на бордей.
Забавно е.
Искам да погледна господата в очите.
Ето този тук, с големия нос.
А какво иска този господин? Решихте ли вече?
Лола, така добре ли е?
Прекрасно! Чудесна си!
Аз предлагам: седмица в Япония.
- Как не те е срам!
Добре де, две седмици.
- Скръндза!
Но в Япония!
- Малко е. Не го слушайте.
На колене! Как се казваш?
- Хилдегард.
Не, името ти е Секс. Как се казваш?
- Секс.
Не, сега се казваш Утроба.
- Как се казваш? - Утроба.
Не, сега твоето име е името на богинята.
Сега ти - вече не си ти.
Ти си порта, стряха,
огнище и покои на богинята.
Много сте красива. Модел ли сте?
Познавате ли една Габриела?
Коя?
- Габриела Олси.
Познавам я, да.
Казват, че е много красива.
- Да.
Много по-красива от мен?
Тя е просто красавица!
И малко развратна, нали?
Можете да ми кажете.
За мен това би прозвучало като комплимент.
Добре ли се справям с ролята си?
Лола, не мислиш ли, че е страхотна?
Това е кръщелникът ми. Сладък е, нали?
Джулиета, тук горе съм.
Ела.
Махай се!
Какво искаш?
Той те чака.
Желае те.
Чао.
Шампанско.
Сузи е твоята учителка.
Слушай я. Следвай я.
Сигурно съм пийнала повечко.
Джулиета, какво правиш?
Джулиета! Госпожо!
Закъснях ли?
Как си?
- Виждала ли си Джулиета?
Не, не съм я виждала. Закъде си се пременила така?
За първо причастие?
Какво правите тук?
- Психоанализират жена ми.
О, американският доктор е тук?
Сега иди и се концентрирай. Опитай се да си спомниш всичко.
Искам да видя какво ще стане като дойде твоя ред.
Опасно е!
Значи те е страх.
- Не, Джорджо, моля те!
В една психодрама всички трябва да се придържат към истината.
Трябва да се пресъздаде съвсем реална атмосфера.
Мисля, че не съм подходящия човек.
Опитайте да пресъздадете сцената с обвиненията към зет ви.
А сега... искате ли вие да бъдете зет на тази госпожа?
Но адвокатът е прекалено стар!
- Благодаря за комплимента.
Добре, нека помолим този красив млад човек.
Така ще е много по-добре.
Извинете, но... Гледах на ръка.
Бъдещето не ме интересува.
Само това, което ще се случи днес, точно сега.
Простете ми. Няма да правя повече така!
Госпожо, чакат ви.
Да, отивам.
Стига! Оставете ме на мира. Оставете ме на мира!
Безсрамна лъжкиня!
Вече не вярвам на нито една твоя дума!
Махай се!
Махай се!
Терезина, с кого говориш?
С никой, госпожо.
С кого говореше?
- С никой.
Кой е?
- Джулиета, идвай. Всички те чакаме.
Извинете, докторе, бих искала да направя тази психодрама.
Има един неясен период в живота ми, който е останал...
Привет, Джулиета.
Здравей... Здравейте на всички!
...останал е като тъмно петно в паметта ми.
Сядай.
- Здравей, мамо.
Най-после!
- Настанявай се.
Искаш ли да пийнеш нещо?
- Не, благодаря.
Доктор Милър ни предложи нова игра - психодрама.
Пресъздаваш лошите моменти от живота си, проектирайки ги върху друг.
Интересно, нали?
Видях някои познати лица сред гостите...
Здравей, Адела.
Здравей, мамо.
Наздраве!
Красиво кимоно.
Очите ти са зачервени. Плакала си.
Намирам тези игри за ужасно скучни.
Не се качвайте на самолет на 27-мо число.
А, скъпата домакиня!
Колко сте очарователна!
И как иначе, с такава красива майка.
Знаете ли вече, че ще е момче?
Не забравяйте, че съм ви го казал.
Джулиета, психодрамата не е игра.
Защо не опиташ да се разведриш малко?
Да! Тишина всички, сега е ред на Джулиета.
Може пък тя да не иска.
- Не, искам. Добре съм.
Иска, иска.
Това е изумителен психологически експеримент.
Ще се почувстваш освободена. Все едно се гледаш в огледало.
Веднага ще си изясниш всичките си тревожни моменти.
Спомнете си най-болезнения епизод от живота си.
Опитайте се да възстановите мястото, хората, обстоятелствата.
Това истина ли е?
Наистина ли можете да ми помогнете?
Ето ги, пак започват!
Махайте се!
Махайте се!
Джулиета, какво си говорите?
- Нищо. Нали е просто игра?
Дай ми това.
По-малко пушете... и повече слушайте съветите на своя доктор.
Виждате ли ги?
Чувате ли ги?
"Отмъсти!"
"Прости!"
Кого от вас да послушам?
"Направи се красива." "Животът изисква жертви."
"Бъди по-женствена. Ние ще те научим."
Животът ми е пълен с хора, които говорят, говорят, говорят.
Махайте се! Махайте се всички!
Това е вода.
Когато имам нужда от нещо абсолютно чисто и искрено,
винаги моля за вода.
В живота си се нуждаем от прости неща.
Неща, които не крият нищо в себе си.
Водата е като открит поглед.
Не се страхувайте от истината.
Истината ни прави свободни.
В края на краищата, какво ни интересува чуждото мнение?
В моята страна казват:
"Аз сам съм си огнище и покрив над главата...
Моите думи са моята храна.
Моите мисли са моята напитка.
Следователно съм щастлив."
А вие реален ли сте или не?
Какво ще ме посъветвате да правя?
Кажете ми, какво трябва да направя?
Не мога да ти дам съвет. Искам само да живееш щастливо.
А Джорджо? Къде е Джорджо?
Джулиета, знаеш ли какво каза той?
Чао, Джулиета.
- До скоро. Чао.
Извинете, г-жо. Забравих да ви кажа.
Мъжът ви си тръгна.
Не искаше да ви безпокои докато танцувахте.
Помоли да го извиня пред гостите. Някой от Бразилия бил пристигнал.
Каза, че няма да може да се върне за вечеря.
Но каза, че ще се обади.
Джулиета, послушай съвета ми.
Доказателства за измяна повече не са ти необходими.
Според закона косвените доказателства са ти достатъчни.
Казвам ти го не като твой адвокат,
а като приятел, който те цени, загрижен е за теб и те обича.
Може би е време да спреш да се надяваш, Джулиета.
Помисли. В твой интерес е. Чао.
Ще рискувам да ви кажа, че знам какво ви мъчи.
И може би, ще мога да ви помогна.
Вие прекалено много се обвързвате с проблема си. И в това ви е грешката.
Тези огромни дървета са впечатляващ символ на този начин на живот.
Пуснали надълбоко корени в земята
те разпростират клоните си към небето във всички посоки.
Това е естествено развитие.
Ето тази велика и проста истина трябва да запомните:
Бъдете самата себе си, бъдете спонтанна,
не се борете със своите желания и страсти.
Чувствате ли, колко хубаво е тук?
Понякога трябва да говориш на висок глас,
дори и да те чуят непознати хора.
Излегни се на тревата.
Отпусни се. Не се страхувай.
Погледни слънцето през листата на дърветата.
Всичко е спокойно. Всичко е безгрижно.
Но вие, вие не сте безгрижна.
Защо?
Не зная.
От какво се страхувате?
Може ли да отговоря вместо вас?
Страхувате се да останете сама,
да бъдете изоставена.
Страхувате се, че съпругът ви ще ви напусне.
Но всъщност точно това е, което най-много желаете.
Вие със всички сили се стремите да останете сама.
Вие искате съпругът ви да си тръгне.
Аз искам Джорджо да ме напусне?
Точно така. Без Джорджо вие ще започнете да дишате, да живеете.
Ще станете отново себе си.
Вие си мислите, че ви е страх.
Но всъщност се боите само от едно:
Боите се да бъдете щастлива.
Г-жа Габриела Олси.
Няма я, но скоро трябва да дойде.
Моля.
Извинете, разтребвах тук.
Обади се да съобщи, че няма да се прибере за обяд.
Тя често излиза тези дни.
Заповядайте, седнете. Да ви предложа нещо?
Не, благодаря.
Извинете, трябва да опаковам багажа.
Горката, толкова дълго чакаше това пътешествие с любимия си.
Всичко беше вече готово,
а той се обажда в последната минута: "Не можем да тръгнем сега".
Не е много приятно, макар че той е истински джентълмен.
Не съм виждала друг, толкова влюбен в госпожа Габриела.
И мога да кажа, че тя напълно го заслужава.
Не би трябвало да го казвам, защото сме нещо като роднини,
но толкова добре изглеждат заедно.
Той казва, че тук се чувства като у дома си.
Мебелировката той я избра, много старателно.
Видяхте ли? Отличен вкус във всичко.
Да, сега опаковам багажа ви.
Тук една госпожа ви чака. Не зная.
Не я познавам.
Да й дам ли телефона?
Искате ли да говорите с госпожа Габриела?
Разбира се, с удоволствие.
Един момент.
Ето, телефонът е там, точно зад вас.
Ало. Кой е?
Съпругата на Джорджо.
Много ми е приятно, но не помня да имаме уговорка?
Не, но искам да говоря с вас.
С какво мога да ви помогна? Може ли да говорим по телефона?
Ще ви изчакам. Не бързам.
Няма смисъл... Имам предвид да ме чакате.
Заета съм цял ден и ще се прибера късно.
Страх ли ви е?
Да ме е страх? Не.
Но не ми доставя удоволствие да злорадствам над чуждото поражение.
И не мисля, че имаме какво да си кажем двете.
Приятна вечер и всичко хубаво.
Няма да мръдна оттук.
Госпожо, трябва да тръгвам.
Мисля, че г-жа Габриела ще се прибере много късно.
Съжалявам, но...
Добър вечер, госпожо.
Приготвям вечеря за г-на, защото трябва да тръгва.
"Нашето щастие...
Терезина, занеси куфарите в колата.
...има само едно име"
Джулиета, трябва да пътувам за Милано. Хапвам и бягам.
Ще ти приготвя.
- Няма нужда. Терезина се е заела.
Сложи ли сол?
- Не, госпожо.
Какво приготви от зеленчуците?
Малко салата.
Готово е, господине.
Багажникът отворен ли е?
- Да.
Сега ще занеса куфарите.
За първи път сам си приготвяш багажа.
Да.
Нищо ли не забрави?
Не, не мисля.
За дълго ли?
Не знам. Нали ти казах - няколко дни.
Ще ти се обадя по телефона.
Госпожо, да затворя ли прозорците?
Ще съм свободна ли след това?
Да, да.
Слушай, Джулиета. Може би ще остана там за по-дълго време.
Не се чувствам много добре.
Бях при доктора днес. Не съм ти казвал, но...
Искаш ли плодове?
- Да, благодаря.
Сигурно съм преуморен от работа в последно време.
Докторът каза, че няма нищо страшно...
Но малка почивка може да ми дойде добре.
И, честно казано, имам нужда да остана сам известно време.
Най-после имаме удоволствието да се запознаем с вас!
Джулиета толкова много ни е разказвала за вас.
Много по-хубав сте, отколкото си представяхме.
Мамо, това е съпругът на Джулиета.
Как сте?
Знаеш ли, Джулиета, мисля, че си чула за мен разни неща...
Злонамерени клюки и сплетни.
Да, вярно е, че сме приятели...
Много добри приятели, но нищо повече.
Уверявам те, нищо определено или непоправимо.
Истината е, че... Не знам.
Преживявам период на неувереност, неяснота...
Искам да остана сам.
Чао, Джулиета.
Да.
Ще ти се обадя.
Да, разбира се.
Веднага щом пристигна.
- Добре.
Не знам точно кога. Може би утре. - Да, да.
А, събирай ми пощата.
Разбира се, пощата.
Чао, Джулиета.
- Да. Чао.
Джулиета, помниш ли ме?
Лаура!
Направи така, както направих аз.
Тук всичко е сиво, спокойно и тихо.
Ела с мен, Джулиета.
Дълъг сън.
Няма да има повече страдания.
Не е вярно!
Вие не съществувате! Махайте се!
Чудесно!
Вие не съществувате! Махайте се!
Махайте се!
Аз съм Лаура, приятелката ти, която се самоуби от любов.
Аз съм Лаура, приятелката ти, която се самоуби от любов.
Да си купиш кон, да яздиш, много да плуваш.
Да си купиш кон, да яздиш, много да плуваш.
Има ли надежда за мен, Джулиета?
Без Джорджо ти отново ще започнеш да дишаш...
да бъдеш себе си.
Прекара с мен цялата нощ...
Не мога да сляза. Не мога да сляза на земята.
Ти си виновна, Джулиета.
Дълъг сън...
Мамо, моля те, помогни ми!
Чувам плач.
Това е вятъра.
Не.
Мен ме викат.
- Не отивай.
Слушай майка си.
- Трябва да вървя.
Не отивай!
Кой си ти? Кой си ти?
Отвори!
Недей!
Слушай ме!
Не ме е страх вече от теб.
Виж кой е тук! Малката ми пържолка!
А къде ти е скарата?
Да кажем сбогом на всички тези досадници. Виждаш ли?
А, ето я моята красавица.
А сега и за нас е време.
Вземете ме със себе си!
Къде?
Този стар самолет... за никъде не лети.
Той трябваше да долети само до тук.
Сбогом, Джулиета.
Не се опитвай да ме задържиш.
Вече не съм ти нужен.
Аз не съм нищо повече от една твоя измислица.
А ти си животът.
Сбогом, пържолке!
Джулиета!
Кои сте вие?
- Приятели.
Кои сте вие?
- Истински приятели.
Сега, ако искаш, можем да останем.
Искаш ли? Искаш ли?
Слушай! Слушай внимателно!
Превод: BENIX