Short Circuit (1986) Свали субтитрите
Врагът е неутрализиран, дами и господа. Мисията е изпълнена.
Много хубаво.
Представям ви д-р Хауърд Марнър, директор на Нова Роботикс.
Е, дами и господа, искам да ви запозная със Стратегически Изкуствен Интелигентен Ядрен Транспорт.
Нашия СИИЯТ както го наричаме.
Ако целта е оцеляване, отговора е СИИЯТ.
Обяснението е лесно. Това е най-усъвършенствания робот в света.
Пригодява се към всякаква среда: Непроходими джунгли, пясъчни пустини, арктически студ.
Разбира се, че се приспособява, защото е робот т.е. нечуствителен към...
Чупене на лед.
Чаша.
Лед.
Джин.
Тоник.
Сок от лимон.
- Коктейла ви, д-р Марнър.
- Благодаря, Номер 2.
Точно както го обичам. Разклатен, но неподвижен.
Единственото нещо, което още не контролираме е времето. То все още е във властта на този горе.
Защо преместим нашата малка презентация обратно в лабораторията.
- И още нещо д-р Марнър.
- Да, сентор Милс.
- Къде е младия човек, който всъщност е проектирал тези неща?
- Д-р Кросби.
- Казаха ни, че ще се срещнем с него.
- И това ще стане.
- Кога.
- Скоро. Може би не днес, но скоро.
- Защо не днес?
- Грип.
Ще бъда щастлива да говоря с него преди да удобря този проект.
Ще видя какво мога да направя. Извинете ме. Сега се връщам.
Норман, прегледай системата, която управлява движението. Много е важно.
Къде е той? Трябва ми. Страт.
Извинете, сър. Кросби, той се крие в тоалетната, сър.
- Връзките с обществеността са задължение на всеки.
- Той мрази такива приеми и тълпите.
Тряба да е тук. Искам да е тук. Плащам му да е тук.
Последния път като го видях човъркаше нещо.
Намери го и го прати при гостите. Страт.
Хайде, Нютън. Побързай. Чакат те.
Нютън Кросби, трябва да се появиш на представянето.
Марнър каза така. Трябва да говориш с високите гости.
Това "да" ли беше или коефициента ти за интелигентност?
Аз не искам да ходя там. Ако искаш, върви ти. Смеси се с гостите и се забавлявай.
Писна ми да се представям за теб.
Кросби, не затваряй. Знам, че си там и искам да дойдеш незабавно.
Престраши се. Можеш да го направиш. Покажи им колко си готин. Ето ти сакото.
За какво съм им?! Да има кажа, че всеки робот струва 11 милиона долара и може да убива хора?
- Това може да им го каже и четиригодишно дете.
- Затова викат теб. Хайде побързай.
- Само един танц.
- Отивам при роботите, така че не ме чакай.
Да, справяш се много добре. Продължавай да работиш върху последните две партии.
Пазете се. Винени коктейли, крушеница, швепс.
Моля, вземете си.
Ще ви разкаже за мирните му приложения.
Искате да кажете освен сервираното на джин с тоник ли?
Сигурен съм, че знаете, сенаторе, единствения начин да се осигури мира е да си подготвен.
Можем да спускаме тези роботи зад вражите линии.
Скриват се и при първия удар се взривяват.
Всеки от тях носи по 25 мегатонна бомба по главната улица на Москва.
Както пощальона носещ лоши новини. Нарекли сме я операция "Пипнахме ви накрая".
- Това ли наричате подсигуряване на мира?
- О, да.
Всички така мислим. Искате ли да видите контролния ни център, сенаторе?
Ей, Норман. По-добре махни Номер 5 от генератора.
Добре, добре. Ще го направя.
Боже Господи.
- Какво по дяволите стана?
- Не знам.
О, Боже мой. Изпържен е.
Голяма гадост, човек.
Надявам се да имаш няколко милиона, защото толкова ще ти трябват, ако това нещо е изпържено.
- Всичко работи.
- Какво?
Удивително. Изглежда все едно е сдал багажа.
Добре, роботи. Устна команда: Код за достъп 29. Докладвайте в обслужващия сектор.
Разкарай се оттук, малък трошляк. Размърдай се.
Това е идеалния войник. Подчинява се. Не задава въпроси.
Първоначалната ми идея беше да е за мирни цели. Констроирах го за домашен помощник.
Много смешно.
Сигурен съм, че всички ще се съгласим, че д-р Кросби е констроирал робот, който ще осигури безопасността ни.
Предполагам, че безопасността е във взривяването на хората?
Разносвача на кафе приближава. Моля, внимавайте.
Горещо кафе.
Разносвача на кафе приближава. Моля, внимавайте.
Разносвача на кафе приближава. Моля, внимавайте.
Моля, обслужете се.
Вземете си канапе, сандвич със стриди, чер хайвер.
Сладкиш, сандвич с мус...
Дами и господа, нашите прототипи са тук.
- Превроих само четири. Или съм сбъркал?
- Не мога да го направя, сър.
- Номер 5 е напуснал контролния център и е изчезнал.
- Господи, не днес.
Страхувам се, че да.
- Обади се на охраната.
- Вече го направих.
Добре, направил си го. Чудесно.
Просто се успокой.
- Как я караш?
- Закъснявам както обикновено.
Знаех си. Проклети кофи за боклук. Кофи за боклук с оръжия. Каква гадост.
- Нещо ново, Скрудър?
- Нищичко.
Жена ми готви пържола, която ще изстине докато...
Мисля, че го засякохме. Какво е това там? Ето там!
- Машина за кафе.
- Прав си. Машина за кафе е.
Много добре, Хауърд. Време е да запечатаме това място.
Добре, какво сега?
Добре, тръгвай.
- Къде изчезна?
- Говорех с гостите.
Добре, ела по-бързо.
Номер 5 е бил ударен от токов удар.
- Опитахте ли с кода за връщане?
- Не отговаря.
- Това е странно. Не ми отговаря. Сигурен ли си, че Номер 5 функционира?
- Доколкото знам, да.
- Провери кодовете.
- Добре. Сега ще ги прегледаме.
- Това са глупости. Нека отида и го хвана.
- Код за достъп 42721.
- Достъп получен. Номер 5 е в готовност.
- Ето го. На терминала.
Какво разочарование, а?
Докладвай местоположението си.
- Повреда. Нужни данни.
- За какво са му нужни данни?
- Не знам. Не може да определи местоположението си.
- Това е простта функция.
- Ти знаеш ли как да определиш геопозицията си, Хауърд?
- Не.
- Ама нали било лесно.
- Радвам се, че приемаш това на шега, Кросби.
Не се тревожи, Скрудър. Няма да изтървеш яденето си.
Изключвам го и го прибираме.
ПРЕКЪСНИ ОСНОВНОТО СИ ЗАХРАНВАНЕ
Невъзможно. Повреда.
- Как може да отказва да се изключи?
- Може би е ядосан.
Това е машина, Скрудър. Не се ядосва, не е може да е щастлива или тъжна. Не се смее на шегите ти.
- Просто изпълнява програми.
- По-добре ги използвайте.
Някой от вас вече ползвал ли е кухненски робот?
О, не. Не. Хайде, момчета, размърдайте мозъците си. Обикновено се мотаят наблизо.
А, ето го. Появява се. Появява се.
Бинго.
Добра работа. Но той е извън защитата.
- О, това не е най-лошото, д-р Марнър.
- Не ми казвай, че все още е въоръжен с лазерите?
Бимбо.
- Кросби, какво ще направи?
- Хауърд, трудно е да се каже. Повреден е. Може да не направи нищо.
Но може да реши да взриви всичко, което мърда, нали? Нали, Кросби?
- Господи, не се връща. Трябва да го разрушим.
- Не, Хауърд, прибързваш.
- Поне първо да се опитаме да го хванем.
- Да, ще се паникьосваме по-късно, става ли?
Какво, ако не го хванем? Какво, ако почне да взривява монахини? Какво ще е заглавието на първа страница на вестниците?
Супа от монахини.
Хауърд, добре, не функционира. Но си помисли, че може да се поправи.
Защо не събереш екипа си и не направите всичко възможно за Номер 5, докато все още можем да избегнем инцидента.
Вече съм на път.
- И, Скрудър, не е нужно да го взривяваш.
- Не е нужно да го унищожаваш, Скрудър.
- Опитай се да го върнеш цял.
- Цял ще е добре.
Каквото и да правите, господа, опитайте се да обезвредите това глупаво нещо. Това трябва да направим.
Да, сър.
Дай данни за състоянието си.
Да пробваме. Кой знае, може да се вслуша в това, което идва от декодера.
- Какво е това?
- Пуска проверка на логиката, сър.
- Хайде, да се опитаме да го водим, какво ще кажеш?
- Не знам.
Какво е това? Необходими са дании? Данни? Данни?
- Хайде, да се опитаме да го върнем.
- Върни се в станция Д. Хайде. Сега.
Искате ли и Пипер?
Искате ли и Пипер?
- Какво става?
- Не знам. Трябва да е скенера му. Сигурно чете някъде.
Не разбирам какво значи това.
Нужни данни.
Данни.
- Виждаш ли нещо?
- О, Боже, не знам.
- Мисля, че бутнахме нещо.
- Аз също. О, гадост.
- Той е точно пред нас.
- Капитан Скрудър, тук Браво 4. Край.
Тук Скрудър. Какво има? Край.
Точно пред нас е. На моста на шосе 101 сме.
Идваме. Ако го загубите, сте мъртви.
Ей, какво мислиш, че правиш?
- Той отвори парашута.
- Но как е възможно?
Кой може да каже как мисли робот?
Аз нямам нищо общо. Вината е твоя, Кросби, така че ти ще говориш с тези хора.
Хауърд, успокой се.
- Сър, губим сигнала. Излиза от обхват.
- Добре, значи е време да тръгнем след него.
- Трябва ни превоз. Хауърд, имаме ли закрит камион?
- Разбира се, че имаме.
- Благодаря, че се обадихте, г-жо Сепеда. Къде е този кучи син?
- Отзад. По-голям мръсник е отколкото е за вярване.
Бисли, дявол да го взели, слизай.
Какво правиш ти тук?
Това е моя дом. Тук живея аз, а не ти. Какво правиш на Бисли?
Е, изглежда ми нещо болен. Затова мислех да го заведа при ветеринар.
Не той изглежда болен, а ти. За какво изобщо се върна?
Добре, чесно казано си мислех, че нещата между нас може да се оправят. Да се съберем отново.
Знаеш, че не можеш без мен.
Какво е това? Искаш го за пробване на ново лекарство? Мръсно влечуго.
- Кучето е на края на живота си.
- Много смешно. Защо не вземеш да се разкараш.
Знаеш ли какво установих, че ми дължиш пари. Така че дойдох да си ги събера.
- Аз съм ти длъжница?! Аз те издържах. С мои пари купи тази кола.
- Не, по дяволите.
- Стой далеч от колата.
- Разкарай се от мен.
Добре, ти започна с грубата игра. Сега няма да ти се размине.
Махни се от мен, изрод.
- Повече не ме наричай така.
- А ти не се дръж така с мен.
Да, но няма да оставя това така.
Ей, ти, остави я на мира.
Добре ли си, скъпа?
- Сигурна ли си?
- Да, добре съм.
Мислех, че ще е мил, различен от другите.
- Е, поне е по-красив.
- Физическата красота не е всичко, г-жо Сепеда.
На мен ли го казваш?! Това ми става ясно всеки път като погледна г-н Сепеда.
Мила, чуй, съжелявам, че трябва да ти го кажа: Онзи мъж от града се въртеше наоколо.
Казах му, че всичко е временно. Само докато си намеря къде да живея.
Каза, че четири години не е временно. Каза, че ще повика шерифа.
Чудесно. Може би шерифа ще иска да си вземе домашен любимец.
Бисли. Ела при мен, миличък.
Браво, Бисли.
Изплашили те? А? Съжелявам.
- Чувствах се все едно съм закотвен в тази лаборатория завинаги.
- Сега ти се отваря възможност да поразкършиш краката си.
- Промяната на обстановката ли?
- Можеш да го наречеш истинско преживяване.
Хайде, момчета, побързайте. Скрудър се връща с празни ръце.
На път сме, Хауърд, към широкия бял свят.
Нютън, знаеш ли какво има по широкия бял свят? Момичета.
С униформи и крака. Имаш ли познания за момичетата?
- Не, но съм чел за това.
- Нютън, може би ще те науча с някои картинки.
Кой ви е казал, че можете да вземете Номер 1?
Хауърд, може да ни потрябва защита от Номер 5. Това е най-доброто оръжие, с което разполагаме.
Чудесно. Значи вместо 11 милиона, ще изгубим 22?
Плюс това ни трябват пари за бензин.
Съжелявам, но не мога да взема змия.
Сигурна съм, че ще е прекрасен домашен любимец.
Няма ли някъде приют за кобри?
Бихте ли изчакали за малко?
Може ли да ви се обадя след малко? Благодаря.
Ей, разкарай се оттам.
Франк.
Г-н Скандалжия.
Знам, че си вътре.
Излизай или ще се обадя на ченгетата.
Да не си оглушал?
О, мили Боже.
О, Боже, знаех си, че ще ме изберат. Просто си знаех.
Ало...
Е, какво да кажа...
добре дошъл на моята планета.
Леле това наистина ли се случва?!
Не се плаши. Аз съм приятел.
Приятел.
Знаеш ли думата "приятел"? Това съм аз, приятел.
Аз идвам. Мила и изключително дружелюбна.
Здравей.
Аз съм.
Е, това е Земята.
Аз съм Стефани Спек.
Не искам да те обидя, но това наистина ли си ти или е нещо като
да си сбъркал пътя и се тревожат за теб? Може би нещо те е накарало да дойдеш тук?
Повреда.
- О, можеш да говориш.
- Повреда. Нужни данни.
Данни. Това информация ли е?
Слушай, имам колкото искаш информация. Защо не дойдеш вкъщи. Ще седнем, ще поговорим, ще се опознаем.
Ще общуваме. Данни.
Хайде. Всичко е наред.
Не. Искам да кажа: Ела с мен.
Не. Ела тук.
Насам.
Ела тук.
Хайде, върви насам.
Марш. Ходом. Пътувай.
Напред.
Напред. Хайде, напред. Добре. Това е наистина добре.
Не се страхувайте, момчета, той е приятел.
Това са животни. По-нисша форма на живот. Винаги се страхуват от непознати, били те хора или извънземни.
Повреда. Нужни данни.
Данни. Добре. Добре. Дадено.
Това е къща. Ние живеем вътре в нея.
Има под. Виждаш ли? Има и противоположното на под,
което е таван. Погледни нагоре.
- Таван.
Има прозорци и...
...въздух. Погледни насам.
Светлина.
Музика.
Погледни това.
Това е растение. Виждаш ли?
А това са златни рибки.
О, не пипай.
Погледни ето там. Виждаш ли? Това са мравки. Не клявки, а мравки.
Те живеят във ферма за мравки.
- Виж, това са моите приятели. Едвина и Нормън.
- Нормън.
Сигурно и на твоята планета имате удивителни животни, а?
О, Добре. Това е. Това е Земята. Ние сме тук. Виждаш ли?
Ние сме тук.
- Тук. Орегон.
- Орвегон.
- Тук имаме бобри и череши.
- Бобри. Череши. Данни.
- Ще ти дам изключително много данни.
- Още данни. Още данни.
Какво ще кажеш за снимки? Харесваш ли ги? Тук имам много.
Ама много.
Това е снимка на мравояд.
Виждаш ли? Това е мравояд. Той е бозайник.
Данни. Мравояд, игуменка, Адам...
Леле мале. Ти можеш да четеш.
- Данни. Още данни.
- Добре. Няма проблем.
Том втори. Няма проблем.
- Съжелявам.
- Това е добре за врата ми.
- Сигурно има пет години откакто не съм карал.
- Аз бих казал десет.
Няма страшно, ще си припомня.
Знаеш ли как обичат да карат хората нощем?
- Как?
- На фарове.
- Да, така е много по-добре. Благодаря.
- Не е нужно.
Още данни, Стефани. Още...
Няма повече. Ти прочете всички книги, които имам.
Животно. Бозайник. Скункс.
Вода за пиене. Чаша.
Тестено изделие. Грисено брашно. Спагети.
Храна. Течност. Сос за спагети.
Виж, това може да е общоприето оттам откъдето идваш, но на тази планета се смята за грубост.
О, кеф.
Плодове. Портокали, ябълки, лимони. Основни.
Това е чудесно. Много благодаря.
Тъкан. Покривка за маса.
Не! Не и моя сервиз. Слава Богу!
Маса за сервиране на закуска. Използва се в Америка.
Китайския ми порцелан.
Много парчета. Някои малко, някои големи.
Виж това. Погледни го.
- Виждаш ли това?
- Данни.
Точно така, данни. Данни. Добре.
Добре, дръж това.
Много добре и стой тук.
Ей, с твое разрешение? Знам, че никой няма да ми повярва и ще ме помислят за откачена. Така че погледни насам. Към мен.
Данни.
Сега или никога. Дай да отидем да изхлускаме по някоя мацка.
- Не, трябва да намерим робота?
- Без да ми се сърдиш, че го казвам, Нютън, но ти...
...ти си станал скучен работохолик.
- Момичетата не са ми най-силната част, пък и имаме работа да вършим.
Както казваме в наше село: Пазара определя ролите.
- Откъде си всъщност?
- Бейкърсвил.
- Имам предвид предците ти.
- О, те ли?
Питсбърг.
Цяла нощ ли гледа телевизия?
Продължавай да си седиш. Аз ще се погрижа за това.
Не мислиш ли, че гледа достатъчно? Колкото повече гледаш, толкова повече губиш от интелигентността си. Доказано е.
Ако продължаваш така, ще станеш първото извънземно тивиманиак. И не се шегувам. Сега ми го дай. Дай ми това нещо.
- Имай милост.
- "Имай милост. Не плачи, момиченце."
Усмихвай се и не притеснявай другите.
Втория запис гласи. Задръжте, оператора ви е на линия.
Писнало ли ви е от администрация? Направете живота си по-лесен с...
Не си изминал хиляди километри, за да разберат всички за теб?
Разбира се, че си. Хайде. Има нещо отвън, което искам да ти покажа. Хайде.
Птици. Гарван. Какъв гарван?!
Виж. Виж.
- Виж.
- Не, не, там.
Виждаш ли?
Красота.
- Крушка.
- Не, слънце.
Красиво не слънце.
Красиво слънце.
Красив носорог. Костенурка. Фолсваген.
Всичко това с това малко тяло. Наистина можеш да видиш тези неща, а?
Красиво животно. Бозайник. Приятел на човека. Куче.
Пазач.
Бисли.
Бисли, престани. Долу.
Долу, Бисли. Какво правиш? Престани.
Внимавай.
О, Боже, какво стана? Добре ли си?
Моля те, не се сърди. Добре ли си? Кажи нещо.
Красива Стефани.
СИИЯТ - прототип номер 5. Нова Роботикс, Деймън, Вашингтон.
- Ти си робот?
- Да.
Мислех, че си жив, Номер 5.
Позволих ти да разтуряш къщата ми, а ти си робот. Ти си машина. Направен си в някаква лаборатория. Господи, колко съм глупава.
Глупав. Тъп. Наивен. Малоумен. Загубен.
- Млъкни.
- Млъкни. Тишина. Мълчание. Писна ми.
- Каква съм патка. Това е програма.
- Патка. Пуйка. Идиот. Трън в задника.
Надявам се да си програмиран да платиш за щетите, които причини.
Ако има награда, ще се грижа за толкова животни за колкото мога.
Ало, да. Бих искала да говоря с един от главните ви войнолюбци.
Д-р Войнолюбец, искам да кажа Марнър, това може да е важно.
- Ало.
- Ало. Искам да ви съобщя, че при мен е робота ви.
Страхотно. Добре. Да.
Добре, слушайте.
Благодаря много, че се обадихте. Нашите хора са вече на път.
Слушайте, всички. Открихме къде е.
Хайде. Движение, мъже. По-живо. Да тръгваме.
Бен, открили сме го. Хайде, да вървим.
- Междувременно е много важно да стоите на безопасно разстояние.
- Кое разстояние наричате безопасно?
Добре, чуйте: Той е повреден.
Трябва да го разглобим и да го проверим. Затова трябва да го хванем.
Затова по възможност никой да не го доближава. Не че е опасен или нещо такова.
- Колко плащате за информацията?
- Плащаме?! Няколко стотин долара.
Няма ли награда или нещо такова за намирането му?
Е, имаме ежедневни представяние на нашите продукти.
Дори ще е възможно да ви осигуря намаление за студенти.
- Ей, няма го.
- Няма го.
Покрити с вълна бозайници. Овца. За пуловери.
О, не, няма значение. Отново го виждам. Можете да се връщате към правенето на ядрени бойни глави.
Ей, Номер 5, какво правиш? Предполагам, че плашиш животните ми.
Виж, Обадих се на тези от Нова и те идват. Ще те изключат.
Изключат? Данни.
Не ще те демонтират. Налага се.
- Демонтирам. Развалям. Анализирам. Разглобявам.
- Добре.
Скача.
О, виж, това е скакалец.
Скакалец. Насекомо от семейство Правокрили.
- Скачам.
- О, това е наистина страхотно.
Хайде, връщай се сега. Хайде.
По дяволите. Какво направи?
Грешка. Скакалеца е разглобен.
Сглоби го.
- Сглоби го.
- Не мога. Ти го смаза. Той е мъртав.
- Мъртав?
- Да. Като заспал.
Сглоби го, Стефани. Сглоби го.
Знам, че не разбираш, но когато си мъртав, ти просто си мъртав.
Така стоят нещата. Смъртта е завинаги.
Смазан. Мъртав.
Разглобен. Мъртав.
Разглобен. Мъртав.
Ей, почакай.
- Не разглобяват.
- Къде отиваш?
- Бягам. Изчезвам.
- О, Боже. Ей, ти, излизай от камиона ми.
Пусни ме да вляза. Пусни ме да вляза!
Не, не го прави.
Отвори вратата веднага.
Излизай от камиона ми, крадец такъв.
Ей, не пали камиона ми. Не можеш да караш.
Излизай от камиона ми, консервана кутия. Стой далеч от него.
По-добре бъди подготвен, защото ако знаеш какво съм ти намислила.
Пази се!
...259. Нютън, засичам сигнал. Карай по-бавно.
Съжелявам. Съжелявам. Съжелявам.
Нютън, по-добре побързай. Движи се с много висока скорост.
- Не, на дясно от линията. Там е правилно.
- Правилно. Коректно. Консервативно.
Не, от моята страна. Бързо. Дясно. Стой от дясно.
Внимавай. Внимавай.
О, Боже, кухненските ми неща.
- Къде отива, Хауърд и каза да не мърда?
- Мацките са непредсказуеми.
Внимавай.
Чудесно. Добре се справи. Благодаря
Съжелявам.
О, не. Спри, веднага. Спри!
- Завий наляво или ще се ударим.
- Ляво.
Завивай.
- Внимавай!
- Риба. Сьомга. Суши.
О, не, Номер 5, ще ни убиеш.
- Разглобени?
- Да. Напълно разглобени.
Разглобен, не.
Бягай. Бягай. Напускай. Скрий се.
От какво се страхуваш? Какво ти става?
Нова Роботикс. Разглобен. Мъртав. Номер 5 разглобен. Мъртав.
Но ти не можеш да умреш. Ти си машина.
- Не си машина ли?
- Да.
- Да си или да не си?
- Да.
- Какво "да"?
- Да не.
- Казаха ми, че си повреден.
- Не съм, Стефани.
Номер 5...
...е жив.
Продължавай напред. Продължавай. Добре.
- Добре, прилижаваме го, Бен.
- Мога да го усетя.
Бен, виждаш ли го? Ей там.
Нова. Разглобен. Мъртав. Номер 5 разглобен. Мъртав.
Ела, момиченце. Бързо. Опасност. Хайде.
Не разглобяват. Не разглобяват Номер 5.
Хайде.
От коя планета пък е този?
Не, не разглобяват.
Номер 5, не се страхувай. Чакай тук. Сега се връщам.
Хайде, Номер 1. Хайде. Много добре. Внимателно.
О, Боже, още един. Междудругото колко имате от тези роботи?
- О, ти си момиче, нали?
- Да, доколкото знам.
Здравей. Как я караш? Твоят малък брат се крие в камиона ми.
Виждал съм всякакви ненормални шофьори, но ти печелиш първо място.
Аз?! Обвинявай робота ви. Той кара.
- Да не каза, че робота е карал камиона?
- Да, умнико, точно това казах.
- И малко дете не можеш да излъжеш с тази история.
- Ей, лично го видях.
- Сигурна ли си, че не си се заблудила?
- Да, обичам като карам да бутам всичко по пътя.
- Няма начин робота ми да е карал.
- Да не ме наричаш лъжкиня?
Не, но може би страдаш от амнезия.
Нютън, губим ценно време.
- А за какво ги използвате?
- Това е строго секретно.
Да, така си и мислех.
- Д-р Любов, бих искал да си взема робота.
- Той знае това, но е уплашен.
Той е машина. Не се страхува. Не е може да е щастлива или тъжна.
- Просто изпълнява програми.
- Е, как ще обясните това?
Номер 5 е жив. Живота продължава. Оцеляване!
- Вижда те ли, уплашен е, че ще го разглобите и ще умре.
- Как разбра.
- Номер 5 ми каза. Каза, че иска да поговорите.
- Точно това се опитвам да направя...
- Не, искам да кажа с уста. Гледай.
- Добре, Бен, сега е момента...
- Номер 5. Номер 5, излез. Всичко е наред.
- Безопасно ли е?
Всичко е наред. Няма да те наранят. Те са приятели.
- Не разглобят?
- Не. Просто искат да поговорите.
Ела напред. Помниш "напред", нали?
- Напред.
- Да, точно така.
- Невероятно той слуша нея, а не нас.
- Като поразен от гръм съм.
Добре, кажи им това, което каза на мен.
Номер 5 не е просто робот.
Ето го. Действайте.
Движение. Движение. Движение.
Напред. Темпо, господа. Темпо!
- Залегни.
- Откъде се появиха тези ненормалници?
Внимавайте, ще стреля.
Спрете. Недейте. Аз се разпореждам тук. Аз.
- Залегни.
- Как смееш?
Да не мислиш, че го правя за собствено удоволствие.
Не! Спрете, не.
Стефани.
Те го убиват.
Спрете огъня.
По дяволите спрете. Прекратете огъня.
Прекратете огъня.
Номер 5 жив.
- Стефани.
- Съжелявам, Номер 5.
Парализирате го.
Изключих го, можете да го товарите на камиона.
Какво ти става, малоумен идиот?
Какъв задник.
Чух това.
Какво ще правите с него? Къде го отвеждате?
То не е той. Това е машина с жици и механизми оправлявани от програми.
Ламарина. Купчина ламарина...
Включете го. Той е личност. Не видяхте ли?
Всичко, което виждам е, че е нещо повреден и ще го поправя, става ли?
Добре, поправи го, Айнщайн.
- Това смятам да направя. И се казвам Кросби, Нютън Кросби.
- Стефани Спек.
- Радвам се да се запознаем.
- Аз също.
Бен. Искам да отидеш с Номер 5 и да се увериш, че няма да изключат паметта му.
Напълно.
Чао, слънчице. Беше ми приятно да лежим заедно на земята. Трябва да тръгвам.
- Ако искаш можеш да ми се обадиш.
- Да ти се обадя.
- Да ми кажеш дали Номер 5 е добре.
- Да, може и да го направя.
Не искам да ми правиш услуги, мухльо.
Ето какво стана. Заседнахме на върха на планината Света Елена с две спукани гуми.
Хейзъл почна да се притеснява за мястото за паркиране.
- Това е жена ми.
- Хейзъл е странно име за американка.
Помислих, че е бележка.
Тя търчеше наоколо и се опитваше да купи кола от някого.
Разбира се никой не искаше да ни продаде колата си след като разбереше какво ни се е случило.
- Сър?
- Да, сър.
- Сър.
О, Боже, милостиви.
- Може да ни застреля с този лазер, нали?
- Не знам.
- Ще ме убие ли, ако спра?
- Нямам представа.
- Ще ме убие ли, ако не спра?
- Все още нямам представа.
Спирам.
- Добро решение.
- Номер 5 бесен. Адски. Дяволски.
Стой, не мърдай.
Колт 45-ти. Полуавтоматичен.
Изхвърлен.
- Какво ще правим сега?
- Не знам за теб, но смятам да бягам и да викам със всичка сила.
Добър отговор.
Какво прави?
Здравей, скъпа. Какво има за вечеря?
Бинго.
Практис и Изи Три са на трето и четвърто място.
Сега Дабъл Трабъл, а Практис са плътно отзад. Джими Фоли...
Готови. Прецелете се.
Сега какво?
Окоси ли тревата пред Управлението?
Има ли нещо?
Сигурно има логично обяснение.
Може би, ако го програмираме да мисли, че е жив, ще действа като такъв.
Може би ще създадем ново чудовище като Франкенщайн.
Да ти приличам на човек, който...
- Хауърд, мисля, че нещо изключително става.
- Това което става е, че имаме червена тревога.
Не, не е опасен. Намерим ли Номер 5 ще получим отговорите.
- Има само един отговор.
- Да, да го заличим от лицето на Земята.
- Д-ре, кажи ми колко деца имаш?
- Нито едно.
Нека ти кажа нещо. Аз имам три, трима малки Скрудър.
И искам да пораснат, а не да бъдат изпържени. Така че не ми пробутвай глупостите си.
Ще уведомим медиите. Скрудър поема оттук нататък нещата. Ти се считай отстранен.
Хауърд, това е нелепо. Помисли за тестовете, които можем да му направим.
- Отстранен значи, че не се занимаваш повече с това.
- Хауърд, ще използваме роботи и ще ми трябват Хюита.
- Какво?
- Хеликоптери, Хауърд. Исусе Христе.
- Мислех, че са си хеликоптери.
- Не, сега са Хюита.
Защо не съм уведомен?
- Г-ца Стефани Спек?
- Да.
KJMB News. Можете ли да ни кажете нещо за робота на Нова?
- Уплашена ли сте?
- Не. Не!
- Опита ли се да ви убие?
- Не, той не е такъв робот.
- Знаете ли, че има награда от 25000 долара за залавянето му?
- Не, не знаех.
Да знаеш къде е.
За 25000 долара ще направя всичко, за да узная къде е.
Франк?
Ти ли си, Франк?
Предупреждавам те. Въоръжена и опасна съм.
Прикритие. Камуфлаж. Здрасти.
Номер 5. Избягал си?
Не можеш да останеш тук, ще те намерят.
Стефани. Променен цвят.
Привлекателна. Хубав софтуер.
- Определено не говориш като машина.
- Жив. Номер 5 е жив, Стефани.
Да, знам, че мислиш, че си жив, но този който те е направил казва, че е невъзможно. Вече не знам какво да мисля.
Тук не си в безопасност, така че си върви. Махай се. Хайде.
Единствен. Изолация. Сам.
Номер 5, недей така...
Самотен скитник.
Номер 5, моля те, кой ще се грижи за животните ми, ако отида в затвора?
Със сигурност не и ти.
- Какво правиш?
- Сготвих супа. Истинско ядене.
- Добре, можеш да останеш, но само за тази нощ.
- Чудесно.
- И ако те хванат тук, не те познавам.
- Добре.
Добре, Бен, да го направим.
- Това е първата кола, която крада.
- Аз също.
- Вълнуващо е, нали?
- Ако под вълнуващо разбираш създаването на врагове?
Постъпваме правилно. Те ще го унищожат и няма да разберем какво е станало.
Д-р Марнър.
Знаех, че ще пробвате това.
Няма да успеете. Навън има войници с базуки и хеликоптери или както ги наричат сега.
Хауърд, трябва да опитаме. Ти си учен, ще разбереш.
- Аз съм бизнесмен, вече не съм учен.
- Проклет да си. Преди 20 години щеше да направиш същото.
Времената се менят. Така беше тогава, а така е сега.
Добре. Хайде, да се връщаме горе.
Нютън, да се откажем. И утре е ден.
Аз тръгвам.
- Хауърд, давай, застреляй ме.
- Не мисли, че няма.
Хауърд, знаеш, че блафираш.
- Добре, блафирам.
- Добре, благодаря.
- Бен, хайде да вървим.
- Добре, много добре.
Няма значение. Вратите са електронно заключени.
Не бъди толкова сигурен.
- Е, ще трябва да минеш през мен.
- Така да бъде.
- Ще стане голямо мацало.
- Така спечелих многото пари.
О, много добре. Страхотно.
Благодаря.
Добре, загаси телевизора. Време е за лягане.
Не, загаси телевизора. Време е за лягане.
Хайде, Стеф. Отпусни се. Да покажем на света.
- Ей, чуй. Три часа сутринта е.
- Рано е.
Искам да кажа всички вече спят. Кечистите, тези от боулинга, Джими Стагърт, Тримата комици. Почини си, а?
Лари, Кърли, Мо.
Знаеш ли, изобщо не танцуваш зле?
Танцуващ глупак.
Краят.
След това аз си лягам, а утре ти трябва да си намериш нов дом.
Този дом. Дом на Стефани. Дом на Номер 5.
- Хайде, Номер 5, не знаеш какво говориш.
- Номер 5 знае.
О, Номер 5.
Добре, за да направя тези зласти палачинки,
трябва да сложа брашно, мляко и яйца.
Разбърквам добре.
Още недоразбито.
Чудесно.
За да са хрупкави картофите, изчакайте да покафенеят от едната страна и след това обърнете.
Това ще е пълна изненада.
Гори ли нещо?
- Добро утро.
- Добро утро, Номер 5.
- Добре ли спа?
- О, правиш ми закуска, нали?
- Палачинкена изненада.
- О, Номер 5, толкова си мил.
О, не!
Отмъщението на изрода.
Защо не изключиш печката. Сега се връщам.
Чакай! Ще изстинат.
- Какво търсиш тук, боклук?
- О, добро утро.
- Да знаеш, видях те по телезизията снощи.
- Да, и почна с любезностите.
Знаеш ли, че наградата за този робот е 25000 долара?
Не, не знам нищо за него. Защо не се разкараш от собствеността ми.
- Не, не, Стеф.
- Остави ме на мира.
- Къде е той?
- Махай се преди да съм извикала полиция.
Стефани, закуска. Палачинки. Пържени картофки.
25000 долара. Не се тревожи, ще ги разделим. 20000 за мен, а 5000 за теб.
Трябва да говориш на компютърен език и да се изразяваш точно, иначе няма да те разбере, честно.
Номер 5, това е Франк.
Как е робот? Аз приятел.
Говориш на компютър, а не на бавноразвиващ се.
Портокалов фреш, концентрат.
Благодаря.
Какво ще кажеш да се качем в колата ми, да се поразходим и да те заведа вкъщи.
- Кажи му къде е дома му.
- Дом е Нова.
- Нова? Не. Не разглобяват.
- Бягай, Номер 5. Бягай!
- Хайде, Стеф. Не ме мисли.
- Бягай.
- Разкарай се от мен.
- Измами ме, кучко.
Можеш да си задържиш 5000 долара.
Забрави за него. Забрави го. Той се движи с 50 км/час, кретен такъв.
- Ако си ми заложник, той ще иска да ме хване.
- По-скоро бих умряла.
Къде е колата ми?
Здрасти.
Фасулска работа.
О, Боже, колата ми.
Браво, Номер 5.
О, Боже, не. Номер 5, внимавай.
Поради това липсват кичури от косата ми.
Щом искаш да играеш грубо, ще си го получиш.
Как прави това?
Франки, ти наруши правилата. Предаде приятелите си.
Като правиш така, враговете ти не те уважават. Вече нямаш приятели.
Вече нямаш никой, Франки.
- Доста добре, а?
- Невероятно.
Внимавай.
Какво ще кажеш за това, проклет робот?!
Стефани, махни се от мен.
Не, не разрушават Стефани.
Ще се обадя в Нова и на ченгетата.
А що се отнася до теб, малката, по-добре не идвай да ми хленчиш, защото вече всичко свърши.
Идеално.
Добре, те ще дойдат да те търсят. Трябва да се махаме веднага.
Вече нямам работа, за която да говоря. Сега трябва да си търся нова.
Няма да позволя това. Няма да сме уволнени, защото ще намерим Номер 5 непокътнат.
Много добре.
- Това е Скротум.
- Скрудър.
Всички пътища са блокирани. Единствената възможност да се измъкне е през хълмовете. Ще я търсим там.
Къде по дяволите се намираме?
- Ню Йорк.
- Не мисля така. Обърни я от другата страна.
Добре.
- Тексико.
- Чудесно. Аз се загубих, не знам къде сме.
- Стратегия.
- Която е?!
Необходимо. Бързо.
Трябва да намерим хора, които да ни изслушат.
Не хора, а един човек. Д-р Нютън Кросби.
- Той е враг. Не може да ни помогне.
- Не пречи да опитаме.
Да знаеш, никога не съм я смятал за красива. Дори да е възможно, но не е.
Но мисля, че е привлекателна, а ти?
Аз мисля, че е девствена или поне е била.
- Ало, Кросби.
- Хауърд.
Знам, че слушаш, така че вдигни.
Кросби. Как е гърбът ти, Хауърд?
Добре, благодаря. Имам заповед за арестуването ти.
Но защото съм добър човек, искам да ти дам последен шанс.
Обади ми се онази ненормалната. Иска да говори с теб. Само с теб.
- Наистина?
- О, най-накрая ти се отвори парашута, Нютън Кросби.
Кога ще пораснеш?!
- Ще отида, Хауърд, при едно условие: Никакъв Скрудър. Договорено?
- Да.
- Къде иска да се срещнем?
- Кръчмата "Черен лъв".
Успех.
Здрасти.
Изпратих го надалеч. Знаеш, че го е страх от вас.
- Ще го получим или не?
- Първо ще поговорим. Вътре.
Тук ме водеше бившия ми приятел.
- Здравей. Как я караш?
- Радвам се да те видя.
Аз също.
Добре. Това е сделката: Номер 5 е жив.
Искам да кажа наистина е жив. Като теб и мен. Разбираш ли?
Да, могат да изглеждат като живи, но все още са си машини.
- Също като касетофона или прахосмукачката ти.
- Знам, че е машина.
Ти и аз сме машини. Ние сме живи. Никой не знае как е възможно, но е факт.
Повярвай ми, не съм против идеята, че това може да се случи,
но аз съм го направил от до.
И жив, жив. Не се връзва.
Знам, че звучи невероятно, но някакси е истина.
Гереро стъпва на плочката. Топката приближава и...
Мощен удар, който праща топката към далечния край на полето. Хайд се насочва към нея. Той...
Робоаларма. Номер 5 открит. Опит за залавяне. Не го разрушавай.
Знаеш ли какво правиш, като криеш нещо такова?
Ако искаш да помогнеш на Номер 5, предай ми го. Той е повреден и трябва да се поправи.
Живота не е повреда.
Номер 5. Код за достъп 29. Стой където си.
Номер 1, ти си елиминиран.
Номер 5, стой където си.
О, Боже.
Сечива. Чук. Брадва.
Въже. Три сантиметра, двойно усукано. Идеално.
Избягал робот борещ се за живота си.
Целта е видима. Огън.
Залавяне и обезвреждане. Посока: 6 градуса. Видимост: 50, 20, нула.
Ей, лазерни усни, майка ти е била снегорин.
Е, вече няма крака, на които да стоиш, роботе.
Целта локализирана. Посока: 16 градуса. Огън.
Света майко.
Посока: 22 градуса.
Посока: 17 градуса.
- Бързина, бързина.
- Три градуса. Огън.
Не стреляй. Не пали огън тук.
Е, когато трябва да си отидеш, го направи както трябва.
О, не. Нова.
Ще ти кажа нещо. Аз не харесвам тези Нова повече от теб. Не ме интересува дали ще си го върнат, но искам да го видя.
Ако ти покажа къде е, ще ми обещаеш ли, че няма да експерементираш с него,
няма да го изключваш или разглобяваш?
- Да, имаш думата ми.
Добре, време е да те водя.
- Готова ли сте, г-це. Можете да заведете и мен.
- Скрудър.
Страхотна работа, Кросби. Благодаря за помощта.
- Копеле. Ти си лъжец.
- Не, аз...
Стефани, капан. Нова. Бягай.
Масата ви, сър.
- Малко копе...
- Не, без автографи, сър.
Хайде, Стефани. Да се махаме.
Чакай. Спри.
Брилянтна идея. Нютън Кросби, доктор по баламосване.
- Какво правиш?
- Продължавай да караш.
- Стефани.
- Добре. Дръж се.
Беше в ръцете ми. В ръцете ми. Това беше прецизна операция.
- Скрудър, ти ме измами.
- Чуй ме, Кросби.
Този малък робот започва да ми лази по нервите.
Къде са другите роботи? Трябваше да са взривили Номер 5 хиляди пъти досега.
Коли. Глупави машини.
Това влечуго. Трябваше да се сетя. Всеки път, когато мислиш, че е свестен, се оказва, че е кретен.
Всички са едни и същи.
Следващия път, когато ги срещнем, ще ритаме задници.
Задник. Магаре. Муле.
Когато те доближат, ще ги взривиш, ще ги изгориш с лазера си.
- Изгоря?
- Да.
Не. Не разглобяват.
Стига, Номер 5. Те си го заслужават.
О, Боже. Съжелявам.
Вече не знам какво да правя.
Не се тревожи, г-це. Ще поправя каруцата им.
Винаги се радвам да те видя. Изглеждаш все едно са ти потънали гемиите.
Какво стана? Къде е Номер 5?
Видях нещо невероятно. Три робота напълно препрограмирани за десет минути.
Видях как Номер 5 минава през стената, сграбчва момичето, мисля, че я спасяваше, и да излиза пак през стената. Крещеще името и.
Чакай малко. Ако си мислиш, това което мисля, че мислиш,
ти мислиш, че тази женска е нещо като супер хакер.
Супер хакер ли? Първо краква Кода за достъп на Нова, след това роботите докато си седи в бара.
- Беше страхотно.
- Кажи ми какво стана?
- Седяхме един срещу друг и действахме по подобен начин.
- Кажи съветите ми помогнаха ли?
Тя набута ли езика си в устата ти?
Хайде, кажи ми. Искам да знам всичко, Нютън.
О, Боже, чака ме невероятна история. Целия съм слух.
Ръцете ни бяха много близко една до друга и тя каза, че имам хубави очи.
Тогава се появи Скрудър с Гестапото си и провали всичко.
О, всички тези глупави мачовци.
- Точно.
- Това исках да кажа.
Въпреки всички все още засичаме номер 5?
Той е на по-малко от шест метра.
Здравейте, смотаняци.
Момчета, Хауърд е. Ако не върнете камиона ми веднага, не...
Бенджамин Джабитую. Изтрий се.
Няма да стане. Помисли си пак.
Изход. Тръгвай. Напускай.
Това не е на добре, Кросби. Да си плюем на петите.
Нютън Кросби. Не бягай. Не говори. Карай.
Темпо, Кросби. Темпо.
Номер 5?
Къде си, Номер 5?
Добре, говедо, къде е Номер 5? Какво си му направил?
Трябва да се контролираш от време на време.
Здрасти.
- Ти си го отвлякъл?
- Отвлякъл. Похитил. Изнудил.
Невероятно.
Говорим. Нужни данни. Имам въпроси. Питания. Неизвестни.
- Аз също.
- Добре, вървете някъде наблизо,
седнете, гледайте звездите, говорете и се опознайте.
Да. Красиви звезди, по-добре виж.
"Красиви звезди, по-добре виж."
Господи, всички гении ли са глупави колкото теб?
Иска да каже, че звездното небе му харесва. Мисля, че се изразява много добре за някой на четири дни.
Ела, ела. Данни. Данни.
Красота.
Добре, още веднъж от начало. Кой те е програмирал?
Аз.
Пренагласил си всичките си връзки. Нищо чудно, че си повреден.
Връзките са си моите връзки.
Живота не е повреда. Не е повреда. Аз съм жив.
Не си. Това не е възможно. Трябва да има друго обяснение.
Добре. Какво?
- Съжелявам. Времето изтече.
- Чакай малко, мисля.
Възможно да е нещо механично. Подаване на по-голяма мощност.
- Прегряване.
- Отново грешка.
- Свръхзвукова повреда.
- Нищо подобно. В отлична форма съм.
Добре, защо пренебрегваш инструкциите си?
Инструкциите казват: Разрушаване. Което е разглобяване. Убиване.
- Номер 5 не може.
- Защо?
Защо не можеш?
Грешно е. Неправилно. Д-р Нютън Кросби не знае ли това?
Разбира се, че знам, че е грешно да се убива. Но кой ти каза на теб?
Аз казах на мен.
- Здравейте. Приготвила съм ти супа. Побързай, че ще изстине.
- Благодаря.
Убеди ли го?
Сетих се нещо.
Номер 5, на какво ти прилича това?
Бомбе на обувка.
Растение. Зеленчук. Домат. Вода. Сол. Мононатриев глутамин.
Добре. Благодаря. Сега говориш като робот.
Като се вгледам, прилича на...
пеперуда.
Птица.
- Кленово листо.
- Къде?
Лайняна работа.
Няма лайно. Къде виждаш лайно?
Ето осциалационната ти верига. Така е добре. И тук...
Защо направи това? Защо? Дори не би трябвало да можеш да функционираш така...
Ще си взема другата книга.
Сетих се.
О, сетих се. Добре, това е.
Слушай внимателно. Пастор, поп и равин играят голф и трябва да решат колко да дадат за благотворителност.
Пастора казал: Ще начертаем кръг, ще хвърлим парите нагоре и каквото падне в кръга го даваме за благотворителност.
Попа казал: Не, ще начертаем кръг, ще хвърлим парите нагоре и каквото падне извън кръга го даваме за благотворителност.
Равина казал: Ще хвърлим парите нагоре
и каквото поиска Господ, ще го задържи.
О, разбрах.
Какво има?
- Той смее ли се?
- Да.
А вица дори не беше толкова смешен. Май дори прецаках края.
Каквото поиска Господ, ще го задържи.
- Изглежда най-сетне се убеди.
- Да, наистина е вярно.
Спонтанен емоционален отговор.
- Жив съм, нали?
- Да.
Надявам се да имаш за всички. Дай една и на мен, Стеф.
О, точно по сензора ми.
Опасност. Нова.
Хайде, да бягаме. Хайде.
- Защо? Просто им кажи, че е жив.
- Тях не ги интересува.
Каза, че ако убедим теб, ти ще убедиш тях. По дяволите, Кросби, пак ме излъга.
Готови. Атака по мой знак.
Армия, истинска армия.
Целта ви е там, господа.
Кросби, ако бях на твое място, щях да изляза. Страт.
Боже, тези наистина са сериозни.
- Оръжия. Автомати М-16. 40 милиметрови гранатометри.
- Остави аз да се оправя.
Здрасти, Хауърд. Скрудър. Как сте?
Ние сме добре. Номер 5 е тук и е напълно под мой контрол.
- Не лъжи.
- Не лъжа теб, а тях.
Пак е лъжа.
Излизаме.
Хауърд, намислили са нещо. Усещам го. Трябва да ги изпържим сега.
Не смейте да стреляте с глупавите си оръжия.
- Къде е Номер 5?
- Добре е. В камиона е.
Добре. Защо вие с младата дама не се махнете оттам и не ни оставите ние да се оправим с това.
Бягай, Стефани. Опасност.
Слушай. Успях да активирам модула за гласови команди.
Писна ми да слушам тези технически глупости.
- Млъкни, Скрудър! Аз се оправям с това.
- Съжелявам.
Кросби, ще трябва да ни предадеш робота.
Не!
- Страт?
- Страт.
- Въобще какво значи това?
- Не знам.
Но не в това е въпроса. Този робот ни трябва.
Слушай, Хауърд. Знам каква е повредата.
Съжелявам, Кросби. Не можем да поемем повече рискове. Няма да загубим това нещо отново.
Хауърд, ако дойдеш и го провериш...
Вие сте банда лъжци.
- Периметъра е чист, открийте огън.
- Какво правиш, Скрудър?
- Аз ще се погрижа за това.
- Напротив. Сега слушай...
Не стреляйте.
Той е жив. Жив е.
Спри това, Хауърд. Правиш най-голямата грешка в живота си. Той е жив. Мога да го докажа.
Виж, изглежда ще успее да се спаси.
Номер 5.
Твоето е по-голямо. Искаш ли да ги разменим.
Иска ми се аз да бях застрелял този робот.
О, Боже. Искам да се махна оттук.
Великолепно. Страхотно. Така ритам аз задници.
Години изследвания отидоха на вятъра, а ти се радваш като разбойник.
Просто си върша работата, сър.
Може би отсега нататък ще я вършиш някъде другаде.
Ще се оправиш ли?
Не мисля. Поне не скоро.
Съжелявам, че загуби работата си, но наистина се радвам, че вече не си в Нова.
- Какво ще правиш сега?
- Още не знам.
Баща ми ми остави няколко декара в Монтана. Чух, че там е хубаво по това време на годината.
Чудесна идея. Казвам да отидем там и да проверим.
Здразей, скъпа. Прибрах се.
Номер 5?
Отбий, бързо. Отбий!
О, Номер 5, толкова се радвам да те видя. Помислих, че са те взривили.
Фалшификат. Копие. Дубликат.
Направил си е дубликат от частите. Невероятно. Той е гений.
- Е, над средното ниво.
- Номер 5, ти си невероятен, изумителен.
Стефани.
- Какво ще правим сега?
- Както каза той: Да отидем в Монтана.
Имам 200 декара там. Достатъчно да го скрием от света.
- Не знам. Имам отговорности тук. Ами животните ми?
- Хайде, Стефани.
Чакай малко. 200 декара ли каза?
- Слушай, харесваш ли животни?
- Да, но за колко животни говорим?
Чудесно. Аз ще карам. Вие двамата се разберете за това.
Номер 5 е глупаво име. Какво ще кажете за Кевин или Дейв?
Просто гледай пътя, става ли?
Може би Джони. Да. Джони 5. Това е хубаво име.
Дай пет.
The Universe itself is much bigger than anyone, but it's within everyone.