The Stepford Wives (2004) Свали субтитрите
::: С Т Е П Ф О Р Д С К И Т Е С Ъ П Р У Г И :::
МАТЮ БРОДЕРИК
БЕТ МИДЛЪР
КРИСТОФЪР УОКЪН
РОДЖЪР БАРТ
ФЕЙТ ХИЛ
ДЖОН ЛОВИЦ
и ГЛЕН КЛОУЗ
Дами и господа, бих искала да ви представя
една легенда в нашата сфера.
Тя е най-успешният президент в историята на нашата медия
и за последните пет години успя да ни задържи на върха на класациите.
Тя е нашата пътеводна светлина, нашето скрито оръжие
и днес ще ни отведе дори отвъд представите ни.
Моля, приветствайте един гигант, един колос и
най-усърдно работещата жена в телевизията: Джоана Еберхарт.
Само така, Джоана!
Благодаря ви много. Благодаря ви.
Джоана!
Почувствах се прекрасно, особено след като ме приветстват такива прекрасни хора
от цялата ни страна, нашите сътрудници в медията.
Бурни ръкопляскания за вас. Заслужавате го.
И искам голяма, тлъста премия за Коледа.
Шегувам се, но не напълно, защото...
... съм толкова развълнувана, толкова въодушевена от
това, което сега ще ви покажа.
Пригответе се, защото в понеделник вечер
целият свят ще гледа един мъж, една жена и един бутон!
БАЛАНС НА СИЛАТА
Готови ли сте за последното предизвикателство между половете?
Кой прави повече пари?
- Аз.
Кой участва в най-тежките триатлони всяка година и печели всеки път?
Аз.
Кой тайно си мечтае да е женен за сексапилна, страстна лесбийка?
Аз!
- Аз!
Отново Тара!
А...
... в четвъртъците...
Не, това не е просто шоу.
Не, това е истински пробив, пробив във всички социални норми,
който ще разтърси обществото из основи!
Да!
Нека ви представя най-големия феномен на живото предаване в света!
Аз Мога По-Добре!
АЗ МОГА ПО-ДОБРЕ!
Всички ние ще бъдем там, когато двойки със щастлив брак
ще прелетят с първа класа до тропически райски остров,
където ще бъдат изцяло обградени от професионални проститутки.
А в края на седмицата... Е, нека видим.
Е, мина една седмица и Ханк, шеф на отдел "Личен състав" от Омаха,
прекара всичките седем дни с Ванеса,
нашето момиче на повикване и екзотична танцьорка.
Да, беше невероятно.
И ще призная, че имахме фантастични моменти в джакузито и още други.
Но искаш ли да разбереш нещо, Били?
Всичко, което правихме, е само да си говорим,...
... защото аз обичам съпругата си...
... и единственото място, където бих искал да бъда, е в Омаха с моята Барбара.
Тежка раздяла, Неса.
А Барбара, в понеделник ти бе с Роки, нашият специалист
по бодибилдинг и компаньон,
от вторник до четвъртък бе с целия актьорски състав
на супер, мега, ултра еротичния филм "Надвисналата напаст",
А през уикенда бе с Тонкиро.
Време е да вземеш финално решение, Барбара.
Омаха ли ще бъде?
Или "О-комата"?
Ами...
преди да дойда на това шоу, бях правила секс само с един мъж
и това беше Ханк.
Обичам Ханк много и от цялото си сърце
и никога не бих го наранила.
Но аз мога и по-добре!
Битката между половете е стара като света, но докато...
Защо?
Извинете?
- Защо го направихте?
О, боже, това е Ханк от "Аз Мога По-Добре!"
Овации за Ханк.
Не, престанете.
Аз обичам Барбара. Имах семейство и живот.
Ханк...
Знам, че боли.
Любовта не е лесна.
Отношенията между хората не са лесни за никого.
Но сега вече знаеш истината за Барбара,
и ще продължиш напред със своя живот.
Ще срещнеш някой по-прекрасен,
и цяла Америка ще те обича.
Да, бе. Имам страшна идея за едно ново, страхотно шоу.
Е, кажи ни.
Нарича се...
... Да Убием Всички Жени!
- Той има пистолет!
Джоана, добре ли си?
- Направо чудесно.
Горя от нетърпение. Полицията бе страхотна. Нямаше дори една драскотина.
Не си ли чула?
- Какво?
Този мъж, Ханк. Точно преди да се опита да те убие,
посетил бившата си жена и петима от новите й гаджета.
Така ли?
- Застрелял ги всичките.
Съпругата му е в критично състояние,
а четирима от момчетата са на животоподържащи системи.
Тонкиро?
- Той е добре.
Слава богу.
- Значи се досещаш какво значи това.
Разбира се.
Ние изплащаме разноските по лекарската помощ, всяко пени.
Намираме им най-добрите тераписти, грижи за децата, рехабилитатори.
От каквото имат нужда, а после билет за първа класа до Ню Йорк
за извънредно шоу в най-гледаното време.
Ханк и Барбара: Нека Лечението Започне Сега!
Ти не ме слушаш.
Не можем да понесем това. Съдебните дела ще съсипят медията.
А всички твои шоута, цялата програма и всичките съдружници не трябва да пострадат.
Имаме сериозни акционери.
Не можем да ти позволим да съсипеш медията.
Но ти пожелаваме всичко най-хубаво.
Разбира се.
Благодаря ти за професионализма и че го прие толкова леко.
Джоана, просто искахме да ти кажем, че това не е справедливо.
Сбогом на всички!
Всичко най-добро!
Джо?
Уолтър?
Какво се случи?
- Ами...
получила си пълен нервен срив.
Лекарите казват, че случаят не е лек,
но ще се оправиш.
О, и Пит направи това за теб.
О, колко мило.
- Нали?
Искам да знаеш, че веднага, щом чух тези новини,
се обадих в телевизията и подадох оставка.
Направил си това за мен?
- Разбира се.
Зная, че бях само вицепрезидент,
но никога не бих могъл да работя за тези хора.
Не и след като се отнесоха така с теб.
О, Уолтър...
Спомняш ли си какъв ден е днес?
Нашата годишнина.
О, Уолтър...
... толкова съжалявам.
Може би онзи човек, който се опита да ме застреля, е бил прав.
Може би съм се превърнала в нов, ужасен вид жена.
Може би всичките ми решения са били погрешни.
Не можем ли да се махнем оттук и да започнем отначало?
И да поправим нашия брак?
Но защо се местим?
- В Кънектикът?
Местим се за да поставим ново начало на нашия нов, прекрасен живот
в този великолепен, нов град.
Име?
- Кресби.
Добре дошли в Степфорд.
- Благодаря.
Какво мислите, деца?
- Страхотно.
Чудесно.
- Скъпа?
Здравейте, всички. Аз съм г-жа Уелингтън.
Добре дошли в Степфорд.
Аз съм от "Недвижими имоти - Степфорд". Говорихме по телефона.
Вие трябва да сте Уолтър.
- Прекрасно е да се запознаем лично.
А, ето ги и малките.
Обзалагам се, че ти си Пит.
Ъхъ.
- Пит.
Красавец е като баща си.
Благодаря.
О, Кимбърли, сладка си като ушенце на малко буболече.
Буболечките нямат уши.
О, колко е дръзка! И малко мрачна.
А това трябва да е Джоана.
Електрошокова терапия?
- Но се справя отлично.
Здравей, малко акумулаторче.
Още от мига, в който се обади Уолтър, разбрах, че това е идеалната къща за вас.
Това е върха на имотите, които предлагаме в Степфорд
и е всичко, от което може да се нуждае едно американско семейство.
Нека ви представя...
- Я виж това.
Страхотно е.
- ... дневната.
Бих казала, че е уютна.
А също така, това е умна къща. Това е контролът за охранителната система.
Всичко е заключено.
- И си комуникира с хладилника.
Трябва ни сок, трябва ни сок.
Системата контролира също и всички санитарни помещения.
Там ще бъде тествана урината ви за кръвна захар, протеини и телесна мазнина.
Измиване на тоалетните.
Не е ли чудесно, деца?
Отивам да видя стаята си.
- Аз също.
Така, Уолтър, ще пътуваш ли много до работата си?
Не.
Не, аз и Джоана напуснахме телевизията.
О, вижте, това е кученцето.
Робо Роувър 3000. Ела тук, момче. Хайде, хайде.
Джоана.
Този град има над 200 години история.
Основан е от Джордж Вашингтон, а Марта просто се е влюбила в него.
Степфорд е райското кътче за семействата в Кънектикът.
Няма престъпност, няма бедност и никаква разбързаност.
Какво е това? Там, на хълма?
Ами, това е Сдружението на Степфордските Мъже.
Където нашите прекрасни мъжлета могат да се събират и да починат от нас.
Права съм, нали?
А къде ходят жените?
- В Дневния клуб на Степфорд.
Добро утро, дами.
- Добро утро, Клер.
Бих искала всички да поздравите новата ни съгражданка: Джоана.
Добро утро, Джоана.
Готови ли сме за работа?
- О, да.
Заемете места със стикове в ръка, моля.
Чакай малко, така ли работите?
Ама разбира се. Каквото и да правим, винаги искаме да изглеждаме отлично.
Искам да кажа, представи си, че някой от съпрузите ни ни види
в износени, мръсни, долнопробни и потни дрехи,
със разчорлена коса и без грим!
О, небеса.
Сега,
днес попадаш на специално представление,
защото работим над нови серии от упражнения,
които аз сама измислих и се базират на прости домакински действия.
Наричам програмата си Клеробика.
Защото името й е Клер.
Добре, време е да отслабваме и да чистим в едно.
Нека бъдем миялни машини. И...
И...
Хайде, Джоана.
Завъртане в кръг, дами, и...
И...
Супер!
- О, да! Кой е най-добър?
Ти си.
Благодаря ти, мила.
Уолтър?
Хей, как я караш?
- Уолтър Кресби.
Радвам се да се запознаем.
- Тед Ван Сант.
Аз съм Стан Питърс. Хайде, влизай.
Майк каза, че ще идваш.
- Радвам се да се видим.
Хайде, влизай.
Чуйте, чуйте. Елате, елате всички и честит 4-ти юли.
В 13:30 ще пее детския хор "Звезди на Райета", боядисване на лица...
Не е ли прекрасно?
Истински староградски пикник. Такова нещо няма в Манхатън.
Затова и ще останем точно 10 минути.
Ще се представим на всички и после ще изчезнем оттук.
Деца, наистина съжалявам за това, но нека опитаме да се позабавляваме.
Мамо, това е пикник.
Разпусни малко.
- Хайде, вървете да играете.
Десет минути?
Уолтър, ти не разбираш.
Тези жени приличат на психясали стюардеси.
Веднага ще ме нападнат.
- Джоана!
Ето ти на.
О, Джоана.
- Джоана, здравей.
Здравей, Уолтър.
- Здравейте.
Изглеждаш чудесно.
- Харесваш ми в стил "хаки"
Нови са, малък експеримент.
Сега разбирам защо ги наричат "Бананови републики".
Извинете. Извинете ме!
Извинете, дами.
Извинете.
Извинете.
Аз ли съм единствената, която намира всичко това за малко безпокоящо?
Празнуваме рождеството на нашата нация,
но тук почти няма афро-американци,
истински индианци, азиатски американци...
и... О, боже мой!
Ей, ти си Джоана Еберхарт. Ама че несправедливо спрямо теб.
Вие не сте ли Боби Марковиц?
Обожавам книгите ви, особено последната. Как се казваше?
Беше за отношенията с майка ви.
"Обичам Те, Но Моля Те, Умри!"
- Ей, скъпа.
Виж какво направих. Погледни.
Честит 4-ти юли на всички!
Извинете ме. Този тип притеснява ли ви?
Да, той е съпруга ми.
- Ей, Кресби-пич.
Здрасти, Дейв.
- Откъде се познавате?
От Мъжкото Сдружение.
- А, онова място.
Приключи ли с прането?
- Не, приключих една глава.
Направи ли сандвичите?
- А ти?
Къде са децата?
- Кои деца?
Нашите деца.
Всичко наред ли с вас двамата?
- О, чудесно!
Хайде, имам нужда от курабийка.
- Видя ли какво имам предвид?
Джери... Джери, това е истинска разпродажба на сладкиши.
Сякаш е небесна диорама изложена в Смитсоновия институт,
в Залата на самодейните творци.
О, не. Не, престанете. Престанете, престанете.
Не може да е плодов сладкиш.
Роджър, можем ли да... Може ли двамата да се изнесем?
Дами, как пазите фигури?
Има ли някъде голяма купчина повръщано от плодов сладкиш?
Която да си заслужава?
- Роджър.
О, съжалявам.
Това е...
- Това е възхитително.
Джери смята, че преувеличавам, нали се сещате, всичко.
Извинете, вие не сте ли Роджър Банистър?
Изумителния архитект според "Таймс"?
О, благодаря ви. Това е Джери Хармън.
Здравейте.
- Корпоративен адвокат.
Но получава помощта, която му е нужна.
Престани.
- Ти престани.
Ние сме нови тук.
- О, боже мой, Джоана Еберхарт.
Обожавам вашите шоута.
- О, благодаря ви.
И Боби Марковиц. Харесвам книгите й.
Джери, как се случи това? Откъде дойде ти?
Искам да кажа, тук, в Степфорд.
"Пийпъл".
Внимание, внимание, веселяците на 4-ти юли,
грабнете партньор, защото е време
за смайващия четворен танц на Степфорд.
Четворен танц?
- Краварки?
Ние сме в ада.
- Хайде, Боби.
Здравейте.
- Здравей.
Добре, готови ли са краката ви за
разтърсващия хамбари Степфордски танц?
Добре.
Поклонете се на партньора си. Забравете грижите си.
Ето на.
- Степфордските жребци обичат кобилите си.
Всички мъже наляво, всички мъже надясно
Хвани за юздата таз кобилка, тя не хапе
Всички се хванете за ръце и в кръг се завъртете.
Погали каубоя си с крака.
Хубава риза, Стан.
- Благодаря.
Скъпа.
Успокой се.
Божичко.
Извинете ме, извинете.
- Тя добре ли е?
Всичко е наред.
- Извинете.
Добре, не се опитвайте да я движите.
Пияна е.
- Няма нужда, благодаря.
Блондинка е.
- Аз съм съпругът й.
Джо, ти не си лекар.
Уолтър, мога да се справя с това. Справих се цяла медия.
Уолтър, мога да се справя с това. Справих се цяла медия.
Някой да се обади в полицията.
- Майк е тук.
Майк.
Майк.
Майк.
- Всичко е наред, тук съм.
Уолтър, госпожата.
Госпожата?
- Джо, Джо.
Уолтър, какъв ти е проблема?
Извинете ме.
- Отдръпнете се , моля.
Хей! Извинете...
- Извинете ме.
Какво беше това?
- Хърб, Дейв,
помогнете ми да отнесем Сара в моя "Хъмър".
В "Хъмър" ли?
- Прекрасен е.
Просторен.
- Ето.
Трябва ни линейка. Не трябва да я движите.
Може би се нуждае и от кислород, медицинска помощ.
Не всичко се върти около теб, Джо.
Уолтър.
Ще се оправи, прилоша й от слънцето. Обезводнила се е.
Обезводнила? Да не си полудял?
- Джо. Съжалявам за това, Майк.
Джоана. Джоана, този момент е уникален.
Бих искала да те запозная с...
- Майк Уелингтън.
Моя съпруг.
О,...
- А вие трябва да сте Джоана.
По-красива сте отколкото по кориците на списанията.
Не се отнесоха справедливо с вас.
- Извинете ме, но на тази жена й е много зле.
Благодаря. Може би трябва да ида с нея.
Тя ще получи нужната й помощ. Повярвай ми, малка лейди.
Тази жена получи удар и направо колабираше.
Казах ти милион пъти, че се обадих на Хърб.
Той рече, че Сара си е добре.
Просто имаше нужда от течности, както каза Майк.
Тя направо искреше, Уолтър.
- Тя танцуваше.
И защо наоколо нямаше никакъв лекар? И защо...?
Защо...?
Уолтър! Уолтър! И защо всички веднага
зяпнахте автоматично в този тип Майк?
Защо всички просто си стояха?
Искаш да кажеш, защо всички веднага не послушаха теб ли?
Не съм казала това!
- Мили боже, Джоана!
Какво?
- Теб те уволниха,
децата ти едва те познават, а и бракът ни се разпада.
А и цялото ти поведение предизвиква желание у хората да те убият.
Караш хората да искат да те видят мъртва.
Ето затова сме тук.
Хората в този град бяха повече
от гостоприемни и приятелски настроени към теб.
А ти бе само надменна и подозрителна.
На всичкото отгоре, на онзи пикник се подигра с мен.
Е, повече така не мога.
Не мога да се карам с теб за всеки инч от всичко. Играта свърши.
Бракът свърши.
- О, не!
Не!
- Какво не?
Моля те, не си отивай.
Защо не?
- Защото си прав.
Чакай малко. Май не чух добре. Какво каза току-що?
Казах, че си прав.
За?
За всичко.
За мен.
Знаеш ли защо подписах в телевизията?
Защото мислех, че ако бъда до теб, ще ти помагам да се отпуснеш.
Наистина ли?
Да, наистина. Как се казваше онова шоу?
Мога да Оправя Всеки!
Виждаш ли, това имах предвид. Исках да те разсмивам.
Това е много мило, но...
Аз бях заета. Занимавах се цялата мрежа, Уолтър.
Беше толкова заета, че не сме правили любов повече от година.
Знам, аз...
- Е, липсваш ми.
Но аз винаги съм те обичала толкова много. Аз...
Знаеш го.
Защо?
Защото... защото...
... си моят глупчо, и си...
И си прекрасен и...
И си моят Уолтър.
И защото когато играеш шах на компютъра
винаги правиш...
Винаги завършваш с този твой победен танц.
- Не, това не го правя.
Да, правиш го.
- Не, не го правя.
Но щом не съм най-умната,
най-добрата от най-добрите и най-успялата...
Тогава не знам, коя съм?
Искаш ли да разбереш?
Как?
Най-напред, вече сме в провинцията, стига с това черно.
Без повече черно? Да не си луд?
- Чу ме.
Само невротичните, кастрирани, надъхани за кариера,
кучки от Манхатън носят черно. Такава ли искаш да бъдеш?
Още от малко момиченце.
Наистина ли изглеждам добре?
Да бъда ли честна?
Изглеждаш като Бети Крукър.
- Знам.
В клиниката "Бети Форд".
- Трябва ни мляко.
Трябва ни мляко.
- Благодаря ти.
Вижте, аз полагам усилия за да се променя.
Тоест, миналата нощ моят съпруг сякаш не бе същия.
Беше силен, решителен и властен.
Също като хладилника ви.
Е, никой не е казал, че ще е лесно да бъда домакиня
и майка-домошарка.
Най-тежката работа на света, нали?
Е, може и така да е, но тези Степфордски съпруги,...
те сякаш са от друго измерение.
- О, като вчера,
тази бедна жена, Сара Съндерсън.
Уолтър каза, че тя е добре.
Но ти каза, че излизали искри от ушите й.
Така, това е първия признак.
- На какво?
Евтините бижута.
Може би трябва да идем да я видим.
- Защо?
Защото трябва да се подкрепяме.
Така се държат хората извън Манхатън.
Грижат се един за друг.
Искам да кажа, ако беше в Ню Йорк и някой от съседките ти се разболее,
какво щеше да направиш?
- Щях да й се обадя.
За да разбера дали умира вече.
- За да й вземем апартамента после.
Да вървим. Хайде, ставайте.
Сара?
Ехо?
- Ехо? Там ли е?
Какво правиш?
- Отворено е.
Удивително.
- Прекрасно е.
Толкова доверчиво.
Роджър.
Роджър.
Погледнете това място.
Сара?
Роджър.
О, Хърб.
О, миличка.
- О, да. О, да.
Накарай ме да ти се моля.
- О, да!
О, каква съм късметлийка.
О, мили боже. Това DVD ли е?
Не, това са те.
О, ти си Краля!
Да!
Качвам се горе.
- Защо?
Роджър!
- Искам още.
Роджър.
- Роджър.
Скъпа, донеси ми още начос.
- Да, мили.
Какво е това?
Роджър, остави го.
- Какво? О, я стига.
Роджър.
- Защо тук пише "Сара"?
Роджър, остави го.
Да се махаме от тук.
- Не сме си у дома.
О, стига де. Ще престанеш ли вече?
Трябва, Роджър.
- За бога, та ние сме влезли с взлом.
Трябва да изчезваме.
Остави го, хайде.
- Добре, да опитаме това.
Да си вървим.
Толкова ме е срам.
Направо съм сразена. Направо потресена.
Боби?
- Да?
Да не приготвяш антракс?
- Извинете ме.
Бях доста заета. С новата си книга.
Но не можеше ли да наемеш някой да почисти?
Някой смелчага?
Дейв казва, че трябва сама да се оправям с това, като Сара Съндерсън.
О, вярваш ли й?
- Но, миличка, домът й е безупречен.
И прави невероятен секс посред бял ден
със собствения й съпруг.
Е, съжалявам, но моят психиатър казва, че ми е нужен съзидателен хаос.
Моят терапевт казва, че ми трябват граници.
- Лекарят ми казва, че имам нужда
от електричество достатъчно за цял Лас Вегас.
Някога опитвала ли си Золофт?
- Детска играчка.
ХХХанакс. Боготворя го. Аз съм старомодна.
Обичам Прозак с малко виагра.
Горе си и все горе.
О, Роджър.
- Виагра.
Хей, има ли нещо, което трябва да ни кажеш?
Ами,... споделяне.
Добре, добре.
Джери и аз бяхме на брачен консултант...
... за повече от година...
... и най-накрая... най-накрая повече не можех да го понасям.
Изревах му: "Станал си гей-републиканец!"
А той отвърна: "Че какво му е лошото?"
А аз казах: "Какво му е лошото ли?"
"Това е все едно да искаш да си гей с лоша прическа."
Абсолютно.
Затова консултантът ни предложи да се преместим в провинцията.
За да намерим общ път един към друг.
- Преместихме се тук като последна надежда.
Съдебно решение. Не питайте.
Добре, знам, че е немислимо,
но какво ще стане, ако наистина можехме да се научим да бъдем щастливи
... без помощта на хапчета или импулсивно преяждане?
Ако наистина дадем шанс на целия този
Степфордски дух?
Ей, да бе!
- Само един ще оцелее.
Зевс!
Зевс!
Зевс!
- Хайде, Кресбо, скъпи.
Зевс!
- Разкъсай й сутиена!
Зевс!
Да!
Да!
- Зевс е повелителят на Вселената!
А Тед дължи 20 кинта на Уолтър.
Ах, това е да бъдеш мъж.
Е, Уолт,
явно добре ти пасна нашия Степфорд.
Бих казал, да. Това е градът, къщите, цялото място.
Като в сън е. Като...
Като животът, какъвто би трябвало да бъде.
И всичките ви съпруги... О, боже мой.
Боже. Те са толкова... Толкова...
Мили?
Зашеметяващи?
Перфектни?
Ами...
Всички адски се радваме да бъдем тук, в Степфордския читателски клуб.
Така, току-що приключих трети том
от "Животът на Линдън Джонсън" на Робърт Каро,...
и умирам от нетърпение да започна следващия.
Е,...
Това е прекрасно, но днес ще обсъждаме...
Сигурно това е най-значимата книга, която някой от нас някога е чел.
Да, провокираща, но и вдъхновяваща.
Специалното, луксозно изключително издание на
"Коледни картички и украса."
Тази книга сякаш ни казва:
"Нека празнуваме рождеството на нашия спасител с възторг."
Така, Боби, осъзнаваме, че ти вероятно се чувстваш малко неудобно
заради тази книга, защото ти си...
О, каква беше думата?
- Нова?
Уплашена?
- Откачена?
Еврейка.
- Все тая.
Но сериите от това издателство са всеобхватни.
Всъщност, има дори цяла глава за еврейската нова година - Ханука.
Обожавам главата за боровите шишарки.
Те не са само за украса и декориране.
Може да използвате шишарки за да създадете пламтяща менора.
Снежният човек с шишарки може да бъде еврейски.
Само добавете едно от тези малки овалчета.
А дали да не използвам хиляди шишарки за да
изпиша думите "Голям Чифут"
с 5 метрови букви на снега в предния ми двор?
Каква прекрасна идея!
О, да, да.
- Това е чудесно.
Да.
- Толкова е умна.
Влюбих се в идеята за създаване на истински Дядо Коледа,
целия от борови шишарки.
- Добре, това ми хареса.
Ще използвам шишарки в моето Рождество за да изобразя бебето Исус.
Аз пък ще привържа една шишарка за вибратора си
и така ще си изкарам една страхотна Коледа.
Ето идва Дядо Коледа, идва Дядо Коледа,
точно по улица "Дядо Коледа"
Носи си чувал с играчки, за момчета и момиченца.
Чуйте как звъни шейната, Ах, каква прекрасна гледка.
Скачай във леглото, скрий се през глава, защото идва Дядо Коледа.
Кой?
- Идва Дядо Коледа.
Е, как се чувства тук Джоана?
Ами...
Добре...
Тук съм сред приятели, нали?
Разбира се.
- Да.
Така,...
Джоана и аз проведохме сериозен разговор
и бяхме съвсем искрени един с друг.
Тоест, наистина си казахме всичко.
И мисля, че отсега нататък...
... тя ще бъде много, много различна.
Мислиш ли, че Джоана наистина ще се промени?
Да, напълно.
А от колко време сте женени?
Тед!
- Да.
Не дължиш ли на Уолтър 20 долара?
Абсолютно вярно, дължа му.
Скъпа!
Да, мили?
Уолт, седни.
Трябва ми двайсетачка.
Знаеш ми кода.
- Разбира се.
И ги дава по единични?
Всички тези за детския лагер за утре ли са?
Искам само да се гордееш с мен, миличкa.
Тате, гледай.
Топка.
Роботите са жестоки, нали?
- О, да.
Може ли да говоря с главата на семейството?
Сополане!
- Смрадльото Марковиц!
Ледения убиец Кресбо.
- Тарталетки?
Тарталетки!
- Тарталетки.
Хей, точно навреме.
Джо, тези са страхотни.
Защо и ти не правиш такива неща?
- А ти?
Защото си имам пенис.
Трябва да вървим.
- Да, имаме среща.
В Мъжкото Сдружение.
- Кога ще си си у дома, скъпи?
Когато се прибера.
Обади се на гледачка.
Боби, сигурна ли си за това?
Ние не шпионираме. Просто наминаваме.
Приятели, не мога да ви опиша колко щастливи сме,
че приемаме тази свежа кръв тук.
Ти го каза, Майк.
- Точно така.
Обичам, обожавам това място.
Все едно Ралф Лорен се е слял със Шерлок Холмс.
Сякаш ти казва: "Аз имам вкус и топки."
Роджър, ти обеща.
- Какво?
Курва.
- Мърморко.
Съжалявам.
- Не, не, не.
Джери, ще откриеш, че тук, в Степфорд, сме много разкрепостени.
О, да.
- Ние приветстваме теб и твоя партньор,
както всяка друга двойка.
Абсолютно. Като всяка друга.
Точно така.
- Приятелка.
Госпожица... г-ца Нещо.
За Степфорд!
- За Степфорд!
И още как!
Да.
Проклятие! Хайде, да вървим.
Мислиш ли, че е редно? Да се промъкваме така...
Я си помисли.
Всички жени тук са перфектни секс бомби.
А мъжете са като малоумни задръстеняци.
Не ти ли се струва странно?
- Не и на мен.
Защо не?
- Работех в телевизията.
О, я стига.
Знаеш ли, Уолтър, мисля, че Джоана е права.
Мисля, че Степфорд е отговора.
- Тя е прекрасно момиче.
Или поне - ще бъде.
Хайде, помогни ми.
- Не би трябвало да сме тук.
О, стига де. Не бъди такава пъзла.
Би трябвало да съм вкъщи при тарталетките.
- И защо?
Защото изпраска само около 5000 такива ли?
Нарушители сме.
- Само ако ни гепят.
Мамка му, нищо не виждам.
О, ето я лампата. Ето я.
Не, Боби.
Това е като изложба на някакви извънземни изроди.
Защо? Това са просто семейни портрети.
Да, точно това казах и аз.
Светлините.
Трябва да се махаме от тук.
Да бягаме ли?
О, мили боже.
Кларис?
Здравейте, момичета!
- Роджър!
Изкара ни акъла.
Какви ги вършите тук?
- Какво става?
Проститутки ли си взимат, Плейбой или гледат порно по кабелната?
О, моля ви се. Че те едва мърдат.
Идват.
- Мъжкото братство.
Обади ни се.
- Добре.
Родж?
Какво има? Видя ли някого?
Жива душа няма.
Но какво все пак има в тези стаи?
Складове ли са? За пуловери?
Тела?
Джери.
- Виждаш ли тази врата вляво?
Отвори я.
О, боже.
Ама аз нищо не виждам тук. Тъмно е.
Използвай фенерчето си.
Чувствам се като Нанси Дрю в "Мистерията на кризата от средната възраст".
Какво трябва да търся?
Погледни надолу.
Джери?
Роджър!
Роджър!
Боби.
- Роджър!
Боби?
- Роджър!
Роджър каза, че нищо особено не ставало в Мъжкото Сдружение.
А защо тогава не вдига телефона?
Минаха два дни вече.
- Боби.
Роджър!
Роджър!
Това не е ли любимата му риза, от "Долче и Габана"?
Всичките му "Гучи".
И "Версаче".
- Може би ще ги дарява.
На кого? На бездомните гейове?
Той обожаваше това.
Проспектът му за гелове.
О, боже.
- Какво е това?
Виго.
Благодаря ви, дами и господа. Аз съм Джери Хармън и...
Знам, че съм доста нов тук, но вече се чувствам като у дома си.
Защо Джери ни помоли да се срещнем тук?
Горд съм да ви представя новия кандидат за щатски сенатор от Степфорд.
Дами и господа, представям ви г-н Роджър Банистър.
Какво?
Прекрасен е.
Благодаря.
Много ви благодаря.
Може би се питате какви са моите квалификации за този висок пост?
Е, аз вярвам в Степфорд, Америка и силата на молитвите.
Ценности, които открих благодарение на моя партньор
в живота и по волята господна, Джери Хармън.
Роджър. Роджър!
Да, въпрос ли има? Г-жо Марковиц?
Значи вие двамата сте щастливи сега?
Повече от всякога. Защото сега осъзнах, че да бъдеш гей не означава
да бъдеш само женствен, превзет или прекалено чувствителен.
Аз не съм женчо.
- Не.
Само така, Роджър.
- Това е човека!
Роджър?
- Да, г-жо Уолтър Кресби?
Роджър, не разбирам. Ти беше там, беше истински Роджър.
А сега...
Сега си различен. Косата ти, костюмът ти.
Сякаш си някой друг.
- Хората се променят.
Не можеш да възпреш Степфорд.
Не можеш да възпреш Степфорд!
Не можеш да възпреш Степфорд!
Не можеш да възпреш Степфорд!
Не можеш да възпреш Степфорд!
И заради това трябва да напуснем Степфорд?
Нещо не схващам.
- Добре.
Преди, Роджър беше остроумен, стилен и ироничен.
Сигурен съм, че продължава да бъде.
- Не.
Сега държи речи в костюми от "Брукс Брадърс".
Ей, има много начини да бъдеш гей.
Не искай от него да следва стереотипа.
Боби е права, а и тя също си тръгва.
Това място причинява нещо на хората.
Всички жени тук са постоянно прекрасни и усмихващи се,
а всички мъже са щастливи непрекъснато.
И това е проблем, защото...?
- Защото не е нормално, Уолтър!
Не е... не е истинския свят. Не сме ние.
Ще ида да взема децата от лагера
и се махаме оттук.
Със или без теб.
Заключено.
Никога няма да се промениш, нали?
Ни най-малко.
Отвори вратата.
Отключена предна врата.
И беше права.
За какво?
Щом си толкова нещастна, може би трябва да се преместим.
Да се върнем в града може би.
Можем да си тръгнем утре.
Благодаря ти.
Благодаря ти.
Какво си имаш там? А?
ДЖОАНА
САРА СЪНДЕРСЪН: изпълнителен директор на "Транс-Глобал Еърлайнс"
КАРМАЙН КАЛОУЕЙ-ВАН САНТ: номинирана за съдия на Апелативния съд.
Изчезнал шампион - териер!
Миличко?
Четири през нощта е. Какво правиш?
Приготвям си рецепти за утре. Бих искала да съм подготвена.
За какво?
- Ябълков пай. Боби ми го препоръча.
Ей сега се качвам.
Уолтър?
Скъпа?
Боби? Боби!
Мили боже.
Боби?
Добро утро, Джоана.
Утрото е прекрасно, нали?
Това е чудесен цвят.
Мамо!
- Мамо!
Добро утро, скъпоценните ми.
И ви благодаря за изпратените имейли.
Адам, ти искаше фъстъчено масло и сладко, без коричка,
шоколадче "Сникърс" и "Ролекс".
Бен, ето ти, пълнозърнест бурито,
шейк със соеви протеини и три парчета Немска шоколадова торта.
От огризки?
- Разбира се.
А, Макс, ти получаваш бекон, марули и домати на
леко препечени сусамени филийки.
Ами моите екшън герои?
Ето ги. Мейс Уинду и Амидала.
А къде е Боба Фет?
- Бяха ги свършили.
Мамо!
- Ето ти 500 долара.
О, добре, де.
Чао, мамо. Чао, Джоана.
О, порастват толкова бързо. Мисля да си родя още трички.
Боби, чуй ме. Какво са ти сторили, а?
Какво ти направиха? Наркотици ли ти дадоха?
Мозъка ли ти промиха? Хайде, говори ми.
Разбира се, но само за минутка. След това трябва да се захващам
с тази кочина. Кафе?
Не, не искам кафе. Боби, Боби.
Миналата нощ влязох в интернет. И открих, че всички
жени тук са били много преуспели.
Ама наистина преуспели.
Изпълнителни директори, съдии, президенти.
Сара Съндерсън е ръководила авиокомпания.
С тази прекрасна кожа?
Не, не, не. Не е изглеждала така.
Нито една от тях. Те...
- Кафе?
Кафе?
- Не, без кафе.
Боби, Боби. Това не си ти.
Точно така, Джоана. Не съм аз.
Аз съм изцяло нова.
И съм щастлива, защото осъзнавам
важните неща в живота.
- Да.
Новата ти книга.
- Точно така.
Точно това е важното, новата ми готварска книга.
Моят съпруг и семейството ми и създаването на прекрасен дом.
Това е урок, който всяка съпруга трябва да научи.
Особено ти.
Аз съм ти приятелка, Джоана. Ще ти помогна.
Имаш нужда от мен.
- Стой далеч от мен!
Теб те управляват.
Ами да, понякога.
- И си егоистична.
Искаш да управляваш света.
- Не.
Мога да те поправя. Да те променя.
Какво... са... ти... направили?
Да се заемаме.
Вдигни телефона.
Ало, това...? Детската градина ли е?
Да, това е... това е Джоана Еберхарт. Бих искала да говоря с децата си.
Идвам да ги взема веднага.
Какво?
Уолтър!
Уолтър, къде си?
Знам, че ти си взел децата.
Пит, Кимбърли!
О, момчета.
Добре дошла.
Къде са децата ми?
В пълна безопасност.
- Къде са децата ми?
Скоро ще ги видиш.
- Къде е Уолтър?
Как можа да направиш това?
Още откакто се срещнахме, ти ме побеждаваш във всичко.
Ти си по-образована.
По-силна, по-бърза.
Танцуваш по-добре, играеш тенис по-добре.
Спечелиш поне шест статуетки. Повече, отколкото
аз само съм си мечтал.
По-добър оратор си,
и по-добър директор.
Дори си по-добра в секса. Не го отричай.
Нямаше.
Е, аз нищо ли не заслужавам?
Имаш мен.
Не, аз трябва да ти държа дамската чантичка.
Трябва да казвам на децата, че майка им пак ще закъснее.
Да казвам пред пресата, че нямаш коментар.
Трябва да работя за теб.
Със мен.
Под теб.
Всички ние.
Ние сме се оженили за жени-чудо.
Супремомичета.
Амазонски кралици. Е, знаеш ли какви ни прави това?
Умни, щастливи, полезни.
Путьовци.
Вятърът под крилете ви.
Животоподържащи системи.
Ние сме момичетата.
- И не ни харесва.
Не, никак даже.
- Да, точно така.
Много си прав.
- Да, точно.
И това ли е вашия отговор, да избиете всички ни?
О, не. Нищо подобно. Ние ви помагаме, усъвършенстваме ви.
Като ни превръщате в роботи?
Съществува ли и частица от предишните жени в тях?
Разбира се, почти всичко.
Да й покажем ли?
- Да ми покажете какво?
Ново нещо, върху което още работим преди да го пуснем за масова употреба.
Уолтър, не мисля, че си виждал това.
Някои хора ни питат, как го правим?
С прости думи, наистина е много лесно.
Елате.
Най-напред, вземаме една мрачна и незадоволена жена.
След това, посредством нежно насочване в семейния живот
съпругът бавно я подтиква към нашата женска подобряваща система.
Тя е напълно автоматизирана.
А после - фокус-мокус.
Нейното преобразяване започва.
Най-напред, откриваме централния й мозък.
Поставяме няколко наночипа.
После ги програмираме.
Също така добавяме някои тайни, специални съставки.
За да се избегнат инциденти,
съпругът се държи на разстояние по това време.
Безопасността е на първо място.
Най-накрая я подобряваме
за да покрие идеалните норми на Степфорд.
И...
... ето!
Всичко е отлично.
Добре дошли в бъдещето!
Отново се появи картината.
Трябва да поясня. Виждате ли,
истинското ми име не е Майк.
Това е просто псевдоним, който използвах в работата си.
Къде?
- В "Майкрософт".
"НАСА".
- "Дисни".
"Америка ОнЛайн".
Затова ли жените са толкова бавни?
Джоана.
Това ли искате наистина?
Жени, които се държат като робини,
обсебени от почистването на кухните си
и своите прически?
Жени, които да не могат да ви предизвикват по никакъв начин?
Жени, които съществуват само за да ви чакат на четири крака?
Да.
- Звучи ми добре.
Джоана, ти си прекрасна жена.
Със сигурност би оценила поне гениалността
на цялата тази идея.
Представи си да можеш да управляваш половинката си
да премахнеш всеки досаден навик,
всяко физическо несъвършенство,
всеки момент на мрънкане, похъркване и пърдене в леглото.
Представи си...
... да можеш да се наслаждаваш на личността, която обичаш,
но само в най-добрия й вид.
И единствената причина за твоя гняв,
твоето отхвърляне, твоята ярост е наистина много проста.
Бясна си, защото ние сме се сетили първи.
Докато вие се опитвахте да се превърнете в мъже,
ние решихме да станем богове.
Нека те попитам нещо,
тези машини, тези Степфордски съпруги,
те могат ли да казват: "Обичам те!"?
Майк?
Разбира се.
На 58 езика.
Но наистина ли го мислят?
Наслаждавай се.
Уолтър.
Уолт.
Джоана. Насам.
Сара.
- Клер.
Мариан.
- Кармайн.
Роджър.
- Роберта.
О, Майк.
Майк, Майк, Майк!
Майк, Майк, Майк!
Добър вечер на всички.
Каква радост е да видя
нашите прекрасни съпруги и техните щастливи, щастливи съпрузи.
Тази вечер е най-ярката в цялата година, защото днес
ще почетем нашите най-нови граждани на Степфорд.
По мое мнение те са прекрасна двойка,
която е пример за Степфорд и
американския начин на любов.
Сега...
бих помолил моята възхитителна съпруга, моята възлюблена жена
моята невеста, най-добър приятел,
да танцува с мен този среднощен летен валс.
Да.
Всичко наред ли е?
Абсолютно.
Майк.
- Да.
Скъпа.
Удоволствието е мое.
- За мен е чест.
Шампанско?
- Позволи ми.
Активиране на вратите.
Добре дошъл, член 1956.
Кресби, Уолтър.
Навлизате в секретна зона.
Внимание.
Внимание.
Внимание.
Е, Джоана, харесва ли ти Степфорд?
О, да. Градът е разкошен.
Всички са толкова мили.
И освен това, ти си тук.
Аз?
Наистина е много просто.
Скъпа, донеси ми още един скоч.
Веднага, мили.
Започване на обратна реакция.
Започване на обратна реакция.
Обратната реакция завършена.
Изтриване на програма "Степфорд".
Файлът е повреден.
Изтриване на почистващата функция.
Скъпа.
О, Хърбърт.
Възвръщане на оригиналната личност. Изтриване на програма "Степфорд".
Какво е това?
С какво съм облечен?
Майк!
Майк, нещо...
... неописуемо се случва в балната зала.
Трябва да дойдеш веднага!
Това е апокалипсис!
Какво сте направили с нас?
Майк!
- Майк!
Мъже, обуздайте жените си!
Контролирайте ги.
Не работят!
Това не е Степфорд.
Майк, какво става?
Бях в градината и си мечтаех за твоят...
За твоята усмивка и афтършейв.
Когато осъзнах...
... аз мога по-добре!
Уолт.
- Тя не е робот.
Какво?
- Какво?
Как така не е робот?
Никога не е била.
Я чакай малко.
Не можах да го направя.
- Какво?
Защо не?
Защото тя не е научен експеримент.
Защото не съм се омъжил за някакво портативно радио.
Това е срамота.
Не.
Това е истински мъж.
Мислех, че си готов.
Мислех... мислех, че сте готови. Мислех, че те познавам.
Ти си позор.
За всичко, за което този град се бори.
За бъдещето.
Точно така, точно така. кажи му го.
И ще си платиш за това.
Да не си го докоснал.
Не!
Той е Степфордски съпруг?
Истински ангел.
А сега...
... става само за резервни части. Благодарение на теб!
Но какво си ти? Човек или машина?
Аз съм дама.
Истинска дама?
Всеки инч от мен.
- Почакай.
Чакай, истински истинска дама? Човешко същество?
Да, и по всяка вероятност съм последното свястно човешко същество.
В Степфорд?
- В целия свят!
Тя е зашеметяваща.
Всичко това, Майк, съпругите, Степфорд, твоя идея ли бяха?
Да. Исках само един по-добър свят.
Свят, в който мъжете са мъже, а жените са нежни и любящи.
На някой да му се намира отвертка?!
Тая е откачена.
Свят на романтика и красота,
на смокинги и бални рокли, перфектен свят.
Но бе омъжена за робот.
Перфектният мъж.
А всичко, което исках е да превърна всички вас...
... в перфектните жени.
Няма нужда да бъдем перфектни.
Как можа да ни причиниш това?
Защото аз бях точно като вас.
Преизнервена, преуморена и необичана.
Бях най-напредничавият мозъчен хирург и генен инженер.
Имах секретни договори с Пентагона, "Епъл" и "Мател".
Аз бях управлявана.
Изтощена.
Докато една нощ не открих...
... Майк.
С Патриша.
Моята брилянтна...
... русокоса...
... 21 годишна асистентка.
Беше толкова...
... грозно.
Рано на следващата сутрин, докато се взирах празно над масата
в безжизнените им тела, си помислих...
... "Какво направих?"
Но по-важното бе...
... какво бих могла да направя за да променя света към по-добро?
Имах уменията.
Но имах и нужда от помощ за да реализирам мечтите си.
И така направих...
... Майк.
Защото той бе този, когото другите мъже биха послушали.
И тогава се запитах...
"Къде хората никога не биха забелязали град, пълен с роботи?"
"В Кънектикът."
Затова реших да върна часовника назад,
към време преди сегашното,
преди днешното време,
в което жените сами превърнаха себе си в роботи.
Назад!
- Съжалявам.
Защо не промени и мъжете?
Това следваше.
Ти си побъркана.
Аз съм влюбена във валса, един град...
... и един мъж.
ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Е, Джоана, ти направи един хитов документален материал,
"Степфорд: Тайната от предградията."
И спечели... пет "Еми" ли бяха?
О, шест.
Скромна е.
- И толкова смирена.
А, Боби, твоите мъчения направиха книгата ти бестселър.
Да знаеш, не мога да сдържам яд в себе си.
Затова написах моята първа книга с поезия.
За надеждата, общуването
и целебната сила на любовта.
Как се нарича?
Изчакай Го Да Заспи, И Тогава Му Го Отрежи!
Направо е страхотна.
- Плаках на нея.
Така, Роджър, имам добри новини.
Ти се кандидатира и спечели. Вече си в щатския сенат.
Като независим.
- Следваща спирка - Белия дом.
На тази страна трябва да й се отворят очите.
- Това е нашият герой.
И, Джо, Уолтър, наистина премина всичко заради теб,
така че как е бракът ви сега? Всичко е просто перфектно, нали?
Няма начин.
Но се справяме чудесно.
Защото...
Защото сега знаем със сигурност, че въпросът не е в съвършенството.
Перфектно. Перфектното не върши работа.
Ами другите съпрузи?
Те все още ли са ядосани? Още ли искат жените им да бъдат роботи?
Разбира се. Мъжете са свине.
Те са отвратителни, уплашени отблъскващи малки плъхове.
Но ние се опитваме да им помогнем, нали, Боби?
Точно.
- Да, опитваме се да ги превъзпитаме.
А къде са те?
О, все още са в Степфорд.
Под домашен арест.
Здравейте, момчета.
На коя редица са хартиените салфетки?
Ако не взема от правилния вид, жена ми ще ме убие.
О, на трети ред. А на мен ми трябват и...
Стига приказки, продължавайте с пазара.
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /