The Stepford Wives (2004) (The.Stepford.Wives.2004.DVDRip.XviD.AC3.CD2-CiMG.srt) Свали субтитрите
Скъпа!
Да, мили?
Уолт, седни.
Трябва ми двайсетачка.
Знаеш ми кода.
- Разбира се.
И ги дава по единични?
Всички тези за детския лагер за утре ли са?
Искам само да се гордееш с мен, миличкa.
Тате, гледай.
Топка.
Роботите са жестоки, нали?
- О, да.
Може ли да говоря с главата на семейството?
Сополане!
- Смрадльото Марковиц!
Ледения убиец Кресбо.
- Тарталетки?
Тарталетки!
- Тарталетки.
Хей, точно навреме.
Джо, тези са страхотни.
Защо и ти не правиш такива неща?
- А ти?
Защото си имам пенис.
Трябва да вървим.
- Да, имаме среща.
В Мъжкото Сдружение.
- Кога ще си си у дома, скъпи?
Когато се прибера.
Обади се на гледачка.
Боби, сигурна ли си за това?
Ние не шпионираме. Просто наминаваме.
Приятели, не мога да ви опиша колко щастливи сме,
че приемаме тази свежа кръв тук.
Ти го каза, Майк.
- Точно така.
Обичам, обожавам това място.
Все едно Ралф Лорен се е слял със Шерлок Холмс.
Сякаш ти казва: "Аз имам вкус и топки."
Роджър, ти обеща.
- Какво?
Курва.
- Мърморко.
Съжалявам.
- Не, не, не.
Джери, ще откриеш, че тук, в Степфорд, сме много разкрепостени.
О, да.
- Ние приветстваме теб и твоя партньор,
както всяка друга двойка.
Абсолютно. Като всяка друга.
Точно така.
- Приятелка.
Госпожица... г-ца Нещо.
За Степфорд!
- За Степфорд!
И още как!
Да.
Проклятие! Хайде, да вървим.
Мислиш ли, че е редно? Да се промъкваме така...
Я си помисли.
Всички жени тук са перфектни секс бомби.
А мъжете са като малоумни задръстеняци.
Не ти ли се струва странно?
- Не и на мен.
Защо не?
- Работех в телевизията.
О, я стига.
Знаеш ли, Уолтър, мисля, че Джоана е права.
Мисля, че Степфорд е отговора.
- Тя е прекрасно момиче.
Или поне - ще бъде.
Хайде, помогни ми.
- Не би трябвало да сме тук.
О, стига де. Не бъди такава пъзла.
Би трябвало да съм вкъщи при тарталетките.
- И защо?
Защото изпраска само около 5000 такива ли?
Нарушители сме.
- Само ако ни гепят.
Мамка му, нищо не виждам.
О, ето я лампата. Ето я.
Не, Боби.
Това е като изложба на някакви извънземни изроди.
Защо? Това са просто семейни портрети.
Да, точно това казах и аз.
Светлините.
Трябва да се махаме от тук.
Да бягаме ли?
О, мили боже.
Кларис?
Здравейте, момичета!
- Роджър!
Изкара ни акъла.
Какви ги вършите тук?
- Какво става?
Проститутки ли си взимат, Плейбой или гледат порно по кабелната?
О, моля ви се. Че те едва мърдат.
Идват.
- Мъжкото братство.
Обади ни се.
- Добре.
Родж?
Какво има? Видя ли някого?
Жива душа няма.
Но какво все пак има в тези стаи?
Складове ли са? За пуловери?
Тела?
Джери.
- Виждаш ли тази врата вляво?
Отвори я.
О, боже.
Ама аз нищо не виждам тук. Тъмно е.
Използвай фенерчето си.
Чувствам се като Нанси Дрю в "Мистерията на кризата от средната възраст".
Какво трябва да търся?
Погледни надолу.
Джери?
Роджър!
Роджър!
Боби.
- Роджър!
Боби?
- Роджър!
Роджър каза, че нищо особено не ставало в Мъжкото Сдружение.
А защо тогава не вдига телефона?
Минаха два дни вече.
- Боби.
Роджър!
Роджър!
Това не е ли любимата му риза, от "Долче и Габана"?
Всичките му "Гучи".
И "Версаче".
- Може би ще ги дарява.
На кого? На бездомните гейове?
Той обожаваше това.
Проспектът му за гелове.
О, боже.
- Какво е това?
Виго.
Благодаря ви, дами и господа. Аз съм Джери Хармън и...
Знам, че съм доста нов тук, но вече се чувствам като у дома си.
Защо Джери ни помоли да се срещнем тук?
Горд съм да ви представя новия кандидат за щатски сенатор от Степфорд.
Дами и господа, представям ви г-н Роджър Банистър.
Какво?
Прекрасен е.
Благодаря.
Много ви благодаря.
Може би се питате какви са моите квалификации за този висок пост?
Е, аз вярвам в Степфорд, Америка и силата на молитвите.
Ценности, които открих благодарение на моя партньор
в живота и по волята господна, Джери Хармън.
Роджър. Роджър!
Да, въпрос ли има? Г-жо Марковиц?
Значи вие двамата сте щастливи сега?
Повече от всякога. Защото сега осъзнах, че да бъдеш гей не означава
да бъдеш само женствен, превзет или прекалено чувствителен.
Аз не съм женчо.
- Не.
Само така, Роджър.
- Това е човека!
Роджър?
- Да, г-жо Уолтър Кресби?
Роджър, не разбирам. Ти беше там, беше истински Роджър.
А сега...
Сега си различен. Косата ти, костюмът ти.
Сякаш си някой друг.
- Хората се променят.
Не можеш да възпреш Степфорд.
Не можеш да възпреш Степфорд!
Не можеш да възпреш Степфорд!
Не можеш да възпреш Степфорд!
Не можеш да възпреш Степфорд!
И заради това трябва да напуснем Степфорд?
Нещо не схващам.
- Добре.
Преди, Роджър беше остроумен, стилен и ироничен.
Сигурен съм, че продължава да бъде.
- Не.
Сега държи речи в костюми от "Брукс Брадърс".
Ей, има много начини да бъдеш гей.
Не искай от него да следва стереотипа.
Боби е права, а и тя също си тръгва.
Това място причинява нещо на хората.
Всички жени тук са постоянно прекрасни и усмихващи се,
а всички мъже са щастливи непрекъснато.
И това е проблем, защото...?
- Защото не е нормално, Уолтър!
Не е... не е истинския свят. Не сме ние.
Ще ида да взема децата от лагера
и се махаме оттук.
Със или без теб.
Заключено.
Никога няма да се промениш, нали?
Ни най-малко.
Отвори вратата.
Отключена предна врата.
И беше права.
За какво?
Щом си толкова нещастна, може би трябва да се преместим.
Да се върнем в града може би.
Можем да си тръгнем утре.
Благодаря ти.
Благодаря ти.
Какво си имаш там? А?
ДЖОАНА
САРА СЪНДЕРСЪН: изпълнителен директор на "Транс-Глобал Еърлайнс"
КАРМАЙН КАЛОУЕЙ-ВАН САНТ: номинирана за съдия на Апелативния съд.
Изчезнал шампион - териер!
Миличко?
Четири през нощта е. Какво правиш?
Приготвям си рецепти за утре. Бих искала да съм подготвена.
За какво?
- Ябълков пай. Боби ми го препоръча.
Ей сега се качвам.
Уолтър?
Скъпа?
Боби? Боби!
Мили боже.
Боби?
Добро утро, Джоана.
Утрото е прекрасно, нали?
Това е чудесен цвят.
Мамо!
- Мамо!
Добро утро, скъпоценните ми.
И ви благодаря за изпратените имейли.
Адам, ти искаше фъстъчено масло и сладко, без коричка,
шоколадче "Сникърс" и "Ролекс".
Бен, ето ти, пълнозърнест бурито,
шейк със соеви протеини и три парчета Немска шоколадова торта.
От огризки?
- Разбира се.
А, Макс, ти получаваш бекон, марули и домати на
леко препечени сусамени филийки.
Ами моите екшън герои?
Ето ги. Мейс Уинду и Амидала.
А къде е Боба Фет?
- Бяха ги свършили.
Мамо!
- Ето ти 500 долара.
О, добре, де.
Чао, мамо. Чао, Джоана.
О, порастват толкова бързо. Мисля да си родя още трички.
Боби, чуй ме. Какво са ти сторили, а?
Какво ти направиха? Наркотици ли ти дадоха?
Мозъка ли ти промиха? Хайде, говори ми.
Разбира се, но само за минутка. След това трябва да се захващам
с тази кочина. Кафе?
Не, не искам кафе. Боби, Боби.
Миналата нощ влязох в интернет. И открих, че всички
жени тук са били много преуспели.
Ама наистина преуспели.
Изпълнителни директори, съдии, президенти.
Сара Съндерсън е ръководила авиокомпания.
С тази прекрасна кожа?
Не, не, не. Не е изглеждала така.
Нито една от тях. Те...
- Кафе?
Кафе?
- Не, без кафе.
Боби, Боби. Това не си ти.
Точно така, Джоана. Не съм аз.
Аз съм изцяло нова.
И съм щастлива, защото осъзнавам
важните неща в живота.
- Да.
Новата ти книга.
- Точно така.
Точно това е важното, новата ми готварска книга.
Моят съпруг и семейството ми и създаването на прекрасен дом.
Това е урок, който всяка съпруга трябва да научи.
Особено ти.
Аз съм ти приятелка, Джоана. Ще ти помогна.
Имаш нужда от мен.
- Стой далеч от мен!
Теб те управляват.
Ами да, понякога.
- И си егоистична.
Искаш да управляваш света.
- Не.
Мога да те поправя. Да те променя.
Какво... са... ти... направили?
Да се заемаме.
Вдигни телефона.
Ало, това...? Детската градина ли е?
Да, това е... това е Джоана Еберхарт. Бих искала да говоря с децата си.
Идвам да ги взема веднага.
Какво?
Уолтър!
Уолтър, къде си?
Знам, че ти си взел децата.
Пит, Кимбърли!
О, момчета.
Добре дошла.
Къде са децата ми?
В пълна безопасност.
- Къде са децата ми?
Скоро ще ги видиш.
- Къде е Уолтър?
Как можа да направиш това?
Още откакто се срещнахме, ти ме побеждаваш във всичко.
Ти си по-образована.
По-силна, по-бърза.
Танцуваш по-добре, играеш тенис по-добре.
Спечелиш поне шест статуетки. Повече, отколкото
аз само съм си мечтал.
По-добър оратор си,
и по-добър директор.
Дори си по-добра в секса. Не го отричай.
Нямаше.
Е, аз нищо ли не заслужавам?
Имаш мен.
Не, аз трябва да ти държа дамската чантичка.
Трябва да казвам на децата, че майка им пак ще закъснее.
Да казвам пред пресата, че нямаш коментар.
Трябва да работя за теб.
Със мен.
Под теб.
Всички ние.
Ние сме се оженили за жени-чудо.
Супремомичета.
Амазонски кралици. Е, знаеш ли какви ни прави това?
Умни, щастливи, полезни.
Путьовци.
Вятърът под крилете ви.
Животоподържащи системи.
Ние сме момичетата.
- И не ни харесва.
Не, никак даже.
- Да, точно така.
Много си прав.
- Да, точно.
И това ли е вашия отговор, да избиете всички ни?
О, не. Нищо подобно. Ние ви помагаме, усъвършенстваме ви.
Като ни превръщате в роботи?
Съществува ли и частица от предишните жени в тях?
Разбира се, почти всичко.
Да й покажем ли?
- Да ми покажете какво?
Ново нещо, върху което още работим преди да го пуснем за масова употреба.
Уолтър, не мисля, че си виждал това.
Някои хора ни питат, как го правим?
С прости думи, наистина е много лесно.
Елате.
Най-напред, вземаме една мрачна и незадоволена жена.
След това, посредством нежно насочване в семейния живот
съпругът бавно я подтиква към нашата женска подобряваща система.
Тя е напълно автоматизирана.
А после - фокус-мокус.
Нейното преобразяване започва.
Най-напред, откриваме централния й мозък.
Поставяме няколко наночипа.
После ги програмираме.
Също така добавяме някои тайни, специални съставки.
За да се избегнат инциденти,
съпругът се държи на разстояние по това време.
Безопасността е на първо място.
Най-накрая я подобряваме
за да покрие идеалните норми на Степфорд.
И...
... ето!
Всичко е отлично.
Добре дошли в бъдещето!
Отново се появи картината.
Трябва да поясня. Виждате ли,
истинското ми име не е Майк.
Това е просто псевдоним, който използвах в работата си.
Къде?
- В "Майкрософт".
"НАСА".
- "Дисни".
"Америка ОнЛайн".
Затова ли жените са толкова бавни?
Джоана.
Това ли искате наистина?
Жени, които се държат като робини,
обсебени от почистването на кухните си
и своите прически?
Жени, които да не могат да ви предизвикват по никакъв начин?
Жени, които съществуват само за да ви чакат на четири крака?
Да.
- Звучи ми добре.
Джоана, ти си прекрасна жена.
Със сигурност би оценила поне гениалността
на цялата тази идея.
Представи си да можеш да управляваш половинката си
да премахнеш всеки досаден навик,
всяко физическо несъвършенство,
всеки момент на мрънкане, похъркване и пърдене в леглото.
Представи си...
... да можеш да се наслаждаваш на личността, която обичаш,
но само в най-добрия й вид.
И единствената причина за твоя гняв,
твоето отхвърляне, твоята ярост е наистина много проста.
Бясна си, защото ние сме се сетили първи.
Докато вие се опитвахте да се превърнете в мъже,
ние решихме да станем богове.
Нека те попитам нещо,
тези машини, тези Степфордски съпруги,
те могат ли да казват: "Обичам те!"?
Майк?
Разбира се.
На 58 езика.
Но наистина ли го мислят?
Наслаждавай се.
Уолтър.
Уолт.
Джоана. Насам.
Сара.
- Клер.
Мариан.
- Кармайн.
Роджър.
- Роберта.
О, Майк.
Майк, Майк, Майк!
Майк, Майк, Майк!
Добър вечер на всички.
Каква радост е да видя
нашите прекрасни съпруги и техните щастливи, щастливи съпрузи.
Тази вечер е най-ярката в цялата година, защото днес
ще почетем нашите най-нови граждани на Степфорд.
По мое мнение те са прекрасна двойка,
която е пример за Степфорд и
американския начин на любов.
Сега...
бих помолил моята възхитителна съпруга, моята възлюблена жена
моята невеста, най-добър приятел,
да танцува с мен този среднощен летен валс.
Да.
Всичко наред ли е?
Абсолютно.
Майк.
- Да.
Скъпа.
Удоволствието е мое.
- За мен е чест.
Шампанско?
- Позволи ми.
Активиране на вратите.
Добре дошъл, член 1956.
Кресби, Уолтър.
Навлизате в секретна зона.
Внимание.
Внимание.
Внимание.
Е, Джоана, харесва ли ти Степфорд?
О, да. Градът е разкошен.
Всички са толкова мили.
И освен това, ти си тук.
Аз?
Наистина е много просто.
Скъпа, донеси ми още един скоч.
Веднага, мили.
Започване на обратна реакция.
Започване на обратна реакция.
Обратната реакция завършена.
Изтриване на програма "Степфорд".
Файлът е повреден.
Изтриване на почистващата функция.
Скъпа.
О, Хърбърт.
Възвръщане на оригиналната личност. Изтриване на програма "Степфорд".
Какво е това?
С какво съм облечен?
Майк!
Майк, нещо...
... неописуемо се случва в балната зала.
Трябва да дойдеш веднага!
Това е апокалипсис!
Какво сте направили с нас?
Майк!
- Майк!
Мъже, обуздайте жените си!
Контролирайте ги.
Не работят!
Това не е Степфорд.
Майк, какво става?
Бях в градината и си мечтаех за твоят...
За твоята усмивка и афтършейв.
Когато осъзнах...
... аз мога по-добре!
Уолт.
- Тя не е робот.
Какво?
- Какво?
Как така не е робот?
Никога не е била.
Я чакай малко.
Не можах да го направя.
- Какво?
Защо не?
Защото тя не е научен експеримент.
Защото не съм се омъжил за някакво портативно радио.
Това е срамота.
Не.
Това е истински мъж.
Мислех, че си готов.
Мислех... мислех, че сте готови. Мислех, че те познавам.
Ти си позор.
За всичко, за което този град се бори.
За бъдещето.
Точно така, точно така. кажи му го.
И ще си платиш за това.
Да не си го докоснал.
Не!
Той е Степфордски съпруг?
Истински ангел.
А сега...
... става само за резервни части. Благодарение на теб!
Но какво си ти? Човек или машина?
Аз съм дама.
Истинска дама?
Всеки инч от мен.
- Почакай.
Чакай, истински истинска дама? Човешко същество?
Да, и по всяка вероятност съм последното свястно човешко същество.
В Степфорд?
- В целия свят!
Тя е зашеметяваща.
Всичко това, Майк, съпругите, Степфорд, твоя идея ли бяха?
Да. Исках само един по-добър свят.
Свят, в който мъжете са мъже, а жените са нежни и любящи.
На някой да му се намира отвертка?!
Тая е откачена.
Свят на романтика и красота,
на смокинги и бални рокли, перфектен свят.
Но бе омъжена за робот.
Перфектният мъж.
А всичко, което исках е да превърна всички вас...
... в перфектните жени.
Няма нужда да бъдем перфектни.
Как можа да ни причиниш това?
Защото аз бях точно като вас.
Преизнервена, преуморена и необичана.
Бях най-напредничавият мозъчен хирург и генен инженер.
Имах секретни договори с Пентагона, "Епъл" и "Мател".
Аз бях управлявана.
Изтощена.
Докато една нощ не открих...
... Майк.
С Патриша.
Моята брилянтна...
... русокоса...
... 21 годишна асистентка.
Беше толкова...
... грозно.
Рано на следващата сутрин, докато се взирах празно над масата
в безжизнените им тела, си помислих...
... "Какво направих?"
Но по-важното бе...
... какво бих могла да направя за да променя света към по-добро?
Имах уменията.
Но имах и нужда от помощ за да реализирам мечтите си.
И така направих...
... Майк.
Защото той бе този, когото другите мъже биха послушали.
И тогава се запитах...
"Къде хората никога не биха забелязали град, пълен с роботи?"
"В Кънектикът."
Затова реших да върна часовника назад,
към време преди сегашното,
преди днешното време,
в което жените сами превърнаха себе си в роботи.
Назад!
- Съжалявам.
Защо не промени и мъжете?
Това следваше.
Ти си побъркана.
Аз съм влюбена във валса, един град...
... и един мъж.
ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Е, Джоана, ти направи един хитов документален материал,
"Степфорд: Тайната от предградията."
И спечели... пет "Еми" ли бяха?
О, шест.
Скромна е.
- И толкова смирена.
А, Боби, твоите мъчения направиха книгата ти бестселър.
Да знаеш, не мога да сдържам яд в себе си.
Затова написах моята първа книга с поезия.
За надеждата, общуването
и целебната сила на любовта.
Как се нарича?
Изчакай Го Да Заспи, И Тогава Му Го Отрежи!
Направо е страхотна.
- Плаках на нея.
Така, Роджър, имам добри новини.
Ти се кандидатира и спечели. Вече си в щатския сенат.
Като независим.
- Следваща спирка - Белия дом.
На тази страна трябва да й се отворят очите.
- Това е нашият герой.
И, Джо, Уолтър, наистина премина всичко заради теб,
така че как е бракът ви сега? Всичко е просто перфектно, нали?
Няма начин.
Но се справяме чудесно.
Защото...
Защото сега знаем със сигурност, че въпросът не е в съвършенството.
Перфектно. Перфектното не върши работа.
Ами другите съпрузи?
Те все още ли са ядосани? Още ли искат жените им да бъдат роботи?
Разбира се. Мъжете са свине.
Те са отвратителни, уплашени отблъскващи малки плъхове.
Но ние се опитваме да им помогнем, нали, Боби?
Точно.
- Да, опитваме се да ги превъзпитаме.
А къде са те?
О, все още са в Степфорд.
Под домашен арест.
Здравейте, момчета.
На коя редица са хартиените салфетки?
Ако не взема от правилния вид, жена ми ще ме убие.
О, на трети ред. А на мен ми трябват и...
Стига приказки, продължавайте с пазара.
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /