Ginger Snaps 3 - The Beginning (2004) Свали субтитрите
Всяка пролет 36 мъже от форта пътували с лодки натоварени с кожи до залива Хъдсън в Йорк.
Екипажите се завръщали през есента с провизии, за да оцелеят през суровата зима.
През 1815 те никога не се върнали
"Джинджър отвръща Началото"
Превод и субтитри: li0li0 :~) Редакция : shoCkeR
- Според индианците проклятието датира от времето на предците
и се е предавало през поколенията
Има легенди за Вендиго
и за пристигането на Червената и Черната
Легенди за деня на разплата
когато смъртта ще обгърне земята, и доброто ще срещне злото...
за деня, в който проклятието, ще бъде премахнато завинаги...
или ще стане по силно и ще живее, за да тормози бъдещите поколения
Но нашата история е за оцеляването,
на две сестри свързани чрез кръвтта...
връзка която няма да бъде разрушена.
Това беше обещанието ни пред всички
Пред мъжете, пред Господ...
пред съдбата.
Беше в кръвта ни.
Заедно завинаги.
-Токова ми е студено!
- На мен също.
- Джинджър, мисля че изгубихме пътя.
- Нищо не сме загубили,Бриджит.
- Той ни загуби.
-Леко
- Хайде. Хайде!
- Добре тогава. Ще вървим.
- Да тръгваме.
- Здравейте.
- Джинджър.
-Добре ли си?
- Какво е станало тук?
- Моята сестра... изчезна.
- МНого лета...
- във вятъра, в дърветата
и в кръвта.
-Сестри.
- Бяха нейни и на сестра и.
- Благодаря.
- Кажи "благодаря", Джинджър.
-Благодаря.
- Убиите момчето...
... или едната сестра убива другата.
- Леко, внимателно!
- Какво му е?
-Всичко е наред.
- Джинджър! Не върни се! Върни се!
- Върни се!
-Бриджит!
- Махни го от мен!
-Не мога!
- Ще се върна до лагера и ще се опитам да нямеря старата жена
- Не ме оставяй!
- Погледни ме. Брой до 100,
и преди да си свършила, аз ще съм тук.
- Така. Едно, две...
- три...
-четири...
- пет...
- шест, седем,
- осем, девет,
- 10,11 ...
50
- Джинджър!
- 55,56...
- Помощ!
- Моля Ви, някой! Помогнете ни!
- Бриджит!
- Джинджър.
- 98,99...
- Не съм сама! Броя!
- 100.
- Махни се от нея, кучи син.
- Добре ли си?
-Той не ни подсвирна току що, нали?
- Сигурна съм, че имаше предвид кучето.
- Синко...
- добре дошли в цивилизацията.
- Комак!
- Излгеждат ли ти тези двете като някой, който си виждал преди,
като изключим времето, когато си разпускал в някой бардак
- Отговори ми!
- Никога не отваряме портите за някой, който не познаваме.
- Нали така? Идиот такъв.
- Беше на свечеряване... търсихме подслон.
- Тук никога не прекъсваме говорящия
и докато плюя наоколо, никой не ме прекъсва
Но както виждамне за първи път
устата ти ти създава проблеми, нали?
- Достатъчно, сержант.
- Г-н Роуландс.
- Тъмнокосата е ранена.
-Покажи ми.
- Била е ухапана.
- Как се наранихте?
- В гората. Стъпих в капан, и индианецът ни помогна.
- Придружавахме баща ни Монтгомъри Фитцджералд
в поръчката му да намери проход през планините на запад
само че лодката ни се преобърна. Добрахме се до брега, но...
родителите ни се удавиха.
- Изхвърли ги, Уолъс. Изхвърли ги.
поставяш ни в смъртна опасност, ако ги приютиш.
- Помни ми думите, Уолъс. Отбелязах си.
- Нека оставим д-р Мърфи да погледне това
- Родителите ни са се удавили? Да, но те не страдаха.
беше наистина доста мирно.
- Ще имаш грозен белег, но ще запазиш крака...
ако се уверим, че не се възпали.
- Тези... грозни черни копелета, харесват кръвта.
- О, Господи, не!
-Но те ще се погрижат за болестта.
Не ги иска върху себе си Те са необходимо зло.
- Името ми е Уолъс Роуландс. Аз съм началника на Форт Бейли.
- И тази вечер, тъй като сте наши гости,
вечерята ще бъде в гостната. Дами, г-н Мърфи.
- Усещаш ли това?-
- Добре. Бъди благодарна.
Означава че си жива.
ще ти дам нещо за болката
- Наистина не мога да ти дам много, но...
- Лечебно ли е?
- Съвсем не.
-Джинджър?
- Тук съм.
- Наслаждавай се докато трае, момиче.
- Г-н Мърфи, тези гробове там...
шарката?
- Не.
- Фортът ви е почти изоставен.
- Повечето от хората си отидоха о домовете.
- Останалите не спят добре.
От какво се страхуват толкова всички?
- Не ги и видяхте...
там в гората?
-Нищо не видяхме.
- Не се тревожи, момиче...
защото те са те видели.
Хубаво е да имаш гости в главната къща отново
Ще я намерите по-удбна от пътуването ви през гората
- Минахме през индиански лагер по пътя
- Иглеждаше сякаш е бил нападнат
- Военни части ли са ви нападнали?
- Това ли се е случило тук?
- Влагата на това място, прониква до мозъка на костите.
- Индианците казха, че това е лошо място за строене на форт,
но никой не ги слушаше.
Къде са всички?
- Търговците трябваше да се върнат
с провизии преди 2 месеца.
- Два месеца...
и все още ни вест от тях.
- Значи няма проход на изток?
- Като изключим пеш. Няколко хиляди мили.
- това беше стаята на Джефри.
- Синът на Уолъс.
- Къде е той?
-Умря...
преди няколко седмици.
- За теб са. Надявам се да ти станат.
- Бяха на съпругата на Уолъс. Тя беше красиво индианско момиче.
Тя също ъмря. Беше доста трагично.
-Ето ключа.
- Ще се видим на вечеря
- Какъв прекрасен оттенък на смърт
- Стаята на мъртво момче, това ли е единствената, която имат?
- По-добре е от това да спим в гората, с корен на дърво за възглавница.
- Спали сме там преди.
- Заедно завинаги?
- Заедно завинаги.
Дами
- Трябва да се храним по-често тук.
- Има два стола за вас ето тук.
- Началник, молитвата.
- Да, разбира се.
- Няма да е вечеря, ако Всемогъщия не се присъедини.
- Благослови ни, Господи, за тези дарове на изобилието,
които сме напът да получим
-И смирено..
смирено моля аз Тебе
не ни оставяй да бъдем победени от изкушението на плътта,
а да останем целомъдрени
- Вярващите тряба да коленичат....
- Амин..
-Амин.
- Светото писание му е повлияло много
- А ти...
внимавай. Той те гледа.
- Наслаждавай се докато трае.
-Скоро няма да остане много за никой от нас
- Провизиите ще си пробият път до тук.
- Трябва да просто да издържим до тогава
Искам да вдигна тост
тост за нашия великолепен индиански приятел
Имахме разузнавачи като теб в отделението ми на изток...
да, което беше добре
Щото в предните редици те отнасяха сачмите на мускетите
като пясъчни чували.
300 грама от доброто старо олово, от седем крачки...
- Уолъс прави добре, като го държи тук.
- Ловци като него могат да убиват навсякъде.
- Какво го държи тук?
- Нещо, което не казва.
- Не, ти чакаш нещо.
- Какво е то?
- Имаш някакви кръвни братя там навън?
- Те ни обработват отвън, а ти, червенокожи, ти ни работиш отвътре.
- Леко, леко!
- Леко. Махни това настрани...
- Разчитам само на себе си
- Оставам, защото волята ми е такава
- И докато стигнат до теб...
- помни, че е била волята на червенокож
да вдишваш собствената си воня, толкова дълго.
Господа.
- Стоим пред прага на мрака...
и цвета на боговете ни няма нищо общо с това
- Трябва да изоставим това място. Компанията ще разбере.
-Това са само дървени стени.
- Дървени стени?
-Всеки човек ходил някога по тази смъртоносна земя...
е дошъл тук с нас.
И ние стоим толкова далеч, колкото те са стигнали.
Тези дървени стени са като всяко убежище, построено някога от римляните
Тази битка е като всяка война, спечелена някога.
- И този огън там...
е като всяка друга светлина, удържала някога мрака.
Вечерята прилкючи.
- Добрите християнски жени не трябва да се страхуват от нищо
Не ни е страх.
- О да , страх ви е.
-От два месеца този форт е в хватката на дявола
- и вие двечките минавате през нашите врати
- Какво е това?
-Демони.
- Лукавостта на дявола.
- Това място трябва да бъде удавено като уродливо новородено
да бъде изрязано като кървяща язва.
да бъде запратено в ада като воняща курва.
- Не забравяйте да кажете молитвите си, дами.
- Тези хора са побъркани.
- Джинджър, ела и виж това.
Тези играчки трябва да са на Джефри.
-Кой е там?
-Ела тук. Няма да те нараня
- Събуди се. Бриджит, събуди се.
Обличай се. Махаме се оттук.
- Сънувах... Мама и татко бяха там
- Те са мъртви.
-Кървиш
- Какво си направила?
-Какво съм направила?
Нещо ме ухапа!
Ухапало те е?
- Да. Мислех, че е момче.
-Беше като някакво животно... беше деформирано.
- Разхожда се из тази къща. Бриджит, моля те ставай.
- Къде ще отидем?
-Там където винаги ходим... далеч.
-Спри.
- Чу ли това?
- Помогни ми.
- Ела тук.
- Стани .... че да те трясна по хубавата уста отново
- О, ще се оправиш.
-Хайде.
Хайде.
- Не мърдай.
- Назад.
- Направи го
- Тя няма да го направи.
- Няма ли.
- Не няма.
- Може да имаш пистолета, но нямаш кремък.
- Оуен, Фин!
- Елате тук! Нападат ни!
-Идваме!
-Помогни ми! Оуен!
- Табарнак!
- Оливър!
- Не ме пускай, Фин!
- Не ме пускай!
- Не!
- Не ги оставяй да ме вземат!
-Пусни го!
- Вземи гредата!
- Насам!
- Сиймъс!
-Дърпай!
- Хайде!
- Подяволите!
- Тихо!
- Тихо! Има едно вътре!
- Прескочи стената. Насам.
- Влезте вътре. Бързо!
- Гори в ада.
- Вътре е при нас.
- Тихо.
- Бягай.
- Бягай!
-Затвори вратата! Затвори вратата!
- Счупи прозореца, Бриджит! Махай се!
- Помощ! Някой да ни помогне!
- Копеле
- Какво правите вие двете извън стаята си? добре ли сте?
-Не. Вашия "Божи човек" ни заключи вътре с едно от тези неща!
- Мосю Роуландс! трябват ни още хора на стените!
- Колко са? Те са навсякъде.
-На кулата... стреляй по всичко, което видиш. Преподобни, бъди полезен!
- Той се опита да ни убие.
-Вие двете в с таята си!
-Започна се.
- Черната и Червената.
- Какво
- Подяволите
- Господи.
- Изгарям
- Остави. Наред е. Кървяла съм и преди.
-Не и без да те ударят.
- Какво са те, Джинджър? Животни?
- Това не беше животно.
- Може ли наистина да са...
- Какво, демони, дошли за нас грешните?
- Изглежда възпалено.
- Обкражили са мястото.
Боже помогни ни!
-Бриджит? Бриджит?
-Какво сте направили на сестра ми?
-Какво ще направиш ти на сестра си?
- Благодаря.
Едната сестра убива другата
- Бриджит?
-Бриджит!
- Господи!
- Трябва да видим д-р Мърфи.
- Въздуха е кървав
Убии момчето
- Г-н Мърфи? Трябва да ...
- Какво има, Фин?
-Нищо. Добре съм.
- Само тези пиявици. На тях не може да се вярва.
Продължавай.
- Отговори на момичето, Фин.
- Кажи и какво правиш.
-Аз? Аз .. просто убивам тези пиявици
- Ухапали са те снощи, нали, Фин?
Не. Не, не съм.
- Справих се наистина добре снощи.
- Сигурен съм, аз ... застрелях този, който отнесе Оуен,
и съм сигурен... че нито един тях...
не успя дори да ме докосне. Познаваш ме, Мърфи.
В цветущо здраве съм през повечто време.
- Знам, Фин. Ти си наистина добро момче.
- Но сега ще ме слушаш.
- Остави ножа.
- Сега, вземи идна пиявица.
Направи го момче.
-Сега си я сложи.
-Направи го, Фин.
- Не, не на ръката.
- На гърдите.
- Моля те, Мърфи.
-Само искам да си отида вкъщи.
- Да, аз също, синко.
- Почти успяхме.
- Изкарай ме оттук.
- Сега какво мога да направя за вас дами?
- Какво подяволите става, Мърф?
- Фин беше ухапан.
Застрелях го.
- Той не беше проклето бясно куче.
- Беше ухапан. А тогава ставаш такова.
- Точно като този тук.
- Почакай.
- Това е знака на Жан Пиер, нали Клод?
- Не грешиш.
- Не е на брат ми.
-Същия знак е.
- Това е станало с екипажа на лодката. Превърнали са се.
- Не, Таб!
- Той е.
-Кой е Жан Пиер?
- Той е братът на Клод, капитан на екипажа на лодката.
- Те трябваше да се върнат с провизии преди два месеца.
Тръгнаха през пролетта, и никога не се завърнаха.
Нямаше и следа от тях.
- Трябва да знаем.
- Трябва да знаете.
-Провери окото.
- Ангели и служители на Божията милост пазете ни.
- Глас. Тойе. Всички са мъртви.
- Или са се превърнали в тези чудовища
Още нещо..
Жан Пиер спеше там, където го уби ловеца.
- Това е последното,което помнят ... опитвайки да се върнат вкъщи.
- Време е да признаем греховете си...
- Молете се за Неговата милост.
-И какво ще ни помогне това?
- Не виждате ли, че жънем това, което сме посели?
- Сами си натресохме това.
- Сигурен съм, че ще отида в ада за това, но затвори си шибаната света уста.
Край.
- Събираме багажа, махаме се оттук.
- Движим се през нощта. Почиваме през деня.
- Ако ловеца ни води... Никакъв дивак няма да ме води никъде
- Не е задължително да идваш.
- Писна ми от вашата злоба.
- Ти си този,който се държи бащински към кутретата им.
- Ще ти изтръгна мръсния език.
- Сиймъс! Това не променя нищо.
- Ако ловеца ни води, ще го повлечем със себе си.
Нямаме избор, разбирате ли?
- Хайде, Джинджър.
- Това е битката.
- И ако трябва да я водим тук, така да бъде.
Загубих съпругата си в нея.
- Загубих сина си.
- Нека доидат.
-Той ги лъже. Синът му не е мъртъв.
- Това, което ме ухапа, беше той. Все още живее в тази къща.
- Превръща се в едно от тези същества.
- Както и аз.
-Не...
- Мога да подуша кръвта им.
- Твоята също.
- Млъкни.
- Спри, просто спри.
- О, Господи.
- Когато бяхме момчета във Франция,
дядо ни разказваше за le loup-garou...
мъж превърнал се във вълк.
при пълнолуние, той нападал пастири..
и пътници близо до селото му.
- Старците ни предупредиха...
пазете се от ухапването му или ние също можем да станем роби на пълната луна
- Това ми докара кошмари...
- Но брат ми каза,
" Не се тревожи, Клод,
ако те ухапе, ти няма да се превърнеш.
защото аз ще ти помогна да го хванеш, и да го убиеш преди да се превърнеш...
и проклятието ще бъде разрушено."
- Беше преди много време...
и ние бяхме просто малки момченца.
-Божията милост и сила да прощава на чедата му, са безгранични
падналите в битка със злото
ще намерят слава по небесните полета
Той донесе мир и вътрешен покой в душите
на Фин Макинтайър и Оуен Крисп.
- Смирено се обръщам към Теб
тези, които извършват грях
трябва да потънат в пламъци.
-Да се превърнат в самите армии на звяра
Не можем повече да се присмиваме на Господ
Не можем повече да даваме убежище на злото сред нас.
- Не можем повече да хвърляме семето си в мрачната езична кучка
- Вместо него, изпадналия в отчаяние сред пламъците,
и името му е Легион, вместо него пред нас много!
Хайде момче.
- Не мога да намеря мама. Търсех и търсех.
- Моята също ми липсва.
- Сърби ме.
- Джефри, чакай.
- Твоя край.
- Вдигай.
- Добре
- Нека погледна-
- Как е ?
- Добре.
- Оправя се.
- Ще взема нещо за болката.
-Няма какво да направиш.
Бриджит, къде е сестра ти?
-Почива си.
- Вълнението...
понякога тя е малко... болнава
- Добре ли е ?
- Тя пусна Джефри .
-Другите не знаят,че е жив.
- Ти ги видя.
- Щяха да го убият.-
- Какво му се е случило?
- Съпругата ми и той бяха нападнати.
- Тя беше убита.
- Той беше ухапан.
- За известно време изглеждаше, че може да се възстанови.
Но тогава започна да се превръща
в един от тях.
Всеки ден гледам в очите му
и виждам все по-малко от моето малко момче.
- Можеш ли да си представиш как се чувствам?
- Грижи се за сестра си.
- Джефри?
Убий момчето
Това беше момчето, което ме ухапа.
- Трябва да го убия...
- Ако... ако го убия... точно както тя каза
Убивам момчето и проклятието ще бъфе снето.
- Майло?
-Майло?
- Сиймъс?
- Сиймъс?
-Току що е било тук.
-Боже Господи
-Имам нещо за теб.
- Можеш да го носиш в медальон.
- Тихо.
-Добре, изкарай я !
- Изкарай я оттук!
- Тихо!
- Не е вълча захапка, нали? Нее...
- Захапи добре, малка кучка.
- Добре и дълбоко.
-Господи! Не!
- Господи!
- Махни се от момичето.
- Сега излез.
- Г-н Роуландс
- Ще те пипна, момче.
- Те ще убият сестра ми.
- Джефри я е ухапал, нали?
Тя се превръща.
Да
- Значи е твърде късно
- Късно ли е за сина ти?
-Ще им кажа за Джефри.
- Кълна се.
- Ще убият сестра ми, ще убият сина ти.
- Дръж я здраво! Вземи пиявица.
- Пуснете я! Чухте я. Пуснете я.
- Тя уби Сиймъс! Прегризала е гърлото му.
Тя не е напускала стаята. Кълна се!
- Тя винаги ще е на страната на сестра си.
-Сложете пиявица на вещицата!
-Преподобни...
- Предлагам да свалиш оръжието си, или по Божия воля
ще те запозная с Него.
- Тази чума ни споходи, заради любовта ти към дивата ти съпруга
- Твой е греха довел Дявола сред нас.
- Грехът ми е нещо, за което можеш само да мечтаеш
- Сложете и пиявица.
- Това е единствения начин, по който ще разберем.
- Мърфи, недей.
- Ти си луд.
- Никой няма да докосва която и да е от двете, без моя заповед. Ясно ли е?
- Излезте.
- Всичко е наред. Всичко е наред.
- Съберете си нещата.
- Карате ни да напуснем?
- Ти не. Ти можеш да останеш. Тя заминава.
- Бриджит, трябва да разруша проклятието.
- Ние... ние ще вървим заедно.
-Трябва да убия Джефри.
- Няма да остана тук без теб.
- Няма друг начин.
- Трябва да умре от ръката ми.
- Не знам къде ще отидем, но ще сме заедно.
- Бриджит, погледни ме.
- Трябва да има нещо.
- Друг начин, нещо за което не знаем.
-Бриджит, погледни ме!
- Превръщам се в нещо опасно.
-Знаеш, че е вярно.
- Чу старата жена
- Ти си единственото, което имам
-Нищо друго.
- Няма да те убия.
- Завинаги... нищо друго.
- Обичам те, Бриджит.
Не! Не!
Не!Не!
- Няма вече кой да те пази, малък мелез.
- На баща ти му прегризаха гърлото!
- Пуснете ме!
- Отвори портата!
-Излизаш като малък мръсен мелез, какъвто си!
- Не! Моля ви не!
- Ставай!
- Излизай! Вземи гредата!
- Джефри?
- Всичо е наред.
- Тя ти липсва, нали?
-Сигурна съм, че и ти и липсваш.
- Има нещо в гробищата.
- Бягай!
- Къде е тя?
- Няма я.
- Много е опасно за теб тук.
- Какво искаш?-
- Познавах те преди да те намеря в гората.
-Откакто бях момче, виждах лицето ти в сънищата си.
- Готвих се цял живот да те срещна.
- Сънищата ми казаха да те пазя.
-И да убиеш сестра ми.
- Ако исках да убия която и да е от вас,
можех да го направя, много пъти.
Забранено ми е да я убивам.
- Гадателката вярва, че съдбите ни са свързани.
- Познаваш старата жена? Тя е старейшина и "вижда"
- Ела с мен и тя ще ни покаже истината.
- Чакам сестра си.
- Тя е една от тях.
- От години преследвам кръвната линия на тези същества.
- Те живеят само, за да убиват.
- Оставам докато се върне сестра ми.
- Наблщдавай я внимателно.
- Скоро дори любовта и към теб няма да я спре.
Уолъс!
Уолъс! Те откриха момчето.
- Какво е това?
- Момчето на Уолъс.
-Той е жив.
- И е станал.
- Станал грозен.
- Уолъс излез тук.
- Малко семейно събиране.
- Уолъс, ела тук!
- Уолъс!
- Добри новини, Началник.
- Момчето ти се върна от мъртвите
-Разправяше ни лъжи!
- Той е мой син, той е моя отговорност.
- Вече не е твой син. Погледни го!
- Прецака ни.
- Не само уби Мърфи.
Уби всеки един от нас.
Това касае мен. А какво касае Мърфи?
А Оуен? А Фин?
- Той уби Сиймъс.
- За добро ил лошо, командвам аз!
- Е мисля, че е време това да се промени.
-Синко...
погледни ме.
- Убийте го!
-Не!
- Не можах да го направя, Бриджит.
Не можах да го убия,
сега е твърде късно.
Страх ме е, Бриджит.
- Свърши се.
- Бунтът свърши.
- А тази?
- Тя си тръгва.
- Не си дължим нищо един на друг. Вземете си довиждане.
- Трябва да намерим старата жена.
- Ще поемем риска и ще пътуваме през деня през гората.
- По-добре е отколкото да стоим тук.
- Ще изчакаме до смяната на стражата,
и тогава ще излезем през мястото, през което влезе звяра.
докато дойдат за теб, ние ще сме заминали.
Продължавай да дърпаш!
-Затова сме прокълнати.
- Студено ми е.
- На мен не.
- Трябва да продължим да вървим.
- Джинджър!
- Трябва да намерим ловеца. Той ще ни заведе при врачката...
- Какво има?
- Някой ни наблюдава.
- Ехо?
- Майло.
- Знам че те е страх, но можеш ли да ни помогнеш да намерим ловеца?
- Пещерата му е нагоре по реката. Заведи ни при него.
- Можеш ли да го направиш?
- Много сме близко.
- Какво чу? те ни дебнат.
- Вендиго.
- Насам, побързайте!
- Майло, чакай!
- Майло?
- Майло?
-Джинджър?
- Джинджър?
- Бриджит, не можах да се сдържа.
Аз го направих. Трябва да ме оставиш.
- Хайде, хайде.
- Бриджит...
- Аз ще те убия.
- Аз ще те убия.
- Хайде, Джинджър, ставай!
- Там... пещерата. Това е мястото.
- Всичко е наред.
- Не, всичко свърши.
-Свърши, ние сме мъртви.
- Мъртви сме.
- Не сме мъртви, тук сме.
- Стигнахме толкова далеч.
- В майка ми....
Чух ви да идвате.
- Кажи ни как да излекуваме това.
Предупредих ви. Твърде късно е.
- Проклятието е в кръвта.
- Убиите момчето преди да ви ухапе.
Моля помогнете ни.
Кажете ни каво да направим.
-Англичаните и Французите донесоха техните болести, за да заразят земята ни.
- И с тях дойде Вендиго.
Всичко това беше предсказано
очаквано.
И с Вендиго щяха да доидат две сестри
Червената и Черната.
И тяхната любов и тяхната смърт, щяха да решат изхода на нещата.
- Аз ще те убия, Бриджит.
- Не няма.
- Тя няма да ме убие.
- Знам го.
- Сняг.
Тя ти предлага "machya buwat moon."
Денят и нощта ще нахлуят в теб
духът ти ще отиде напред. Ще видиш неща.
- Ще видя ли какво ще стане с нас?
- Ще видиш смъртта си.
- Но ще открия ли отговора?
- Сняг.
- Не го прави, Бриджит.
- Трябва да знам.
Сред нашите хора се вярва
- че тези които живеят цял живот
не се страхуват от смъртта.
- Обичам те, Бриджит.
- Джин-джър!
- Не!
- Джинджър!
Джинджър?
- Какво стана?
- Тя уби врачката.
- Влязох да те защитя и тя разкъса гърлото и.
- Сега ми кажи какво видя.
- Кажи ми!
- Не видях моята смърт.
- Видях тази на Джинджър.
- Ти беше тази, която я уби, нали?
- Това е което видях.
-А какво видя ти?
- Видях се да умирам.
-Жертвах се, за да те спася...
за да я убиеш.
- Все още е тя.
-Ние ще бъдем заедно.
- Тя ще се върне при мен.
- Тя трябва да умре от твоята ръка.
И какво ако не го направя? Какво ако не я убия?
- Тя умира от ръката ти, или ти умираш от нейната
и земята страда завинаги, както е предсказано.
-Просто си искам сестрата обратно.
- Видяла си този нож.
-Знам, че си го видяла
- Убих Джинджър с него.
-Това е единственият начин..
- Нямаш избор.
- Това е твоят път.
-Не се страхувай от смъртта.
- Ще отидем дъд форта и ше я чакаме.
- Тя ще дойде там за теб.
- Блудния син се завърна.
- Добре дошъл отново.
- Копеле!
- В рози смъртен живот,
не само физическите ни тела стоят в баланс
а безкрайност от покой
и тази прошка е това, което ти предлагам
- Приеми я дете. За изгубената душа на сестра ти, приеми я.
- Видях неща...
- В сънища и наяве...
за това какво ще ни се случи на мен и на нея.
- И в тези сънища, Преподобни...
ти крещиш за живота си, нещастник.
- Тя идва за мен.
- Вещица! Изкусителка!
- Едно, две...
- ПОследователка на дявола!
Твоето зло няма да ни изкушава повече
-три....
- четири, пет...
- Ако не молиш за милост,
милост ще ти бъде дадена.
-Чакай! другата ще дойде.
- Пуснете кучката вътре.
-Родена си от огъня...
-37...
и в огъня трябва да се върнеш.
Дойдох за сестра си
-Съжалявам, че трябва да ти го кажа,
но Преподобния много се е въодушевил да я спасява от адския огън.
- Така че това ни оставя нас двамата малко или много сами.
- Добре тогава.
- Изгори я, Уолъс, докато има все още време. Изгори я!
- Удряш като момиче.
- Добре имаме цяла нощ да поправим това.
- Остави две малки момичета, да ни разрушат.
Не успя да видиш
как лъжеха и мамеха
и те въвеждаха в заблуда, човече,
точно както тази кучка съпругата ти.
- Прости ми, Отче...
съгреших.
-48...
- Достатъчно ли ти беше?
- Свърши ли вече?
Или малката ти хубава уста има още какво да каже?
- Нека го чуем!
- Ела по-близо.
- Тайна е.
Внимавай!
- 68
-Тя се върна за теб
- Стой близо до огъня.
- 98....
- 99....
- 100.
- Джинджър?
Зад теб!
-Знаеш как трябва да свърши.
- Заедно завинаги.
- Джинджър!
- Сгреших като те оставих, Бриджит.
- Но ти се върна.
Джинджър?
- Студено ми е.
- На мен не.
Денят на разплата...
денят, в който проклятието стана по-силно в Червената и Черната,
сестри обединени от кръвта,
заедно завинаги.