Indecent Proposal (1993) (indecent proposal cd2.sub) Свали субтитрите
Не мога да бъда купена.
Доколкото знам, трябва просто да се изчукаме.
Може и да ти хареса.
Не залагай на това!
Смятам да заложа.
Ези - продължаваме, тура - спираме дотук.
Обръщам яхтата и се прибираме. Всички са доволни.
Какво ще кажеш?
Купонът си е твой.
Това е щастливият ми долар. Не мога да загубя.
Довери ми се.
Няма да направя нищо, което и ти не желаеш.
- Обичам те.
- Обичам те.
Казах си: "Всичко свърши".
Както кошмарът се стопява с лъчите на слънцето.
Казах си, че след време, ще успея да забравя за всичко.
Да.
Добре.
Едно малко бижу, южно от Уилшир...
Да.
Виж, едни хора ме чакат тук.
После ще ти звънна.
На ваше разположение съм.
Значи два акра в Алта Лома...
- Алта Виста.
- Собственост на сем. Мърфи.
Малко сме закъснели с вноските. Искаме да уредим всичко.
Не мисля, че ще е възможно.
- Как така?
- Закъснели сте с цели 2 месеца.
Оказва се, че мястото е продадено на друг купувач.
- На кого?
- Това е вътрешна информация...
Ние специално се обадихме за отсрочка.
Отсрочката е изтекла преди два дни.
Ако не плащате, банката е в правото си да конфискува имота.
Без предизвестие ли?
Според договора не са длъжни...
И все пак са опитали да ви намерят по телефона на 3-ти.
Уведомили са ви и с писмо, върнато с клеймо от 4-ти.
- Не намерили получателя.
- Не бяхме в града!
С ъжалявам, но знаете... който свари да превари.
Който свари да превари?!
- Такава е думата.
- Прекрасно!
Това са глупости!
Това са глупости!
Не се оставяйте на тези хора! Нас продадоха, ще продадат и вас.
ГРИФОН
Искаш ли да ми помогнеш в градината?
Добре.
Доматите си ги бива, нали?
Какво е "Грифон"?
"Грифон" ли?
Откъде си го чул?
Имаш такъв кибрит.
Казахме, че няма да говорим за това.
Но сега искам да поговорим.
Ти не искаш ли?
Не.
Мислех, че ще мога да го забравя, но не можах.
Дали пък ако поговорим, няма да е по-лесно да му обърнем гръб?
"Грифон" е яхта.
Завел те е на яхта?
- В Невада?
- Прелетяхме до Санта Барбара.
- Каква беше яхтата?
- Голяма.
- И после?
- Нищо.
Къде намери кибрита? Да не си ми ровил из чантата?
Не.
Защо, какво има в чантата ти?
Няма да говоря за това.
ДЖОН ГЕЙДЖ
Какво?
- С кого говореше?
- С мама.
И какво каза мамчето?
Нищо, не си беше вкъщи.
И как така говори с нея, като я нямаше?
Опитах се да се свържа с нея, но не успях.
- Минава десет, а тя не си е вкъщи?
- Няма я.
Щом не ми вярваш, защо не й позвъниш?
Какво ти става?
- Какво е това?
- Знаеш много добре.
- Къде я намери?
- В портфейла ти.
- Никога преди не съм я виждала.
- Закътана в секретното джобче.
- Виждаш ли се с него?
- Не!
- Не спираш да мислиш за него.
- Ти не ми позволяваш.
- Защо ровиш в портфейла ми?
- Нямам ти доверие.
- Аз на теб също!
- Значи сме квит.
Трябваше да направя нещо.
Исках някак да променя за добро всичките ни грешки.
Реших да се опитам да купя отново парцела.
Добре. Алта Виста.
Искам да разбера името му. Смятам да му предложа сделка.
- Ще ме уволнят, Даяна.
- Няма да ти създам проблеми.
- "Алта Виста" 543.
- Ето го.
Ето го. "Алта Виста" 543.
"ГРИФОН ЛАНД ИНВЕСТМЪНТ" ДЖОН ГЕЙДЖ
Божичко, тоя тип никога няма да ти го продаде!
Видях го веднъж по телевизията...
Копеле мръсно! Откраднал си ни земята!
- Да ви представя моя приятелка...
- Не съм ти приятелка!
- Даяна ме посъветва да купя имот...
- Лъжец такъв!
- Искам си парцела!
- Защо не отидем...
Извинете ме, няма нищо. Всичко е под контрол.
Извинете ме!
С ъбличам го!
- Чакай малко...
- Искаше да ме нараниш ли?
- Не, мисля, че си прекрасна.
- Как можа да го направиш?
- Изпреварих ви.
- Искам да ми го продадеш обратно.
- Не можеш да си го позволиш.
- За един милион долара?
- Цената е 2 милиона.
- Ако имах 2, щеше да е 4.
Видях възможност и я използвах.
Ти имаш парите и нужния усет, но просто закъсня.
- Работи за мен.
- Върви по дяволите!
- Говоря сериозно.
- Никога!
И защо не?
- Защото те мразя.
- Напротив.
Иска ти се да ме мразиш.
Здравей, Ди.
Изглеждаш ужасно.
- Къде беше?
- Ще ти кажа,
но преди това ще си пийна.
Ти искаш ли?
Е, къде беше?
Снощи не можах да заспя, чудех се как да оправя нещата.
А днес?
Днес се видях с Гейдж.
Благодаря ти за доверието! И за това, че ме изслуша.
- Чука ли го?
- Не.
- Но ти се щеше, нали?
- Посред бял ден, пред всички.
- Не ти вярвам!
- Той е купил нашия парцел.
Затова отидох при него. Исках да си го върнем.
Нямаш причини да ревнуваш. Аз го мразя.
- Кажи ми какво стана на яхтата...
- Недей.
Кажи ми какво стана!
- Защо?
- Защото искам да знам.
Добре, ще ти кажа. Той беше истински жребец.
Това ли искаше да чуеш? Правихме го цяла нощ.
- Наистина ли?
- Не те интересува истината!
Искаш да излъжа, че не го е бивало.
Но няма да ми повярваш.
Просто ми кажи истината.
Беше само секс, Дейвид. Не любов, просто секс.
- Добър секс ли беше?
- Недей, Дейвид...
Защо се колебаеш да ми кажеш?
Само ми кажи. Добър ли беше?
Да.
Ди, не ми...
Не ми казвай, че е било само секс. Харесваше го от самото начало.
Това са глупости. Направих го заради теб!
Не заради мен, заради себе си го направи! Искаше ти се.
Не! Не бих го направила заради себе си. Само заради теб.
Не ме лъжи! Ти си го хареса!
Знаех си, че ще стане така.
Когато правиш сделка с дявола, накрая си плащаш.
Благодаря. От човека, сключил сделката,
това звучи успокояващо.
Грийн.
- Здрасти, Дай!
- Няма ме.
Тук е. Да ти го дам ли?
- Не, не искам да говоря с него.
- Миличка,
той те обича, ти го обичаш...
Защо не се сдобрите? Толкова е простичко...
- Дори аз няма да объркам сделката.
- Кажи му да задържи парите.
Не ги искам.
Дейви, тя каза, че не иска парите.
И аз не ги искам.
Аз ще ги взема! Така де, щом никой не ги иска.
Следващите седмици без Дейвид ми се сториха като месеци.
Станах спец по гледане в стената.
Рецесията свърши.
Дойде някакъв, който иска да види къщи за по десет милиона!
Има Господ.
Намери някой друг.
Ти луда ли си? Знаеш ли колко е комисионната на 10 милиона?
- Аз не мога.
- Трябва да го направиш!
Ти си най-добрата
и освен това
- единствената. Всички останали са по задачи.
С ъжалявам, г-н Лангфорд, но не мога.
Даяна, не бих си и помислил да те насилвам.
Но сега нещата стоят иначе.
Размърдай си задника или си уволнена.
Ако мислиш, че номерът ще мине, не ме познаваш.
Наистина си много красива.
Какво си намислил?
Да си купя къща.
Имаме къщи в Бел Еър, Бевърли Хилс, Бенедикт Каньон.
- Откъде да започнем?
- От Париж.
"Бел Еър Роуд" 1120, ако обичате.
Таваните са в стил френска готика. Има ренесансови картини.
Паркет навсякъде.
Баните са с италиански мрамор.
Това е основната баня.
Защо не отговаряше, когато ти се обаждах?
Харесва ли ти?
Не.
- Поне трийсет милиона.
- Нима?
- Сигурна съм.
- Да я видим тогава.
- Тя не се продава.
- Всичко се продава.
Къщата е твоя, нали?
Харесва ли ти?
Не мога да отрека, че е красива.
Какво й липсва?
Кажи ми честно.
Мисля, че й липсва живот.
Трябват й мебели... може би две кучета, цветя.
Ти й липсваш.
Откажи се, нищо няма да излезе.
Защо не?
Защото откъдето тръгнахме, не се стига доникъде.
Не можем да сме сигурни.
И аз не съм го правил преди.
Имам нужда от теб.
Не.
Ти си просто колекционер.
Не е ли така?
Понякога.
Достатъчно ли е човек да е много богат и много умен,
- за да стане президент?
- Не.
Не можете да станете президенти? Защо не?
Водех и курсове за поданство, за да се занимавам с нещо.
Жу, ти къде си родена?
Аз съм родена в Сеул, Корея.
- Добре, къде е родена тя?
- Тя е родена в Сеул, Корея.
Ти къде си роден, Мигел?
Извинете.
Добре дошъл при нас. Къде си се родил?
А как произнасяме "Куба" в Америка?
- Здравей.
- Какво правиш тук?
- Това не е ли курс за емигранти?
- Да.
- Може ли и аз да го карам?
- Няма места.
- Куба.
- Благодаря.
Имам един въпрос...
Извинете, искате да споделите нещо с нас ли?
Тъкмо им казвах, че си невероятна жена.
И красива...
и талантлива...
и аз съм луд по нея.
- Май си пълен с изненади.
- Старая се като грешен дявол.
- По-добре си върви. - А ти искаш ли да си тръгна?
Не.
Приятни хора. Харесва им американската мечта.
Днес я видяха от плът и кръв.
Имаш тебешир по лицето.
Искам да ти покажа нещо.
Не знаех дали си падаш по малките или големите.
Колко сте красиви!
Не успях да направя кой знае какво,
но като за начало...
Един танц?
Трябва да си вървя.
Помня как веднъж
- бях млад
и май се връщах от кино или нещо такова.
Пътувах с метрото.
Точно срещу мен седеше едно момиче.
Носеше рокля, закопчана ей дотук.
Най-прекрасното момиче, което някога съм виждал.
Тогава още бях стеснителен.
И когато тя ме погледнеше,
аз отвръщах поглед от нея.
След това, когато аз я погледнех,
тя отвръщаше поглед от мен.
После дойде моята спирка и аз слязох.
Вратите се затвориха.
и докато влакът потегляше,
тя ме погледна в очите
и ме дари с най-невероятната усмивка.
Беше ужасно. Исках да строша вратите.
Две седмици наред отивах там всяка вечер по същото време.
Но така и не я видях повече.
Това беше преди 30 години.
Оттогава не е минавал ден, без да си помисля за нея.
Не искам това да се случи отново.
Само един танц?
КАЗВАЛА ЛИ СЪМ ТИ НЯКОГА, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ?
Искам да си поговорим, Гейдж.
Това, което не знаеш е, че аз и Даяна си имаме тайна.
Ние сме недосегаеми.
- Даяна, искам да говоря с теб.
- По-добре го остави за утре.
За утре ли?
Джони, имам предложение за теб.
Нали се сещаш за тая твоя емблема? За Грифона.
Орелът не ти отива. Имам по-добра идея.
Какво ще кажеш за кукувица? Защото... На теб говоря!
Тя е интересна птичка. Няма собствено гнездо,
а се нанася в чуждите гнезда и унищожава яйцата там.
Дейвид, престани!
Не ме ли обичаш вече?
Казвал ли съм ти някога, че те обичам?
Приятна вечеря!
Помогни му.
Влез вътре.
Доста сте постигнали след колежа.
Пръв в класа си, награда на Американските архитекти,
- награда от Рим...
- Да.
Защо искате тази работа?
Искам да работя.
Това е под квалификацията ви.
Ами, експлоатирайте ме.
Истинската архитектура се прави със страст.
Което не значи, че ще забогатеете.
Луи Кан.
Умрял в тоалетна на гарата. Никой не потърсил тялото.
Погледнете. Не е ли прекрасно.
Богатите му клиенти не проронили и сълза.
Защото с великите творци не се общува лесно.
Те са истински досадници, защото разбират,
че ако поне веднъж сътворят каквото искат,
то тяхното творение би извисило човешкия дух като цяло.
- Какво е това?
- Тухла.
Добре. Какво още?
Оръжие.
Луи Кан казвал, че дори тухлата иска да се превърне в нещо.
Тухлата иска да се превърне в нещо.
Стреми се към нещо.
Обикновената скучна тухла иска да стане нещо повече.
Да стане нещо по-добро.
Точно това трябва да усетим.
Ще се видим пак в петък.
Бас държа, че тухлата не иска да стане адвокат.
- Какво правиш тук?
- Липсваше ми.
- Ти на мен също.
- А, благодаря!
- Как я караш?
- Добре съм.
Изправям се на крака.
Тя иска развод.
Иска свободата си и...
Ако ти се съгласиш, ще получиш всичко:
земята, парите... Всичко.
Къде е тя?
Здравейте! Аз съм Били Конъли. Довиждане!
Вероятно се чудите какво правите тук в тоя пек,
при тая миризма на зоопарк.
Причината е, че сте фрашкани с пари.
Колко се радвам да видя, че толкова много хора
са взели присърце опазването на изчезващите видове.
Всяка година получаваме шанс да съберем пари за каузата.
Наддаваме колкото можем, а парите отиват за защитата
на тези прекрасни животни.
Да започнем по подобаващ начин. Супер-старт, първото ни животно.
Дами и господа, хипопотам.
Самото животно е твърде едро, за да го доведем тук.
Погледнете
- хиляди килограми
неподправена агресивност в кожа.
Тежи почти колкото автобус.
За да ви го представим в по-добра светлина,
както и за да ви освободим от сериозна сума пари...
Благодаря ви.
..имаме и снимка с целувчица.
Не са ли сладки!
Дами и господа, не бих започнал под 10 хиляди долара.
- Знам, че са доста пари, но...
- Трийсет!
Трийсет хиляди долара, дами и господа!
Наречете ме сантиментален стар глупак, но дочувам ли 35?
- Трийсет и пет.
- 35 хиляди долара!
- Четирийсет.
- 40 хиляди долара!
45 хиляди.
- Петдесет хиляди.
- 50 хиляди долара!
Не мога да повярвам! Страхотно! 50 хиляди първи път...
50 хиляди втори път, дами и господа...
Един милион долара.
Простете?
Един милион долара.
Един милион долара ли казахте, сър?
Да.
Дами и господа, един милион долара!
Желае ли някой да наддаде?
Едва ли.
В такъв случай вие сте щастлив собственик на хипопотам.
Честито!
Здравей, Даяна.
Следващото животно е щраус...
Много исках да задържиш парите.
А аз
- да ти купя хипопотам.
Ще ви оставя насаме за минутка.
Е?
- Как си...
- Чух, че преподаваш...
- Извинявай.
- Ти кажи.
Да, преподавам.
Парите не са кой знае какви, но поне говоря за архитектура.
Знаеш, че обичам да говоря за архитектура.
Не си тръгвайте, дами и господа. Само лек дъждец.
От чековите ви книжки стават чудесни чадъри.
Намират ли се делфини? Имаме ли делфин и октопод?
А тропически рибки?
Знам, затичахте се към къщи за още пари.
Хайде, дами и господа, разполагате със средства.
По дяволите, тръгвам си.
Трябва да поговорим за това, което се случи.
- Недей...
- Трябва!
Просто ме изслушай.
Грешката, която направих във Вегас бе...
че мислех, че мога да забравя за това.
Мислех си, че сме недосегаеми.
Но сега вече знам, че хората, които се обичат,
не забравят нищо.
И ако останат заедно, то не е защото са забравили,
а защото са си простили.
Аз просто...
Ужасно се страхувах, че ти си го пожелала.
По-скоро се страхувах, че имаш право да го пожелаеш.
Мислех си, че той е по-истински мъж от мен.
Но сега вече знам, че не е така.
Той просто има повече пари.
Трябва да си поговорим.
Много съм щастлив!
Шакълфорд, ти някога да си ме виждал такъв?
Не бих казал.
- Причината е в Даяна.
- Никой мъж не би го отрекъл.
Тя е най-добрата от тях. Определено.
Ти си най-добрата от тях.
От тях ли?
Ти каза "най-добрата от тях"?
Така е.
Не разбирам.
Шакълфорд, би ли й обяснил?
Какво?
Бих могъл, сър.
Но си мисля, че г-жа Мърфи би искала да го чуе от вас.
Добре, така да бъде.
Тя определено е най-добрата от клуба на "милионерките".
- Клуба на "милионерките" ли?
- Сега вече го знаеш.
Каза, че никога преди не си го правил.
Колко ли са станали членовете на клуба?
- Жените ли?
- Да.
- В световен мащаб ли?
- Да.
Сещам се за две дузини.
Помните ли оная, дето не спря да хълца?
- Коя?
- Сервитьорката от Оклахома.
Щом застанехте до нея, тя се задушаваше от хълцане.
Да, бях забравил. Страхотна нощ беше!
Най-хубавото е да знаеш, че ще си паснете в леглото
от самото начало.
Шакълфорд, би ли спрял колата?
Благодаря ти, Джон!
Сбогом.
Сбогом.
Вземи.
За късмет.
- Грижи се за него.
- Разбира се.
Каква беше тая сцена?
Исках да сложа край на това.
Тя нито веднъж не ме погледна така, както гледаше него.
Преди 7 години в Парадайз Коув Дейвид ми предложи да се оженим.
Исках да отида там, за да си припомня и да започна наново.
Казвала ли съм ти някога, че те обичам?
Не.
Обичам те!
Все още?
Завинаги.