The Godfather 2 (1974) (The Godfather Part II.AC3.CD2.sub) Свали субтитрите
Не исках да знаеш, че ще дойда.
- Чу ли какво стана в къщата ми?
- Майкъл, слава богу, че...
В моя дом! В спалнята, където спи жена ми!
И където играят децата ми! ... В моя дом.
Искам да ми помогнеш да си отмъстя.
Майкъл, каквото поискаш, само кажи.
Уреди си взаимоотношенията с братята Росато.
Майк, нищо не разбирам. Аз нямам твоя мозък и не мисля големи неща.
Но това е елементарно - Хаймън Рот поддържа тия копелета!
Знам, че ги поддържа.
Тогава защо ме караш да се помирявам с тях?
Хаймън Рот е този, който се опита да ме убие. Знам със сигурност.
Господи Исусе, Майк. Дай да го очистим, докато има възможност.
Едно време това беше кабинетът на баща ми. Променил се е.
Тук имаше едно голямо бюро.
Спомням си, че като деца трябваше да пазим тишина тук.
Доволен съм, че къщата остана при свои хора.
Първо Клеменца, после ти.
Тук баща ми ме е учил на много неща. В тази стая.
Той казваше: ''Стой близо до приятелите си, а до враговете - още по-близо''.
Ако Хаймън Рот сега види, че не го подозирам, ще се успокои.
- Разбираш ли?
- Да.
Аз искам той да си мисли, че не го подозирам.
Искам да се отпусне и да вярва в приятелството помежду ни.
Чак тогава ще мога да разбера кой е предателят в моята фамилия.
Фредо, Джони Ола се обажда. Трябва да ни помогнеш.
Джони, по дяволите, кое време е?
Казах ти да не ме търсиш тук!
Слушай, Пентанджели ще се среща с братята Росато. Знаеш ли нещо?
Нищо не знам и не ме интересува.
Само разбери дали не е блъф.
Вие веднъж ме излъгахте, втори път не участвам.
Брат ти няма да разбере, че сме говорили.
Не разбирам за какво говорите.
- Кой беше?
- А, грешка.
- Аз съм сам.
- Чакай в колата, Чичи.
- Какво е това?
- Предплата за сделката.
Ричи, налей по едно.
Ние сме доволни от решението ти, Френки. Няма да съжаляваш.
Тая предплата не ми харесва. Това е направо обидно!
Много поздрави от Майкъл Корлеоне!
Затвори тая врата!
Някакво ченге влиза, по дяволите.
- Тук отворено ли е или затворено?
- Точно започнах да чистя. ..
- Какво има?
- Има ли там нещо на пода?
Недейте тук, Антъни!
Фреди, здравей.
- Как е?
- Добре, ела отзад.
Момичета, разкарайте се... В тая стая.
Само аз ще вляза.
Мога ли да Ви помогна, сенаторе?
Слушай, Хейгън, Аз не съм...
Не съм направил нищо!
Имате късмет, че брат ми Фредо държи това заведение.
Той ми се обади. На друго място нямаше да може да Ви помогнем.
Когато се събудих, бях на пода. Не знам как е станало това.
Беше само игра, а тя е починала. Господи!
Не знам какво е станало, нищо не помня.
Обадете се в кабинета си и кажете, че ще бъдете там утре следобед.
Решил сте да останете на гости на Майкъл Корлеоне в къщата му в Тахо.
Спомням си, че се смееше.
Не може аз да съм я наранил!
Това момиче няма семейство. За Вас все едно, че не е съществувала.
Остава само нашето приятелство.
Съжалявам, г-жо Корлеоне, но не може да ви пуснем.
Но аз отивам на пазар!
Дайте ни списъка с продуктите и ние ще ги доставим.
- Кой нареди това?
- Г-н Хейгън, госпожо.
Тогава ще ида да говоря с него.
Щях да ти кажа, но забравих. Майкъл ме помоли да не те пускам.
- Значи да стоя само в къщата?
- Не съм казал такова нещо.
Том, искам следващата седмица да заведа децата в Ню Инглънд.
- И дума да не става.
- Значи съм затворничка.
Хайде, деца, да се върнем в къщата.
Уважаеми господа,
позволете ми да ви приветствам с ''добре дошли'' в Хавана.
Искам да благодаря на цялата група американски индустриалци,
които продължават да работят с Куба...
...през периода на най-голям просперитет в нейната история.
Г-н Уйлям Шоу, представител на компанията ''Дженеръл фрут'',
г-н Конго Ландън от ''Юнайтид телефоун енд телеграф'',
г-н Пери от ''Америкън майнинг'',
г-н Робърт Алън от ''Саутамерикън шугър'',
и г-н Майкъл Корлеоне от Невада.
Той е представител на нашите съдружници в туризма.
Тук е и моят стар приятел от Флорида - г-н Хаймън Рот.
Благодаря на ''Юнайтед телефоун'' за чудесния коледен подарък -
един телефон от чисто злато. Ще можете да го видите.
Г-н президент, може ли да говорим за бунтовниците?
Разбира се. Искам да ви уверя, че, независимо от успехите им,
щабът на армията ми обеща да ги изгонят от града до Нова година.
Искам да ви уверя и в още едно нещо.
В казината и плувните басейни няма да има никакви партизани.
Казва, че провеждат арести и ще ни пуснат да минем след малко.
Полицаите ще се оправят с тия бандити.
Ето я тортата Ви.
Дали са ми написали годините правилно? Аз не ги крия.
Нека всички видят тортата преди да я разрежем.
Поласкан съм от това, че всички успяхте да дойдете и ме почетете.
Когато човек стигне тази точка в живота си,
той иска да предаде на някого нещата, които притежава.
Да ги даде на приятелите си като признание за дружбата им.
И за да е сигурен, че всичко ще е наред, когато той си замине.
Дано да не е скоро.
Е, ще видим. Лекарите обещават, но какво знаят те.
Ние постигнахме чудесни успехи тук, в Хавана.
Сега вече няма да имаме никакви ограничения.
Тук правителството знае как да подпомага бизнеса.
Хотелите са по-големи и луксозни, дори и от тези в Лас Вегас.
Да благодарим на правителството, че се съгласи на равен дял с нас.
Те ще премахнат ограниченията върху вноса,
и по този начин ще получим това, от което винаги сме имали нужда.
По-малко парче.
Всички познавате Майкъл Корлеоне. Помните и баща му.
Когато аз изляза в пенсия или почина,
всички мои интереси в Хавана ще се защитават от него.
Но...и всички останали ще имате дялове.
Казино ''Насионал'' ще премине към момчетата от Лейквил.
''Капри'' - към фамилията Корлеоне. ''Севила Билтмор'' - също.
Но Еди Ливайн ще включи братята Пенино, за да ръководят казиното.
Ще има дял и за приятелите ни в Невада, та всичко да е гладко и там.
Сега искам да се насладите на тортата. Заповядайте.
Днес видях нещо интересно.
Военната полиция арестува един партизанин.
И той предпочете да се взриви, вместо да се предаде жив.
- Тия бунтовници са побъркани.
- Възможно е.
Но аз се замислям. На войниците им се плаща, а на партизаните - не.
И какво от това?
Партизаните могат да спечелят.
В тази страна има бунтовници от петдесет години. В кръвта им е.
Едно време купувахме меласа от тук, камионите бяха на баща ти.
Предпочитам да говорим за това насаме.
Двата милиона още не са дошли на острова.
Иска ми се да мисля, че забавянето е само заради бунтовниците.
Как бих желал да доживея да бъда с теб до края.
Бих дал всичко за още 20 години живот.
Ето ни тук, защитени, без ФБР и Министерството на правосъдието.
На 90 мили от Флорида, съдружници на правителството.
Деветдесет мили. Една крачка.
Крачка, която би направил всеки кандидат-президент на САЩ.
За да получи необходимите средства за кампанията си.
Майкъл... Ние сме най-силни!
Майки, как си?
Здрасти, аз съм Фреди Корлеоне!
Господи, какво пътуване. Добре че никой не се сети какво нося.
Представяш ли си? Два милиона долара в обикновен куфар!
- О, извинявай.
- Няма нищо.
Ще ги броиш ли?
Майки, какво става, по дяволите? Не ме дръж на тъмно!
Фамилията прави инвестиция в Хавана. Това е за президента.
Чудесно. Хавана е хубав град. Аз го харесвам.
- Познавам ли съдружниците?
- Да, Хаймън Рот, Джони Ола.
Не съм се срещал с тях досега.
Майк,
нервно ми е. Да пийнем по нещо?
По-добре навън. Знам едно заведение наблизо.
Трябваше да се оженя за жена като твоята,
да имам деца, семейство,
поне малко да заприличам на татко.
Не е лесно да си негов син, Фредо. Никак не е лесно.
Едно време мама ме дразнеше. Каза, че ме взели от циганите.
- Понякога си мисля, че е вярно.
- Не е вярно.
Майки, аз ти бях сърдит.
Защо досега не сме си говорили така?
Нали искаше да пиеш?
Как да му кажа ''едно дайкири''?
Както го каза.
Едно дайкири, моля. И сода.
Сенаторът Гиъри ще долети утре с някакви хора от Вашингтон.
Искам ти да им организираш забавната програма.
- По моята специалност, а?
- Разчитам на тебе, Фредо.
После сме поканени в двореца за посрещането на Новата година.
След празненството ще ме върнат в хотела с военна кола.
И някъде по пътя ще ме убият.
- Кой?
- Рот.
Той е този, който се опита да ме убие последния път.
Държи се с мен, като че съм му син и наследник,
но си мисли, че ще живее вечно и иска да ме премахне.
- Как да ти помогна?
- Преструвай се, че нищо не знаеш.
- Аз съм подготвил нещата.
- Как?
Хаймън Рот няма да посрещне Новата година.
Каза да почиваш. Утре щял да ти напише рецепта.
Искам да долети моя личен лекар от Маями. На тоя не му вярвам.
- Скъпа, слез в казиното.
- Ти по-добре ли се чувстваш?
Да. Отиди да играеш бинго.
Добре. Довиждане. Чувствайте се като у дома си.
Шестото чувство ми казва, че брат ти е донесъл парите. Къде са?
- Да не се отказваш?
- Не, само ще изчакам.
- Ти как се чувстваш?
- Отвратително.
Бих дал 4 милиона, само да мога да се изпикая без да боли.
- Кой уби Френк Пентанджели?
- Братята Росато.
Знам, но кой им разреши? Във всеки случай, не аз.
Аз израснах с едно момче. Той беше по-малък от мен.
Бяхме приятели, заедно започнахме да работим.
И постигнахме доста. Времената бяха добри. Имаше условия.
Особено при сухия режим. Вкарвахме меласа от Канада.
Изкарахме луди пари. И баща ти забогатя тогава.
Аз обичах това момче и му вярвах.
По-късно на него му хрумна да построи един град.
На пътя на военните от източното към западното крайбрежие.
Това момче се казваше Мо Грийн. Градът, който построи, е Лас Вегас.
Мо беше голям човек. Смел и предприемчив.
Сега в Лас Вегас няма дори един негов паметник.
Някой го застреля в главата. Не се разбра кой.
Аз чух за това и не се разгневих.
Познавах Мо. Знаех, че е твърдоглав.
Когато разбрах че е мъртъв, оставих това без последствия.
Казах си: Такъв е бизнесът, който сме избрали.
И не попитах кой е организирал убийството на Мо Грийн!
Защото това нямаше нищо общо с бизнеса!
Знам, че двата милиона са в твоята стая.
Сега ще подремна.
Като се събудя, ако парите са на масата,
ще знам, че имам съдружник. Ако не са, значи нямам.
И така, познавате ли се всички? Това е сенаторът Гиъри.
Радвам се да те видя, Майк. Приятно ми е, че сме заедно.
Майк, сенаторът Пейтън от Флорида, и съдията Де Марко от Ню Йорк.
- Как сте, сър?
- Благодаря, добре.
- Сенаторът Рийм от Мериленд.
- Отдавна очаквам да се запознаем.
- Фред Корнголд от ''Ю.Т.Т''.
- Познаваме се. Здравей, Фред.
Фред страхотно танцува ''ча-ча''. Имай го предвид.
И така господа, може да опитате местната напитка - пинаколада.
Аз бих опитал някоя от червенокосите хубавици.
И това ще стане, спокойно.
Нали не се познавате с брат ми, Джони? Фредо, това е Джони Ола.
Приятно ми е.
Господа, приятно прекарване в Хавана! Честита Нова Година!
- Хей, Фреди, защо стоим прави?
- Всички стоят така.
Струва си да се види. Това е нещо невероятно.
Ето го Супермена.
- Какво ви казах, а?
- Невероятно.
- Това е някаква измама.
- Не, затова му викат Супермен.
- Фреди, откъде научи за тоя бар?
- Джони Ола ме доведе първия път.
Старият Рот не е идвал тук, но Джони знае всички кръчми в Хавана.
Спокойно, г-н Рот. Караме Ви към болницата.
- Фредо! Къде отиваш?
- Да си взема нещо за пиене.
Къде се забави г-н Рот? Нали щеше да дойде?
Рийвс, колко време още ще стоим тук?
Не знам, около половин час.
Нова година е. Само за малко?
След един час на летището ще ни чака самолет за Маями.
Гледай другите да не разберат.
Значи си бил ти, Фредо. Ти ми разби сърцето.
Армията напусна Гуантанамо,
положението в Куба е неудържимо.
Подавам си оставката, за да се избегнат излишни кръвопролития.
Напускам града незабавно.
Желая на всички вас щастие.
Фредо? Ела. Само с мен можеш да се измъкнеш оттук.
Рот е мъртъв! Фредо, ела с мен! Ти все пак си мой брат!
Пуснете ни, аз съм сенатор!
Един момент моля.
Ал, дай ми една мокра кърпа.
Кей знае ли, че съм се върнал?
На сина ми купи ли подарък?
- Разбира се.
- Какво му взе...да знам?
Една малка кола, с електрически мотор. Да я кара.
Благодаря, Ал. Момчета, бихте ли излезли за малко?
Къде е брат ми?
Рот се е измъкнал с яхта, получил удар и е в болницата в Маями.
- Попитах те за Фредо.
- И той се е измъкнал, в Ню Йорк е.
Искам да се свържеш с него. Знам, че се страхува.
Ти му кажи, че всичко е наред. Разбрал съм, че Рот го е подвел.
- Извикай момчетата.
- Има още нещо.
Какво?... Казвай де?
Кей загуби бебето. Направи спонтанен аборт.
- Момче ли беше?
- Майк, в четвъртия месец...
Не можеш ли да отговориш направо!? Момче ли беше?
Наистина, не знам.
Горкият Фредо, има пневмония.
Младеж, разбрах, че ти и приятелите ти, крадете разни неща.
Защо досега не сте ми пратили нещо? Това е неуважение!
Знаете, че имам три дъщери.
Този квартал е мой и ти и приятелите ти ще ме уважавате.
Трябва да ми давате и аз да клъвна по нещо.
Разбрах, че сте си разделили по шестстотин долара.
Ако ми давате по 200 на месец, ще забравя за обидата.
Трябва да се научите да уважавате хора като мен.
Иначе ченгетата ще дойдат в къщата ти и ще пострадаш.
Ако съм сбъркал нещо, мога да приема и по-малка вноска.
Под това разбирам най-малко сто долара на месец.
Не ми отказвайте. Разбра ли, селянин?
- Тебе питам.
- Разбрах.
Ние делим всичко по равно. Трябва да говоря с приятелите си.
Кажи им, че не искам много. Само да си натопя човката.
Не се страхувай да им кажеш.
Шестстотин долара... А ако не му платим?
Нали познаваш бандата му, Тесио? Те са зверове!
Лично Маранцала е разрешил на Фанучи да работи в квартала!
Той има връзки в полицията. Трябва да му плащаме. Съгласни ли сте?
- Защо трябва да му плащаме?
- Вито, остави това на нас.
Той е един, а ние сме трима. Той има пистолети, ние също.
Защо трябва да му даваме парите, за които сме се трудили?
Защото това е негов квартал! Разбираш ли?
Аз познавам двама посредници, които не дават нищо на Фанучи.
И тия не му плащат.
Сигурно тогава плащат направо на Маранцала?
Всички ще сме по-добре, ако му плащаме. Това е.
Това, което ще ви кажа, нека си остане между нас.
Ако вие ми давате по 50 долара, аз ще се разбера с Фанучи.
Щом той е казал двеста, значи ще иска двеста!
Аз ще се разбера с него. Оставете на мен, ще имам грижа за всичко.
Утре отидете при Фанучи. Той ще ви поиска парите.
Кажете, че сте готови да плащате. Не се пазарете.
После ще отида аз и ще се оправя с него.
Как ще го накараш да приеме по-малко?
Това си е моя работа. Но не забравяйте, че ви правя услуга.
Цялото му семейство е излязло. Фанучи е сам в кафенето.
Ето ти и моите 50 долара. Желая ти успех.
Сигурен ли си, че ще се съгласи?
Ще му направя предложение, на което да не може да откаже.
Изглежда, че има сто долара под шапката ми, а?
Прав бях. Само сто са.
Сега съм малко зле с парите.
Останах без работа. Трябва да ми дадеш малко време.
Ти си мъжко момче. Браво! Как не съм чул досега за теб?
Доста смел си...
Ще ти намеря работа за добри пари.
Нали не се сърдиш? Обаждай се, ако имаш нужда от нещо.
Приятно ми беше.
Весело изкарване на празниците!
О, това е прекалено жестоко.
Какво държиш там?
Майкъл, татко много те обича. Много!
Г-н Чичи, от 1 942 г. до днес вие сте служител на Дженко.
Така е.
Значи познавате престъпната организация Корлеоне?
Не, познавам фамилията Корлеоне. Ние го наричаме фамилията.
Какъв беше Вашият пост?
В началото, като всички, бях само изпълнител.
- Какво е това?
- Не знаете ли?
Не, разкажете ни.
Когато шефовете казваха да дръпна спусъка, аз го дърпах. Това е.
- Значи убивахте хора?
- Моля?
Убивахте ли хора по нареждане на висшестоящите?
Да, Ваше благородие.
Начело на фамилията е Майкъл Корлеоне, нали?
Да, Майкъл Корлеоне.
Получавал ли сте заповед за убийство от Майкъл Корлеоне?
Не, никога не съм говорил с него.
Г-н Чичи, може ли да разширите отговора си?
Да дадете повече подробности, особено относно посредниците?
Тези, които са били между Вас и шефовете и са Ви давали заповеди?
А, посредниците. Много такива имаше във фамилията.
Г-н Чичи, на Вас ви е забавно, но комисията трябва да работи.
Кажи ми нещо, мамо.
Какво мислеше баща ми дълбоко в сърцето си?
Той беше много силен...
Черпеше сили от семейството си.
Би ли могъл, по някаква причина, да загуби семейството си?
Ти мислиш за жена си и за бебето, което не се роди.
Но вие може да си имате друго бебе?
Не, аз имах предвид, да загуби фамилията си.
Човек никога не може да загуби фамилията си.
Времената се менят.
Не, удоволствието е мое. Не искам пари.