The Hollow (2004) Свали субтитрите
Но тази призрачна история е различна от всички останали.
Различна е, защото е истинска.
Знам това, защото бях там.
Случи се точно тук, в този град.
Отвъд мостa, близо до старото гробище.
Беше All Hollow's Eve.
Или както хората го наричат Хелоуин.
Всичко се случи там долу...
в кухината.
Точно тази вечер имаше празненство...
в дома на един богат човек на име Балтус Ван Тасел.
Целият град се беше събрал да празнува.
А сред тези гуляйджии...
беше и новият директор на училището, Икабод Крейн.
Тва е мноо тъпо.
Престани! Искам да слушам.
Малко е страховито, не смяташ ли.
Малко е тъпо, според мен.
Някои хора казват, че е приличал на ...
гарван докато е бродел из града.
- Карън, да тръгваме.
- Ти си тръгвай ако искаш, но аз ще остана.
Най-после можел да ухажва красивата дъщеря на своя домакин...
Катрина Ван Тасел.
Момчета, не можем ли да правим това утре вечер?
Утре вечер е призрачната разходка.
Освен това каза,че искаш да те уплаша, нали? Е сега ще видиш.
Какво, да не би да те е страх?
Не е това. Просто не е редно да скачаш върху нечий гроб.
А и там е онзи ужасяващ пазач на гробището.
Права е.
Спомняш ли си, когато не можахме да излезем оттук, в трети клас?
Оня само се опитваше да ни изплаши.
Та той ни гонеше с брадва, по дяволите. 36 00:05:40,707 --> 00:05:42,470 Слушайте сега. Качваме се там...
слагаме си ръцете, и това е.
Какво толкова? Защо настояваш?
Настоявам, защото ти, Карен, както и всички в този град...
приемате наследството на града за даденост.
Ти си пиян.
Това не е просто поредното място на картата.
Това е родното място...
на най-известната призрачна история, която някога е съществувала.
Причиняваш ми болка.
Това трябва да е краят на Хелоуин.
И кой я разказва?
Някакво момченце, разказвач на приказки...
онази призрачна разходка.
Скот, би ли разкарал тази горила от мен?
Хей, пусни я.
Слушайте какво.
Ще ви коства само една лоша нощ на Вси Светии.
Като например три деца...
отиват в гробището...
а само едно се връща.
Тогава хората ще разберат...
тогава ще разберат в какъв град живеем.
Отивай да си вкараш ръката тогава.
Кво?
Чу ме. Ти го направи.
Щом си толкова впечатлен
покажи ни как се прави.
Ето това исках да чуя.
Виждаш ли? Нищо.
О, мили Боже! О Господи, помогнете ми!
Задник!
Забавно е. Къде отивате? Само се пошегувах.
Къде тръгнахте бе?
Внимавайте. И помнете...
- ако видите ездача...
- минете по моста.
И както Икабод си спомня ужасното предупреждение...
той риташе, удряше с камшика и крещеше на коня си...
подканяйки го да тича по-бързо.
Конникът без глава беше точно зад него.
Искри хвърчаха от копитата на дяволския кон на ездача.
Икабод погледна нагоре...
и през дърветата той видя моста.
Икабод и неговия кон преминаха през моста.
Безглавият конник го следваше плътно.
Икабод успя да погледне назад...
с надеждата страшното привидение да е изчезнало.
Но вместо това...
той видя конникът изправен върху стремената...
и ръката, която държеше окървавената глава... на ездача 87 00:08:43,523 --> 00:08:45,923 до която висяха черва и разкъсано месо чак до черепа...
и той изстреля ужасната си ракета.
И от тогава никой не е виждал новия директор на училището.
Някои твърдят, че Икабод всъщност е избягъл от конника.
И е напуснал Слийпи Холоу, за да стане адвокат в Ню Йорк.
Не далеч от тук.
Други твърдят, че Бром е пропъдил Икабод от града...
от ревност.
Но съпругите на старите дюкове все още смятат...
че Икабод Крейн...
новият директор е бил прогонен в нощта на Хелоуин...
от най- ужасяващото същество, виждано някога.
Безглавия ездач от Слийпи Холоу.
- Здрасти! Беше супер!
- Мерси.
Къде е татко?
Той искаше да дойде, скъпи, но беше изтощен.
Мисля, че началото на сезона, и преместването...
и всичко останало наистина го умори.
- Нали знаеш...
- Да, да.. и един мармот...
- Благодаря, че дойде.
- Няма защо.
Чао.
Виж, казах че съжалявам. Какво друго искаш да направя?
Как можеш просто да наблюдаваш как той се държи с мен?
Ее, той просто взима много навътре тази легенда.
Гордее се с историята на града.
- Освен това ти беше забавно.
- Не е вярно.
Наистина ли?
Ами...
някой го накара да сложи ръката си в гробницата.
Кой ли беше?
Исках само да видя дали ще бъде изядена.
Това има ли нещо общо с онова, че те е страх от секса?
Може би.
Кой беше?
Не е смешно, Скот.
Броуди е. Той се размотава в колибата.
- Скот, моля те недей...
- Стой тук. Писна ми вече.
Броуди!
Вратата е отворена.
Страшно.
Mноgо страшно. За малко да се хвана.
Амбър, ела тук...
Скот?
беше страхотен!
Вече те карам към вас. Можеш да спреш с ласкателствата.
Не, сериозно, добър си.
И благодаря, че ме караш, оценявам го.
Няма проблем.
И така...
Къде е Броуди? Не дойдохте ли заедно?
Не. Той не може да си задържи вниманието дълго само върху едно нещо.
Но той е капитан на футболния отбор.
- Така, че това се очаква, нали?
- Предполагам.
Аз мислех, че между вас има нещо.
Не, нищо.
Искам да кажа, имах чувството, че си навличам неприятности.
Нов съм в града, а вече свалям мацката на куортърбека.
Първо, не съм ничия мацка.
И второ, Броуди не е точно моят идеал за мъж.
Харесвам мъже, които не се интересуват единствено от балоните ми.
Може би трябва, знам ли...
да отидем на кафе някога.
О, Господи!
- Добре ли си?
- Да, да, само малко се разтреперих.
Сигурна ли си, че си добре?
Изкара ни акъла от страх. Добре ли си?
Добре съм до колкото е възможно...
което, не е чак толкова добре.
Какво правиш по средата на улицата? Можех да те убия.
Слушах, учителю, слушах.
- Защо ме наричаш така?
- Йън, той е гробар...
и очевидно е пиян.
Казвам се Клаус Ван Рипър, макар това сигурно не ти говори нищо.
И не съм пиян. Наистина се грижа за гробището.
И трябва да говоря с теб. Има нещо, което трябва да знаеш.
Йън, да се махаме. Той явно е пиян.
Остави го. Да тръгваме.
За малко да убия този човек. Не мога да го оставя така ако е пиян.
Тихо.
Някой идва.
Какво правиш тук?
Чуваш ли това?
Кое?
Добре ли си, малкия? Изглеждаш сякаш си видял призрак.
Бил си в двора, нали? Какво правеше там?
Просто се опитвах да изплаша един.
Опитвах се да му влея малко история.
Би трябвало да разбереш.
Не трябва да си в двора. Не и тази вечер.
Никога. Особено тази вечер.
Споко, Ван Рипър!
Не сме ти объркали нищо.
Извинявайте, че ви уплаших.
Не, няма нищо. Йън щеше да ме води на кафе.
Съжалявам...
но ще трябва да отидете с младия сноб.
Аз трябва да поговоря насаме с учителя.
Какво?
Той се върна, Върна се за теб.
Трябва да говоря с теб.
- Да вървим.
- Йън?
Не мога да зарежа човека посредата на пътя.
Погледни го, очевидно е разбит.
Не искам да го блъсне някой друг. Чу ли?
Звънни ми после.
Сигурен ли си, че не искаш да седнеш, синко?
Не мога.Полицейският ми час вече мина.
Баща ми ще ме убие.
Дори не знам защо изобщо дойдох.
Така ли? Според мен знаеш. Това е твоята съдба.
Не можеш да избягаш от съдбата си, учителю.
За какво говориш?
И какъв е тоя учител?
Много си упорит, нали?
Трябва да тръгвам. Много съжалявам, но наистина трябва да вървя.
Наричам те учител, защото си такъв.
Не ти, не и баща ти...
много по-назад.
Да, много по-назад.
Семейството ти живееше точно в тази къща...
преди девет поколения.
Учител на име Икабод.
Икабод?
Като Икабод Крейн? Шегуваш ли се?
Само си дрънкаш, нали? Фамилията ми дори не е Крейн.
Няма време за шеги. Знам каква е фамилията ти, ще ти покажа.
Фамилията ти е...
Може би друг път, Клаус. Трябва да вървя, чу ли?
Чакай!
Почакай, учителю! Трябва да ме изслушаш.
Чуй сега. Трябва да ти покажа нещо.
Знам, че не вярваш, но ме остави да ти покажа нещо.
В гробището, Гробът на Ървинг е покрит с лози...
а от лозите тече кръв.
Престани!
Вече ми обърка вечерта с Карън...
накара ме да карам чак до тук и вече съм закъснял.
И защо?
Защото искаше да се напиеш.
Трябва да тръгвам!!!
Чакай, чакай!
Какво?
Може и да успееш. Не усещам нищо. Продължавай.
Хайде!
И не съм пиян.
Чу ли ме? Не съм пиян.
Ехо?
Клаус, ти ли си?
Броуди?
Добре ли си, малкия?
Изглеждаш сякаш си видял призрак. Отново.
За бога, човече. Виж какво направи с колата ми.
Споко!
Бричката ти не струва повече от петстотинтачка.
Какво правиш тук?
Опитвам се да стопля горкия Картър.
Той се мъчи да излезе.
Освен това проверявах дали този костюм още ми става.
Добре ти стои. Имаш ли ключ за тази порта?
Не. Никой няма.
Тази порта винаги е била заключена.
Трябва да се върнеш по моста.
Знаеш ли, човече, мислех си...
Трябва да оставиш това на професионалистите, честно.
Аз пък смятам, че трябва да спреш да се увърташ около Карън толкова.
Нали знаеш, да излизаш с някой на твоето ниво.
На моето ли?
Виж, ние имахме дълъг разговор...
когато я закарах до тях и се разбрахме да отидем заедно на танците.
Знаеш ли какво, Броуди, Карън е голямо момиче...
и смятам, че трябва да я оставиш сама да решава, ясно?
Йън, ти и аз ще трябва да си поговорим за това по-късно.
Сега по-добре си лягай. Искам те на тренировка утре.
Не мога.
Можеш и че дойдеш. Точка.
Наруши си полицейския час, така че си ми длъжник.
- Ти ще бъдеш част от отбора.
- Аз съм част от отбора, татко.
Йън!
Йън, здрасти!
Не мога да повярвам, че така подвеждаш горкото хлапе.
Кармично необосновано е.
Извинете ме г-жо Морал. Може и да го харесвам.
Той е умен, забавен и е все още в гимназията.
Ако се опитваш да накараш Броуди... да ревнува...
винаги мога да те уредя с някой от приятелите на Род.
Мерси, но не мерси. Имам непоносимост към момчета...
които имат гръцки букви, татуирани на задника.
Татуировките са върха.
- Здрасти.
- Готини дрешки.
Мерси. Днес е пеп-ралито. Ще дойдеш, нали?
Бих искал, но наистина не мога.
Футболният отбор ще е там и няма да се чувствам на място.
Изпрати ме, и аз ще те убедя.
Добро утро, съученици. Това е сутрешният бюлетин.
и билетите се разпродават бързо.
Ако все още искате да дойдете, елате до училищния магазин...
възможно най-бързо. Ще се видим на пеп-ралито.
Ще означава много за мен ако дойдеш. Няма да се чувстваш не на място.
Ще викам за теб.
За мен?
Ей, да сте виждали Скот?
Трябва да си препиша домашното от него.
Ти го заряза в гробището снощи, ако не си забравил?
Може би с Амбър са останали там цяла нощ.
И Амбър не съм виждала.
Така и не ми се обади снощи.
Това е лошо.
Чакай. Да не би да им се е случило нещо?
Не. Но за 15-ти път ще съм без домашно.
Ще се проваля.
Освен ако...
Ти си много добър по геометрия, нали?
Момчета, ще тръгвам. До скоро.
Откажи се.
Добре. Само ми направи една услуга.
Вземи направи някоя грешка, за да помисли поне, че е твое.
Както и да е.
Да, г-жо Дандан, ще проверя. Междувременно просто седнете и се успокойте.
Ако нещо изникне, ще ви се обадя.
Добре, дочуване.
Шерифе, трябва да спрете тази призрачна разходка.
Не е безопасно за децата да бъдат посреднощ в двора. Не и тази вечер.
Ван Рипър, малко е раничко за тези глупости.
Той се върна, казвам ти. Върна се.
Ще си търси глава.
Не е безопасно за никого в този двор.
О, не няма да слушам това и тази година.
Повтарям се, но за да ти стане ясно. Тази вечер е Вси Светии.
Шерифе, лози растат от гроба на Ървинг.
Казвам ви, конникът се е върнал.
Тази нощ е Вси Светии, а също и денят на ежегодната призрачна разходка
И ще премине съвсем спокойно...
точно както всяка година.
Не е нормална година, не и тази година.
Младият учител се е върнал и го е събудил.
Нека да ти покажа.
Виждаш ли това? Виж името.
- Точно там.
- Откъде го взе?
От пощата. Видя ли името?
Кранстънови са добри хора.
И аз бих искал да им направя добро първо впечатление.
Ти им нападаш пощата като някакъв манияк...
Това не е добре.
Не ме слушаш, шерифе.Трябва да спреш призрачната разходка тази вечер.
Молбата е отхвърлена. Отхвърлена.
А сега има няколко тийнейджъра, които си играят на криеница, и за които трябва да се погрижа...
а ти трябва да си тръгваш.
Ще събираш глави от гробището.
Е, де този късмет?
Учителю.
- Какво правиш тук?
Виж, Клаус, вече го обсъдихме.
Не съм Крейн, разбра ли? Не съм.
Напротив, ти си Крейн. Нека ти покажа.
Виж. Икабод си тръгна. Веднага след това си промени името.
Може би, защото се е тревожел, че Конникът ще го последва.
Кръстил е синът си Ричард Крансън...
което значи синът на Крейн. Две поколения по-късно...
неговият внук отишъл на запад и променил името си на...
Кранстън. Това си ти.
Това означава, че Икабод наистина е съществувал...
и аз вероятно съм негов роднина.
Как се казва човекът, написал тази книга?
Уошингтън Ървинг.
Може би той е познавал Икабод.
Използвал е името му. Мислил ли си досега за това?
Той го е познавал, разбра ли. Написал е неговата история.
Легендата е истинска. Всичко в нея е вярно.
Икабод е бил убит от Конника, нали?
Няма начин да е имал деца, или...
Ти знаеш, че това не е така.
Според историята никой не го е видял повече.
Но това да не е бил видян не означава, че не е бил жив.
Вземи това, прочети го и научи всичко до довечера, чу ли?
В голяма беда си, господинчо.
Каза, че ще дойдеш на пеп-ралито днес.
Не съм.
Щеше, преди Броуди да ни прекъсне.
Може би. Ти не трябваше ли да си там сега?
Мислех, че го знаеш на изуст.
Да, но гледам анимационното филмче всеки Хелоуин.
С какво толкова тази книга е по-важна от това да дойдеш на моето пеп-рали?
Онзи старец Клаус ми я даде.
Каза ми, че съм роднина на Икабод.
Икабод Крейн? Наистина ли е имало такъв човек?
Така изглежда. Има цяла книга за него.
Хайде стига, какво ли знае лудия Клаус за това?
Казва, че е роднина на Ханс Ван Рипър.
Кой е Ханс Ван Рипър?
Май някакъв тип, който е приел Икабод в къщата си за гости.
Кой би предположил?
Тук има доста интересни неща всъщност.
За моста и за това как Конникът не може да го премине...
защото ако го направи, ще избухне в пламъци или нещо подобно.
Ще се запали от само себе си.
И така, какви са шансовете ми за кафе?
Свършвам тренировка в 4ч., това устройва ли те?
Да отлично, и клакиорството ми е до толкова.
Да, освен ако не те изхвърлят първо.
Да ме изхвърлят? Абсурд. Аз съм най-добрата.
Искаш ли да се срещнем в 4:30 в моята кола?
- Да, добре.
- Здравей, Иън.
Здравейте.
Исках да ти кажа само, че беше невероятен миналата вечер.
Разбрах, че си актьор от момента, в който те видях.
Имаш огромен талант, скъпи.
Благодаря. Всъщност ми е много забавно.
Това е добре! Чудесно!
Чудех се дали мога да те помоля за услуга?
Да, разбира се.
Знам, че е в последния момент и ако решиш можеш да откажеш...
но имаме свободна роля за призрачната разходка довечера.
Ролята на гробаря.
Чудех се не би ли ни помогнал. Би било прекрасно.
Мислех, че Скот щеше да прави това.
Щеше, но така и не дойде да си вземе костюма.
Да не говорим, че има цял сценарии за научаване...
Знам, че ти учиш бързо.
Но довечера има филмов фестивал на Джон Карпентър...
а аз много искам да го гледам.
Не можеш ли да го запишеш? Моля те, отчаяна съм.
- Ти би бил идеален.
- Хайде, Йън.
А и ще представиш гробницата на бялата дама.
Добре, съгласен съм.
Отлично. Тогава ще дойдеш в гримьорната...
- да си вземеш костюма, нали?
- Разбира се.
И не забравяйте да ме поканите на сватбата.
Няма никаква сватба, само много потен секс.
Виждате ли, точно за тази липса на отдаденост говорех.
Точно заради това не можете да станете първи!
Какво толкова трудно има в това да идвате на тренировки всеки ден?
Имате десет минути, за да си завлечете задниците на терена.
И не искам да ви виждам да се размотавате.
Дейвид, доведи Йън.
По дяволите, Хартман. Отпускаш си китката.
Виждаш ли? Нали ти казах? Просто се отпусни.
Възползвай се от спокойствието на опонента си.
Отново.
Това движение е напълно непозволено...
и ще те дисквалифицират за това на едно състезание.
Въпреки това се възхищавам на инстинкта ти.
Йън, почини си.
Атлети.
Вие сте силни, момчета, но все още играете меко.
По мое време, трябваше да си твърд като желязо...
и да имаш здрава глава.
Сега искам да излезете там и да се концентрирате въху силата си днес.
Става ли? Добре.
Благодаря, Ван дер Виър.
Искам да излезеш там и да държиш под око тези момчета...
- преди да са се наранили.
- Естествено.
Виж, приятел, не ми пука какво правиш през свободното си време.
Ако искаш да го пропиляваш с комикси и филми на ужасите...
добре! Но когато си на училище...
ще идваш на тренировките.
Аз бях на тренировка.
Докато живееш под моя покрив, ще спреш да се държиш като идиот.
Това означава край на фехтовката. Ти си в отбора по футбол.
Тогава май ще трябва да си намеря друго място за живеене.
- Ще си помислиш ли за това?
- Да.
Йън?
Поне не трябва да разнасяш тези неща насам натам.
Хубави са.
- Искаш ли да се сменим?
- Става.
- Защо се смееш?
- Няма причина.
- Покажи ми стойката си.
- На пост!
- Така ли?
- Това беше много добре.
- Ти си наред.
- Добре, ти си го изпроси.
Безглавият...
Конник...
Той е нашия човек.
Давай, Конник!
Много добре.
Доста сладичко.
- Баща ти би се гордял с теб, малкия.
- Благодаря.
Броуди, какво искаш?
- Мога ли да поговоря с теб за секунда?
- Разбира се, давай.
Насаме.
Тя е изцяло твоя.
Става въпрос за наближаващата забава.
Всички знаят, че единствено с теб бих могъл да отида.
Може би? Какво искаш да кажеш с това може би?
Да не би да имаш по-добро предложение?
Ами може да има един черен кон на пистата.
Малкия? Шегуваш се, нали?
Знам, че се размотаваш с него, за да ме накараш да ревнувам.
Добре, подейства.
Сега го остави да си ходи и да те преодолее.
Ти трябва да преодолееш себе си.
Г-жа Уинтър каза, че ти ще бъдеш на мястото на Скот довечера.
За кого се мислиш? Ти дори не си от тук.
Както и да е...
ако се провалиш, не ме въвличай и мен, чу ли...
Ще ти смачкам задника.
Добре, благодаря ти, Броуди. Това е много мило.
- Ще го имам предвид.
- Непременно.
Преди си мислех, че целият му живот се върти около футбола...
но сега мисля, че той живее заради...
онзи глупав костюм на безглавия конник.
Здравей, миличко, как мина училише?
Добре.
Татко не престава с това за футбола.
Той просто иска да има с какво да запомниш...
училищните си години.
Да. Моите години в училище.
Ще отида на призрачната разходка довечера.
Така ли? Това е чудесно. Какво е това?
Правят го всяка година в нашето училище.
Учителката по актьорско майсторство ме помоли да го направя.
Сигурен съм, че татко ще бъде развълнуван.
Дай му възможност.
Той наистина те обича, но го показва по свой начин.
Както и да е, можеш ли да ми направиш една услуга?
Разбира се.
Нагласил съм видеото...
защото има няколко филма, които искам да ми запишеш.
Моля те само, каквото и да правиш, не позволявай на татко да го докосва.
ГИМНАЗИЯ KNICKERBOCKER Призрачна разходка
Чуйте ме добре и се вслушайте в думите ми.
Докато пътуваме през гробището тази вечер...
се дръжте за своите любими хора, много здраво.
Защото, когато мъртвите се надигнат от своя сън...
те ще запълзят към светлината.
И ако този камион случайно се развали...
те ще забият зъби в твоя врат.
А сега започва призрачната разходка.
Сега просто трябва да се движим по тази пътека тук...
право към моста.
че това е точно онзи път по който се е движел Икабод...
в онази съдбовна нощ на Вси Светии.
Северните гори
отдавна са известни с това, че са гъсто обитавани...
от духове и привидения най-различни по форма...
и размери.
Пазете се.
Добре, приятели.
А това, мои спътници, е онази част от обитаваната гора...
в която живее най-красивият призрак.
Злочестата булка, която била посечена...
убита от собствения си жених.
И е била изхвърлена в езерото, не далеч оттук.
И ако се вгледате внимателно...
можете за зърнете неземната красавица точно сега.
Да вървим.
Приятели, изглежда почти стигнахме до призрачната гора...
живи.
Но изглежда сме забравили нещо.
Най-страшната легенда на цял Слийпи Холоу...
Легендата за...
Чухте ли това?
Дай ми главата си!
Да тръгваме!
- Глупак такъв!
- Господи, Карън, успокой се!
Луд ли си? Ще изплашиш горките деца до смърт!
Нали затова са дошли. Освен това...
какво лошо има в това някой да те поуплаши от време на време?
Кретен.
Изглежда успяхме да излезем от обитаемата с духове гора живи.
Но ще ви кажа следното, нощта току-що започна ...
а Безглавият Конник е все още наоколо и си търси...
търси си глава.
Това беше по-добре дори и от снощи.
Благодаря.
Бих дошла отново, но баща ти ме чака да се прибера и да му помогна.
Няма проблем.
Добре ли си?
- Да, благодаря, че дойде.
- Няма за какво.
Учителю.
Трябва да поговоря с теб веднага.
БИЛЕТИ ЗА ПРИЗРАЧНАТА РАЗХОДКА
Ето ви рестото. Билетът. Приятно прекарване.
Здравейте, госпожо Ван Хетън. Радвам се, че успяхте да дойдете.
Тук съм единствено, за да се уверя, че никой от тези глупаци няма да повреди нещо.
Онези гробници, някои от тях са на над сто години.
Не се тревожете, аз лично подбрах всичките участници.
Предполагам, че са имали късмет.
Какво искаш от мен? Не мога просто да си тръгна.
- Дал съм обещание за това.
- Прекалено опасно е.
Не може да се качвате там горе. Не можеш да рискуваш.
Виж, Клаус, това вече не е смешно.
Забрави за призрачната разходка!
Не мога да дойда, вече й казах, че ще го направя.
Ще се видим след това.
Йън, получаваш страхотни отзиви.
- Благодаря.
- Здравейте, г-н Ван Рипър.
Тъкмо казвах на младия учител, че трябва да отмените всичко това.
Не можеш да отидеш на призрачната разходка. Не мога да го оставя да се качи там горе.
Знаеш, че не можем да направим това. За какво е всичко това, по дяволите?
Лозите растат, пълни са с кръв...
те хранят конника и той става по-силен.
Прочетох книгата ти, в нея не пишеше нищо за никакви лози.
Не всичко трябва да бъде описано в книгата.
Може ли за момент, Шерифе?
Какво мога да направя за теб, Нанси?
Дънкан, добрият пазач на гробищата, мисля, че се е пропил, отново.
Не съм пиян. Казвам ви за последен път...
Ездачът на Мрака е на крак. Не бъдете проклети глупаци.
Не мога да те оставя да провалиш призрачната разходка просто така. Искаш ли да те закарам у вас?
Не, не. Сега ме изслушай, ти си единственият, който може да ни спаси.
Ти трябва да се изправиш срещу него, да го погледнеш в лицето...
ако не го направиш, всички ще умрем.
Чуваш ли ме? Ще умрем.
Добре, Клаус, да кажем, че ти и аз отидем на гробището...
и махнем всички деца оттам.
Това ще те успокои ли?
Да, но какво ще стане с учителя?
Всичко ще бъде наред с него. Хайде двамата да направим това.
- Хайде.
- Благодаря.
Справяш се чудесно, скъпи...
но има една много свадлива и влиятелна стара дама този път.
Сега е подходящото време да блеснеш.
Чуйте ме добре, и се вслушайте в...
Извини ме, красиво момче, но това сено смърди.
Добре.
Ето какво мога да направя. Ще говоря с организаторите, когато се върнем...
и ще се погрижа за това.
Да, трябва да го направиш.
Чуйте ме добре и се вслушайте в думите ми.
Пътуването ни в мрака току-що започна.
Докато пътуваме през гробището тази вечер...
се дръжте за своите любими хора, много здраво.
Съжалявам, но това вече е пълно.
- Какво? Хайде де, г-жо Уортън.
- Колко време има до следващото?
Чак другата година, опасявам се. Това беше последният тур.
Съжалявам.
Хайде, да си ходим.
Все още можем да отидем, но ще си направим собствена обиколка.
Обзалагам се, че никой не пази портата.
Можем да я прескочим.
Ерика, билетите са свършили.
Да си ходим, ще си вземем няколко страшни филма...
ще си направим Маргарити и всичко ще бъде наред.
Звучиш като родителите ми.
Хайде, Роб. Нека гробището пак стане забавно.
Покажи ми значението на думата 'кокал'.
- Ерика...
- Не мога да повярвам.
Страх те е? Не е ли така?
Страх те е да отидеш на гробището като малка кучка.
- Не съм малка кучка.
- Така ли? Докажи го.
Добре.
Какво правиш, Шерифе? Тръгна по неправилен път.
Връщаш се в града.
Успокой се, Клаус.
Един добър сън ще оправи всичко.
Ти не чу и дума от това, което казах. Послушай ме...
Конникът се върна и си търси плячка.
Да, а утре ще си бъде Броуди отново, капитан на университетския футболния отбор...
но тази вечер не можеш ли да оставиш децата да се позабавляват малко?
Много ще се забавляват, когато започнат да се търкалят глави.
Шерифе.
Не спирай! Трябва да се върнем. Трябва да се върнем и да ги предупредим.
Какво е това?
Какъв страхотен костюм, нали?
Шерифе, не слизай от колата! Шерифе!
Броуди, не трябваше ли да си горе в гората?
Доста хора ще се разочароват, ако не видят Конника.
Не смяташ ли, че трябва да се върнеш горе?
Броуди?
Почакай малко...
Доволна ли си? Това ли искаше?
- Не и по този начин.
- Аз мислех, че това искаш.
Първо на първо, замръзвам. Имам чувството, че е 2 градуса.
Това не ме вдъхновява да си сваля дрехите.
- Добре. Искаш ли да се махаме оттук?
- Не.
- Имам по-добра идея.
- Каква?
- Там вътре ли?
- Разбира се, защо не?
Ами не знам, това е колиба посредата на гробището.
Да, знам.
Какво ще кажеш, жребецо? Малко в кучешки стил с мъртвите?
Малко 'зомби фромби'?
Ще е някакси перверзно.
Точно така, Роб. Перфектен си.
Моля те, не спирай.
Роб? Казах 'не спирай'.
Знаеш ли какво? Забрави.
Казах да забравиш.
Брей, брей...
Изглежда почти успяхме да излезем от обитаемите гори.
Но май сме забравили за едно нещо.
Най-страшната легенда в целия...
Помощ! Ще ни убие! Той ще ни избие всички!
- За какво говориш?
- За Безглавия Конник.
Безглавият Конник не съществува.
Тогава какво по дяволите е това?
Каква липса на вкус.
- Запалете камиона.
- Нали трябваше...
Дай ми главата си. Имам нужда от глава.
Запали проклетия камион веднага!
Кой е този?
Броуди, не!
Господи, изглежда истинско.
То е истинско.
Броуди, внимавай!
Проклятие!
Йън?
- Какво правиш тук?
- Какво става?
- Не, не... хайде.
- Какво?
Хайде, трябва да вървим. Трябва да бягаме.
Спри. Спри! Какво става?
- Какво правиш?
- Това е смешно.
Ела тук! Ще ти го кажа в колата.
- Защо?
- Защото така трябва!
Защото хората умират.
- Какво?
- Ерика е мъртва.
Какво? Какво искаш...
Продължавай да тичаш, чу ли? Тичай.
Точно така, нещастнико! Не искаш нито една!
Връщай се при мама!
Помощ!
Помощ! Помощ!
- Защо спря?
- Заради това.
Конникът се връща. Всички ще умрем.
- Влизай.
- Да тръгваме.
Дръж се.
- Махнете ги оттам.
- Почакай!
Карън, връщай се в колата.
Няма начин, не и докато не ми кажеш какво става.
Няма никакво време, връщай се в колата!
Оставам с теб, Йън.
Махни се оттам. Ще го подмамим в другата посока. Давай!
Побързай!
Да вървим!
Помощ! Помогнете! Извадете ме оттук.
Помощ! Помощ!
Помощ! Помощ!
Проклятие!
Помощ! Извадете ме оттук.
Добре, успокой се.
Имаш ли някаква представа как да го направим?
Отиди до страната на шофьора, отворено е, оттам отключи останалите врати.
Не му обръщай внимание! Вече не можеш да му помогнеш.
- Отвори вратата!
- За какво говориш?
Това тук е труп на човек!
Хайде, синко. Отвори вратата, ти можеш, знам, че можеш.
Можеш да го направиш.
Отключи я.
Точно така.
Трябва да помогнем на младия учител. В противен случай всички ще умрат.
Ако стигнеш до там, аз ще отида на добрата страна на моста.
Чуй ме, там има хора.
Момичето ти също е там, тя е в беда.
Какво ще направиш за нея?
Тя взе решение, избра малкия.
Чуй ме, синко, това е наистина.
Ти си част от нова легенда за твоите отмъстители.
Когато хората разказват твоята история след сто години...
както какъв би искал да те познават, като страхливец или като герой?
Добре.
- Точно така, по дяволите! Да действаме.
- Правилно.
Йън, почакай, не мога.
Разбира се, че можеш.
Хайде! Можеш. Моля те, стани.
По дяволите!
Има една колиба ей там. Отиди там и се заключи...
Не, Йън, оставам с теб.
Не, няма. Отивай. Аз веднага се връщам.
Обещавам. Просто върви! Заключи вратата!
О, Боже! О, Боже!
- Карън!
- Колибата. Натам е.
- Господи! Изведи ме оттук.
- Махни се от прозореца.
- Не, не мога.
- Разбира се, че можеш.
- Можеш, направи го!
- Не знаеш какво има там.
- Учителят с теб ли е?
- Карън, махни се от прозореца.
- Къде е учителят?
- Не знам.
Вие двамата възможно най-бързо отивайте към моста.
Ти няма ли да дойдеш с нас?
Не. Учителят и аз трябва да се срещнем с Безглавия. Вие вървете!
- Добре ли си, Учителю?
- Да.
О, Боже! Ти го уби.
Не можеш да убиеш това, което вече е мъртво. Да вървим.
Хайде, Клаус. Какво?
Хайде, ставай! Ставай.
Точно така. Хайде.
Йън, бягай!
- Господи!
- Давайте, приятели, не спирайте!
- Боже, помислих те за...
- Знам.
Знам.
Добре ли си? Всичко свърши. Наистина, казвам ти.
Свършило? Нищо не е свършило.
За какво говориш? Нали преминахме моста.
Конникът няма сила тук, нали?
Ами призрачната разходка?
- Разбих портата, те излязоха.
- Какво си направил?
Счупих оградата. Онази, която води към гробището.
- О, Боже, господи!
- Какво?
О, Боже, какво?
Конникът иска мен, нали?
Аз съм от другата страна на моста...
и няма начин той да ме стигне тук, нали?
Не точно, учителю, ти може би си последният от твоя род...
той ще ти вземе главата, ако има възможност...
Но тази вечер Конникът иска Крейн и всеки Крейн би свършил работа.
О, не, баща ми.
Нещастници.
Аз ще отида.
Ехо?
Трябва ни нещо от времето на самия Конник.
Как ще намерим нещо от Революционната Война?
Точно тук. Това тук е мой пра пра пра...
мой пра пра пра пра пра, както и да ...
Това е един мой предшественик.
Той е там вътре в пълна военна униформа, има и сабя.
Сега трябва да избутаме това нещо. Всички заедно. Бутай.
Отвори го.
Tочно така, синко, грабни сабята. Давай.
Трябва да прекараш това право през сърцето на демона...
и да го пратиш обратно в ада.
- Мислиш ли, че ще можеш?
- Да.
Какво е това?
Програмата, която Йън искаше да гледа. Всичко е готово, за да се запише.
Не искам да гледам това. Къде е дистанционното?
- Хайде, дай ми го.
- Не.
- Луси, дай ми го.
- Не.
Дай го.
- Дай ми го.
- Не.
Аз ще отворя.
Пакост или почерпка!
Скъпа, имаме клиенти.
- Ти ли си Смъртта?
- Не, аз съм.
Погледнете се! Имате страхотни костюми.
Благодаря.
- Карл, върни го обратно.
- Мила, не започвай.
Още пакост или почерпковци, ти отвори.
Карл, ти не отиде на нито едно от тези неща.
Най-малкото, което можеш да сториш, е да ме оставиш да му запиша програмата.
Ето.
Добре, малки глупаци. Казва се 'пакост или почерпка'.
Ако ви дам бонбони, би трябвало да отидете и...
да звъните и се криете на друго място.
Добре. Край с бонбоните.
Да видим дали ви харесва тъмнината. Малки копеленца.
Всичко наред ли е?
Някакви дребосъци се бъзикат.
Нали затова е Вси Светии?
Хайде. Кога за последно...
гледахме страшен филм?
Никога не са ми харесвали тези неща.
Какви ги говориш?
Преди непрекъснато ме водеше на такива филми.
Ами...
някой ми беше казал...
че момичетата се възбуждат, когато са уплашени.
Е, подействало е.
Да, така е.
- Трябва да са онези дечурлига.
- Не ми прозвуча като деца.
- Влизай вътре!
- Йън!
- Веднага се прибирай вътре.
- Какво правиш?
- Какво става?
- Ела тук, махни се от вратата.
- Миличко, здравей.
- Просто прави това, което ти казвам.
Кой е правил този филм? Какво друго е правил?
Какво по дяволите?
Как беше втората разходка? Откъде взе тази сабя?
Йън, държиш се като идиот.
Йън!
Мамо, махни се оттам...
- Проклятие!
- Татко, не!
Проклети деца!
Добре ли си?
- Клаус?
- Учителю.
Подейства, той избяга.
Не, Конникът не бяга и ти е добре известно, както и на мен.
Ще събере повече сили, ще събере няколко глави и ще подхрани лозите.
- И какво трябва да направя сега?
- Тръгвай след него.
Ти луд ли си, старче? Синът ми няма да ходи след този луд.
Той няма да отиде сам. Ти отиваш с него, треньоре.
Никой никъде няма да ходи, не и преди да сме се обадили на полицията.
Да, само дето шерифът лежи там...
с пън вместо глава.
Какво?
Татко, ние сме. Ние сме единствените, които могат да го спрат...
никой друг, само ние.
Какво общо имаме ние с това?
Ние сме Крейн, наследници на Икабод Крейн.
Йън, да не си полудял. Какви ги говориш?
Знам какти звучи това, татко. Знам.
Какво те кара да мислиш, че ние ще успеем да го спрем?
Защото сме го правили и преди...
и трябва да го направим отново, длъжни сме.
Искам само да ми се довериш.
Моля те.
Какво е това?
Проклятие!
Къде е той?
Какво беше това?
Кучият му син.
Татко, къде е той?
Чу ли това?
Татко?
Татко?
Какво ти става, ненормален кучи син?
Искаш да вземеш главата на Крейн, когато е повален, така ли?
Защо не дойдеш да вземеш моята, проклетнико? Хайде де!
Ей, Конник, чуваш ли ме? Победих те.
Крейн отново те победиха. Как ти се струва, а?
Победихме те.
В сърцето, учителю. Прободи го в сърцето.
Точно така, учителю, уцели.
- Исусе!
- Учителю!
Учителю, моста!
- Наистина се гордея с теб, учителю.
- Благодаря ти.
Ето го и баща ти.
Йън!
- Добре ли си татко?
- Да, разбира се.
Бил съм и много по-зле, докато играех футбол...
Тогава трябваше да си твърд като желязо.
И да имаш здрава глава също, нали?
Не се тревожи, синко.
Твоята награда ще бъде много по-голяма от топлата мека прегръдка...
на нежна женска плът.
Да не забравиш за сделката ни.
Няма, разбира се. Ти си герой. Ти си герой, млади Ван дер...
- Виър.
- Както и да е.
По този начин ще го опиша.
Треньоре, почакай.
Имаш ли планове за бебета?
Мислех си да я заведа на танците първо, но...
Имам предвид в бъдеще. Защото ако е така...
трябва да ми обещаеш нещо.
Какво?
Ще носят твоята фамилия, госпожичке...
или и двете, но с тире.
Нямам намерение отново да преминавам през това. Става ли?
- Да, разбрахме се.
- Обещаваш ли?
Дадено.
Да те заведем у вас, а, Клаус?