Donnie Brasco (1997) (Donnie.Brasco.1997.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.srt) Свали субтитрите
Да ме убиеш ли се опитваш с това шибано нещо...
С тая шибана кола?
Не казвай думата "разчувстван". Разбира ли?
Качвай се отзад.
Чакай малко. Ще бъда там.
Г-н Трафиканте, това е Лефти, наш приятел.
Не знам какво да кажа. За мен това е важен момент в живота ми.
Все едно да срещна Мики Манте.
Това е лодката, която ви намерих.
Има всичко необходимо
- Бара е зареден и има всякаква музика.
Ако искате да се обадите... Има телефон.
- Има ли въпроси?
- Къде е Сони Блек?
Всички да излизат.
- Прекрасно е!
- А аз какво ти казах?
Пол, какво знаеш ти?
- Какво казваш, Поли?
- Къде е Джилигън?
Това наричам лодката.
Ето.
Разбира се, че можете да работиш тук. Трябва да покажете малко уважение.
Дори не искам да те погледна.
- Знаеш ли къде е предната част?
- Какво ли съм знаел?
Намушка в гърба неподходящ човек.
Какво говориш? Мислиш, че съм казал на Сони?
Отиди на носа. Аз оставам на кърмата.
Отивай на носа. Стой там.
Отвращаваш ме, знаеш ли това?
- Току-що го каза.
- Значи знаеш.
- Как си?
- Трафиканте е друго нещо.
- Така ли е? Той добър стар човек ли е?
- Забрави.
Копелето пази всичко за себе си от 50 години,
а в града има пари.
Тук може да стане като Вегас.
Забрави за Сони Ред и за камионите му в Джърси.
Само това искам: Флорида.
Ще ти кажа нещо. Топките на Сони Ред са замръзнали навън.
Това е сигурно.
Трябват ми пари от Ръсти за да започна
и после всички ще станем богати.
Скоро ли се връщаш н Ню Йорк?
Не ти. Искам да ме уважаваш тук.
Искам да бъдеш моя човек във Флорида.
Отвори клуба. Кралския Двор.
Нали не мислиш, че знаех за това?
Ще изпратя лъва с теб.
Дръж това котенце на паркинга.
Наистина оценявам офертата,
но имам много работа в Ню Йорк.
- Бих искал да продължавам да я върша.
- Лефти е взривоопасен човек.
Той се погрижи за мен когато бях в затвора.
Това е нещо, което не забравям
и никога няма да забравя.
Той е свестен човек. Наистина го е грижа за теб.
Знам, че е така.
Проблема е, че ти мислиш, че той ти помага,
но той те наранява.
Когато пийне повечко...
Разбираш ли за какво говоря?
Не искам да засягам никого.
- Ако не беше Лефт, аз...
- Това е. Виж.
Сега ми принадлежиш.
Това е.
Г-н Трафиканте си тръгва.
- Вярваш ли на това?
- Божичко, убиват ме.
- Ела тук.
- Санто, това е Дони.
- Той е наш приятел.
- Здрасти, Дони. Приятно ми е.
- Това е Джони.
- Как си?
- Предай поздравите ми на Джо.
- Ще го направя.
Можеш ли да повярваш?
Днес и първото причастие на дъщеря му, а той не може да мръдне от летището.
Това е за негова безопастност. Ще се видим по-късно.
- Мразя самолетите.
- Знам. Всичко хубаво.
Баща ти е много горд с теб.
Отивам горе.
По дяволите, Джо.
Номерът е променен.
Новият номер не е оставен.
Регистрирай ни там.
- Ще бъда наоколо. Ще си купя вестник.
- Добре.
Джо, това е министъра на правосъдието Холтмън.
Онзи в дясно. Какво ще правиш?
Затваряй си устата. Аз ще се погрижа.
Нещо става...
Техните хора викат твоите хора в Ню Йорк.
Не искам да идвам да оправям нещата.
Самолетните ви билети?
- Помниш ли ме?
- Какви са тези глупости?
- Какво правиш?
- Хвана ме за оная работа! Какво, по дяволите!
Млъквай! Той работи. Дръж си устата затворена.
Шибано извратено копеле. Болен мозък.
Искам този клуб да заработи. Не ме интересува колко време ще отнеме. Ясно ли е?
Идва едно ченге. Махай се от тук.
Приятно пътуване. Билетите и всичко останало у вас ли е?
Обади се и ми резервирай билет за следващия полет обратно. Разбра ли?
Не ме наричай Джо. Ще ти прережа шибаното гърло. Разбра ли?
Лайно такова.
- Татко?
- Здрасти, миличко.
- Кой те създаде?
- Бог ме създаде.
- Защо те създаде?
- Бог ме създаде за да покаже добротата си:
за да ме направи щастлива с него в небесата.
- Къде е Бог?
- Бог е навсякъде.
Приятни сънища, ангелче.
Искам развод.
Прибира се по всяко време без да казва къде е бил
през последните три месеца.
Знаеш ли с какво се занимава? Преподрежда е шкафовете.
Оправя наново леглото. Прахосмукира цялата къща.
Познаваш ли някой друг мъж, който да чисти с прахосмукачка? Не е нормално.
Да си смениш телефонния номер и да не кажеш на съпруга си е доста нормално.
- Аз не съществувам, ти не съществуваш.
- Сега знам как се чувстваш.
Сега знам как се чувстваш.
Ще ти кажа едно нещо. Почувствах се добре.
Сега знам какво е да имаш контрол.
Сега знам какво е да си силен.
- Обичаш контрола, нали?
- Мили Боже!
Послушай ме или в противен случай ще задействаш старата патология.
Каза, че Джо си тръгва.
Да, тръгва си.
Оставя ме с къщата и децата...
и сметките, но не и със съпруг.
Искам си съпруга.
От какво мислиш, че бягаш?
От нищо не бягам.
Чуваш ли се? Човека за който се омъжих беше колежанин.
Непрекъснатото ти отсъствие е подтикнало Маги към ролята на преследвач.
Това те кара да се чувстваш силен.
Едновременно с това, ти й се сърдиш за това, че задоволява вътрешните си нужди...
Аз съм ФБР аген под прикритие, докторе.
Ти и ония мофиоти можете де се прецаквате един друг.
- Вече не го правя.
- Надявам се, че можеш да й помогнеш.
Очевидно, тя е много болна. Това може да се види.
Очевидно аз съм болният.
Ти.
Понеделник, сряда и петък са интимните дни на Джо.
Вторник, четвъртък и събота са на Маги.
Когато е твой ден, можеш да правиш интимни молби.
"Разтрий ме" или
"Имам проблем с децата. Можеш ли да ми помогнеш?"
Стоиш в сигурната си малка шбана къща...
с малкия си сигурен шибан вагон...
и безопасните си малки приятели.
Сънуваш следвашите 100 долара.
- ''Ще ме разтриеш ли?''
- Ти си животно.
- Качвай се в колата.
- Знаеш ли?
Знаеш ли какви е интимната ми молба към този човек?
Тя е много интимна.
Може да да си вземе сметкака, която ми изпрати и да си завре в задника.
Знаеш ли защо отидохме при него?
Мислех си, че може да ми даде добра причина да не те напускам.
Вече нямам такава причина.
Какво? Напускаш ли ме?
Напускаш ли ме, Маги? Няма да ме напуснеш.
- Какво има?
- Къде си?
В Ню Йорк. Трябваше да се върна. Защо?
- Заради Томи.
- Какво се е случило?
Ще дадеш ли малко зеленчуци на сестра си? Благодаря ти.
Не с пръстите, миличко. Какво друго ти е нужно?
Днес решавахме дроби в училище.
Така ли? Дроби?
- Имам 95 точки на теста.
- Разбира се, че имаш.
- Какво става?
- Дони, какво правиш тук?
Мястото ти е във Флорида.
Чух се с Анет и тя каза нещо...
- Обадил си й се от Флорида?
- Бях тук. Трябваше да свърша някои неща.
Трябва да се върнеш. Хайде.
Какво е станало с него? Ще се оправи ли?
Мога ли да знам?
Имат 12 дипломи на стената и не могат да ти сажат нищо.
Забрави за това.
Какво е направил? Свръхдоза ли е взел?
Това не е въпрос.
Пластмасова тръба в устата.
Около пет милиона сонди. Дишането му е прехвърлено на апарат.
Къде е доктора? Искаш ли да поговоря с него?
Краката ли ще му счупиш?
Искаш ли да направя нещо? Тук съм.
Искам да се върнеш във Флорида.
Сега мястото ти е при Сони. Повярвай ми.
Дойдох за да бъда с теб.
- Ти си моят човек. Тук съм заради теб.
- Не те исакам тук!
Ти и Томи сте абсолютно еднакви. Изобщо не слушате.
Имате си собствени идеи.
Правите каквото си искате и се държите високомерно. Всичко ви е на майтап.
- Връщай се във Флорида. Качвай се на самолета.
- Няма да отида.
- Забрави.
- Върви!
Оставам. Искаш ли да ме сриташ?
Ще бъда тук.
28 години.
Можеш да го прочетеш в акта му за раждане.
Болницата "Беливю". Сега се върна.
Аз съм навън и се страхувам до смърт.
Той е заспал вътре, точно както преди 28 години.
Със същото изражение. Няма никакъв прогрес.
Няма никакво уважение.
Той е мой син.
Сърцето му спря.
Като часовник.
Така каза и доктора. Като часовник.
Трябваше да го навият отново.
Кой знае? Може би следващия път...
Не могат.
Ще бъде наред.
Всичко ще се оправи.
Обичам те, Дони.
Добре!
Как си, Ники?
Виж това място. Не е за вярване.
- Прекрасно е.
- Това е щастлива вечер.
Вечерта на откриването.
Това място направо е палат.
Страхотно, Сони. Харесва ми.
Как си? Забавляваш ли се?
Да опитаме друго. Отново.
Харесва ми.
Много ми харесва.
Добре, Дони, това е.
- Сложи я на сигурно място.
- Добре.
Пиле по мексиканси.
Обърни се много бавно.
Проблем ли има?
- Как се казваш, момче?
- Дони Браско. Ами ти?
- Защо сте дошли всички от Ню Йорк?
- Госпожата ни покани.
Господа, това е благотворителна акция. Имаме разрешително.
Имате разрешително за лъва?
Прекратете!
Шибана свиня!
Май дори и не си си помислил да им плащаш.
От къде да вземе пари за рушвети на ченгета? Никой не ми дал това право.
Знаеш ли колко се притеснявам?
Хората на стареца са тук.
Трябва цяла година да си стоя вкъщи със затворени капаци!
Къде е чантата?
Взеха я. Взеха всичко.
Това са парите на Ръсти.
- Сони, съжалявам.
- Млъквай!
Седни. Затваряй си устата!
Трябва да се върна в Ню Йорк.
Оправи нещата с Ръсти.
Намери оня нещастник Сони Ред.
Трябва да кажеш нещо.
Обикновено ченгетата са толкова тъпи,
че им тряват по три месеца докато се сетят, че става нещо.
После трябва да получат заповед и да правят снимки и...
- Наблюдение.
- Да правят наблюдение.
Три месеца правят снимки. Винаги, до сега.
Как могат да знаят толкова много?
- Ние тъкмо отворихме.
- Какво казваш?
Сигурно има доносник.
Добре, има доносник. Ще го намерим.
Ще му отрежем оная работа.
Ще му я пъхнем в устата и ще го оставим на улицата.
- Добре ли го натрошихте?
- Взривихме го.
Той е извън бизнеса. Разбираш ли?
Слушам те.
С тоя боклук е свършено. Това е.
Чудесно. Не мога да повярвам.
Ще поговорим по-късно.
- Дай ми малко от сиренето.
- Взривиха клуба.
- Махни този вкус от устата ми.
- Готово.
Сега той трябва да отговаря за случилото се.
- Ще го повикаш ли?
- Щом седне с нас...
свършено е.
- Цялата шибана пасмина. - Ще приготвя артилерията.
Салфетки и покривки.
Във Флорида е 500 на час.
Тук толкова ти харесва, защо не отидеш да купиш малко портокали?
- Какво имаш, Булфрог?
- Залог от 10 цента.
Давам всичко от себе си, Сони.
- Ти какво имаш, Ники?
- З0 крадени билета...
Ами Флорида?
Мислех, че няма да говорим за Флорида.
- Никога ли нямш нещо настрана?
- Нищо хубаво не ми изпада.
Нямах време за почивка.
Какво казах преди малко?
Поли, имам цял камион с бръсначи.
Какво да правя с тях?
Знаеш ли колко бръснача се побират в един камион?
Имам един познат, който работи в един склад.
Има колекция от стомана...
Къде е седалището му?
Беше човек на Сони Ред. Иска да се намести в Малката Италия.
Повикаха ме.
Хайде.
Ще вземем твоята кола.
Ония шибаняк Сони Ред ще ми разбие носа във Флорида
Заради шибания доносник!
- Забрави.
Качи се отпред.
Знаеш ли какво да правиш когато намериш доносника, Лефт?
Може би вече съм го намерил.
Къде отиваме, Сони? Към Малката Италия?
Нашите хора казаха, че първо трябва да спрат. Разбираш ли за каква говоря?
Да тръгваме.
Къде отиваш? Чакай в колата.
Хайде. Трябва да отидем в града.
- Колко време ще отнеме?
- В пералното са.
- 22 милиметра?
- Бруно каза, че искаш 9 милиметра.
Къде е той, по дяволите?
В леглото с една кучка с повече мустаци отколкото коса.
- Той ти е син.
- Не ми го напомняй.
Мислиш, че това е забавно?
- Ме мисля, че е чак толкова забавно.
- Добре.
- Не искаш да слушаш.
- Това не е забавно.
- Синът трябва да уважава баща си.
- Това забавно ли е?
Мамка му! Внимавайте къде стъпвате.
Голяма изненада от един шибан паяк.
- Не е като изненадите на Сони Блек.
- Можеш да го повториш.
Сложи едно там. Никога няма да разбере какво го е ударило.
- Точно така.
- Ще му издухам мозъка.
Хайде! Махнете го!
- Махнете го от мен!
- Хвани ръката ми.
Господи!
Поли, доведи Дони.
Какво става?
- Всичко наред ли е?
- Какво?
Махай се.
Смиреният иска да наследи Земята. Ще трябва да се подредят в редица!
Виж какво намерих.
Те или ние.
Ще направя херния.
Затваряй си устата. Дони ще ти помогне.
Хайде, Дони. Помогни ми с тая свиня.
Хайде, имаме работа.
Имаше доносник във Флорида.
- Ники не беше доносник.
- Не споменавай името му.
Точно това казахме. Не споменаваме името му.
Каквото трябва да кажеш, кажи го на себе си.
Не говоря на себе си. Ти беше там.
- Имаш очи.
- След 20 години ти го цапардоса
просто така?
- Прекрасно.
- Той предлагаше кокаин.
Какво има едното общо с другото?
За твоя информация, той можеше да пострада само заради това.
- Нямаше доносник във Флорида.
- Имаше.
- Ричи не плати на ченгетата.
- Какво искаш да кажеш?
Затова взривиха клуба. Ричи не плати на ченгетата.
Ники няма нищо общо.
Не споменавай името му. Такива са правилата.
- Майната им на правилата!
- Това са правилата, Дони.
- Кажи името му.
- Хайде.
Хайде. Ники.
Кажи "Ники".
Не можеш да кажеш името му защото знаеш, че съм прав. Кажи го!
Кажи името му!
Ники беше доностник.
Кой съм аз, по дяволите?
Кой съм аз?
Аз съм пръта в колелото.
Такъв беше и той, такъв си и ти.
Спри да натискаш спирачките.
Шефе.
Поздравления.
Всичко е наред, Маги.
Ако е така, ти какво правиш тук?
Можем ли да влезем, г-жо Пистоун?
Не съм сигурна. Зависи.
Стандартната процедура е той да се свързва с нас всеки ден.
- Може и да пропусне ден-два, но...
- Минаха три седмици.
Искам да ми кажете къде е съпруга ми.
- Настоявам да ми кажете!
- Не можем защото и ние не знаем.
Ако се свърже с вас трябва да го вразумите.
Г-жо Пистоун, моля ви, помогнете ни.
Искате да ви помогна?
Искате да помогна на ФБР, които използваха съпруга ми и го съсипаха?
Не ви пука дали е жив или мъртъв.
Искате той да спазва процедурата.
Да следва процедурата за да можете вие да си покриете задниците.
Води се мафиотска война. Джо е там под прикритие.
Трима лидери от съпернически клики вече са мъртви.
Той е на боевата линия защото е един от тях.
Тези, с които е близък сега са важни клечки.
- Не сме очаквали такъв проблем.
- Трябва да го изтеглим.
Трябва да говорим с него. Той ще ни послуша.
Така ли мислите?
Беше тук преди седмица.
Промъкнал се е в къщата докато съм спала.
Дори не ме е събудил.
Дошъл е да си вземе спортното палто.
Да се поразходим. Хайде.
Какво ще правим?
Ще си поговорим. Тук има прекалено много очи.
Това е. Детето на Сони Ред, Бруно, е изчезнал.
Докато не се намери никой от нас не е в безопастност.
Нямаш ли представа къде може да бъде?
Има навика да се друса и да изчезва. Ще се появи от някъде.
Сключихме споразумение.
Ако всичко върви добре,
когато има възможност ще те предложа за член.
Знаеш ли какво означава това?
Какво?
- Означава, че не мога да се проваля.
- Четеш ми мислите.
- Не можеш да се провалиш.
- Няма да се провалиш.
Ще бъдеш успял човек, Дони.
Добре.
Хайде. Да се връщаме вътре.
Какво?
Замръзвам тук!
Сещаш ли се за лодката, кояти имаше?
Лодката ли? Какво за нея?
Колко струва една такава лодка? Как мислиш?
Може да купиш спортна рибарска лодка втора ръка за около З00.
Защо ме питаш за лодки?
- Просто съм любопитен.
- Любопитен си за лодки?
Тук е десет градуса. Замръзвам.
Защо ме питаш за лодките след това, за което говорихме?
- Проблем ли има?
- Добре съм.
Не задавай такива въпроси. Това е лудост.
Удари онзи шибаняк и го остави на улицата.
- Какво става?
- Нищо, лягай си.
Търся нещо. Веднага идвам.
Това повече не може да продължава.
- Къде са?
- Тук има З00 000 долара.
- Откъде знаеш?
- Преброих ги.
Броила си ги?
- Това не ти влиза в работата.
- Стига.
Бяха в къщата ми. Кой ще повярва, че не е моя работа?
Искам тази чанта.
Хората от ФБР не се разхождат наоколо с по З00 000 долара.
- Можеш да отидеш в затвора за това.
- Мамка му! Никой няма да ходи в затвора.
Помисли ли дори за миг за децата си?
- Не знам за каква говориш.
- Не знаеш?
- Чантата не е моя.
- Така ли? На кого е?
- На един прецакан човек.
- И на працакания човек му трябват З00 000?
Точно така. Къде е проклетата чанта? По дяволите!
Ставаш като тях.
Знаеш ли как преживях?
Преструвах се, че съм вдовица с медали и статии от вестници...
и спомени.
Преструвам се, че си мъртъв. Така живота ми придобива смисъл.
Махай се. Стой настрана.
Защо ме мразиш когато те обичам толкова много?
Мислиш, че те мразя?
Не те мразя.
Тази работа ме изяжда жив.
Вече не мога да дишам.
Ако се появя, онзи тип Лефти умира.
Ще го убият защото той гарантира за мен, защото застана зад мен.
Живея с тази мисъл всеки ден.
Все едно сам да му пусна куршум в главата.
През всичките тези години се опитвах да бъда добрия с бялата шапка.
За какво?
За нищо.
Не ставам като тях. Аз съм тях.
Къде беше?
- Трябваше да те видя.
- Така е.
- Намерихме детето на Сони Ред.
- Бруно?
- Той е на една лодка в Стейтън Айлънд.
- Ще дойда да те взема.
Нямаме време. Чакай ме там.
Бруно е тук. На края на кея е.
Ще чакаме тук докато си изпие питието.
Нека му се доспи.
- На мен самия ми се спи.
- Как е лодката му?
Хубава е.
Забрави. Нещото от което разбирам, са лодките.
Иска ми се да го хвърля във водата и да взема шибаната му лодка.
Каза няколко пъти, че ако имаш лодка,
ще отиден на кея с Анет и просто ще отплаваш.
Помниш ли, че го каза? Север, юг, изток, запад
- Никой няма да те намери.
Това беше преди. Не ми го напомняй сега.
- Просто казвам...
- Не искам да мисля за това.
Наистина ли?
Да ти приличам на Рокфелер? Да не би да искам да купя лодка?
- Ами ако е така?
- Какво, ако е така?
Имам няколко скътани бижута.
Може и да ти намеря парите.
- Ще ми намериш пари за да си купя лодка?
- Може би.
Би било наистина щедро.
Каво ще кажеш да ти дам една купчина пари?
Знаеш ли какво ще кажа?
Можеш да зарежеш този живот. Сам го каза, Лефт.
Нямаш развитие. Всеки ден гледаш през рамо.
- Чуй ме.
- Без повече глупости.
- Зарежи този живот, Лефт.
- Ще ти покажа нещо.
- Какво?
- Искам да го разгледаш внимателно.
После искам хубаво да си помислиш...
...за това, което ми каза.
Тази лодка е на федералните.
- Не мисля, че е същата...
- Същата е.
Има име. "Лявата Ръка". Като моето име.
Това е скандалната лодка.
Мислиш, че съм занел, че лодката е федерална? За шибан доносник ли ме имаш?
Колко пъти си идвал в дома ми?
- Поне два пъти седмично. Защо?
- Ето това е.
Готвих ти.
Ако имах пари щях да ти дам...
Никога не съм имал пари, но ако имах...
100 долара в джоба си, щях да ти дам 50.
- Така е.
- Ако ти беше доносник...
Тогва аз съм най-големия глупак в историята на мафията.
Дори и лодката да е федерална...
Ще прецакат всички останали.
Няма да прецакат нас. Разбираш ли ме?
Отидохме, забавлявахме се чудесно и си тръгнахме.
Откъде знаеш, че сме си тръгнали?
Стоим тук, нали?
Те се опитаха да ни надхитрят, но ние надхитрихме тях. Бихме агентите.
Трябва да ми повярваш.
Да свършим работата.
Тове е. Не замръзвай.
Ще замръзнеш ли?
- Много хора замръзват.
- Ще се оправя.
Казах ли ти, че си доносник? Не мога да повярвам, че я донесе.
- Забрави.
- Никога не съм казвал, че си доносник.
Аз съм най-добрия ти приятел.
Хайде, да вървим.
Хайде, трябва да го направим, Дон.
Хайде.
ФБР! Замръзни!
По дяволите!
Не им казвай нищо.
Не им казвай нищо!
Дони, не казвай нищо!
- Всичко свърши.
- Не е свършило. Няма да изляза.
До 24 часа ще дойде следовател. Нищо ти няма.
- Мамка му!
- Всичко свърши, човече.
- Не им казвай нищо!
- Свършено е, Джо.
Познаваш този човек като Дони Браско.
Това не е истинското му име.
Истината е, че той е агент на ФБР.
Ако искаш да говориш, свържи се с мен.
Вярваш ли на онези шибаняци?
Няма начин. Дони е агент.
Хубав блъф.
Лодката беше капан. Те са я нагласили.
За да си помислим, че Дони е доносник.
Щях да се хвана, ако не познавах Дони.
Така е.
Хиените убиват много малки леопарди...
и когато са повече могат да победят майката и да се нахвърлят върху малките.
Добре.
За мен ли беше?
Трябва да се видя с един човек.
- Толкова късно?
- Какво да направя?
Кой може да е сигурен с тези хора?
Не ме чакай довечера.
Не знам колко ще се забавя.
Чуй ме.
Ако Дони се обади...
...кажи му...
Кажи му...
...че ако е някой...
...се радвам, че е той.
Много добре изглеждаш.
- Довиждане.
- Чао, Бен.
Извинете, г-жо Пистоун.
"За специален агент Джоузеф...
... Джоузеф Д. Пистоун...
в знак на благодарност за добра служба".
Позволете ми да ви дам този медал и този чек за 500 долара.
- Задръж чека.
- Поздравления, синко.
- Госпожо, грижете се за него.
- Ще го направя.
Всичко свърши.
Върни се у дома.
Subtitles: Lemmy®