The Bourne Identity (2002) (Bourne Indetity CD1.sub) Свали субтитрите

The Bourne Identity (2002) (Bourne Indetity CD1.sub)
Средиземно море. 60 мили източно от Марсилия.
САМОЛИЧНОСТТА НА БОРН
Отвратително.
Никога преди ли не си виждал мъртъв човек?
Донесете одеяло. Завийте го.
Идвам.
Внимавай.
Само минутка. Ей сега идвам. Завийте го.
Какво по дяволите ми направи?
Къде съм?
На лодка, риболовна лодка, беше във водата, ние те извадихме.
Каква вода?
Извадихме те от морето, носеше се по вълните.
Виж, тук има някакъв номер, защо беше в ръката ти?
Защо беше в ръката ти? Да, в ръката ти, под кожата.
Трябва да си починеш.
Аз съм ти приятел, приятел съм ти, казвам се Жан Карлов.
Кой си ти?
Как се казваш?
Как се казваш?
Не знам.
О, Господи.
Център за разузнаване. Лангли, Вирджиния.
Потвърдено е, сър, мисията се е провалила.
Знаеш ли кой съм аз?
Не знам кой съм.
Кажи ми кой съм.
Ако знаеш кой съм...
...моля те, престани да ме мотаеш...
...и ми кажи.
- Ела да хапнеш, цял ден ли ще стоиш там?
- Съдейки по тези карти....
мисля, че сме близо до брега.
Какво е това? Ти ли направи този възел?
- Започна да си спомняш ли?
- Не, не започнах да си спомням, стана от самосебе си...
просто намерих въжето и го направих.
По съшия начин мога да чета, да пиша, да определя местоположението ни, да правя кафе, да карам кола, да определя курса...
- Започнал си да си спомняш.
- Не си спомням, по дяволите, и точно там е работата.
Стоя тук и разглеждам тези боклуци вече 2 седмици.
Не се получава, дори не знам какво търся.
- Нужна ти е почивка, ще си спомниш.
- А ако не си спомня?
Пристигаме утре, а дори и име нямам.
Не е много, но ще ти стигне да се добереш до Цюрих.
Благодаря.
Не четеш ли знаците?
Ставай... да тръгваме... веднага.
Паркът е затворен. Не е разрешено да спиш по пейките.
Добре.
Дай си документите.
- Не..аз ня...
- Хайде... документите.
Нямам никакви документи, изгубих ги. Изгубих си документите.
Вдигни си ръцете и да тръгваме, хайде.
Трябва да поспя...
Тези хора бяха мои приятели, мое семейство, мои деца.
Имам доказателства и ще накарам виновните да си платят.
А вие приятели - ще прочетете за себе си.
Защото макар да искате да стоите в сянка, аз ще ви разоблича, ще ви покажа.
Това е Никуана Уомбоси говорещ във Париж преди 2 дни.
Беше дразнител, преди да има власт, беше проблем след като влезе във властта,
а сега се превърна в бедствие.
Пише книга отностно дейността на Агенцията в Африка.
Ще назове имена. Добре е обоснован. Сътрудничи си с Агенцията.
Иска да му предоставим данните за мисиите от последните 6 месеца.
В това интервю, ще дам касетката на всеки, който се интересува,
той твърди, че току що е оцелял след атентат срещу него.
Казва, че ние сме го устроили, казва че има доказателства.
Директорът иска да знае, дали има някаква капка истина в това изказване.
Вече го уверих, че никой от подчинените ми не е замесен в нещо подобно.
Опитваше се да намекне нещо на някой с този разговор, вероятно на Тредстоун.
Започнах да се замислям чие име може да извади Никуана Уомбоси.
- Не знам за какво говориш.
- Някой се е опитал да го очисти.
Опитал, и не успял.
Тредстоун ли е бил?
Питаш ме директен въпрос?
Да.
- Мислех, че никога няма да го направиш.
- Какво се случи?
Ами... загубихме връзка с нашия човек.
- Това беше преди почти две седмици.
- Работим по 24 часа на ден, целият екип...
...правим всичко възможно, повярвай ми.
И не си ми съобщил?
- Преди не си ме карал да го правя.
- Преди не си грешил.
С какво мога да ви помогна?
Дойдох да ползвам сейфа си.
Напишете номера на сейфа тук.
Сложете си ръката, моля.
Казвам се Джейсън Борн.
И живея в Париж.
Опитвам се да си спомня... преди колко време бях тук за последно?
Не знам със сигурност.
Май преди 3 седмици.
Да, в Париж, имате ли номера на Джейсън Борн?
- Да, сър, желаете ли да ви свържа?
- Да, моля.
Тук е номер 46990384, оставете съобщение след сигнала.
Аз съм aмериканец.
Не, това не е настоящия ми адрес, беше преди два дни, но вече не е.
Загубих апартамента си, което значи, че вече нямам адрес, нямам телефон, нямам пари, нямам време и все още нямам виза.
- Госпожице, ще ви помоля да говорите по-тихо.
- Извинете, но къде е човекът с когото говорих миналата седмица?
- Всяка седмица - ново лице.
- Не знам с кого сте говорили миналата седмица.
Нека ви покажа.
Me puede poner su atencion.
Това е студентска виза, съвсем различно е.
Това да не ви е меню.
Ти, с червената чанта. Спри на място.
Вдигни си ръцете.
Евакуационен план.
Чисто е.
...заподозрения е забелязан, насочете се към втория етаж...
На пода!
Чисто.
- Бил е забелязан?
- Да, току що ми съобщиха.
Сигурен ли си, че е той?
Да, бил е в банката, нашият информатор се обади.
- Знае, че наблюдаваме банката, нали?
- Не знам... хайде.
- Изпразнил е сейфа, оставил е оръжието, какво значи това?
- Казах, не знам.
По- ми харесваше, когато го мислехме за мъртъв.
К'во зяпаш?
- Чух за какво си говорихте вътре.
- Моля?
Чух, какво си говорихте с консула, мисля че можем да си помогнем един на друг.
И как?
Трябват ти пари, а на мен превоз.
- Не съм заинтересована, благодаря.
- Ще ти дам 10,000 долара, ако ме закараш до Париж.
За глупачка ли ме мислиш?
Ще си глупачка, ако не вземеш парите.
Какво? Това да не е някаква шега?
Не, не е.
Ще ти дам още 10,000 като пристигнем.
- Теб ли търсят?
- Ти караш, аз плащам, просто е.
- Не искам да се забърквам.
- Добре, тогава ми върни парите.
Давай... давай...
- Там... спри!
- Не, трябва да е накрая.
Хайде момчета, намерихме го.
Добре, вече проверявам летища, влакове, хотели...
- Имате ли името на улицата?
- Имаме картина.
- Готово.
- Това той ли е?
Невероятно.
Снимката е от преди 30 минути.
Местната полиция търси американец, носещ червен сак...
Събери всички. Направи го веднага, искам ги всичките в действие.
- Всички, по едно и също време?
- Чу ме.
Искам Борн мъртъв до залез слънце.
Добре, хайде момчета... действайте.
Парола: Професор.
Приготви си екипировката и се подготви за транспортиране, изчакай следващото съобщение.
...така че напуснах, взех всичките си пари, заминах за Франция и започнах да работя в един наистина страхотен магазин...
намираше се точно до морето, беше невероятно.
Беше невероятно за около 3 месеца, докато не разбрах...
Какво?
Как така "какво"?
Ти не ме слушаш. Говоря ти вече 16 километра. Говоря като съм нервна, искам да кажа говоря така когато съм нервна...
По-добре да млъкна.
Не, не го прави.
От доста време не съм си говорил с някой.
Да, но ние не си говорим. Аз говоря.
Казал си около 10 думи откакто напуснахме Цюрих.
Слушам те и се отпускам.
От доста време не съм спал...
Имам ужасно главоболие, все едно главата ми ще се пръсне.
Продължавай.
Наистина, ако искаш продължавай да говориш.
Добре.
Каква музика харесваш?
Какво харесваш?
Не, кажи ми. Какво искаш да слушаме?
Не знам.
Хайде, не е толкова трудно. Какво харесваш?
Кажи ми.
Не знам.
Кой плаща 10,000 долара за превоз до Париж?
Не мога да си спомня нищо от преди последните 2 седмици.
- Късметлия.
- Не, говоря сериозно.
Не зная кой съм, къде отивам.
Нищо.
- Да не страдаш от амнезия?
- Да.
Амнезия?
- Това най-добрия ъгъл ли е?
- Това е единствения ъгъл.
Какво има на улицата, все нещо трябва да има?
Момент.
Какво прави той?
Играе си с нас.
Сър, вижте това.
Какво е това?
- Противоположния ъгъл на алеята, водещ към улицата...
- Увеличи го.
Коя пък е тая?
Мари Хелена Круз.
На 26 е, родена в околностите на Хановер, баща и е бил оксиженист, починал на 87 години.
Все още нямаме информация за майка й, баба и все още живее в Хановер.
Има и доведен брат, момичето е скитница, обикаля от град на град...
Има неплатени сметки за електричество в Испания през 1995, има телефон на нейно име за три месеца в Белгия през 1996.
Не плаща данъци, няма кредитни карти.
Не ми харесва.
Порови се по-дълбоко, виж какво можеш да откриеш за бабата и братът.
Всеки, от който можем да извлечем информация.
Искам да знам всички места, на които е спала през последните 6 години.
Разпространи ги из Париж.
Къщата на Тредстоун Париж, Франция
Не си измислям.
Истински са.
Кой ще наеме сейф само за да сложи вътре...
...пари, шест паспорта и пистолет.
Кой има номера на банковата си сметка инплантиран в ръкатa?
Влязох тук и първото нещо, което направих бе да проверя къде са изходите.
Аз също проверих за изходите, не се безпокой.
Все пак са те простреляли, хората правят всякакви чудати работи, когато са уплашени.
Мога да ти кажа регистрационните номера и на шесте коли, които са отвън.
Мога да ти кажа, че сервитиорката е левичарка и че човекът стоящ на бара тежи 105 килограма...
и не може да се контролира.
Кара зеления камион паркиран отвън.
И в това време мога да бягам с всичка сила половин миля преди ръцете ми да се вкоченясат.
Сега ми кажи защо го знам?
Знам всичко това, но не знам кой съм.
Заспал съм.
Не мога да повярвам.
- Беше изморен.
- Заспал съм.
Ето, купих ти закуска преди 20 мили.
Презаредила си бензин?
Доста си наблюдателен.
Мислил ли си дали имаш семейство, което те чака?
Не.
Не съм мислил.
Тук ли е?
- Номер 104, да тук ще е. Не, не спирай.
- Добре.
Завий тук.
Тук е, нали?
Така предполагам.
Добре, тогава върви.
Джейсън...
О, да, парите!
Благодаря...
Благодаря за возенето.
Пак заповядай.
- Ще се качиш ли..или предпочиташ да изчакаш тук, докато проверя...
- Не, не, не.
Вероятно ще забравиш за мен, ако остана тук.
Как така ще те забравя?
Ти си единствения човек, когото познавам.
Добре.
Май няма никой вкъщи.
Мосю Борн, ето ви и вас.
Мосю Борн, тъкмо се чудих... не съм ви виждала от доста време.
Ето ме.
Май съм си загубил ключа.
Сигурен ли си, че всичко това е твое?
Така мисля.
Това не е кухня.
Намери ли нещо?
Май имам собствен бизнес.
Започна да си припомняш?
Може ли да използвам банята?
Разбира се.
Добре.
Хотел "Режина", с какво да ви помогна?
В Париж ли сте?
Да, господине.
Търся един ваш гост, Джейсън Борн.
- Един момент, моля.
- Благодаря.
Съжалявам, но няма никой записан под това име.
Добре, благодаря...не, почакайте.
Бихте ли проверили още едно име?
Джон Майкъл Кейн.
Един момент.
- Търсите мосю Кейн? Джон Майкъл Кейн?
- Да, точно така.
Приятел ли сте му?
Имам много лоши новини за вас, сър.
Господин Кейн почина преди 2 седмици.
Било е нещастен случай.
Бил е убит.
Съжалявам, че аз съм човекът, който ви го съобщи.
Когато дойдоха да приберат нещата му, тях вече ги нямаше.
Кой дойде?
Брат му.
Брат му остави ли номер или нещо, чрез което мога да се свържа с него?
Мисля, че не.
Съжалявам...
Няма топла вода, ледена е.
Ще отида да проверя в кухнята, ти остани в банята и виж дали ще стане по-топла.
Да, и тук е доста студена.
Водата още е студена.
Да, и в кухнята е студена, проверих.
Какво?
Нищо.
Добре ли си?
Какво има?
Нещо не е наред?
Отвори я и виж какво има вътре.
Кой си ти?
Кой си ти?
Отговори ми, кой си ти?
Има моя снимка...
от вчера...
От къде я взе?
От къде я взе?
Аз ще се оправя с това.
Ти стой настрана.
Добре.
Скочи през прозореца, защо му е да го прави?
Не можем да останем тук, не е безопасно.
Трябва да тръгваме.
Можеш да изчакаш ченгетата, всичко ще е наред.
Ти можеш да ги изчакаш, но аз не. Трябва да вървя.
Мари.
Продължавай.
Не гледай.
- Парола?
- Алфа 37509.
Изчакай.
- Борн е в Париж, бил е в апартамента си.
- Пипнахме ли го?
Убил е нашия човек.
- В апартамента?
- Да.
Почисти.
- Не мога да почистя, на улицата има труп.
- Е, и?
Има полицаи.
Тогава ми изпрати всичката информация, до която се докопаш.
Не мърдай оттук, ще се върна след 10 минути.
Казах ти да стоиш в колата.
Казах ти да стоиш в колата.
Трябваше да пийна нещо.
Не мислех, че ще се върнеш.
Трябва да идеш в полицията, преди да е станало по-лошо.
Ами ти?
Всичко ще е наред.
Вземи паспорта ми, покажи им го.
Имаш снимката, имаш и 20,000, разкажи им всичко, което се случи.
Ще ти повярват. Трябва да ти повярват.
- Не можеш просто да си седиш тук, не е безопасно.
- Безопасно?
- Снимката е от посолството, кой може да я е направил?
- Не знам. От вчера е.
- От къде знаят, че сме заедно?
- Опитвам се да направя най-доброто за теб.
- Това правя.
- Как го правиш? Като ме изпращаш там сама?
Мислиш, че искам да идеш в полицията, че това е добре за мен?
Ако идеш, трябва да бягам.
- Ти им кажи какво се случи.
- Не знам какво се случи.
Не знам кой беше този, не знам кой е правил снимката, не знам кой съм!
- Знам, че не изглежда така, но наистина се опитвам да направя правилното нещо.
- Никой не прави правилното нещо.
Не мога да избягам с теб.
Ако избягаме, трябва да живеем така, дори не знам от кого се крия.
Тези хора знаят кой съм. Трябва да остана тук, да изясня нещата.
Ами изясни ги.
- Ти ли се грижиш за колата?
- Какво искаш да кажеш?
В добро състояние ли са гумите?
Леко е чукната от дясно.
Последен шанс, Мари.
- И така...
- Какво?
Сложи си колана.
Никога вече няма да се докосваш до тази кола.
Разбра ли?
Ще я изпразним, ще я почистим и ще си тръгнем.
Ще намеря място, където да отседнем, трябва да помисля.
- Имаш ли шапка или боя?
- За коса?
- Може да ти променим прическата.
- Да, разбира се.
Морга Хофенмейн Париж, Франция
Мосю Кейн.
Тялото на мосю Кейн е тук.
Не е той.
Този човек не е прострелян.
- Какво имаш?
- Уомбоси е бил в моргата, видял е трупа, не го е разпознал.
- Къде е той?
- Казах ви, не знам.
Къде е той? Къде е Уомбоси в този момент?
Напуска моргата, току що си тръгна.
Сър, какво да правим?