IMAX - Mystery Of The Maya (1995) Свали субтитрите
Югоизточно Мексико и Централна Америка
са били дом на културата на маите -
една от най-оригиналните и богати човешки култури.
Без помощта на метални сечива и без да са открили колелото
маите са успели да построят градове, отличаващи се с кралско великолепие.
В близките пещери потомците на древните маи
се молят на боговете, на които са се кланяли
повече от сто поколения.
ЗАГАДКАТА НА МАИТЕ
Много от градовете били изоставени
в края на девети и началото на десети век.
От тогава гората се е превърнала в безмълвен пазител
на загадката на маите.
Днес тези руини са наследството,
останало от народа на маите.
Завърших рисунката на йероглифа, за която ме помоли.
Добре, нека видим
какво ще ни кажат за него експертите по писмеността.
Знаеш ли какво са искали да кажат предците ми с този йероглиф?
Интересен въпрос.
От стотици години отговорът му е загадка.
Изглежда нашата работата ти е много интересна.
Да!
Археолозите като нас
дълбаят в миналото{4149}{4203}за да разгадаят тайната на маите.
Работата ни прилича на пъзел, който се нарежда парче по парче.
Само тук, в Чичен ли?
О, не. Работили сме
на различни места. Тук и тук.
Изучаваме ги повече от сто години.
В началото на 19 век
из цял свят се разпространили съобщения
за древни паметници, скрити в джунглата.
Изследователите, които случайно се натъкнали на тези руини
се опитали да обяснят мистериозното им присъствие
с фантастични теории.
Разказите за тези изгубени градове
привлекли вниманието на американеца Джон Лойд Стивънс,
изследовател, издал книги за всичките си пътувания.
През 1839 Стивънс организирал експедиция
до Централна Америка,
придружен от талантливият английски художник
Фредерик Катърууд.
По-късно той описал уважението,
което започнал да изпитва към своите водачи
и изненадата си от това, което открил в джунглата.
Книгата на Стивънс била изчерпателна
и блестящо написана.
За пръв път се доближихме до сграда,
построена много преди европейците
да разберат за съществуването на този континент.
Бях изпълнен с удивление и преклонение
пред красотата и стабилността на тази архитектура.
Това беше истински дворец, с кралски покои,
заобиколен от великолепни дворове..
Стените и колоните бяха богато гравирани
с релефи и фигури, толкова красиво изработени,
че лесно може да се усети артистичната натура
на народа на маите.
С помощта на "camera lucida"
Катърууд направил много рисунки.
Историците твърдят, че Америка е била населена от диваци,
но диваците не биха могли да издигнат подобни структури,
диваците не биха могли да създадат такива релефи.
Постиженията им заслужават място
редом с тези на Египет, Гърция и Рим.
През 1841 Стивънс публикува книгата си,
богато илюстрирана от Катърууд,
като добавя към общото познание
важна информация за градовете на маите.
Стивънс разпознал местния произход на руините
и се възхитил от красотата на градовете.
Алфред Моудсли бил един от първите, който започнал
изследването на древните градове на маите с научен подход.
Моудсли начертал детайлни планове
и нарисувал скечове на монументите.
Така той поставил основата
за по-късните археологически изследвания.
Той грижливо анализирал скулптурните мотиви,
които украсявали стените на сградите.
Вниманието му било привлечено
от честата поява на образа на змията.
Отливките, които направил на релефите и йероглифите,
поставили началото на изучаването на надписите.
От всички уреди най ми помогна камерата.
Наскоро изобретеният сух желатинов негатив
позволи на фотографите да работят
на места, които преди бяха недостъпни за тях.
Фотографиите са най-големия принос на Моудсли.
Те са били използвани за реставрацията и консервацията
на много предмети, които се смятали за изгубени
в резултат на ерозията, заради вандализъм или кражба.
Някой от монументите, фотографирани от Моудсли,
разкриват богатството на изсечения в камък дизайн.
В продължение на години се смятало,
че релефите представляват богове и жреци
и че йероглифите
са свързани само с календара.
Едва по-късно разбрахме истинското им значение.
Някой от тези рисунки бяха открити
и в книгите на маите от предконкистадорско време, които наричаме "Кодекси".
От тях са останали само четири.
Те съдържат йероглифи.
Трябва да изпратим твоята рисунка за дешифриране.
По-голямата част от знанията ни за начина на живот на маите
идват от ръкописите на един францисканец, Диего де Ланда,
монах, който дошъл в Юкатан през 1549.
Той наблюдавал отблизо маите и забелязал, че използват йероглифи.
По-късно се опитал да ги преведе на испански.
Със своите ръкописи
Ланда поставя основата за разшифроването на йероглифите,
които представляват смесица от срички и думи.
В книгите си те пишат за своите науки.
А тези науки включват
броенето на дни, месеци и години,
фестивали и церемонии,
различни лекарства
и изкуството на четенето и писането.
Намерихме много такива книги.
Тъй като те съдържат само думите на дявола,
ние ги изгорихме, което силно опечали местните.
При опитите си да покръсти маите,
Ланда унищожил техните религиозни вещи
и изгорил много от кодексите.
Какво става с писмеността, ако книгите са унищожени?
За щастие маите пишели не само книги.
Ние открихме писмена и по каменните им монументи
и по керамичните им съдове,
като тази чиния, открита в Юкатан.
Това е откъс
от "Попол Вух," една от легендите на маите.
След изгарянето на кодексите
йеглифното писмо било забравено.
50 години, след като фотографиите на Моудсли били публикувани,
те били използвани от учените при изучаването на йероглифите
и вдъхновили организирането на много експедиции в региона.
След разшифроването на първите йероглифи
се е смятало, че всички текстове са религиозни,
свързани с течението на времето
и наблюдението на звездите.
Маите са били считани за миролюбив народ,
който живеел в хармония с природата,
разпръснат из джунглата.
През 1946 било направено откритие,
което хвърлило светлина върху загадката на маите.
Скоро теориите щели да претърпят драматична промяна.
Фотографът Джайлс Гревил Хийли поел на експедиция
в джунглата, населена от лакандони.
Прекарах повече от 2 години
в територията на индианците лакандони
и снимах ежедневието им.
Забелязах, че понякога
мъжете изчезваха някъде за по два дни.
Те отиваха на поклонение в някакъв храм,
но беше невъзможно да ги последвам.
Оставих им пушки, заедно с малко барут
и ги напуснах за месец - два.
Когато се върнах, те ми казаха:
" Харесахме пушките ти, но барутът свърши."
Тогава аз им казах: "Ще ви дам още барут"
"ако ми покажете вашите храмове."
Никога няма да забравя как ме заведоха до Бонампак.
Те гледаха към храмовете с такова благоговение
и при доближаването на всеки един провеждаха малка церемония.
Когато очите ми свикнаха с мъждивата светлина на лампата
видях, че всяка стая
е пълна с фрески,
които показваха вождовете на маите в дълги, тържествени одежди.
Тези стенописи променят много от теориите,
свързани с маите.
Никога преди не са били виждани бойни сцени и сцени на робство и мъчения,
рисувани от самите маи.
Ето, отговорът дойде.
Толкова бързо?
Да. Да видим какво ни пишат.
"Това е глифът на огъня, а това е гризач."
"Халеб" на езика на маите, или 'тепескуинтле'.{29379}{29417}"Но няма как да разберем пълното му значение"
"без липсващата част."
Сега превеждането им изглежда лесно,
но това е резултат от работата на много хора,
от различни държави, в продължение на много години.
Първият ключ към писмеността на маите били числата.
Маите използвали знаци
за 20 числа.
Те са едната от четирите цивилизации,
приели концепцията за нулата.
Числата били поставяни в различни позиции.
Точките били равни на "едно".
Едно, две, три, четири
а пет вече е черта.
15 е три черти.
19 е три черти и 4 точки.
20 е една точка на по-висока позиция.
Черупката отдолу означава "нула".
Точка отгоре и точка отдолу е 21.
Точка отгоре и черта отдолу е 25.
Две точки отгоре са две двайсетици, или 40.
Една черта в горна позиция означава 5 двайсетици, или 100.
Една точка с две нули отдолу е 400.
Една точка с три нули отдолу е 8,000.
8,421
Маите били големи математици
и астрономи.
Те изчислили дължината на годината
с грешка от само 23 секунди,
а Венериният цикъл бил изчислен с грешка
от само 1 ден за 6,000 години.
Някой от сградите в Чичен-Ица
били построени така,
че да отговарят на равноденствието и слънцестоенето.
Маите познавали циклите на Марс, Юпитер
и Сатурн
и можели да изчислят слънчевите затъмнения
за 33 години напред.
Всичко това било записано в книгите им
и, за щастие, изсечено в камък.
През 1921
в Паленке започнало дешифрирането на плочка с 96 глифа.
До 1935 Енрике Палациос успял да завърши дешифрирането
на първите няколко йероглифа.
Други били разгадани от Ерик Томпсън през 1944,
а лингвистът Юри Норосов
открил фонетиката на писмеността на маите.
До 1958 половината от йероглифите можели да се разчетат.
През '60-те Хайнрих Берлин и Татяна Просковрякова разшифровали още 20.
През '70-те Линда Шийл
и Флойд Лаунсбъри, заедно с Питър Матюс,
открили йероглифите на името на кралското семейство.
Накрая, през 1990, можела да бъде прочетена цялата плочка.
Плочката разказва историята на кралското семейство на Паленке,
войните, които са водили и предаването на властта на младите наследници.
Сред владетелите бил Пакал, повелител на Паленке,
който станал крал на 12 и управлявал до 80 годишна възраст.
Церемонии като тази са били записвани
на каменни блокове във всички градове на маите.
Паленке е било щателно изследвано
от Националния Институт по Антропология и История на Мексико.
През 1949 мексиканският археолог
Алберто Руз
решил да изследва храма с надписите,
за да разбере дали не е бил построен върху друга сграда.
Руз забелязал, че стената на храма
не завършвала при пода, а сякаш продължавала надолу.
Заинтригуван той открил, че една от големите каменни плочи
има жлебове, които позволявали да бъде преместена.
След преместването и бил разкрит
таен проход.
След като разчистихме прохода се показаха стълби.
Веднага реших, че ще сляза по тях,
независимо, че бях изтощен от работата.
През следващите 3 години
работата вървеше убийствено бавно.
400 тона натрошен камък бяха изнесени на ръка.
На края на третия сезон още не бяхме открили нищо.
Мислех си, че стълбите са били нарочно запечатани,
за да се скрие истинското им предназначение.
Но нямах представа какво е било то.
През 1952, докато работехме дълбоко във вътрешността на пирамидата,
открихме стая, която като че ли нямаше изход.
Подът бе изцяло покрит
от плътни плочи шлифован кварцов камък.
Тази плоча бе поставена върху великолепен блок
с изсечени релефи.
О, фантастично!
Забележително!
Докато повдигахме камъка сантиметър по сантиметър,
вълнението ми нарастваше.
Под него бе скрит по-малък капак.
Бяхме открили кралска гробница,
първата, открита в пирамида на маите.
Погребаният крал бе Пакал.
Сцените, изсечени в капака на саркофага,
описват как кралят поема на пътешествие
към света на мъртвите.
Маите все още се кланят на боговете на подземния свят Шибалба,
мястото на ужаса.
Когато слънцето се спусне под хоризонта
богът на слънцето Итзамна се превръща в ягуара,
бог на подземния свят, който има девет нива.
Всяко ниво има своя уважаван бог.
Небето има 13 нива.
Земята е плоска и се управлява от Чакс, бога на дъжда.
Физическият свят и светът на свръхестественото се преплитат.
Работата на археолозите, епиграфите
и учените продължава.
Археолозите използват последните технологични постижения,
за да сглобят пъзела на древната цивилизация.
Останките на сградите
от преди хиляди години могат да бъдат проследени
и с помощта на компютри да бъдат нанесени на карти.
Изследвани са толкова много места.
Противно на онова, което се смяташе дълго време,
те не са само церемониални центрове,
а истински градове - някой от тях огромни и гъсто населени.
Погледни тук.
Маите са построили много големи градове,
някои с население от около 40,000 жители,
управлявани от главен губернатор: божествения ахау.
Сградите били великолепно оцветени
и покрити със символи.
Тези великолепни градове били изоставени
през девети и десети век.
Защо - остава загадка.
Изчезнала културата на древните маи,
строителите на градове, отличаващи се с кралско великолепие.
Но културата на древните маи, познанието и артистичността им
съществуват и днес в живота на днешните маи,
които свързват миналото, настоящето и бъдещето.
превод: michelle@gyuvetch.bg