The Astronomers - Part 2 (1991) (The.Astronomers-2ep.1991.DVDvRip.cd2.sub) Свали субтитрите
и да разгадая.
6 седмици усилия водят до отговора.
Бейта знае, че слънцето грее поради ядрен синтез.
Водорода, основен компонент на всички звезди се превръща в по-сложни елементи.
Материята се превръща в енергия, по известното уравнение на Айнщайн,
Е=m.c^2.
Бейта успял да определи точната последователност на ядрените реакции
и точната степен на получената енергия.
Всяка секунда в центъра на слънцето 4 милиона тона материя се превръщат в енергия.
Милиони години са нужни да енергията, за да достигне повърхността,
чиято температура е 10 000 градуса по Фаренхайт.
При тази реакция, огромно количество енергия
се освобождава. Достатъчно, за да нагорещи
слънцето и други звезди за милиони години напред.
В случая на Слънцето примерно, реакциите ще продължат
около 10 милиарда години.
Веднъж, когато говорех за това, един от
хората в публиката ме попита,
милион или милиард съм казал. Милиард, му отвърнах.
Добре, каза той, вече съм спокоен.
Лятото на 1938г. Бейта публикува откритието си как звездите греят
в списание, предлагащо награда за най-добър материал.
Използва повечето от наградата от $500, за да помогне на майка си да емигрира от Германия.
Това не е единствената награда, която получава за труда си.
Печели Нобелова награда за физици през 1967г.
Скоро след откритието му как звездите произвеждат енергия, Бейта и други учени
виждат, че превръщането на материя в енергия има огромни възможности във военно отношение.
В резултат се раждат ядрените оръжия.
През 1945г. атомната бомба слага край на войната в Тихият Океан.
Скоро несигурният свят на студената война произвежда и най-мощното оръжие в историята.
Устройство, използващо синтез идентичен с този на звездите.
Водородната бомба.
23 февруари, 1987г. е засечена експлозия хиляди трилиони, трилиони пъти
по-мощна от водородната бомба.
Супер нова. Внушителна звезда претърпяла драматична смърт.
Експлодиралата звезда внезапно се появява в Магелановият облак,
съседна галактика на Млечният Път.
Най-ярката супернова виждаща се от Земята от 400 години насам.
Поради местоположението си, може да се наблюдава най-добре от южната атмосфера.
Астрономи от цял свят минават през Сидни, Австралия,
надявайки се да научат нещо ново за смъртта на звезда.
В Англо-австралийската обсерватория изследователите не изпускат суперновата от очи.
Новините за първата й поява никога няма да бъдат забравени.
Нещо, което е избухнало преди 170 000 години.
Светлината от експлозията току що достига до нас.
Спрях изцяло всички други изследователски програми, над които работех.
Били тичаше нагоре-надолу по коридорите на колежа,
чукаше по вратите на хората и казваше, че са открили неутрино.
Това беше толкова вълнуващо, колкото самата супернова.
Невероятно е!
Всички замесени помнят какво са правели, както при убийството на Кенеди.
Помниш какво си правил, когато си чул. Аз бях в онази сграда,
обработвах информация и внезапно дойде колега, седна и каза:
Чу ли за суперновата в Магелановият облак?
За какво говори? Внезапно взех да го обмислям. Супернова?
В Магелановият облак? Че това може да се наблюдава с невъоръжено око.
Най-близката супернова от 400 години насам.
Суперновата ще промени съдбата на Майк Допита.
Допита е астроном от обсерваторията на връх Стромло в столицата Канбера.
15 години Австралия е дом за Допита, френската му съпруга Патриша
и синът им, Игор.
Суперновата 1987А е ключова звезда в разбирането на звездната еволюция.
Това е страхотно, защото сега можем да хвърлим светлина
на много параметри от теориите за звездната еволюция,
които до този момент бяха само хипотези.
Като другите астрономи и Допита помни момента, в който получил новината, че супернова
е избухнала и може да се наблюдава в небето над Австралия.
Стоях на масата и взех сутрешният вестник.
Мисля че беше на 3-та или 4-та страница, но това не е важно.
Новина. Супернова открита в Магелановият облак.
Помислих си, Господи, не може да е истина.
Втурнах се към Стромло и разбрах, че те всъщност
са разбрали още предният следобед, но никой не ми казал,
защото съм работел.
- Майкъл се прибра
и каза, открих нещо страхотно.
Бе много възбуден. Говореше за супернова,
но за мен бе просто едно от откритията му.
Нищо повече.
Животът ми стана каша. Щастливо си правех проучванията,
които трябваше и изведнъж се появява това. Просто трябваше
да започна отначало. Първо трябваше да науча за суперновите,
защото въпреки че изучавам останките от супернови,
никога не съм мечтал, че нещо подобно може да се случи.
Наблюдаването се превръща в начин на живот. Пътуването до телескопи отдалечени
на неколкостотин мили е нещо обичайно за Допита.
Пътуваме към Тампера, 400 километра северно
Намира се на края на великата австралийска суша,
където небето е по-ясно, има по-добри условия за наблюдения.
Открива се огромна гледка.
Поставихме тук най-големите си телескопи
и аз трябва да наблюдавам суперновата, защото вече минаха 3 години
от избухването й и тя става все по-слаба.
Можем да я наблюдаваме само с най-големите телескопи, използвайки новите
3.3 метрови телескопи. В добавка
имаме 3.9 метров телескоп, който работи
по съвместен проект на Британия и Австралия. Англо-австралийският телескоп.
Използва се за инфрачервено наблюдение. Изминаха вече 3 години,
а аз се надявам на 5, 10 години наблюдение.
Ще продължа да я наблюдавам, за да видя какво ще се случи.
Граничните постройки на Кунаберабран са началото на пътуване
към обсерваторията, през националният парк Уармбънгъл.
Ако на всеки 10 милиарда години нямаше експлозия
на супернова, галактиката ни нямаше да съществува.
Нямаше да ги има елементите, необходими за образуването на планетите.
Нямаше да имаме елементите, създаващи живота.
Истина е, че цялата Земя и всички на нея
са продукт от звездният прах.
В Сайдинг Спринг се намира най-големият изследователски център в Австралия.
Събира учени от целият свят. Много идват, за да наблюдават суперновата 1987А,
кръстена на годината, в която се е появила.
Допита и други искат да знаят как в космическата пещ от експлодиращи звезди
са изковани редките, тежки елементи.
Без експлозии на супернова, нямаше да има Земя,
други планети или живот.
Суперновата 1987А бе наистина значима,
избрана, да избухне в Магелановият облак, най-близката съседна галактика.
Знаем точно колко е отдалечена и имаме такъв изглед,
че можем да виждаме много ясно.
Ето го телескопа, гледащ в големият Магеланов облак.
Светлината от Магелановият облак, която е на 160 000 години,
плюс още 3 от избухването, ще се приземи в огледалото, ще се отрази
и ще бъде събрана от инструментите ни.
Телескопа е проектиран за максимална ефикасност, освен това всичко се управлява от компютър.
Един единствен наблюдател може да натисне едно копче
и телескопа ще следи обекта.
Страхотното при наблюденията е, че понякога са рутинни,
едно и също всяка нощ, но изведнъж получаваш нещо необичайно.
Тогава адреналина ти се покачва. Дори да не направиш откритие,
удоволствието от лова те разпалва и ти дава сили за още няколко часа.
Живея с тази звезда вече 3 години, все едно сме женени.
Опознаваш всички малки гънки в спектъра й.
Виждаш я как се променя, остарява, разпада се.
Евентуално ще стане толкова бледа, че няма да може да се наблюдава.
Опитвам се да я наблюдавам през годините и да разбера как се развива.
Съвсем различна е от онова, което беше преди година.
Непрекъснато се променя. Ето информацията.
Имаме неон 5, неон 3,
това е магнезий, един от елементите създаващ скалите.
Това е желязото, което в началото е било радиоактивно.
От тук мога да кажа, че се намира в ядрото на суперновата.
Точно това правя, опитвам се да разбера
как различните елементи се образуват при избухването.
От спектъра на суперновата, Допита може да разбере за краткият й живот
и жестоката смърт.
Повечето звезди горят равномерно милиарди години.
Накрая изразходват ядреното си гориво и тихо изгасват.
Масивна звезда с 20 пъти повече материя от нашето слънце
гори по-бързо. Когато водородното й гориво е на привършване
горенето се ускорява. Звездата става все по-голяма.
Дълбоко в нея ядреният синтез продължава.
В ядрото си продължава да създава и гори тежки елементи,
като кислород и силиций.
Най-накрая в центъра си, звездата образува желязо.
Но желязото не става за ядрено гориво, затова производството на енергия спира.
Когато ядрената пещ изгасне ядрото се свива,
довеждайки до огромна експлозия.
Суперновата излъчва радиация колкото 10 милиарда слънца.
Всички елементи образувани от звездата, включително нужните за създаване на живот
се смесват в междузвездното пространство и посяват семената за нови звезди,
планети и хора.
Докато Допита търси звездна пепел, създадена във пещта на супернова,
други търсят далеч по-екзотичен, страничен продукт от експлодирали звезди.
Обект наречен пулсар.
Търсенето на пулсар в останките от супернова е международно съревнование
сред астрономите. Един от търсачите е австралиеца Ричард Манчестър.
Работя в областта на пулсарите още откакто научихме за тях.
Предизвикателство е да се намери такова нещо, но напоследък имаме успех.
Търсенията в които участвах намериха 9 пулсара,
а всички открити до сега са 200-250.
Всичко върви добре.
Дори за сезонен ловец на пулсари няма гаранция за успех.
Не всяка супернова образува пулсар.
Пулсарите се образуват от ядрото на умираща звезда.
Докато суперновата избухва навън, ядрото й е смазано от гравитацията
и се свива навътре, образувайки бързо въртящ се обект
наречен неутронна звезда.
Неутронната звезда е невероятен обект, който има тежестта на слънцето
но е с диаметър 20 мили.
Всичкият материал на слънцето събран в диаметър от 20 мили.
Ще ви го илюстрирам. Ако вземете кубче захар от материя на неутронна звезда
и го донесете на земята, ще тежи 100 милиона тона.
Неутронната звезда може да се превърне в пулсар ако при бързото си въртене
генерира радиосигнали и силно магнитно поле.
Радиолъчите, носещи се из пространството като фар
могат да бъдат засечени от радиотелескопи, ако преминат през Земята.
От първата поява на супернова Манчестър използва 290 футовият радиотелескоп Паркс,
в търсенето на пулсари.
Помислих си, ще има пулсар в това нещо, да го намерим.
Започнах наблюдение на суперновата, която беше доста ярка.
Търсех пулсар в нея.
Щеше да е чудесно, ако намерим, въпреки, че знаех че шансовете ни
са доста малки,
но все пак имаше възможност, но разбира се не стана.
Все още търся пулсар.
Преди да насочи чинията към 1987А,
Манчестър е настроил апаратурата си, към добре познатият пулсар Вила.
Вила е млад пулсар. На близо 100 000 години.
Всичко е подготвено, остава да наблюдаваме силният пулсар
и да видим какво ще излезе.
Всичко е наред.
Да видим дали можем да го чуем.
Ето го. Пулсарът Вила.
Пулсарът в 1987А ще звучи като този,
ако успеем да го уловим.
Трябва да превключим система.
Ще отнеме малко време.
Пет и три.
Ще прослушаме 1987А, за да видим дали ще открием пулсар.
И преди сме прослушвали, затова шансовете ни не са високи,
но ще е много вълнуващо да намерим,
и продължаваме да търсим.
Импулсите от 1987А ще са слаби, и е вероятно да бъдат погребани
в море от шум.
На Манчестър ще му трябва месец, за да анализира информацията от тази вечер
и да отсее излишният шум.
Дори и да съществува пулсар в 1987А, може никога да не бъде открит.
Може да се носи в пространството, но изцяло да пропусне земята.
Но ако лъчът не прекоси полезрението ни, пулсарът може да бъде открит косвено.
Газът около неутронната звезда ще бъде нагрят от въртящият се лъч.
Астрономите може да открият пулсарът чрез сиянието от заобикалящият го газ.
Най-големият телескоп на Сайдинг Спринг е насочен към 1987А.
Дейвид Алън от англо-австралийската обсерватория опитва да открие пулсарът
по заобиколен начин. Използва инфрачервен детектор на топлина
върху оптичен телескоп.
Суперновата избледнява. Ако има пулсар там
той би задържал енергията и би нагрял заобикалящият го газ.
След като можем да наблюдаваме физичното състояние на газа
ще търсим доказателства за затоплянето му, докато останалото избледнява.
Тази вечер Алън и екипът му ще наблюдават топлината, излъчваща се от останките.
Енергията от пулсара би нагряла околният газ.
Температурата на течният азот е приблизително - 3,3
по Фаренхайт.
Температурата е по стандартите
на физиците в САЩ.
За да измери топлината от пулсара, Алън трябва да се увери, че детекторът
ще остане студен. Топлината от детектора може да заглуши слабите сигнали.
Течният азот осигурява охлаждането.
Всъщност инфрачервените детектори
се охлаждат от тази течност.
Детекторите са прикачени към метал, който се охлажда от азота.
Така и той става студен.
Течният азот е достатъчно силен, за да замрази бананови обелки,
докато не се наложи да се отървете от него.
С получаването на информацията, суперновата разкрива нова, неочаквана история.
Мислехме, че ще открием следи за наличието на неутронна звезда, пулсар.
Но засега това не става. Ужасно трудно е да се правят такива наблюдения.
Вместо това случайно се натъкнахме на нещо друго.
Понякога се случва. Не можеш да предсказваш науката.
Може би трябваше да се досетим, засякохме водород,
най-срещаният газ във вселената, който преди това не бяхме видели.
Водородът открит от Алън е газ изригнал от звездата преди тя да избухне.
Разкриващ състоянието в звездата, преди да се превърне в супернова.
Не знаеш кога дадена звезда ще се превърне в супернова, не е на определен период.
Никога нямаш възможността да изучаваш звезда,
която очакваш утре да избухне.
Единственият начин да видиш експлозията е
да разбереш какво я предшества.
Разбирайки какво се е случило с 1987А
астрономите се надяват да разберат кои звезди в нашата галактика
има възможност да експлодират.
От суперновата 1987А знаем, че звездите, за които
не сме мислели, че ще станат супернови, могат да станат такива
доста неочаквано, затова сега наблюдаваме обекти,
които са като 1987А.
В нашата галактика има известна звезда, Ета от Кил,
която е много ярка, изхвърля снаряди от газ.
Колегите ми казват, че е нестабилна, но въпроса е,
дали е нестабилна в ядрото?
Ета от Кил е най-ярката звезда в млечният път.
Излъчва енергия колкото няколко милиона слънца.
Астрономите предричат, че ще завърши живота си като супернова,
през следващите няколко хиляди години.
Суперновата 1987А помага да се открият не толкова явни кандидати.
Звезди, чийто жесток край може да настъпи по-скоро.
Мисля, че великото на 1987А е,
че тя ни научи на много неща. За известно време беше много вълнуващо,
защото не знаеш какво става и го търсиш.
Удоволствието от лова. И тогава...
откриваш доста неочаквани неща,
които дори не знаеш че съществуват. Ловът стимулира изследванията.
При случая със суперновата щеше да е фантастично,
ако бяхме открили нещо. Шансовете за успех бяха малки,
но едно откритие щеше да си струва усилията.
Въпреки, че теоретиците могат да кажат,
че нямаме никакъв шанс, аз бих опитал.
Има възможност те да грешат.
Суперновата е много важно събитие за нас.
Нямаше да съществуваме без супернови.
В ранната вселена са били образувани само 2 елемента.
Водород и хелий.
Всички останали елементи са образувани от супернови.
Едно от удивителните неща, да стоиш на земята е мисълта,
че всичко, скалите, дърветата, аз...
сме произлезли от супернови. Те са единственият познат ни начин за образуване
на тежките елементи, нужни за създаването на планетите, дърветата...
Светът се е изпълнил със звезди, благодарение на супернови, избухнали
още преди слънцето да се роди, преди повече от 5 милиарда години.
От тях сме създадени и аз и ти, и планините...
Мислим, че звездите са вечни, но не е така.
Живеят за много дълъг период от време,
сравнено с човешкият живот, но накрая всички умират. Изразходват ядреното си гориво.
И слънцето не прави изключение.
Слънцето вероятно по-скоро ще угасне, отколкото да избухне.
В момента слънцето е по-средата на живота си и ще минат още 4,5 милиарда години
преди да започне да показва признаци на стареене
и да повиши температурата в центъра си.
Радиацията няма да може да се измъкне достатъчно бързо
и в резултат външните райони на слънцето,
както и ядрото, но предимно външните райони, които задържат енергията,
започват да се разширяват.
- С разширяването си,
слънцето ще се превърне в червен гигант, поглъщайки близките си планети.
Моретата ни ще се изпарят и живота на земята ще бъде унищожен от топлината.
Звезда, дала живот на планетата ни ще го отнеме.
Но докато една светлина угасва в галактика сред милиарди,
нови звезди озаряват мрака.
Новородени слънца в Млечният път, съдържащи пепелта
на загиналите звезди
Това, което в началото е било звезден прах сега е люлка на живота.
Какво друго крие вселената? Мечти.
Редакция: Nikra Studio ® http://kolibka.com © 2004г.
В нашият живот започнахме пътешествие до фантастични светове.
Светове, за които с векове хората само са гадали.
Автоматизиран изследовател приближава последната си цел,
докато светът е вперил поглед.
Първите близки снимки на Нептун.
След много триумфи и открития, какво ще последва?
Следващата цел на планетарните астрономи е да открият планети около други звезди
освен нашето слънце.
Искаме да открием други и други планетарни системи
с планети като Юпитер, или дори като Земята, въртящи се около друга звезда.
Астрономите мислят, че са открили доказателства за планети около други звезди.
Търсенето им е подтикнато от най-древният въпрос,
сами ли сме във вселената?
Започваме да вярваме, че няма нищо необикновено в събитията довели
до еволюцията на човешките същества.
Сега сме в разцвета си, въпрос на желание е
да излезем в космоса и да изследваме близките ни звезди за светове.
От контролната стая в Калифорния, до Андите в Чили
в търсене на планети, след малко в „Астрономите.“
АСТРОНОМИТЕ
В ТЪРСЕНЕ НА ПЛАНЕТИ
Из път, простиращ се през Чили.
За някой пътешественици, той води отвъд този свят.
Пътят поет от американските астрономи Брад Смит от университета в Аризона,
и Рич Турел и лабораториите на Келтек.
Те идват за да търсят други светове, планети около отдалечени звезди.
12 години делят приятелство, задълбочено от честите пътувания до тази далечна земя.
500.
- Защо не му даде 1000?
Всичко е наред. Благодарим.
За Смит и Турел изморителното пътуване се компенсира от възможността да наблюдават.
Наблюденията са вълнуващи.
Знаеш, какво искаш. Идваш тук и се надяваш времето да ти съдейства.
Вълнуваш се от науката, която ще получиш.
Удовлетворението от откриването на нещо ново е огромно.
Идваш тук с цел, задаваш научен въпрос.
Този въпрос обикновено е свързан с по-голям пъзел.
Значението на нещата. Начинът по който сме свързани с вселената? Как сме създадени?
Сред милиардите звезди във вселената само нашата приютява планети?
Това е водещият въпрос за Смит и Турел.
В подножието на Андите пътят ги отвежда до института Карниги,
обсерваторията Лос Компонас.
Смит и Турел носят специално оборудване, което ще прикачат към телескопа.
Устройството ще намали блясъка на звездата, за да помогне при търсенето на планети.
Перископ, който се прикачва
със системата от лещи.
Резервни части, ако възникнат проблеми.
Кутийки с разнообразни инструменти.
Още от малък се интересувах от наука.
Живях, дишах и четох за науката.
Когато за пръв път съм хванал отверка съм разглобил всичко, което можело вкъщи.
Искал съм да разбера как работят нещата.
- Интереса ми към астрономията
започна когато бях на 9. Баба ми подари
книга за звездите. Излизах нощем
с тетрадка и молив и започнах да ги рисувам.
Скоро разбрах, че това е голяма работа.
Добре, готови сме за осветяване.
Добре, започваме...
Перископа е навън, затъмнителя е отворен
филтъра за светлина е маскиран,
можеш да пуснеш светлината.
Пускам.
Търсенето на Смит и Турел е естествено продължение на работата им в слънчевата система.
През последните 30 години автоматизирани проби ни показват близки снимки
на слънчевото семейство от планети.
Те промениха човешката гледна точка за собствените ни космически съседи.
Триумфът на тези изследвания е мисията Вояджър до най-отдалечените планети,
ръководена от лабораторията на НАСА в Пасадена, Калифорния.
В сграда 264, етаж 3, научният екип
воден от Брад Смит получава сигнали от Вояджър,
Разказващ за планетарен свят отдалечен на милиарди мили.
По проекта съм от 1972г., както и 1/3 от екипа
е с нас от самото начало.
Това са 17 години и ще станат 18,
преди да завършим анализите. Доста време работа по един проект.
Рич Турел става астроном година след като Вояджър поема епичното си пътешествие,
надминало всички очаквания.
Космическата проба е изстреляна 1977г., което я прави на 12 години.
Не знам дали възрастта на пробите се определя както на кучетата,
не е срещал проблеми. Глух е с едното ухо,
приемника изгоря, частично глух с другото, страда от артрит,
сканиращата платформа едвам се движеше няколко пъти.
Има загуби на паметта и други неща, които можеш да свържеш
с упадък, с възрастта, но също така има и своя личност,
а също и мозък.
Вояджър е пропътувал 5 милиарда мили отвеждащ ни на пътешествие
невиждано до сега.
Корабът, тежащ 1 тон, е изпратил десетки хиляди снимки и много информация,
която ще държи учените от целият свят заети за десетилетия напред.
В JPL започват подготовката за последната планетарна среща на Вояджър.
Ед Стоун, ръководителя на научният отдел, координира 200 изследвали
участващи в детайлното проучване на крайните планети.
Вояджър проучи нашата слънчева система
и ни показа как изглеждат дузините нови светове.
Едно от интересните неща които открихме е,
че много си приличат в основен смисъл,
но също така са и коренно различни. Всеки има своя самоличност
поради специфичният си произход или по-скоро
поради различната еволюция след образуването си.
Близките планети са малки, скалисти светове,
формирали се близо до слънцето от солиден, скален материал.
Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са гигантски газови планети,
формирани от много вода, която е замръзнала и е позволила на солидният материал
да създаде гигантски планети, които да натрупат голямо количество водород и хелий
за да се превърнат в големите планети, които са.
След всяка среща на Вояджър с нова планета
учените работещи по мисията се събират в JPL.
Екипът на Брад Смит трябва веднага да представи интерпретации на снимките
от всеки нов чуждоземен свят.
Вояджър бе поредица от изненади.
Това само по себе си не бе изненада, защото
разглеждаме краят на слънчевата система
от Земята. Всяка планета бе все по-далеч
и все по-малко позната на тези от нас, които наблюдавахме от земята.
Първата среща с Юпитер шокира доста хора.
Шокира пресата защото бе по-пъстра, по-представителна от очакваното.
Шокира учените, защото бе по-необикновена.
Атмосферата бе много сюрреалистична, а и този цвят.
Изненада бе динамичността,
активността на атмосферата, характеристики си взаимодействат с други характеристики
по начин, който никога не бихме отгатнали.
Аз бях най-шокиран от всички. Най-големият шок през през цялата мисия.
Имаше луна около Юпитер, сравнително малка, но ние и не очаквахме много от нея.
Оказа се планета, свят, чиято геология се променя
за един човешки живот. Докато гледате геологията,
тя се променя. Ако живееш там няма да получаваш прогноза за времето, няма атмосфера,
но ще получаваш прогноза за геологията. Нови планини на изток
равнини на запад. Мястото е много динамично.
Свят, който се простира отвъд въображението на научната фантастика
и е истински, в задният ни двор, въртящ се около Юпитер.
Същото важи и за Сатурн. Там изненада бяха пръстените.
Никой не очакваше детайлите, които видяхме.
Също и динамиката.
- Мислехме, че познаваме пръстените,
че ги разбираме, даже не бяхме планирали
толкова снимки на пръстените.
Вместо да видим няколко образувания, които очаквахме
пръстените се оказаха хиляди.
Може би истинската сензация на пътуването
бе Миранда. Най-малкият от всички познати сателити.
Приближихме се до нея само защото трябваше
по пътя към Нептун.
Що за странен обект, събрал различни видове геология,
проби от всичко, което наблюдавахме до този момент
събрано в този малък обект с диаметър 5км.
Сега пътуваме към Нептун и ще научим
какви изненади крие. Преминаваме през система, която не разбираме.
Почти всичко, което научихме,
е изненада.
2 седмици преди близката среща с Нептун, инженерите от JPL
усилват подготовките си за полета на Вояджър край планетата
и сателитните й светове.
Не само планетите, но и техните луни разкриват ценна информация за слънчевата система
Като погледнем Юпитер и групата му от сателити,
или Сатурн и неговата група, същото важи и за Нептун.
В някои отношения имат поведение на миниатюрна слънчева система.
Мислим, че са се образували като малък образец на слънчевата система.
Голямо централно тяло с други тела, формиращи се в орбита.
Информацията събрана от Вояджър може да ни помогне
да разберем другите слънчеви системи.
Информацията от Вояджър носи следи, как може би са се образували планетите.
Срещата с Нептун може да потвърди теорията на астрономите за създаването
на нашата планетарна система.
Преди 4,5 милиарда години слънчевата система е родена от гигантски облак газ и прах.
Интензивните частици на облака са привлекли околният материал.
Гравитацията е придържала облака в орбита около центъра.
Частици материя в диска започнали да образуват все по-големи частици.
Ядрото така се нажежило, че започнали ядрени реакции.
Така се родило слънцето, нашата звезда.
Със затоплянето на слънцето, слънчев вятър отвял леките частици навън.
В топлата вътрешна област скалистият материал образувал Земята, Марс,
Венера и Меркурий.
В студената външна област лед и газ се смесили, за да образуват ядрата
на гигантските външни планети.
Отвъд планетите, облак от студен материал останал в орбита около слънцето.
Въпреки, че е прекалено тъмен и отдалечен, астрономите са убедени
че трябва да е там.
В Оуенс Валей, Калифорния, радиотелескопите търсят следи от други светове.
Дискове материал около отдалечени звезди.
Енила Сержант от Келтек и Стив Бекуит от университета Корнел
са открили дискове от газ около млади звезди
Подозират, че поне една звезда, HL Таури,
отдалечена на 500 светлинни години може би е на път да създаде слънчева система.
Обекта, който изучаваме в дълбочина е HL Таури.
Избрахме този обект, защото през последните 10 години има показания,
че материала, обграждащ тази млада звезда не е разпределен сферично
а вероятно в някаква издължена структура.
В радиообраза на HL Таури, Сержант и Бекуит са открили издължен район,
който смятат за диск, наклонен под ъгъл.
Измерванията на движенията показват, че газът се движи в орбита около звездата.
Такъв диск може да е ранен стадий от еволюцията на планетите.
HL Таури е един от многото обещаващи кандидати
за планетарни образувания, които Сержант и Бекуит са открили.
Не участваме само в този проект, правим наблюдения и от няколко други телескопи,
проекта ни е мащабен. Наблюдаваме 86-90
от тези ранно-почвени звезди
от телескоп в Испания, съоръжението се нарича Ирем.
Открихме, че сред 86-те звезди,
които наблюдавахме, 40% са заобиколени от диск от газ и прах.
Което много прилича на състоянието съществувало в слънчевата система,
точно преди да се образуват планетите ни.
Астрономите отдавна знаят, че половината звезди имат звезден другар,
повечето въртящи се в чифт, са наречени двойна звезда.
Защо някои звезди имат звездни другари, а други нямат?
Сержант и Бекуит предполагат, че много звезди може да са образували планети
вместо другари.
Възможно е при образуването на звездите да има значение какво влиза в диска
и когато попадане вътре образува или звезден другар
или множество малки тела, като планетите,
които виждаме в нашата система. Ако това е така може да предположим
че приблизително половината звезди са двойни,
а другата половина имат планети, което значи че планетите са често срещани
в галактиката ни, както и в цялата вселена.
Астрономите са окуражени от планетите, които може би се образуват около млада звезда.
Но могат ли да намерят вече създадени планети?
Те не излъчват светлина и радиовълни.
Трябва да се търсят други методи на търсене.
За астронома от Харвард и бивш автомобилен състезател Дейвид Лейтън,
търсенето започва в родният му източен Масачузетц.
На 20 мили от дома му се намира обсерваторията Оукридж на центъра Харвард-Смитсониън,
където Лейтън проверява звездите за звездни другари.
Използвайки 60 инчов телескоп с автоматична система за засичане.
Лейтън вярва, че е открил звезда с планети.
Как мина снощи, Робърт? Някакви проблеми?
Беше добра нощ.
- Това прави ли 500 за този месец?
Горе-долу.
- Нося лентата.
Искам да прехвърлим информацията.
Искам да знам колко често при образуването си звездите решават,
че ще имат другар, което се случва много често
или ще изберат семейството от планети.
За 6 години направихме над 25 000 наблюдения.
Доста информация, позволяваща ни да наблюдаваме звездите,
да видим имат ли невидими другари.
Съдим по миниатюрните движения засечени от този инструмент.
Лейтън търси планети като се вглежда в гравитационното привличане
което планетата оказва, въртейки се около звездата.
Звездата се отмества леко в резултат лекото привличане на по-малката планета.
Търсейки отместването на звезда в резултат привличане на другарят й
всъщност търсим много слабо движение.
Кои от планетите се отместват в отговор на привличането на другарят й?
Без планиране, се натъкнахме на много убедително доказателство
за лек другар на звезда.
Съвсем случайно забелязахме, че една звезда
се отклоняваше от стойностите, които измервахме
с около 500 метра в секунда.
Искам да видя колко зле е проблема с подреждането.
Наблюденията на Лейтън разкриват слабо треперене на звездата.
Движение напред-назад от гравитационното привличане на невидим обект
движещ се в орбита.
- Прегледахме отново старите наблюдения,
при 60 от тях намерихме сходство
и открихме орбитално решение.
Изглежда добре, но не искаме да се доверяваме.
Лейтън поставя звездата H114762
под постоянно наблюдение. Телескопа трябва да я наблюдава всяка нощ.
Информацията от всяка нощ моментално се транспортира от Лейтън в центъра
Харвард-Смитсониън, намиращ се в близкият Кеймбридж.
Здрасти, Боб.
Нося ти нещо от Оукридж.
За 3 месеца броят на наблюденията на H114762
се утрояват. Информацията от телескопа се въвежда в компютъра на Харвард,
обработва се и се анализира.
Те потвърждават ранните наблюдения, че нещо кара звездата да трепери.
Дали сме открили друга планетарна система около звездата H114762?
Възможно е. Обекта който намерихме може да е 10 пъти
по-малък от обема на Юпитер, но той е най-голямата планета в слънчевата ни система
и сме много далеч, за да видим нещо толкова малко като Земята.
Не ни остава нищо друго освен да продължаваме да наблюдаваме.
Докато Лейтън търси планети около далечни звезди други астрономи
чакат слабите радиовълни на Вояджър намиращ се на ръба на слънчевата ни система.
17 август, 1989г., JPL се подготвя за последната планетарна среща
с Нептун.
7 дни ни делят от най-близката точка до Нептун.
Можеш да говориш, че си на 9 милиона мили от Нептун,
но какво значи това? Ако Нептун е колкото баскетболна топка,
сега ще си на 118 фута от топката
и ще вървиш към нея с 30 фута на ден.
През последните дни ще виждаш обекта
от невероятно близо.
Ще снимаме Нептун от „една ръка разстояние.“
Самият кораб ще прелети използвайки мащаба на инч и четвърт от повърхността й.
Нептун е най-отдалечената от слънцето планета и там е тъмно.
Слънчевата светлина ще е 900 пъти по-слаба от тази на Земята.
Това създава проблеми. Като фотограф, опитващ се да снима
при много слаба светлина, но използва светкавица, а ние не можем.
След два, три дни ще разглеждаме фотоматериалите,
дали са излезли както трябва?
- Кенди Хенсън има необичайната роля
на междупланетарен режисьор.
Работата й е да разпредели времето за снимки според нуждите на няколко екипа учени.
Излязоха снимките на черното петно. Посред нощ.
Подай нататък.
7 дни преди най-близката точка напрежението расте. Снимките трябва да се анализират
преди ежедневната пресконференция в 22:00ч.
Аз ли съм пръв или е Ед?
- Няма значение. Вчера беше ти.
И не успях да се справя.
За ученият Ед Стоун и ръководителят на екипа Брад Смит
това е седмица на решения, открития и крайни срокове.
С приближаването на целта, мисията Нептун получава световно внимание.
Армия от 1100 телевизионни, радио и прес журналисти
са се събрали в JPL.
Брад Смит и Ед Стоун са гидове в това пътешествие до нов свят.
Добро утро. Колегите ми
са изморени, както се очакваше, но също така много развълнувани,
защото снимките стават все по-добри.
Нека погледнем някои
от снимките на атмосферата, които получихме през последният ден.
Това са изгледи на някои от любимите ни особености
на атмосферата на Нептун.
Новите снимки разкриват Нептун като динамичен и бурен свят.
По нея препуска вятър със скорост 400км/час. Най-бързият в слънчевата система.
Наречен е „Голямото черно петно.“
С приближаването получаваме голямо количество данни
наведнъж. Същевременно половината научна общност наднича над рамото ти,
пресата също и всички искат да знаят какво значи всичко това?
Не може да задавате такива въпроси.
- Да, не можете, но можем да кажем...
Ще си загубим работите.
- Не, не...
Мога да кажа, че виждаме доста особености във въздуха
В паника сме, опитвайки да разберем орбитата на Луната... Извинете.
Орбитата на пръстените...
- Едно от нещата с които се занимавам
е откриването, идентифицирането и характеризирането на пръстеновата система
на Нептун. Процес на задълбочено вглеждане,
с приближаването до планетата, но дава отплата.
Първите снимки на Вояджър показват незавършени пръстени
или пръстенни арки.
Експонирани снимки показват нещо повече.
- Цели пръстени.
Обикалят цялата планета...
- Керълайн Поркъл, ръководител на изследването
на пръстените съобщава откритията.
Както някои от нас подозираха, сега виждаме цялостни пръстени
в пръстенната система на Нептун.
- Фантастично е.
Така изскачат нещата. Някой се втурва към теб
и казва: виж какво открихме.
Наистина е невероятно.
Вероятно всички вече сте видели
снимките на пръстените, които получихме сутринта.
Много от вас са забелязали, че повече от един
пръстен могат да се наблюдават дори на неясните снимки...
Пресата очаква тези нови снимки
и открития да бъдат обяснени и интерпретирани виртуално
Добри ли са днешните снимки?
Да, оплаквам се само от снимките от атмосферата,
където всичко беше...
- Най-интересната информация
пристига и екипът ми от учени се нахвърлят.
Трябва да ги задържа и да привлека вниманието им върху отговорността
от написването на обяснения към снимките, да се сумира информацията.
Трябва ни най-цветното от нещата от тази сутрин или тези от 15:00ч.
Кенди Хенсън е връзката ни между отдела по изображенията
и проекта Вояджър. Имаме много инструменти, наблюдаващи различни неща
винаги има много време и компютърна възможност на борда.
Това е съревнование. Кенди просто отива там
и се бори за нас.
Дори и да съдържа част от южното образование
искам да имам какво да кажа.
Вояджър ще изпрати на земята над 9000 образа.
Всеки пристига като 6400 точки,
които се въвеждат, обработват и разпъват, за да се видят снимките.
С приближаването на Вояджър до Нептун, камерите му разкриват една жива планета.
Гигантски облакоподобни образувания се променят за часове.
Едно образование е малък бял облак, с прякора Скутър,
което се върти около северният полюс на Нептун.
В навечерието на най-близката точка, сателита на Нептун, Тритон се появява,
носейки със себе си нови снимки и нови загадки.
Какво е?
- Крокодил в слънчевата система.
Тези срещи са много емоционално преживяване.
По-вълнуващи от нормалната научна активност, където при 1-2 открития годишно
си мислиш, че имаш успешна програма.
При тези срещи правиш много открития всеки ден.
Вояджър трябва да прелети над Нептун за да достигне Тритон.
Единственият начин да прелети близо до Нептун и Тритон е над северния полюс,
3000 метра над облаците и да се спусне за близка среща 2500 мили
от повърхността на Тритон.
За целта трябва да минем много близо до Нептун и през пръстенната равнина.
Опасността идва от онова, което ще открием в пръстенната равнина.
Ще е момент на очакване. Движим се с десетки километри в секунда,
в орбита около Нептун. Нужно е нещо, с размера на пчела
или по-малко да удари кораба в уязвимо място
и сме до там.
- Готов ли си?
Ти ще кажеш разстоянията и времето, после пак се връщаме към теб,
казваш няколко думи и ние ще поискаме пример за пръстенна равнина,
тогава ще поискаш касетата, и пак се връщаме към теб...
Рич Турел заменя научните си задължения с нова роля,
като говорител на НАСА за драматичното пресичане на пръстенната равнина.
Турел излиза в ефир 2 часа преди пресичането, което е планирано за 00:10.
Аз съм водещият, Рич Турел. В 22:00ч., корабът ще е на 9500 км
или 5800 мили и ще се отдалечава от планетата със 5500 мили в час.
Докато Вояджър следва курса си, членовете на екипа
следят всичко в сграда 264.
Започваме рано днес, защото очакваме специално събитие.
С нас е Ед Стоун, учен по проекта Вояджър.
и Дон Гринет, главен изследовател на плазмени вълни.
Слушаме коментара.
- Данните, които получаваме сега...
Прогреса на Вояджър се следи от уред на кораба,
наречен Плазмовълнов Научен Експеримент.
Учените могат да гледат докато уреда отчита миниатюрните частици
Бомбардиращи кораба.
Прах с размерите на микрон, причиняващи доста сигнал
за уреда на Дон, но няма да наранят кораба.
Но ако са с размера на пчела това вече може да е проблем.
Можете да видите върха тук, може би това е точно момента,
в който преминава.
Преминахме пръстена. Продължаваме да получаваме информация.
Какво облекчение.
Оцеляването на Вояджър е повече от отпразнуването на поредната успешна мисия.
Също е и сбогуване за екипа, споделил пътешествие от 12 години
и 5 милиарда мили.
Сега чакаме приближаването до Тритон.
То ще започне след...
2 часа и половина. Това ще са
снимките с най-висока разделителна способност на Тритон досега.
Много повече от онова, което смятахме за значителна възбуда
преди 2-3 часа.
Новите снимки показват особености по повърхността с размера на Луната ни
които изглежда са оформени от ветрове.
Дали са от ветрове?
- О, да. Няма съмнение.
Но откъде ветрове в толкова тънка атмосфера? Трябва доста силно да са духали.
Достатъчно бързо.
- Изчислил ли си колко бързо трябва да е?
Очевидно знае колко бързо да вее.
Издухал е материала.
С пристигането на снимките учените са нетърпеливи да научат повече за атмосферата му.
За планетарният геолог Джери Содърглом и експерта по сателити Торънс Джонсън
доказателства за атмосферна мъгла може да подскажат за вода.
Приближавахме се все повече, атмосферата беше чиста,
можехме да видим сложни геоложки детайли.
Всички бяха щастливи, освен учените в областта на атмосферата,
надяващи се да видят мъгли, и тогава със завъртането на камерата
при движението си към хоризонта
се разкри мъгла.
Това мъгла от пара ли е?
Увеличете.
Мъгла от пара ли е?
Виждате ли мъгла от пара?
Погледнахме към ръба, точно срещу черният космос,
и видяхме облаци над повърхността.
Нарекохме я парна мъгла.
Не обхващаше цялата планета, като постоянен облак,
а се ограничаваше в определени райони.
Ледената повърхност на този мразовит свят има няколко кратера от удари
и показва признаци на продължителна геоложка активност през историята си.
Огромни вулканични кратери са наводнени много отдавна
от водна лава.
Тритон, с ледената си полярна шапка от замръзнал азот и метан
е най-студеният посетен свят в слънчевата система.
BBC искат да знаят за пръстените. Може да получиш цяло шоу.
Международният интерес се проявява в лицето на руският член на екипа,
Саша Базалевски, който изучава химичният състав
на ледената повърхност на Тритон.
Някои мислят, че водата може да е смесена
с метанол, което значи нещо близко до алкохола,
нещо като водка.
Керълайн тази сутрин ще говорим само за Тритон.
Няма дъжд или атмосфера...
- Добре.
Когато през нощта получихме снимките беше ясно, че
Тритон ще е обекта на пресконференцията
по отношение на снимките.
Започнахме работа в 3 сутринта опитвайки да прибавим теория към някои снимки,
да обясним значението.
Тритон дава много информация на учените и нови загадки за обясняване.
10:00ч., Петък, 25 Август.
Международния журналистически екип се събира за последен път,
за да чуят за последната среща на Вояджър.
Както казахме, вече видяхме
последният планетарен обект на Вояджър,
Тритон. Корабът започна пътуването си
в междузвездното пространство на междузвездна мисия.
Можем да кажем само: „Уау, колко време мина докато напуснем системата.
Вояджър се носи в междузвездното пространство с 1 000 000 мили на ден.
Вече свободен да се рее в галактиката ни от звезди.
Уикенда след най-близката среща с Нептун, екипът
се събира за последно сбогуване.
- Да вдигнат ръце тези, които
от 1972г. са в екипа.
По-високо.
Хайде!
1972г.! Да!
Искам да поздравя хората ръководещи екипа
от тогава насам и бих казал, че е най-добрият начин за ръководене
на кой да е експеримент на НАСА и искам да има и друг проект.
Следващият тост ще е за...
ръководителя на инженерната група, който полудя тотално,
откачаше от време на време,
но Морис е с мен от самото начало.
Страхотно!
Тази група мъже и жени спомогна за създаването на специален момент в историята.
Вояджър ни предостави най-близкият поглед към отдалечени светове.
Чувстваш се не само близък с космическият кораб,
но има и над 1000 души, направили тази среща възможна.
Прекарал си доста време с тези хора, повече отколкото със семейството си.
През последните 10 години си опознал тези личности, както и кораба.
Вече минаха всички маловажни тостове.
За Кенди, без която нямаше да се справим!
Екипът е споделял важните моменти десетилетия наред.
Някои са кръстили децата си на планетите и луните им.
Други са запомнили отминалите години по срещите на Вояджър.
За някои Вояджър е вдъхновение за бъдещето.
Кристи сама ще избере с какво иска да се занимава като порасне.
Но поне ще израсне, знаейки за планетите, как изглеждат,
какви са имената им.
Нормално е да си жена и да имаш забавна и вълнуваща
научна работа.
Нали? Въпреки, че мама ти липсва,
от време на време? Да?
Истината е,
че случилото се през последните дни е едно от най-стимулиращите в живота ми.
А емоционално е едно от най-тъжните. През последните 10 години, работя
по мисията, среща след среща. Съзнавайки, че ще се натъкнем на неочаквани неща.
И всичко свърши. Завършихме първото пътуване през цялата слънчева система.
Написахме учебниците.
Какво ще последва?
Париж, Франция. Последната спирка на Брад Смит
от пътуването му до края на слънчевата система
С наблюденията на Нептун можем да начертаем карти.
Картите трябва да имат имена.
Образуванията по Тритон трябва да се наименуват, както и сателитите.
Трябва да осигурим тези имена на научната общност.
В главната квартира на френската космическа агенция е тазгодишната сбирка
на международният астрономически съюз.
Тези астрономи наименуват новооткритите образувания в слънчевата ни система.
Името е много популярно
в руската култура...
Членовете представляват Русия, Норвегия, Франция
и САЩ.
Избирайки имена за системата Нептун се стараем да запазим смисъла.
Например Нептун е Богът на морето.
Познатите ни сателити са Нереида и Тритон, които спадат към морската митология.
Правим две неща. Свързваме имената с образуванията,
които вече сме наименували, но не трябва
да наименуваме образувания религиозно.
Политическите лидери трябва да са мъртви поне от 1000 години.
...на декларацията на човешките права. Не френската революция.
Дори годините да съвпадат, човешките права важат за всички.
Символа на човешките права са свободата, равенството...
Разбирате ли ме?
Не е нещо френско. Универсално е.
Предлагам ви...
Астрономите се занимават с астрономия по различни причини.
Мен ме вълнува как се е сътворило всичко.
В частност, ние.
Трябва да опитаме да разберем дали сме сами
или има други слънчеви системи?
Желанието подтиква Брад Смит
и Рич Турел да се връщат в Чили всяка година търсейки други слънчеви системи.
Спирка в крайморският град Кокимбо прекъсва пътуването до обсерваторията.
Смит и Турел не пропускат да изкажат уважението си към стар приятел.
Марио.
Марио, радвам се да те видя.
Как си, Марио?
При първото им пътуване в Чили, 1982г.,
Смит и Турел направили интригуващи снимки на звезда.
Снимките предполагали, че около нея може да са се образували планети.
Звездата била Бета Пикторис.
Бета Пик е близка звезда, само на 50 светлинни години.
Това изглежда като огромно разстояние на светлината и трябват 50 години
със 186 мили в секунда, но се оказва, че е една от най-близките
хиляди звезди в слънчевият ни квартал.
Малко число в сравнение с 200 милионите звезди в галактиката.
Ще се опитам да ви дам идея колко е далеч. Ако предположите, че слънцето
е колкото солницата.
Най-близките звезди ще са
на около 7 мили. А Бета Пик от друга страна,
ще е на около 4 мили.
Сега търсим от рода на 130-150 звезди,
чиято светлина се разсейва от атмосферата.
Досега не сме намерили нищо друго
като Бета Пикторис.
- Предизвикателството в директното откриване на планети
е, че материала, който търсиш е милиарди пъти по-блед
от звездата и много близо до нея. Погребан е в яркостта на звездата.
Търсенето на звездите сред блясъка на отдалечени звезди е голямо предизвикателство.
Откриването на друга планетарна система може да е историческо събитие.
Изглежда добре, можем да поместим...
Методът за използване от Смит и Турел включва блокиране на блясъка на звездата,
за да търсят планети около нея.
Това което правим с тази маска е все едно гледаш слънцето и слагаш
палеца си пред него, за да го видиш по-добре.
Правим го с телескопа. Създаваме миниатюрно затъмнение.
Затъмнение, което спира светлината от тази ярка звезда.
Първата снимка на Смит и Турел от Бета Пикторис първоначално изглежда обикновена.
Но компютърна обработка разкрива слабо удължение на образа.
Цветово кодиране показва удължението още по ясно.
Смит и Турел интерпретират образа, като диск материя около звезда
виждащ се почти от ръба му. Други наблюдения предполагат,
че има празен район в центъра на диска. Дупка, разчистена
от формирането на планети.
Наблюдавахме тези миналата година.
Но беше при много лоши условия. Ще видим повече ако използваме по-голяма маска.
Трябва да се възползваме.
- Ще се справим по-добре отново
с HR5617 и HR5825.
Много добри кандидати.
HR1998 изглежда добре.
Търсенето ще продължи до деня в който астрономите ще намерят звезда с планети.
До тогава можем само да мечтаем за другите светове.
Чуждоземни пейзажи които дори може да приютяват живот.
Вървейки покрай офиса на астроном в Лос Арена
видях табела с цитат. Не знам кой го е казал, но пишеше:
Водород, лек, безцветен, хаотичен газ, който след достатъчно време се превръща в хора
И точно това е открила науката. Ние, човешкият вид
сме част от вселената със самосъзнание.
Науката се опитва да разбере вселената.
Опитваме се да наредим този голям пъзел.
Възхитителното нещо, което открихме е, че процесите
довели до еволюцията на живота са често срещани.
Знаем, че химикалите,
елементите отговорни за живота
са навсякъде. Най-често срещаните елементи и молекули
във вселената.
Ако можеш да ги обединиш
в подходящата околна среда, имам предвид солидно тяло,
планета, точно толкова отдалечена
от звездата. Това е естествен процес, еволюция на химикалите.
Ще се случи навсякъде. Няма как да бъде спряна.
Като погледнеш необятният брой звезди, потенциалната възможност
за еволюция на живота, не можеш да отречеш,
че не се е случило на много други места.
Има повече звезди във видимата вселена от песъчинките по всички плажове.
Следващият път като сте на плажа, прекарайте песъчинките през пръстите си.
Представете си че само една песъчинка съдържа синя планета като Земята.
Трябва да си луд, за да вярваш, че сме единствената цивилизация.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by valeri_ab
Редакция: Nikra Studio ® http://kolibka.com © 2004г.