The Astronomers - Part 1 (1991) (The.Astronomers-1ep.1991.DVDvRip.cd1.sub) Свали субтитрите
КЪДЕ Е ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ВСЕЛЕНАТА?
Нощта е пълна с искрящи неща.
Неща, които блестят и сияят.
Неща, които заслепяват окото на този, който се спре да ги погледа.
Луната! Цялата Луна и нищо друго.
Джон Добсън...
Тротоарният учител за космоса, уличният продавач на звездите.
Добсън нарича себе си, „тротоарен астроном.“
Иска светът да види и да се възхищава.
Елате, вижте Луната.
Тя видя ли я?
- Да.
А той?
Никога преди не бях виждала кратерите по Луната. Много вълнуващо.
Красота!
Сякаш почти я докосвам.
Елате, погледнете Луната през телескопа.
Всички се раждат любопитни. Всички искат да видят вселената, да я разберат.
Само чакат някой да им я представи.
Дълбоко в червата си искат да разберат това нещо.
Астрономията е безкрайно търсене във вселената на неизказана пустота...
и мистерия.
Вселената на светлината е само малка част от по-голяма вселена...
на тъмнината.
Елате да видите петната по Слънцето.
Астрономите винаги са следвали светлината.
Голямата зелена топка е Слънцето и нищо друго.
Добсън е там, където са хората.
Петната, които виждате от моята страна са малко по-големи от Земята.
Слънцето се върти от мен, към вас.
Ако има милион астрономи аматьори
с телескопи, и ако позволят на по няколко хиляди души
да погледнат през телескопите им, има шанс за всички, които искат да видят,
наистина да видят.
Цялото това е Слънцето?
- Да.
Добсън е бил химик, след това монах, а сега е учител.
Запалва отново любопитството в хората.
Благодаря ви.
- Не благодарете на мен. Слънцето си е ваше.
Елате да видите Слънцето.
- Някакво проучване ли правите?
Не, вие правите проучване. Погледнете.
Добре, ще погледна.
Голямата зелена топка...
- Добсън сам строи телескопите си.
Този е проектиран за безопасно наблюдаване на Слънцето.
Минава през защитно стъкло и затова е зелено.
Не виждаш ли голямата зелена топка?
Факт е, че в парковете има най-добрите условия за наблюдаване.
Ако искаме телескопите да са сред хората и същевременно при най-добрите условия
трябва да идем в националните паркове.
Няма зелени слънца.
- Изглежда зелено заради защитното стъкло.
Но зелената топка е Слънцето. Погледни пак.
Голямата зелена топка е слънцето.
Тези петна, които са по-големи от Земята, по-големи от Крейтър Лейк,
по-големи от Орегон.
Нещо от вътре те кара да искаш да разбереш вселената.
Не е нещо, което да обмисляш, а ти идва от вътре да се питаш
какво става с вселената.
Защо виждаме това, което виждаме? Защо е така, а не иначе?
Защо вселената не е направена от брашно, а от миниатюрни частици?
Петното от моята страна е по-голямо от Земята и тъкмо се е показало при въртенето.
Ще сложа телескопа на улицата и някое хлапе ще каже „какво е това?“
„Телескоп,“ ще отвърна аз. Искаш ли да го заемеш?
Разбира се, че ще иска.
Ще го сложим в гаража му. През нощта ще се измъкна от манастира
и ще ида да го видя. Помагаме на хората да разберат това, което виждат.
Някои от тези деца щом погледнат през телескопа
искат да си направят свои.
Мисля си, „Боже, ако помогна на тези деца да си направят телескопи,
със сигурност ще ме изхвърлят от манастира.“
Затова напуснах манастира.
За Добсън телескопа има смисъл.
Устройство, чрез което хората се свързват с вселената и започват да я разбират.
Да видиш вселената е едно, а да я разбереш, съвсем друго.
Караме ги да гледат презентации и им разказваме,
от какво е направена вселената, каква енергия използва и други такива.
Физиката е относно поведението...
- През нощта Добсън наистина грее.
Преди да извади телескопите си пълни умовете им с въпроси.
Нарича това „Звездно парти.“ Единственото което се иска е...
любопитство.
- Можете да питате всякакви въпроси.
Както казах, ако не знам отговора няма да отговоря.
За тези черни облаци които пречат да се видят звездите отвъд.
Това са неща върху които стоите. Седите върху такъв облак.
Вселената има три съставни: Водород,
Хелий и прахът от експлодирали звезди.
Земята е създадена от прахът на експлодирали звезди.
За Добсън, Астрономията е наука на хората.
Вселената е отворена за всички. Всички могат да научат, как работи, как е започнала,
как се разширява и как сме я опознали.
...в червената скала, което значи, че се отдалечават.
Проблемът бил, защо се отдалечават?
Най-простото обяснение е, че е имало огромна експлозия наречена Големият Взрив.
Сигурно сте чували? Заради този взрив
всичко се отдалечава.
Искаме да ви покажем от всички различни неща.
Газовете, обгръщащи звездите, облаците от експлодирали звезди.
Искаме да ви покажем тези неща, също и някои планети.
Ясна нощ и хора, жадни да видят.
Добсън не се нуждае от друго.
- Сега ще видим,
М13, кълбовидно струпване на звезди.
Това е обществено Звездно Парти и тук изнасяме телескопите сред хората,
за да видят неща, които не могат да видят другаде.
Искаме да покажем, ярките, важните обекти.
Спуска се от горе, вдясно. Ще стигне до долу, в дясно, но ще слезете
за да могат и другите хора да видят. Горе в дясно е Сатурн, прилича на шапка.
На светлината и трябва час и половина, за да стигне от Сатурн до тук.
От векове астрономите изучават само видимото.
Подпомагани от технологията, сега виждат онова, което преди е било невидимо.
Видимата светлина е само един начин за изследване на вселената.
Астрономите днес използват целият спектър на радиацията.
Но тези изследвания са разкрили мистерия, която лежи над всички методи за виждане.
Има тъмна страна във вселена. Повечето от космоса е изграден от нещо невидимо.
Тъмна материя.
Вера Рубин е астроном от института Коник във Вашингтон.
Играе ключова роля в откриването на тъмната материя.
Естественото любопитство я е подтикнало да стане учен.
Започнах, наблюдавайки небето някъде на около 10-12 години.
Много ми харесваше да гледам звездите.
Много скоро ми бе по-интересно да гледам звездите, отколкото да спя.
Затова ходих в библиотеката, четох книги и си построих малък телескоп.
Реших, че искам да съм астроном.
Учителят ми по физика в гимназията
не знаеше как да преподава на младо момиче интересуващо се от наука.
Когато най-накрая му казах, че ще ходя в колеж чрез стипендия,
той ми каза: „Ще се справяш добре, стига да стоиш настрана от науката.“
Рубин става астроном специализирайки върху галактиките.
Нейният труд води до откритието, че повечето от материята в космоса
има някаква тъмна форма, която не виждаме.
Това, за което всички мечтаем е,
когато задаваш въпроси в науката, в природата,
да получиш отговори, по-големи от това, което търсиш.
Могат да повдигнат огромни въпроси, но също така
да наредят и други малки пъзели.
Комбинацията от тези неща е много възнаграждаващ резултат.
Рубин изучава светлината на звездите, запечатана на спектрограми.
Модели, разкриващи движението на галактиките.
Галактиките се състоят от звезди и газ, придържани заедно от гравитацията.
Астрономите приемат, че гравитационните сили на повечето галактики
идват от светещият център, където са събрани повечето от звездите.
Ако е така, звездите близо до центъра ще обикалят по-бързо
от тези по върховете.
Но Рубин открива точно обратното.
Тя открива, че звездите по върховете се движат толкова бързо,
колкото и близките до центъра.
Ако гравитацията идва само от светлите области, звезди движещи се толкова бързо
няма да останат в орбита. Галактиката ще се разкъса.
Заключението е ясно. Галактиките се придържат заедно от невидим ореол
от тъмна материя.
Всички искат да научат как са създадени
галактиките, как е разпределен обема им.
Не бях достатъчно умна,
просто търсех обем, който не виждам.
Това, което липсва е светлината, знаем, че има обем там,
затова по-добро име би било,
„Липсващата светлина“ отколкото „Къде е тази материя?“
Тъмна материя е добър термин. „Непозната материя“ може би също,
но фактът, че е тъмна е най видната характеристика.
„Тъмна материя“ ми харесва.
В галактиките изглежда, че повечето светлина е в центъра,
ето защо очаквахме и повечето от обема да е там.
Също както в Слънчевата система, повечето маса е в Слънцето
очакваш по-отдалечените обекти да се въртят в орбита по-бавно.
Открихме, че тези звезди се въртят също толкова бързо, колкото и тези.
Стигнахме до извода, че им влия гравитационно поле,
което не виждаме и трябва да е изградено от тъмна материя.
Вселената, която виждаме с очите и телескопите си, радиотелескопите,
инфрачервените телескопи, е много малка част от цялата вселена.
Когато гледаме звезди и галактики виждаме само 5-10% от онова, което е там.
Важният въпрос е, къде е останалата част
от материята и каква е?
Можеш да фантазираш много, имайки на разположение 90% от масата.
Работата на астрономите през следващото поколение
е да открият каква е тази тъмна материя.
Доста е възможно тъмната материя
да управлява съдбата на вселената ни.
След като има толкова много от нея,
тя управлява гравитацията.
Астрономията изучава нещата, които светят в тъмното.
Удивително е да знаеш, че като погледнеш нощното небе
има 10-15 пъти повече неща, които не виждаш.
Но всъщност те контролират съдбата на звездите, галактиките,
на вселената като цяло.
Тони Тайсън е астроном от лабораториите на Бел.
Водач в търсенето на тъмна материя.
Работата му изисква употребата на най-големите телескопи в света.
Това значи пътувания до отдалечени обсерватории.
Като много от днешните астрономи, Тайсън започва кариерата си като физик.
Изучаването на вселената на практика е физика.
Въпросите, чиито отговорим търсим са физични.
Основен въпрос. Как работят нещата, как работи гравитацията?
По каква измерителна скала?
Гравитацията доминира по много скали. Планетите, звездите, галактиките,
всички са подвластни на гравитацията.
Но гравитацията влияе и на малките частици, образуващи светлината.
Гравитацията от големи обекти изкривява светлината, изопачавайки задният образ.
Астрономите наричат тези извити образи - гравитационни арки.
Светлината бива изкривявана от всички тъмни обекти на преден план.
Тайсън търси тези гравитационни следи.
Гравитационни арки могат да се образуват от всеки вид материя.
Светла или тъмна.
Чили, градът на призраците.
Заради близката обсерватория доста астрономи минават от тук.
Извън града, земята е рядко населена с фермери.
В предпланините на Андите лежи една от най-големите обсерватории.
Серо Тололо.
Обсерваториите са важна част от света.
Преден пост в изучаването на вселената.
Астрономите идват тук от 2 до 5 вечери за наблюдения.
Процедурата е същата като в обсерваториите по целият свят.
Спят през деня, хапват следобед
и работят цяла нощ.
Тайсън е тук за 2 нощи.
Асистира му Роджър Гухафакурте от института за Напреднали Науки в Принстън.
Търсенето на гравитационни арки
започва с откриването на места, които изглеждат празни.
Изглежда странно, астроном...
да гледа места, където няма нищо.
Всъщност има много, много галактики
и на тези малки места, където изглежда няма нищо
откриваме хиляди бледи, сини галактики.
Галактиките са тухлите на вселената.
Обикновено са на групи, съдържащи хиляди галактики.
Изучавайки тъмнината зад групите, Тайсън открива, че космоса изобщо не е празен.
Там намира многобройни, бледи, сини галактики.
Те представляват екран за светлината.
Завеса от светлина, която Тайсън използва в търсенето си на гравитационни арки.
Светлината от галактиките ще бъде изкривена от тъмна материя на преден план.
Това създава гравитационни арки. Отпечатъци на тъмната материя.
Знаейки, че небето е осеяно
с приблизително 20 милиарда бледи галактики,
можем да ги използваме, като инструмент,
за да изучим тъмната материя на преден план.
Астрономите пътуват до телескопа с Фолксваген.
Преди са използвали колички за голф, но когато се намерили средства,
обсерваторията купила коли.
Всичките коли са еднакви, със еднакъв пробег
и рядко се движат на скорост, по-висока от втора.
Като дете, когато навлизах в науката, беше трудно.
Обикалях библиотеките, за да търся научни книги. Веднъж намерих
за линейните усилватели. Популяризирането на линейните усилватели.
Затова си построих един. На практика направо избухна.
Няколко човека повлияха на виждането ми,
за това, което мога да постигна в науката.
В 6-ти клас учителят ми окуражаваше научните експерименти,
а по късно в гимназията имаше друг учител,
които окуражаваше наблюденията.
Всеки човек е от значение.
Роджър е много добър ученик и мисля, че ще стигне далеч.
Работи с много ентусиазъм.
Също така и много добре разбира астрофизиката.
Тази вечер Тайсън ще използва най-големият телескоп в планината.
Отражател, чието огледало е с диаметър над 8 фута.
Снабден с най-новата електроника този телескоп е един от най-мощните
в света.
Контролната стая на голям телескоп представлява пилотска кабина.
Екипажа е пилот, навигатор и кормчия.
Астрономът рядко получава повече от няколко нощи с телескопа на година.
Затова наблюдението протича по строг план.
Всяка секунда е от значение. Телескопа е голям
и имаме много малко време, защото е трудно подвижен,
а имаме много планирани наблюдения.
Тази вечер Тайсън ще насочи телескопа към няколко цели.
Графики и звездни карти се използват за навигация.
Това ни помага да определим къде на небето сме.
Гледайки звездите и сравнявайки ги с това, което виждаме
определяме дали сме в правилната част на небето.
В търсенето на гравитационни арки, Тайсън се нуждае от две неща.
Да снима галактиките на заден план, а после да намери и групата на преден план.
Ако групата съдържа тъмна материя, Тайсън ще наблюдава гравитационни арки.
За да успее, Тайсън трябва да се вгледа дълбоко в космоса.
Достигайки лимита на телескопа.
Телескопът е машина на времето.
Тайсън ще погледне 12 милиарда години назад във времето,
когато първите галактики са се образували, а вселената е изплувала от мрака.
Първата спирка на Тайсън е очевидно празна област от космоса.
Галактиките на заден план са по-бледи от светлината на нощното небе.
За да отличи галактиките от електронният шум, Тайсън разклаща телескопа.
Евентуално бледите, сини галактики се появяват.
Сега Тайсън трябва да открие групите на преден план.
Ако групата съдържа тъмна материя светлината от галактиките на заден план
ще образува гравитационни арки.
Докато тъмната материя е невидима, Тайсън вярва, че методът му позволява
да прави снимки, показващи формата и разпределението й.
За първи път можем да видим тъмната материя.
Да създадем образ
и да я снимаме.
На снимките излиза като буца, или изпъната,
или кръгъл балон. Мисля, че ни казва
нещо за естеството си.
За историята на света и как евентуално
нещата се придържат заедно от взаимната гравитация.
Тайсън записва образите си на компютърна лента.
Само след внимателен анализ може да е сигурен, че е открил тъмна материя.
Преди минути мислех, че виждам повече сини арки.
Трябва да изчакаме резултатите.
Добре. Можеш ли да го намериш?
Работата им продължава цяла нощ. Насочвайки телескопа,
улавяйки светлина, която е започнала пътуването си преди 12 милиарда години.
Няколко седмици по-късно в Принстън, Ню Джърси, Роджър Гухафакурте
пътува към лабораториите на Тайсън. Там ще анализират информацията от Чили.
Тони е много добър учител.
Винаги се вълнува за проектите си.
Обикновено е много въодушевен
и практикува интересна наука.
Лабораториите на Бел са от малкото търговски институции,
която наема астрономи.
Компютрите са настроени за процедурата,
затова е по-лесно ние да идем при тях,
отколкото да се мести цялото оборудване и софтуер.
Тук редуцираме информацията, събрана
при наблюдението в Чили.
Това е крайният образ в цветове.
Ярките жълти и червени неща са групите галактики
на преден план.
Синьото са отдалечените галактики.
Много зад групите.
Много пъти зад групите.
С око се виждат много примери в сините галактики,
на линии, около групите галактики.
Образите на тези галактики са разпънати от гравитацията.
Масата в групите е причината галактиките да се появяват
на различно място в небето.
Като резултат образите систематично са изопачени
в тези сегменти около центъра. Сега с Роджър
ще стартираме софтуер, който ще анализира
крайният образ и ще създаде снимка
на тъмната материя в групите галактики.
Чрез компютър, Тайсън създава симулация на гравитационният ефект
на тъмната материя.
Симулираме вселената и съпоставяме с резултатите от телескопа
Това ще ни каже дали симулацията е правилна. Попаднем ли на добро съвпадение,
движим из периметъра, за да видим разликите.
Това ни казва много за онова, което става там.
Използвайки тази техника, Тайсън пресмята, че 90% от вселената
е някаква непозната и невидима форма.
Тъмната материя не е само в отдалечената вселена, която Тайсън изследва,
но и в заобикалящата ни вселена.
Всичко, което виждаме е само върхът на по-голяма вселена, обвита в мрак.
Престоя на Добсън в Крейтър Лейк приключи. Време е да продължи напред.
Превозва обсерваторията си в багажника на микробуса.
Причината, за раждането ми в този свят, правещ телескопи
е защото искам да помогна на хората да видят света.
Затова правим и използваме телескопите. Не са проектирани за гледане
на фотографски плаки, а с голо око.
Да видиш нещо на снимка е много по-различно
от това, да го видиш с око чрез телескоп.
Всяко лято Добсън пътува до паркове и малки градове.
Спира там, където хората се събират, организирайки звездни партита,
проповядвайки радостта от астрономията.
- Виждаш толкова много лица,
толкова хора, които се интересуват. Населението на Земята,
е няколко милиарда. Толкова очи, жадни да видят,
толкова уши, жадни да чуят, толкова умове, нетърпеливи да разберат.
Някой трябва да свърши тази работа.
По време на живота на Добсън, астрономията е променила възгледа ни за вселената.
До скоро знаехме само за една галактика, нашата.
Млечният път.
- Вселената не изглеждаше така.
Знаехме, че има само една галактика. Никой не говореше в множествено число.
Наричаха ги „спираловидната мъглявина“, Андромеда и други подобни.
Това се промени, когато Айнщайн изкара теорията си за гравитацията.
Тогава космологията потръгна, също защото тогава открихме,
че има и други галактики. Чудехме се, колко са далече.
Учените възприеха тази нова представа
в началото на века.
Сега се развива много добре.
В Сан Франциско, Добсън дава уроци по правене на телескопи
в близкият музей.
Академията на науките имат достатъчно много поддръжници и могат
да съберат хора за урок. Той продължава 8 седмици.
Добсън известен сред аматьорите, астрономи. Дизайна му за телескоп
е световно известен. Уредите са простички.
Лесни за строене и носещи радост.
- Изглаждането е работа на пещерняците.
Това ще правим тази седмица. Наяжте се, наспете се и работете добре.
Няма нищо, което не знаем как се прави, няма процедура,
която ще практикувате в този клас,
която ще последва от живот в съжаление.
Най-лошото, до което може да се стигне е, да не си направите телескоп.
А точно там сте и сега.
Както казах преди, искам да видят вселената.
Ако не я видят, няма да и се почудят, а не се ли интересуват са мъртви.
Каква е ползата от някой такъв? Отличителен белег на видът ни е
да се чудим какво става?
Специалното в тези неща е, че се движат лесно.
Движат се накъдето ги бутнете и остават, където ги оставите.
Но не следят неща по небето. Не ги бива за фотография.
Ако искате да се занимавате с фотография сигурно сте болни.
Всички снимки са от обсерватории. Трябва само да си ги купите.
Не можете да си купите филм на цената на снимките.
Днес правят тези снимки по всякакъв начин. Дори да ги снимат,
след това ги редактират компютърно. Посей е французин,
писа ми от Франция, за да ми се извини, че е пренаредил Сони-Н.
Намирате го за смешно?
Преди манастира работех по проекта за атомната бомба през втората световна
в Калифорнийският университет.
В манастира бях обзет от тези космологични проблеми,
ако се изразите така. Исках да видя вселената.
Помогнах да направим телескоп и през него видяхме 3/4 от Луната.
След като я видях, чакаща някой да кацне на нея
не можех да повярвам, че изглежда така.
Вътрешно си помислих: „Господи, всички трябва да го видят.“
Ето едно полирано.
- Тези хора започват със сурово стъкло.
Дори с грубовато огледало гледат Луната и се възхищават.
И всички го получават.
Не съм заинтересован от телескопите.
Ако трябваше да правя телескопи за продажба
отдавна щях да съм починал. Изобщо не съм заинтересован.
Причината, всички тези хора да са свързани с мен е,
че им предоставям информация за вселената. Те не се интересуват от мен.
Интересуват се от информацията. Никога, никой не им е обяснявал така пълно.
Това е факт.
Добре. Продължавай, нищо не става.
Ще го завъртя.
- Огледалото ти е много вдлъбнато по средата.
и плоско по края.
Хората се въртят около мен, когато имат някакъв интерес.
Тези, които няма какво да правят, които чувстват, че приятелите им не ги обичат
умират бързо.
Хората, които имат занимания и приятели, които ги обичат
не умират така. Аз съм един от тях.
Наведи си главата.
Размерът е нещо древно.
Идеята е на Шронкър,
който е живял около 880г.
Неговата гледна точка е, че зад цялата вселена има само една реалност.
На остров Хавай е разположен величествен вулкан,
свещен за местните. На височина 40 000 фута,
обсерваторията Мауна Кея е най-високата в света.
На тази височина разсъдъкът се замъглява, мускулите отслабват и дъхът не стига.
Но астрономите мечтаят да наблюдават от тук, защото само тук
може да се намери отговор на небесната мистерия.
Тайсън ще направи друго наблюдение, продължавайки работата си над тъмната материя.
Това проучване не е много очарователно.
Има много тежка работа. Наблюдението може да мине добре,
понякога не. Дълги часове.
Успехите са моментни, но когато се случи
е забавно.
Поколения изследователи след мен
все още ще изучават тъмната материя.
Опитваме се да определим границите на разпространието й,
за да могат хората да разберат какво е.
Да бъдем оптимисти и да сложим лентата.
Близо си до природата, сам с нея
не само в астрономическо, но във всяко научно изследване.
Основният въпрос на астрономите е,
какво е тъмната материя? Какво е това нещо, което не свети?
Планетите не излъчват светлина като звездите, значи са вид тъмна материя.
Но астрономите се съмняват, че има толкова много плането-образни обекти
колкото тъмна материя вярват, че съществува.
Учените обръщат внимание на частици, по-малки от атома, които може
да са се образували при Големият Взрив. Дори днес множество от тези частици
може би преминават през телата ни всяка секунда.
Може би контролират съдбата ни, и тази на вселената.
Количеството тъмна материя определя дали вселената ще се разширява вечно,
или някой ден ще се свие.
- Мисля, че живота на земята има общо
с вселената като цяло. Разбиранията ни за нас самите
по някакъв начин са оформени от начина
по който гледаме на заобикалящата ни вселена.
Трудно е да осъзнаваш, че над 90%
е нещо, за което нищо не знаеш. Може би е изградено от частици,
които дори в момента преминават през тялото ти.
Мисля, че си струва усилията да търсим отговор
на този въпрос. Да строим машини, които ще дадат отговор.
Ако не рискуваш да построиш оборудването, да проектираш експеримента
няма да се приближиш до отговора, няма да се доближиш до природата.
Астрономията се е превърнала в наука с голям бюджет.
Достъпът до големи телескопи е кратък.
Понякога е нужно сложно инженерство, за провеждането на необичаен експеримент.
Хрумва ти някоя луда идея от която не можеш да се отървеш,
и искаш да я тестваш. Затова проектираш експеримент.
След това се опитваш да го направиш в лаборатория или в обсерватория.
Проведохме странен експеримент през 1984г., насочвайки телескоп към празно пространство.
Направихме го тайно, защото няма как да убедиш комитета, че е важно.
Но когато открихме нещо, проявиха интерес.
Случайното му откритие на сини галактики се превръща в нов инструмент за търсене.
Така е в науката. Новите открития водят не само до отговори,
но и към нови въпроси.
Идеята, че тъмната материя е сред нас се ражда по средата на 30-те.
Случайно бе открито, че има нещо
в галактиката ни, което придържа звездите
по-силно от гравитационното поле на главната звезда.
Приблизително по същото време е открито,
че галактики и групи галактики се движат,
по-бързо от скоростта, определена от гравитационното привличане
на галактиките, които виждаме. Значи там има нещо,
допълнителна маса.
Сега го връщам.
Готови ли са камерите?
А ти?
Че 90% от вселената е в някаква непозната и невидима форма
е приет астрономически факт. Въпросът какво е,
е една от най-големите мистерии на космоса.
Намираме звезди, галактики, скрити в нощните ни шкафчета.
Кръгли, квадратни, големи, миньони, нощем наблюдаваме с телескоп за милиони.
Кевин Кришунъс e астроном, който работи около Мауна Кея.
В преследване на фотони, победител ще е науката.
Трябваше да напиша подобни песни,
подготвяйки се за речи на конференции на астрономи.
Няколко са важните фактори определящи къде да се постави телескоп за милиони.
Искате често времето да е ясно, което е в Мауна Кея.
Искате да е сухо, за да използвате инфрачервен лъч.
Искате да е на 50 мили от океана, защото получавате лек ветрец
над планините, което води до много добри образи.
Чистият въздух в Мауна Кея привлича астрономи от целият свят.
Много други страни са построили телескопи тук, и още са планирани.
Минаваме през долината и се насочваме към Могъщият Кек,
където се строи телескоп, 4 пъти по-мощен от този в Паломар.
Това ще е най-големият в света
оптически и инфрачервен телескоп.
Размерът и дизайнът на телескопа Кек, ще осигурят по-добър поглед над вселената
от възможното до сега.
Две необичайни неща са проектирани за телескопа.
Едното е окачването. Височинно-азимут окачване,
което е по-скъпо и трябва да се управлява от компютър.
Другото необичайно е, че ще има по-силно огледало.
Едно, съставено от 36 шестоъгълни огледала с диаметър
1.8 метра.
Използват термина „Първа Светлина“, когато нов телескоп улавя за прът път светлина.
Телескопа Кек видя първата си светлина есента на 1990г.
В купола на Кек е възможно,
да се построи друг телескоп като първият, за да обединяваш сигналите
на двата телескопа. Все едно имаш десет метров бинокъл.
В момента това технологично е невъзможно.
Но след 10 години, кой знае?
Ето, най-накрая пристигнахме на Пул Пол Яхо.
Пул Пол Яхо, второто по височина възвишение.
Както виждате има красива панорама на отсрещното възвишение
и долината по-средата. Виждате и бижутата по планината.
Като дете си мислех: „Ако съм късметлия, ще порасна
и ще си играя с неща, които не мога да си позволя.“
Мисля, съм учил усърдно, за да си намеря почтена работа
и да работя с такова оборудване и другите хора, които идват тук.
За обикновените хора, които много се вълнуват от телескопи
е невероятно да са тук на върха на технологията и науката.
Вера Рубин продължава да се интересува от тъмната материя.
За сега участва в други проекти. Решава нови проблеми
и предизвикателства.
- Имам нещо от Кийк Пийк.
С г-н Анди бяхме в Паломар, и донесох няколко плаки от Кийк Пийк,
на необикновена плоска галактика.
Има много начини да получиш удовлетворение от науката.
Току що се прибирам от три невероятни нощи.
Видях неща, които не съм виждала преди.
Много е вълнуващо. Всеки ден е вълнуващ.
Не знам какво ще излезе от това. Дали ще е важно или не.
Огромно удоволствие е да видиш неща,
които не си виждал преди и да опиташ да ги разбереш.
В центъра на Вашингтон всяка събота института Карнинг отваря врати
за децата от квартала.
Програмата се нарича: „Първа светлина.“
Това е модел на всички планети, обикалящи слънцето ни.
Но е много, много пъти по-малък.
Всички виждаме очевидният интерес
на тези деца. През 2010,
тези деца ще се занимават с наука.
Рубин е един от няколкото учени, помагащ на децата от Първа Светлина
да открият радостта от науката.
Учениците на Добсън са завършили телескопите си.
Сега той ги води на Звездно парти.
И тези телескопи са готови да уловят първата си светлина.
Кръстила съм го „звезден прах.“
Независимо дали телескопите са малки или големи,
всички, които гледат към небето и се чудят са астрономи.
Наслаждават се не само на гледката, но и в безкрайната борба да разберат.
Това, което правим е експеримент. Експерименталната физика е мистерия.
Мистерията на тъмната материя.
Не мисля, че това ще ни отведе до нови философски или богословски
виждания за вселената.
Проблема е интересен. Въодушевяващ, забавен.
Ако погледнете от тук ще видите, че едната страна е светла, а другата тъмна.
Вече почти 10 години говорим за тъмната материя.
Дори може би повече. Мислех, че след 10 години ще имаме отговора.
Но не е така. Това значи, че въпроса е по-труден отколкото мислехме.
Мисля...
че отговорът ще е пълен с изненади.
Всички се придържат към онова, което изглежда истинско.
Когато човек погледне през телескоп към просторната и почти празна
тъмнина, той знае, че е истинска.
Всички получават това усещане и някои биват пленени от него.
Животът им напълно се променя, след като погледнат през телескопа.
Всичко, което ти трябва е огледала.
Някога на вселената се е гледало като нещо непроменимо.
Но днес знаем за големи космически сили, неописуема мощ.
Астрономите вярват, че тази мощ идва от тъмната сила на гигантски черни дупки.
Галактиката NGC-1275, която може да разкрие мистерията
на най-могъщият обект във вселената.
Джеси Грийнстайн, един от откривателите на квазера.
Тони Рийдхед, търсещ източника на силите им.
И Джон Конъуей, избран да води международните усилия
използвайки телескоп, голям, колкото половината Земя.
Не можем да получим образ на NGC-1275
само с един телескоп, трябва да използваме телескопи на различни континенти.
Имаме телескоп в Бонд, Германия, където Ричард Поркъс е наш сътрудник.
Тициана Вентури е на телескопа в Сицилия.
След малко в „Астрономите“: Търсене на черна дупка в сърцето на галактиката.
АСТРОНОМИТЕ
В ТЪРСЕНЕ НА ЧЕРНИ ДУПКИ
Тим, добре ли изглеждат спектрограмите?
С краят на деня започва ново търсене на открития.
Тази вечер искаме да погледаме няколко активни квазера.
Ще започнем с NGC-1275.
Можеш ли да въведеш координатите.
- Рийдхед изучава най-мощните галактики
във вселената. Ще използва 200 инчовият телескоп в планината Паломар,
един от най-големите в света.
Тази вечер ще погледне дълбоко в космоса, изследвайки сърцата на галактиките.
Научното изследване е приключение. Откритие след откритие.
Удивително е, че тук на Земята можем да прави експерименти
и чрез тях да разберем какво става на отдалечена звезда, планета
или галактика.
В приключението на Астрономията цари мистерията.
Някога мислехме, че галактиката е оазис с милиарди звезди,
носейки се мирно и спокойно.
Но не всички галактики са така перфектно елегантни.
Някои имат изкривени форми.
Други, призрачни опашки.
Най-интересни са отдалечените обекти, които изглеждат като бледи светлини.
Квазери, изглеждащи като звезди, но всъщност са центровете
на най-отдалечените и мощни галактики.
Квазер може да засенчи хиляди нормални галактики.
За да видят източника на тази сила астрономите използват различен вид поглед.
Блясъкът на видимият свят изключва радио-вселената.
Вселена, засечена от радио телескопи, като тези от В.Л.А,
в Ню Мексико.
В.Л.А. е най-сложният радиотелескоп в света.
Всяка от 27те чинии е свързана с компютър, за да образува един телескоп,
с диаметър 20 мили.
В.Л.А. осигурява 5 пъти по-детайлна картина на космоса
отколкото оптичният телескоп в Паломар.
Доставя друг вид снимки.
Когато чиниите са насочени към галактика засечените радиовълни образуват карта,
разкривайки невидими региони, излъчващи радиоенергия.
Местоположението и интензивността на радиовълните е кодирано с цветове.
Чрез радиотелескопи астрономите са открили, че някои галактики
излъчват много повече енергия като радиовълни отколкото като светлина.
Една такава галактика астрономите наричат NGC-1275.
1275 не е квазер, но носи отличителните белези на рода.
Галактиката произвежда повечето от енергията си
в малък район в ядрото си.
Тони Рийдхед е лидер в изучаването на квазери.
Искаме да стигнем по-дълбоко в ядрото на NGC-1275.
Рийдхед смята NGC-1275 за мини квазер.
Вярва, че енергията на галактиката се произвежда от същият процес
захранващ квазерите.
Тук виждаме регион в NGC-1275 и интересното е,
че има много ярък и компактен район,
който излъчва много силна радио активност. Ако го погледнем оптично,
ще изглежда необичайна галактика, но не много.
Оказва се, че малка част от галактиките, които оптически изглеждат нормално,
имат много високо радио излъчване.
Обекти с висока енергия. Радио енергията, която се излъчва от тук
е по-голяма от цялата енергия на галактиката
излъчена оптично.
Само едно нещо е способно да генерира толкова енергия
в толкова малко пространство.
Гигантска черна дупка.
Огромни черни дупки могат да се крият в сърцата на галактиките.
Галактиките се раждат от облаци водород събрани заедно от гравитацията.
В центъра на облака газовете се свиват още по-силно.
Евентуално се формира черна дупка.
Хранеща се с околните газове и звезди тя достига размера на слънчевата ни система.
Нищо не може да избяга, дори и светлината.
Гравитацията на огромната черна дупка може би е двигателя, захранващ квазерите.
Но как работи двигателя? Как гравитацията може да е източник на такава енергия?
Силата на гравитацията не винаги е била толкова мистериозна.
Някога светлината е била единственият начин за виждане.
Но тогава астрономите намерили нов прозорец. Вселената на радиовълните.
Джеси Грийнстайн е пионер в откриването на квазерите.
Бил е астроном още преди черните дупки да са били уравнения на черната дъска.
Вселената е била различна, времето също.
Заинтересувах се от астрономията и исках да продължа напред с науката.
През 30-те беше трудно.
Целият ад се стовари на главите ни. Виждах хора да скачат от прозорците.
Дъното на голямата депресия.
Баща ми, дядо ми и чичо ми разчитаха на мен,
да продължа семейният бизнес, че свежата кръв
ще възвърне семейното богатство.
Опитах 4 години. Беше забавно и усетих, че го мразя.
1932г. помолих настоящата ми съпруга
да се омъжи за мен и тя прие, но не и ако остана в бизнеса.
Затова се отказах и станах откривател на факти
и от тогава все така.
Търсенето на факти отвежда Грийнстайн в Пасадена, Калифорния.
Телескопа Калтекс току що е построен.
Оптичната астрономия е в разцвета си.
Радиоастрономията току що прохожда.
С примитивни телескопи не могат да определят източника на необикновените радиовълни,
които засичат.
Радио снимките са размазани.
Помощта дошла в началото на 50-те от двама оптични астрономи, работещи в Паломар.
Уолтър Барда и Рудолф Менковски.
Успеха дойде благодарение на двамата наблюдатели
Уолтър Барда и Рудолф Менковски.
Велики мъже. Отворени за предложения.
С много малък теоретичен интерес.
Удивени от онова, което могат да видят във вселената
и много разпалени относно нещата, разкривани от радиоастрономията,
които не са очевидни.
Използвайки новият телескоп в Паломар Барда и Менковски търсят следи.
Те откриват, че необичайните радиовълни често се излъчват от чудати галактики.
Една такава галактика е NGC-1275.
В работата си Барда и Менковски павират пътя за младите астрономи
като Грийнстайн.
Барда имаше кучета, които бяха невероятно жестоки
и биха погълнали непознати. Всеки, който се смееше високо можеше да загуби ръка.
Менковски не млъкваше по време на разговорите
и постоянно боботеше. Нещо подобно.
Менковски бе много разхвърлян.
От друга страна имаше гениална памет. Ако го попитате: „Ами онова писмо?“
Той ще измрънка, ще погледне 2 фута високата купчина
с листове, ще повдигне купчината
ще извади някаква хартия, ще я отвори и там ще е писмото.
Или ще разглежда плака, ще я увеличи, ще я постави срещу светлината
и ще каже: „виждаш ли?“ а аз ще кажа: „къде?“
И ще покаже нещо голямо колкото инч и половина и ще сложи лупата си,
а аз ще извикам: „Господи, не го пипай.“
Оптичните и радио астрономите продължават да работят ръка за ръка.
Мощни радио източници са засечени от галактики видими, чрез оптични телескопи.
За Грийстайн и колегите му идентифицирането на тези радио източници
се превръща в рутина. Тогава през 1962г.
светът на астрономията е разтресен от едно откритие.
Мартин Шмид и Грийстайн изучават мистериозни радио-звезди
които наричат квазери.
Една вечер Шмид открива онова, което първоначално смята за невъзможно.
Тези квазери не са звезди, а най-мощните обекти, които е виждал,
сияещи по-ярко от повечето галактики.
За труда, който написахме с Шмид през 1962г.
имахме много повече късмет от колкото можехме да се надяваме.
Не знаем произхода му. Представяхме си,
че в сърцето на квазера има обект, който нарекохме Х.
Обект Х. И това беше, защото нямахме обяснение.
Днес астрономите вярват, че обект Х е огромна черна дупка.
Квазерите и черните дупки са често дискутирани теми на срещите на астрономи.
Там се събират астрономи от целият свят, включително Тони Рийдхед от Калифорния.
Също и Арнолд Уинтсоу от Германия.
Представят се трудове, обменят се гледни точки.
Срещата се счита за успех. Но както при повечето срещи
истинският прогрес идва по-късно.
В близкият ресторант, Рийдхед събира група астрономи,
които се интересуват от квазерни галактики като NGC-1275.
1275 е елипсовидна галактика с диаметър 7500 светлинни години.
Когато погледнем в центъра й примерно от В.Л.А.
забелязваме много интересна структура.
Ако я нарисувам ще открием
много ярко ядро. Интересува ни какво може да го причини
защото излъчването е огромно. Става дума за
стотици милиарди пъти яркостта на слънцето. Огромна яркост
излъчваща се от малка област.
Предполагаме, че това са големи, въртящи се черни дупки.
Решават да направят значително проучване на галактиката.
Групата включва Тициана Вентури, астроном от Италия.
Ричард Поркъс, работещ в Германия.
Джон Конъуей, също работещ в Келтек убеждава Рийдхед,
че е готов да ръководи мащабно изследване.
Сега получава възможност.
Екипът ще свърже радиотелескопи в различни страни
създавайки ефекта на една чиния с диаметър хиляди мили.
Трябва да обединим телескопите. Сосът е...
100 метровият телескоп в Бонд Солта...
32 метровият телескоп в Сицилия.
Три телескопа ще са в Европа.
Преминавате океана и имаме телескоп в Хейстак,
което е в Масачузетц. В.Л.А.
и два нови телескопа от В.Л.Б. близо до В.Л.А. в Пайтом
и Кийк Пийк. И телескопа в Оуенс Валей.
Радиотелескопа в Оуенс Валей.
Това ще е центърът.
Ако всичко мине успешно ще създадат инструмент хиляди пъти по-мощен
от 200 инчовият телескоп в Паломар.
Връзката на радиотелескопите се нарича Много Дълга Основна Интерфеметрия.
или ВЛБИ. Поради въртенето телескопите в Европа първи ще засекат галактиката.
Мрежата от телескопи ще се разпростре на 6000 мили, образувайки
чиния, голяма почти колкото Земята.
ВЛБИ е една от най-трудните техники в астрономията.
Обикновено водача има многогодишен опит.
Необичайно е някой толкова млад като Конъуей
да бъде главен изследовател.
Ако възникне проблем по време на наблюдението, всички се свързват с мен,
аз координирам нещата. Това е работата на главният изследовател.
Обикновено той също извършва и анализите след това.
Конъуей се намира в обсерваторията, разположена в Оуенс Валей, Калифорния.
До наблюдението на NGC-1275 остава един ден.
NGC-1275 е от най-близките обекти, следователно и от най-ярките.
Ще получим добра резолюция, ще видим повече детайли.
Най-добрият обект за изследване, защото е много близо
и ще получим детайлни снимки. Също е и много сложна, което значи,
че трудно ще получим прецизни снимки, които ще ни кажат
доста за движенията вътре.
За млад астроном като мен е много трудно, защото има малко свободни постове.
Работиш 2-3 години на едно място и трябва да се преместиш другаде.
От доста време искам да съм астроном. Понякога се замислям
дали да не си намеря истинска работа, но нищо не може
да се сравни с вселената.
Конъуей има много бумащина по експеримента, но няма да играе на сигурно.
Ще опита нещо различно.
Конъуей предлага нов метод с който ВЛБИ ще бъде още по мощна.
Токи експеримент му дава възможност да докаже, че идеята му работи.
Нужна е смяна на детекторите от всяка страна, за да работят на повече честоти
от нормалното.
Извънредната работа не притеснява Конъуей. Страхува се от времето.
Ако вали на някой телескоп информацията може да е размита.
Ако вали чувствителността ще бъде намалена от атмосферата и ще причини проблеми.
Лошото време ще повлияе на експеримента.
За Конъуей това наблюдение е повече от изпитание на концепцията му.
Изпитание на самият него.
Доказателство за квалификацията му.
Всичко е в облага на знанието.
Всеки прави отделни наблюдения
и става част от цялостното знание.
Когато погледнем назад и се запитаме: „Какво сме постигнали последните 10 години?“
ще видим, че сме научили много за тези обекти,
много нови открития.
Знаем, че когато повторим експеримента след години,
ще имаме повече телескопи, по-добра техника,
знаем, че резултатите и снимките ще са по-добри.
Оптимист съм, че след 10 години
ще сме напреднали толкова много, колкото и през последните 10.
Бреговете на Сицилия. Тициана Вентури
пътува към радиотелескопа близо до град Ното.
Винаги пътувам много. Това е нещо,
което много харесвам и приемам с възторг.
Вентури е италианка от Болония, работеща в Келтек.
При първото си пътуване до Сицилия минава през древният град Сиракуза.
При повечето наблюдения на ВЛБИ техници ще управляват телескопите,
без чужда помощ. Но Конъуей не иска нещо да се обърка.
Вентури трябва да ръководи директно.
Чакаме да излезем на позиция, за да започнем наблюденията.
Мисля, че ще продължат около 18 часа.
Това е много скучно.
Не трябва да правиш нищо, само да записваш температурата на системата
и антената. Дълги безсънни часове.
Трябва да сменям лентата на всеки 4 часа. Ужасно скучно.
При радиоастрономията трябва да чакаш с месеци
При ВЛБИ е дори по-лошо, защото всички радиотелескопи
са независими. Трябва да изчистиш сигнала,
а това изисква време. Понякога отнема...
6-7 месеца преди да получиш образ
преди да разбереш дали усилията ти
не са отишли на вятъра.
Бонд, Германия. Рожденото място на Бетовен.
Германската връзка в наблюдаването на 1275
е Арнолд Уинтсоу от института Макс Планк.
Ако погледнете 1275 оптично,
ще видите, че е хаотична, но е красива. Няма съмнение.
Това е другото й значение за мен.
Предизвикателство е. Все още не знаем
нищо за физичният процес,
произвеждащ такава енергия. Имаме идеи.
Ще чуете много от тях. Но все още не го знаем окончателно.
Мисля, че е предизвикателство, което няма да се реши в близките години.
Хората живеят около 100 години,
ако сме оптимисти, но космическите процеси
отнемат милиони и милиарди години.
Ако се вгледаме в много точки
ще видим галактики във всички фази на живота им.
Кога са родени, кога растат и кога умират.
Отнема ми час и половина, за да стигна от института
Макс Планк, който притежава телескопа
до Ефълстроу, където е разположен.
Телескопа е наблизо,
и по пътя ни заобикаля красива природа.
Имаме си хубава, малка играчка.
Най-големият в света радиотелескоп. Построен е в краят на 60-те,
всъщност между 1969г. и 1971г.,
на невероятно ниска цена. 30 милиона дойче марки,
тогавашни пари, което е нищо, за такъв звяр.
Има огромни събирателни площи,
по-големи от терен
за американски футбол.
Подготвяме се за експеримент с галактиката NGC-1275.
Астрономът, водещ експеримента тук, в Бонд е др. Ричард Поркъс,
който виждате там със зелената риза.
Знаем, че в случай на квазер
обектът в центъра е много сбит и масивен.
Може да е черна дупка, а може би не, но трябва да е масивен.
В случая с NGC-1275 наблюдаваме случай
на същата радио активност като при квазерите.
Каква е връзката между тези различни типове галактики
не мога да кажа.
Инструментите са настроени. Телескопите са насочени,
компютрите са в готовност.
Преди изследването да започне, астрономите трябва да чакат.
Да изчакат галактика на разстояние 200 милиона светлинни години да изгрее.
Галактиката 1275 е засечена в Европа.
Телескопите приемат сигнал и я следят.
Европа са напред, но всеки момент трябва да изплува над хоризонта.
Много е близо.