The Astronomers - Part 1 (1991) (The.Astronomers-1ep.1991.DVDvRip.cd2.sub) Свали субтитрите
Засякохме източника веднага щом се показа на хоризонта.
Страхотно. Програмата стартира.
Наблюденията на ВЛБИ не са като с оптичен телескоп.
Сигналите от всички телескопи трябва да се обединят по-късно.
Само тогава ще знаят дали експеримента е имал успех.
За сега наблюдават сляпо. Някои го приемат спокойно,
докато други проверяват отново и отново.
Гледайки неща като NGC-1275 трябва да влезеш в картината, да намериш смисъла.
Ключът е да си представиш, че в действителност си там.
Ако си го представиш, ще работиш по-добре.
Никой човек не може да издържи пътуване до ядрото на галактика.
Но можем да си представим как ще изглежда.
Близо до ядрото, звездите са скупчени
и газът между тях е по-плътен.
Температурата се увеличава, за да затопли газовият облак.
Отвъд това було лежи огромната черна дупка.
Около нея се върти вихър от газ и звезди.
Никаква радиация не може да се измъкне. Астрономите виждат само въртящият се диск
около черната дупка.
Звездите и газът, движещи се близо до центъра рискуват да бъдат всмукани.
Звездите, хванати от черната дупка са обречени.
Част от материала се изстрелва навън, под формата на струя от енергийни частици.
За астрономите тези струи са сигнали, сочещи сърцето на черната дупка.
3:00ч. сутринта. 6 часа от наблюдението са минали.
Конъуей открива, че част от оборудването не работи.
Чуди се дали изобщо наблюдава нещо.
Добре, изглежда че работи.
Част от оборудването не е свързано както трябва.
Това значи, че повечето от градусният анализ
не го бива, но...
Не влияе на информацията, която получаваме, което е важното.
Лошо е, но не е бедствие.
Получаваме информация, това е основното.
Да се надяваме, че занапред нощта ще е скучна.
Все още не знаем. При наблюдения винаги има проблеми,
особено при ВЛБИ. Не знаеш дали го правиш правилно.
Седиш, не правиш нищо и се надяваш всичко да работи.
Антените работят перфектно, всички цифри
са според очакванията ни.
Това е доста добре.
Занимавах се с любителска астрономия,
В училище бях член на групата по Астрономия.
Любителската астрономия ми харесваше,
но беше прекалено студена.
Когато се заинтересувах от физика се заинтересувах отново и от астрономия.
Върнах се и не е толкова студено, когато се занимаваш професионално.
Не се чувствам късметлийка, защото съм астроном,
а защото се занимавам с онова, което искам.
Астрономия, физика и всичките други научни дисциплини,
неща, толкова важни колкото рисуването, философията, литературата.
Може да съм мъничка мишка,
но допринасям за общото благо, както и всички други астрономи.
Това е което правят астрономите,
както и много други хора в други сфери.
Има хора, които винаги ще искат да експериментират.
Мисля, че космоса им предоставя огромно поле за изява.
Не е от значение резултатите от експеримента,
а какъв експеримент решиш да направиш.
Този експеримент може да докаже, че черните дупки са захранвани от други галактики.
Причината да мислим, че галактиките в центъра на групата
са по-големи и масивни е, защото създават материал,
взаимойдествайки си с други галактики и събират повече материал,
повече газ и стават все по-големи и по-големи.
Такъв е и случая с NGC-1275, която е центъра
на тази група галактики.
Галактиките рядко се раждат сами. Обикновено са на групи.
Понякога си взаимодействат. По-голямата галактика може да изяде по-малката
образувайки нов материал, който да захранва черната дупка.
Черната дупка привлича звездите и газовете на по-малката галактика.
Тя се присъединява към въртящият се диск и започва да се нагрява.
Материала, захранващ струята се изстрелва почти със скоростта на светлината.
Черната дупка и дискът й е най-мощният космически двигател във вселената.
Дотук наблюденията вървят добре.
Но сега, 4 часа преди краят бавно движеща се буря се е развихрила над северна Европа
влияейки над телескопите в Германия и Швеция.
Тук направихме проверка, за да видим наистина ли засичаме NGC-1275.
Направихме сканиране, движейки около източника, надявайки се да ни отговори.
Ето тук е характерният отговор, който получаваш.
Малко по-назад ще видите, как нивата излизат от скалата,
защото валеше дъжд.
Добре. Просто исках да съм сигурен.
Добре.
Да, добре. Все пак благодаря.
Довиждане.
Времето не е било много добро.
Не са имали време да направят някои от измерванията,
но няма нищо.
Колкото, толкова.
Този експеримент е рядка възможност.
Най-добрият шанс да се изследва енергийният източник на NGC-1275.
Астрономите вярват, че това може да обясни по-отдалечените и мощни квазери.
Квазерите са много интересни обекти.
От една страна са най-отдалечените обекти във вселената,
което значи, че са образувани преди много време.
Самият факт, че тук на Земята ги виждаме, означава че трябва да са много мощни.
Всъщност те са най-мощните обекти, за които знаем.
Това са наблюдения на квазери.
Вижте тези възхитителни струи.
Виждате региони в различни цветове,
с различна температура и енергия.
Тук имаме много интензивна радиация.
Можете да стигнете до извода,
че енергията е много висока. Нещо от рода на черна дупка или много голям обект.
Производителността на ядрен процес не е достатъчна
да създаде такава енергия.
Астрономите, изучаващи квазерите намират лесна цел в 1275.
Галактиката е близко разположена и има сърце, подобно на квазер.
Първите ВЛБИ карти на 1275 разкриват активен източник на радиация около ядрото.
Ядрото привлякло вниманието на астрономите.
Започнали по-сериозни изследвания, показващи все по-големи детайли.
Увеличението показало сложна и хаотична структура.
Тогава Рийдхед, Вентури и колеги от Бъркли направили редица карти.
Оказва се, че има стабилен, постоянен регион на север.
Натам Конъуей е насочил наблюдението си.
Ако черна дупка съществува, тя ще бъде открита тук.
Наблюдението завърши. Групата най-накрая може да отдъхне.
Информацията е записана на обикновени видео касети.
Те ще бъдат изпратени на Конъуей, за да започне ключовата фаза в процеса.
Страхотно. Приключихме.
- Спри касетата.
Добре, спирам я.
Стоп.
Браво, готово.
Конъуей ще анализира касетите в Келтек, да види има ли информация, за да продължи.
Анализите ще отнемат седмици, но могат да създадат нова карта,
от която да се родят нови теории.
Няма много смисъл да наблюдаваш нещата, ако не опитваш да ги тълкуваш.
Удовлетворението от начинанието идва при тълкуването.
Наблюденията изискват много работа.
Когато най-накрая имаш карта, седнеш и опиташ да я разтълкуваш,
това е възнаграждението за труда ти.
Науката включва не само мислене,
но има и много практически аспекти.
Трябва здраво да си стъпил на земята,
ако искаш да допринесеш с нещо за науката.
Рийдхед, като много учени е оставил следи.
Прекарва повечето си време в канцеларска работа.
Трябва да търси, да пише предложения, да служи на комитетите.
Никой от нас не иска да се занимава с администрация,
но е цената, която плащаме, за да се занимаваме с наука.
Когато бях студент имаше други, които плащаха цената,
за да мога да прекарвам повече време в разработки.
Когато сега ние трябва да се занимаваме с администрация,
се стараем да намалим работата до минимум, но не можем да я избегнем.
Но има и положителна страна.
Влизаш в контакт с повече хора.
Но ако имах избор щях да прекарвам цялото си време
в проучвания, както когато учех.
Когато Джон за пръв път се присъедини към групата,
помислих, че бих искал да поработи по няколко проекта.
Бе заинтересован от някои от тях, от други, не.
Труда, който бе написал за доктората си можеше да се използва
за обекта, NGC-1275, на който Тициана
изготвяше карта. Предложих му и той прие. Много се ентусиазира.
Когато дойдох в Келтек за пръв път през 1972г., приличах много на Джон.
Тогава търсех нови възможности във ВЛБИ
и бях късметлия, защото имаше такива възможности.
Направихме много вълнуващи наблюдения.
Свършил си толкова работа по проекта, искаш ли да го предадеш на друг?
Трябва да го направиш, защото
в този случай има нова техника, която може да се използва върху обекта.
Но този, който ще положи усилия и накара техниката да работи
очевидно е Джон.
Следващата задача на Конъуей го отвежда в мазето.
Тук касетите от всичките телескопи ще бъдат пуснати заедно.
Нарича се „Сливане“.
Ако съвпаднат, идеята му е имала успех и има информация, за да продължи.
Опитваме да сравним шума от два различни телескопа
и зависимост от това как съвпадат, ще разберем за структурата.
Затова пускаме едновременно касетите
от различни станции, Бонд, Оуенс Валей.
Искаме да сравним сигналите на касетите.
Конъуей ще търси ресни. Знак, че телескопите са синхронизирани
и работят заедно.
Няма ресни - няма информация.
Вентури е била тук и преди, познава усещането,
чакайки компютъра да ти каже дали си успял или не.
Мислехме, че сме загубили някои касети, експеримента беше дълъг.
По-късно ги намерихме. Бяха на друго място.
Много неща се случват. Касетите биват изпратени на грешно място.
Всякакъв вид дребни проблеми.
3 касети по-малко.
Първата серия касети не показва нищо.
Нито необичайно, нито окуражаващо.
Ето още 4 касети.
Оуенс Валей.
В.Л.А.
Ето, пускаме ги.
Това е.
- Огромно е.
Точно това искахме да видим.
Тази информация позволява да се направят много карти.
Най-голямото предизвикателство за Конъуей е да реши, коя ще е най-полезна.
Решението му се обсъжда от колегите му.
Очакваш да се появи на същата точка...
- Дори на този етап,
Рийдхед смята, че картата на Конъуей е много обещаваща.
Само на няколко дни е. Обикновено отнема седмици, месеци,
да обработиш информацията и да видиш резултатите.
А ние вече имаме част от информацията, за изработване на карта.
Открихме много стабилният централен двигател,
и виждаме как материалът се изстрелва от там със скоростта на светлината.
Мисля, че както Джон каза, за пръв път сме толкова близо
и можем да видим нещо, което е свързано с истинският двигател.
Всичко това тук не е истинско. Това са грешки в информацията.
Повечето от структурата тук е истинска. Тук мислим, че е черната дупка,
защото тези детайли са стабилни. Този и този детайл
може да са истински, защото са много ярки.
Но все още не знаем. Трябва да анализираме още информация,
за да видим дали остават или изчезват.
Картата на Конъуей изказва хипотезата, че 1275 може да са 2 галактики.
Че вероятно са две черни дупки. Това ще потвърди скорошната теория,
че множество черни дупки могат да накарат спокойна галактика,
да изригне в ослепителен квазер.
В сърцето на NGC-1275 може да са 2 черни дупки
заключени в орбита.
Хипотеза сега, но водени от картата на Конъуей, има възможност бъдещите наблюдения
да изяснят случая.
За момента наблюденията минаха успешно.
Идеята на Конъуей проработи. Картата му е най-добрата до сега.
За това се надяват всички астрономи. Да направят поредната крачка
по пътя на откритията.
Много ярка светлина от единият край, а от другият нищо.
Вярваме, че има две струи, но виждаме само едната...
Астрономите винаги са работили така. Един индивид,
с въображение опитва нови неща.
Обикновено такива хора са 1 на 100,
но точно този индивид
ще направи прогреса.
Надявам се можете...
да разберете как живеем от миг до миг...
с тези мизерни, малки факти, никой от които
не разбираме правилно докато не се появи внезапно прозрение.
Във всеки момент в науката, минаваш през това.
Сега черните дупки са наред и краят е далече.
Човешкият ум, душата, духът, наречете го както искате
е безкраен и може да се мери само във вселената.
В мечтите си нямаме лимит.
Редакция: Nirka Studio ®
Откакто се помним небето е над нас.
Скриването на Слънцето разкрива мистерии в дебрите на нощта.
Поглеждаш към небето и се чудиш от къде са се появили звездите.
В този ред можеш да се замислиш от къде са се появили атомите
от които сме изградени?
Всяка култура има собствена космология, като и отговор
на въпроса как е започнало всичко. Също така, накъде отиваме?
Днес астрономите продължават древното търсене.
Как се е зародила вселената? Каква невероятна сила я е оформила?
Тази група от американски и японски астрономи подготвя ракетен експеримент,
за да изследват сиянието, останало след създаването на вселената.
Надяват се да разберат как младият космос се е изпълнил със звездите
и галактиките, които виждаме днес.
В Кеймбридж, Масачузетц, двама астрономи са направили изненадващо откритие
относно галактиките.
Направихме тази забележителна снимка.
Всяка точка представлява галактика, от рода на Млечният Път.
Как се е формирала днешната вселена от хаоса на Големият Взрив?
Погледнете през „Прозореца към Сътворението“, след малко в Астрономите.
АСТРОНОМИТЕ
ПРОЗОРЕЦ КЪМ СЪТВОРЕНИЕТО
През повечето от историята, тази синя планета е била център на вселената ни.
Земята се е формирала преди 5 милиарда години, заедно със Слънцето
и другите планети от слънчевата ни система.
Милиарди звезди, досущ като слънцето обитават нашият ъгъл на вселената.
Слънчевата ни система е на 2/3 от центъра на млечният път.
Нашата галактика.
Млечният път е разположена в група галактики наречена „Местната Група“.
Малка част от по-голяма група, супергрупа.
Която почти изчезва сред милиардите галактики съставящи вселената.
Както слънцето топли земята, топлината от раждането на вселената,
Големият Взрив, е оставил след себе си бледо сияние.
Това сияние, астрономите от университета Бъркли в Калифорния се опитват да разберат.
През почивката от конференцията в Колорадо, Андрю Ланг размишлява за Големият Взрив.
Ако вселената е започнала с Големият Взрив и е започнала в определено време,
какво е било преди това? И защо е започнало?
Това е много интересен въпрос, и е един от онези,
които физиците избягват, защото в момента не можем да отговорим.
Придържаме се към простите въпроси.
Изследвайки топлината, останала от най-ранните моменти на вселената,
астрономите се надяват да открият как хаоса от Големият Взрив се е превърнал
в космоса, който виждаме днес.
Водачът им е Пол Ричардс.
Гледаш на себе си като добре трениран и екипиран учен, и правиш наблюденията
на вселената, които можеш днес.
Тогава се запитваш каква трябва да е била вселената вчера,
за да е такава, каквато я виждаме днес?
Начинът да отговориш е да използваш законите на физиката, доколкото ги разбираш,
и да се върнеш 1 ден назад. След като достатъчно добре познаваме законите,
можем уверено да се върнем хиляди, десетки хиляди, милиони години назад.
Използвайки този процес те поглеждат във време, където всекидневният опит,
не може да обясни това, което виждаме.
Много е трудно да си представиш Големият Взрив.
Не се е случил на определено място, а навсякъде едновременно.
Не може да стоиш отстрани и да гледаш как се случва.
Гледах го по телевизията. Малка червена точка по средата
изведнъж изпълва екрана, но не така се е случило.
Това, което се е случило точно след Големият Взрив е мистерия.
Не можем да го разберем, базирайки се на всекидневният ни опит.
Как да разберем онова, което учените ни казват за произхода на вселена?
Казват ни, че водата, дърветата, скалите, планетата ни, цялата вселена
някога е било концентрирана енергия, по малка от главата на топлийка.
Температурата й е била трилион градуса по-висока от тази в центъра на Слънцето.
За един миг се създала вселената.
Въображаем наблюдател би виждал само ослепителна светлина и хаоса на мини частици.
Заради високата температура не може да се образува твърда материя.
След хиляди години вселената се охладила и частиците образували прости атоми.
Водороден газ.
Към края на първият милиард години, чрез все още незнаен процес
охлаждащият се газ образува зародишни галактики.
Гравитацията ги стиснала. Част от газа в галактиките така се свил,
че започнал ядрен процес, осветявайки галактиките с чисто нови звезди.
Топлината от Големият Взрив намаляла, но не изчезнала.
Невидимо бледо сияние, наричано космически радиационен фон
предоставя следи, за тайната на ранната вселена.
Университета Бъркли, Калифорния е водещ институт по физика и астрономия.
Законът на Нютон ни дава честотата.
Андрю Ланг, експериментален астроном е член на факултета.
Хармонични движения...
- Този семестър преподава на завършващите,
в съседство с наставника си, Пол Ричардс.
Докато броят нуклеони се запазва...
- И двамата обичат да преподават.
Страстта им е да експериментират относно създаването на вселената.
Най-драматичното черта на вселената, която виждаме днес са звездите,
галактиките, групите от галактики. И възниква въпроса,
как са се формирали?
Виждането ни за вселената се променя коренно през последните 100 години.
В началото на века, Едуин Хъбъл, американски астроном,
открил удивителни доказателства, че Млечният Път не е единствената галактика.
Хъбъл бил експерт в определяне на разстоянията до галактиките.
Той заключил, че вселената се разширява с невероятна скорост.
Други астрономи използвали измерванията му, за да докажат че разширяването
е в резултат на обширна експлозия по-късно наречена Големият Взрив.
Джордж Гамал, брилянтен руски физик е първият, предположил че тази експлозия
трябва да е оставила следи от топлината си.
В началото на 50-те Гамал и колегите му предричат съществуването на тази топлина
под формата на космически радиационен фон.
През 1965г. Робърт Уилсън и Арнолд Пензиъс засичат тази радиация,
използвайки чувствителна, оформена като рог антена.
Радиацията е най-силното доказателство в подкрепа на теорията за Големият Взрив.
Земята плува в море от тази безвредна радиация. Тя носи ценни съобщения
за Големият Взрив, но земната атмосфера блокира по-голямата част.
За да прочетем съобщенията, трябва да изпратим експерименти над атмосферата.
Д-р Тошио Мацумото от университета Нагоя има достъп до японската ракетна програма.
Дошъл е в Бъркли, за да работи с Андрю Ланг.
В общият им експеримент, групата от Бъркли осигурява чувствителни детектори.
Японците осигуряват ракетите и други инструменти.
Ще измерим и ще покажем дали е възможно.
- Кога ще дойдете в Япония?
Искаме първо да завършим целият филтър.
Партньорството на Бъркли и Нагоя e световно известно сред учените,
с предишният им ракетен експеримент през 1987г.
Резултатът от експеримента шокира астрономите, изучаващи произхода на вселената.
През 1987г. инструментът работеше почти перфектно.
Успяхме да прочетем резултатите от таблицата
непосредствено след полета. Веднага разбрахме, че е нещо интересно.
Астрономите очакват радиационният фон, чиято енергия
да е разпределена сред подобни криви при различни честоти.
Но експеримента през 1997г. измерва двойно повече енергия при 2 ключови честоти.
Това означава, че е освободена огромна енергия при образуването на галактиките.
Много повече енергия от обяснимото.
Но как астрономите могат да знаят за случили се толкова отдавна събития?
Виждаме вселената не такава, каквато е, а каквато е била.
Виждаме Слънцето, местната ни звезда такава, каквато е била преди 8 минути.
Толкова отнема на светлината от Слънцето да ни достигне.
Когато погледнем към мъглявината „Лагуна“, отдалечена на 4000 св. години,
гледаме толкова време назад в миналото.
Великата Спирала и Андромеда. Светлината й е на 2 милиона години,
когато ни достигне.
Лимита на онова, което можем да наблюдаваме - Квазери.
Виждаме какво е било преди 12 милиарда години.
Ако можем да погледнем отвъд най-отдалечените квазери, ще открием
стена от светлина. Гладката и равна ранна вселена.
Топлината и светлината пътуват 15 милиарда години и се превръщат в радиационният фон,
който астрономите използват като връзка към ранната вселена.
Гучинура Бей, Япония.
Рибарско селце в южният край на японският остров.
Рибарите ловят тук от хиляди години.
Сега учените са дошли да разпънат по-големите си мрежи
в космическият океан.
От началото на 60-те космическият център Кагошима,
е един от главните пускови обекти на Япония.
Август 1989г. Андрю Ланг и Пол Ричардс пристигат за изстрелването
на експеримент, който ще провери неочакваните резултати от 1987г.
За този полет американците са построили детектор,
докато японците са нетърпеливи да изпробват нов вид ракета.
Преди две години Андрю Ланг привлича завършилият Бъркли,
Дейв Олсаб. Той е прекарал почти година в Япония,
работейки по апаратурата.
Въпреки, че проекта се ръководи от Мацумото и Ланг, много от отговорността
пада на плещите на Олсаб.
Мацумото усеща друг натиск.
Японската Космическа Агенция очаква научният товар да е готов по график.
Времето се оказва решаващ фактор.
Мацумото може да отдъхне. Тестът на ракетата, пре-проектирана в последната минута
е успешен.
Но има друго, за което да се тревожи. Местните рибари.
Отломки могат случайно да паднат върху корабите им.
Изстрелването трябва да е преди началото на риболовният сезон.
Тази малка ракета се състезава с много по-усъвършенстваният сателит на НАСА,
който ще бъде изстрелян след няколко месеца. Той също цели
да измери радиационният фон.
Ланг и Ричардс искат да са първите с резултати.
Но не могат да помогнат особено в подготовката на ракетата.
Изстрелването е след седмица. До тогава напрежението ще продължи
да се увеличава.
Засега изостават само с ден.
Щом тестването завърши, товарът, подготвен от Андрю Ланг,
ще бъде поставен в ракетата и охладен до неколкостотин градуса под нулата,
за да улови слабата топлина от Големият Взрив
Ако Големият Взрив е дал началото,
значи е било много горещо и вселената е сияела
подобно на нашето слънце сега.
Всъщност можем да успеем да наблюдаваме това сияние.
Радиацията, останала от ранната вселена.
Тази топлина прониква в уреда ни и се фокусира
в няколко детектора. Във всяка от тези малки капсули
има мъничко парче диамант, който ще абсорбира радиацията.
Нагряват се и от много малко количество, 10/1 000 000 от градуса.
Но можем да го измерим, чрез много чувствителен термометър.
След това резултата се изпраща на земята.
Все едно държа ръката си срещу слънцето и усещам топлината му.
Това е чувствителен метод, чрез който ще опитаме да измерим
същият вид топлина от ранната вселена.
Прах или дори отпечатъци от пръсти могат да провалят деликатните измервания.
Затова екипът почиства уреда с алкохол.
Преди старта, учените внимателно поставят ценният апарат на върха на ракетата.
Екипът работи много добре. Важното е,
че не ставаш прекалено нетърпелив и не отлиташ преди нещата да са перфектни,
защото имаш 2 години за подготовка
и само един шанс. Важното е да си здравомислещ.
Да не се поддаваш на напрежението,
защото всеки отложен ден струва пари.
Чадър е обвит около апарата. След старта,
чадърът ще се отвори, за да защитава апарата от топлината и газовете на ракетата.
Ще чакаме отдела по изстрелването.
Трябва 10 минути да я превозим с камиона,
нямаме толкова време.
- Основната цел на сътрудничеството е,
да се изследва радиационният фон. Но има и друга цел.
Тренировката на нови учени.
Дейв Олсаб е в същата връзка с Андрю Ланг,
както някога Ланг с Пол Ричардс.
Ако чиракуването му мине успешно, може някога да стане авторитет в областта.
Може би дори професор в Бъркли, като Ланг и Ричардс.
Шансът му е този експеримент. Тренировъчното поле на живота.
Едно от интересните неща в тази професия
е обучението и развитието на млади хора, което е важен аспект.
Ние сме професионалисти, 45 годишни инженери
и ще свършим работата добре.
Има аналогия с Япония. Бейзбола е много популярен, но най-популярен
е гимназиалният Бейзбол, защото играчите излизат
и не им се плаща да го правят. Просто се забавляват.
Като цяло е много по-забавно да ги гледаш.
Същото е и тук. На завършващите студенти не им се плаща да го правят.
И се забавляват.
Под облачното небе работата продължава.
Най-репетираната и отнемаща време задача е охлаждането.
Изисква 12 часа.
Течен хелий охлажда апаратурата, за да я направи по-чувствителна към сиянието.
Шигеро Хаята, японски студент и Дейв Олсаб са фронтоваците.
Те се заемат с цялата процедура.
Когато Дейв се присъедини към групата ми, го предупредих, че ще е
като пожарникарски маркуч. Всичко се случва много бързо.
Дейв се справи забележително добре.
Днес разчитам на него. Днес, например,
много хора са уморени, а Дейв е спокоен и изказа най-градивните
и полезни идеи за деня.
- Нужно е време, за да спадне налягането.
Тогава можеш да го откачиш.
Мизерното заплащане и дългите часове отнемат на дипломиращите се студенти очарованието
от изучаването на ранната вселена.
Трудно е, защото сме много заети с експеримента,
изоставаме с графика,
и работим от 12 до 24 часа всеки ден.
Много работа, много напрежение. Но работата в Япония
е страхотно преживяване. Образователно е.
Но не виня колегите си и околните за трудностите.
След работа съм изтощен. Имам нужда от хамбургер,
душ и да си легна в моето легло.
Вместо това има помещение, където се измиваш преди да си вземеш,
сурова риба и ориз за вечеря.
Този експеримент може да обясни съществуването на галактики,
които някак си са се образували от гладките, безформени газове на ранната вселена.
Как е започнал този процес, все още е мистерия.
Изследвайки радиационният фон, остатък от ранната вселена,
можем да кажем, че преди няколко хиляди години
вселената е била гладка и безформена. Съществувал е само газ
и от него са се образували галактиките.
Но днес вселената е много сложна и организирана
в галактики, които се обединяват на групи, а групите
се обединяват в по-големи структури.
Въпросът е как от този газ,
който е напълно безформен се е образувало сложното разпределение на материя?
Всичко това трябва да се е случило между времето, когато вселената е била
на милион години и милиард години. Никой не разбира
как се е случило.
Има голяма дупка в познанията ни за вселената. Космическа, тъмна ера,
от която не получаваме никаква светлина.
Радиационният фон може да е единствената следа към тази тъмна ера,
обхващаща първите 2 милиарда години след Големият Взрив.
Това е мистерия, и се надяваме да я разгадаем,
изучавайки детайлните характеристики на радиацията, която
е преминала през този тъмен период, за да ни достигне днес.
Ден преди планираният старт се развихря тайфун.
Нисък насрещен вятър се появява заедно с бурята.
Докладите на метеоролозите са обезкуражаващи.
Насрещен вятър по време на излитането може да отклони ракетата от курса.
Сега е сезонът на тайфуните. Отложихме веднъж преди няколко дни,
заради проливният дъжд, и вероятно и утре няма да е възможен старта.
Полетът ще е след два дни, 4 дни след първоначалният план,
но това не е толкова лошо. Екипът ни се държи много добре.
Мисля, че истинското напрежение идва от това, че ако апаратурата не проработи,
много хора ще гледат и ще разчитат на нас.
Не можем да скрием, ако нещо не работи. Всички ще разберат.
А всичко това струва пари.
Заедно с лошото време се появява и технически проблем в апаратурата.
Вече са 8 дни назад с графика. Космическият Център притиска Мацумото,
да подготви експеримента за старт.
Небето се прояснява. Пускат балон, за да проверят ниските ветрове.
На рибарите е забранено да излизат в морето. Ракетата може да бъде изстреляна.
Въпреки, че биха искали да тестват още товара, те решават да изстрелят ракетата.
Въпреки риска от провал, не могат да си позволят повече забавяне.
Полетът трае само 10 минути.
55 секунди след старта на височина 44 мили, взривен заряд
отваря носовата част.
Скоро чадърът се отваря и деликатният апарат, измерващ космическата радиация
е изложен.
Минути по-късно започва падането в атмосферата.
Цветовите линии са измервания на радиацията в различни
честотни канали.
Информация за създаването на вселената.
Погледнете тези сигнали. Страхотни са.
Господи. Получаваме сигнали навсякъде. Фантастично.
Притеснявах се дали ще излети, но сега съм спокоен.
Страхотно е да получаваш истинска информация. 2 години подготвяш експеримента.
Какво ще се случи? Ще види ли бял свят?
Страхотно е, че наистина измерваме нещо.
Температурата не се променя много, но тези градуировки
са много подобни.
- Наградата за 2 годишният труд е графиката на пода.
За няколко минути, нищо друго не съществува.
Апарата не се представи идеално, имам по-малко информация от желаното,
но и тази, която имаме изглежда много добре.
С много по-добро качество от тази от последният ни експеримент.
Това е отплатата ни. Научихме каквото искахме
за небето, макар, че ще трябва да изчакаме анализът на информацията.
Не е никак зле. Невероятно е.
Красота. Не е идеално, но много се радвам.
Не е толкова зле.
С времето някои измервания изглеждат странни.
Дали нещо се е объркало или са открили нещо ново за вселената?
Ланг и Олсаб ще напуснат Япония с купища компютърни ленти,
които ще изискат месеци анализи.
Ако са късметлии, ще разрешат конфликтните измервания на радиационният фон.
Но едно е ясно относно радиацията.
Казва ни, че първобитният газ на ранната вселена е бил гладък, като одеало от сняг.
Без форми и разлики, без структура.
С времето гладкостта изчезва,
и снегът образува форми.
За астрономите е мистерия, как са се образували галактиките
от гладката, ранна вселена.
Някои отговори могат да се намерят в работата на двама астрономи
работещи в Кеймбридж, Масачузетц, домът на центърът по астрофизика, Харвард-Смитсониън.
Тук Маргарет Гелър и Джон Хакра разследват мистерията на формирането.
Не чрез изследване на радиационният фон, а чрез правене на карти
на галактиките, които виждаме днес.
Няма да изследваме цялата вселена, защото е огромна.
Трудно е дори за онези, които работят върху нея
да си представят размера й. Затова избираме нещо, което можем да направим.
За картата избираме малко парче,
за да започнем процеса. Това, което научихме е,
че съществуват модели, които можеш да опишеш.
Разпределението на галактиките не е случайно.
Има си определени модели, което е вълнуващо
и те кара да търсиш още и още.
Тези карти, направени от Гелър и Хакра показват, обратно на вярванията,
че разпределението на галактиките не е случайно.
Имат сложни модели и структура.
Структурите, които виждате са тези кръгови разрези
показващи разпределението на галактиките. В центъра и на двете сме.
Виждате наситени, приличащи на пръсти структури сочещи към нас.
Също можете да видите големите празни региони,
празнотите с почти овална форма.
Които всъщност заемат по-голямата част от вселената, която не е изпълнена с галактики.
80-90% от вселената са празни.
Въпросът за образуването на галактиките винаги е измъчвал астрономите.
Сега се изправят пред дори по-голям проблем опитвайки да обяснят огромните модели.
Още от древността звездобройците са откривали модели в небето.
Години наред небесните карти са двуизмерни, показващи само дължина и ширина.
Древните чертожници не са можели да открият третото измерени. Отдалечеността
от Земята на всеки обект.
За направата на три измерна карта Гелър и Хакра са изчислили отдалечеността
на повече от 10 000 галактики.
За всяка галактика процеса започва със слизане в мазето на центъра по астрофизика.
Намират всяка галактика на двуизмерна снимка на небето.
На тези негативи галактиките и звездите са черни точки на бял фон.
Горният лист показва името или номера на всяка галактика
и местоположението й на небето.
Хакра прави серия снимки, на малък регион от небесната площ.
В обсерваторията тези снимки ще бъдат използвани за идентифициране на галактиките.
Като другите астрономи, Хакра се надява да открие връзката между моделите
и гладкостта на ранната вселена, разкрита от радиационният фон.
Информацията съществува под различни форми, радиационен фон, разпределение...
Всичко това не се отнася
с уважение едно към друго. Изпускаме нещо.
Моята надежда е, че чрез наблюдения
ще намерим липсващата връзка, ключът, който ще реши пъзелът.
На Маунт Хопкинс, Аризона Хакра подготвя 60 инчовият телескоп.
Надява се на ясна нощ, за да наблюдава 30 галактики.
Рекордът му е 62, наблюдавани през една дълга зимна нощ.
Хакра анализира светлината от всяка галактика, за да определи отдалечеността.
В Кеймбридж Марта Гелър въвежда разстоянията в компютър,
за да получи три измерна карта на галактиките.
След като изберат район, на който ще правят карта, правят въображаем разрез
започващ от земята. Разрезът се простира на милиони светлинни години.
Достатъчно, за да побере хиляди галактики.
Гелър и Хакра използват измерените разстояния за направата на триизмерна снимка
на разпространението на галактиките в разреза.
Когато завършихме първият разрез забелязахме удивителен модел,
който изглежда така.
Отрязахме небето така и стоим на Земята
и гледаме 450 милиона св. години във вселената.
Всяка от тези точки представлява галактика, подобна на Млечният Път.
Всяка от тези 11 000 точки е галактика съдържаща милиарди звезди.
Първият разрез направен през 1985г.
изненадва астрономите със сложните си модели и необичайни форми.
Има отличителен модел.
Галактиките не са случайно разпръснати, а имат модел, който можеш да запомниш.
Повечето хора го описват като човече. Вижда се тялото му и краката.
Но главно се вижда,
че има региони където има малко или изобщо няма галактики.
Има огромни тъмни области с диаметър стотици милиони св. години.
Има и тънки структури от подредени галактики.
Виждат се тези очевидно свързани структури, преминаващи през целият разрез.
Когато направихме карта на други отрязъци на север и юг от тук,
видяхме тези структури да се повтарят. Оказа се огромен пласт.
Нарекохме тази структура Великата Стена.
Великата стена е най-голямата позната структура във вселената.
Модел на галактики, който се простира 500 милиона св. години през космоса.
Астрономите продължават да добавят разрези към първата карта.
Новите разрези показват, че моделът се простира много дълбоко.
По време на обучение Маргарет Гелър обяснява картата на група студенти.
Сега ще построим картата разрез по разрез.
Спри, когато мислиш, че съвпада.
Ученикът поставя вторият разрез.
Всички разрези показват значителен брой модели, които обграждат празни райони
с диаметър стотици милиони светлинни години.
Виждате огромни, тъмни райони.
Галактиките образуват тънка структура, която ги обгражда.
Каква непозната сила в ранната вселена може да е създала тези необятни структури?
Проблемът с тези модели е, че са огромни.
Вселената днес е много по-правилна
отколкото хората са очаквали. Мислим, че знаем, че ранната вселена
е била много гладка.
Някак си гладката вселена еволюирала в тези огромни модели.
Може ли гигантска експлозия след Големият Взрив да е причината?
Отговорът може би се крие в радиационният фон.
В Бъркли, Калифорния анализът на информацията от 10 минутният полет
се прави от Андрю Ланг и Дейв Олсаб.
Целта им е да проверят резултатите от предишният им експеримент през 1987г.,
който измерил повече енергия от очакваното, предполагащ освобождаване на енергия
след Големият Взрив.
Няколко дни преди старта и седмица след времето, по което трябваше да е старта.
Изчисленията ни са доста близки.
Беше само за 10-15 минути, не...
Научават, че електрическа намеса от другите компоненти в апарата
е провалила последният експеримент.
2 месеца Олсаб се мъчи да се справи с проблема.
Ще ти покажа как изглеждат.
Олсаб се опитва да извлече полезната информация
от морето с електрически шум.
Нискочестотните канали са засекли доста от радиационният фон.
Изглеждат добре. Повечето от високочестотните канали
са имали достъп до онова, от което се интересуваме.
Имаме проблем с информацията
и не знаем какви са компонентите на грешката.
Групата от Бъркли знае, че се състезава с по-усъвършенстваният сателит,
наречен КОБИ. Изследовател на радиационният фон,
който ще бъде изстрелян от НАСА.
В космическият център Годард в Мериленд, КОБИ се подготвя
за най-детайлното измерване на радиационният фон до сега.
Сателитът КОБИ съдържа по-добра версия на Японският експеримент.
Вместо 10 минутен полет, КОБИ ще прекара в орбита 2 години.
Ръководител на мисията е Джон Мадър.
Това тук е сателит за изследване на космическата радиация.
Предназначен е за наблюдение на Големият Взрив, случил се преди 15 милиарда години.
Това с отделеният с хелий, много чувствителни към топлина.
Слънцето свети от този край и нагрява слънчевите батерии,
осигуряващи енергия за инструментите, предавателите, записващите апарати,
всичко на борда. Нужни са 700 вата.
Отдолу, където е ръката ми е предавателната антена,
която ще изпрати информацията обратно на земята.
Информацията се изпраща веднъж дневно.
Джон Мадър работи по този проект по време на цялата си кариера.
В началото на 70-те, след дипломирането си, той помага за написването на предложение
за мисията КОБИ. КОБИ има 2 главни задачи.
Ако допълнителната радиация измерена през 1987г.
от японската ракета съществува, чувствителната апаратура на КОБИ
ще я открие.
КОБИ също ще търси изменения в гладкостта на радиационният фон.
Тези изменения може да са семената образували първобитните галактики.
Поглеждаме назад до Големият Взрив, за който хората мислят, че е гладък
и елементарен.
Безформен. Но ние открихме,
че поне според теориите
трябва да е имало някакви семена, някаква структура,
която е довела до днешната структура. Моделът на галактиките.
Галактиките са събрани на групи, а те в супер групи.
И това не е случайно. Някак си трябва да обясним
настоящата подредба, ако искаме да разберем произхода й.
Опитваме да насочим познанията си колкото назад във времето можем.
Стигнахме доста далеч, но пътят до Големият Взрив е дълъг.
Щом КОБИ достигне орбита, 5600 мили над земята,
ще разгърне топлинният си щит, слънчевите панели и антените.
Седмица по-късно капака ще се изхвърли и измерването ще започне.
Ноември 1989г. Преди зората на деня, в който КОБИ ще бъде изстрелян,
Пол Ричардс се присъединява към бившият си студент Джон Мадър.
Преди 20 години са работили заедно в първите измервания на радиационният фон.
В Западният Ракетен център, Калифорния, група сътрудници нетърпеливо чака.
През същата сутрин предимно си мислех дали това нещо ще проработи.
Дали ракетата няма да избухне и многогодишните ни усилия
да се превърнат в пушек.
Мислех си: „Ето го, излетя.“
Поздравления, Джон.
Чувството е прекрасно.
Очаквахме толкова информация, че ще ни отнеме много време да я анализираме.
По-вероятно е Пол и екипът му, първи
да извадят резултати, и много се вълнуваме да ги чуем.
Важното е не да си първи, а резултатите да са верни.
Невероятно цялостната способност за събиране на информация на КОБИ
му дава по-голям шанс да достигне до правилният отговор.
Януари 1990г., Аспен, Колорадо.
Известният ски курорт е домът на центърът за астрофизика Аспен.
Тази година зимната конференция е фокусирана върху ранната вселена,
със специално внимание върху радиационният фон.
Експертите с нетърпение чакат да разискват резултатите на КОБИ и сътрудничеството.
Носят се слухове. Спекулации относно това, кой е успял,
и кой се е провалил.
Първата сутрин астрономите изслушват Джон Мадърс.
КОБИ е в орбита от 2 месеца, работи перфектно,
и не е засякъл следи от първобитни галактики в радиационният фон.
Сред слушателите са Андрю Ланг, Дейв Олсаб,
и Пол Ричардс, които лично са заинтересовани от думите на Мадърс.
Измерванията на Сиън са тук. А тук на Мацумото
и Ланг.
Не сме съгласни с тях, а с другите, по-стари измервания.
Едно кратко изказване на Мадър приключва двугодишният спор.
Измерванията от 1987г. на Мацумото, Ланг и сътрудниците им
попадат над кривата, предречена от теорията за Големият Взрив.
Многобройните измервания на КОБИ потвърждават всеобщата теория за Големият Взрив.
Никой не се съмнява, кой екип е направил правилните измервания.
Сателитът КОБИ печели с големината и прецизността на данните си.
Същата вечер Андрю Ланг обявява резултатите от експеримента си.
Може ли за малко внимание?
Дейв заключи, че бабунките съществуват.
Явно ще ви говоря за взрив,
чието съществуване е много спорно.
Още не сме приключили с анализите, имаше електрическа намеса по време на полета.
Сложно е, а анализите са много.
- Бабунката е допълнителната енергия,
която полета от 1987г. е отчел.
КОБИ показа, че няма бабунка. Никаква огромна експлозия след Големият Взрив.
В науката такива поражения често спохождат онези, които рискуват.
За пореден път Ланг усеща разочарованието.
Имаше голям шанс измерванията да са грешни.
Предимно защото резултата бе необикновен.
Беше трудно за обяснение чрез космологични сценарии.
Въодушевяващо за теоретиците, но малко невъзможно.
Мисля, че консервативната група
в сферата се съмняваше.
Ние също. Затова колкото бързо можахме
изстреляхме друга ракета, да провери резултатите.
Летяхме втори път с много по-прецизни уреди,
за да проверим резултатите,
преди някой друг да има възможност.
За нещастие експеримента бе провален от електрическа намеса,
и е неуспешен. За мен това е истинско разочарование.
Нямахме възможност да проверим резултатите.
Казаха, че КОБИ ще ги провери.
Трябваше Джон да е разочарования, щеше да е забавно.
Но не така е в науката.
Повечето от нещата, революционизирали света, се оказва, че не са
чак толкова революционни.
Ако имаш дълга научна кариера, няколко пъти ще се сблъскваш с тези неща.
Изключваш, че могат да се случат,
но това не трябва да пречи на желанието ти за работа.
Изследвайки ранната вселена обединява тези астрономи.
Почти всички са работили с Пол Ричардс, което прави момента специален.
За тази група успеха на КОБИ е повратна точка в научната история.
Вдигам тост за тримата, които претърпяха провал.
Малка група хора, които участват е експерименталната и теоретична
космология, но всъщност това е едно голямо общество.
Никой не е сам. Хората си сътрудничат
и тези сътрудничества оставят здрави връзки.
Има много пътища към знанието. Експериментите може да са големи или малки,
условията враждебни или приятелски.
В този случай проверката на резултатите направи бавен
но стабилен прогрес. Има нова област в астрономията.
Изпълнена с възможности.
Вдигам тост за КОБИ, защото направи 90-те много вълнуващи.
Наздраве!
Навсякъде около нас има райони, образуващи звезди.
Светлината им крие тайната на раждането на звездите.
Отвъд тях лежат галактики с различни размери и форми.
Дори от още по-далеч пътува радиационният фон.
След като е пропътувал 15 милиарда години, той може да ни каже как гладката вселена
е образувала галактики с толкова различни размери и форми
Защо са наредени в огромен, интригуващ модел?
Ако намерим тези отговори ще се надигнат нови въпроси.
Защото любопитството ни е голямо, колкото вселената.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by valeri_ab Редакция: Nikra Studio ® 2004