BBC Pyramids - How They Were Build (0) Свали субтитрите
В тази част на пустинята Сахара няма нищо...
Нищо освен пясък.
Но това скоро ще се промени...
Хиляди мъже са събрани от цял Египет.
Милиони тонове камък
са довлечени до пустинята
с цел изграждане на гробница за крал Куфу (познат и като Хеопс).
Построяването й се извършва съгласно тайни правила
и е равносилно на чудо.
Повече от 4000 години
хората считат това
за най-старото и единственото от 7-те чудеса на света, запазило се невредимо
Това е една от най-големите мистерии на земята.
Сега, тя може да бъде разгадана
по непробван досега начин.
Комбинирайки историческите данни
с най-модерните технологии,
можем да се върнем назад във времето
и да видим Хеопсовата пирамида в Гиза
през очите на хората, които са я построили.
И особено през тези на един от тях.
Макар и да не е историческа личност,
има доказателства за живота му -
от пътуванията му, през дрехите му
до огромната работа, която е свършил.
Името му е Накт
и това е историята му.
И историята на монумента, на който той е посветил живота си.
ПИРАМИДА
Минаха повече от 40 години откакто хората на краля дойдоха.
Доведоха ме тук, за да работя над нещо, което ме озадачава.
Цял живот се опитвам да го разбера
и сега най-накрая успях.
Една лятна вечер те се появиха...
в родното ми село -
единственият познат за мен свят.
В името на Краля!
В името на Краля!
Думите винаги са били същите
и при взимането на баща ми
и дядо ми преди това.
А сега бяха дошли за брат ми Дейба...
...и за мен.
В името на Краля!
Сестра ми се разплака,
но не и майка ми.
Каза ми: „Ти си по-големият,
грижи се за Дейба.“
В ранните години на Куфу те идвали всяко лято.
Кралски пратеници бивали разпръснати надлъж и нашир по Нил,
за да изберат здрави и силни мъже, които да служат на краля.
Да напуснеш дома беше трудно.
Притеснявахме се как щеше да оцелее семейството до завръщането ни.
Какво ли бих почувствал тогава, ако бях разбрал истината...
че връщане нямаше да има.
Докато седяхме там,
внезапно си припомних историите, които разказваше дядо ми
за стъпала извисяващи се към небето.
Опитах се да си ги представя.
Не можах.
Пратеникът, мъж на име Каем-А,
посети и съседното село.
Всички се чудехме къде отиваме и какво щяхме да правим.
Никой не знаеше какво става,
а Каем-А само ни обясни,
че дължим всичко на краля
и беше дошло време да се отплатим.
Младите мъже, като Накт и Дейба
не са имали причина да се страхуват.
Обратно на вярванията, нито един от строителите на пирамидите не е бил роб.
Египет не се е нуждаел от роби
благодарение на реката Нил.
Всички се включихме в молитвата:
„О, Велики Нил извиращ от облаците.
Ти, който правиш ечемика и караш житото да расте.
Земята ликува поради присъствието ти и носиш на всички ни радост.“
Годишният прилив на реката залива плодородните земи
и дава на Египет богата реколта -
една от първите държави в историята,
където хората не прекарват времето си единствено в отглеждане на храна.
Оставало им време и за други неща,
като строенето на пирамиди.
Дните минаваха и лодката стана наш дом.
Но беше странно да нямам работа.
Покрай мен пейзажите се меняха.
Скали, долини...
и винаги реката.
Все така широка и синя,
сякаш не бяхме помръднали и йота.
Докато един следобед...
Беше най-горещото време от деня.
Отсреща в пустинята, високо в скалите имаше огромен куп камъни, като планина.
Но планина създадена от хора.
Веднага се сетих за дядо си.
Наистина беше строил тези стъпала.
Реших, че това е и нашата съдба.
Ето защо ни изпращаха тук.
Онази вечер нощувахме наблизо.
Не можех да спя.
Каменните стъпала видени от Накт се намират в Сахара.
Това е най-старият каменен монумент в света
и ключ към разгадаване на мистерията на пирамидите.
60 години преди крал Куфу
египтяните изградили за първи път така познатата ни форма
чрез поставяне един върху друг на шест правоъгълни камъка.
Според тях, създаденият паметник
притежава невероятна сила.
Според древните египетски митове,
в началото не е имало нищо освен вода и хаос.
От хаоса се родило първото парче суха земя -
във формата на пирамида.
Тази форма символизирала живот,
но нещо накарало египтяните да я използват за гробница.
Гробницата на краля им.
60 години по-късно, през 2480 Пр.Хр.,
същият импулс изпратил новия крал Куфу
в пустинята на специално избрано място.
Предстояла му първата и най-важна церемония от цялото му царуване.
Противно на някои теории,
пирамидите не са построени от космоса.
Но са построени от хора, запленени от космоса.
Египтяните измервали всичко според звездите.
Календарът, приливът на Нил.
Правели го чрез движението на звездите.
Всичко на нощното небе се движело.
Всичко, освен една единствена тъмна точка.
Две много ярки звезди постоянно се въртели в кръг около тази точка.
Когато едната била точно над другата,
правата линия, която ги свързвала
пресичала и тъмната точка,
при това с перфектна точност.
Най-важното нещо за построяването на голямата пирамида,
било изпълнено още преди поставянето и на един камък.
Но Накт и другите строители били в пълно неведение.
При гледката на стъпалата почувствах, че наближаваме целта на пътуването си.
Изведнъж реката се оживи.
Беше пълно с лодки натоварени с какво ли не.
Добитък, глинени съдове, дървен материал, камъни.
Много повече от нуждите на човек за цял един живот.
След 11 дни плаване по северното течение на Нил,
часове делят Накт от края на пътуването му - Гиза.
Оживеното днес предградие на 16 км южно от Кайро,
тогава все още е било просто малко селище на западния бряг на Нил.
Работници пристигали там всеки ден.
В кралския палат,
архитектите на Куфу отдавна планирали издигането на идеалната пирамида.
Такава, която да надмине не само съществуващите,
но и бъдещите пирамиди.
Такава, която да остане най-високата постройка на земята
чак до построяването на Айфеловата кула през 1889 г.
Трябвало да започнат с основите.
Планът бил да се строи от долу нагоре,
като постепенно се поставят над 200 слоя варовикови блокове,
всеки слой по-малък от предишния.
Теорията била проста,
но осъществяването й - почти невъзможно.
Подготовката започнала още в първата година на управлението на Куфу.
Платото Гиза било заравнено.
После каменоделци внимателно построили основата на пирамидата -
идеален квадрат от варовикови блокове.
В този квадрат имало естествена ниша,
вече оформена от други каменоделци като стъпала за вътрешността на пирамидата.
Най-големият строителен проект
вече можел да започне.
Липсвали само строителите.
Никой вече не пееше.
Усещахме, че наближаваме.
Каем-А ни каза, че сме се отпуснали по време на пътуването,
но ще трябва да се стегнем, ако искаме да оцелеем по време на службата си.
Малко по-късно пристигнахме в Гиза.
Не разбирах това, което виждах.
И как бих могъл?
Реката остана зад нас и започнахме да се изкачваме по пустинното плато.
Бях неспокоен.
Пустинята беше мястото, където слънцето умираше всяка вечер.
Всички знаехме, че е обитавана от духове.
Казаха ни, че има къде да останем горе на платото.
Никой не ни обръщаше внимание.
Оказа се, че ще трябва да делим една гола рогозка на земята.
Не знаехме нито какво да правим, нито какво ни очаква.
В онзи ден едно нещо ме изуми
и никога няма да го забравя.
Всички около нас ядяха -
плодове, хляб, бира и какво ли не.
И всичко това им се носеше!
Бяхме свикнали всичко, което ядем да смe отгледали и отработили сами.
В противен случай гладувахме.
Но тук, който работеше,
получаваше всичко, което иска.
Дори и дървата за огрев вечер.
Бяхме пътували 11 дни и 11 нощи, за да стигнем до Гиза.
Но истинското ми пътуване едва сега започваше.
На другия ден ни събудиха по изгрев слънце.
Беше време да заработим прехраната си.
Мислех, че Гиза вече няма с какво да ме изненада.
Но грешах.
Спомням си най-ясно шума.
Веднага ни дадоха работа - да разнасяме вода.
Беше много тежко.
Каменоломната отначало изглеждаше неорганизирано.
Но скоро всичко ми стана ясно.
Всичко беше строго контролирано.
Всеки си имаше място и предназначение.
За голямата пирамида ще са нужни пет милиона тона камък.
По-голямата част е добита на място в Гиза.
По съвременни изчисления, изкопан е от поне 1500 мъже.
Работата им изисквала умения и не била за обикновени работници, като Накт и Дейба.
Всеки каменоделец е разполагал с длето от мед.
Медта била най-твърдият метал познат на египтяните.
И все пак, инструментите се изтъпявали на около всеки 100 удара.
Имало специални групи работници, които острели длетата -
друга работа изискваща умения.
Длетото първо се размеква на огъня,
после се заостря и накрая се закалява във вода.
Това налага участието на друга група, която да носи съчки за огъня, а също и вода.
Това е най-подходящата работа за новите работници.
Друга група специалисти е тази издялваща йероглифи.
За да не стане объркване, всеки блок е маркиран с различен символ
преди да бъде транспортиран до самата пирамида.
При средна тежест от 2.5 тона на блок обаче, основният въпрос остава „как“.
След няколко дни, работата ни се смени от това да носим вода на острещите
в това да помагаме на група наричаща се „Конете на Куфу“.
Бяха яки момчета
и работата им беше да пренасят камъните от кариерата до самата пирамида.
Схващахме бързо и скоро се изявихме.
Дядо винаги е казвал: „Ако искаш да напреднеш, следвай шефа.“
Скоро разбрахме кое е важното.
Без вода шейната залепваше за земята.
Малко вода и се движеше идеално.
Това е глината в Гиза -
веднъж мокра, всичко се плъзга по нея.
Най-хубавата част от деня беше вечерта,
когато се миехме и хранехме.
Работехме по девет дни и почивахме на десетия.
Бързо свикнахме с работата.
Някои работници можеха да се върнат по селата си след няколко месеца.
Но нас ни задържаха.
Тъй като бях с Дейба, никога не почувствах самота.
Вечер слушахме лъвовете в пустинята
и говорехме за родните си села.
Може да кажете, че се хвалехме, но всъщност
бяхме станали едно семейство.
Всички бяхме свикнали с ритъма на живот и на работа.
Ритъм, който никога не се променяше.
До една сутрин...
Вече бяхме прекарали в Гиза почти година.
Беше обед и бяхме поспрели, за да хапнем, когато отговорникът дойде при нас.
Бяха ни дали нова работа,
доста далеч от досегашната.
Каменоделната в Гиза се намирала на километър южно от самата пирамида.
Поради строгото разграничение,
тези работещи на каменоделната нямали право да стъпват на самия обект.
Пирамидата била достъпна единствено чрез две рампи:
една от кариерата до пирамидата
и една от пирамидата до Нил.
Те се събирали в югозападния край на пирамидата.
Няма да забравя първият път, когато изкачих рампата.
Никога не бях се качвал толкова на високо.
За пръв път виждахме пирамидата толкова отблизо.
Беше зашеметяваща.
Пирамидата вече се извисявала над нивото на пустинята.
Единственият начин да се пренесат каменните блокове на такава височина
бил чрез рампи направени от пясък и чакал
споени с гипс и хоросан.
По пътя нагоре подминахме доста „конни“ групи.
Приятелите на Куфу, почитателите на Куфу...
Всички те се състезаваха кой работи най-бързо.
Една пълна шейна се качваше нагоре, а друга празна се спускаше надолу.
В зависимост от това къде на рампата се срещаха, се разбираше кой е спечелил състезанието.
Това съперничество отхвърляло невероятно количество работа.
Всеки божи ден по време на 16 години
хиляди тонове камък били вадени,
оформяни и изтегляни до върха на този огромен строителен проект.
Външната страна на пирамидата не била единствената задача на строителите.
Отвън пирамидата изглежда като масивна конструкция.
Но тъй като е гробница, тя трябва да има погребална камера.
За Хеопсовата пирамида обаче били предвидени цели три.
Едната била на около 30 метра височина в постройката.
Точно под нея имало още една, здраво вградена в пустинната земя.
През 2474 Пр.Хр.
третата и най-важна камера все още се строяла.
Все още се оформяла и голямата вътрешна галерия, чрез която щяла да се достига камерата.
Върхът на пирамидата бил плато
с размер колкото 10 футболни игрища.
Вътрешната галерия се намирала в центъра му,
където групи специалисти се подготвяли за строежа на погребалната камера.
Дейба и аз бяхме в група повдигаща камъни
в голям централен коридор за стая, която се строеше на самия връх.
Обясниха ни, че в тази стая ще почива след смъртта си кралят.
Коридорът беше доста стръмен и това много утежняваше работата ни.
Нямахме търпение да се върнем в лагера на края на деня.
Но отговорникът имаше други идеи...
Знаехме, че има специален лагер за началниците и опитните работници,
но никога не бяхме ходили там.
И кого открихме? Каем-А!
Както винаги, в центъра на събитията.
Каза ни да седнем и ние се подчинихме.
Опита се да ни предразположи.
„Живейте живота си максимално“, не спираше да казва той.
И после пи в наша чест.
Не можехме да разберем нищо.
Той се шегуваше с нас, като даже споменаваше „В името на краля“.
В началото бях озадачен,
но после ми просветна -
Каем-А беше намислил нещо.
Даже и нашият началник се радваше за нещо.
„Тя е самото плодородие!“, извика той.
„Плодородно поле за боговете.“
И тя беше дъщерята на началника.
Името й беше Браца.
Бяха избрали Дейба да й бъде съпруг.
В „Горгет Куфу“, селището на Куфу
живеели постоянните работници на краля.
Те били част от двора му.
Те били считани за елит и били много по-малко от обикновените работници.
Те притежавали специални умения, а децата им чиракували при майсторите
Така уменията се предавали на поколенията.
Всяка част от живота им била уредена.
От фабриките за дрехи
до отглеждането на жито и ечемик за приготвянето на хляб и бира.
Те редовно се хранели и с месо,
считано за лукс в онези времена.
Но Куфу бил създал ферми в цял Египет, за да гледат добитък за работниците му.
Това бил нов вид централизирана организация.
Работниците строели пирамида,
но едновременно с това те обединявали нацията
и оформяли една държава - първата в историята.
Онази сутрин с Дейба бяхме по-щастливи от всякога.
Бях толкова горд.
Аз, Накт от малкото село,
вече бях един от хората на краля.
Вече нямаше да работя в каменоломната.
Чакаше ме работа в пирамидата и повече отговорности.
Бяхме намерили нов дом.
Сред работниците на Куфу много важни били каменоделците.
Те работели на самата пирамида.
Тяхното задължение било да довършват блоковете, довлечени от кариерата
преди да бъдат използвани за стената на пирамидата.
Невероятната точност на пирамидата
се дължи на уменията на каменоделците.
Тя е постигната с много прости сечива,
най-важно от които е правоъгломерът.
С него се постигала правоъгълната форма на блоковете.
Били използвани и дървени летви, за да се осигури равнината на блоковете.
При завършване на камъка от каменоделеца,
той се използвал за изграждането на стената на пирамидата.
Най-вероятно, строителството е вървяло от ъглите на пирамидата навътре.
Да се оформят на ръка над 2 млн. блока изисква изключително много работа.
Дори и по стандартите на Хеопсовата пирамида.
До скоро беше загадка как каменоделците са успели в толкова кратък срок.
Южната стена на пирамидата подсказва един възможен отговор.
На височина около 10м зее дупка -
резултат от опит да се проникне в пирамидата с помощта на динамит.
Това е единственото място, където можем да надникнем под повърхността.
Оказва се, че вътрешните блокове са с различни размери и далеч по-неоформени.
Някои са толкова малки, че напомнят чакъл.
Ето как строителите са успявали да завършат работата си в срок.
Но за работещите в централната галерия, точността е била необходимост.
Както и предпазливостта.
От толкова години работя в гробница,
но досега не бях усетил смъртта.
Когато почина Дейба,
един спомен изникна много живо в съзнанието ми.
Веднъж, като бяхме малки,
прекрасна лодка мина покрай селото ни.
Мама каза, че сигурно е бил кралят
и че е трябвало да се поклоним, защото му дължим всичко.
А сега всичко, което имаше значение за мен, ми бе отнето.
И то, в името на краля.
Тогава разбрах, че и аз ще умра в Гиза.
Беше ми поверена грижата за брат ми,
как бих могъл да се върна без него?
Загубата на Дейба бе за мен най-тежкият удар в живота ми.
Все още го усещам.
Но това бе и едно ново начало.
Преди това никога не се бях замислял за целта на работата ни в Гиза.
Както преди не бях питал дядо си защо е строил онези каменни стълби.
Сега, бях решен да разбера.
Приютих вдовицата на Дейба
и в името на краля,
се върнах на работа.
Толкова жертви заради един човек.
Самият Куфу е посещавал пирамидата, за да провери как напредва строителството.
Това определено е било най-голямото му начинание като крал.
В пустинята има една скала,
която е единственото място в Гиза, от което се вижда цялата пирамида.
Към краля се е присъединявал главният архитект, братовчед му Хемюн.
От скалата кралят можел да види поне 25 000 строители -
обикновени работници, зидари, каменоделци, носачи,
за които самият той бил отговорен,
доведени от самия него в Гиза.
Но какво го е подтикнало да направи всичко това?
Никой не е имал представа
до преди около 100 години,
когато археолози работещи по пирамидата на по-късен крал
открили стая изписана с египетски йероглифи.
Текстовете ни позволяват да надникнем в мислите на строителите на пирамидите.
Тези заклинания и загадки водят към цяла една история.
Историята на едно пътуване.
Кралят пътува, при това нагоре
Пътуването му е описано по много начини.
Той е сокол или ползва помощта на природните сили
на вятъра, бурите и светкавиците.
Текстът от пирамидите винаги описва краят на пътуването по един и същ загадъчен начин -
че кралят вече може да пристъпи отвъд сред безсмъртните.
Да се разбере това тайнство
означава да се разбере предназначението на пирамидата.
Но тези тайнствени вярвания не били разбирани от всички.
Малцина били посветените.
Работниците на Куфу имали по-маловажни грижи,
като всекидневното транспортиране
на хиляди тонове камък към пирамидата.
Пет години след смъртта на Дейба,
аз бях един от най-опитните работници
и началникът ме награди.
Бях виждал Хемюн,
но никога не бях мечтал да се запознаем.
Той имаше специална задача за мен.
Такава, която можеше да бъде разбрана само със специална благословия.
Думи, които промениха живота ми.
Около 10 години след започване на работа по Хеопсовата пирамида,
една лодка със специален товар акостира в Гиза.
Тя е пътувала повече от 800 км, чак от каменоломните на Асуам.
На борда и има един единствен гранитен блок.
Той е един от 9-те гранитни блока, които са докарани в Гиза
и представляват 9-те най-важни блока в цялата пирамида.
Всеки от тях тежи поне 50 тона
и са нужни 200 души, за да се помръдне.
Горната погребална камера на крал Куфу вече може да бъде завършена.
и 9-те гранитни блока ще представляват тавана й.
Всеки блок трябва да бъде влачен по незавършената пирамида
и сложен на мястото си над погребалната камера.
Трябваше да нарисувам линия точно в центъра на всеки блок.
и седнах на първия блок от едната страна на камерата.
Държах махало и го изравнявах
с чертата направена на самия блок и центъра на пирамидата.
Така блокът можеше да е разположен идеално симетрично спрямо камерата.
Такова голямо тегло трябваше да бъде идеално разположено.
Благословията на Хемюн още звънеше в ушите ми.
Цялата пирамида се строеше
заради тази свещена стая
и тя трябваше да бъде добре защитена!
Архитектите на Куфу се сблъскват с първи по рода си структурен проблем.
Масата на камъните, с които работели и широчината,
на която ги простирали биха затруднили и съвременен инженер.
И така, малко след поставянето му,
един от гранитните блокове се пропукал.
Първата реакция била да положат още четири пласта отгоре.
Новост било това, че добавили покрив с триъгълна форма,
който да разпределя тежестта навън вместо навътре.
Луфтовете между 5-те покрива високи само около метър
предлагат уникален поглед към света на създателите на пирамиди.
Надписи оставени от работниците изреждат имена на различни бригади.
Това е знакът на лодкарите на Куфу.
Това е просто безкрая.
Виждат се даже и линиите
използвани преди 4500 години.
Древните строители, ги ползвали, за да местят гранитните блокове с невероятна точност.
Последната третина на пирамидата не се достигала от главната рампа.
Вместо това се използвала спираловидна рампа
закрепена на стъпаловидните стени на пирамидата.
Чрез спираловидната рампа се качвали тонове камъни нагоре,
докато се достигнел самия връх.
На моята бригада се падна да постави камъка на върха.
По него каменоделците бяха работили по-внимателно от всякога.
Страните му бяха идеално гладки.
Въртяхме камъка докато се намести
по издълбаните под него улеи.
Всичките години на тежък труд сякаш се концентрираха
в тези последни мигове.
След поставянето на върха, рампите са разрушени
и всички стъпала обработени да сочат надолу под един и същ ъгъл
Всеки блок е полиран,
докато не се получат 4 блестящи триъгълника.
Ефектът е бил ослепителен.
Доста различна гледка от пирамидата, която виждаме днес.
Сега пирамидите вече са лишени от външния слой камъни.
Те са били използвани повторно в средновековното строителство.
Но можем да придобием представа от пирамидата на Кафра,
намираща се точно до Хеопсовата.
Повечето й външни камъни също са откраднати,
но тези на върха все още стоят.
Вече са потъмнели от времето,
но ни позволяват да си представим, как е изглеждала една току-що завършена пирамида.
Около 2463 Пр. Хр.,
Куфу отново излязъл от палата си.
Той пропътувал пустинята минавайки по същия маршрут изминат от него и астронома му преди 17 години,
за да види гробницата предназначена да му осигури безсмъртие.
В сянката на Хеопсовата пирамида, имало и 3 малки пирамиди за неговите кралици.
На изток от пирамидата голям пътека от камъни
водела до храм на брега на Нил.
Там щяло да бъде донесено тялото на Куфу
в деня на смъртта му.
В една ранна сутрин през пролетта на 2457 Пр.Хр.
тя настъпила.
Специална ладия била построена,
за да се транспортира тялото на Куфу по реката.
След като изпълни предназначението си, тя ще бъде разглобена
и също погребана в подножието на пирамидата на Куфу.
Ковчегът на краля е направен от ароматен кедър,
рядко срещано и много ценно дърво.
Но надали е имало и други ценности.
Екстравагантните и богати погребения, които свързваме с Тутанкамон
са се извършвали в една доста по-късна ера.
Ковчегът е разтоварен
в предната част на пирамидата -
тази наречена „Портите на рая“.
Сякаш последният и най-важен камък от огромната конструкция
бил положен на мястото си.
Според древния ритуал,
ковчегът първо е бил поставен в най-долната камера
и после преместен в тази над нея.
В последната част от пътуването си, трябвало да стигне до най-горната камера.
Трябвало да мине тази галерия,
някога била просто кухина в скалата.
Най-накрая ковчегът е поставен в горната камера -
погребалната камера на краля.
Там, под покрива съграден от Накт,
той е поставен в саркофаг.
Предстояло Хеопсовата пирамида да изпълни предназначението си.
Кралят най-накрая е преминал в отвъдното при безсмъртните.
Това е причината да се гледа тъмната точка толкова години.
Тъй като никога не се помръдва, египтяните я възприемали за вечна.
Според тях там се намирал раят.
Те почитали и звездите, които се въртели около нея.
Това са полярните звезди.
Поради непроменливостта им,
египтяните ги наричали „вечните“.
Те вярвали, че те не само указват къде е рая,
но и как се стига до него.
Доказателството за райската амбиция
е вградено в самата пирамида.
В северната стена на кралската камера има миниатюрен отвор,
начало на тесен процеп, който прониква през зида
чак до външната стена на пирамидата.
Разположен е като телескоп
насочен към една единствена част от нощното небе - полярните звезди:
„вечните“ звезди.
Строителите на Куфу вярвали, че са построили
машина за възкресение.
Машина, осигуряваща безсмъртие...
...и не само за техния крал.
Благословията на Хемюн се беше сбъднала.
Кралят ще възкръсне.
И всички, които са помогнали пирамидата да стане красива и здрава,
ще възкръснат заедно с него
и ще споделят вечността на короната му.
В името на краля,
всичко вече е ясно.
В името на краля!
Чрез нас той стана безсмъртен
и ние безсмъртни чрез него.
Хемюн,
Каем-А,
Дейба, аз самият...
...всички ние...
...Египет!
Кралят почина,
но ще остане в нас и ние в него.
Сигурно, като прилива на Нил,
колелото продължава да се върти
и нищо и никой
не могат да изчезнат.
От тогава са минали 4500 години,
Хеопсовата пирамида е грабена,
външният й слой липсва,
но тя се е задържала
оправдавайки вярата на мъжете, които са я построили.
Тя е по-близо до вечността, от каквото и да било друго на земята.
Оцеляла е като доказателство за това, какво постигат хората с обединени сили
и за това кои са въпросите, които хората си задават най-често.
Какво става с нас след смъртта?
Има ли то значение докато сме живи?
Това са най-важните въпроси
и египтяните са построили най-важния монумент,
за да им отговорят.
Превод: Hexina
Тайм-код: Nikra Studio ®
http://www.kolibka.com © 2004 г.