BBC The Life Of Mammals - Part 3 - Plant Predators (2002) Свали субтитрите
с едно непреодоимо препятствие.
Храната му е изключително твърда,|често несмилаема,
а понякога дори и отровна.
Но най-учудващото в тази битка е,
че всъщност в ролята на хищник е слонът,|а на плячката му - растенията.
Тази групичка тук са със специална задача
в битката, водена милиони години,|чийто резултат е
е едно от най-сложните|и еволюирали взаимотношения
в света на природата.
Това дърво е обител на едно от|най-чудноватите растениеядни животни.
Мога спокойно да се приближа до него,|без да се промъквам на пръсти.
Буу!
Това необичайно създание|е наполовина сляпо и глухо
и това е почти най-голямата бързина,|с която може да се движи.
Ето какво ще ви сполети,|ако се храните само с листа.
Това е ленивец.|Листата не му се услаждат особено.
След като подъвче вяло няколко листа
ленивецът ги гълта.
Но листата не са лесни за храносмилане.
Тайната на ленивеца се крие в това|да им даде време.
Накрая тази органична купчинка се оживява
и тръгва на дълго и опасно пътешествие.
Ето това е необичайна гледка.
Бързащ ленивец. Иска да дефекира.
Колкото и странно да е, единственото място,|където го прави, е на земята.
Случва му се веднъж на седмица,|но чудното е защо слиза на земята?
И защо почти винаги дефекира|на едно и също място?
Каквато и да е причината,|явно е доста основателна,
защото на земята ленивецът|е почти безпомощен.
Дивите хищници ще го нападнат,|а той е прекалено муден да им избяга.
Това явление е истинска загадка за всички.
Ленивецът вече е приключил с отделянето|и се връща към убежището си по дърветата.
Листата не са особено хранителни.
Но ленивецът е намерил решение -|не да яде повече, а да се движи по-малко.
Той се закачва по клоните с нокти
и така може да виси, без да напряга|не особено силното си тяло.
За да пести сили, ленивецът прекарва|повечето време в полузаспало състояние.
И така, нека проследим как минава денят|на слабоватичкия ленивец,
реагиращ 4 пъти по-бавно от нас.
Докато аз напиша няколко писма,
ленивецът успява да се погрижи|за тоалета си.
Докато ние обядваме,|той изяжда едно две листа.
После, докато снимаме|епизод от поредицата,
за ленивецът настава време|за малка дрямка.
Не е учудващо, че много бозайници|са зависими от растенията.
Все пак живеем на зелена планета.
Растенията попиват от слънцето|нужната им енергия,
така че всъщност Земята прилича на една|огромна салата от разнообразни зеленчуци.
Но ценното в листата е затворено|в клетка от целулозни стени.
Нито един бозайник не може|да храносмели целулозата.
Растениеядното животно разчита|на бактериите в стомаха му,
за да проникне през тази плътна|и несмилаема бариера.
Първите широколистни дървета|са се появили преди 100 милиона години.
Малко по малко те са се разпространили|и са образували гъсти тропически гори
като тази в Южна Америка.
Някъде из тези гори ранните бозайници|за пръв път са се нахранили с листа.
Едно от тези животни, леко видоизменено,
съществува и до днес.
Ето това са следите му.
Следите са свежи,|така че най-вероятно е наблизо.
За това създание се знае, че да го зърне|човек е толкова трудно, колкото и ягуар.
Трябва да внимавам, тъй като се знае и,|че е доста опасно.
Ето го.
Най-едрото животно в целите|южноамерикански тропически гори.
Тапирът.
В ляво се вижда женската,|а в дясно - недоразвитото й малко.
Присъствието на малкото я прави агресивна.
Най-добре да не се доближавам много.
Те се хранят с листа.
В действителност, те ядат предимно листа.
Човек би казал, че в тези гори тапирите|имат богат избор на растения,
но малко хора знаят, че те са|доста капризни по отношение на храната.
Сега разбирате защо.
Много от растенията са защитени с бодли.
Стволовете и клоните са като бронирани,|а шиповете могат сериозно да наранят.
Дори и привидно безобидните растения|си имат защита,
ако погледнете по-отблизо.
В сърцевината им има отровни вещества,
някои от които са също толкова силни,|колкото и стрихнинът.
Но това никак не затруднява тапирите.
Те ядат по малко листа от всеки вид|и после
се прехвърлят на друг, за да не се натрупа|в организма им смъртоносна доза.
Но те имат и друг начин да се предпазват.
Брегът на тази река е специално място,
посещавано от поколения тапири.
Те поглъщат каолин, особен вид глина,|която се свързва с отровата
и я неутрализира преди тя да им навреди.
Каолинът е лечебен и дори и ние|го прилагаме със същата цел
при болки в корема.
И въпреки че растенията са развили|различни начини за защита,
тапирите винаги успяват|да си набавят храна в тези гори.
Навсякъде по света се водят подобни битки|между бозайниците и растенията.
Това са Скалистите планини в Канада.|Началото на един есенен ден.
Ето го безопашатият заек,|живеещ в малка групичка сред скалите,
ограждащи планинската ливада,|където тези зайци се хранят.
Този сигнал предупреждава другите,|че това място вече им принадлежи.
Безопашатите зайци започват рано сутрин|търсенето на храна.
Те изяждат растението заедно с листата|и цвета му.
Но хрупането на трева на открито е опасно.
Наблизо дебнат орли,
така че зайците никога не се отдалечават|прекалено от сигурността на скалите.
Сега все още има предостатъчно храна,
но скоро ще падне сняг,|растенията ще измрат и ще настъпи зима.
Нека проследим какво се случва,|когато зеленината почти отсъства.
Наблюдавайте какво ще се случи|с тези стръкчета, ако ги оставя ето тук.
Заекът няма да изяде тревичката,|която съм му оставил или поне не сега.
Той си я прибира в тайничко местенце,|където я запазва
за през зимните студени дни,|когато долината е засипана със сняг.
За да оцелее през зимата, трябва да събере|голяма купчинка с растения.
Колкото и странно да е, много|от тези листа са изключително отровни.
Тогава защо заекът ги събира?
Причината е, че всъщност отровата|запазва листата
и те остават свежи до средата на зимата.
така че отровата в листата|е от полза за безопашатия заек.
Но заекът е доста хитър|в подготовката си за зимата.
Той старателно подбира|различни видове растения,
така че по-малко отровните|да се изядат по-рано,
от по-отровните, които ще се запазят|свежи почти до края на зимата.
Всеки един от групичката|прави стотици обиколки на ден,
и буквално си събира|купчинка сено до залез слънце.
Но понякога е по-лошо не какво се съдържа|в храната, а какво й липсва.
Недостигът на храна е довел|до драматични последствия
по склоновете на планината Елгон|в източна Африка.
Когато първите европейци|влезли в тези пещери,
те забелязали следи като тези по стените.
Предположили, че са дело|на древни египтяни,
дошли тук в търсене|на злато и скъпоценни камъни.
Тези бразди като че ли са създадени|от кирка.
Но за да открием истинския им произход,|трябва да изчакаме да се стъмни.
Разположили сме инфрачервени лампи, видими|за камерите, но не и за животните.
Сега ще мога да наблюдавам от безопасно|разстояние в тази странична ниша.
Прилепите са се събудили
и се подготвят за лов|високо във вечерното небе.
След минути навън ще стане толкова тъмно,|колкото е тук вътре.
Там нещо се движи.
Това е антилопа. Изглежда доста неспокойна.
Ето я и причината. Наблизо дебне бизон.
Разстоянието между антилопата и бизона е|само няколко метра, но те не се виждат.
Все пак не забравяйте,
че всичко това се случва|в непрогледна тъмнина.
Антилопата сякаш търси нещо.
В момента тя яде.|Мога да видя, когато преглъща.
Разбираемо е защо е толкова|напрегната и неспокойна.
Сега яде сол.
Изглежда е чула нещо.
Прилича на гръм някъде в далечината.
Това е слон.
Той стъпва много внимателно.
Опа! Удари си главата.|Е, все пак никой не е съвършен.
Това дълбоко буботене, този отекващ звук,|който приближава,
сигурно е сигнал за другите,|които чакат пред пещерата,
защото сега е сам.
Ето това е картинката|при входа на пещерата.
Останалите се изкачват натам.
Не знам как успяват да вървят|по този полегат склон.
Сред тях има и едно малко.
Предполагам, че тръбенето на мъжкия|е сигнал, че всичко е наред.
Групичката върви плътно|по стъпките на мъжкия.
Забележете как женската насочва с хобот|малкото къде да стъпва из пещерата.
Дали не е забелязала някоя от камерите ни?
Едва ли, затова пък те много добре|се ориентират накъде се движат.
Този проход е така тесен,|че мъжкият едва се промушва през него.
Ето сега мога да чуя този звук.
Той използва бивните си да остърже солта.
Но разбира се тя пада на земята.
Ето че я засмуква от пода с хобота си
и после я всмуква с уста.|Можете да чуете звука.
Вероятно слоновете са дошли тук|още преди векове
и всяко поколение е дълбаело с бивните си|солта и е предавало на следващите
умението да се насочва през тъмнината|към мястото, където се намира ценната сол.
Така че следите около входа на пещерата|не са дело на древни египтяни,
а на слонове.
Дали и тази пещера не е създадена от тях?
Доста странно явление е,
че слонове идват в тази пещера|и гмурвайки се в дълбините й,
вървят стотици метри в непрогледна тъмнина.
Едва ли ще видите|по-драматично доказателство
за това колко важен може да бъде|един минерал за животните.
Липсата на храна по необичаен начин|е превърнала
слоновете в търсачи на сол.
Растенията са несмилаеми,
защитават се с бодли и отровни вещества
и са тъй бедни на хранителни вещества,|че принуждават животните да изминават|големи разстояния, за да се нахранят.
И все пак растениеядните бозайници|са едно от успешните начала в природата
и най-поразителното място, където това|се вижда са равнините на Африка.
Там растениеядните животни се събират|в невероятно многобройни групи -
най-голямата концентрация на бозайници|на Земята.
Интерес за тях представляват стръкчетата|на едно специално растение - тревата.
Връзките между животните тук|и тяхната храна са доста сложни.
Тревата не е така безобидна,|както може би изглежда.
Връхчетата й за защитени|с миниатюрни шипчета.
В тъканта й има иглички,|пълни със силициев двуокис.
В отговор, животните са развили начини|да преодоляват това препяствие.
Те имат зъби, които растат|също толкова бързо,
колкото се и изтъпяват...
и смилат храната си два пъти.
Всяка тяхна хапка се придвижва|към стомах с много кухини
и след това се връща обратно към устата|за допълнително сдъвкване.
Предимството на вторичния процес е,|че се случва на спокойствие и на сигурно.
Вместо забило глава в земята, за да пасе,|животното може да наблюдава
и да се ослушва за врагове.
После смелената храна слиза надолу в|отделна кухина в стомаха за дообработка.
Останалото се отделя и наторява|същите растения, от които е образувано.
Но в един от сезоните дъждовете спират|и тревата изсъхва.
Тревопасните трябва да търсят|храна другаде.
Започнала е тазгодишната миграция.
Животните в цялата природа са подложени|на подобен натиск през годината.
Карибуто, живеещо в земите на Аляска,|също мигрира,
за да избегне периода на оскъдица|по време на арктическата зима.
Но колкото и да се местят|растениеядните бозайници,
те винаги са заобиколени от хищници.
Истинска представа за големите мащаби|на тези годишни катаклизми
може да се добие единствено,|ако се наблюдава от небето.
Всяка година милиони животни|прекосяват огромни разстояния
през жарки и нагорещени равнини|или леденостудени тундри.
Каква ли е истинската причина,|подтикваща ги към тези опасни пътешествия?
Ако ускорим придвижването на стадата,|причината веднага си проличава.
Да вземем например гнуто -
то следва особени следи,|оставени в тревата.
Колкото и еднаква да ни изглежда,
тревата се отличава благодарение|на едно специално вещество,
за което е известно, че е жизненоважно|за оцеляването на гнуто.
Фосфорът.
Тези животни различават кои стръкове|са богати на фосфор
и изяждат само тях,|пренебрегвайки останалите.
Гнутата така добре определят|кога да мигрират,
че пристигат в тревистите равнини|на Серенгети
точно когато богатите на фосфор треви|започват да никнат.
Но не задълго - и тази трева ще изсъхне|и стадата са принудени да се преместят|на друго място.
Въпреки че е тревопасно,
гнуто не поврежда стеблото,|така че тревата продължава да никне.
По-голяма опасност за тревата представлява|друго едно растение -
малките храсти на акацията,|като този тук например.
Малко по малко храстът може да прерастне|в голямо дърво.
Ако това се случи,|дървото ще се бори за живот с тревата,
докато накрая тя и тревопасните животни|не бъдат прогонени,
а акацията ще се разпростре|на по-голяма територия.
Но до всяко растение дебне негов враг.
Дик-диката е антилопата|с най-малки размери из равнините
и се храни с листата на акацията|по най-ниските клони.
Островърхата й и мъничка муцунка|я предпазва от шиповете,
предпазващи акацията|от много лакомите животни.
Тази антилопа е толкова дребна,|че не може да достигне листата,
на повече от половин метър над земята.
Други се устремяват към по-високите клони.
Импалата има по-голяма муцуна|и по-дълга шия
и достига листата, разположени три пъти|по-високо, в сравнение с дик-диката.
След като похапнат добре,|групичката на импалата продължава пътя си.
Но акацията има и други врагове.
Геренукът яде листата,
които са отвъд възможностите|дори и на една импала.
За височината си геренукът има малка глава,
което му помага да се провира|между бодливите клони,
но освен това устните и езикът му|са особено подвижни.
Но стоенето така изправен|си има някои особености.
Тазобедрените стави на геренукът|са толкова подвижни
че гръбнакът му може да стои изправен,|като продължение на задните му крака.
Грацията на хранещите се антилопи-геренук|много наподобява тази|на танцуващи балерини.
Но появят ли се най-високите растениеядни|в природата,
антилопите-геренук веднага отстъпват.
Жирафът.
Групичките им наброяват повече от 30,
а дългата им над 2 метра шия|е истинско бедствие за акацията.
Високите й клони може да са препяствие|за повечето тревопасни,
затова пък жирафът разполага|с наистина забележително оръжие.
Езикът му е 45 см дълъг
и е толкова мускулест,|че притежава завидна сила.
Вратът му е тъй подвижен, че главата на|жирафа може да се извие вертикално нагоре.
Устните му са покрити с жилава тъкан,|неуязвима за бодлите.
Акацията е подложена на пълна атака.
Може би ще решите, че многото врагове
ще възпрат растежа на акацията,|само че тя има съвсем други намерения,
които стават ясни по време на сухия сезон.
През цялата година акацията|примамва животните
да изядат, ако не всички,|то поне част от листата й.
Дошло е времето да разпръсне семената си,
и е сигурно, че ще се намерят|много различни животни,
които да ги съберат и разнесат надалеч.
Въпреки че антилопите-импала|и другите животни ядат шушулките,
те не могат да храносмелят семената|и те се изхвърлят с курешките неувредени.
Антилопата дик-дик ги разнася|на разстояние няколко стотин метра;
импалата - на повече от един километър,
а жирафите ще ги пренесат|на почти 20 километра.
Но срещу един от бозайниците,|акацията няма никаква защита.
Дори и най-здравите и остри шипове|не могат да възпрат слона.
Той достига лесно|и по опустошителен за акацията начин
най-високите клони отвъд възможностите|и на жирафа.
Така слонът се наслаждава на листата|от незащитените с шипове клони,
тъй като акацията пропуска да предпази|с бодли връхните си клони,
защото са извън обсега на повечето животни.
Слоновете притежават няколко мощни оръжия,|за да се сдобият с храна.
Бивните и хоботът взети заедно могат|да откъснат всичко, което|дългоухият им стопанин пожелае.
Но колкото по-дебел е клонът,|толкова по-трудно се храносмила.
Затова пък стомахът на слоновете|е толкова голям,
че те могат да оставят там храната си|да омекне за около три дни.
Необходимостта от голям стомах може|и да е причина за огромните им размери,
но да си грамаден като слон|си има и други предимства.
Покрай тревопасните животни|винаги дебнат и хищници.
Но дори и най-големият от тях|не би се справил с един слон.
По-дребните тревопасни|са по-уязвими на подобни атаки.
Как се защитават?
Един от начините е да се събират|на многобройни стада -
пример, който всъщност следват|всички животни.
Живеейки по този начин,|те се предупреждават взаимно за опасности.
Никой звук не убягва от въртящите се|на всички страни безброй уши.
Чувствителните им носове ще доловят|веднага приближаващия враг.
Зениците на очите им са удължени и|наблюдават движението по целия хоризонт.
Когато са навели глави,|очите им се завъртат в орбитите си,
за да може зеницата да запази|хоризонталното си положение.
Така дори когато се хранят,|те могат да виждат наоколо.
А тъй като очите им са разположени|отстрани на главата,
те виждат едновременно напред и назад.
Това е едно истинско "кръгово зрение".
Затова пък очите на дебнещите ги,|са насочени право напред,
за да могат да определят разстоянието|до плячката.
На жертвите обаче им се налага|да държат главите си настрани,
за да не изпускат от поглед противника.
Понякога отстрани изглежда,|сякаш плячката дебне врага си.
Тревопасните дори се осмеляват|да дразнят хищника, за да се убедят, че той|не може да ги нападне изневиделица.
Когато това се случи, много хищници|биха се отказали от плячката,
но не всички.
Надвиснала е опасност.
Тревога!
Време е да се бяга.
Задните крака на тревопасните са силни|и им дават превъзхождаща преднина.
Безценно качество, ако ви изненадат.
Ето, че отново, броят е от значение|за безопасността.
Северноамериканската вилорога антилопа|е второто животно по бързина на бягане,
но на дълги разстояния|той няма равен на себе си.
Затова едрите тревопасни бозайници|трябва да са доста бързи.
Те бягат на пръсти, така че изминават|по-голямо разстояние с всеки скок.
Мускулите им са концентрирани|в горната част на краката,
което оптимизира формата на крайниците им.
Някои тревопасни дори се перчат|с мускулестите си крака,
сякаш казват: "Аз съм във форма.|Запази си силите за някой по-слаб."
Леопардите може и да са много бързи,
затова пък газелата е повратлива|и умее да се изплъзва.
Недостатък на стройните крайници обаче,|е това, че лесно се препъват.
Фактът, че очите са разположени отстрани,|им пречи да виждат напред
и това е може да доведе|до катастрофални последици.
Но въпреки това, тревопасните успяват|да се изплъзнат от враговете си
по-често отколкото предполагате.
Ритащите копита и пронизващите рога|са опасни оръжия.
Тази майка ще защитава малкото си|каквото и да се случи.
Един от бизоните се е отдалечил|непредпазливо от стадото си.
Той определено не би могъл да се пребори|с групичка лъвове.
Но останалите от стадото|забелязват заплахата.
Изправена пред опасността|да бъде пометена от гнева на масите,
лъвицата подвива опашка.
Но пък мъжкият, като че ли|не иска да се предаде.
Стадото бизони са спечелили битката|с помощта на мощните си оръжия,
но битки като тази се водят непрекъснато.
Сигурно ще си помислите, че тези оръжия|им служат да се защитават от хищници.
И ще сбъркате - първоначалното им|предназначение е за битките помежду им.
Това всъщност е недостатъкът|на стадния живот.
Това е Бедлендс в Северна Америка.
Бикообразните бизони се приготвят|за тазгодишното чифтосване.
Само няколко женски са готови|за оплождане по едно и също време.
Мъжкият се опитва да ги намери|преди да се появят съперниците му.
Мъжките се движат успоредно,|преценявайки се един друг.
Пълни с тестостерон,
те показват силата си, като рият земята.
Те напръскват наоколо с урина|и се отъркалят в нея,
за да разнесат миризмата|на собствените си хормони.
Тази смесица от тръскане и ръмжене
е сигурен признак, че ще има битка.
Повечето от тях приключват след секунди.
Само някои се превръщат в ожесточен бой.
Обикновено атакуват с главата напред.|При такова засилване, ударът е колосален -
маса, тежаща един тон със скорост 30 км/ч|се сблъсква
с друга със същата тежест и скорост,|но с противоположна посока.
Този мъжки има късмет да избегне|смъртоносно пронизване.
Най-големите рога|според големината на тялото
принадлежат на американската дива овца.
Когато подобно оръжие достигне този размер,
безразборното им използване|може да има катастрофални последици.
По-дребните мъжки се предупреждават|с леко ритване,
Битките се разгарят|само при равните помежду си.
Правилата са ясни -|съперниците тръгват с главата напред,
в противен случай противниците|могат да си счупят врата.
Удар като този би смачкал човешки череп|като яйчена черупка.
Тогава как оцелява дивата овца?
Както сигурно се досещате,|черепът й е подсилен отвътре с кост.
Но там има и известен брой|тънки цепнатини,
които се огъват,|действайки като шокови абсорбатори.
По сила оръжията на дивата коза|могат да се сравняват
със стенобойна машина, меч,|ятаган и кинжал.
Всички те са набраздени|и заострени на върха,
което е от голямо значение.
Преди да започнат битката, мъжките,
независимо от породата,|преценяват взаимно размерите си.
Ако никой от тях не отстъпи,|ще има битка.
Разстоянието между рогата винаги е|по-малко от дебелината само на един рог,
за да не може боецът|да удари противника си по черепа.
След сблъсъка, започва борбата.|Сега става ясно защо са набраздени рогата.
Това пречи рогата им да се приплъзват и|противниците могат да премерят силите си.
Един съперник не би се хабил за битка,|ако е очевидно по-слаб от противника си,
така че перченето на рогата продължава.
Тези мъжки антилопи топи дори използват|и бойни краски.
Омазването на рогата с кал|им придава по-страховит вид за мъжките
и по-съблазнителен за женските.
Всеки един от няколкостотинте в тази|групичка трябва да си определи територия.
Женските се разхождат наоколо,|вероятно преценявайки мъжките.
За мъжките е трудно да избират|между търсенето на женски
и съревноваването помежду си|за извоюване на позиции.
Ето че мъжкият отново трябва да се бие.
Накрая той все пак си отвоюва територия.
Женските си избират фаворит
и го възнаграждават.
Чифтосването продължава с дни.
Мъжкият охранява територията си,|в случай че се появи съперник.
Водят се много битки, за да запазят|правото си на чифтосване с женската.
Но с всеки изминал ден|те са все по-изморени и накрая
достигат предела на силите си.
Те са така изтощени,|че не могат да се съревновават.
Най-силните мъжки отвоюват позиции|в центъра на размножителната територия.
По-слабите трябва да се примирят|с не особено "престижните" по края.
Мъжките не напускат териториите си,|независимо от дебнещите наоколо хиени,
защото в противен случай|губят всякакъв шанс да се чифтосат.
Те нямат вече сили да се изправят|срещу все по-дръзките хиени,
освен ако самите хиени не бъдат нападнати|от друг противник.
През по-голямата част от годината|антилопите топи живеят в стадо
и се пазят едни други,
но когато дойде сезонът за чифтосване,|това се променя.
Причината, подтикнала антилопите топи|да живеят в стада,
е опасността по време на ядене,|дебнеща ги на открито.
Сега последиците от такъв начин на живот
се понасят от по-слабите мъжки.
Да тръгнем от битките на топи|и големите миграции на животни в света,
до подземните мини на планината Елгон
и съществата, които са ги създали -
всички те произхождат от очевидно|простичкия факт, че се хранят с листа.
И както винаги в света на бозайниците,
храната ни определя какви сме всъщност.
превод & редакция: piton4eto от kolibka.com