The Time Machine (2002) (The.Time.Machine.DVDrip.AC3.Xvid-Zapa.CD2.sub) Свали субтитрите
- Сънувал е.
Аз също сънувах.
Движех се през една джунгла и...
Видя пред себе си статуята.
Беше с формата на лице и... викаше името ми.
Всички сънуваме този сън.
Всички?
- Да. А сега заспивай.
Все още не си добре.
Какво е това ''морлок''?
- Просто детски сън.
Нищо повече. Заспивай...
''Кметство Бруклин''
Тези камъни са на много места.
Тук родителите ми ме научиха на каменния език.
Защо го учите, след като не го използвате?
Това е традиция.
Някога е означавала нещо. Сигурно има някаква причина.
''Едно поколение си отива, а друго идва на негово място.
Но Земята остава завинаги.''
Защо дойде тук?
Защо пътуваш във времето?
- За да си отговоря на един въпрос.
Един въпрос?
Защо не можем да го променим ?
- А защо искаш да го промениш?
Загубил си близък човек.
Някой, когото си обичал много.
Защо няма възрастни тук, Мара?
- Какво искаш да кажеш?
Възрастни хора на годините на бащите и дядовците ви.
Тях вече ги няма тук.
Мъртви ли са?
- Да.
Всички? Как е възможно това?
За някои неща не се говори.
Ние не се ровим в миналото, Александър.
Правим нещо друго.
- Какво?
Помним ги.
Строим тези.
Идваш ли да работим?
- Той още не е добре.
Ще отидем да видим машината му?
- Сега ли?
Остани с Торън.
Отиди там утре.
- Искам да видя дали е здрава.
Насам.
Ще ми разкажеш ли още за Ню Йорк?
- Да.
Изглежда наред.
Доста път изминахме заедно.
Готова ли е?
- Мисля, че да.
Ще я използваш ли сега? Ще се върнеш ли в своето време?
Бих могъл.
Беше толкова отдавна...
- Трябва да се върнеш.
Но те моля за едно - ще вземеш ли Кейлън с теб?
Защо?
- Заведи го в твоето време.
Защо, Мара?
- Моля те!
Ти не знаеш нищо. Отведи го от тук.
Какво става, Мара?
- Подранили са! Кейлън!
Не, остани с другите!
Бягай!
Къде ги отведоха? Трябва да ги проследим!
Не може ли?
- Не! Това е животът.
Но защо не правите нищо?
Как да ти... Това са денят и нощта.
Денят и нощта...
- Така е устроен светът.
Но защо не се борите?
Защо?
Тези, които... Тези, които се борят,
ги взимат първи.
Знаете ли къде ги водят? Връщат ли се някога?
Някой проследявал ли ги е?
- Не знам.
А кои са тези морлоки?
- Ние не говорим за тях.
Те сигурно имат водач... Понякога се налага да приемем нещастията.
Но понякога трябва да се бием, дори да ни е страх.
Трудно е да го разбереш, но аз го знам.
Повярвай ми, знам го.
Те се страхуват, но ти трябва да си смел.
Ще ми кажеш ли какво знаеш? Можем да я спасим.
Моля те!
Когато ги вземат, ние не говорим за тях.
Но всички знаем мястото.
- Кое място?
Мястото на духовете.
Тук е.
Добре дошли! Какво ви интересува?
Спокойно, този го познавам.
Какво ще обичате? Какво ви интересува?
Обичате ли Хенри Джеймс? Да? Не?
Прекалено депресиращ. Хемингуей? Прекалено тежък.
Платон, Пруст, Пинтър, По? Не?
Събраните съчинения на Марта Стюарт? Сетих се!
Смятам, че Жул Верн ще е тъкмо по вашия вкус.
Ти си Фотонен, нали?
По-скоро останките му. Останките от всичко.
Аз съм последният.
''Спасих отломките сред руините.'' Томас Елиът.
Живял е след твоето време. Депресиращ, но божествен.
Съжалявам, в момента не предлагаме книги за вкъщи.
Но спокойно, всичките са тук. Всяка страница от всеки том.
Кажи ми какво става тук.
- Информацията ми е непълна
и определено е от втора ръка,
но смятам, че едната раса се е превърнала в две.
Една отгоре и една отдолу.
Два различни биологични вида.
И как оцеляват тези отдолу?
- Това е въпросът, нали?
Не мога да повярвам!
Ако не харесваш отговорите, избягвай да задаваш въпросите.
Погледни ги!
Те не познават миналото. Нямат амбиции за бъдещето.
Щастливци!
- Защо говориш така?
Имаш ли представа какво е да помниш всичко?
Помня едно хлапе, което питаше за динозаврите преди 800 000 г.
Помня последната книга, която препоръчах:
''Върни се у дома, Ейнджъл'' от Томас Улф.
Помня дори и теб.
Практическата страна на пътуването във времето.
Откъде знаеш за морлоките, щом си затворен тук?
Един елой успя да избяга от тях. Той ми разказа всичко.
Прекарахме години заедно. В разговори.
Позабравил съм някои подробности, но помня основното.
Хубаво е да имаш приятел.
Помогни ни да ги намерим. Да намерим Мара.
А ако истината е така ужасна, че ще те преследва във вечността?
Вече свикнах с това.
- Приятелят ми дойде от изток.
От джунглата.
- Можеш ли да опишеш пътя?
Не е нужно.
Просто следвай тежкото дишане.
В съня си се движим към статуята.
Но нейната цел е да ни държи надалеч.
Ще вляза вътре сам.
Мара ще ме убие, ако пострадаш.
Аз ще я открия, а ти се върни в селото и запали огън,
за да открием пътя към дома.
Ще го направиш ли?
- Изгубих часовника ти.
Взеха го от стаята ми.
Съжалявам.
Защо ли са го взели?
Глупаво...
Мара?
Ела малко по-близо.
Няма да те ухапя.
Изненадвам ли те?
Да, малко.
Не винаги сме били такива.
След като Луната падна от небето,
Земята не можеше да изхранва всички биологични видове.
Някои останаха на повърхността.
А ние останалите се скрихме отдолу.
Векове по-късно опитахме да се върнем на слънце,
но не успяхме.
Затова се разделихме на касти.
Някои са нашите очи и уши.
Някои са мускулите и сухожилията.
- Искаш да кажеш ловци.
Те са истински хищници, но се контролират лесно.
А моята каста се концентрира
върху разширяването на церебралните си възможности.
Ти контролираш мислите им.
- Не само техните.
И на елоите.
Не ти стига, че ги ловите като животни.
Това е тяхната роля.
- Да ви служат за храна?
Да.
А най-подходящите от тях
дават началото на новите ни колонии.
Аз съм само един от многото.
Как можеш така спокойно да говориш за всичко това?
Не знаеш ли, че това, което правите е нечовешко?
Всички плащаме цената.
Александър...
Спокойно, в безопасност си.
Контролирам ги.
Без моя контрол,
те ще унищожат цялата храна
само за няколко месеца.
- Храна?! Те са човешки същества!
Кой си ти, че да поставяш под въпрос
800 000 години еволюция?
Това противоречи на природните закони.
А какво е пътуването във времето,
ако не твоят жалък опит да контролираш света около теб?
Напразните ти усилия да отговориш на един въпрос.
Нима мислиш, че не те познавам, Александър?
Виждам спомените ти.
Кошмарите ти. Мечтите ти...
Ти си човек, който е измъчван от двете най-ужасни думи:
Ами ако?
Тате!
Построи машина на времето заради смъртта на Ема.
Ако тя не бе загинала, машината нямаше да я има.
Тогава как да използваш машината, за да я спасиш?
Ти си неизбежният резултат
от собствената си трагедия.
Така, както аз съм неизбежният резултат...
... от теб.
Вече знаеш отговора.
А сега си върви.
У теб има нещо мое.
Всички си имаме своите машини на времето, нали?
Тези машини, които ни връщат назад, се наричат спомени.
А тези, които ни носят напред,
се наричат мечти.
Забравяш само едно нещо:
Ами ако?
Какво правиш?
- Променям бъдещето.
Чакай тук.
Хайде!
Побързай!
Съжалявам за машината ти.
Всичко е наред. Това беше само една машина.
''Цялата процесия гледаше потресено,
докато трите мъртви момчета вървяха към олтара.
Том най-отпред, след него Джо и накрая Х ък,
който с парцаливите си дрехи страхливо се влачеше последен.
Скрити в затворената галерия, те чуха погребалната си молитва.
Леля Поли, Мери и семейство Харпър се хвърлиха към момчетата...''
Това е мястото.
Така е.
Но тук няма нищо.
- Тогава беше по-различно.
Тук беше лабораторията ми.
Кухнята беше там, където е онова дърво.
Не че г-жа У отчит ми даваше да влизам там.
Не знам какво да ви кажа, сър.
Няма го вече цяла седмица.
- Имате ли представа къде е?
Не, сър.
- А тук беше оранжерията.
Отвън имаше градина.
Да.
Радвам се.
- Сър?
Радвам се, че е заминал.
Дано е намерил място, на което да се чувства щастлив.
Това беше моят дом.
- Дано е намерил своя дом.
Преди много години.
С Моли имаме планове да наемем икономка.
Някой, който да ни помага за Джейми. Интересува ли ви?
Само докато господарят се върне.
- Разбира се.
Но някои неща ще се променят. При мен домакинството е строго.
Не се и съмнявам.
Ще ви се обадя утре да го уредим. Лека нощ, г-жо У отчит.
Лека нощ, г-н Филби.
Сбогом, скъпи приятелю.
Сбогом...