The Time Machine (2002) (The.Time.Machine.DVDrip.AC3.Xvid-Zapa.CD1.sub) Свали субтитрите
МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО
''Д-р Александър Хартдегън Професор по механика''
Не забравяш ли нещо?
Третият коефициент?
- Не това.
Тази вечер...
- Какво?
Ема?
- Колко е часът?
Почти 17 ч.
Отхвърлиха проекта ми за слънчевата енергия.
Отхвърлиха проекта ми за микровълните.
Деканът ми препоръча да се заема с полезен проект като неговия
за ползата от тютюнопушенето.
Проблемът е, че идеите ти са малко радикални.
Всички във факултета са динозаври. Но не знаят, че са изчезнал вид.
Ще ги изкопае някой археолог и няма да знае какво да ги прави.
Празните им малки очички...
За първа година си професор, Алекс. Бъди по-консервативен.
Все едно слушам баща си.
Всичките са с еднакви шапки. Искаш ли студентите ти
да станат като тях?
Искам да ги подготвя за това, което ги очаква в живота.
А аз искам моите студенти да събарят всяка стандартна шапка.
Г-жо Уотчит!
- Господарят се прибра.
Взехте ли го?
- Изглеждате чудесно, г-жо Уотчит.
Редовно тичам нагоре и надолу по стълбите.
Взехте ли го?
- Да.
Но няма да ви пусна да излезете с това мръсно сако.
Вървете да се преоблечете.
Имате още едно писмо от онзи досаден дребен човек.
Включи я.
С нейна помощ хората ще имат здрави зъби и на 40 години.
Защо не изчистиш това?
- Как се запозна с Моли?
Знаеш ли...
- Съдбата ви е свързала.
Тя прави страхотен пай с месо.
- Няма ли и грам романтика в теб?
Не, аз нося стандартна шапка.
Защо си губиш времето с този луд?
- Той има някои интересни идеи.
Един професор не би трябвало да си пише с немски счетоводител.
Той е патентен чиновник.
Мисля, че г-н Айнщайн заслужава безрезервната ми подкрепа.
Дали няма да стигнем прекалено далеч?
С кое?
- С всичко това.
В науката няма ''прекалено далеч''.
Как изглеждам?
- Почти прилично.
Желая ти успех! Тя е чудесна и ти влияе много положително.
И не се притеснявай! Не си загубил уханието си на тебешир.
Трябва да побързам.
Най-накрая и вие изглеждате като истински джентълмен.
Дръжте се! Ако Ема ми откаже, вие сте следващата.
Тръпна в очакване.
- Пожелайте ми успех.
Благодаря.
Свежи цветя!
Цветя, сър?
- Не, благодаря.
Не! Обещах й цветя.
Забележително!
Забележителна загуба на пари. Тая проклетия се чупи постоянно.
Да ви закарам?
- Да.
Как се стабилизира температурата?
- Има свободно висящ уплътнител...
Благодаря ви. Винаги забравям проклетата спирачка.
Качете се да ви повозя, преди пак да се е развалила.
Съжалявам, имам ангажимент.
- Тогава друг път.
Тук сме почти всяка вечер.
Купи си кон!
Александър!
Закъсня, професоре.
- Дойдох веднага, щом успях.
Много са модни в Париж, но аз си я купих за 5 долара тук.
Смешна е, нали?
- Много е смешна. Харесва ми!
Е, къде са цветята?
- Моля?
Не помниш ли, че за тази вечер ми обеща цветя?
Съжалявам, разсеях се.
- Ето това е нещо ново.
Трябва да поговорим, Ема.
Да се разходим в парка?
- Да.
Трепериш, професоре. Да не те мъчи някоя болест?
Страхувам се, че е така.
Не спя много добре.
А и буден не съм на себе си.
Не мога да ям, да мисля или да правя, каквото и да било.
И най-страшното е, че не знам дали ще се оправя.
Лекарството е само едно -
ти трябва да се омъжиш за мен и да споделиш живота ми.
Знам, че ще бъдем щастливи, Ема.
Това е единственото нещо, в което съм убеден без да мисля.
Имам нещо за теб.
Изпускаш момента.
- Знам, почакай!
Не е диамант...
- Лунен камък.
Помислих си, че е зодиакален...
- Не си сгрешил.
Направо да се разплачеш.
Случайно подслушах разговора ви.
Двама прекрасни младежи,
които тръгват по житейския път.
Желая ви всичко най-хубаво.
- Благодаря.
Много ми е неприятно, тъй като ме разчувствахте
с любовните си излияния,
но ще ми трябват парите ви.
А също и бижутата.
Приемете го като първата неравност по пътя към семейното щастие.
Не разбирам...
- Без сцени!
Няма причина за безпокойство. Просто ми дай портфейла си.
Не ме ли чу, приятел?
- Добре, добре...
Това е всичко.
И часовникът.
И ръкавиците.
И пръстенът.
- Не.
Страхувам се, че да, скъпа. Може пък и да ти купи диамант.
Моля ви, не и пръстенът.
Защо го направи? Това беше само един пръстен.
Ема...
Ема!
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Какво?
Г-н Филби е тук, сър.
Тук?
- Настоя да влезе...
Да си върви, зает съм.
Няма да си тръгна, Алекс.
Господи, какво става с теб?
Работя.
Помня, че преди и теб те интересуваше работата.
Интересува ме животът - моят и твоят.
Идвах тук всеки ден след погребението.
После всяка седмица, всеки месец...
А после спрях да идвам. Забеляза ли изобщо?
И аз страдах, Алекс.
- Но защо си тук сега?
Трябва да ти кажа някои неща...
Знам, че си загрижен за мен. Г-жа У отчит ми го казва всеки ден.
Но наистина... Искам да си вървиш.
Няма да те оставя да се криеш.
- Не се крия.
Г-жа У отчит ми каза, че изобщо не излизаш от тук.
Спри и ме погледни!
Вината не беше твоя.
Не, не беше.
Защо не обвиним г-жа У отчит? Все пак тя избра пръстена.
Или бижутера - той го направи.
Или нещастникът, който е изровил лунния камък от земята.
А защо не обвиним теб? Ти ме запозна с Ема.
Нищо не може да промени това, което стана, Александър.
Грешиш! Аз ще го променя.
Оценявам загрижеността ти.
Но имай малко вяра в мен.
Искам да вярвам в теб,
но какво правиш тук?
- Ще ти кажа...
Ела след седмица и ще ти покажа.
Ела с мен сега...
- Не ме ли чу?!
Не мога да изляза сега, когато съм толкова близо.
Добре, ще продължим този разговор след седмица.
След седмица изобщо няма да сме водили този разговор.
''На Александър завинаги, Ема''
Благодаря...
Подранил си. Това е нещо ново.
Исках да те видя.
Е, къде са?
Кои?
- Цветята.
Не помниш ли, че за тази вечер ми обеща цветя?
Не преставаш да ме изненадваш.
Трябва да поговорим, Ема.
Да се разходим в парка?
- Не.
Да отидем в града.
Какво има?
- Нищо. Да побързаме!
Лесно ти е да тичаш. Нали не носиш корсет!
Карай бързо на ул.Блийкър!
Сега пък си чак и галантен!
Трепериш, професоре. Да не те мъчи някоя болест?
Добре съм. Чувствам се отлично!
Радвам се, че отново се разхождаме.
Разхождахме се преди 3 дни.
- Но не и така.
Никога не сме се разхождали така.
Господи, погледни!
- Виждал съм я.
Очевидно си болен. Новата играчка не те заинтересува.
Това е просто една машина.
Какво става, Александър? Случило ли се е нещо?
Не.
Чуй ме, Ема... Искам веднага да се прибереш у вас.
Аз ще дойда по-късно довечера и ще звуча като откачен.
Ще кажа, че не си дошла в парка, но ти не ми се сърди.
Всичко ще бъде наред.
Помни, че те обичам безкрайно! И винаги ще те обичам.
Добре...
Но първо си искам цветята.
Цветя за дамата.
Чакай ме тук и не мърдай.
Какво ще обичате, сър?
- 12 бели рози... Не, червени.
Внимавай!
Търся професор Хартдегън.
Алекс, аз...
Ужасно съжалявам.
Не трябваше да става така.
- Разбира се.
Знам, че няма как да те успокоя.
Не бяхме в парка, Филби. Бяхме в безопасност.
Защо не мога да го променя?
Може да се върна хиляди пъти.
Да я видя как умира хиляди пъти.
Не те разбирам.
Няма да намеря отговора тук.
Не и тук.
Не и сега.
18 януари 1899 г.
''Бъдещето е сега''
... бъдещето е сега!
24 май 2030 г.
А сега последните новини от ваканционно селище Луна.
Инженерите подготвят първата 20-мегатонна експлозия,
с която ще започнат изграждането на подземните лунни жилища.
Елате на риболов в Морето на спокойствието.
Добре дошли на голф. Гледайте турнира ''Армстронг''.
Кой не иска с всеки удар да изпраща топката на 1500 метра?
Елате във ваканционно селище Луна. Резервирайте си частица от Рая,
защото бъдещето е сега.
Достъпът е ограничен. За контакти - Лунно селище.сот.
Здрасти.
- Здравей.
Готин костюм! Много е ретро.
Благодаря.
Това сигурно прави страхотно капучино.
Оная машинария.
Довиждане.
Съберете се, клас 23. Следващата спирка е античността.
Включете скенерите си на режим ''приемане на данни''.
Движете се по двойки.
Ако направиш това още веднъж, ще ти преподредя ДНК-то.
Двама по двама!
Добре дошли. Какво ви интересува?
Извинете, не ви видях.
Случва ми се доста често. С какво мога да ви помогна?
Какво е това?
Фотонната ми памет. Или, както казваме ние, ФП.
Ето ме, сър.
Какво си ти?
Информационната система на библиотеката на 5-о авеню.
Какво ви интересува?
- Някакъв стереооптикон.
Не, сър.
Аз съм фотонен модул със система за видео и аудио връзка,
свързан с планетарната база данни.
Фотонен?
Хранилище на човешкото познание.
Коя област ви интересува?
- Физика.
Област физика...
- Механика.
3-измерна оптика, хронография,
темпорални връзки, темпорален парадокс...
Пътуване във времето?
- Да!
Научна фантастика...
- Не, практическата страна.
Въпросът, който ме интересува, е може ли да се промени миналото?
Не, защото пътуването във времето е невъзможно.
А ако е възможно?
- Невъзможно е.
Можеш да ми се довериш по въпроса.
Достъп до творбите на Азимов, Харбърт У елс, Харлан Елисън,
Александър Хартдегън...
Разкажи ми за него.
- Хартдегън, 1869 - 1903 г.
Американски учен-ексцентрик.
Трудовете му включват планове за създаване на машина на времето.
Разкажи ми за машината на времето.
- Романът е написан от Х. Уелс.
По-късно е трансформиран във филм и популярен бродуейски мюзикъл...
Нямам предвид това.
- Искате да чуете музиката?
Благодаря, достатъчно.
Интересува ли ви нещо друго?
Не, смятам да си опитам късмета след още няколкостотин години.
Желая ви дълъг живот.
2037 г.
Кой е евакуационният ви център?
- Подлежите на арест...
Протегнете ръце напред.
Ще бъдете задържан, докато не ви осигурим транспорт за евакуация.
Почакайте!
- Трябва да се махаме от тук!
Как стана това?
- Луната. По-бързо!
Но какво стана?
- Ти да не си живял в пещера?
Да, живях в пещера! А сега ми кажете.
Строежите на Луната прецакаха орбитата й.
Луната се разпада, ясно?!
Зарежи го!
16 юли 802701 г.
Ема?
Ехо?
Не се страхувай...
Не си отивай!
Почакай! Искам само да поговорим.
Съжалявам, не те разбирам.
- Разбираш ли думите ми?
Да.
Говориш каменния език - лекс.
- Каменния език?
Но ти ме разбираш, нали?
- Всички го учим като деца.
Но те... Те го забравят.
Аз преподавам.
Какво казва?
- Мисли дали да те хвърлят в реката.
Кажи ми истината и то бързо. Откъде идваш?
Аз съм от тук. Просто не съм от сега.
Построих машина, с която пътувам във времето.
Аз съм от миналото.
Казах им, че си наранил главата си и че си...
... странстващ идиот.
Какво правите?
- Подготвяме се за нощта.
Идвам с вас.
Елои?
- Как се казва твоят народ?
Наричат ни нюйоркчани.
Нюйоркчани... Приятелски ли са настроени?
Поне докато не ги заговориш.
Разкажи ми за твоето село.
В моето село животът е напрегнат. Всеки бърза за някъде.
И носят еднакви стандартни шапки.
Малки, черни и кръгли.
Какво правеше там?
- Бях учител, като Мара.
И правех разни машини.
- Аз също правя.
Направих ''сес-куин-тан'' с баща ми. Още я използваме.
''Сес-куин-тан''?
Мара...
Стъпала от въже.
Въжена стълба.
- Ще те науча как се прави.
Ще ми разкажеш ли още на следващия ден?
Утре? Да, ще ти разкажа.
Пази ми го тази нощ.
- Благодаря ти.
Лека нощ.
Кейлън ще те измори. Задава прекалено много въпроси.
Родителите ни бяха строги, но той си е такъв.
Къде са родителите ти?
- Вече ги няма тук.
Съжалявам.
Беше прав, Филби. Стигнах прекалено далеч.
Седни до мен.
Мара, защо прибирате лодките през нощта?
За да не ги откраднат?
- ''Откраднат''?
Не знам тази дума.
- За да не ги вземе някой?
Така е по-безопасно.
Там, откъдето идваш, не се ли грижите за безопасността?
Разбира се.
- Или ''откогато'' идваш.
Значи аз не съм само един странстващ идиот.
''Кол-мар''...
Може би утре ще наберем?
Цветя?