The Thomas Crown Affair (1999) (The.Thomas.Crown.Affair.DVDRip.DivX.AC3.CD2.sub) Свали субтитрите
- Това ли е?
- Намерихме я.
Тя я намери!
- Експертът тук ли е?
- Готов е и чака.
- Дай да видим какво имаме тук.
- Добре.
Това е Джордж Френч, шеф на отдел "криминална техника".
- Здравейте, Джордж.
- Здравейте.
Др. Корнелиус от Манхатънвил. Влезте, Докторе.
Кетрин Бенинг.
- Добър ден.
- Здравейте! На работа, Докторе.
Не ме зяпайте, Майкъл.
Абе на Вас законите на САЩ напълно непознати ли Ви са?
- Или причината се крие в това, че сте живяла в Мароко...
- Монако.
Все ми е тая. Нелегално влизане, кражба, смущаване на личната сфера.
- Аз не съм ченге.
- Анджък. Това не е официално доказателство.
- Не искате ли да го разобличим...
- Моята задача е картината.
Това тук е картина-призрак.
Какво?
Под нея има друга картина.
Моне е ползвал платната си по няколко пъти.
Непознатата майсторска творба на Моне
"Кучета играят карти".
Къде е тоя лайнар?
Къде е в момента?
Извинете?
Смяна на партньорите.
Всичко е наред, Ана.
Ще се видим по-късно.
Това е черно-бял бал.
О, съжалявам. И без това не бях канена.
- Разкрихте се широко.
- Изчервена сте.
Колко човека могат да фалшифицират Моне? Пет? Може би шест?
Сигурен съм, че не мога да бъда арестуван заради една шега.
- Това беше твърде добро.
- Вие мислите, че сте съвсем близо.
И съм. Да не мислите, че събирам само трохите, които ми хвърляте?
Сама мога да надуша кръвта.
Ах ти, самодоволен кучи...
Да!
Да танцувате ли искате...
или да танцувате?
Не! Изчезвай!
Махай се! Махай се!
Ах! Ти си... най-забележителната жена.
Да не си мислиш, че сме готови?
Добро утро.
- Добро утро.
- Добро утро, Пол.
- Ще желаете ли да Ви донеса още нещо?
- Нищо.
- Благодаря, Пол.
- Благодаря, Пол.
Предполагам, не сте изтичали набързо да набавите това.
Не.
Не.
По дяволите. Мразя да съм предвидима.
Живеете доста добре.
Благодаря.
Срамота би било, да загубите всичко това.
Това зависи
от едно нещо.
Така е.
Няма да се откажа.
Нито за минута.
Че то аз бих бил доста разочарован, ако го направехте.
Как се чифтосват бодливите прасета?
Стар виц. Много предпазливо.
Предпазливо. Или... безуспешно.
Не се натъквам често на бодливи прасета.
Създания с високоразвити защитни системи.
Като бодливите прасета?
Като 42-годишни, преуспели,
занимаващи се със себе си единаци.
Ако намерехте женския си двойник
и решехте, че може и да излезе добра връзка...
Да помисля пак?
Добро утро.
Хубава рокля.
Яко парти ще да е било.
В клише ли искате да се превърнете?
За миг ли не се поколебахте?
- Не.
- Знаехте, какво правите?
Това ми е работата. Той ме харесва. И ще продължава да ме харесва.
Което ще го държи близо до мен.
А в какво се превръщате, вършейки
това, Вие е все едно.
- Знам, какво върша.
- Наистина ли знаете?
Всичко опира само до пари, Майк.
О, о, о, той има проблем.
Бих могла да свикна с това.
- Дръж се сега.
- Защо да се държа?
- Вземи лоста.
- О, ама да не би аз да...
- Вземи го.
- Ама аз няма да...
- Хайде хвани го де.
- О, не!
Точно така. Така е добре.
- Така е добре.
- О, боже!
Насочи към онзи хълм. Не го изпускай от очи.
Ето видя ли.
Това е летене по гребена, което правим в момента.
- О, това е страхотно.
- Аз съм в ръцете ти.
- Почувствай го. Усещаш ли го? - Да.
Наляво. Наляво.
Над хълма ще ние поеме топла въздушна маса.
Като сокол.
Крави.
Е, нищо. Нали колата ти е само на 4 щата от тук.
Този остров
не е Манхатън.
- Не е ли?
- Не.
Имам насрочени срещи.
Не искаш да ги отменяш?
Вратата е запоена. Прескочи я.
Да я прескоча.
Това прави страхотно впечатление.
На кого?
На всеки, когото водиш тук.
Аз никога не водя тук някого.
Воала.
Обзалагам се, че всичките са мой размер.
Възможно е. Тук-таме може да не паснат. Ама все някак ще се оправим.
Ще приготвя вечерята.
Е! Стига бе!
- Искаш ли вино?
- Да!
Красиво е!
Искаш ли да я видиш?
Не.
- Сигурна ли си?
- Сигурна съм.
Искаш ли една глътка?
Ела тук.
Искаш ли да я видиш?
Не.
Сигурна си?
Да не мислиш, че ти вярвам, че ще оставиш така трудно спечелената си картина
да се въргаля в карибска колиба?
А ако беше така?
И че ще ми го кажеш?
А ако ти имам доверие?
Знаеш, че не можеш.
Ти да не би вярно да си мислиш, че някога ще можеш да ми се доверяваш?
Знаеш ли, за колко вероятно го смятам?
Извинявай.
Да отворя ли още една бутилка?
Да.
- Така си мисля, да.
- Да, така си мисля.
Онова от 85-та не беше добро.
- Не, не беше... Не...
- Примирие. Хубаво би било.
Би било страхотно. Би било хубаво.
Какво беше това?
Един сладък малък Реноар.
Реноар.
Едно сладко малко копие?
Е, това никога няма да го разберем, нали?
- Добре, предавам се!
- Спокойно, спокойно.
- Отивам да взема бутилката.
- О, да, добре би било.
Е, не си от скучните де, дума да няма.
- Ти ми направи комплимент.
- Как?
- Тези бяха от банката.
- Кои?
Кои? Костюмарите.
Прехвърляш части от авоарите си..
Готвиш се да духнеш.
нека предположим, че духна. Какво ще ти остане тогава?
Нито картината, нито петте милиона награда, нито аз.
Така ли?
А ако ти дам десет милиона?
За да се изложа?
Как бих могла да го прикрия?
Ще те науча.
Наистина ли мислиш, че за хора като нас има щастлив край?
Що за голям крадец си всъщност?
Ами, ако броиш и Уол Стрийт,
доста голям.
Ако имаш предвид изкуството,
само един аматьор.
Късметът на начинаещите, а?
Джентълменът печели конското надбягване.
Нещо подобно.
В момента си в клопката.
Как ще излезеш от нея?
Това е само игра, скъпа.
Само игра.
- Хубав тен.
- Благодаря.
Бях няколко дена на плаж.
По професионална линия?
Точно така.
И... открихте ли нещо?
Ами, той притежава едно украшение,
което Барбароса е носил през 1152-ра при коронясването си.
Вярно? Крадено?
Не.
И това е всичко, след два дена
и две нощи?
Това е всичко.
Искате ли да знаете, къде е бил вечерта, преди да отлетите?
Или вчера вечерта, след като сте се разделили?
Не особено.
Добре. Както искате.
Майкъл.
О,...
тя е...
забележителна.
Явно и той така мисли.
Три срещи за 6 дена.
Ами,...
откъде ли намира толкова време?
Добре ли сте?
Да.
Знаете ли, едно време и аз бях наред.
Моята приятелка... се напи.
Не се прибра цяла нощ, дойде сутринта... омъжена.
Да.
Казвах на всички, че ми е все тая,... после
чуках пет жени в разстояние на пет дена, разбих се с колата,
бих един заподозрян до безсъзнание, бях суспендиран.
Но... бях наред.
Някаква особена причина ли има да ми го разказвате това?
Но той беше при него.
Какво е това?
Снимки от ръбовете на Моне-то.
От ръбовете?
Застрахователната компания винаги прави снимки от ръбовете на една картина.
В галерии и по търгове ръбовете не се виждат, и когато една картина
бъде открадната и фалшифицирана, ръбовете не съвпадат.
А ако съвпадат?
В такъв случай фалшификаторът е видял оригинала.
- Ако фалшифицираният Моне на Краун е добър...
- Ще намерим фалшификатора
и така ще разобличим копелето.
- От колко време ги имате вече?
- Пет дена.
И не сте ги отваряла?
Да, е, сега са отворени.
- Приказно красиво е.
- Надявам се, да не кажеш сега,
"Ама не мога да приема такова нещо"?
Не.
Аз...
никога не бих казала нещо толкова скучно.
Тя ми е приятелка от много отдавна,
но ще е като вечеря в моргата.
Но мисля, че бих я понесъл, ако дойдеш с мен
Утре? Толкова скоро.
Усещам, че някой се колебае.
Не...
Не.
- Компанията ми за монотонна ли я намираш?
- Не.
Нямаше и да ми хареса.
Кое? Да си ми скучен?
И да се нуждая от малко разнообразие?
Имаш предвид Ана.
Снимали са ме с Ана.
- Това е привилегия.
- Знаех си аз.
Пуснах и.
- Искаш ли да знаеш защо?
- Не.
- Ще ти кажа.
- Не ме интересува.
- Ще ти кажа.
- Не ме интересува.
Джими, искам да сляза.
- Продължавай.
- Спри!
- Не ме интересува, защо!
- Остави ме да ти кажа!
- Не!
- Ах, мамка му.
- Попитай ме, защо!
- Не ме интересува!
- Наранена си!
- Да, защото ти искаш, да съм наранена!
Необходимо беше да те нараня!
Той се превръща в садист! Кой би могъл да предположи?
- Случайно да си се сещала, че трябваше да разбера?
- Какво?!
Дали за теб всичко опира само
до картината?
Как иначе можех да го разбера?
А за теб?
Аз мога още утре да изчезна оттук.
И ти също.
- Ще бъдем бегълци.
- Бегълци със средства.
Това е малката разлика.
Не знам.
Не знам.
Ах божичко. Питър Пан е решил да порасне,
но не намира място за приземяване.
Тъжното в цялата история е само това,
че ако тя поне малко прилича на теб,
никога няма да разбере, какво е загубила, докато то не изчезне.
Хей! Да тръгваме.
Накъде?
Ръбовете съвпадат.
Но... това положително вече го знаехте. Или?
Хайде. Да посетим няколко фалшификатора.
Никога не съм бил импресионист. И между другото вече плащам и данъци.
За какво?
Портрети. Вкарвам богатите в стари майсторски творби.
Лицето на съпругата върху това на Мона Лиза.
В една генерация от Бруклин до Гринуич.
На човек му трябват за това и подходящите картини.
Така че, кой го е правил?
Немецът.
Хайнрих...
Кнуцхорн.
Светът на изкуството е малък, Майкъл.
А кой според вас е правил това тук?
Фредерик Голчан.
Той твърди, че сте бил Вие.
Значи си мислите, че като ми трябват бои и те идват по куриер?
А надзирателите ще си мислят, че е само за терапия,
ако в килията си взема да копирам Моне като луд?
Какво?
Какво?
Нищо.
Какво има?!
Само се чудех, какво премълча.
Кажете и на мен.
Няма какво.
Знаете ли какво?
Животът е пълен с шибани конфликти? Хайде, изплюйте камъчето.
Чудех се само, дали между тях е имало някаква връзка.
Между Краун и стария?
Да.
- Невероятна сте. Наистина невероятна.
- Двамата заедно са били собственици
на галерия, Краун и Кнуцхорн. В Берлин, 1990. И още една в Хамбург.
И една в Париж 1994.
Изложението 1995 в Париж да Ви направи впечатление?
Кнуцхорн е художникът.
Е и?
Погледнете малкото име.
Тайрол Кнуцхорн.
Да, а ние говорихме с един Хайнрих.
Знаете ли какво беше онова?
Начинът, по който гледаше картината.
Гордост.
Бащинска гордост.
Бас ловя, че я е правил синът му.
Синът на един велик фалшификатор, който рисува точно толкова добре както баща си.
Само досега не е бил хващан.
Значи, предполагам, че ще
откриете, че Тайрол Кнуцхорн живее в Ню Йорк.
Знаете ли какво? Аз... трябва да Ви се извиня.
Не вярвах, че сте достатъчно жилава да изкарате това до края.
Не ме познавате.
А трябваше. Защото... Вие по-скоро бихте разбили зъбите на
Свети Петър пред Райската Порта, отколкото да допуснете да Ви дават наставления.
Харолд, слушай внимателно и не ме прекъсвай.
Ако ми се налагаше да изчезна, имам предвид наистина да изчезна, след 8 часа,
колко бих могъл да взема с мен?
- Всичко наред ли е?
- Харолд...
Би понесъл големи загуби, ако продадеше толкова краткосрочно.
Това ми е ясно, това не може да се промени. С колко бих могъл да изчезна?
Обади ми се след половин час. Тогава ще мога да ти кажа цифра.
Добре.
Напускате ли ни?
Няма да ви се отвори такъв късмет.
Само трябва да подготвя нещо.
Нито един Кнуцхорн не е посещавал стария.
Нито един?
Обаче някакъв си Кнудсен е идвал, три пъти в последния месец.
Мислите ли, че е случайност... или?
Възможно е.
Да.
Вероятно си е точно така.
Ето още сто.
Само тръгвайте, хайде!
- Пол, тук ли е?
- Той има заседание.
- Много е важно.
- Почакайте в чакалнята, ще го доведа.
Почакайте.
Знам, че имаме адаптери за контакти.
Не мога да ги намеря. Можеш ли да слезеш долу, Ана, и да питаш Пол...
Хм... явно правим крачки назад.
- Не!
- Не.
Махни си ръцете от мен!
Какво обяснение имаш този път?
Кое е това момиче, и защо е тук?
Ана работи за мен.
Досега не ме смяташе за идиотка.
Дължа и пари и исках да и ги върна, преди да тръгна.
О, наистина?
И какво по-точно прави тя за теб?
Ако кажа това, бих я компрометирал.
О, Томи, та вие тръгвате заедно.
Не, аз тръгвам с теб.
Защо ли от всички хора на света
- точно на теб да вярвам?
- Не го и очаквам.
Аз ще ти вярвам. Нима не искаше точно това,
моето доверие?
Утре следобед
ще върна Моне-то.
Къде? На стената в музея?
Да.
Знаеш ли, Томи, шах-мат съм.
Когато картината се върне, ние ще сме свободни. Само един за друг.
Обратно на стената, в музея?
Да, а с теб ще се срещнем
в 4 на летището за хеликоптери на Уол Стрийт,
и ще отлетим заедно.
Или...
Или ти ще се погрижиш в музея да ме очакват.
Аз ти имам доверие.
Аз не мога... да направя това!
Върви по дяволите, кучи сине! Пусни ме!
Трябва да говоря с Вас.
- Парети.
-Да.
Във фоайето ли сте, а?
Да, Мики, аз съм тук. Аз и още едно 30 други момчета.
Не се съдете прекалено строго.
Постъпихте правилно.
В случай, че кучият му син се появи.
Марк, стой при колата. Сложи един униформен на аварийния изход.
Ясно.
Детектив!
Да.
По дяволите. Оставила ли е нещо тук?
Наблюдавайте цялата сграда.
Може пък да се върне. Не знам.
Не, не, не.
Джек там ли е? Дайте ми го на телефона.
Доведете Джек!
- Какво?
- Фалшификаторът.
Явно сте си мислела, че няма да продължим по тази следа? Джек го откри.
Било е дъщеря. Била е през цялото време под носа ни.
Тайрол Ана Кнудсен Кнуцхорн,
и така нататък. Краун я познава от десетгодишна възраст.
Когато баща и влезнал в затвора, той и станал настойник. Погрижил се да изкара колеж.
Сега работи за фирмата му. Джек, искам да...
Той е тук.
В ръцете ни е.
Ще ти се обадя по-късно.
Ето го.
Палто и куфарче.
Да, Мики. Виждаме го.
Средният вход. Сиво палто.
Изкарайте фоайето на големия монитор.
Влезте тихо.
- Няма да правим цирк.
- Томи...
Какво прави по дяволите?
Изглежда почти като че ли иска да го видим.
Играта започва.
Ето го. Бомбе. Влизайте и го хващайте.
Хайде. Движете се.
Тихо. Извинете ме.
Извинете.
По дяволите. Той смени картината.
Стойте при картината.
Какво? Вижте само, не мога,...
По дяволите! Тук има още един.
Навсякъде в тая шибана сграда
се движат мъже с бомбета.
- Предупредила ли сте го?
- Какво? Не.
- Предупредила ли сте го?
- Не!
- В такъв случай е знаел, че ще го издадете.
- Мамка му, качват се нагоре по стълбите.
- Сега трябва да проверим четири етажа.
- Кучи син.
Не го изпускайте. Ако изчезне, ще минат десет години, преди да се появи пак.
- Импресионисткото крило заключено ли е?
- Да.
- И няма никакъв шанс да се влезе вътре?
- Вратите са спуснати.
Той не може да върне картината.
- Те са навсякъде.
- Какво става тук?
Тръгна в другата посока!
Какво? Какво? Не те чувам.
Това е нелепо. Кара ни да се въртим в кръг.
Парети се опитва да се свърже с теб.
- Аз...
- Прецакан си. Идвам.
Какво да правим?
- Какво да правим?
- Да почнем да арестуваме хора. Хайде.
Извинете, Сър. Момент само.
По дяволите.
Знаех си.
Извинете.
- Изкарайте посетителите навън.
- Добре.
Как се отваря тази врата?
Изключете пожарогасителната инсталация в импресионисткото крило.
Това са водни бои.
В ЗАЕМ ОТ КОЛЕКЦИЯТА НА ТОМАС КРАУН
През цялото време е била тук. Откога? Един, два дена след кражбата?
Тук нещо се е загнездило в цепките.
Значи непосредствено, след като я е откраднал, я е върнал обратно.
... Сър?
О господи.
Мили боже. Това е невъзможно. Това направо е невъзможно.
Как е успял да направи това?
Къде отивате?
Ами... в офиса.
Да си напиша доклада.
- Та значи сте готова с Вашата работа?
- Да!
Относно другата картина. Според Вас защо е избрал точно нея?
Нямам никаква представа.
Но... тъй като не е застрахована при моите хора, аз съм извън играта.
Вие обаче ще трябва естествено да продължите с разследването.
Всъщност ми е все през оная работа.
Не искате ли да го хванете?
Ами, ще направя това, което ми кажете.
- През цялото време ли Ви беше все през оная работа?
- Да!
Той ми ходеше по нервите.
Вижте сега.
В седмицата преди да Ви срещна,
арестувах двама за злоупотреба с недвижими имущества и един пич,
който беше пребил децата си до смърт.
Така че, когато един Худини
гепи няколко цапаници, които са важни само за някои...
тъпи богаташи,
ми е все тая.
Вие сте добър човек.
Добре. Хайде изчезвайте. И го поздравете
от мен.
Не знам, какво имате предвид.
Хайде изчезвайте.
И да не ни оставите да Ви плащаме телефонните сметки.
Не.
Такси!
Знаете ли, ще продължа пеша. Благодаря.
Извинете.
Госпожо, нямате право да излизате там!
Томи!
Вие положително сте Кетрин.
Да.
Той искаше да получите това.
Приятен ден, госпожо.
Здравейте.
С какво мога да Ви помогна?
Имам резервация.
Добре. Кетрин Бенинг.
Имате ли друг багаж освен ръчния?
Не.
Бихте ли се погрижили, това тук
да бъде предадено на ето този мъж от главния полицейски участък? Това би трябвало да е достатъчно.
Ще пристигне едва утре сутринта.
Нищо.
За международните полети се качете с ескалатора вляво.
Госпожо?
Всичко наред ли е?
Всичко е идеално.
(шотландски акцент) Не трябва да плачеш, момиче.
Всичко това беше инсценирано?
Всичко това беше инсценирано?
Така ли?!
Госпожо, моля Ви, знакът за стегнати колани още не е изгаснал...
Сега ще ти кажа нещо.
Ако още един път направиш такъв номер,
ще ти счупя и двете ръце.