Kissing Jessica Stein (2001) Свали субтитрите
И за грехът, който извършихме от изпадане в отчаяние.
За грехът, който извършихме от инат.
И за грехът, който извършихме...
като съдихме грешно други.
Скъпа, виждаш ли онзи човек в ъгъла...
с тъмната коса и синята шапчица?
Направо е разкошен. Това е Бен Фелдман, М&А, Дж. П. Морган.
-Той няма брада!
- Майко, по-тихо.
- Шшт!
- Неотдавна се разделиха с жена си.
- Някаква от Айдахо.
- Тя е можела по-добре. Можела е!
- Ти можеше по-добре.
- Майко.
Майко, би ли престанала да подхранваш перфекционизмът и? . Ти направи същото с Лари.
- Аз не го харесвах и него.
- Какво му беше? . Та той беше като принц.
- Не ми пукаше за него.
- Как така?
- Той не беше единственият.
- О, единственият.
- Не беше сексапилен.
Майко, тихо! Ето го там.
Годежът е най-трудното, което правим.
Тя е на 28 години. Не е имала среща от година. Страхувам се, че...
- ще остане самотна завинаги--
- Мамо, ще млъкнеш ли? . Изкупвам си греховете!
Шшт!
Питър, казвам ти, довери ми се за това.
- Означава "безмълвен, без думи. "
- Аз мисля "безучастен. "
- Не, "безмълвен, смутен. "
- Сигурна ли си за това? .
- Сигурна съм. Всички го бъркат.
- Хауърд, кажи определение на "изумен. "
- "Безмълвен, смутен. "
О, Благодаря ти, Хауърд.
- О, и Хауърд, а онзи виолончелист? .
- Туумлаутс. С две "У"-та.
Да, да, да. О, Господи! Здравей!
- Здравей. Благодаря ти.
- Поздравления.
-Добре, зачервена си. Вълнуваш ли се? .
-Нека видим.
Не мога да пия, да пуша или да ям суши за 9 месеца.
- Честно казано съм паникьосана.
- О, Господи. Празнувахте ли вчера? .
- Толкова е вълнуващо.
- Да. О, Господи. Матю е толкова развълнуван.
- Майърс, трябва да поговорим.
- Хей, Стейн. Чък, получи ли ми и-мейла? .
- Да, "дълбоко-осеменено. " Кой знае? .
- Точно така.
Няма нищо общо със осеменяването. Отнася се за това колко дълбоко нещо е поставено.
- Съжалявам за това, Джош.
- По дяволите!
- Няма проблем. Не се притеснявай.
- Какво е това?
- Какво си направил с това?
- Какво е какво? .
Този профил. Унищожил си го. Съвсем унищожен е.
Беше глупав. Ти направо си се нахвърлила на този човек.
Да съм се нахвърлила? . Добре, знаеш ли Майърс?
Това е един от великите директор на нашето време.
Мисля, че заслужава малко уважение.
- Това е статия Стейн, не е нищо особено.
- Това е възхвала.
- Той е художник. Не можем да си позволим да го наричаме както си искаме.
Мисля, че е наистина добър. Беше добре написан,
- беше ясен, имаше същина--
- Стейн?
- Стейн? . Телефонът ти звъни.
- Да? Какво?
Телефонът ти звъни.
- Джесика Стейн.
-Хей, Джеси!
О! Здрасти, Дани. Съжалявам.
- Имам новини.
- Добре ли си?
Да, да, добре съм. Просто--
Не можеш да кажеш на мама и татко, нали? .
- О, да, добре.
- Седнала ли си? .
Предложих на Рач! Ще се женя!
"Не си сам по инерция...
"за това са виновни човешките отношения, които се повтарят...
"във всяка връзка,
"неописуемо монотонна и еднообразна.
"Хубаво е преди всяка нова, неочаквана връзка...
"с която всеки си мисли, че не може да се справи.
"Но само някой, който е готов за всичко,
"който не изключва нищо,
"дори най-неочакваното,
ще преживее връзката към другия като истинска. "
Господи, това е чудесно. Чудесно е.
Толкова се радвам, че ме помоли да го направя.
Имам в предвид, беше толкова смело от твоя страна да дойдеш, за да се срещнем в салона.
На края си мислех да се откажа.
Понякога изглеждаш толкова съсредоточена в работата си.
- Не бях сигурен дали ще искаш да излезем.
- О, не.
Това е просто заради тренировката.
Искам да кажа, че е толкова незначително и повърхностно.
Мисля, че всички се опитваме да спазваме анонимност докато сме там.
Не съм съгласен с теб.
Обичам тренировките.
Имам в предвид, наистина са малко незначителни, както каза,
но наистина ми харесва, нали знаеш,
всички тези стимуланти, помпането и т. н.
Значи, ти си писател.
Това е-- Това е прекрасно.
- Здрасти. Здрасти.
- Здравей! Здравей!
- Съжалявам, че закъснях.
- Не, идваш точно на време.
- Какво? Та аз закъснях с един час.
- Не, не.
Точно на време си.
Хей, сервитьорче дамата ще желае--
Искам шейк и Маргарита, ако може.
Е, мисля че си подхождаме.
Ето, разделяме салатата. Но, като си спомня, ти изяде малко повече
което включваше аругула, който е един от скъпите зеленчуци.
Не съм ял от козето сирене. Алергичен съм.
Без десерт. Достатъчно лесно.
Твоята порция излиза $42. 73, и моята $18. 14.
Прекрасно. Перфектно.
Имаш ли точно дребни?
Толкова е забавно, Джесика.
Но аз излизам с много момичета. Наистина много.
И аз просто-- не знам. Просто се чувствам толкова--
толкова приятно с теб, толкова свободен да бъда себе си, все едно съм си вкъщи.
Обикновено съм доста себе критичен човек.
Нека ти кажа нещо. Страхотна си.
Бих искал да видя как се огъваш в тази рокля.
- Огъваш.
О, добре.
- Както е било.
- Харесва ми косата ти...
-... така около врата ти.
- Знаеш какво имам в предвид?
- Нали знаеш? Знаеш как е.
- Опа! Олях се малко.
- Какво губиш? .
Мисля, че има връзка помежду ни, и искам да ти се представя...
като твой експерт-счетоводител и твой приятел,
ако това е-- възможно.
Добре. Ню Йоркачанинът ни обича. Критикът обира каймака в гащите й.
- Дишай.
- Добре.
Гърбът му беше като бетон цяла нощ.
Твоят приятел пак има лице като на сериен убиец.
Плаши някои от гостите.
Напоследък беше малко беден.
Ще поговоря с него.
О, скъпи. Закъсня.
Съжалявам. Шофьорът на таксито беше украинец и славянският ми не е добър.
Значи искаш да правим нещо по-късно?
- По-късно ще бъда в библиотеката...
- Така ли? .
- При архивите за XVI век, гол.
с маркировката за книги, която ще се клати едва едва от оная ми работа.
Значи ще те чакам.
Да донеса ли нещо?
Само твоето невероятно тяло...
както и личната си карта.. и картата за библиотеката.
- Доставка.
- О, да. Оттук, моля.
О, къде беше? Чаках те цял ден.
Бях много зает.
- Мартин, къде е Хелън?
- Доставка.
Чакай. Още съм на работа.
Съжалявам, скъпа. Първа линия.
Господи. Добре, готово.
Хелън Купър.
Защо винаги правиш това, за да унищожиш тази връзка?
Ние не сме свързани. Такава е ситуацията.
- Трябва да престанеш веднага.
- Да, сигурна съм, че и жена ти мисли така.
Виж, имам работа сега.
Какво ще правиш после? Как ти се струва в 11: 00?
- На теб как ти се струва сега?
Благодаря ви.
Как това изкуство ви кара да се чувствате?
Възбужда ли ви?
Плаши ли ви? Омаловажава ли ви като човек?
- Наистина ли ще го направиш?
- Взех решение.
Реши ли го, или прочете статия в списание "Ню Йорк" от последния месец?
- Реших го.
Мисля, че е време, нали знаеш?
- Това е нещото, което не съм опитал.
- Разбира се, че е време, скъпа.
Продължавай с твоята игрива личност, и не позволявай на г-н Фуди-Дуди да ти развали купона.
- Благодаря ти.
- Мар?
- Да?
- Какъв е проблемът? Тя опитва нови неща.
Разбира се. Днес, сексуални предпочитания.
- Утре, татуировки.
- Добре.
Нека да видим. Оскар Уайлд е много демоде.
Емили Дикинсън е много банална. Трябва да е...
Може би Джордж Елиът.
- Трябва ли пак да цитирам?
- Нека видим.
Ако е много интелигентно, ще пренесе истинската мръсна тълпа.
И ако е добре подбрано, ще изглеждаш като някой...
който разбира лошото положение на твоя очакван партньор-- лошото положение на човешката природа.
Разбирайки думите на някой велик писател,
излизаш прекалено изтънчен, но сериозен.
- Обоснован, но надежден.
- О, Господи!
Скъпа, ще имаш толкова приятелки, че няма да знаеш какво да правиш с тях.
- Ето, виж.
- Рилке? .
Рилке е много впечатлителен. Ето.
Така, че първите думи, които ще кажеш са: "Приятелство или нещо повече? "
Чакай, защо? .
Защото тогава ще имаш достъп до всички би-любопитни нормални момичета.
Нормални момичета? Но Бас--
Довери ми се. Девствена плът.
Донеси ми това. Хайде.
"Професионална Е-Е, U-W-S,
V-G-L, N-S, D-W-M, търси същата. "
- Какво ли ще означава това?
- Не съм много опитен в обявите по вестниците, така че--
- О, чуйте това. Този използва цитати.
- Това е толкова долнокачествено.
"Не си сам по инерция за това са виновни...
"човешките отношения, които се повтарят
хубаво е преди--" Бла, бла, бла, бла, бла.
- Това е тъпо.
- Всъщност, мисля че това е Фройд.
Рилке. Някой от тях, май.
О, съжалявам. Трябваше да го прочета цялото. "Но само някой--"
Той... описва ли се?
Определящ се като езотеричен? Нека видим.
О, това са жени, които търсят жени.
Знаете ли какво? Имам доста работа.
- Бихте ли--
- Не. Не, не, не.
Благодаря. Извинете.
- Джес? След всички Чарлз може да го направи довечера.
- Да.
- Значи ще се срещнете.
- О, добре.
Ще бъде страхотно. Благодаря.
- Хей Джоан, всичко наред ли ще е, ако си доведа приятел довечера? .
- О.
- Разбира се. Колкото повече, толкова по-добре.
- Чудесно. Ще се видим довечера.
Поканил си Джош?
Здравейте, Хел е. Оставете съобщение след сигнала.
Здравей, казвам се Нан, обаждам се за обявата.
Търся някого с голямо сърце и отворено мислене,
и с приключенски дух.
Също, както всичко останало, да е мил с мен.
- Ще бъде ли възможно това?
- Тихо. Отвори.
- Хайде де. Ще бъде възхитително.
Не е възхитително. Това наистина ти харесва, нали?
Моля те. Аз съм 160 паунда и се събуждам повръщайки.
Трябва да живея заради някой.
- Върви, той гледа.
- Чувствам се неудобно.
- Добре. Тихо.
- Той зяпа. Ще бъде странно.
- Здравей. Аз съм Чарлз.
- Здравей.
-Джесика.
Здравейте, аз съм Хел. Оставете съобщение след сигнала.
Здравей, Хелън. Обаждам се във връзка с обявата.
Наистина искам да се срещнем възможно най-скоро,
защото звучиш наистина специална.
Да ти кажа честно, вися на косъм,
и мога да използвам някой специален.
Така, че просто ми се обади.
О, Господи. Както и да е. Толкова съм щастлива...
да вечерям с толкова интелигентни хора-- нямате си представа.
Това сме ние.
Знам, добре? . Благодаря на всички ви, че не сте откачалки или слабоумни...
или не използвате неправилно думите.
Господ да ви благослови.
Кажи ми за това. Повечето хора, които срещам в салона...
са абсолютно некомпетентни.
Та, Чарлз, разкажи за себе си?
И ти ли преживя ужасни мигове, като мен?
- О, не знам. Справям се добре.
- Наистина ли?
Всъщност срещнах някой наистина специален.
Нейното име е Мишел. Още е рано, но--
- Не знам. Изглежда ми наред.
- Чарлз.
Мислех, че си сам. Не ми ли каза това, скъпи?
Така си мислех.
Извинете. Трябваше ли това да е нагласено?
Не, не. В никакъв случай нагласено.
Просто приятелска вечеря.
- Абсолютно. Просто среща с приятели.
- Да.
Матю и аз искаме да си познаваме приятелите.
Е, Джесика, знаеш как е, не се притеснявай за това.
Всички сме минали по този път. Това е като джунгла.
Да, особено за Стейн. Имам в предвид,
тя винаги има проблеми с хората, които са достатъчно добри за нея.
Да. Господи, иска ми се да имам твоя късмет, Джош.
Виждам, че нямаш проблем да срещнеш човек от твоя калибър.
Знаеш ли Стейн, защо не си починеш?
Очевидно не е времето да се срещаш с някого.
- Наистина? Какво? Не е времето?
- Не.
Просто защото явно не ти се отдава.
Извинете ме? Съжалявам. Откъде би могъл да знаеш?
Е, имам опит с тези неща.
Но и да нямах, познаваш Чарлз...
от час, и в това време...
... ти обиди мъже...
... базираща се на абсурдното мнение за езиковите различия,
различните гледни точки от твоята за редица въпроси, прекрасната реакция за твоето легендарно закъснение,
и невероятния интерес към йогата.
Знаеш ли, мисля, че го беше казал Анаис Нин:
"Ние не виждаме нещата такива каквито са.
Виждаме ги както ние искаме да бъдат. "
Всъщност не съм голям почитател на Нин,
но те преценявам от пръв поглед, Стейн.
Така че не мисля, че проблема е в бедния човечец--
тези откачалки и слабоумни, както ти ги нарече.
Мисля, че проблемът е в теб.
Джесика? .
О, Джесика? . Аз--
- Здрасти. Тъкмо те търсех.
- Здрасти.
- Хелън, здрасти.
- Да. Здравей
- Приятно ми е да се запознаем.
- Съжалявам, че закъснях.
- Винаги закъснявам.
- Не се притеснявай. Седни.
Надявам се, че не си ме чакала дълго.
Не. Е, тъкмо започнах да се притеснявам...
- че няма да дойдеш. Да, да.
Ти си Хелън, нали?
Трябваше да го кажа по телефона...
а не го направих и...
съжалявам, че не го казах, но...
трябва да знаеш, че... това не съм аз.
- Не си ли?
- Въобще.
Съжалявам.
Такси!
- По дяволите!
-Коя част от теб не си ти?
Ами, цялата.
Тогава защо--
знаеш ли какво? Истината е че,
напоследък се опитвам да съм по-малко себе си и затова така се получи.
Но наистина, все още съм си аз, нали виждаш?
Виждам. Е, виж.
Не трябва да правим нещо голямо-- Просто да пийнем по едно.
- Не мисля така. Такси!
- О, хайде де.
Не искаш да отидеш на вечерята така изтощена.
О, вечерята. Да. Да.
Да, мисля, че малко червено вино наистина ще ни помогне, нали знаеш--
Виж, изглеждаш ми свястна.
Аз просто-- направих грешка.
Трябва да тръгвам.
- О, Господи. Съжалявам.
- О, Господи, знаеш ли какво?
- Не бъди глупава.
- Аз...
- Нека ти помогна.
Пропуснах си йога медитацията сутринта, и не съм толкова съсредоточена.
Редовно ли медитираш?
- Това нещо--
- О, да, да. Всъщност всеки ден.
И намирам, че ме държи наистина силна и енергична...
и привлекателна.
Точно така. Чувала съм за това.
- Опитвала ли си някога?
- О, не, не, не.
Не мисля, че мога да седя дълго и да дишам..
- Ще се паникьосам.
-Как обичаш да се упражняваш?
С елементарни упражнения.
Обичам да тичам или да се разхождам. Просто да се движа, нали знаеш?
Чувствам, че когато се движа съм в безопасност.
- Какво правиш, когато спиш? .
- Страдам от безсъние.
О, съжалявам. От кога?
Не знам. Откакто се помня.
Е, ако си промениш решението и искаш да опиташ някоя медитация,
- Ще ми бъде приятно да--
- Не мисля така.
Е, не е нужно да решаваш сега.
Остави го да се "маринова".
Добре.
Ще го оставя да се "маринова".
Никога няма да си хвана такси.
Може би само едно питие.
Добре, само-- имам около 20 минути.
Е, чакай, чакай. Този Лари, това трябва да е било доста сериозно,
- ако е предложил? .
- О, не, не. Беше.
- Беше.
- Е, какво стана?
Аз-- Не беше редно.
Беше просто забавно, нали знаеш?
- О, безделник.
- Това беше голяма работа.
Тъп или скучен, или тъп и скучен.
Или умен,
но забавен по един безинтересен начин.
Знаеш ли? Точно като забавно-тъп, или забавно-глупав,
но не забавно-остроумен или забавно-ироничен или забавно-шантав, нали знаеш?
Или изглеждат умни, а после разбираш, че не са.
И това е забавно, но забавно-иронично.
Както и да е, ако имаш достатъчно късмет...
който да е хем умен хем забавен,
тогава главно са просто--
- Грозни.
- Грозни.
Грозни. Съжалявам.
- Да, малко. Това е-- Това е ужасно, нали? .
- Не.
Това не се отнася за теб. Всичко е наред.
- Аз съм леко грозновата.
- Какво?
Всъщност секси-грозновата.
Секси-грозновата? Аз-- не знам.
Това си е просто така, нали знаеш? Секси-грозновата.
Добре.
можеш ли да ми кажеш-- някоя известна личност...
- която попада в тази категория?
- Да.
Почакай да помисля. Сега ще ти кажа--
Анджелика Хюстън?
- На прав път ли съм?
- Да, предполагам.
- Щях да кажа Мик Джагър. Той е голяма работа.
О, Лайла Лъвет, Джеймс Уудс, Харви Кайтел.
Много секси-горзновати.
- О.
- Да.
Така че, ти не си--
Искам да кажа, опитвала си--
срещала си се с мъже.
- Разбира се.
- Добре!
- Какво?
- Добре, не съм лишена.
Аз просто-- допуснах, че ти си правила--
О, да... освен това.
- О.
- Да, аз--
Просто намирам за секси много различни неща.
Аз не.
Да поискаме ли сметката?
- Какво?
- 8: 10 е. Не трябва ли да--
- О, не.
- Не трябва?
- Не, излъгах.
- Но си мислех--
знам едно прекрасно местенце.
- Хелън? Може ли да те попитам нещо?
- Да?
- Разбира се.
-Какъв цвят ти е червилото?
Това са три вида. Смесвам ги.
- Наистина ли?
- Да.
- Наистина?
- Искаш ли да разбереш--
- Ще ти бъде ли удобно? Да не е нещо--
- Не, разбира се.
С удоволствие бих го споделила. Започвам с Мак Вива Глем III,
- Така.
- което е страхотна основа,
- после добавям пудра на "Прескриптив" отгоре.
- Обичам "Прескриптив".
- Не е ли най-доброто? Фините капчици влага.
- Има най-доброто съчетание.
И завършвам с "Философи Супернейчърал Нюд", което е по-скоро--
- Като гланц?
- Точно, за блясък.
Да. Да.
- Това е.
На теб ти отива.
О, благодаря ти. И ти трябва да го опиташ.
Ще седи прекрасно на твоята кожа.
О, благодаря. Но...
Да, смесването е малко трудно за мен, нали знаеш?
Търся си този цвят.
Е, никога няма да го намериш.
Казвам ти, номера е да се смеси.
-Добре, кажи ми го пак.
- Добре.
- Роланд, Стивън и Крейг--
- Грег.
Грег. Така, добре. И имаш ли си любимо?
Не особено.
Добре тогава, слагаш ли си някои повече от другите?
- Или, просто някое любимо? .
- Не.
Обикновено си слагам, Роланд, когато съм гладна,
Стивън, когато съм отегчена, и Грег, когато съм загоряла.
- Ами когато си болна?
- Не се разболявам.
Добра система.
Това е лудост! Кой не ползва и-мейл? .
Мразя компютрите. Протестирам срещу тях.
- Но трябва да ги използваш в офиса.
- Да.
В работа съм принудена, но никога вкъщи.
Искам да кажа, че дори и от офиса не изпращам и-мейли. Само ги получавам.
Но--
- Какво?
- Обсъждала ли си го с психоаналитика ти?
Не.
-Има много други неща.
-Като например?
- Обичайните.
По-стари, нищо интересно, нямам деца или нещо, защо съм на тази планета?
Нещо такова. Господи, колко са луди.
- Не повече от всички останали.
- Какво?
Малко повече, бих казала.
- Не мисля така.
- Очевидно са.
Мисля, че просто си правят техните работи.
Те не правят нищо. По цял ден бият на тарамбуките и просят пари от хората.
- Нямат цели.
- Мисля, че имат достатъчно цели.
Наистина ли? Какви? Нови одежди?
- Духовна просвета, щастие.
- О, стига.
- Те са странни. Погледни ги.
- Щастливи са.
- Те са щастливи.
- Какво?
Някои пушат трева. Други скачат с бънджи. Някои пеят.
- Ти какво правиш, за да си щастлива?
- Нищо. Не съм. Почакай.
Имам си работа. Искам да кажа, че правя нещо за света.
Нима? И какво правиш?
Съобщавам новините на хората.
Нали знаеш, информация? Вече съм пораснала.
Аз не го правя само за себе си. Тяхното е егоизъм.
Егоизъм? Те си се занимават с техните работи и оставят енергията си на вселената.
Това е много по-стойностно, отколкото да мизерстваш през цялото време.
Чакай малко. Извинявай.
Искаш да ми кажеш, че животът ми не е стойностен?
Не! Искам да кажа, че може би под цялата невроза,
имаш голям капацитет за щастие, на което не позволяваш да съществува.
- Откъде знаеш? Току-що се запознахме.
- Няма откъде да знаеш...
коя си или как ще отговориш на нещо преди да си го опитала.
Трябва да възразя. Мисля, че ако познаваш добре себе си,
можеш да прецениш как ще реагираш на нещо.
Мога да те уверя, че не може да ме направи щастлива...
пеенето за духовно просвещение.
- Или може би ти можеш. Не може да си сигурна.
- Довери ми се. Аз знам.
- Знаеш?
- Да, знам.
- Знаеш как ще реагираш на всичко?
- Определено да.
Може да си права.
Мисля, че се познаваш много добре.
Хайде. Откога тя се интересува какво мисля?
Джош, тя си тръгна преди десерта. Мисля, че се разстрои.
- Е, говори ли с нея през уикенда?
- Оставих и три съобщения.
Не ми е отговори на нито едно обаждане. Мисля, че е унижена.
Здравейте!
Донесох понички.
Виж, Стейн, искам да се извиня за това, което казах в петък.
Няма проблем. Имаш мнение и го изрази.
- Може би си бил прав.
- Не, наистина. Искам да кажа, кой съм аз--
Какво каза?
Казах, че може би беше прав.
Точно така. Радвам се, че не ми се сърдиш.
- Да. Джош?
- Да.
Използваш ли някога "мариновам" като глагол?
Искам да кажа, не като глагол. Като глагол, освен за приготвяне на плодове?
- Какво искаш да кажеш? Като "да седнеш с"?
- Точно така.
Да седнеш с някого. Да го оставиш да се "маринова".
- Не.
- На мен ми харесва.
Знаеш ли какво?
Не се притеснявай.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Здрасти, влез.
- Здрасти.
- О, благодаря ти.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Изглеждаш чудесно.
- Благодаря ти.
Не. Ти си чудесна. На нищо не приличам.
- Обувките са ти невероятни.
- Благодаря, че забеляза.
- "Найн Уест" ли са?
- Не, "Кенет Кол".
- Шегуваш се!
- Не.
Е, много са секси.
Отиват ти.
Може ли да престанем за секунда?
Стига с тежките теми.
Разбира се. За какво си мислиш?
Е,
просто за...
Когато съм си мислила за лесбийството преди,
винаги съм си казвала, че е гадно.
Просто, че е гадно и не мога да го направя. Не ме вълнува.
- Искам да кажа, какво би направила? Нали знаеш?
- Да, да.
- Това е, което те вълнува.
- Точно така.
Но си прекарах толкова хубаво с теб миналата вечер.
- Аз също.
- Наистина.
Мислех си за това.
И-- Както и да е--
Взех някои неща по темата,
- и се чудех дали--
- Разбира се.
Добре, добре.
Това наистина ме развълнува--
Лесбийски секс: Рагорещен, Безопасен и Разумен.
- Знаеш ли я?
- Не, но моля те, сподели.
- Ще се радвам да я видя.
- Добре.
Изненадана съм, че лесбийките използват аксесоари.
Не знаех за това. Ето, например,
на страница 11 -- отбелязала съм си--
са показани най-високо технологичните лесбийски аксесоари.
- Да.
За бога как работи това?
Мисля, че си връзваш това и--
Не, не, не. Това не е честно.
Трябва да сме равнопоставени и да споделяме всичко...
в смисъл колко даваме и колко взимаме.
Но в момента това не е най-важното, нали?
- О, не обидих те.
- Не, не си ме обидила.
- Добре, защото я се виж.
Кой не би искал да прави секс с теб, нали?
Нали съм права? Но--
Виж, Джес, нека не избързваме толкова много...
със високите технологии, защото нямаме нужда от тях.
Така ли?
Аз винаги съм предпочитала...
стандартния, органичен и старомоден начин.
Точно така. Права си.
Така че--
- Е, фактически е същото като с мъж,
- Благодаря ти.
освен едно нещо, нали се сещаш?
Точно така, да.
И това е нещото, което е по-добре при жените, нали?
Да... така е.
Наздраве.
- Хубаво местенце.
- Благодаря ти.
- Това Бари Уайт ли е?
- А, не.
- Мисля, че трябва не трябва да прибързваме?
- О, добре.
- Както кажеш.
- Добре, чудесно.
- Добре, всичко е наред.
- Извинявай.
- С език ли?
-Мисля, че е най-добре да стане от само себе си.
- Добре.
- Добре.
- Чудесно.
- Извинявай.
- Прекалено много ли е?
- Съвсем малко. Извинявай.
- Извинявай.
- Но преди това беше добре, нали?
- Да.
- Господи! Моля те, не го прави повече.
- Това беше просто коремът ти.
Знам. Не мога да го направя, наистина.
- Дори и с мъж.
Добре.
- Ето така--
- Добре.
Това беше наистина добре!
- Мисля си, че това беше най-хубавата досега.
- Аз също. Определено.
Мисля, че ако продължаваме така,
до две седмици ще се справяме чудесно.
Да, разбира се.
- За никъде не бързаме.
- Сигурна ли си?
- Да, разбира се.
- Но ти наистина би--
- Какво ще кажеш за 10 дни?
- Май така е по-добре.
Добре.
Какво ще каже психиатърът ти за всичко това?
- Никога не бих му казала.
- Защо не?
Защото е лично.
Така не става.
- Мисля, че ми каза, че наистина я харесваш.
- Така е.
- Харесвам я. Просто не става с нея.
- Защо?
- Защото е голяма драка!
- Значи, драка.
- Да, точно така.
И е нервна и е невротичка и не е лесбийка...
и не само това, а и нямам време.
Обадих се на една обява за Божи Гроб, и свърших с Еврейската Сандра Дий.
Каква е разликата? На кого трябва да духаш, за да привлечеш внимание?
- Колкото толкова.
- Към следващата.
- Напред и нагоре.
- Точно така.
- Освен това, тя изобщо не схваща. Мисли си, че всичко върви страхотно.
Галерия "Шулер". Здрасти.
Здрасти, как си?
Да-- Не, така е добре.
Защо да се притеснявам? Не, в 8: 00 е добре.
Добре, ще се видим там.
Чао.
Тя на 12 ли е?
- Стейн, днес си превъзбудена, а?
- Не.
- Имаш среща.
- Не.
- Да. Кой е той?
- Няма "той".
- Хайде де. Ти си ужасна лъжкиня.
Повярвай ми. Няма "той".
- Извинявай.
Моля те, вземи ме със себе си.
Аз съм силна. Ще издържа всичко, което трябва.
Прекалено много е за жена.
Прекалено много за жена?
Прегърни ме, Том.
Трябваше да видим Джими Шелтър.
Знам, знам. Какво си мислехме?
Наистина ли нямаш нищо против? . Офисът ми е доста близо.
Ще отнеме секунди. Какво?
Виж го онзи.
Господи. Господи.
Схванах.
- Секси-грозноват.
- Още не бих.
Това е част от работата ми за четене.
- По дяволите. Какво прави той тук?
- Кой?
Никой. Шефът ми. Хайде.
Ето тук.
Хей, Стейн. Не мога да те изкарам оттук.
- Здрасти.
- Аз съм Джош Майърс.
- Хелън Купър. Ние просто сме--
- Приятелки от салона.
- Стейн има удоволствието да работи за мен.
Значи вие трябва да сте този "абсолютен задник", за когото тя непрекъснато ми говори?
не се притеснявайте за нея.
Това е остатъчен гняв от колежа..
- Вие сте били заедно в колеж?
- Не.
Той беше с брат ми. Аз бях първокурсник, когато те бяха старши.
- Излизахме една година.
- Наистина?
- И какво стана?
Е, тя не мислеше че ще доживея до тези възможности.
- Които бяха?
- Тя мислеше, че аз ще съм вторият Хемингуей.
Както и да е. Той беше много даровит писател.
Сега е професионален писател на ченгелчетата на буквите.
- Нека просто--
- Ние си мислихме, че Стейн ще стане втората Джорджия О'Кефе,
но всъщност тя се превърна в много добра художничка на ченгелчетата.
- Удоволствието е изцяло мое, Джош.
- Ти рисуваш? Не знаех за това.
Всъщност никак не съм добра. Можем да тръгваме. Само да проверя едно нещо.
Може ли да използвам тоалетната?
О, да. Тя е...
... през онази врата, после вдясно при асансьора, и вляво при фонтанчето.
Вляво при фонтанчето.
Но това не е... Няма никакво... Не е, "Ще бъдеш мъдра.
Ще придобиеш страхотна мъдрост от някое живото променящо събитие. "
Това е просто, "Ти си... " Какво каза?
- "Сърцето лежи там, където е домът. "
- Добре, това е поговорка.
- И какво от това? Харесвам поговорките.
- Това е поговорка.
Цялата представа за щастието е фалшива.
Искам да кажа, кога някой... Извинете?
- Кога някой става щастлив? Искам да знам.
- Всичко е наред.
Извинявай. Няма отпуснато от задължение щастие.
- Искам да кажа, че това не е точната дума--
- Хей. Извинете, че нарушихме този голям дебат,
но аз и моите приятели имаме малко гласуване.
Всъщност, искаме да установим коя от вас е по-красива.
- Добре.
- Коя победи?
Там е работата. Още си седим и си почесваме главите,
- още не можем да преценим.
- Добре.
Помислихме си дали може да седнем при вас, да ви почерпим нещо, да обсъдим някои въпроси.
- Така ни е добре, благодаря.
- Не, моля ви седнете. С удоволствие.
- Какво?
- Ние също се опитвахме да обсъдим нещо.
- Наистина ли? Какво?
- Е--
- Не, малко е странно.
- Хайде де. Кажи ни.
Добре. Тъкмо се чудехме дали...
жена, която е била само с мъже...
може да бъде привлечена сексуално към жена?
Какво мислите? Какво мислите, би ли могла?
Аз мисля, че би могла. Определено.
- Ако не е могла, ще може.
- Господи!
- Защо е така?
- Кое?
Каква е тази мания на мъжете по лесбийския секс? Не го разбирам.
- Знаете ли какво? Можете да не отговаряте на това.
- О, хайде!
- Ами просто е... секси, нали?
- Да.
Малко е трудно да се опише. В смисъл, сама жена е секси, слава Богу.
Но две жени заедно е...
- Двойно по-секси.
- Точно така.
- Двойно по-секси?
- Да.
Добре казано.
Да, наистина добре казано.
Кажете ни точно,
какво точно в две жени заедно...
- ви възбужда?
- Да.
О, хайде. Знаете, всичките--
Всичките женски неща? Като например начина по който се докосват.
Наистина? Как се докосват?
Знаеш ли, когато се... Е, жената е нежна, и когато се докосват една друг,
го правят много нежно.
Жените наистина знаят как да докосват.
Чудя се, какво биха правили?
Кой го интересува какво правят!
Просто две женски тела заедно е толкова възбуждащо!
Бедрата им, краката им, набъбналите им зърна. Всичко това е прекрасно.
И очевидно, две жени заедно биха знаели как да...
Знаят всичко точно как трябва да се направи.
- Като например какво?
-Джес, какво има?
- Нищо. Нищо.
Просто ми се схвана крака.
Трябва да го погледнеш.
- Да. Да. Благодаря ви за вниманието.
- Няма проблеми.
Знаете ли какво, момчета? Мисля, че наистина трябва да тръгваме.
- О, не!
- Да ви почерпим нещо, ако искате?
Не, не, знаете ли, наистина се притесних за крака на Джесика.
- Да.
- И наистина мисля, че трябва да си ляга.
- Е, радвам се, че се запознахме.
- Пазете се.
- Чао.
Виждаш ли? Това са жените.
Те наистина знаят как да се грижат една за друга.
- О, хайде!
Мамка му! Господи. Очакваш ли някого?
- Не!
- Мамка му.
- Грег! Господи, какво правиш?
- Знам, че не се опитваше да ме избегнеш.
- Не, не.
Здрасти. Здрасти. Аз съм Джесика.
Аз съм Грег. Как си? Съжалявам, аз...
О, не, не. Не, не, не. Тъкмо си тръгвах.
- Не, почакай! Не, не си тръгваш.
- Да, да, да, тръгвам си.
Точно гледахме филм, Грег, и аз точно щях да използвам банята на Хелън...
защото филмът беше много дълъг.
Но аз току-що свърших, така че ми е добре. И сега си тръгвам, затова вие продължавайте.
Чакай, чакай. Джес, ти забрави сокоизстисквачката, която искаше.
- Ей сега ще ти я дам. Извини ни.
- Какво? . Не, не, Аз--
Какво правиш? Тъкмо стигнахме до някъде.
Знам. И аз го почувствах. Ами ако не мога пак да стигна дотук?
- Какво?
- Виж, може би отхапахме повече, отколкото можем да сдъвчем.
- Не.
- Имаш нужди, разбирам го.
Той е много готин. Мисля, че трябва да продължите. Мисля, че просто трябва--
Не, не. Спри да говориш. Спри.
Искам той да си тръгне и ти да останеш.
- Така че сега ще се отърва от него.
- Не, не, не.
Чакай, чакай, чакай. Ами ако той си тръгне...
и после пак не стане нищо,
и ти не получиш нищо, аз ще съм виновна?
Хелън, той е сигурен, а аз не съм.
Така че просто се забавлявайте. Обожавам те. Ще опитаме отново утре.
- Радвам се, че се запознахме, Грег. Чао.
- Да.
Как е пациентът?
Това е толкова унизително.
Най-добре е да не говориш. Не говори.
Добре.
Ще говориш за рестото.
Ха, ха, ха. Много смешно.
Започваш да се шегуваш. Това трябва да означава, че се подобряваш.
-Господи. Какви са всички тези неща?
- Можеш да си избираш.
Аз съм голяма лечителка.
-Господи. Това е най-хубавото нещо.
-Да.
-Еврейски пеницилин.
Трябва да ми кажеш рецептата.
Не ти е нужна. Ти не се разболяваш.
О, не. Легло царски размер е перфектно.
Не, нищо друго. Изчакайте, сетих се за още нещо.
Имам нужда от ключалка и надпис "Моля, не безпокойте". Да, това е.
Стейн, може ли да поговорим за секунда?
- Не, не мога да говоря с теб. Закъснявам.
- Не, наистина.
- Трябва да тръгвам. Съжалявам.
- Добре.
Просто исках да поговорим.
- Приятна почивка, бонбонче.
- На теб също, бонбонче.
Толкова търчи след някого.
-Офиса на Джесика Стейн.
- Да, ало.
Търся дъщеря си. Извинете ме. С кого говоря?
-На телефона е Джош Майърс, Джуди. Как си?
-Джоши!
Джоши! Не съм говорила с теб от години.
Да, знам. Мина много време. Как си?
Как да съм? Чудесно. Толкова съм развълнувана за сватбата.
- Кое?
- Сватбата.
Джеси не ти ли е казала?
Не, не ми е казала.
- Даниел ще се жени.
Дани. Това е чудесно.
Мазелтов.
Благодаря ти. Не мога да повярвам, че Джеси не ти е казала.
Разбира се, ти си поканен. Не се притеснявай.
Много мило от твоя страна, Джуди. Нали знаеш--
Как е Дани? Наистина не съм говорил с него в последно време.
Дан е направо в небесата.
В интерес на истината, той ще се появи след няколко минути.
Идва си за Ш... ... почакай малко.
Почакай малко. Ще дойдеш на вечеря за Шабат.
Имаш ли планове?
- Господи, какво правиш тук? .
- Идвам да те взема.
- Какво?
- Ден десети. Наела съм хотел.
- О, да. Знаеш ли какво?
Не мога, трябва да отида на гарата. Днес е Шабат в Скарсдейл.
- Откажи.
- Не мога, майка ми е тук.
Дами, да или не? Нямам цял ден.
- Трябва да карам.
Добре, знаеш ли какво? .
Нека просто-- Ще говорим вътре. Не мога да мисля.
- Но хотелът е точно зад--
- Ще го измислим.
Какви са тези панталони? Мамо?
Джеси, точно затворих телефона--
- Не мога да дойда. Излезе ми ангажимент.
- Какво?
- Не, не. Моята приятелка Хелън,
- Не бъди глупава.
за която ти разказвах, току-що е взела билети на предните места за Кабаре.
И ти знаеш, че умирам да отида, така че си мисля...
- Първата ми работа утре сутринта е да дойда--
- Не, не.
Ще дойдеш тази вечер, и ще ти купя билети за Кабаре следващата седмица.
- Не, мамо, това е невъзможно. Всичките са разпродадени.
- Какво казва?
- Там ли е приятелката ти? Дай ми я.
- Да, тя е точно--
- Не. Мамо-- Не, не, не.
-Джесика--
- Какво?
-Само за минутка.
Съкровище, дай ми я само за минутка.
- Иска да говори с теб.
- Да.
- Сигурна ли си?
- Да, дай ми я.
- Ало?
- Хелън, скъпа.
- Чудесно е, че накрая се чухме.
- Да, ало.
Имам един съсед, на когото синът имаше роля в продукцията,
и мога да ви взема най-хубавите места за Кабаре другата седмица,
което ще е изцяло мое удоволствие.
Да не говорим, че водещият, с който е цялата работа,
изнася концерти цяла седмица-- Можеш ли да повярваш-- понеже има...
от онези малки възелчета на гласните си струни.
Така че ще е-- Ще е срамота да отидете тази вечер.
Знаете ли какво ще направите? Ще дойдете на вечеря за Шабат.
И накрая ще се срещнем. Сега нагласям и едно място за теб...
още докато говорим.
И съпругът ми Сидни ще ви вземе от гарата до час.
- Нали така, скъпа? .
- Добре.
Какво стана?
Ще ходим на вечеря за Шабат в Скарсдейл.
По дяволите.
Даниел, скъпи, ти си на обичайното си место.
Сидни, Стенли, вие седнете тук. Добре, съкровище?
Точно така, Хелън. Точно там.
Джес? Ще седнеш ли тук, ако обичаш, между Стенли и мен?
Добре, мамо.
Стенли, толкова се радвам, че си тук.
- За мен е удоволствие. Благодаря.
- Удоволствието е изцяло наше.
И разбира се, Хелън. О, Господи. Джеси ни е разказвала толкова много за теб.
-И е прекрасно, че успя да дойдеш.
Благодаря. Чудесно е да съм тук.
- Чакай. Кой може да е това?
- Защо не отвориш?
Майърс! Какво по дяволите правиш тук?
- Поканен съм на вечерята за Шабат.
- От кого?
- От Джуди.
Ето го и него! Ето го!
- Как беше пътуването? Малко бавно
- Разбрах, разбрах.
- Какво ще кажеш?
- Как си, приятел?
- Добре, човече.
- Радвам се да те видя.
- Аз също.
- Мисля, че познаваш всички, освен Стенли.
- Стенли, това е Джош Майърс. Не разбрах второто име.
- Шоенберг.
- Не познаваш Хелън, Джош. Това е Хелън.
О, да, здравей. Срещнахме се онази вечер.
- Как си, Хелън?
- Добре.
Хелън ни каза, че това е първият и Шабат.
Няма нищо. Можем да повдигнем вярата на децата.
- Нека се наведем.
Е, веднъж бях на една проповед.
Но дотук спира Еврейското ми обучение.
Е, ще направим всичко възможно да представляваме евреите където и да било.
-Джеси, кидуш.
- О, да. Добре.
- Пей, любов моя. Пей.
- Амин!
- Честит Шабат!
- И още веднъж.
- Честит Шабат.
- Честит Шабат.
- Честит Шабат.
- Честит Шабат.
- Толкова е хубаво, че се събрахме тук на тази маса,
особено децата ми--
моя хубав син, който е добър адвокат сега,
и моята дъщеря, която е голяма работа в "Ню Йорк Трибун".
- Аз съм редактор.
- Това е голяма работа за мен.
Стан, не е ли великолепна? Погледни и муцунката. Погледни я.
- Красива е.
- Моля!
Е, Хелън, Джесика ни каза, че притежаваш картинна галерия?
Тя малко преувеличава.
Аз съм помощник-управител на галерия "Шулер" в Челси.
- Какво точно правиш там?
- Съвременно изкуство, нали?
- Да.
- Да, бях на изложбата на Диана Томпкинс миналия месец.
И Стенли и вице президентът на новото софтуерно развитие...
- за I. B. M.
- Да.
Ако се нуждаете от добра сделка за нов компютър, аз съм човекът.
- Джесика мрази компютри.
- Съжалявам.
- Не, не, не, няма нищо.
Всичко е наред. Просто--
Мисля, че втвърдяват и помрачават човечеството.
Ангелче, ще ми помогнеш ли в кухнята, моля те?
- Разбира се, мамо.
- Благодаря.
Ей сега се връщаме.
- Обича да предизвиква.
- О, не. Разбирам. Харесва ми.
Той е възхитителен, блестящ, и още,
той е племенник на партньора на баща ти, така че се дръж прилично.
- Не искам-- Не искам да се държа прилично.
И доколкото си спомням, всичките ти нагласени срещи бяха пагубни.
- Пагубни? Откъде можех да знам, че Ерик Бирнбаун е бил наркоман в клинична възраст?
Господи. Изморен, бледолик, това са следи. Не знам.
- Помислих, че е диабетик.
-Господи Боже.
- Мога ли да помогна с нещо?
- Да, можеш да направиш дъщеря ми по-малко упорита...
и по-придирчива!
- Поръчката е приета.
- Благодаря.
Нека те попитам нещо, Хелън. Стенли не е ли блестящ?
О, да. Той е красив мъж, Джес.
Няма ли да си паснат страхотно? Ще си отиват великолепно, нали?
Мисля, че добре ще си подхождат. И знаеш ли какво? Мисля, че Джес наистина го харесва.
Да, да, несъмнено. Очарована съм.
Страхотно. Не се получава.
Не се получава, мамо.
Дишай, Джуди, дишай. Ами ти, Хелън?
Как ти се струва Джош?
Страхотен е,
-но в момента съм заета.
-Представям си.
Красиво момиче като теб, сигурно си заобиколена от мъже навсякъде.
- Справям се.
- Просто искам Джеси да се срещне с някого.
От години не се е срещала с никого, който си струва. Тя изобщо среща ли се с някого?
Мисля, че да. От време на време.
Но никой по-специален?
Не знам.
Ще ме държиш ли в течение?
Понякога Джеси е толкова потайна към мен.
- Ще го направиш ли за мен? .
- Сигурна съм, че...
ако е някой специален, ще ти каже.
И нашата платформа е съвместима с новия софтуер за камери.
Така че скоро, местният фото магазин няма да ви е нужен.
Джуди, чу ли това? Ще слагат копирни машини в компютрите.
- Това е невероятно.
- Знам.
- Стенли е гений.
- Всъщност, не съм го изобретил аз, но...
Ти си гений. Картофи?
Е, Хелън, какъв ще е следващият ти проект?
Фактически, ще помагам това лято за едно шоу на нови художници.
Нови художници? Е, Работите на Джеси трябва да се изложат.
- Мамо...
- Виждал ли си нейните неща?
- Не съм. Не е ли смешно?
- Тя е страхотна. Ето там онази картина е нейна.
- Мамо...
Беше се вманиачила във феите.
-Джес, наистина е добра.
- Не я безпокойте. Няма да ви послуша.
Добре установяваме се тук. Никой няма да си тръгва. Дъждът е ужасен.
Имаме топли легла. Всички оставате.
Надявам се, че няма проблем да сте на едно легло.
Няма проблем. Ще се оправим.
- Нали, Джес?
- Да. Всичко е наред, мамо.
Сигурна ли си, че е достатъчно голямо?
- Мисля, че ще си паснем точно. Лека нощ.
- Лека нощ.
- Престани!
- Ти престани.
- Деца. Лека нощ, Стенли.
- Лека нощ.
Горкичкият Стенли. Не знаеше в какво се забърква.
- На тези жени като Стейн им се угажда трудно.
- Да.
Очевидно ще изберат някой по-добър от мен.
Е... как върви писането?
Никак.
- Как така?
Реших, че наистина не искам вече да бъда писател.
Доставя ми повече удоволствие да чета работите на другите писатели...
Всеки е даровит колкото мен, колкото да не е без хич.
Сега направо съм пропаднал като човек на изкуството.
Господи, човече. Ти си в неведение.
Знам.
Толкова е странно.
В такъв нормален месец.
Трябва да сме много тихи.
Господи. Чувствам се сякаш ще ни погребват.
- Чакай, Джес. Какво...
- Спри да говориш.
Ден десети е.
Мамка му. Не дават нищо интересно.
Господи. Трябваше да се обадя на Рейч.
- Добре ли си?
- Да.
Майка ти е оставила чаршафи.
Добре. Лека нощ.
Да, лека нощ.
-Господи.
- Погледни как си го върти.
Добре колкото толкова. Вече не пишеш и не се обаждаш.
Добре колкото толкова. Вече не пишеш и не се обаждаш.
Не те познавам вече. Разделяме ли се или ще ми кажеш за него?
- О, скъпа, не. Аз...
- Добре, разделяме се.
Не, не, не, не. Не, Аз...
Добре. Да, виждах се с някого.
Не искам да го урочасам... Извинявай.
- Не искам да го урочасам като говоря за това.
- Знаеш ли какво? Урочасай го.
Да. Просто го направи.
Кога ще се срещнем с него? На закуска в неделя?
Работата е там, че сме малко заети тази седмица.
Тогава може би следващата седмица.
- Няма може би. Със сигурност
- Добре, със сигурност.
- Чук, чук.
- Здравей.
- Здрасти.
Всичко наред ли е?
Да, защо? .
Просто... Напоследък не си какъвто си обикновено.
Да, е, знаеш как е. Ти също.
Добре.
Добре.
- Имаш ли покана за сватбата?
- Да.
- Красиви са, нали?
- Да.
- Да. Страхотно е за Дани.
- Да.
- Толкова сме развълнувани.
- Е, ти трябва да си.
Добре. Е...
- Защо не се радваш за мен?
- Защото излагаш обратните хора навсякъде,
а аз съм обратна.
- Толкова ли е трудно да разбереш, че я харесвам?
- Да.
- Защо?
- Защото обичаш пенисът.
Защото си се чукала повече от мен,
аз бях голяма курва през 80-те.
Съжалявам, госпожо.
Хайде, хайде. Това не е нещо, което можеш да опиташ и ако става, става.
Не мога да си боядисам лицето черно и да отида в евангелисткият хор...
защото, не знам, не се чувствам като бял вече.
-О, хайде. Това е ужасна аналогия.
-Защо?
- Защото си роден като черен.
- Точно това имам в предвид.
Е, какво мислите? . Гениално е нали?
Да не е умрял някой?
- Очевидно, аз съм заплаха за гей обществото.
- Недей отново, Мартин.
- Мартин, защо се интересуваш с кого съм?
- Да. Какво ти пука?
- Тя харесва това момиче.
- Нормално момиче.
Нормално момиче, обратно момиче. Каква е разликата? Оргазмът си е оргазъм.
Ако беше със завързани очи и аз ти духах...
и после Хелън ти духа, щеше ли да откриеш разлика?
Не знам. Зависи. Дали Хелън се изморява и спира на половината?
Стига толкова. Момчета--
Това се случи веднъж, и ти беше толкова пиян, че едва...
Добре знаеш ли какво?
Виж. Човекът с когото е Хелън изглежда прекрасен и умен.
И много талантлива художничка, която ще бъде в нашето шоу.
- Виждал ли си я?
- Не.
Защо не сме се срещали с нея?
Как така никога не издаваш звуци?
- Какво?
- Когато го правим.
- Какво?
- Не ти ли е хубаво?
Какво? Не, добре е. Просто... Да.
Понеже никога не мога да кажа. Ти си толкова тиха.
- И, знаеш как е, аз вдигам шум.
Каквото искаш да направя, ще го направя.
- Ако има нещо...
- Всичко е наред.
Когато слизам надолу по теб ми изглежда, че ти харесва.
- Но понякога изглежда, сякаш ти досаждам.
- Виж, Хелън--
Знаеш ли, не мисля, че сега е моментът да говорим за това.
Но никога не е моментът, особено в моментът, когато ми прави впечатление, че...
- е точното време.
- Господи, Джес, какво правиш тук?
- О, Господи, Джоан. Здрасти. Здрасти. Здрасти.
- Здрасти.
- Какво правиш тук?
- Пазарувам.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Здрасти.
Джоан, това е Хелън, моя приятелка.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Здрасти.
Това е Джоан, моя приятелка.
Какво правиш под 14-та улица? Мислех, че си заета.
Да, бях. Аз... ние бяхме.
И после, моята приятелка Хелън...
всъщност е доброволка за това с бездомните.
И тя... Обещах и да и помогна да направим малко феи.
И сега взимаме продукти, за да ги направим.
Трябва да направите много добра картина.
- Лесбийки?
- Господи, не знам какво да кажа.
- Не можех да мисля за нищо друго.
- Не мога да повярвам.
Знам, знам. Това е лудост.
Това е като сюрреализъм. Ужасена ли си? Кажи ми? Отвратена ли си от мен?
Не, не, не, бонбонче, не. Господи.
- Сигурна ли си?
- Господи. Шегуваш ли се?
- Впечатлена съм.
- Наистина ли?
- Не мога да накарам Матю да използва секс играчките, които купих.
- О, Господи.
И ти си толкова... консервативна.
- Майната ти, знам. Знам.
- Някой друг знае ли?
- Не. Не! Луда ли си?
- Не казвай на Джош. Няма значение какво правиш само не му казвай.
- Спокойно, няма.
- Мамка му.
- Господи.
Толкова е...
- радикално.
- Знам.
Кажи ми всичко.
Как се запознахте? Какво... Как се...
Не, не ми казвай.
- Обадила си се на обявата! Не мога да повярвам!
- Не, не, не, не.
- Господи!
- Знам, знам. Аз съм лъжкиня и лицемерка.
- Джесика Стейн!
- Знам, знам. Беше прищявка.
Беше просто каприз. Просто една смахната прищявка.
Знаеш, че съм фенка на Рилке.
И аз прочетох онази обява и си помислих, че ще е чудесно да се срещна с някого просто като приятел.
Всичко се обърка. Всичко се обърка. Това не съм аз.
Аз съм еврейка от Скарсдейл. Това трябва да спре.
Трябва да и се обадя по телефона и да я отрежа.
Трябва да се преструваме, че никога... нищо.
- Стига! Истерична си!
- Не, не съм.
Дишай.
Каква е тя?
- Тя е прекрасна.
Тя е любезна и остроумна и...
и чудесна и е забъркана в тия глупости.
Но тя е момиче. Слаба е.
Има слаби ръце и е нежна и внимателна и това е толкова объркано.
- Как е сексът?
- Хубав.
- Наистина?
- Да. Да.
- Разсмива ли те?
- О, да, много. Забавляваме се много.
- Умна ли е?
- Да, определено.
- Разбира ли те?
- Да.
Наистина ме разбира. Имам в предвид,
мисля, че доста се сприятелихме.
- Нали знаеш?
Определено ми звучи така, че трябва да спреш веднага.
Отива ли ми?
За Рейчъл. Отива ти, любов моя.
- Добре. Изглеждаш чудесно.
- Изглеждам чудесно?
Да, наистина изглеждаш красиво.
- Изглеждам като телица в пети месец.
- Искаш ли да обядваме?
- Да, гладна съм. Да се махаме.
Добре. Направих резервация в близкия ресторант. Оставих съобщение на Хелън.
- Какво?
- Ето я и нея.
- Какво?
- Оставих съобщение на Хелън, ако иска да обядва с нас.
- Здравей, скъпа. Как си?
- Здрасти.
- За какво е всичко това?
- Много смешно.
- Не, наистина, какво става?
Това са нашите рокли, любима.
За сватбата. За сватбата на Даниел.
Не съм ли ти казала? Брат ми ще се жени.
- Не, не си.
- Не си ли и казала?
- Не, казах и. Бях сигурна, че и казах.
- Кога?
- Кога ти казах?
- Не, кога ще се жени?
Следващата седмица. Не си ли получила покана?
- Извинете ме.
- Господи. Джеси.
- Съжалявам.
-Джеси, какво казах? Какво стана?
Нищо, нищо. Просто...
- Брат й е починал на сватбата си--
- Починал?
Да. Сега идвам. После ще ти обясня?
Брат и умрял на сватба?
- Почакай.
- Брат ти се жени и не си ми казала?
Сигурна бях, че съм ти казала. Помислих, че знаеш.
Престани да ме убеждаваш, че си ми казала. Ти си ужасна лъжкиня. Едно от най-добрите ти качества.
- Добре, моля те не го прави.
- Виж, писна ми от всичко това.
Дойде ми до гуша да съм наполовина изхвърлена от живота ти.
- Ние имаме връ...
Ние имаме връзка и независимо дали ти харесва или... Почакай малко.
-Защо шептя? Там е въпроса.
- Добре, слушай.
Изминахме толкова път. Никога не съм си и помисляла такова нещо.
Но ето сега сме тук. То се случва, и е за добро, и не ме е срам от това.
А ако теб те е, значи имаме проблем.
Тя мрази тази рокля.
Нека мислим трезво. Всичко е хубаво и прекрасно.
Но аз не съм готова да се справя със сложността на--
- Дори не можеш да го кажеш.
- Кое да кажа?
Никога не съм си представяла, че ще правя нещо такова.
Да, обаче ти правиш нещо такова. Това не просто стана с теб.
Стана. В смисъл, така го чувствам.
- Съжалявам. Не мога просто--
- Не можем да сме свързани интимно...
и да споделяме чудесни неща,
и да не знам най-обикновените неща в живота ти.
Какво лошо има в това да имам личен живот--
и в това как ще си прекарвам свободното време?
Когато не осъзнаваш каква съм аз за хората, които значат нещо за теб
- имам чувството, че се срамуваш от мен.
- Не се срамувам от теб.
- Е, аз така се чувствам.
- Какво искаш от мен?
Искам да ме вземеш на сватбата на брат ти.
Не мога
Съжалявам. Аз просто... не мога
Добре. Аз също не мога
Здравейте, Джес е. Оставете съобщение.
Добре, готови сме. Хана Клайре Левин.
Осем фунта и шест унции. Съжалявам, че не се обадих по-рано.
Беше 3: 00 сутринта и стана доста бързо, слава Богу.
Защото това беше най-голямата болка, която може да има. Не можеш да си представиш.
Аз съм в стая 325 в Сайнай.
- О, Господи. Можеш ли да повярваш?
Мини скоро. Къде си?
Отивам малко на чист въздух.
- Хелън, здравей.
- О, Джош, здрасти...
- Поласкана съм, но определено не е сега моментът.
- Те са за Джесика.
О, извинявай.
Е, чух за откриването тази вечер и исках да и пожелая всичко хубаво. Това е.
Много мило, но тя не е тук.
- Шегуваш се. Защо я няма?
- Случиха се доста неща.
- Нали знаеш, покрай тази сватба, репетиционна вечеря.
Толкова съм глупав. Е, ще се видим ли утре?
Не, няма.
Тази нейна ли е?
Да.
Изпълнена е с енергия.
Да. Удивително е, че някой като Джесика поема толкова рискове в работата си, нали?
Несъмнено не ги поема никъде другаде.
Какъв хубав тост.
Да, хубав беше.
Добре ли си?
Не знам. Не.
Какво има, Джес?
Просто понякога си мисля, че ще остана самотна завинаги.
Можеш да скочиш по всяко време.
Ти си моята любов?
Моята любима.
Но понякога се притеснявам за теб.
И аз също се притеснявам за себе си.
Съкровище.
Никога няма да забравя...
когато беше в пети клас...
и беше толкова развълнувана, когато ти дадоха главната роля в онази пиеса.
Спомняш ли си?
- Истинската Роузи. Да, спомням си.
И тогава ти дойде след първата репетиция...
дойде при мен и ми каза: "Мамо,
няма да се справя. Спирам. "
Просто така.
Обърнах се и те попитах: "Джеси. Джеси, любов моя, защо? ? "
А ти каза, "Защото партньорът ми не е достатъчно добър. "
"И ако той не е добър,
"тогава пиесата няма да е добра.
И не искам да участвам в пиеса, която не е добра. "
Тогава си казах...
"Това дете ще страда.
Как ще страда това дете. "
И дадоха ролята на момичето с очилата.
- Тес Грийнблат.
- Да.
- Тя беше ужасна.
- Точно така. А ти щеше да си великолепна.
А ти не го направи. Трябваше да седиш и да гледаш ужасната Тес...
с момчето, което ти си мислеше че не е добър,
- а всъщност той беше отличен, нали?
- Да, беше много добър.
И знаеш ли?
Винаги съм си мислела, че щеше да си много по-щастлива, ако беше играла в тази пиеса,
дори да не беше нищо особено.
Дори и да беше добра,
даже и да не беше най-добрата.
И може би,
само може би,
щеше да е най добрата.
Не можем да узнаем.
Джеси.
Да?
Мисля...
Мисля, че тя е чудесно момиче.
Здравейте, Джес е. Оставете съобщение.
Джесика. Здрасти, обажда се Джош... Майърс.
Просто исках да...
Господи, как исках да си си вкъщи.
Аз нося тази. Имаш ли интерес към тази?
- Мазелтов.
Не са ли великолепни? Не са ли страхотни? Здравей, скъпа.
Как си?
- Вие ли сте лесбийката?
Хелън, скъпа. Исках да ти припомня...
че си добре дошла в нашето семейство.
Нали така, Сид?
-Казах и "добре дошла" вече три пъти.
-Господи.
Слушам за "единственият" от, не знам, може би 20 години.
И си помислих, че би трябвало да е мъж.
Точно така. Знам, знам. Но виж, дори не вярвам повече в това.
Не вярвам, че има само един човек.
Мисля че са, може би, седем.
- О, мамка му, мамка му.
- Добре ли си? Ужасно ли е?
- Добре съм.
- Сигурна ли си? Забавляваш ли се?
- Да.
Роклята ти стои добре. Ей сега се връщам.
- Не виждам какво толкова има у нея.
- Майко.
- Плоска е.
-Господи, мамо.
Но поне си еврейка, нали, скъпа?
- Не, но съм била на една проповед.
- Това е чудесно.
Поздравления. Съжалявам, че закъснях.
Поздравления.
- Хей.
- О, Майърс.
- Търсих те навсякъде.
- Защо?
Ами, просто да... Получи ли ми...
- Какво?
- Нищо.
- Какво, какво, какво?
- Нищо, няма значение.
О, Хелън, мислила ли си за деца?
И двете можете да опитате изкуствено осеменяване.
Ще ме извините ли за минутка? Трябва да отида до тоалетната.
- Видя ли гледката?
- Не. Всъщност не успях.
Нека да отидем да погледнем?
- Здравей, Хелън.
- О, Господи.
Джоан, здрасти.
- Извинявай. Аз просто...
- Знам. Пушиш ли?
- Не.
- Добре. Аз също.
- О, Господи.
- Знам.
Толкова е красиво.
Да.
- Студено ли ти е?
- Не, добре ми е.
- Ето. Защо не вземеш сакото ми?
- Не, наистина. Добре ми е.
Джесика. Какво?
- Добре ли си?
- Да. Защо?
Аз просто...
Никога не си ме наричал на първо име от десетилетие.
О, да. Извинявай.
- Стейн, просто ми вземи сакото.
- Добре, благодаря.
- Същото като да целунеш мъж.
- Не, не е същото.
Не е.
Каква е разликата?
Е,
устните са по-меки и тялото е по-нежно.
И го няма онзи заплашителен, но много възбуждащ...
Трудно е да се опише.
Всъщност е доста внушително.
- Като година, нали? И това е.
- Кой знае? Час.
- И тогава си въздействал на останалия свят.
- Това е точно--
Винаги съм си мислила тази теория.
Много е глупава, но винаги съм си мислила, че ако...
- мъжа или жената излезе с много добър цитат.
- Така.
Но добър, да си кажеш "този е добър".
Като: "Не се страхувай от нищо, освен от себе си"
- Този е добър.
- или: "Попитай страна... "
И това е. В смисъл, това е като безсмъртие в такъв момент.
Отиваш на Карибите, пиеш по цял ден, четеш и...
- Какво правиш?
- Аз просто...
Хей, хей, хей, Майърс. По-полека.
- Има в изобилие. Бара е безплатен.
- Да, просто...
Знам. Имах нужда от това за нещастие, защото...
Искам да ти кажа нещо, но ще бъде трудно.
Господи. Уволняваш ли ме?
- Затова ли се държа така и всичко останало?
- Не, не. Не те уволнявам.
Миналата вечер минах да видя изложбата.
И ти бях донесъл цветя, защото знаех, че си наистина тъжна.
Но истината е, че напоследък си много щастлива.
Забелязал съм. В смисъл, много щастлива.
И това ме натъжи.
Неописуемо тъжен.
Нещо различно от обикновеното ми лошо настроение.
И, както и да е, отидох да видя изложбата, без да знам точно защо,
и видях твоята картина.
И се взирах.
И после си тръгнах. Тичах към вкъщи.
И започнах да пиша. Аз...
просто писах, цяла нощ.
Цялата нощ и през деня.
Затова закъснях. Писах.
И знаеш ли какво?
Бях щастлив докато го правех.
Бях наистина щастлив за първи път от много време насам.
И след като изпаднах в такова щастие, аз...
Аз исках да съм с теб.
Ти беше първият човек, с когото исках да съм.
Тогава сякаш ме удари, към 6: 00 часа сутринта Удари ме онова...
причината, заради която бях толкова тъжен, когато ти беше щастлива...
и когато бях щастлив, а ти толкова тъжна...
не е, защото не исках да си щастлива.
Беше, защото исках да съм част от причината, заради която си щастлива.
Искам да те направя щастлива.
Така че се чудех дали...
Дали имаш някаква реакция на това, което казах.
Или по-точно, искаш ли да отидем на вечеря утре вечерта?
Може би?
Извини ме, определено имам нужда да пийна още.
Не, чакай.
Искам да вечеряме заедно, но не мога
Не мога да вечерям с теб.
- Защо, не е сезон ли?
Не, просто не мога да вечерям с теб...
защото съм с Хелън.
Ще вечеряш с Хелън?
Не.
Аз съм,
със Хелън.
- Като със със?
- Да. Със със.
Не знам какво да кажа.
- Аз също.
- Джес?
Да. Хей.
- Сервират първото ядене.
- О, чудесно.
- Ето ти сакото.
- Извини ме, съжалявам.
- Хей, Джош.
- Хей, Хелън.
Как си?
Добре съм, благодаря.
Това е хубаво.
Скъпа, изморена съм. Ще пукна.
Благодаря.
Трябва да е много добра книга.
Такава е. Всъщност е изумителна.
- Стига толкова четене за днес.
- Сладурче, стига.
Само искам да свърша главата. Много е интересна.
Извинявай.
Мамка му.
- Какво?
- О, не. Просто забравих да прибера сухото пране.
О, аз го прибрах.
- Наистина ли?
- Да.
Не можем ли да поговорим за това?
Не, скъпа, говорихме. През цялото време говорим.
- Знам, знам. Не е ли страхотно?
- Разбира се, че е страхотно.
- Разговорите ни са страхотни.
- Добрата комуникация е ключа към успешната връзка.
- Никога не правим секс.
- Какво? Разбира се, че правим. Какво искаш да кажеш?
- Не правим.
- Правим.
Кога беше последния път, сладурче?
- Трябва да помисля, около...
- Преди месец.
Добре, добре. Но беше хубаво, нали?
Хубаво беше. Не беше ли хубаво?
- Ти изпи бутилка вино.
- Не съм. Това не е вярно.
Не е вярно. Изпих 2 и половина...
- Джес, това е просто приятелство.
- Какво искаш да кажеш?
- Ние сме най-добри приятелки.
- Знам. Не е ли прекрасно?
Разбира се, че е прекрасно. Но това не е достатъчно.
Как можа да го кажеш? Аз те обичам.
И аз те обичам. Не е там въпросът.
А къде е въпросът?
- Искам да бъда с някого, който ме желае.
- Аз те желая.
- Някой, който жадува за мен.
- Аз те жадувам.
Някой, който иска да ми съдере дрехите.
Защо, защо, защо?
Защо не може просто да сме чудесни, обичащи и нежни?
Защо това не ти стига? Не разбирам.
Не мислиш ли, че наблягаш прекалено много на секса?
Помисляла ли си си, че това е само една част от едно голямо цяло?
-Господи, искам цялото!
- Аз също.
- Мисля, че го имаме. Живеем заедно.
- Съквартирантки сме.
Как можем да ми кажеш такова нещо?
- Здравейте, ние сме Джесика и Хелън.
- В момента не сме вкъщи.
Но ако оставите съобщение, непременно ще ви се обадим.
- Здравейте, скъпи. Мама е.
Татко е резервирал места в Нобу, и не в 5: 30.
Мога ли да залепя това на дъската?
- Да. Разбира се.
- Така добре ли е?
- Вие сте художничка?
- О, да. Опитвам се да бъда.
- Благодаря.
- Може би познавам някого.
- Някой, който може да се интересува?
- Да. Възможно е.
Наистина? Е, тогава може би... да ви оставя едно?
- Да.
- Ще ви оставя три.
Добре. Е, ще съм ви много благодарна.
Така че, благодаря за...
- Джесика?
- О, Господи.
- Здрасти. Здрасти.
- Здрасти.
- Как си?
Добре съм, даже страхотно. Ти как си?
- Добре.
- Добре. Мина толкова много време.
- Да, да, да. Как е...
- Как е...
- Съжалявам. Аз.. ти... какво...
- Точно щях да кажа Х...
Съжалявам, продължавай. Кажи ми.
- Как е писането?
- Добре.
- Блестящо.
- Да, добре, виждам.
Как е вестникът?
- Всъщност, аз напуснах.
- Наистина?
- Да, няколко месеца след теб.
- Наистина? Това е страхотно.
- Да, беше страхотно. Наистина беше великолепно.
- Значи рисуваш?
- Да.
Всъщност, не за пари, но да.
- Да, на кого му трябват пари? .
- На кого му трябват? На мен.
- Точно така. Да.
- Е--
- Как е Хелън?
Добре е. Чудесно.
- Вече не сме заедно.
- О, съжалявам.
- Благодаря.
- Какво стана?
Скъса ме.
- Да, да.
- Това е лошо. Съжалявам.
- Да, беше лошо. Благодаря.
Няма нищо. Какво да правиш.
- Тя искаше да е някои, който е нещо повече...
- Нещо повече?
Предполагам, по-обратна.
- Ясно.
- Какво да правиш.
Да. какво да правиш? .
Е... но сега сме приятелки.
- Това е добре. Това е много добре.
- Добре е.
- Да, много е Добре.
- Да. Приятелите са добри.
- Приятелите са добри.
- Скъпа.
- Ще изключиш ли това?
Не, ти го изключи.
Ти го нагласи. Ти трябва да станеш.
Аз трябва да стана.
Но аз го изключих миналия път.
- Ти го направи.
- Добре. Аз ще направя кафето.
- Добре. Аз ще го изключа.
- О, Господи.
Спала си на ръката ми през цялата нощ.
- О, почакай. Много съм изморена.
- Много се радвам да те видя.
- И аз също.
- Хубаво беше, че се засякохме.
- Да.
- Добре, пази се.
- Добре.
- Исках да ми дадеш...
- Хубаво ще е да...
- Нямам ти новия номер.
- Новия номер, да.
Знаеш ли какво? . Всичките ги има на брошурата.
Моят нов номер е всъщност.. най-добре ползвай и-мейла.
- И-мейл?
- Да.
- Бях победена. Най-добре е на и-мейла.
- Победена си. Да.
И-мейл. Добре, благодаря.
- Ще се видим по-късно. Да.
- Пази се.
- Още не е тук.
Видяла се е с Джош Майърс. Преди малко, затова закъснява.
Знам, знам. Ще ми разкаже всичко.
- Хей, мила.
- О, Господи.
- Здрасти. Джесика точно дойде. Трябва да затварям.
- Здрасти.
Добре. Да, добре. Чао.
- Лаури ти праща целувки.
- Благодаря.
Е, какво каза той?
Първо, много се развълнувах.
- Господи. Такава изненада.
- Знам, знам.
Превод - Hip-HopMaafaka