Crossroads (2002) Свали субтитрите
- Ето.
- Кит, имам лопата.
- Сериозно?
Луси, сложи кутията.
КРЪСТОПЪТИЩА
- Какво си сложила вътре?
- Предполага се, че е тайна.
КРЪСТОПЪТИЩА
- Какво си сложила вътре?
- Предполага се, че е тайна.
БРИТНИ СПИЪРС
АНСЪН МОУНТ
- Баща ми мисли, че съм у вас.
- И майка ми така.
ЗО САЛДАНА Да копаем дълбоко.
ТАРИН МАНИНГ Така че никой да не го намери.
- По-дълбоко!.
- Не трябва да ни хванат.
Измърлях се.
Когато бяхме на 10 години Мими, Кит и аз...
знаехме какво точно искаме от живота.
- Луси, сложи кутията.
- Забавно е.
Сложихме мечтите си в кутия, и я заровивме.
Трябва да се запази суха.
Договорихме се да я извадим в полунощ...
на деня в който завършим училище.
Разбрахме се.
- Да бъдем най-добри приятелки завинаги.
- Ще бъдем.
Сега дори не си спомням какви бяха желанията ни...
...освен едно.
Пожеахме си да бъдем най-добрите приятелки завинаги.
Е, това желание не се сбъдна.
- Лусил Вагнер!.
- Тате?.
- Скъпа, ще закъснееш.
- Аз просто...
- Репетира ли речтта си?.
- Почти я научих наизуст.
Луси, как ще изглежда ако объркаш нещо?.
Окей.
Не си мачкай робата. Специало съм я изгладил.
Днес е голям ден! Хайде! Да вървим!
Хей, Мими! Знам, че ме искаш.
Да бе!
Трябва да ми видиш дрехите.
- Хей! Гледай къде ходиш!
- Ти се блъсна в мен, Кит.
Какво, твърде си перфектна, за да блъснеш някого?.
- Какво?.
- Перфектна.
Сладка, точна...
груба и девствена.
- Не съм...
- Девствена си.
Казах ви.
Просто ни снимай?. Дръж ми чантичката.
Още не натискай бутона. Чакай докато отида там. Скъпа!
- Мамо, какво правиш?.
- Секунда. Гледай направо.
Прибери си корема.
- Усмивка.
- Мамо, усмихвам се.!
По-голяа, скъпа.
- Луси, речтта ти беше чудесна.
- Благодаря.
Надявам се, че ще продължиш да учиш музика в колежа.
Всъщност Луси иска да стане доктор.
Музикалните класове са наистина добър избор.
Няма време.Трябва да поработим доста над биологията и химията...
ако иска да влезе в най-доброто медицинско училище?.
Хенри, ще ти покажа как палиш колата довечера.
Добре. Ще се видим по-късно.
- Довиждане, г-жо Джей.
- Късмет, Хенри.
Аз съм всичко което има, нали знаеш?.
Поздравления, Луси.
Благодаря ви..
Ето. Скъпа какво има?.
Добре съм.
Тате,работих наистина много за да завърша с отличие.
Разбира се.
Защо не чувствам нищо?.
Какво имаш предвид, как така нищо?Трябва да се чувстваш страхотно!
Тате, никога не съм искала да ходя на футболен мач.
Не обичаш футбол.
Но се предполага, че трябва да ходя, и също така, че ще е забавно.
И всичките купони в Хемингс филд...
Не съм била на нито един от тях.
Никога не съм стояла навън до късно.. И никога не съм излизала с някой.
Това е защото имаш глава на раменете си.
Стоиш си вкъщи и учиш.
Има толкова много неща които исках да направя а не съм.
И когато си взимах дипломата се запитах...
"Това ли е?'"
Хайде, стига. И двамата се потрудихме много за това?.
Прав си.
Предполагам, че е заради напрежението покрай завършването.
Здравейте момичета!
Луси.
Мими, не сега. Окей?.
- Ще дойдеш ли или не?.
- Къде да дойда?.
Нощта на завършването е!
О боже, Хемингс Филд. Съвсем забравих.
Идваш ли?
Имам планове. Съжелявам.
Хайде. Добре си?.
Искаш ли нещо?.
Да. Идваш ли в полунощ или какво?
Извинявай?
Кит, договорихме се,не помниш ли?.
Не говориш сериозно!
Можеш да отидеш и без мен.
Имам по-интересни неща за вършене вместо да изкопавам някаква стара кутия.
Китариста е много готин.
Това е Бен Кимбъл.
Чух, че току що е излязал от затвора. Убил е някой.
Не ти вярвам.
Всички го казват.
Много лошо!
Е, ако някой ще го сваля, това ще бъда аз.
Аз съм заета, нали помниш?
Стига де! Дилан е на майната си и прави...
Бог знае какво с Бог знае кого.
Не е вярно.
Напротив.
Както и да е.
- Готов ли си?.
- Да, да, само две секунди.
Окей, задръж.
Хенри, готов ли си?
Хенри, готов ли си?
Готов съм.
Така е добре. Давай.
Защо спря?.
Не е така както се надявах да бъде.
Странно, защото е точно както ми се искаше на мен...
...или почти.
- Може би ако легнем.
- Това е добра идея.
Хубави чаршафи.
- Може ли да чуя причините пак?.
- О, Луси, стига.
Моля те. Само още веднъж.
Благодаря.
Добре.
Причина номер едно.
Били сме добри приятели през последните години и наистина си вярваме.
- Това е наистина важно. Окей.
- Вярата е много важна.
Номер две:. На 18 сме и никога не сме го правили.
Много важно!
Номер 3:.
И двамата го искаме.
Причина номер 4--
Хайде Луси, моля те.
Умолявам те. Нека просто да го направим.
- Да, можем да го направим.
- Да?.
Добре, нека...
- Аз ще застана така.
- Добре, аз така.
Да го направим.
Не се смей. Ще ми падне.
- Първият ти път трябва да е специален.
- Да това е специално!
Слушай искаш ли да прекараш остатъка от живота си...
знаейки, че си го направил за пръв с най-добрия си прител?.
Нямам нищо напротив. И ще ти кажа защо.
Знаеш ли какво е за момче да отиде в колежа девствено?.
Не, казвам ти те, те...
Отбягват те! Държат се с теб като с прокажен.
Съжелявам.
- Как е, Мими?. Как е зародиша?.
- Мъртъв и заровен.
- Мое е ли е?.
- Не мисля, че сме излизали.
- Опитвам се да постъпя правилно.
- И кое му е правилното?.
Да ме игнорираш през последните пет месеца?.
Да оставяш приятелите си да ме наричат курва?. Да разпространяваш слухове?.
Повтарям само каквото съм чул, че си оставила някакво момче...
да го направи в колата на Коледа.
Смотаняк.
Десет крачки от другата страна.
- Какво правиш тук?.
- Къде е Луси?.
Няма да дойде.
- Имаш ли фенерче?. Добре.
- Върни ми го!
Да приключим с това?
Боже, дори не си спомням какво сложихме вътре.
Аз едно друго.
Задръж това за малко, Луси.
Моята Барби булка!
Тя ми беше желанието.
- Почти се е сбъднало.
- Знам.
Луси, мислч, че това е твое.
- Медальонът ми.
- Какво си си пожелала?
Да намеря майка си.
И намери ли я?.
Не, тя живее някъде в Аризона и баща ми не смята, че е добра идея.
Какво беше твоето желание?.
- Ключодържател?.
- Не, светът.
Искам да се измъкна от тоя малък смрадлив град...
да отида в Калифорния...
да си топна краката в Пасифика.
Това е желание което няма да се сбъдне скоро.
- Откъде знаеш, Кит.
- Това пък какво означава?.
Конкурс на "Слайд Рекърдс"?.
- Е и?.
- Заминавам в Неделя.
Ще отидеш в Калифорния за прослушване на звукосаписна компания?.
- Да.
- Но ти си бременна.
Ще облека нещо с което ще изглеждам по-стройна .
- И кво?.
Мислиш да станеш голяма, дебела, бременна звезда?.
- Имам наистина добър глас.
- Как ще стигнеш там?.
- Намерих един пич който ще пътува натам.
- Това е лудост.
Не може да отидеш до Лос Анджелис сама с някакъв тип.
Тогава елате с мен. Аз ще пея а вие може да поемете бекингвокалите.
- Не е нещо което трябва да направим.
- Глупаво - ето какво е.
Добре. Знаете ли какво?.
Можете просто да забравите цялото си минало!
Уау.
- Боже мой. Вижте ни!
- Дай да видя.
- Бях толкова пълна.
- Пеем.
- Трябва да се срещна с приятелите ми.
- Става късно.
Да.
Момичета.
Тръгвам в неделя в 7.00 сутринта ако искате елате.
Как така няма да си дойдеш в къщи за лятото?
Дилан, слушай ме, трябва да се прибереш.
Защо ли? Защото не съм те виждала от коледа.
Не ти ли липсвам?
- Извинявай.
- Татко, клиент!
Дилан, имахме план за сватба.
Добре.
Обичам те... Дилан?.
- Здравей, скъпа.
- Здрасти, татко.
Д-р. Джонсън се обади. Добри новини.
Намерил ми е работа в болницата?.
Всички отстъпки които съм му правил най-после се връщат.
- Супер.
- Да.
Може ли да те питам нещо?.
За мама.
- Искала ли е някога да ме види?.
- Не.
Мислех си, че може, да я е страх да дойде.
Луси, не трябва да чувстваш никаква вина
за това, че майка ти ни напусна.
Не трябва.
Тя е тази която си тръгна когато ти беше на 3 години.
Тя е тази която трябва да се чувства виновна. Ясно?.
Ясно.
Никой не взима 4 куфара на такова пътуване.
Виж, Дилан поиска да отида да го видя в Ел.ЕЙ...
и аз не мога да отида изглеждайки като парцал.
Надявай се да се поберат.
Ще стане, окей?.
Аз не съм тръгнала на прослушване. Можете да ме оставите в Аризона.
- Добре.
- Добре.
- Добре. .
- Да, добре. Аз ще седна отпред.
Ти сигурно си Луси.
Да.
Значи ти ще ни закараш до Ел Ей?
Да. Ще ти взема чантата.
- Добре ли си?. Извинявай.
- Добре съм.
- Мърдай, Бен! Да тръгваме!
- Ще ти отворя вратата.
Хей, кой е пича?.
Това е Бен. Наистина е готин.
да потегляме.
Къде е кенефа?.
Втората врата. Няма сапун.
Каква е работата с Луси?.
- Какво, да не те интересува?.
- Не.
Дори не бих и опитала Бен. Сериозно, тя не е като нас.
Тя е над твоята класа.
Искаш ли чипс?
Разкарай се.
Какво правиш?.
- Каква е тази музика?.
- Харесва ми.
Не може ли ад слушаме нещо друго поне за 10 минути?.
Не.
Хайде де Бен, моля?.
Бъди добро момче.
Добре, но само пет минути.
Благодаря.
- Бен!
- Не мога да слушам това.
- Каза пет минути.
- Забрави.
Като че ли това е по-добро.
- Защо спираме?.
- Уморен съм.
Нека някой друг да кара.
Не, никой освен мен не ми кара колата.
- Както и да е.
- Къде ще спим?.
На поляната. Нося палатка и спални чували.
Палатка?.
Не бих спала в палатка.
Видях знак на Хилтън малко по-назад.
Колко пари имаме?.
Не мога да повярвам донесла си само $40.
Имах разходи. Наложи се да си купя нови дрехи.
Бях избрана за кралица, нали знаеш?
Мечтата ми се сбъдна.
- Някой правил ли е план?
- Какво имаш предвид?
Колко ще изминаваме всеки ден? В кои градове ще спираме?
Колко пари ще ни трябват за бензин?
Окей.
Имаме точно $486?. Което значи...
за храна, бензин...
Достатъчно ли са?
Би трябвало да стигнат.
Боже мой..
Това е стая за любов.
Човече!
Вижте стените!
- Аз няма да спя тук!
- Само това можем да си позволим.
Това стая за по час ли е?. Няма да спя тук.
- Къде ще спиш?.
- Не знам.
Това място е отвратително. Аз съм на това легло.
Какво ще правиш когато стигнеш до Ел Ей?
Чичо ми може да има някаква работа за мен...
така че ще пробвам и ако ми хареса, ще се пренеса там.
Ами групата ти? Нямаше ли група?
Не, само запълвах дупка онази вечер. Нямам група.
Мими каза, че не си е и помисляла, че ще дойдеш на това пътуване.
Нито пък аз.
Съжеляваш ли?
Не много.
Е, лека нощ.
Лека нощ.
Много е студено!
- Ние сме тук.
- Аз съм тук.
Исках да си измия зъбите.
- Какво правиш?.
- Много си докачлива.
Мими, как се запозна с Бен?
- Оттук оттам.
- Не мислиш ли, че е сладък?
- Добре е.
- Не мога да повярвам, че е бил в затвора.
- Какво?
- Да!
Убил е някой. Какво? Така разправят.
Извинявай? Убил е някой?
Не е убивал никой... ... мисля.
Има кола и отива в Ел Ей. Не се спичайте.
Пътувам с убиец и ти ми казваш да не се спичам?
- Ще те чуе.
- О Боже.
Как е?
Въобще познаваш ли го?
От време на време движи с някои познати.
Значи все пак може да е убил някои?
И какво? Минало свършено. Платил е дълга си към обществото.
О боже мой.
Готови ли сте да тръгваме?
Да.
Искаш ли да седиш отпред с мен днес?
Не, така е добре. Задната седалка е чудесна.
- Ще отида да ги върна, окей?.
- Да.
- Ще се върна.
- Идвам с теб.
Няма нужда.
- Бихте ли ми взели чипс?
- Не, Мими.
Отвори вратата.
Сама ще си купя.
Чакайте ме!
Когато си дойде миналата Коледа ми предложи.
Ще се върне веднага след като свърши училище пролетта.
Сериозно ли мислиш да се омъжиш за тоя смотльо?
Ти дори не го познаваш.
- Какво става?
- Нищо. Просто рита. Това е всичко.
- Може ли да пипна?
- Ако искаш.
Пак рита.
- Какво става с Кърт?
- Какво за Кърт?
- Той е бащата, нали?
- Да, Кърт е бащата.
Но не го е грижа, мамка му.
Ще родиш бебето и ще го гледаш сама?
Ще чакам в колата с Бен?
Типично за нея.
Не мисли за бъдещето. Как ще се справи с бебето?
Сама си го е направила.
Какво?
- Ало.
- Здрасти, тате.
Изнизваш се тайно посреднощ?
Много съм разочарован. Д-р Джоунс загази...
задето ти е уредил работата.
- Съжелявам, окей?
- Съжеляваш?
Прибирай си задника веднага! Считай това за заповед!
Обикновенно си толкова здравомислеща...
...а сега направо ме изненадваш с глупоста си.
Рабити токлкова много. Наистина ли искаш да преебеш всичко?
Какво пишеш там?
Нещо.
Сърдиш ли ми се?
Защо да ти се сърдя?. Та аз дори не те познавам.
- Не!
- О, не, звучи зле.
Вижте целия този пушек.
Какво не е наред, Бен?.
Мисля, че е от уплътнителя.
- Дай парцала.
- Ето.
Какво правиш?.
Никой не пипа тук с изключение на монтьорите и мен.
Защото е антика и не искам хората да...
- От радиатора е.
- Не от уплътнителя.
Не, радиаторът е пробит. От коя година е? '73-та?
Звучи ми като 350, плюс работата.
Страхотно! Страхотно!
Гладна съм.
Колко време им трябва на пътна помощ да дойдат?
- Бен тръгна само преди два часа.
- Гладна съм.
Би ли престанала да се повтаряш?. Чухме. Гладна си.
И какво?
Нямаме $350. Дори и ако дойде пътна помощ...
нямаме достатъчно пари за поправката.
Заседнала съм в... Къде по дяволите съм аз? Къде съм?
Луизиана.
Забила съм се в Смотан Гъз -Луизиана.
Никога няма да стигна до Ел Ей за да видя Дилан.
Той ще бъде много разочарован.
Както и да е.
Извинявай?
Би ли била по-малко себична?
- Просто ревнуваш.
- Какво?
Не съм сляпа. Знам как момичетата като теб ме гледат в училище.
Би дала всичко, за да си смениш мястото с мен.
Момичетата като мен?
Какво да направя като съм популярна, оди се пери.
Момичетата като мен?
Не аз измислям правилата, Мими. Не е моя вината...
че всички те мислят за купчина боклук.
- Престани!
- Не ме докосвай!
- Момичета недейте!
- Бременна си!
Тъпа селяндурка!
Момичета. Мими. Спрете!
Престанете! Спрете! Писна ми и от двете...
злобясвате и се биете непрекъснато!
Защо поне веднъж, не си затворите устите?.
Не знам защо по дяволите ви накарах да тръгнете с мен.
Ние не сме еднакви.
Беше грешка?
Съжелявам, партньоре, Това е най-доброто което мога да направя.
Пробит радиатор.
Каза, че ще е готова за утре.
Откъде ще вземем пари, за да платим?
Имам идея.
Ще се обадя на баща ми и и ще го накарам да дойде да ме вземе.
Прибираш се?
Пътуването свърши.
Чакай, имам идея!
Знаеш ли какво? Писна ми от идеите ти, Мими.
Не трябваше да се оставям да ме убедиш да тръгна.
Добре,тичкай при татанцето, но не се опитвай да ме обвиняваш.
Луси, не съм те молила за нищо от наистина много време.
Но сега те моля да останеш.
Моляте затвори проклетия телефон и просто остани с нас!
Хайде, Луси.
Ало?
Имам наистина добра идея.
Най-добре да е добра.
Имам да ви казвам нещо.
Знам, че не се разбираме добре, но тази нощ е много важна.
Парите наистина ни трябват.
Не може ли да го направим по цивилизования начин?
Окей.
Добре! Готови ли сте?
Да.
- Това е сладко.
- Мерси.
Чакайте.
Можем да използваме всичко, нали?.
- Аха.
- И?.
Ако искаме да направим шоу, трябва да сме секси.
най-после и ти да проговориш.
- Какво имаш?
Следващите учаснички са пред вас за пръв път.
За всички туристи които не знаят правилата в моя клуб...
ето ги, прости и ясни.
Вие сте сдиите. Ако не ги харесате - освиркайте ги.
Ако ви харесат - платете им.
Пуснали сме няколко кошници между вас. Слагайте парите там.
Бъдете шумни, честни и щедри ако харесате това което слушате.
Посрещнете ги горещо.
- Изглеждат млади.
- Минало им е времето за лягане.
Слизай от сцената!
- Мими, хайде!
- Не мога да го направя.
- Можеш.
- И аз така мислех, но не мога.
- Моля те направи го заради мен.
- Трябва да го направиш.
- Не, ти го направи.
- Не знам дали мога.
Имаш добър глас. Хайде, моля ти се.Заради мен.
- Добре.
- Благодаря ти.
- Добре ли си?.
- Не.
Сега.
Невероятно е.
Луси, ела тук.
- Колко са?
- Достатъчно за колата и пътуването.
Перфектно.
Искаш ли да танцуваш с мен?.
Не. Трябва да се разкараме от тук преди някой да е разбрал, че си малолетна.
Хайде де, още малко.
- Добре, върви.
- Мерси.
- Тя с теб ли е?.
- Какво?
Твое момиче ли е?
Не.
Гледай сега.
Разкарай си ръцете.
Правиш се на недостъпна. Какво става, скъпа? Хайде.
- Какво има?.
- Би ли престанал?
Извинявай. Не мисля, че и се танцува.
Ще го направи. Не се бъркай в чужди работи.
- Би ли ме оставил?
- На теб говоря.
Носът ми!
Да вървим.
Мамка му!
Това живот ли е или какво?
Има мини-бар!
Всички можем да се поберем във ваната!
Виж, аз...
Не съм ти сърдит заради това което стана?.
Има и хавлии!
- Къде отиваш?
-Да се поразходя.
Уморени ли сте? Защото е 3 сутринта и съм леко нервна!
- Кой иска от пунша на мама?
- Аз, моля.
- Мадам.
- Мадам.
Давай, Луси!
Какво правиш?.
Давай, момиче!
Виждала ли си някой.
А пипала ли си го?
Барала го е! Разкажи ни!
Винаги се е правила на скромна.
Кажи го силно. Кажи си, че си го докосвала и се гордееш!
Луси го е барала!
Най-хубавото нещо което ти се е случвало.
- Това е лесно.
- Какво?
Да достигна желаното тегло.
Три години лагер за дебели, летата преди 8-ми клас.
Чакай, лагерите на които ходеше всяко лято са за дебели?.
Да, и ми харесваше.
Да, и ми харесваше.
Поне за два месеца...
я нямаше майка ми да ме ебава колко съм дебела.
За нея беше неприемливо да съм дебела.
Окей. Най-лошото нещо което някога ти се е случвало.
Това е дори по-лесно. Да достигна желаното тегло.
- Нали каза
- Всичко се обърна...
да бъда по-красива от майка ми...
е още по-неприемливо.
Исусе.
Да.
Когато се събудих една сутрин тя си беше отишла.
Татко не иска въобще да говори за това.
Мислех, че ще се върне, но баща ми каза, че няма.
Караха се по-цял ден.
Мисля, че просто се е оттегчила...
и се е изнесла без да се замисли.
След това я е било страх да се върне.
Знам, че иска да ме види.
Просто е уплашена, това е всичко.
Ще повърна всеки момент.
Мими, радвай се, че си бременна и не пиеш.
Това не е причината да не пия. Просто не виждам смисъл в това.
Никога ли не си пробвала?
Веднъж.
На Коледа.
Беше един от онези купони на Хемингс Филд.
Едно момче пиеше от онази бира...
в сините бутилки.
Бях сърдита на Кърт защото...
отново ме беше зарязал, за да излезе с приятелите си.
Изпих няколко бири.
Всъщност повече от няколко.
Това момче изглеждаше... Изглеждаше наистина свестен...
като видя, че не мога да ходя, предложи да ме закара до нас.
Не е голяма работа, Луси. Случва се най-редовно.
Отиде ли в полицията?
Не.
Живея в каравана. Бях пияна и се намирах в неговата кола.
Значи Кърт не е бащата.
Видях реклама в едно списание.
Обадих се на една адвокатка в Атланта и тя ми изпрати разни неща.
Всички тези снимки и писма...
от хора които искат бебе.
- Трябваше да избера някое.
- Момчето...
как се казваше?
Не знам.
Защо престанахме да сме приятелки?
Не знам. Хората се променят.
Обещайте ми, че вече няма да се разделяме.
Елате тук.
Къде беше цяла нощ?
Благодаря ти.
Имам предвид...За всичко което направи миналата нощ.
Мерси.
Разкарай се.
Никога повече няма да пия. Честно.
Това е наистина вкусно.
Дори не споменавай храна.
- Какво правиш?
- Събуди го.
- Карал е цял ден.
- Не можем просто да останем тук.
- По-добре да го оставим да се наспи.
- Аха.
- Оставете го.
Луси вземи ключовете.
Каза ни, че не може да караме колата му. Не мога да го направя
Защо не?. Няма да караме покрай някоя пропаст.
- Глупаво е да стоим тук.
- Аз ще карам.
Вземи ключовете.
- Да, вземи ключовете.
- Защо аз трябва да ги взимам?.
Защото Кит и аз гласувахме и ти загуби.
Взимай ги.
Хайде, Луси.
- Това е кражба.
- Не е. Той си е в колата.
Отвличане.
Престанете.
Взех ги.
Давай.Давай.
Скъсаха те на шофьорските изпити, нали?.
Може би.
- Мрдни се.
- Боже.
Момичета, усмивка.
Усили музиката.
- Здрасти!Наспа ли се?.
- Да.
Спрете колата.
Не изперквай. Така сладко спеше.
- Не искахме да те будим.
- Спри колата.
- Противозаконно е да спираме тук.
- Това е моята кола.
- Почти стигнахме изхода.
- Спри шибаната кола!
- Мими, отиди да поговориш с него.
-Ти върви.
- Никой няма да говори с него.
- Той е полудял.
И преди е убивал.
Мими, нали каза, че не е убил никого.
- Казах, че така мисля.
- Боже мой.
- Аз ще отида.
- Съжелявам.
Боже!
Внимавай, Луси.
- Съжеляваме.
- От няколко дни пътувам в кола пълна с мацки.
Имаш ли представа какво е да те озвучават момичета?.
Ти самата си момиче, тъп въпрос.
Но аз съм момче?. Момче.Просто момче.
И ви слушах женските разговори и гледах какво...
правите по цял ден.
Не че се оплаквам, да си го кажем право, аз съм малцинство.
Но това е моята кола.
Моята, и е просто...
единственото нещо което не сте окопирали.
- Ясно?.
- Ясно.
- Бен?.
- Да?.
Наистина ли си бил в затвора?.
Да, бях.
- Значи си убил някой?
- Какво?.
Кой ти каза, че съм убиец?.
Всички вкъщи.
Не съм убивал никого.
Какво си направил тогава?
Бях в колежа, когато ми се обади доведената ми сестра.
Искаше да отида да я взема защото вторият ми баща я пребивал.
Мама не можела да го спре, така че...
отидох в полунощ...
и тя се измъкна през прозореца...
след това се прибра в Охайо с мен.
- И си бил в затвора заради това?.
- Точно така.
Има закон...
срещу прекарването на непълнолетни през границата на щата...
и пастрока ми повдигна обвинения.
Престоях вътре 6 месеца...
и трябваше да остана в Охайо за 1 година изпитателен срок.
Сестра ми отиде да живее с майка си.
Наистина ли мислеше, че съм убиец?
Да.
Какво си помисли когато влезе в колата на вманиячен убиец?.
- Защо спираме?
- Ще видиш.
- Мими, добре ли си?
- Да.
Гледайте.
Сякаш те кара да шептиш.
ЕХО!
Хора трябва да тръгваме. До следващия хотел има още поне час.
Бен, имаш ли достатъчно спални чували за всички?
Сериозно ли?
Искате да останем тук?
Да.
Звучи забавно.
Трябва да държиш палеца навън. Ето така.
Номера е...
да не разбере, че се каниш да го удариш.
Може първо да погледнеш на някъде.
И тогава когато най-малко очаква, удряш с цяло тяло.
Какво и правиш?
Уча я как да се бие защото всяко момиче...
трябва да знае как да удря.
Горе-долу така.
Ще ходя да си лягам.
Ще отида до дамската стая. Къде е тя все пак?.
На третия храст след скалата.
- Този ли?
- Точно този.
Какво пишеш там?
Предимно поеми.
Може ли да чуя някоя?
Добре. Една. Но няма да се смееш.
Харесва ми.
Наистина?
Наистина.
- Какво?
- Имаш пепел по лицето.
- Къде?
- Аз ще я махна.
Ето.
- Какво има?
- Какво става?
Нещо ми ощипа задника.
- Дай да видя.
- Змия ли е.
Не, Мими, някакъв си комар.
Не гледай!
- Как да пропусна? Няма нищо.
- Но можеше и да е змия.
Вече се съмва, да тръгваме.
Нищо не ме е щипало по гъза.
Значи ще бъдем в Тъксън днес?
- Някъде около 4.00.
- Нервна ли си?
Дали не трябва първо да и се обадя, че идвам, а не просто да се появя на вратата?.
- Май просто ще цъфна.
- Изненадата е винаги хубава.
Тя наистина ще се зарадва да те види.
Надявам се.
Ще се обадиш и ще ми разкажеш всичко за прослушването?.
-Все още можеш да дойдеш са нас.
-Няма да напускаме града до сутринта.
Всичко ще е наред?.
Знаеш къде сме отседнали ако ти потрябваме.
Чао.
- Мерси.
- Да.
Предполагам това е всичко.
Предполагам, че да.
Какво?.
- Успех.
- Благодаря.
Мога ли да ви помогна?.
Аз съм мамо... Луси.
Влез.
Имаш хубава къща.
Благодаря ти, Луси.
Тъксън изглежда наистин хубаво градче.
Така е.
Може ли да те попитам защо си тук, Луси?
Може ли да те попитам защо си тук, Луси?
Исках да те видя.
И защо, Луси?
Ти си ми майка.
Защо произнасяш името ми по този начин?
Изчакай за момент.
Ало?
Кажи на майката на Джоуи, че може да плуваш още един час...
но само ако внимаваш със слънцето.
Не искам да изгориш.
Баща ти ще дойде в 5.00. Обичам те.
- Имам братя?
- Е...да.
- На колко години са?
- На десет и на седем.
Знаят ли за мен?
Луси, мисля, че трябва да поговорим.
Чакай, седем, осем...
Пет, шест...
Влизай. Ето.
- Какво е станало?
- Какво има?
- Дайте кърпа?
- Добре съм.
Май си видяла майка си?
- Да, видях я.
- И какво стана?
Искаш ли да облечеш сухи дрехи?
- Благодаря.
Добре съм.
Добре съм.
Знам.
Наистина съм добре.
Какво стана?
Тя каза...
че никога не ме е искала.
Каза, че татко я е накарал да ме задържи...
и аз съм била просто грешка.
Приличам на нея?
Имам очите и и нейните ръце.
Тя губи, Луси.
Странно е не мислиш ли?
Нямам майка.
Но имаш нас.
Да.
Опитваш да се обадиш на баща си?
Не мога.
Пазиш ли поемата която ми прочете?
- Да.
- Може ли да я видя?
Разбира се.
Точно тук.
Какво правиш?
Стига работила. Ела. Имам нещо за теб.
Добре.
Това ли е изненадата ми.
Написах музика за поемата ти.
Ще ми я изсвириш ли?
Ще пееш ли?
Използвай това за припев.
- Да.
- Точно така?.
Давай по мен Ето така?
Благодаря ти.
Няма проблем.
Ало, набрали сте Пит и Луси. Моля оставете съобщение.
Здрасти, тате. Обаждам се само да ти кажа, че съм добре?
Ти беше прав за мама. Беше прав.
Обичам те?. Добре съм. Чао.
Студено е. Замръзвам!
Дори не си и помисляй.
- Не мога да повярвам, че сме тук.
- Разбирам те.
Бен, знаеш ли, че тук има доста колежи.
Какво ще стане ако не искам да се върна?.
Мога да ходя на училище тук. Имам предвид...
защо да не направя нещо само за мен, поне веднъж?
Искам да остана.
Трябва да остана.
Добре.
Виж колко е щастлива.
Попълнете тук, и на другата страница. Прослушването е след 6 дни.
Чакайте. Ние къде да отидем?.
Ето там.
- Какво за музиката?
- Знаеш какво?.
Ще изкарам няколко флайъра. Познавам някой хора тук.
Ще се опитам да събера група, ще се видим в хотела.
- Окей. Страхотно.
- Къде отиваш?
Скъпи? Здрасти, аз съм! Познай къде съм.
Ел Ей!
Окей. Добре. Ще дойда при теб.
Добре. Какво ще кажеш за довечера?
Ами тогава за утре сутринта?
Дилан, аз съм в Лос Анджелис!
Ще дойда да те видя!
Добре.
Какво да кажа? Добре.
Аз също.
Той е наистина зает покрай финалите и всичко останало. Да.
Добре сме.
Кой иска да види звездите?
- Аз!
- Окей! Добре. Луси?.
Уморена съм.
Разбит съм.
Трябваш ни. Не можем да караме твоята кола, помниш ли?.
Не я разбивайте.
Добре!
Чакай, ние сме на Мелроуз...
мислех, че ще отидем на алеята на звездите.
-И там ще стигнем.
-Но тя е в обратната посока.
Знам. Но трябва да спрем на едно място.
Можеш да го видиш и утре.
- Кит, стига. Да се връщаме.
- Не.
- Кит, да се връщаме. Моля те!
- Не! Искам да го видя сега.
Сигурна ли си?
Да.
Кит, по-добре да изчакам в колата.
- Как изглеждам?
- Наистина страхотно.
Не искате ли да останете сами?
Искам те с мен. Хайде.
- Изненада!
- Скъпа.
Задрсти, скъпа.
Кити-Кат, Мислех, че сме се разбрали за утре.
Знам, но наистина много исках да те видя. Това е една приятелка Мими.
Вие двамата познавате ли се?
Да. От училище. Нали, Мими?
- Нали.
- Да.
Е, няма ли да ни поканиш?
С удоволствие, Кити-Кат, ама има един приятел тук, и той...
разбираш ли,той е наистина объркан, и мислихме...
да се поразкараме нанякъде.
Трябват ли ти пари за пицата.
- Приятеля ти звучи много разтроен.
- Чакай Кит, задръж.
- О, Боже.
- Коя е тя?
Предполагаше се,че ще се оженим.
Предполагаше се,че ще се оженим.
Щях... Щях да ти кажа, просто, разбираш ли...
не исках да го правя по телефона.
Дилан, ти ми даде пръстен.
Ти ми предложи и ми даде пръстен!
Кит, имам предвид, съжелявам, разбираш ли?.
Боже мой.
Бил е Дилан, нали?.
Ти си бил. Ти си момчето на Коледа.
- Нали? Бил е той, а?
- За какво говориш?.
Когато се появи оная нощ, фланелата ти беше разпрана.
- Това беше нощта в която той...
- Кит,какъв ти е проблема?.
- Кит, трябва да тръгвам.
- Не, Мими, върни се.
Искам да си го признае. Признай.
Палиш се за нищо Кити-Кат.
Не се казвам Кити-Кат. Не съм ти домашния любимец!
Ало?.
- Извинете, къде е телефона?.
- Ето там.
Казаха, че съм загубила бебето.
"Изгуби го."
Сякаш е ключове или нещо подобно.
Не е ли най-глупавото проклето нещя което си чувала?
Реших да я запазя.
Стоях на плажа...
краката ми бяха в Пасифика...
и тя риташе.
Беше като знак.
Не ме докосвай, Лус. Вече плача.
Окей.
Щях да бъда добра майка.
Какво си мислеше, бягайки далеч...
с бременно момиче!
Луси, чакам отговор.
Знаеш ли какво ми струваше да дойда тук?
Трябваше да изтегля от спестяванията за самолет и хотел.
Работех много, за да изкарам пари за обучението ти в колежа.
Съжелявам.
Направила си грешка.
Всички правят грешки. Простено ти е.
Ще ви върна откъдето сте, момичета...
и по-добре забравете цялата тази щуротия?
Окей.
Кое е това момче?
На колко години е?. Той ли ти наби тази тъпа идея в главата?
Той просто ни вози.
Това е всичко.
Съжелява, че ми отне толкова време. Имаме група.
- Какво правиш?.
- Събирам си багажа.
Баща ми каза да се преместя от този хотел, така че..
До прослушването ли? Как ще репетираме?
Няма да идвам на прослушването.
Виж, трябва да се върна с него, окей?
Бен, той ми е баща все пак?
Просто не мога...
След всичко което се случи с Мими,мисля, че трябва да тръгна.
- Схванах.
- Не го казвай с тоя тон.
Схванах. Окей.
Всичко е наред.
Видя ли колко бързо падна?
Това е защото вкара цялото тяло в в удара, както те учих.
Направи го наистина добре.
Хей, ела тук.
Благодаря.
- Съжелявам.
- Всичко е наред.
Ти не си виновна.
Не мога да повярвам, че пътуването свърши.
Разбирам те. Не се ли чувствате, сякаш сме тръгнали преди милион години?
Да.
- Благодаря ви.
- За какво?
Че дойдохте на това пътуване с мен. Благодаря.
Мими и аз поговорихме...
и мислим, че,
трябва да останеш и да се явиш на прослушването.
Не мога да го направя.
- Не мога.
- Трябва.
Кит и аз гласувахме, и ти загуби, така че давай да тръгваме.
Добре, скъпа, готова ли си да се върнеш вкъщи?
- Идвам.
- Дами...
Да потегляме.
Хайде, да вървим.
Поне опитахме.
Ето, приятел.
- Благодаря, сър.
- Аз ще взема това, скъпа.
Дожиждане, Луси.
Сбогом.
Сигурно се чувстваш добре да се върнеш в къщи, нали?.
Виж, скъпа...
Съжелявам, че ти се разкрещях.
Не бяях ядосан на теб, а на това което направи.
- Окей?.
- Окей.
Не искам да съм като нея.
Е, просто ще се върнем вкъщи, и всичко ще се нормализира.
Почакай и ще видиш.
Не ме карай да правя като нея.
Не ме принуждавай да бягам. Просто ме пусни, окей?.
Този път не си пожелахме нищо за бъдещето.
Казвахме сбогом на миналото си.
Никоя от нас си няма и идея къде ще ни отведе живота
защото всичко което имаме е сега.
И точно сега сме заедно.
StraightEse@hotmail.com